Станимир

Беше слънчев пролетен ден. Всъщност, първия след дългата зима. Улиците на малкото градче се радваха както на позабравените топли лъчи, така и на повече хора от обикновено. Навсякъде се усещаше приповдигнатост – в бодрата песен на птичките, в полюшващите се, сякаш танцуващи клонки на дърветата, в закачливо играещият си с тях ветрец… Дори сред хората – дори и сред тези, които бяха изцяло погълнати от ежедневните си дейности и тревоги, се усещаше някаква необяснима тържественост и лекота. Но освен неочакваното пролетно празненство, което топлото слънце бе предизвикало, през този ден се случи и нещо друго – необичайно и до голяма степен загадъчно. По една от градските улички крачеше старец. Не беше само източния му, невиждан по тези места вид, който привличаше хорското любопитство. За странника от няколко дена се носеха най-интересни слухове. В цялата околност се ширеше мълвата за чуждоземеца дошъл далеч от изток и разпитващ хората за пътя към Шамбала. „Не знае ли този чужденец, че Шамбала се намира именно там откъдето идва – на изток?“, „Защо я търси тук?“, „Какъв глупак, намерил къде да търси!“, „Няма ли си друга работа, че е тръгнал да се занимава с глупости?“, „Колко много неща могат да се видят по света, а той преследва някаква си химера!“ – тези и други подобни въпроси и възклицания възникваха в недоумяващите хорски умове. А старецът вървеше бавно, без да обръща особено внимание на любопитните, често съдържащи и нотка на подигравателност погледи. Осанката му беше висока и стройна, излъчваща увереност; походката – плавна, устремена, изпълнена със сила; погледът – пронизителен, но в същото време даряващ топлина и спокойствие. Хората обаче избягваха да гледат странника в очите. Повечето хора всъщност и за Шамбала не бяха чували. За други пък това беше просто една станала модерна напоследък дума. Наистина, малцина бяха тези, които осъзнаваха дълбоката й ценност! Последните не знаеха кой е този така загадъчен чужденец, нито дали наистина търси пътя за Шамбала или питанията му бяха провокативни и подбуждащи. Но това нямаше никакво значение. Въпросите на странника по някакъв начин бяха докоснали сърцата им. Нещо дълбоко в тях бе затрептяло, … пламнало. Може би късче от Шамбала?! Шамбала!!! – колко близка бе станала и колко силно я усещаха! И другите, за които идването на стареца бе просто едно забавно събитие, разведрило иначе сивото им ежедневие – дори и те, ако не друго, поне чуха името на това свещено място . Какво значение щяха да му предадат: дали все пак в някой далечен ден на свой ред нямаше да се решат да го потърсят; дали в търсенето си щяха да открият нещо истинско зад многобройните, често противоречащи си твърдения, писания, слухове и разкази на „очевидци“ – едва ли някой би могъл да каже. Едно обаче бе сигурно: Дълго щяха да помнят хората в малкото градче чудатия старец. А някои – някои със сигурност никога нямаше да го забравят. „Кой бе той?“, „Откъде бе дошъл?“, „Колко земи бе пребродил?“, „Накъде отиваше?“, „Пратен ли бе от някого или пътуваше самоволно?“, „Наистина ли търсеше пътя за Шамбала или всъщност го посочваше?“ … – много въпроси остави след себе си странникът, но отговорите е най-добре да останат неизказани.

В тази тема в течение на разговора бе засегнат въпроса за полезността и вредата от страха. Във форума има още няколко теми за страха, в които също може да има нещо свързано с настоящата тема. Считам, че страхът може да бъде полезен до определен момент и в определени граници, но след този момент той неминуемо се превръща в ограничение.

Дъщеря ми е дева с високо самочувствие, а аз - лъв с ниско. Нейният асцендент е във везни, луната - в скорпион, а годината според китайския зодиак е на заека /" ... Леле, ти сериозно ли? Аз също съм дева с асцендент везни, луна в скорпион и заек по китайския календар. И майка ми е лъв. Е при нея самочувствието си е съвсем лъвско, но и на мен никак не ми липсва. Абе въобще колкото деви знам (а те не са малко) все са с високо самочувствие.

Ако можем да различим истинското, ще различим и фалшивото. Откъде всъщност идва самочувствието? То е пряко свързано с вътрешната духовната сила на човека, с неговата психична енергия. Знаем, че с тази енергия могат да се побеждават болести, да се въздейства благотворно на цялото обкръжение, дори да се променя климатът в определена област... Това всъщност свързвам със самочувствието – запаса от психична енергия. А енергията се натрупвам когато водим живот според повелите на духа. Всяка несъответстваща мисъл или действие намаляват запаса от психична енергия и понижават нейното качество. Така човек губи бодрост и жизненост, и в крайна сметка се разболява. На физически (етерен) план духовната енергия е прана, даваща живот на всички форми. Всички знаем как праната се отразява на тонуса и самочувствието ни. Както физическото тяло се нуждае от храна и въздух, а етерното от прана, така и висшите принципи се нуждаят от хранене, т.е. от обмен с обкръжението и с цялото. Само в хармония с цялото човек може да притежава сила и самочувствие, когато духовната енергия се движи свободно. Всъщност това определя и доколко самият човек е свободен. ...

Можем на първо време да развием способност да различаваме истинските причини за събитията в настоящето. Това е относително по-лесно (само относително, защото всъщност никак не е лесно). А предвиждането на последствията от действията си всеки и сега прави в някаква степен, но въпросът е тази степен да се разшири. Отговорността е пряко свързана с темата. Да извършваш действия без загриженост за възможните последствия е безотговорност. Доколко умеем е друг въпрос. Много въпроси „как“, но отговорът не може да бъде конкретен. Проницателност се постига чрез натрупване на опит и познания за същността на нещата; чрез познаване на космическите закони; чрез познаване на човешката психика и поведение... В предвиждането на последствията има голяма доза несигурност, вариантност, неопределеност. Бъдещето е определено в някакви широки граници, но дори и те са трудни за долавяне. Но пак ще повторя, добро начало е да се научим да различаваме истинските причини за нещо случващо се в момента. Там поне я няма тази неопределеност, защото събитието вече се е случило, т.е. придобило е конкретна форма.

Лицемерие е когато учтивостта е прекалено показна, когато прекалено акцентираме върху своята учтивост, без тя да е истинска. Иначе някакво ниво на учтивост винаги трябва да се поддържа, дори и към тези, които не ни харесват, не толкова заради впечатлението, което ще оставим, колкото заради това, да не възпитаваме в себе си грубост и несдържаност. Ние все пак сме отговорни за действията си и не трябва да даваме израз на грубото и нисшето.

Смъртта е врата.

Мисъл за деня – 5 септември Неорганизираната материя създава работа. Трябва да се работи. Трябва да има нещо, което да се организира. Защото в света новите идеи трябва да се приемат. В съвременния свят всички страдате, понеже сте пълни с неорганизирани идеи. … Свободата е един организиран свят. Всичко онова, което е хубаво и възвишено, Божествено, то е вече организирано, качества има вече. А пък щом страдате, значи вече сте в един неорганизиран свят, който трябва да се организира. Страданието значи трябва да се превърне в радост. Работа ви дават. Организиран и неорганизиран живот Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... – формула Молитвен наряд за неделя: В началото бе Словото – песен Добрата молитва Псалом 61

Нещата са двустранни. Най-елементарен пример – ако липсваше тази способност да попиваме от обкръжението, т.е. да си създаваме навици, то никое дете няма да се научи да говори. Много неща правим автоматично и подсъзнателно. Въпросът е, че има неща, които не трябва да правим по този начин, а ги правим. Просто умът при хората е изключително слабо-развит, а съвременното общество с нищо не спомага за това развитие, тъкмо напротив. На хората се предлагат (всъщност продават) готови решения, вместо да се развива способността им да вземат самостоятелни такива. Тук съществува един основен проблем и той е, че хората се плашат от грешките си. Готовите решения винаги са непогрешими (разбирайте модни). Стремежът е към унифициране, индивидуалността се потиска. Извършват се процеси на обединяване, но в името на удовлетворяването на егоистични стремежи. За истински здраво обединение обаче са нужни силни и независими индивидуалности, свободно изразяващи себе си.

Всичко тръгва от самоопределянето – Кой съм аз? Всъщност, ние не виждаме нито Бог, нито другите, нито себе си. Това, което виждаме са само последствия и то едва когато се проявят. Себе си можем да видим най-добре, защото възприемаме не само физическите си действия, но също мотивацията, мислите, желанията, емоциите и чувствата си. И в другите можем да доловим тези неща, но само в известна степен (поне на настоящия етап от развитието ни) и то с голяма доза несигурност във верността на възприятието ни. Бог е неизменен, затова че при него за мисли, желания, емоции, мотивация и чувства не може да се говори по начина, по който ги разбираме в чисто човешки смисъл. Бог включва всички възможности в себе си. Изборът, реализирането, проявяването на конкретното чувство или мисъл си зависят изцяло от човека. Можем да гледаме на хората както с любов, така и с неприязън, и този ни избор не зависи от нищо извън нас самите. Любовта към Бога е най-лесна. Той е съвършен, неизменен, всесъдържащ, безпределен. На второ място е любовта към Учителя и Духовната Йерархия. Те представят човечеството в духовните му аспекти. Те са постигнали това, към което духовното развитие ни води. Те са пример за достижимостта на нашите идеали и духовни стремежи. Те водят човечеството в конкретните условия и ситуации по пътя, който вече са извървели. Трета е любовта към човека, въпреки несъвършенствата му. Не към самите несъвършенства, а към човека. Несъвършенствата са нещо преходно, променимо. Любовта към човешките несъвършенства не е любов, а зависимост. Истинската любов освобождава, а не заробва. После е любовта и загрижеността към конкретните хора в обкръжението ни, а не в този обобщаващ смисъл на любовта към човека по принцип. Любовта към себе си е нещо по-различно. Тя по определен начин обобщава горните четири. Ние сме съвсем конкретна индивидуалност, част от човечеството, следващи своя път на духовно развитие, чийто потенциал е неограничен във вечността. Не може да обичаш Бог и да не обичаш Божествената Йерархия; да обичаш Божествената Йерархия и да не обичаш човечеството; да обичаш човечеството, а да не обичаш конкретния човек и накрая да обичаш всичко изброено, а да не обичаш себе си. Каква всъщност е разликата между нас и другите? Разлики има разбира се, но това на което искам да обърна внимание, че ние можем да видим в себе си неща, които не можем да забележим в другите. Ние знаем мислите си, знаем чувствата, които изпитваме, знаем емоционалното си състояние, знаем желанията и стремежите си... Ние можем да видим себе си в много по-голяма степен отколкото можем да видим другите. Всъщност зад тези неща е доста трудно да откриеш действително себе си и да се обикнеш. Обикновено под „обичам себе си“ хората разбираме именно тези наши проявления – желания, навици и др. Тях обичаме, не себе си. Дори и любовта към някой друг човек в почти всички случаи е дотолкова, доколкото това удовлетворява някое от тези проявления. ...

Мисъл за деня – 4 септември Любовта е нещо организирано, безлюбието е неорганизирано. Следователно, затуй се различават постиженията. Знанието е организирано, невежеството е неорганизирано. Следователно, вие, като говорите за невежество, вие събуждате във вас неорганизирана материя. Организиран и неорганизиран живот Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... – формула Молитвен наряд за събота: Бог е любов – песен Малката молитва Псалом 25

Винаги ще имаме тела. Без тела не можем да се проявяваме. Духът има нужда от носител, от форма. Тялото може да е извън всичките ни представи, динамично, лъчисто, но ще е тяло. Освобождаваме се от илюзиите, илюзорните си желания, не от тялото. То е просто носител. Когато човек се самоидентифицира със своята монада – Атма-Будхи, съзнанието му остава непрекъснато до края на манвантарата. В нощта на Брама, то се потапя в... (ами не знам) и се пробужда отново в началото на следващия космичен ден.

Аурата май ги показва всички тези „скрити“ неща, т.е. дали човек е добър или лош и сега си е „изписано на челото му“, само дето са много малко хората, които могат да го прочетат. От гледна точка на аурата, определенията добър или лош не са чак толкова безсмислени – всеки може да различи красивите цветове от цапаницата и ако можехме да виждаме човешките аури, най-вероятно щяхме да различаваме и хората (не точно добрите от лошите хора, защото в същността си всички са добри, но хората проявяващи се предимно в положителна светлина, от тези проявяващи се предимно в отрицателна).

За съжаление почти всички плодови сокове продавани в магазините съдържат глюкозо-фруктозен сироп или захар, а те също са вредни (първото е вредно дори и в по-малки количества). По темата: Съвсем естествено, когато човек живее в семейство, където се консумира месо от останалите членове, преминаването към вегетарианска храна е доста по-трудно. Останалите членове най-вероятно ще задават прекалено много въпроси от типа „не искаш ли пържола?“, „защо не искаш?“ и др. или в по-лошия вариант да започнат да убеждават колко погрешно е това, което сме решили. Това ще отнеме голяма част от силите ни (главно психически) и вероятно ще наруши вътрешното ни равновесие, така необходимо ни във всеки момент на преход. Вместо да се откъснем от мисълта за месото, разговора с близките за това, как сме решили да не консумираме повече месо, ще ни свързва с нея. Много вероятно е да се появят разсърдени, които да отправят обвинения от типа „аз съм положил толкова труд да сготвя, а ти не желаеш да ядеш“. В такива ситуации подходите могат да бъдат различни и изборът си зависи от характера на съответните хора и взаимоотношенията помежду им. Може да кажем на близките си, че временно сме на диета, изключваща месото или пък да се заяви твърдо, че сме решили поне временно да не ядем месо (в случай, че сме сигурни, че няма да последват множество въпроси и убеждавания). Може да се съобщи на близките, че сме решили да не консумираме месо завинаги, но това не го препоръчвам по ред причини. Ако семейството е в известна степен религиозно (и християнско) може да се използват някои от църковните пости. Важно е да убедим себе си (със самовнушение), че всички месни продукти, които харесваме, имат също толкова вкусна и далеч по-полезна алтернатива с която можем да ги заменим. От личен опит знам, че в началото наличието на определени продукти в хладилника може доста да изкуши човека и по силата на навика той да реши, че може да направи компромис. Добре е предварително да сме планирали какво ще ядем и да се придържаме към решението си. Можем да изберем час за хранене, когато другите още не са седнали на масата или са на аперитива, или пък са приключили с храненето. Това разбира се не е приложимо винаги и във всички семейства, но където е приложимо е за предпочитане. Божидар спомена с право, че когато се случи въпреки желанието си да консумираме месо, да не го приемаме прекалено навътре, като провал, а просто възможно най-бързо да се съберем отново и да започнем отначало. Всъщност това няма да е започване отначало. Важно е да се освободим от мисълта за неуспех, за безсилие. При повечето хора такива моменти на слабост са неизбежни, а природата на желанието е такава, че дори и в миг приспиване на вниманието от наша страна, то може да нарасне като цунами. Трябва да се научим да възприемаме себе си, като нежелаещи да ядем месо. И това ще е истината, защото желанието за консумация на месо е навик, а не желание на истинската, духовна природа на човека. Навикът е нещо възпитано, а не изначално присъщо. Трябва да си повтаряме, че не ние желаем да консумираме месо, а това желание е външно за нас. Прекалената емоционалност е пречка в това отношение. Както споменах вътрешното равновесие е изключително важно. Това, че в опитите си да се освободим от навика срещаме съпротивление е нормално и не бива да е причина за допълнителни тревоги. Сега някои може да запитат: няма ли само да потиснем желанието за консумация на месо, както например при секса? Всъщност потискане имаме, когато нямаме алтернатива към която да насочим енергията си. Така енергията остава ненасочена. Тук насочваме мисълта си към здравословното хранене. Ние заместваме един начин на хранене с друг. Това е важно да се осъзнае: ние не се отказваме от консумацията на месо, ние го заместваме с друга, по-добра алтернатива. Така няма отричане. Самовнушението помага много. Дори бих казал, че то е изключително важно. Не трябва обаче да подхождаме от ъгъла: аз няма да ям месо, защото то е свързано с убийство на животните или защото е вредно. Правилното отношение е: аз няма да ям месо, защото нямам необходимост от него. Последното не изключва загрижеността за животните и за здравето ни, но просто пряко се отнася до нашата психика, до реалния наш навик, а не до умствено-емоционалните построения свързани с ненавреждането и здравословния живот (които пак повтарям, в никакъв случай не отричам). Трябва често да си припомняме, че неконсумирането на месо не ни оставя без алтернатива. Добре е също така предварително да се подготвим, в случай че желанието в нас нарасне силно, просто да поспрем за миг, да извършим няколко дълбоки вдишвания и издишвания, като успокоим мисълта си и е насочим към самото дишане, и желанието не след дълго ще отмине. Разбира се могат да бъдат използвани и други методи за контрол на ума и емоциите. Можем да погледнем на нещата и от позицията, че след като се нахраним, желанието за консумация на месо отминава, т.е. то е нещо временно, но което е по-важно, не е нужно да се нахраним с месна храна за да отмине желанието за консумация на месо. Ако се нахраним с растителна храна, това желание също ще отмине. Оставих незасегнат един съществен въпрос: с какви храни точно е най-добре да се започне и продължи прехода от месна към растителна храна. За съжаление не съм достатъчно компетентен по въпроса и ще оставя това на някой друг.

Да, наистина всеки човек е на различно ниво на развитие. Но от друга страна, смисълът на развитието е именно в това да не останем прекалено дълго време на едно ниво, да преминем нивото на което се намираме. Предполагам, че не са малко хората които, въпреки че осъзнават вредата от месоядството (морална и здравна), въпреки искреното си желание, не намират сили в себе си да го преодолеят. Както споменах, месоядството се е превърнало в навик, в зависимост, и промяната не е никак лесна. Досега, нито в тази тема, нито в другата, която я породи, не прочетох насоки за това как тези, които желаят, да променят начина си на хранене, реално да го направят. На думи е лесно, но действителността при много хора може да е съвсем различна. Та бих желал да насоча темата към това, да се дадат практически и опитани насоки за това, как може да се улесни преминаването от животинска към растителна храна (аз лично употребявам млечни продукти, мед и яйца, като считам първите две за изключително полезни, но това е друга тема).

Очевидно само с молитви и медитации няма да стане. Това ли разбираш под духовно развитие – молитви и медитации? Не, същественото е мотивацията ти в мисленето, действията, стремежите. Например даваш пари на приятел. Каква ти е мотивацията: да му помогнеш в нужда, защото правейки добро ти помагаш за затвърждаване на доброто в света, да покажеш колко си благороден, да го направиш зависим от себе си, да ти се върне даденото стократно (според една окултна формулировка), да си осигуриш кармична награда, да отидеш в рая...? Физически действието е едно и също, но само в първите два случая имаме чисто духовна мотивация. Духовното не изключва физическите действия. Както писах в една друга тема, то е нещо, което трябва да превърнем в тяхна основа. Духовността е също светлина, която осветява живота ни и ни дава възможност да различим истинското от илюзорното, същественото от несъщественото, ценното от фалшивото... Човек трябва от цялото си сърце да се стреми и да помага за утвърждаването на по-добър живот на Земята, но не трябва да е зависим от материалните неща. Самата представа за по-добър живот не трябва да е свързана с удовлетворяване на егоистичните желания, както е при преобладаващата част от хората. И двете цели са еднакво важни и не може да се каже, че едната автоматично води до другата. Все пак човек може да постигне индивидуално освобождение и мнозина са го постигали, след което дават своя огромен принос за подобряване живота на Земята, но това не е достатъчно, защото подобряването зависи от всички хора, а не от единици. Единиците само дават импулса, но те никого не могат да накарат насила.

Ако напиша една изречение, например: „Бог е Любов“ и после го променя като прибавя или махна някоя буква, това няма да е старото изречение, нали така? Миналото е строго-определена комбинация от условия, а връщането ти в миналото означава промяна на тази комбинация. Разбираш ли какво искам да ти кажа. Самото допускане, че можеш да се върнеш в миналото означава, че ти всъщност няма да се върнеш в миналото си, защото то няма как да е същото минало – комбинацията от съществуващи елементи и взаимоотношения е променена.

При наличието на толкова деца за осиновяване... Е, вярно, че така няма да има печалба за „медицината“, но...

Аз под смисъл разбирам, когато едно нещо си е поставено на правилното място. Именно тогава се разкрива смисълът. Смисълът на масата не е в използването й като материал за огън, въпреки че и такава употреба е възможна, а за хранене. Това разбира се е сравнително прост пример. Смисълът е нещо, което отличава едно нещо от друго. Той е уникален, специфичен за дадено нещо или група неща (тук влагам по-широк смисъл в понятието неща, включвайки също действия и др.). Смисълът е предназначение, цел.

Целта е да се освободим от необходимостта да се прераждаме. Това означава да бъдем свободни от тези си желания, чието удовлетворяване изисква въплъщение на физически план. И колкото по-малко са подобни желания сред хората, толкова животът на Земята ще става по-прекрасен. Много хубава тема, която засяга едно превидно противоречие в духовните цели: освобождение или изграждане на по-красив живот на Земята. Но тези две на пръв поглед взаимноотричащи се цели, всъщност са едно цяло.

Консумацията на месо при наличието на алтернативо и разбиране на нежелателните последствия може да се определи единствено като зависимост. Е, разбира се, то не е единствената зависимост в която човек може да се оплете, нито е най-сериозната. Колкото до духовното развитие, то е свързано с преодоляване на зависимостите в които сме потопени. Рано или късно трябва да се преодолее и желанието да консумираме храна водени преобладаващо от вкусовите и качества, вместо от нейната полезност. Всъщност вкусът се възпитава. Например прекомерната употреба на сол също е изключително вредна, но е въпрос на една-две седмици упорство да се отърсиш от навика да консумираш пресолена храна и не след дълго така започваш да чувстваш в много по-голяма степен истинския вкус на храната, вместо фалшивата маска на солта. И аз съм ял месо (кренвирши и някои колбаси) и са ми били вкусни, но всичко е въпрос на навик.

Това, което ще напиша за мнозина може да звучи отнесено, но повярвайте ми, то е изключително с практическа насоченост и приложимост. Само в светлината на Духа могат да бъдат разрешени ежедневните житейски проблеми. Всъщност, без нея ние дори не можем да различим действително същественото от привидно същественото. Не можем да търсим подреденост във външния свят, докато вътре в нас цари хаос. Всичко е разрешимо, но ако поставим за основа Духа, иначе постройките ни неизменно ще рухват рано или късно. Обикновено духовното се свързва с облаците и небесата, но в действителност то е най-здравата основа. И още: от Претворяващият огън – Н. Рьорих Не е ли показан ясно пътят за справяне с проблемите на живота в тези думи?! Само във високия идеал, само в Духа можем да открием своята опора и равновесие. „По-нависоко“ и „по-надалеч“ – как иначе ще преодолеем вълните посрещащи ни в реката на живота? Нещо отвлечено ли е Духа? – Не, Той е единствената истинска опора. Когато губим посока и равновесие, ние сме извън Духа. Духовността е преди всичко хармония и равновесие, дори и в най-жестоките бури.

Мисъл за деня – 31 август 2010 г. Любещият заема последното място, но, понеже хората го обичат, те му дават първото място. Колкото по-почитан е човек, толкова на по-преден план излиза. Свят на промени Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... – формула Молитвен наряд за вторник: Ще се развеселя – песен Пътят на живота – молитва Псалом 27

Всички сме ограничено проявление (но в същото време развивайки се ние преодоляваме ограниченията на старите форми и се проявяваме чрез нови, по-подходящи и даващи ни повече свобода) на Парабрахман. Индивидуалността се е появила от разделянето на цялото на части, а това разделяне е необходимо за проявяването му.

Ако ти се върнеш в миналото, това вече няма да е миналото.