Станимир

Как може да дойде истината, която не познаваме, освен ако не я познаем? Аз мога да видя човек в далечината и да го объркам за някой мой приятел, но единствено и само единствено когато се доближа до него от по-близо, аз мога да разбера, че съм сгрешил. Невежеството може да бъде отстранено само със знание. Ние не можем да спрем да лъжем и най-вече да се самозаблуждаваме, ако не знаем, че лъжем и, че се самозаблуждаваме.

Те затова са докарали житото тука – за да могат да си произвеждат уиски, щото там са го забранили.

Тук има една тема много сходна с тази. Определено съм за кремацията.

Ама то нали пшеницата беше докарана на Земята от друга планета, и това е според Учителя. А от пшеницата може да се получи уиски и водка. Явно не са се сетили извънземните.

Ще формулирам мисълта си по друг начин. Задаваш въпроса: Търпелив ли е човек, който - имайки силата да си отмъсти за "обидата" - взема случая, с охота? Каква връзка има с отговора на въпроса ти, това дали въпросният човек се мисли за духовен или дали минава за такъв пред другите? В този смисъл пояснението ти е напълно несвързано с отговора на въпроса, който задаваш. Дали се припознавам или не в думите ти, тебе въобще не би трябвало да те интересува. А това, доколко се изказвам неподготвен току що мисля, че изясних.

Не мога да си обясня текста в скобите по друг начин, освен че имаш в предвид конкретен човек. Все пак ако разглеждаме нещата безпристрастно и принципно, подобно пояснение е съвсем ненужно. Иначе по отношение на останалото: 1) търпеливият човек не се обижда; 2) не е подвластен на желанията си, т.е. те не го заслепяват и не влияят на съзнанието му; 3) не пропуска възможности, защото в противен случай е твърде вероятно търпението му да се окаже безсмислено. Отговорът на въпроса очевидно е: не. Вярно е, че някои хора в стремежа си да отмъстят могат на пръв поглед да оставят впечатлението за търпеливост, но това е само привидно. Такива хора вътрешно са разкъсвани от желанието си, но поради своята сила (която не може да им се отрече) успяват да понесат напрежението в името на отмъщението.

Не мисля че употребата на алкохол се влияе по какъвто и да е начин от интелекта. Алкохол се е пиел винаги. Освен това, като се говори за статистика, е добре да се знае на каква база е изготвена тя. Разбира се, че ако се правят изводи на базата на стокооборот на алкохолни продукти, то развитите икономически държави ще са водещи. Но това съвсем не отчита реалното потребление. В слабите в икономическо отношение страни се консумира преди всичко алкохол собствено производство или такъв с нелегален произход (за който статистиката не разполага с достатъчно надежден метод да обхване). Освен това стандартът е различен и е въпрос в какъв израз се дават статистическите данни (количествен или паричен). Трябва да отчетем и влиянието на рекламата. Хората в икономически-силните страни са подложени на по-масиран рекламен натиск. Това е поради по-високата им платежоспособност, а не заради по-големия им интелект. Има влияние и факторът „стрес“. Алкохолът е едно средство с което хората се опитват да избягат от стреса в забързаното им и монотонно ежедневие. Но ако се вгледаме в другата противоположност ще видим, че бедните и безработните също прибягват често до алкохола и пак поради същата причина – бягство от реалността. Хората просто се опитват да заместят вътрешната празнота с нещо външно. Тук западът не е по-различен от изтока. За духовните, културни и интелектуални различия между развитите и слаборазвитите страни може да се говори много, но не намирам това за необходимо, а и темата е друга.

Човек винаги и при всякакви обстоятелства трябва да е търпелив. Но тука като че ли понятията се смесиха. Търпението не е бездействие и пасивно понасяне на нещо несправедливо примерно. Ако някой ми каже обидна дума, търпението е преди всичко аз самия да не се почувствам засегнат. Ако се почувствам засегнат, но си мълча без да отвръщам на обидата, това не е търпение. Мога и за отвърна на обидата като кажа на обидилия ме, че поведението му е неправилно – това само по себе си няма да ме направи нетърпелив. Нетърпелив би ме направило силното желание да отвърна на обидата тъй като тя ме е засегнала. В този случай желанието ми е човека отсреща да си получи заслуженото (според моята преценка) или да разбере, че не е постъпил правилно. В последното всъщност няма нищо лошо, но бидейки нетърпелив, аз се опитвам да форсирам това разбиране у другия, т.е. да му го наложа преждевременно и насилствено. Причината пак повтарям е в прекомерното желание от моя страна.

Това е красивото в безкрайността, че няма граници, които да бъдат достигнати.

Да, експериментът е показателен, въпреки че не мисля, че може да се говори за липса на внимание към третата бутилка с ориз. Съзнателното игнориране не е липса на внимание, а съвсем реално изразено отношение. Иначе по принцип повечето растения на планетата си растат без да им се обръща никакво внимание. Когато става въпрос за отношение между хора, вариантите са два: 1. Някой да желае вниманието ми, но аз да не му го давам в степента в която той желае това. Тук няма игнориране, а просто липса на интерес от моя страна. Примерно аз не чувствам въпросния човек толкова близък, колкото на него би му се искало, но пък не може да се говори за целенасочено игнориране. Проблемът в този случай определено е в човека отсреща, в неговото силно желание да му бъде обърнато внимание. Някои хора просто търсят причина за да се чувстват специални. Това са или хора със слаба самооценка и самочувствие, или такива, което се прекалено самовлюбени – двете крайности се сливат. Това са хора с недостатъчно развито мислене или такива, чието мислене е прекалено клиширано (което е пак същото). Децата също спадат в тази категория, но при тях нещата стоят по-различно, защото телата над астралното все още не са проявени в достатъчна степен и реално няма какво да бъде противопоставено на емоциите. 2. Аз съзнателно игнорирам някого. Тук както посочих, всъщност не може да се говори за липса на внимание. Разбира се, че ако даваме на един човек застояла и нечиста вода, той ще оцелее по-дълго време от човек на който изобщо не даваме вода. Когато игнорираме някого съзнателно, ние не само че не му даваме нищо, но и ограничаваме това, което той би получил и без друго. Разбира се това срещу хора не действа така, както при растенията, защото човешката воля и индивидуалност са много по-ярко изразени.

Мисля си, че е много по-лесно да се разбере и развие търпението, ако първо се разгледа нетърпението. Нетърпението винаги е свързано с някакво наше желание, което искаме да удовлетворим. Например, знам, че ще получа мечтан подарък на рождения си ден и чакам с нетърпение идването му. Ако нямам желание, което да искам да удовлетворя, няма да изпитам и нетърпение. Това разбира се няма да ме направи търпелив. Ако ми липсва цел, към която се стремя, спрямо какво е насочено търпението ми? Значи, търпението винаги изисква цел, но изключва емоционалната зависимост от нея. Всъщност да развиваш търпението си означава да се научим на независимост от астралните ни емоции. Само по себе си търпението не е нищо повече от емоционално равновесие. Когато изпитваме нетърпение, трябва да насочим усилията си към желанието, което го предизвиква; да се дистанцираме от това желание, т.е. да не сме потопени в него, а да разграничим себе си като желаещи от желанието си. Налагането на всякакъв друг тип „търпение“ ще доведе до сериозно вътрешно напрежение и потискане.

Първото и третото определение за индивидуализъм определено не съвпадат с разбиранията ми. Второто е донякъде приемливо, както и определението за егоцентризъм. Всеки колектив се състои преди всичко от индивидуалности. Аз ще предложа едно по-различно определение за индивидуализъм: да бъдеш себе си. В този смисъл човек може да е индивидуалист без да се отделя от групата. Нещо повече: човек може да е индивидуалист и да е в пълна хармония с групата (разбира се това зависи и от останалите и членове). Егоизъм имаме когато човек поставя себе си над групата. При това положение съвсем естествено хармония и сътрудничество не може да има. Колкото до дървените философи, аз поне не мога да си представя комбинацията дървен философ - индивидуалист. Цялата философия на дървените философи е наложена отвън, копирана (общество, възпитание, образование, книги, телевизия). Самостоятелната свободна мисъл е заглушена и неразвита. Обществото е свободно и силно, когато е съставено от свободни (най-вече в психологичен план) и силни индивидуалности. Егоцентризмът противоречи на свободата, защото сам по себе си е зависимост от желанието да си в центъра и да получаваш от групата. Егоцентрикът не може да бъде себе си, защото фокусът на усилията му е насочен към удовлетворяване на егоистичните си желания, а не към разгръщането на индивидуалните му качества.

За себе си мога да кажа, че никак не обичам вниманието на хората да е насочено върху мене. Предполагам, че и с други е така. Например, пиша това мнение и желанието ми е четящите да насочат вниманието си единствено върху съдържанието му, а не върху това, че аз съм го писал. Мен предпочитам да ме няма, да остана невидим. В ежедневието ми е същото. Не изпитвам притеснение от социалните контакти, но да съм в центъра на вниманието, определено не ми е приятно. Просто другите като акцентират с вниманието си върху мене, ме карат и аз в определена степен да правя същото. Така силите ми са насочени към мене самия като личност, като действащ, а не към самото действие (цел), която трябва да се свърши.

Човек трябва да е независим както от комплиментите, така и от критиките отправени към него. Именно това отличава слабия човек от силния. За себе си мога да кажа, че комплиментите са ми в известна степен приятни, най-вече тези отнасящи се не толкова до мен самия, а до това, което правя или съм направил. Тези отнасящи се до мене не ги харесвам особено. Иначе смятам, че съм с достатъчно добро самочувствие да не завися в действията си нито от комплименти, нито от критики. Комплиментът изразява единствено личната позиция на някого и ми носи информация най-вече за тази позиция, а не толкова за мен самия. Комплиментът може да ми даде някои насоки за размисъл, но сам по себе си едва ли може да ми повлияе (критиката също).

Коя истина - истината като обективни факти или нечия представа за истината? Като използвам думата „истина“ никога нямам предвид нечия представа за истината, а действителната истина. Ако става въпрос за субективна истина, гледам да го спомена, за да не стават недоразумения.

Интелектът е аспект на ума. Умът е инструмент на Духа. Духовността е когато съзнанието стои над ума, емоциите и желанията, а не обратното. Енергията и при интелектуалците и при „интелектуалците“ (така и не разбрах защо поставяш думата в кавички, след като желанието ти е да съпоставиш духовността с интелекта, а не с „интелекта“) идва от Духа. Духът от своя страна е неделим от Духа на всичко съществуващо (това обаче е друга и много обширна тема). Също не разбрах защо пишеш, че на „интелектуалците“ мисълта се лее свободно и разумно. (Как, след като самата пишеш, че е филтрирана?) Тя нито се лее свободно, нито разумно. Дали всъщност не се опитваш да вкараш дискусията в някаква удобна за разбиранията на ума ти посока? Умът е като едно стъкло, което замърсено от предразсъдъците и илюзорните представи за света, които имаме, пропуска само малка част от Истината, която е самия Дух, до съзнанието ни. Ти използва думата „енергия“, но това, което възприема ума при условие, че е освободен от наслояванията по него е Истината. Възможностите на ума са неограничени, но като всичко останало, те трябва да бъдат възпитавани, развивани и изчистени от грубите наслоения. Един от основните проблеми, които забелязвам изключително често и в този форум е, че умът се смесва с наслоенията върху него (навици, предразсъдъци, предразположения и др. модели, които изместват съзнателното ни мислене и го правят автоматично и стереотипно). За да бъде разбран умът наистина обаче, е необходимо да се научим да го различаваме от наслоенията по него.

Както вече уточних, под носене и тежест на истината разбирам отговорността, която съпътства познаването й. Да, и аз мисля, че истината е неизменността в битието, но човекът (атман) не е една крайна форма.

Да, наистина приемането на истината като горчива или сладка е предимно субективно. Но дали не може да се намери и някакво не чак толкова субективно тълкуване? Добре известни са думите на Лао Дзъ: По-добре да не напълниш, отколкото да препълниш. В този смисъл под „горчива истина“ може да се разбере не толкова субективното отношение на човека отсреща към истината, а дали е по силите му да асимилира правилно тази истина. Аз мога да изпия наведнъж два литра сок и да ми се услади, но ефекта върху тялото ми въпреки това и въпреки принципната полезност на сока няма да е добър именно поради несъобразеното количество. Колкото до тежестта на истината, преди всичко имах предвид това че с истината или по-точно с познаването на истината се увеличава и отговорността. Истината винаги е съпътствана от съответната отговорност. Всички ограничения идват от невежеството на човека, от заблудите и илюзиите в които е потопен, а истината сама по себе си е освобождение от тези заблуди правещи човека зависим. Но от друга страна истината изисква сила за да бъде носена. (Тук отново са валидни думите на Лао Дзъ, които споменах по-горе.) Не всеки може да носи отговорността съпътстваща истината. Значи истината прави човека свободен, но само когато е съразмерна с възможностите му. Истината няма да направи свободен слабия и неустойчив психически човек, а само силния. Първият по-скоро ще бъде смачкан. Той няма да може да асимилира истината и най-вероятно ще я изопачи.

Да, получи се малко разминаване в смисъла, който се влага в понятията. Умишлено поставих темата в психология, защото имах предвид именно психологичната страна на проблема – психичния механизъм, който извиква в нас преувеличаване на проблема, страх от него, неувереност в собствените си сили и възможности, прекаленото акцентиране върху несправедливостта на случващото се (реална или въображаема), прекаленото акцентиране върху неговата трудност и тежест, т.е. всичко което ни отклонява от полагане на усилия по решаването му.

Днес в мен възникнаха някои въпроси свързани с истината. Първият беше: Може ли истината да бъде горчива за човека, който обича истината? Вторият е свързан с тежестта на истината. Как бихте изтълкували твърдението: истината тежи? Как бихте го съгласували с думите, че истината ще ни направи свободни?

Тази тема не е предназначена да се коментират в нея въпросите от подфорум „Духовни мостове“. Моля не злоупотребявайте. Ако имате да кажете нещо конструктивно по темата за Кастанеда, най-добре е да го споделите в самата тема. Останалото може да дискутирате на ЛС.

Ами ако някой трябва да е недоволен от преместването на мненията в Разговорки, това съм аз, защото текстът, с който бях открил темата „За жалбите, оплакванията и недоволството“ е доста ценен според мене, за разлика от останалите мнения, които си бяха чист спам. Сега този текст може да се намери само тук, в Разговорки, цитиран от Канел. Е, мен това въобще не ме притеснява, но мисля, че е хубаво да се гледа на нещата не само от собствената гледна точка, а и от чуждата. Такива претенции пък никога не съм имал.

Е, бъдете малко по-търпеливи де Някои мненията първоначално бяха отделени от темата „За жалбите, оплакванията и недоволството“ в нова тема в Духовни мостове, защото само там е позволено да се коментират въпроси отнасящи се не толкова до отделни постулати в различните Духовни Учения, а до самите Учения като цяло и връзката им с Учителя Петър Дънов. Сега на моя отговорност вместо да изтрия, премествам въпросните мнения тука с надеждата, че здравия разум и уважението към правилата на форума ще надделее и няма да започне характерното за много други форуми с религиозна и духовна насоченост съпоставяне на Учения и Учители.

Мисъл за деня – 13 октомври 2010 г. Казват: „Господ е наредил нещата така." Не, аз доколкото зная, на Господа никога не е дохождало наум да измъчи някоя душа, нито да извърши някакво престъпление. Да, когато някой човек греши някога, Господ ще му изпрати страдания, но за да го спаси. Или когато някой човек е болен и Господ го лекува, ще му изпрати страдания, но те са необходими за неговото лекуване. До скончанието на века Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... – формула Молитвен наряд за сряда: Песен на светлия път – текст + инструментал №98 Молитва на братството Псалом 19 Псалом 103

Тъй или иначе темата е определена и въпросите си остават. Желанието ми е всеки да сподели мисли по темата – собствени или от други източници.