Станимир

И защо изключваш възможността свободната воля да бъде използвана за сътрудничество на общия план? А сътрудничеството изисква отделно съзнание и отделна воля. И Любовта също изисква отделно съзнание. Май думите, че с числото две идват и страданията, и Любовта са трудни за разбиране. Ако аз трябва да изпълнявам нечий план сляпо, ами мерси – не ми трябва нито такъв план, нито такъв бог. Ако общия план е действително благотворен, то с духовното развитие на индивидуалносттта, последната във все по-голяма степен ще сътрудничи за реализирането му (така става и в действителност). На Бог, безмозъчни автомати, които да му слугуват безропотно ли му трябват или можещи, знаещи, силни, непреклонни, постоянни, загрижени за общия план и за братята си сътрудници? ---------------------------------------------------- Ха престави си, че тези "можещи, знаещи, силни, непреклонни, постоянни, загрижени за общия план и за братята си сътрудници" са само компютърни герои н някакава стратегия. Те са придобили определени качества с времето на играта, периодично умират, но после пак ги активира Играча, и та си запазват придобитите качества, и изпълняват разни задачи, бият се, умират, после пак ги възраждат и така нататък. До края на играта. Или докато на Играча му омръзне Бих могъл да си представя това, но то ще е просто една представа неотговаряща на истината. Играча не притежава ли качества? Това пък с омръзването няма да го коментирам. Аз съм играча. Защо ми е да изплувам в „по-висшата реалност“? Това, че съм в играта е само илюзия, резултат от навика изграден от дългото пребиваване в играта. Самоидентифицирането с телата чрез които човек се проявява в играта, както я наричаш, е илюзия, но не и истинския аз. Тази илюзия се отнася само до нисшия аз – там са навиците, автоматичните модели на мислене и поведение, астралните желания и зависимости.

Като стрела свистяща в бъдещето устремена, в летеж изпълнен с красота, зовяща, непреклонна, всепобедна – най-мощното оръжие е ,да'! Като елмаз блестящ с на знанието красотата и пътя осветляващ във нощта – надеждата неугасима във душата, на вярата щита е ,да'! Като грижовната прегръдка на Земята над семенцето бдяща с топлина – разперени на птицата крилата и бронята сърдечна – пак е ,да'! И като ручея извиращ от недрата във порив за живот на свобода – и Слънцето възхождащо във небесата, и на вечността короната е ,да'!

И защо изключваш възможността свободната воля да бъде използвана за сътрудничество на общия план? А сътрудничеството изисква отделно съзнание и отделна воля. И Любовта също изисква отделно съзнание. Май думите, че с числото две идват и страданията, и Любовта са трудни за разбиране. Ако аз трябва да изпълнявам нечий план сляпо, ами мерси – не ми трябва нито такъв план, нито такъв бог. Ако общия план е действително благотворен, то с духовното развитие на индивидуалносттта, последната във все по-голяма степен ще сътрудничи за реализирането му (така става и в действителност). На Бог, безмозъчни автомати, които да му слугуват безропотно ли му трябват или можещи, знаещи, силни, непреклонни, постоянни, загрижени за общия план и за братята си сътрудници?

Шамбала сияйна – 1 част, 2 част, 3 част, 4 част, 5 част

Разбира се, да разпознаваш вътрешния си глас е умение, което не може да дойде от самосебе си. В началото задължително ще има и грешки. Колкото до егрегорите... ами сходните вибрации се привличат помежду си. Близките идеи и мисъл-форми се обединяват и ако намерят съзвучни съзнания се прикрепят към тях. Не всички егрегори трябва да се разглеждат като нещо отрицателно, въпреки че по-голямата част са носители на множество зависимости и заблуди. Но всъщност не бива да обвиняваме егрегорите – в действителност заблудите са в самите нас. Чрез егрегорите просто се обединяваме с носителите на сходни заблуди, но също и с носителите на светли идеи.

Остава сега да напишеш как и защо се е зародил този висш аз и „надиндивидуалният му еквивалент – диалектичния логос“.

А има ли и ако има, каква е разликата между нас, преди да ни еманира Единия и след като се върнем при него?

Явно азът няма да си отиде по този начин.

Нека разграничим красотата на облеклото от стремежа да бъдем красиви чрез облеклото. Нека да вземем под внимание и това, че красивото и модното не винаги се припокриват, а в някои случаи сериозно се разминават. Докато красотата извисява, от модата се правят пари. Е в надземните светове от мода пари не могат да се правят, но пък човешката суета не само, че не намалява, но се усилва многократно. Каквито дрехи сме харесвали тук, такива ще харесваме и там. Там никой няма да ни налага нови вкусове и модни тенденции, но ние ще си принесем вкусовете, които сме сформирали тук на земята. Има и още нещо. В надземните светове всичко става чрез мисълта. Там никой няма да ни шие дрехите, а ние сами трябва да си ги „изработим“. Значи към сформирания вкус, ние трябва да добавим и индивидуално творчество. Повечето хора нямат умствената способност да си представят ясно дадена форма и да я материализират отчетливо. Така че в действителност дрехите в някои сфери на надземния свят може да изглеждат доста гротескно, а в други, където достигат хората с развита и красива мисъл, дрехите ще се произведения на изкуството и ще изразяват преди всичко красивото, а не човешката суета.

Е, това пак е в групата на качествените стоки.

Да, много интересно. Значи от една страна трябва да приемаме и да се отнасяме с любов към всичко, дори и към тези, които ни причиняват страдание, но от висшия аз трябва да се отречем ... ? Не е ли по-добре да приемем действителността такава, каквато е, вместо да отричаме? Докога ще продължаваме да преписваме на висшия аз самост и егоизъм? Именно когато се освободи от тези окови и се свърже с Божественото (Атма и Будхи), азът има правото да се нарече висш. п.п. Колко вреда само може да донесе умишленото смесване на терминологията...

Тъй или иначе, независимо от качеството на изработка и полезността в някои отношения на съставките, в шоколада има прекалено много захар, а това го прави вреден за здравето.

Какъвто си бил на земята, такъв ще бъдеш и в отвъдното. Там даже ще имаш много по-голяма възможност да си отслужваш богослуженията по какъвто си искаш начин.

Шамбала – страна, где возрождаются лишь посвященные, – отделена от остального мира рекой Сита и окружена двумя рядами снеговых хребтов, острых словно зубы. На картинах она изображается в виде восьмилепесткового лотоса, то есть круга, разделенного на восемь частей снежными хребтами. Так языком символов передается, что в этой стране Учение достигло сознания каждого, что вся страна следует Осьмеричному Пути. В центре в своем дворце Калапа сидит Рудрачакрин (Ригден Джапо). Вокруг расположены девяносто три дворца его вассалов. Рудрачакрин – один из тридцати двух царей Шамбалы. Первый царь этой страны, Сучандра, живший одновременно с Шакьямуни, совершил магическое путешествие в Индию по воздуху и получил непосредственно от Просветленного Калачакра-тантру. Согласно некоторым тибетским источникам, в настоящее время правит двадцать девятый царь Шамбалы. На картинах рядом с изображением Шамбалы всегда предстает последняя битва, где Рудрачакрин повергает всех врагов Учения. Иногда рядом с царем скачет его генерал Хануманда со знаменем. Следует помнить, что образ этой битвы просвещенными монахами воспринимается отнюдь не буквально, поскольку любое убийство буддизм безоговорочно осуждает, называя его первым из “десяти черных грехов”. Картина Последней Битвы должна пониматься как символическое изображение победы мудрости над невежеством, духовности над косностью, самоотверженности над эгоизмом. В результате такой победы невежественные, греховные люди действительно перестанут существовать, но отнюдь не потому, что они будут убиты, а потому, что они преодолеют свои заблуждения и пороки. От тук От тук От тук

Ами шансът ни е само в производството на качествени стоки, които да изнасяме. При това обаче не може да се очаква мащабност. Производството на ниско-качествени масови стоки ще си остане само за задоволяване на вътрешното търсене, но поради малкия обем на последното (поради броя на населението) сериозни печалби не могат да се очакват. Остава туризмът, търговията и сферата на услугите. Особено важно е развиването на първия, но все пак за съжаление това в момента става доста непремерено и хаотично и с подчертан стремеж за бърза възвращаемост, което в един по-дълъг период ще породи затруднения.

Бих желал да има повече обоснованост в мненията, а не само да се хвърлят разни твърдения, но за съжаление не се получава. С отрицания една ли можем да достигнем до нещо. Ами аз пък мога да кажа че дяволът и Бог са едно и също нещо, и това ми твърдение ще е също толкова обосновано, колкото и твоето. За висшия аз, така както аз го разбирам писах предостатъчно (дали и Блаватска го разбира точно по този начин не мога да кажа; в мненията си, когато не използвам цитати, излагам моето разбиране за нещата) и мисля, че писах обосновано и с необходимите разяснения. Е, някои хора са толкава над илюзиите, че веднага етикираха написаното като заблуда и признак на висш егоцентризъм. Очевидно за тях е ужасно егоистично да се стремиш да бъдеш себе си, но в такъв случай предпочитам няколко мига на егоизъм пред вечност прекарана в съществуване без индивидуалност. Предпочитам да имам свой идеал, към който да се стремя и да получавам щастие или страдание, според стремежите и делата си. Нито преследвам щастието, нито имам причина да се страхувам от страданията. Ако не мога да бъда свободен тук и сега, никъде няма да мога да бъда свободен. Аз единствен държа съдбата си в своите ръце – не дяволът, не Бог, а аз.

Ние сме това, което дори и хванато в ласо е свободно.

„Само Бог е силен.“ Т.е. с Бог и ние сме силни. Слаби сме когато сме отделени от Бог. Сами по себе си, ние не сме нито слаби, нито силни – това са относителни понятия, но с Бог (Божествената Йерархия) можем да победим всичко.

Май ставаше въпрос за Ани Безант, а не за Блаватска. Ще се радвам да посочиш къде Кришнамурти се разграничава от теософските доктрини. Може да се е разграничил от Теософското Общество, но къде се разграничава от доктрините и най-вече тези на Блаватска?

В темата за съжаление отново се смесиха възгледи за различни неща, за които обаче се използват еднакви названия, и това води до объркване. Очевидно, че между висшия аз на Блаватска и висшия аз на Розенкройцерите има разлика, т.е. не става въпрос за едно и също нещо, но това някои хора не пожелаха да разберат и всячески се опитват да наложат своята терминология и възгледи, без дори и малко да се постараят да вникнат в думите на другите. За съжаление в момента нямам необходимото време за да разгледам по-обстойно цитата от Кришнамурти, но след два-три месеца може да го направя. В момента ще се задоволя с някои кратки забележки, изразяващи личното ми разбиране за прочетеното. Това е много важно да се разбере, защото дава определение на разбиранията на Кришнамурти за аза. Тук висшият аз напълно отсъства. Може би думите: „ ... всичко това, независимо дали се проявява чрез външни действия или духовно чрез вътрешни качества, всичко това е азът“ пораждат известно объркване. Тука става въпрос за навиците, подсъзнателните автоматизми и др., които се проявяват с духовните вътрешни качество и добродетели, но не и самите духовни качества и добродетели. Висшият аз не не отделя от другите хора и не ни самоизолира. Напротив, висшият аз обхваща с разбиране всичко и всички. Границите са в нисшия аз, в отношението си, което сме изградили вследствие на неразбирането си към нещата. „Колкото и благородни да са, неговите действия ни отчуждават и отделят един от друг.“ – Това също може да породи объркване. Става въпрос за благородните действия пречупени през заблудите и илюзиите на нисшия аз. Самите благородни действия не се отричат. Също и това: „Когато няма усилие, желание да се пос­тигне нещо - моментите, когато сме изпълнени с любов.“, може да се отнесе до астралните желания и егоистичните цели (които често са замаскирани като духовни, но това не означава, че не съществуват наистина духовни цели и стремежи), поставени от гледна точка на чувството ни за отделност, а не от гледна точка на чувството ни за хармония и единство със света. Висшият аз се отъждествява с божественото, със същността на нещата, която е една за всичко съществуващо, докато нисшият аз се отъждествява с желанията си, т.е. той е фокусиран във формата, която е илюзия. Тук под опит се разбират най-вече изградените навици, зависимости и предразположения. Т.е. това е опитът изкривен от отношението на заблудите, слабостите и невежеството ни и всъщност този изкривен опит представлява нисшия аз. Но има и духовен опит, свързан с висшия аз, опит, който е отвъд заблудите на личността. Това е опит чрез който се разкрива божественото в нас – всяко действие чрез което даваме изява на божествената си същност. Висшият аз е умът отразяваш безличностните Атма и Будхи, и по този начин самият той (умът) става надличностен, въпреки че не губи своята индивидуалност, но вече се отъждествява с Атма и Будхи. Нисшият аз е пак същият ум, само че потънал в илюзиите и заблудите на астрала и отъждествяващ се със своите астрални желания. Друг път ще продължа

Значи, освен че написах, че съзнанието на човека не е съвкупност от съзнанията на клетките в неговия организъм, написах и, че съзнанието на човека, не се влияе от съзнанията на клетките. С това също намекнах, че по същия начин и човешкото съзнание не влияе на съзнанието на по-висшите същества, от които човека в известен смисъл е част. Клетките спрямо човека са нещо външно. Те изграждат единствено физическите му тела. При това те следват сляпо природните закони. Ако човек се разболява, то е поради действието на тези закони, които отговарят с обратен удар на човешките действия. Клетките в този случай са само средство чрез които тези закони са проявяват на физически план и не може да се каже, че участват съзнателно, а още повече, че определят по някакъв начин този процес. Човешкото съзнание от своя страна е зависимо от външните обстоятелства сама дотолкова, доколкото то самото (т.е. ние) позволи да бъде зависимо.

Някои предпочитат да се стремят към празнотата, други към пълнотата – въпрос на личен избор. Аз предпочитам пълнотата. Доста странни теории за съзнанието прочетох. Нашето съзнание не е сбор, нито е зависимо от съзнанията на клетките в нашия организъм. Съзнанието ни отразява единствено нашата способност да възприемаме живота, такъв какъвто той е. Където има Дух (Атма) и форма чрез която Духът се проявява, там има и съзнание. Нека да припомня някои думи от Учителя: От тук

Сравнено с безкрайността нищо не е много. Пък и не само с безкрайността. Лошо е когато придаваш прекалено голямо значение на постигнатото. Тогава това наистина се превръща в излишна гордост и самочувствие. Но пък от друга страна постигнатото не бива да се омаловажава. Това от което се освобождаваме са единствено илюзиите. Но не за натрупване на илюзии писах в темата., въпреки че беше направен опит да ми се припише подобна позиция. Колкото до отказа от себе си, зависи кой с какво се отъждествява – с телата си или с Божествената си същност.

Не желая да участвам в полемики, но няма как да не отбележа, че този пост говори много... За мен е абсолютно неасимилаемо, как смяташ, че този безкраен егоцентризъм може да те доближи по някакъв начин до онова, което дори само ти смяташ за бог. Наистина ли здравото стискане на всичко, което си придобил и безспирната алчност за още, ще ти донесе някаква универсалност... ... Защо ми е да стискам здраво нещо, което не мога да загубя? А моята „алчност за още“ поне не е стремеж да постигна всичко (пълно сливане с Бог) отведнъж и с почти никакви усилия (съизмерени с крайния резултат). Кое е по-голям егоизъм? Ако човек можеше да бъде отведнъж съзнателно съвършен, той щеше да е такъв, а не да се развива. А колкото до универсалността, въобще не се стремя към такава. Държа на индивидуалността си и въобще нямам намерения да я приравнявам с каквото и да било. Едно е да обхванеш всичко в себе си, да си в хармония и да имаш разбиране за света и хората, друго е да се опиташ да избягаш от индивидуалността си търсейки някаква универсалност и сливане с всичко съществуващо вън от тази индивидуалност. Иначе относно натрупванията, цитата от Роси в предходния пост е доста подходящ.

В цитирания откъс има нещо вярно, но то е трудно да се изрази с думи. За каква мисъл става въпрос? Това не трябва да е „наша“ мисъл, плод на активната ни мисловна дейност, а мисъл, която интуитивно възприемаме отвън, идваща от другия човек. Значи тази мисъл улавяме, когато умът ни е освободен от собствените ни мисли, желания и от личното ни отношение към нещата (не знам как да се изразя по-точно). И в цитата много точно е казано „ако мисълта за този човек никога не изчезва от съзнанието ви“ – не от мисълта, а от съзнанието и не „ако мислите за този човек“, а ако мисълта за него (която не идва от нашия ум, а той само възприема) присъства там.