Станимир

Какво мислите вие по въпроса? Помагат ли жалбите и оплакванията или са по-скоро механизъм за бягане от трудностите и отговорността свързана с тях? Хващали ли сте се, че използвате недоволството за да оправдаете неуспехите си в справянето с даден проблем, прехвърляйки вината извън вас? Дали оплакването представлява изразяване на позиция по даден проблем или е скрито желание някой да дойде отвън и наготово да реши проблемите ни?

С термина New Age много се злоупотребява. На практика всеки автор на езотерична литература се обявява за Ню Ейдж автор и добавя своите си интерпретации на истините към „учението“. Ясно е какво се получава. Все едно аз да напиша мнението си за Библията и да го обявя за част от самата Библия. Но на практика точно това се получава с Ню Ейдж – всякакви новоизлюпили се „авторитети“ представят своите си възгледи като Ню Ейдж. Истинските новатори обаче се разпознават не според претенциите си.

Но как човек да разбере къде свършва неговата воля и къде божествената и дали изпълнява плана на БОГ? Трудно Може би ключът е в това, доколко човек е привързан към резултатите от действията си. Изпълнявайки Божията воля, не може да съществува подобна привързаност. Такъв човек не иска нищо за себе си.

Какво общо има лицемерието с възпитаното държане. Ако някой се държи зле с теб, а ти му отвърнеш с учтиво поведение това не е лицемерие. Лицемерие би било ако се преструваш, че ти е приятно, например с изрази като „Радвам се, че си поговорихме“, „Беше ми приятно, че се срещнахме“ и др. под. Сдържаността и добрите обноски в случая обаче не са лицемерие. Това, че не си изразила негативното си настроение не е лицемерие. Не си длъжна да разкриваш емоциите си пред никого. Разбира се най-добре би било да запазиш не само външно, но и вътрешно спокойствие, (т.е. човека отсреща въобще да не може да ти повлияе нито с думите, нито с действията си,) но и това не е малко.

185. ... Би била явна грешка да умножавате лошите качества, като ги утвърждавате с мисли, осъждания и чувства. По-добре е да мислите за лошия човек положително, извиквайки към проявление доброто, което в него още не се е проявило, отколкото да мислите за отрицателното и така да го усилите и направите още по-лошо. Всяка тъмнина в човека може да се поправи със Светлина, да го направиш по-добър и по този начин да му окажеш помощ. Постъпвайки по този начин, вие ще усилите светлината в хората и ще служите на Светлината. Много служат на тъмнината без да го осъзнават, но трябва да се знае как и с какво се усилва Светлината или тъмнината. Осъждането е вредно с това, че гаси светлината в човека, правейки го още по-лош от това, което е. Осъждането трябва да бъде оставено. По-добре да помислиш [за някого] добронамерено или въобще да не помисляш [за него]. Да умееш да извикваш към проявление Светлото в човека – това е пътя на Архата. И не е негова вината, че светлината, която е извикал със своята Светлина, хората покриват с тъмнина, както често се случва. След „осанна“ следва „разпни го“ – така се колебаят хората между полюсите на Светлината и тъмнината. Грани Агни Йога 1958 г.

Факторите са много – характер, темперамент, склонности, развитие на ума и волята, светоглед, доколко човек е емоционален, доколко е самостоятелен, доколко се влияе от околните, дали е интровертен или екстровертен, възпитание, среда... Когато усилията необходими да се откажеш от навика започнат да превишават усилията необходими за да го удовлетвориш. Трудно се променя течението на реката, защото водата съвсем естествено си следва вече прокопания канал. Хората често си носят своите склонности и предразположения от минали прераждания. На някои хора не им трябва много за да станат алкохолици примерно. Те носят това предразположение отпреди. Може да са със слаба воля или пък светогледа им да е основан на принципа „удоволствието преди всичко“ и да свързват това удоволствие с алкохола. Възможностите са много и всеки конкретен случай е комбинация от различни фактори, всеки от които влияе с различна тежест. Тук ми се иска да направя едно разграничение между зависимостите. По принцип всяка зависимост е нежелателна, но не всяка зависимост може да се окачестви като сериозен проблем. Преди всичко следва да се обърне внимание на зависимостите, които нарушават физическото и психическото ни равновесие и здраве. Тук нещата също са индивидуални – една и също зависимост при едни хора може да не окаже видимо влияние, докато в същото време може да разруши живота на други. Много е важно личното отношение, психическата нагласа, очакванията. Освен това навикът не се изгражда отведнъж. Както вече споменах, факторите са много. Тук нещата са същите, но наркотиците оказват влияние върху здравето и психиката в много по-голяма степен, и шансът да се пристрасти човек е далеч по-голям.

Ако човек се е отказал от нещо, но продължава да мислиш за него и да го желае, значи въобще не се е отказал. Преодоляването на навика означава независимост от него, свобода. Написаното е по отношение на словосъчетанието „тъжни аскети“. В отказа от алкохола примерно няма тъга, а свобода. Самият отказ е преди всичко ментален. Няма потискане. Вниманието ти вече не е насочено върху пиенето, твоето аз не е там чувствайки щастие или страдание в зависимост от употребата или неупотребата на алкохол. Твоето аз е в тебе, необвързано наблюдавайки от центъра на своята същност, която сама по себе си е щастие. Това разбира се е оптималният вариант. Стремежът да се пребориш със зависимостите си, не е задължително да прерасне в зависимост. По принцип всеки един стремеж може да се превърне в зависимост, но това не означава, че трябва да се откажем от стремежите си.

Какво се подразбира под това изхвърляне фактически? Според мен за изхвърляне можем да говорим единствено ако Земята бъде унищожена. Най-общо казано, ще бъдат привлечени към друга, сходна на вибрациите им планета. За „изхвърляне“ може да се говори (въпреки, че думата, както и в горния случай е крайно неподходяща) и за определена ключова точка във следващия планетарен кръг, когато хората недостигнали определена степен на еволюция, ще останат без шансове да завършат човешката си еволюция в рамките на седемте планетарни кръга. По подобен начин в средата на четвъртия път е затворена вратата към човешкото царство и повече нито едно животно достигайки края на животинската еволюция не е можело (и още не може) да стъпи в човешката.

О, ама те го правят – във всеки един момент, и в крайна сметка от значение ще е не някакъв моментен избор, а това накъде ще наклони везната, като показател ще са ауричните излъчвания (а те не могат да бъдат променени ей така отведнъж).

Всъщност всичко за което говориш е интерпретация на темата за първородния грях. Ева е отхапала от плода на дървото, даващо познание за доброто и злото, и оттам нататък всички хора са грешни. Това е отделянето от Бог. Беше попитал каква е причината за невежеството. При животните няма невежество. Значи невежеството се появява с ума, с отхапването от плода. То е стартовата позиция, нулата, защото умът се дава в латентно състояние и всеки сам трябва да го развие. Всеки започва от невежеството, което трябва да превърне в мъдрост. Няма първороден грях, а необходимо начало. На кого му е необходимо безсъзнателно единство в Бога, подобно на състоянието на дълбок сън. Пътят между това състояние и осъзнатото единение с Бога (Самадхи) преминава през ума. Ако има някакво чувство за вина, то е заради неспособността на хората да получат удовлетворение от действията си. Каквито и действия да предприемат хората, без да са центрирали себе си в божествената си същност, то няма да им донесе трайно щастие. В този смисъл, да, откъснатостта от Бога в представите на човека носи нещастие, но не знам защо трябва да се намесва чувството за вина. Може би причината трябва да се търси примерно в силно влияние на Християнството върху авторката.

На книжния пазар има една много хубава поредица от Вивекананда, за различните видове йога (Бхакти, Раджа, Карма и Джнана). Препоръчвам я на всеки, преди да потърси курсове и школи в които да се запише. Също препоръчвам на всеки да се запознае с трудовете на изтъкнати Йога-Учители от миналото (напр. Йогананда, Ауробиндо, Рамакришна и др.), за да има един по-висок и по-верен идеал пред себе си, който да използва като ориентир. Колкото до Хатха Йога, тя не е нищо повече от една добра гимнастика, т.е. чрез нея може да се постигнат резултати единствено на физическо ниво.

Да, това го предположих. Но ако дълбоко в същността си душата пази истината за идентичността си с Бог, всякакво чувство за вина е неуместно. Това, което е заложено фундаментално във всяка една душа е щастие. Чувството за вина е едно наслоение върху истинската природа на душата, т.е. нямащо нищо общо с нея, освен в собствените и илюзорни представи.

И още как! Зависимост или нужда, какво значение има? Хората често забравяме кои сме, опитваме се да се правим на НЕдостижими, на НЕнуждаещи се от алкохол/храна/вода, не знам какво, но ние сме хора преди всичко и имаме нужди, разбира се! Не знам защо всеки смята за толкова страшно да се покаже уязвим, да се покаже човек. Дали ще компенсираш липсите и нуждите си по един или друг начин, значение няма, и Мона е уцелила право в десетката с твърдението, че една илюзорна вяра е първенец при наркотиците, много повече от каквито и да било опиати. Заклеймяването и отричането не са решение на проблема, а неговото сигурно задълбочаване в крайна сметка. Не знам защо, когато някой напише нещо неудобно и веднага започва да му се вменява духовна гордост и дори агресивност. Както вече написах нямам никакви претенции относно това, дали някой пие или не. Определено съм против оправдаването на грешките с това, че сме хора. Нормално е да грешим, нормално е да сме несъвършени, но в същото време трябва да се стремим към развитие. Беше казано да започнем от малките навици. За много хора пиенето на алкохол е малък навик; за други – не, за съжаление. Писано е много за важността на малките неща – нека да не ги лишаваме от необходимото внимание, без разбира се да стигаме до другата крайност и да ги преувеличаваме. Колкото до илюзорната вяра: всяка илюзия е опиат. Не знам защо обаче трябва да оправдаваме едни илюзии и зависимости, посочвайки други, по-големи. В крайна сметка всички илюзии и зависимости следва да бъдат отстранени и е най-добре да се започне от малките. Първо: усилията необходими за преодоляването им са по-малки; изисква се много по-малко воля, като в същото време те са чудесна възможност за развиването й. Второ: пресича се възможността малките зависимости да прераснат в големи. Или може би при зависимостите не трябва да говорим за превантивни мерки, а само при болестите? Всички сме срещали нещата долу. Вероятно сме били и измамници, и убийци, и какво ли още не. Трябва ли във всяко прераждане да правим това за да го отхвърлим? Не, защото веднъж приели или отхвърлили нещо, през следващото си въплъщение вече се раждаме със съответните склонности и предразположения, в някои случаи толкова силни, че никакви изкушения не могат да ги изменят. Колкото до радикалното отричане: да отричам, но никого не обвинявам. Зависимостите в които сме омотани са изключително много и аз не съм от хората, които ще акцентират върху една, пренебрегвайки останалите, превръщайки борбата срещу тази зависимост във фикс-идея. За мене е важно да се осветли проблемът, да се разгледа от различни ъгли, евентуално да се дадат някои насоки за разрешаването му. Другото не е моя работа.

Не мисля, че има фундаментално чувство за вина, което да е причина за нашите страдания. Причината за страданията е невежеството (авидя), вследствие на което човек е привързан към илюзорните си представи за света. Няма индивидуално аз, отделно от Бог. Отделността е илюзия, плод на невежеството.

Не става въпрос за норми, а за зависимости. Пил съм алкохол, пушил съм цигари, ял съм месо... (и то от първите две по много). Не изпитвам никакъв страх и никакъв интерес към тези неща. И как точно пиейки алкохол примерно ще бъдем различни? Това всеки го може, а най-често го и прави. Всъщност за мене проблемът не е толкова във вредата от алкохола, а в зависимостта от него. Това важи и за почти всички останали навици.

Какво трябва да се случи за да ти бъде достатъчно? Едва ли има такова нещо. Колкото и да е трудно, трябва да приемеш действителността. А бъдещето със сигурност отново ще ви срещне.

Какво точно включват практиките ти по Йога? С каква цел практикуваш? Определено имаш нужда да заздравиш умственото си и емоционално равновесие. Преди това всякакви практики повишаващи сетивността са крайно нежелателни.

Когато човек се променя и аурата му се променя, а това означава, че духовете (и не само), които ще се чувстват удобно в обкръжението му, също ще са различни.

Най-добре е да преодолееш желанието си. Какво очакваш да постигнеш? Ако искаш да й кажеш нещо, просто го кажи мислено, пък може и да получиш отговор по един или друг начин. Мисълта изпратена от сърцето, няма нужда от посредници.

Не, не съм я употребила в този смисъл защото не съм зависима от това. Ако бях зависима и си търсех оправдания , да, но не съм. Смисълът който съм вложила във фразата вече го обясних така, че смятам вече стана ясно, за какво иде реч . Поздрави! Е, аз нямах предвид само тебе. Фразата се използва много често из темите във форума.

Силните поддържат Порядъка, въпреки Хаоса. Божественият свят е организиран. (Организиран и неорганизиран живот)

Не всичко, което ни се случва е плод на нашата карма. Хората с които взаимодействаме си имат своята свободна воля и те могат да предприемат действия спрямо нас, които не са резултат от кармата, която сме натрупали. В такива случаи Законът за Кармата ще компенсира подобни отклонения от равновесието по-късно. На нас обаче все още не ни е дадено да знаем, кое от случващото се в живота ни е кармично следствие и кое не, и затова е най-добре да не се водим от подобни предположения в действията си. Сега по темата: Грешките преди всичко трябва да бъдат изваждани на светло (разбира се има и редки изключения). Понякога е целесъобразно да се посочат само на извършителя им, друг път – на по-широк кръг от хора. Тук имам предвид неумишлените грешки. Когато имаме умисъл, вече не може да се говори за грешка, а за злоупотреба, в някои случаи преминаваща в престъпление.

Нямам нищо против правото на всеки да си употребява алкохол когато и колкото си поиска, но с някои неща изказани в темата не съм съгласен: „Прекален светец и Богу на е драг“ – се отнася за демонстративната и фалшива добродетелност, а не за действителната такава. Прекален светец е този, който се хвали с постиженията си, използва ги като средство да изпъкне пред другите. Обаче не мога да се съглася, че човек, който е искрен, добросъвестен, не пие, не пуши и т.н. трябва да бъде поставян в тази категория. Според мен фразата се използва предимно спекулативно и самооправдателно. „Алкохолът премахва границите и задръжките“ – Кои граници: горните или долните? Долните, и при прекомерна употреба на алкохол, това става очевидно. Колко простащини, злоупотреби и престъпления са извършени в резултат на такова премахване на границите. „Алкохолът може да бъде полезен“ – Да, употребата на алкохол си има своите положителни следствия, но колко са отрицателните? Нека разглеждаме последствията цялостно, а не на парче. Лично моето мнение е, че алкохола е допустимо да се прилага единствено в изключителни случаи, когато съществува реална необходимост и липсва по-добра алтернатива.

Писма на Елена Рьорих, т. 1. Знаците на Агни Йога. Тайната Доктрина, т. 1. – Е. Блаватска Агни Йога – Безпределност