Станимир

А уточненията какво са? Ето, аз пиша с желанието да представя някаква моя идея на четящите. Няма значение дали идеята ми е вярна или не, нито доколко ще бъде приета. Аз пиша с ясното съзнание да се опитам да представя тази идея и това е желание за контрол. Аз се опитвам да постигна определени последствия. Ти също пишеш с намерението да представиш определени идеи, в които вярваш, на четящите темата. Разликата е, ... ами няма такава. Ти също се стремиш към контрол, дори и да не го осъзнаваш. Забележи, че контрол не означава идеите да бъдат приети от тези пред които се представят. Това би било свръх-контрол, т.е. би се нарушила свободата на четящите. Но самото им представяне вече е осъществяване на контрол и то напълно в рамките на позволеното. И ето тук е проблемът. Ние обикновено наричаме контрол това, което в действителност е свръх-контрол; което нарушава свободата на другите. Аз примерно искам приятелката ми да бъде с мен, въпреки че и изневерявам, и ако тя ме напусне, твърдя, че нямам контрол. Не, това е свръх-контрол. Липсата на контрол обаче е още по-лош вариант от осъществения свръх-контрол. Какво означава липса на контрол? Да си поръчаш килограм краставици в магазина и ако вместо това ти дадат два картофа да кажеш, че всичко е наред. Ами не е. Всичко в живота ни е подчинено на определени принципи и правила, които съществуват единствено за да можем да осъществяваме контрол над действията си.

Сега пак ще се заям. Нищо лично. Та не ми е ясно каква е разликата между правилните постъпки и добрата стратегия. И двете са средство за контрол. Ти просто продължаваш да търсиш правилните постъпки, но ги наричаш по друг начин. Същото показва и това, че говориш за грешки. Но грешката означава, че нещо не е правилно - нищо повече. Как така си се отърсил от илюзията, че постъпваш правилно, след като определяш изпадането в тази илюзия грешка, т.е. неправилна постъпка. Не, ние можем да си пишем какво ли не в темата, но истината е, че никой от нас, никога няма да се откаже от контрола, който може да установи върху живота си. И всеки от нас ще се стреми този контрол да е възможно най-висок. И това не е лошо. Неправилно е когато се стремим да контролираме другите и то пак с някои условия. Ако някой твърди, че не иска да контролира живота си, да отиде някъде нависоко и да се хвърли през прозореца. Не, не се шегувам. Все пак се надявам никой да не го направи. Но истината е, че въздържането от подобно действие вече е контрол над живота. Истината е, че твърдейки, че не можем да контролираме живота си, ние твърдим, че не можем да контролираме другите. От гледна точка на духа и духовното развитие, човек има пълен контрол над развитието си. Но ние искаме да контролираме средата в която живеем включително и тези около нас и наричаме това контрол над живота си. Но и над това може да бъде осъществен контрол. Той обаче е според развитието ни. Говоря за реален контрол съчетан с познаване на последствията на всички нива. Защото и политиците примерно си мислят, че имат контрол, но те не виждат реалните последстия, които действията им ще предизвикат дори и върху техния собствен живот за в бъдеще. Има същества, които могат да унищожат цялата слънчева система за един миг. Те всъщност са тези, благодерание на които тя съществява на първо време такава, каквато я познаваме - такава, каквато ни осигурява възможност за развитие. Но те не могат да направят нищо повече от това да ни осигурят тази възможност. Контролът върху самото ни развитие е в собствените ни ръце. В бъдеще и ние можем да имаме подобен на тези същества контрол, но първо трябва да си го извоюваме. Сега имаме точно толкова контрол над външната среда в която живеем, колкото заслужаваме. Но като цяло тенденцията е този контрол да нараства с нашето развитие и затова ми изглежда малко странно да го отричаме. Не, ние сме хора и имаме повече възможности за контрол отколкото един камък или едно растение. Предполагам, че никой не иска отново да стане растение. Ако ще се развиваме духовно, трябва да приемем, че това води до повече възможности за контрол, които следва да се научим да използваме разумно. Не можем да избягаме от това.

След като Ислямът завладее света, в следващия си живот ще се преродя като мюсюлманин )). Аллаху Акбар. А тези, които сега са сред най-фанатизираните последователи, може пък да си намерят някоя нова, новоизлюпила се религия. Хората са едни и същи. И без Ислям ще си намерят начин да се прецакат ако бъдат оставени сами на себе си. Нищо, с времето някоя по-силна личност ще се въплъти заедно с определен кръг свои съмишленици в нужния момент и ще извърши необходимите реформи. И ако като цяло в този момент в тела на мюсюлмани са въплътени относително по-развити души, нещата ще се получат.

Има много неща, които се основават на факти, опит и правилни заключения. Просто са толкова тривиални, че не им придаваме важност. На преден план в съзнанието обикновено са нещата в които не сме сигурни. Някой като каже "абсолютна истина" и оставаме с впечатлението, че едва ли не става въпрос за нещо непостижимо и недостъпно за обикновения човек. Но за всеки човек има достъпна част от вечната и неизменна истина. За някои тя разбира се е по-голяма, а за други по-малка, според съзнанието.

Има и неща, които не се променят. Искаш пример? Току що написаното от мен твърдение е абсолютна истина. А твоето твърдение отново изключва само себе си. Ако твърдиш, че всяко нещо се променя във времето, то и истиността на едно такова твърдение ще трябва някога да се промени и ако е било вярно то да стане невярно. Освен това имай в предвид, че истината не зависи от човешкото разбиране. От човека зависи познаването на истината. Човек може да познава истината или да не я познава, но истината си съществува независимо от нашето разбиране за нея.

Твърдиш, че според теб няма абсолютна истина, но това твърдение също изключва само себе си. Ако твърдението ти е вярно, то самото би отразявало някаква неизменна истина, а то твърди, че такава няма. Ако пък твърдението ти е невярно, това означава, че има абсолютна истина.

Да, контрол върху живота и смъртта нямаме. И добре, че го нямаме. За мен нещата са прости и разглеждам свободата и контрола чисто практически. Ако отида във Франция примерно и не знам френски, аз ще съм с ограничени възможности в сравнение с някой, който знае езика. Знаенето на езика в случая ми дава по-добър контрол и по-голяма свобода. Ако знам разписанието и маршрута на автобусите, ще мога да хвана този автобус, който ми е най-удобен сутрин за да отида на работа. И това е контрол. Той ми дава свобода на избор, която не бих имал, ако не знаех точното разписание и маршрут. Да се върнем на смъртта. Ако имах контрол върху този процес, но без раелно да знам последствията от него, то изборът на момент на смъртта не би ме направил свободен. Контролът е безсмислен, ако нямаме познание за това, което контролираме. В този случай той не би ни донесъл свобода. Затова е важно познаването на действителността.

Такъв тест лесна може да бъде компроментиран. Реално човек може да отговаря по всякакъв начин на задаваните му въпроси - логично, нелогично, да те обиди ако не е в настороение и въобще може да каже всякакви тъпотии с някакъв тон и емоция. По какъв начин тогава ще може да се прецени интелекта на човека/компютъра отсреща, ако той просто дава някакви случайно-подбрани отговори, без връзка със задаваните въпроси? Човек би могъл да го направи, а също и не е трудно да се състави такава програма. Единственият критерий за наличието на изкуствен интелект може да бъде проявата на воля. Проявата на воля от своя страна изключва всякаква програмираност. Да и хората често действат по определени стереотипи и програми, но волята винаги се изразява в тази част от действията им, която не е програмирана. Изкуствен интелект е невъзможен, защото това означава да се копира духовната същност на човека, а тя е несътворена и несътворима. Това, което сме в момента е един отрязък от вечността, от един процес който не може да бъде проследен назад в миналото до някакво начало, нито напред в бъдещето до някакъв завършек. В този процес ние сме развили някакви индивидуални наши качества, включително и воля, която ни дава възможност да проявяваме себе си по уникален начин. Една машина няма как да бъде уникална. Тя не може да излезе от програмата, защото самата тя реално е тази програма.

Не е задължително вселената някога да е съществувала в точка. Аз мога да си обясня теорията за големия взрив по друг начин и той е общо взето в съгласие с всички учения с които съм запознат. Всяко физическо тяло си има център, около който се организира изграждането му. Центърът е само отправната начална точка от която започва разгръщането на вселената. Самата материя, която съставя вселената е съществувала и преди т. нар. голям взрив, но в неорганизирано състояние (т.е. непроявена). Проявлението започва от централната точка и се разгръща следвайки определени принципи. След това следва период в който материята отново се връща в своето изначално, непроявено състояние за да може целият процес да продължи с възникването на нова вселена. Колкото до споменатата теория на Ветерих, прегледах една негова публикация. В българските статии нещата не са представени съвсем точно. А и ако масата на атомните и субатомните частици се увеличава с времето (пак неясно по какъв начин и защо), то същото би трябвало да е валидно и за светлинните частици при които се наблюдава споменатото червено отместване. Но тази промяна в светлинните частици би следвало да съответства на промяната в масата на излъчващите ги частици и в такъв случай появата на червено отместване ми изглежда доста съмнителна. Аз разбира се не съм физик, за разлика от автора на дискутираната теория, но въпросът ми все пак стои открит за всеки, който може да отговори. Разбира се, най-лесно е да получа отговор, че фотоните нямат маса и затова при тях няма какво да се промени, но аз не бих могъл да приема подобен отговор, просто защото считам, че това не е вярно и че всички материални частици имат маса дори и тя да не може винаги да бъде измерена от учените.

Твърдения, че ние не можем да познаваме аспекти от абсолютната истина, противоречат сами на себе си. Ако допуснем, че едно такова твърдение е вярно, то по силата на самото твърдении следва да допуснем, че то в един момент в бъдеще, ще се окаже невярно. Абсолютната истина не означава абсолютен контрол. Но е вярно, че познаването на истината е предпоставка за осъществяването на по-добър контрол. Последният единствено ни прави свободни. Без наличието на някаква степен на контрол, за свобода не може да се говори. Абсолютната истина е непреходна истина - нищо повече. Две плюс две винаги ще прави четири - това го знае всеки. Има аспекти от истината достъпни за всекиго. Не всичко в живота е заблуди. Ако ние не можехме да опознаем истината, тя не би съществувала за нас. Истината е достижима за хората тук и сега. Не цялата истина, но и не някакво фалшиво нейно копие, което утре ще ни се наложи да подменим.

Дариновата теория може да не е убедителна, но се основава на факти. Еволюцията е реален процес, дори и да не се осъществява точно така, както е предполагал Дарвин. А междинните звена липсват просто защото еволюционният преход от един вид към друг се осъществява по друг начин. Физическата форма е само следствие и инструмент, а еволлюцията на формата е само една трета част от цялостния еволюционен процес. Тази теория за увеличаващата се маса предизвиква множество въпроси. На първо място следва да се обясни механизмът по който става това увеличаване. Освен това такъв процес би бил възможен за наблюдение, тъй като масата на обектите във Вселената е измерима. Увеличената маса води до увеличаване на гравитационното привличане с течение на времето, а също така предполага това привличане в миналото да е било далеч по-слабо. Но тогава си мисля, че съществуващите в момента космически обекти не биха могли да се образуват, защото гравитацията е основната сила, която ги формира, а за това са нужни стойности близки до настоящите. В бъдеще пък, ако допуснем теорията за вярна, би следвало да се очаква всички космически обекти в един момент да преминат критичната маса необходима за образуването на черна дупка и да се превърнат в такава. Големият взрив е просто наименование, което в никакъв случай не трябва да се разбира в смисъл, че Вселената е възникнала в резултат на някакъв взрив. Също така теорията за големия взрив не изключва задължително съществуването на други Вселени преди настоящата. Вселената се разширява и ако този процес се проследи назад във времето то се достига до някакъв период от време когато Вселената би следвало да представлява само една точка. Всичко останало свързано с въпроса още дълго време ще си остане неизвестно за науката, а и не само на науката. Все пак науката се оснавава на наблюдения, а възникването на Вселената и още повече съществуването на предходни Вселени, няма как да бъде наблюдавано, нито да бъде проследено по някакъв начин от хората.

Явно срещу фактите и папата е безсилен. Теорията на Дарвин, дори и несъвършена се основава на факти. Или Бог трябва да е бил голям шегаджия за да зарови всички тези скелети на динозаври в земята за да можем ние сега да ги намираме и да се чудим какво представляват. Големият взрив също е факт. И това е по-скоро в съгласие с някои източни учения, за редуването на периоди на активност и покой във вселената.

Хората не могат да мразят също толкова, колкото не могат да обичат. А засега присъщи са им основно невежеството и егоизма. Омразата е същата енергия на любовта, но с обратен знак - хаотична, унищожаваща, безпощадна. Малкото любов съчетана с невежество и егоизъм може да доведе единствено до слаба омраза. Силната любов, неправилно насочена, неовладяна, изопачена в съчетание със заслепението е в основата на истинската омраза. Пример: Луцифер. Ако човек не може да контролира енергиите в своя микрокосмос, те ще го отнесат. Колкото по-силни са тези енергии, толкова тяхното влияние ще е по-пагубно. Човек може да е силен, но ако енергиите, които е извикал в проявление са по-силни, той ще загуби. Омразата е неовладяна от нас енергия. Страхът е също такава енергия. Също и стихийната любов. Както и безразсъдната смелост на фанатика-самоубиец. Последните две лесно преливат в техните противоположности.

Духът не може да умре. Той е индивидуализиран, т.е. всеки човек си има дух и всъщност човекът е духа. Тази част която се въплъщава и която в момента осъзнаваме като аз, не е точно истинското ни аз. То е само една част от нас. Духовната смърт е нещо реално, но тя не е смъртта на духа, а откъсването на тази част, която се въплъщава и всъщност тя умира. Духът също губи много - според случая, като в най-тежката ситуация може да загуби опитностите от дълга поредица въплъщения.

Тук може да се получат много неразбирателства в резултат от различия в терминологията. Божествената искра, духът на човека са вечни, неродени и неунищожими. Когато въплътената личност в следствие на множество свои действия прекъсне връзката си с духа, тя просто няма къде да отиде. Ако не се завърне при духа от който е произлязла, тя просто престава да съществува. Никакви висши същества не я унищожават. Просто духът е единственото нещо, което може да й осигури безсмъртие, а тя е прекъснала връзката си с него.

Змията захапала опашката си е символ на времето, на цикличността и на развитието. Тя е Кронос и няма нищо общо със сатаната. Разбира се като един от титаните Кронос и след като воюва със Зевс, той в крайна сметка се превръща в отрицателен за гърците персонаж. Оттам му се преписват връзки със сатаната, но сатаната не създава Бог, докато в гръцката митология а и други титаните създават боговете.

Ако проследим историята на християнството, може би ще забележим някои аналогии с Исляма. И двете са били преследвани през първите векове от създаането си. Нека после да си спомним за Християнството 9-10 века след основаването му. С какво съвременният Ислям е по-лош? Историята просто се повтаря. Има и различия разбира се. Хората винаги са обичали да убиват неверниците. Всяка религия може би трябва да премине през този етап. След това да премине през ролята на водеща в световен мащаб религия, а след това да заеме по-умерена позиция както будизма в настоящия момент. Ислямът има още време докато навърши две хилядолетия и тогава ще се види дали е по-добър от Християнството или не. Но ако трябва да правим някакви сравнения в момента то коректно е да сравняваме настоящия Ислям с Християнството от 10-15 век.

Да, ама грешките са в базови дефиниции. Например вече навсякъде се приема, че 1/2+1/4+1/8+...+1/2^n=1; n->∞. А в действителност 1 е само граница на функцията към която тя се приближава, но никога не достига. А това всъщност е свързано с проблем в дефиницията на реалните числа, където безкрайно-малките величини са изключени и се приемат за нула. В същото време обаче се признават за реални числа, като 0.111..., които съдържат в себе си безкрайно-малки числа, защото в същият момент в който броят на единиците стане действителна безкраен (ако приемем, че такъв момент съществува), то на съответната позиция ще имаме единица = 1/10^∞, което съгласно възприетите схващания е нула и така броят на единиците няма как да бъде безкраен. Ако пък отхвърлим възможността да съществува момент в който броят на единиците да стане безкраен, то пак отхвърляме възможността за съществуване на безкрайни периодични дроби. И никой не обръща внимание, че допускайки 1/∞ = lim (n->∞) 1/∞ = 0, води до абсурди като 0 = ∞ и 1/0 = ∞. Разбира се математиците лесно са "разрешили" проблема обявявайки изрази като 1*∞, 0*∞ и 1/0 за неопределени или казано с други думи: забранени за използване. И докато за 1/0 мога да се съглася, защото изразът създава проблеми и в други случаи извън контекста на приетото от математическата гилдия 1/∞ = 0, то всички проблеми свързани с 1*∞ и 0*∞ са следствие от споменатата дефиниция.

Ако сравним текста, който се приписва на Ванга и този, който се приписва на Щайнер, то има огромни различия. Освен, че написаното от Ванга не е толкова крайно, то и не се отнася за толкова далечен период. Аз лично се съмнявам, че човечеството може да деградира до такава степен. Историята показва други тенденции.

Напоследък се убедих, че математиката е всичко друго но не и точна. Поне в някои отношения. Освен това се убедих, че на математиците им е все едно дали математиката отговаря на реалния свят и целта и е всичко друго, но не и да го опише. По-скоро светът на математиката е свят от възприети дефиниции и единствено от значение е не дали математиката отговаря на истината и реалността, а дали тя отговаря на споменатите дефиниции. Въпросът с реалността математиците са го оставили на физиците, химиците, биолозите и други подобни. А когато някоя дефиниция се окаже неточна, математиците са по-склонни да създадат нови правила за да коригират проблема, но не и да променят неточната дефиниция.

Истината е една и съща винаги и ако разделяме нашата истина от другата, то едната от двете ще се окаже заблуда (ясно е коя). Ако ние не познаваме абсолюта поне в определени негови прояви, то той не съществува за нас. Това не ни прави съвършени, но ни дава основа без която не можем. С времето ние разширяваме познанията и разбиранията си за истината, а не заменяме една "истина" с друга. Последното би трябвало да остане в миналото. Всъщност затова са духовните учители - за да дадат вярната основа. Те не биха дали нещо, което не съответства на абсолюта и което след време ще трябва да подменим. Само истината ни прави свободни.

Не знам. Нямам информация някой да е твърдял подобно нещо за себе си, нито за някой друг - бил той учител, бодхисатва, буда, ангел, архангел или нещо друго. Истината е безпределна.

Според мен истината е нещо отвъд времето и условията на средата. Може ли истината да се промени от днес за утре, или пък след 1 милион години? Не мисля. Ако нещо е истина, то е истина завинаги, и е било истина винаги. Ние може в даден момент да не сме в състояния да възприемем истината в нейната цялост, но това не прави парченцата истина, които познаваме неистинни. Всъщност ако истината се променяше с времето, то развитието ни би било невъзможно. Ние израстваме като трупаме познание за истината. Като се учим да я различаваме от неистината и изхвърляме само това, което е действително отпадък. Но ако не можем да различим парченцата истина, които притежаваме, то ние ще изхвърлим и тях и ще трябва да започнем да ги търсим отначало (и вторият път ще е по-трудно, защото вече сме им сложили печата на неистината).

Повечето неща от фантастичните романи не са се реализирали. Всъщност реализиралите се са съвсем малко. Нормално е писателите да могат понякога да уловят тенденциите в научното и техническо развитие и да включат в романите си открития, които ще станат реалност десетилетие или век след това. В други случаи така се изхвърлят, че написаното в романите е дори и теоретически невъзможно. Миналото и бъдещето могат да се видят, защото съществуват. В случая с бъдещето причините са заложени, а следствията са неизбежни. Те даже могат вече да са се проявили във висшите светове и проявата им на земята да е необратима и само въпрос на време. Пътуването във времето нарушава причинно следствените връзки, а това е в основата на всички духовни учения, които си заслужават вниманието. Без това не можем да говорим нито за справедливост, нито за планиране (било от страна на Бог или на човека), нито за много други неща.

Цикличност има навсякъде. Доколкото знам точно от сън във фините светове нямат нужда, но може би редуват по някакъв начин работата с почивка или правенето на нещо друго за удоволствие. В още по-висшите светове пък може би работата и удоволствието се припокриват, но пак би трябвало да има някаква цикличност.