Станимир

Все пак е добре да се каже за един и същ човек ли става въпрос или за различни. Ако става въпрос за един млад човек и друг възрастен човек, то сравненията са безсмислени. Ако става въпрос за един и същи човек, дали с нарастване на възрастта ще нарасне и мъдростта му, то нещата са различни. Тук също има различни влияещи фактори и ситуациите могат да са корено срещуположни. Духът овладява тялото постепенно. Животът на човека е разделен на различни периоди в което духът първо изгражда и взема контрол над физическото тяло, после се развиват емоциите, мислите, висшето мислене и духовните чувства. Значи човек дори и да притежава в духа си нужните духовни натрупвания те не могат да се проявят в новото въплъщение преди необходимия период (изключения сигурно има, но там действат по-сложни закони, за които едва ли можем да говорим). Значи един и същ човек с едно ниво на духовно развитие над обичайното, през периода около 33 си година ще е проявил определено в по-голяма степен своята духовност отколкото на 21, а до 45-тата година – отколкото на 33. Само че има и други възможности. Материалното в човека да надделее, духът да отстъпи на навиците и желанията на плътта, човек да затъне в обичайното си ежедневие... Тогава вместо мъдрост виждаме едно подобно на детското поведение на стари години. Липсва мисъл, липсва воля, действията са преобладаващо несъзнателни, автоматични, говори се и се разсъждава по шаблон, повтаря се едно и също, забравя се, липсва концентрация. Това се получава защото връзката на духа, контрола му върху живота и преди това не е бил на нужното равнище. В резултат на спада в духовната енергия се нарушава и здравословното състояние на възрастните хора (имам предвид в много по-голяма степен, отколкото ако човек запази връзката с духа си). Значи възрастта в общия случай е определяща за мъдростта, защото връзката между духа и тялото се осъществява постепенно, но от друга страна при повечето хора между духа и тялото започва раздалечаване много преди тази връзка да се е осъществила напълно.

Разбирам притесненията ви, но ситуацията изисква търпение. Не притискайте прекалено много детето да търси контакти с други деца. Такъв подход е прекалено директен и е необходима психическа сила за да бъде реализиран. Не е желателно да се повтаря често на детето, че е срамежливо, че трябва да се промени, че трябва да общува по-често с другите деца и др. под. Така само понижавате самооценката му и чувството, че не може да се справи със ситуацията. Давайте му дребни задачки според възможностите му. Нека да добие сила и увереност в справянето с наглед незначителни неща. Когато допусне някаква грешка или ако използвайте случая когато друг е допуснал грешка да му обясните, че всички грешат (вкл. и другите деца), че грешките не са хубаво нещо, но не са и нещо фатално, защото грешката винаги може да бъде поправена. Използвайте само положително внушение, че може да постигне това, което иска. Обяснете му, че всяко ново нещо в началото винаги е трудно, но после винаги става лесно. Запишете го (според интересите му) на някакъв кръжок или спорт, но да е нещо, с което действително иска да се занимава. Ако каже, че не иска да ходи на занятията, защото го е страх, че другите деца няма да го харесат, му обяснете, че другите деца са там също заради занятията и защото там им е интересно, а не заради него. На детските площадки е същото: децата не ходят там за да го харесат и той не трябва да ходи там за да им се хареса, а всички ходят за да играят. Обяснете му, че винаги ще има деца, които да го харесват и такива, които да не го харесват, каквото и да прави. Обяснете му, че това е така просто защото хората са различни, а не защото някой е по-добър или по-лош от останалите. Обяснете му, че не трябва да се чувства обиден, защото някой не го харесва и че има достатъчно деца, които го харесват или ще го харесат след като се запознаят.

Какво значи „близко до природата“? Коя природа: материалната или духовната? Защото ако ще се връщаме към материалната си природа, това означава връщане към животинското царство, да се откажем от волята си, мисълта си и всичко духовно в себе си в полза на животинските инстинкти. Човешкия микрокосмос трябва да се владее от духа, а не духът да е подчинен на подтика на материята. Това е естественото положение що се отнася до бъдещето. Ако в миналото (когато сме били в животинското царство) е било естествено да следваме инстинктите си, то в човешкото царство управник следва да е духът. Затова е и индивидуализацията, т.е. еволюцията при човека добива съвсем различен характер. Човекът притежава самосъзнание, мисъл за бъдещето, способност за оценка, за различаване, за избор, способност за разбиране, отговорност. Човекът има реална възможност да поеме развитието си в свои ръце, а не да се води сляпо от течението.

При производството на мляко и мед животното не умира. И двете са продукт на преработване на растителни вещества, което животното осъществява не заради себе си. Млякото и медът са преработени от животинското царство растителни вещества, затова че когато се казва, че са с животински произход, това е доста условно. Те не са част от животното, така както месото, костите и др. под.

Има универсални – божествени условия, има и субективни условия изисквани от личността. Без първите условия нищо не може да бъде реализирано, но те са абсолютно надличностни, те са реална необходимост и изразяват естествения ред на нещата. Растението не може да поникне без вода – това не е някаква лична прищявка на някого, а естествения ред на нещата. Когато се говори за безусловна любов, се имат предвид личните, субективни условия, които всеки човек поставя пред любовта, а не другите – принципните.

Черните действат по всички възможни канали. А каналите са предимно личности, а не организации. Посредник за тъмните влияния може да е всеки и най-опасно за човека е когато това са семейството и приятелите (пък дори и това да става несъзнателно или дори в следствие от добронамерена, но погрешна преценка). Просто към приятелите и семейството човек е по-открит, доверява се повече и е по-уязвим по тази линия. Казаното разбира се не е никакъв аргумент срещу приятелствата и семейството, а е апел за разумност във взаимоотношенията. Преценката винаги трябва да е конкретно според човека. Не може да се правят обобщения на роднински признак, принадлежност към организация и др. под. Сега за масонството: Разбира се, че сред масоните има много светли личности. Според мене, причината за това не е в масонството, а в самите личности. Това, че видите ли на членовете (ако не на всички, то на някои) се съобщавали някакви супер-тайни, които ги правели нещо повече от другите хора. Няма такова нещо и не може да има. Окултното знание е свързано с възможността на човек да го възприеме. То не е просто информация, която се съобщава. Информацията е абсолютно достъпна и сега. Проблемът е във възможността тя да бъде осъзната, в недостатъчно-широкото човешко съзнание. Иначе, както е казано, Учителите отдавна щяха да напишат учебници, които да дават конкретни наставления. Та, дори и в масонските ритуали да се съдържа нещо ценно (а то се съдържа), тези които са в състояние да го разберат правилно, едва ли в по-голямата си част членуват в някоя от масонските организации. Масоните често споменават във връзка с всички конспиративни теории, но в последните се изопачават основни принципи. Говори се за избрани, за синя кръв, но това е в пълно противоречие с принципите на превъплъщение на душите. Въплъщенията в които човек има власт се редуват с такива, в които няма, и от тази гледна точка, никаква наследственост и избраност не може да съществува. Да, членуващите в определени кръгове може да имат власт над политическите и икономически събития по света, но тя не трае повече от няколко десетилетия за отделната душа, просто защото закона за равновесието изисква така. Въобще имам чувството, че в конспиративните теории има не по-малко тъмно влияние, защото те отклоняват духовните стремежи на вярващите в тях, насочват ги към предполагаемия враг, т.е. колкото се може по-далеч от самия духовно-израстващ. Борещите се с „елита“ се превръщат в част от самия елит и напълно ги наподобяват в действията си. Жалка картинка. Човек трябва да утвърждава себе си, стремежите си, а не в желанието си да унищожи злото, да става жалък имитатор на това, срещу което се бори.

Аз яйца все още консумирам. Намалил съм ги донякъде и може би ще ги намаля още, но едва ли ще ги откажа съвсем. Иначе, що се отнася до вредността: да, яйцата са без съмнение вредни. Поне аз не се съмнявам във вредността им. Вредата им е най-вече върху силата на волята и духовната енергия на човека; върху съзнанието му. Ако спра консумацията на яйца, причината ще е тази, а не някаква друга. Проблемът не е толкова в животинския произход. Млякото и медът също са с животински произход, но съдържат ценни психични наслоения, но това е друга тема. Лошите условия на отглеждане на животните (в частност – птиците) наистина влияят. А условията са очевидно лоши, щом се нарушава естествената цикличност на снасянето на яйцата, животните са хранят с изкуствени продукти и липсва нужната свобода на движение.

696. (Септ. 9). Приятелю, разглеждай противодействието като уравновесяваща сила на твоят устрем и нарастването по сила на огньовете. Колкото по-голямо е то, по-мощни са нарастващите огньове. Така и вниманието на тъмните се съсредоточава на носителите на огъня повече, отколкото на обикновените хора. Те, тъмните, усилват това противодействие на огньовете. Така въстава с цялата своя сила и все още непобедения древен човек отвътре [т.е. автоматичните, рефлекторни подсъзнателни модели на мислене и реакция – моя бел.]. Духът трябва да преодолее това тройно съпротивление. Чрез това преодоляване духът нараства за да превърне героя в победител над стихиите, тъмните зложелатели и самия себе си. Най-важната от всички е победата над себе си. Принципът на вълнообразното движение е приет от науката: светлинни вълни, радиовълни и т.н. По същия начин и волята може да бъде устремена вълнообразно, но при постоянство на ритъма – напрежение, спад и ново напрежение. Не е възможно тетивата на лъка да се намира през цялото време в напрежение – тя ще отслабне. Така и волята напряга огньовете вълнообразно, ритмично. С това е характерен сутрешния ритъм. Това е ежедневното движение на съзнанието към Учителя, при което в определен момент от цикъла устремът достига своя апогей, принасяйки явни следствия и утвърждавайки близостта до Учителя и общението с Него. Ако това напрежение продължи през целия ден, съзнанието не би могло да издържи. Но, когато човек ежедневно се стреми да усили миговете на общение и близост, може и през останалото време на деня да поддържа нивото малко по-високо, отколкото през предходния ден. Това е и същността на вълнообразния подем на съзнанието и неговото разширение. Главното е духът да не се спуска по-ниско от предходния ден и даже да не остава на същото равнище, но, дори и немного, да се издигне. Трябва зорко да се следи за това падината на всяка последваща вълна, т.е. всеки нов ден, да не е на по-ниско равнище или същото като предходния. Това е неотменно условие за подема. Ако сутринта издигнете духа си, а през деня се спуснете по-ниско от предходния ден, то такава амплитуда на колебание в съзнанието ще го лиши от постъпателно движение, без значение на подема – трябва да се върви по възходяща линия. Контролът над съзнанието и чувствата е необходим, за да може движението в обвивките да не пристъпят законния предел и не задържат с това възхождението. Нисшите обвивки и особено астралът – древният враг, ще се стремят с всички сили да нарушат утвърдения ритъм и да го принизят отново. Но ако волята не спи, упорството на врага може да бъде сломено. В самия ритъм е заложена огромна сила. Инерцията на движението ще ни пренесе през всички препятствия, но се изисква воля, когато е необходимо нагнетяване на огньовете в моменти на особено напрежение. Няма такова препятствие, което да не може да преодолее човешката воля. Затова сливайки своята воля с Моята, може да бъде преодоляно всичко, без да се губи увереност в крайната победа. Победата над тъмните може да си представите лесно и тях вече неведнъж сте побеждавали, но противодействието на стихиите е нещо с което човешката воля не винаги има силите да се справи и затова Казвам: напрягането на огньовете не трябва да превишава законния предел, защото обвивките могат да не издържат. Даже при туберкулоза е имало случаи, когато тъканите на тялото са изгаряли от вътрешните огньове. В тези моменти равновесието и спокойствието ще бъдат качествата задържащи мощта на огньовете в рамките на безопасното, давайки възможност огньовете да бъдат управлявани. Огънят в котела се регулира от волята на човека, но не е подвластен на човека, когато изгаря горящата къща. С желязна воля е необходимо да се обкръжат нарастващите в тялото огньове, за да може след това да ги направляваш по свое усмотрение. И тогава всеки ден ще бъде ден на подем за духа и нова степен по огнената стълба водеща в бъдещето – 366 стъпала в годината. Грани Агни Йоги, 1958 г.

Има хора, които искат да отглеждат и да консумират... хора. Хищниците в природата също биха изяли човек. Наистина всеки сам решава какво да отгледа и какво да консумира, но си носи последствията. Сега, написаното от мене е крайно, но правя това умишлено за да изпъкне абсурдността на примера. Хората са нещо повече от животните и не бива да се водят от техния пример. Да се черпи вдъхновение от природата и действащите в нея закони – да, но не и от поведението на животните. Да, много от домашните животни няма да оцелеят в природата. И какво от това? Човек ги отглежда, но това не означава, че трябва да ги убива (не само за храна, но и за кожи). Животни могат да се отглеждат също за мляко и за вълна. Числеността на отглежданите домашни животни зависи от интересите на хората и би била силно редуцирана ако животните се отглеждат без да бъдат убивани. Това последното в един по-дългосрочен период, защото на първо време наистина ще има нарастване. Ами той и изнасилвачът полага усилия за да издебне жертвата си, и алкохоликът полага усилия за да се докопа до поредната чашка... Така те хранят емоционалното си тяло. А последното има нужда от такава храна, защото така е приучено. Действащите механизми в случая са много по-широкообхватни от употребата на месо. Последното е просто едно от многото астрални зависимости в които могат да попаднат хората. Не пиша това за да съдя никого, но за да посоча тяхното действие. Не бива да оправдаваме навиците си и да ги приемаме за нормални в едни случаи, а да ги осъждаме в други. Не, не е добре нито да ги оправдаваме, нито да ги осъждаме, а просто трябва да се работи върху тях. Първо трябва да си повярваме, че когато поискаме промяна в себе си, това зависи единствено от нас и е изцяло в нашите възможности. Ако някой не вижда нищо нередно в консумацията на месо: ами добре – не можеш да накараш другия да види, а единствено да посочиш това, което трябва да бъде видяно. Ако някой вижда недостатъците на консумацията на месо, желае промяна, но не намира сили в себе си да я осъществи – пак добре – може да се даде съвет, но не и да бъдат заменени индивидуалните усилия. Но едно погрешно мислене не бива да се представя за правилно. Разбира се грешката се посочва един, два, максимум три пъти. По-нататъшното посочване без ответна реакция просто е загуба на време. Тук във форума разбира се можем да си позволим и повече, защото просто коментираме нещата по принцип, а не посочваме ничии индивидуални грешки, но в конкретните ситуации трябва да се внимава, защото прекаляването може повече да навреди, отколкото да донесе полза.

Не го приемам за престъпление, а за по-неестествено и вредящо както на самия човек, така и на животните, в сравнение с вегетарианството. Да, можеш да искаш и да постигаш. Но въпросът е защо? Т.е. правилна ли е целта, защо е правилна, според кого е правилна? Ето вегетарианството - кой може еднозначно да каже, че месоядството е неправилно? Ама еди кой си авторитет бил казъл. Моля, не ми посочвайте авторитети, в тия работи авторитети няма. Защо искам да бъда вегетарианец, това е мотивация. А готовността (вътрешната) да бъдеш вегетарианец се отнася до избора, и волята да го реализираш. Мотивацията се отнася до ума и до чувствата. Зададох въпрос свързан с готовността и засегнах въпроса с готовността, защото мотивацията, колкото и да е важна, не може да се реализира при отсъствието на достатъчно силна воля. Тук целта не е да степенуваме кое е по-важно, а да обърнем внимание на всички гледни точки към проблема.

Означава този човек да е приключил с изявата на нрава на духовен хищник, преследващ чужди мисли и чувства (мнения)... Темата все пак е в раздел „Хранене“ на форума. Вътрешно готов за нещо, означава да си с психическата нагласа, че искаш и можеш да постигнеш нещо. п.п. Жалко е, че дори и в този форум човек не може да напише едно мнение, без някой да приеме написаното от него твърде лично.

Да, разбира се. Важна е мисълта която излъчваме, в случая конкретно когато се храним. Чревоугодничеството е еднакво вредно, както при вегетарианците, така и при невегетарианците. Мисълта тогава е егоистична, насочена към вкусовите наслаждения, а не към необходимостта от хранене. Написаното в този откъс от Библията обаче в никакъв случай не отменя вредата, която употребата на месна храна оказва върху психиката и върху организма на човека. Не знам защо повечето хора тълкуват нещата толкова произволно. Все едно да разсъждаваш: убийството е по-лошо от лъжата, значи мога да лъжа колкото си искам, стига да не убия никого. По същия начин и тълкуването на този откъс от Библията. А какви са делата ни? За Христос е било все едно дали ще изяде една филия хляб или нещо друго. Ако е консумирал месо (в което се съмнявам, въпреки че в Библията може да пише друго, но пък там има добавени какви ли не глупости), го е правил изцяло от съпричастност към хората с които се е хранил. Сега остава месоядците да почнат да се оправдават, че консумират месо от съпричастност към хората с които се хранят и към производителите на месни продукти, които иначе ще фалират. Не, мотивите са съвсем други и те нямат нищо общо с мъдростта.

Ако продължа с Бийтълс, сигурно ще излязат поне още двадесетина хубави балади. Ама засега нещо друго http://www.youtube.com/watch?v=mmdPQp6Jcdk

Какво означава човек да е готов вътрешно да бъде вегетарианец? Щом някой изпитва дори и най-малкото неудобство от употребата на месо, щом почувства дори и най-малкото желание да спре да консумира месо, той със сигурност е готов. И тука много често оправданието „не съм готов“ се явява основната пречка за реализиране на желаното. Съмнението е пагубно. Много по-добре е да се надцениш. Ще сгрешиш, ще се спънеш, но и от това можеш да натрупаш опит, да извлечеш полза. От безволевото, пък било то и удобно носене по течението на навиците обаче, полза не може да се извлече. Вегетарианците смятали това, че не консумират месо за някакво свръх-духовно постижение. Ами да си смятат. Кои сме ние да ги съдим и още повече да го изтъкваме като аргумент, че видите ли вегетарианството е нещо маловажно. Ами не е маловажно. Това е просто още един механизъм за самооправдание, който хората използват за да оправдаят поведението си. Няма маловажни навици, още повече такива нанасящи пряка вреда на съзнателни същества (не самосъзнателни както хората, но все пак съзнателни).

Нашето отношение към сгрешилите трябва да е основано на желанието за тяхното просветление и израстване. Последствията си идват съвсем естествено, без да е необходимо да ги желаем. Чакането възмездието да се стовари върху някого е само по себе си нисше желание и зависимост. Ако някой е извършил нещо погрешно, ние можем да ограничим възможността му да извърши повторно същата грешка или по-скоро да се предпазим от последствията от такава грешка, т.е. да вземем предпазни мерки срещу тази възможност, но това не е възмездие, а разумност.

Тази съпоставка с оркестъра е донякъде добра, въпреки че не изразява свободата в творчеството. Хората обаче още са на ниво на учене, на овладяване на енергиите (инструментите) с които разполагат и с които изразяват себе си (бож. си същност). Преди да влезе в оркестъра, музикантът трябва да се научи да свири.

Все трябва да сме единствените. Да се смее ли човек или да плаче... Казано е: каквото свържете на Земята, ще остане свързано и на Небето. Това се отнася за следсмъртното съществуване в по-фините сфери на Земята, когато човек ще трябва да изчерпи всички енергии, породени от неговите желания и мисли докато е бил в грубо тяло, и няма никакво отношение към другите планети. Но дори и на Земята според духовното развитие човек може да води напълно съзнателно и свободно от зависимости съществуване във висшите сфери. За целта обаче будхичното тяло трябва да е по-развито. Много автори изтъкват аргумента, че видите ли в по-духовните светове хората изпълнявали Божията воля и затова нямало място за собствена свобода на избора. Това никъде го няма. Дори и в познатите ни човешки управленски структури. Всеки си съставя плановете и си носи отговорността в определената му сфера. Общата рамка се спазва, но тя не може да отмени индивидуалните решения и свобода на действие.

Останах с такова впечатление. Явно грешката е моя.

За времето си е била много над всичко останало в Европа и като изкуство, и като наука, и като философия, и като духовност. Даже бих казал, че културния импулс в Елада е бил прекалено висок за времето си и съвсем естествено е бил краткотраен и впоследствие принизен. И кое конкретно от това, което е достигнало до нас от елинската култура не ти харесва? Но от културата, не от бита, нравите и обичаите. Надявам се правиш разлика между двете.

Нека се върнем на темата. Определяща за дълголетието на един народ е културата. Ако културата западне, никаква раждаемост не може да я компенсира. Няма значение дали сме пет милиона или десет милиона. Това са все опити да се отклони вниманието от най-същественото. Тези що раждали, онези що не раждали? В едно семейство младите раждат, а старите са носители на духовните и културни ценности, които трябва да предадат на по-младите. Предполагам, че това последното ще прозвучи ужасно неприемливо за националния егоизъм (току що си измислих нов израз ) на много хора. Всички древни империи обаче са запомнени преди всичко с културата си, а не с броя на населението. Това е и което можем да почерпим от тях. Културата е извън границите на времето и на националностите. За да имаме силна държава културата трябва да стои пред всичко останало, над отделната личност – реално, а не само на думи. И не трябва да пазим културата само за избрани, защото тя е за всеки, можещ да почерпи от нея. Кои сме ние, че да решаваме кой може и кой не може? Подходът към всеки обаче трябва да е според съзнанието – към децата е един, към възрастните е друг. Отношението на по-старите етноси към по-младите трябва да е аналогично на отношението на възрастните към децата в едно семейство.

Интересно, двете световни войни, студената война, де(рь)мокрацията и те ли са организирани от духовния свят? Тогава защо Учителя хока хората, че не изпълнявали божията воля? Хаосът извън човека е отражение на хаоса в човека. Не, не е привиден хаосът и скритият в широкото множество хора хаос винаги се изявява, когато трябва да бъде реализирано нещо светло. Но светлите резултати не се пораждат от хаоса. Последният може да съпътства осъществяването им, като реакция от страна на средата в която се реализира това осъществяване, но не и да съзижда.

Кои са тези духовно извисени? Кои и как ще ги разграничи? Дали хората ще са толкова склонни да се поставят под тяхно ръководство? Духовно извисените хора, не биха ръководили никой, който сам не желае това и то не само на думи, но реално, с готовност да се положат всички необходими усилия, да се поемат всички произтичащи отговорности, трудности и саможертви свързани с такова ръководство. Казвал съм го и преди: предлагането се определя от търсенето. Има и реклама, но тя само стимулира човешките желания, но не ги поражда. Колкото до Стамен Стаменов, този откъс ми се наби на очи: Подобно афиширане никога не може да дойде от един духовен ученик.

Хаотични изглеждат нещата от гледна точка на грубия физически план. Но това са само следствия. За да се подреди нещо по новому, първо трябва да има достатъчно силна и ясно-изразена идея за това ново, което трябва да се реализира.

Злото съществува в света, защото противното би било абсурдно. Тогава всички хора трябваше да са съвършени, да са постигнали всичко, да нямат никакво поле за развитие пред себе си, да бъдат еднакви. Какво означава да няма зло? Ако някой вземе четка с бои, в картината си той може да съчетае цветовете така, че да се получи приятна за окото рисунка или може да използва съчетания, които са нехармонични. Човек с повече опит и талант (който също е опит но идващ от по-далечното минало) ще може много по-точно и правилно да изрази върху платното идеята, която желае да изобрази. Ще е много по-уверен в движенията и техниката си на рисуване. Сега питам: трябва ли всички хора да са гениални художници и то без да полагат или да са положили в миналото си никакви усилия за това? Естествения ход на нещата винаги предполага да се започне от малкото, преди да се достигне до голямото. Всичко се учи бавно и постепенно. Ако всички хора се раждаха научени, т.е. знаещи всичко, развили всички духовни качества на максимум (ако допуснем, че такъв съществува), те щяха да бъдат абсолютно еднакви – в света нямаше да има никакво разнообразие. Всичко щеше да е еднородно в проявлението си. И върху какво тогава ще се прояви духовността на човека? Върху какво ще използва знанията си? Злото в света се крие в човешкото несъвършенство. Даже злото не е толкова в несъвършенството, защото последното е необходимост, колкото в липсата на стремеж и движение към усъвършенстване. Нито Бог, нито някой свързан с Бог не е планирал Апокалипсиса. Всичко, което се случва или е възможно да се случи е следствие от желанията и стремежите на хората. Хората са свободни да определят характера на желанията и мислите си, а с това и характера на последствията, които ще ги застигнат. Щом още не се е случил, значи може. Всичко е стълкновение на сили. Има сили действащи в посока нарушаване баланса на стихиите на земята (най-вече огнената) има и сили действащи в посока на поддържането на този баланс. Всичко зависи от това, кои сили ще надделеят. Конкретно какво може да направи отделния човек? Най-вече да се стреми да пази своето собствено равновесие. Всички отрицателни емоции, прекомерни желания, негативни мисли, страхове и безпокойства нарушават вътрешния му баланс, а с това оказват влияние и върху близкото му обкръжение. Съвкупното състояние на мислите и емоциите, въобще на аурите на хората от своя страна е основната причина за цялостното нарушено енергийно поле на планетата. Да, има влияние от т.нар. братство на тъмнината, но то само по себе си е твърде слабо за да може да окаже директно влияние върху баланса на планетата. Вместо това, въпросното влияние е индиректно, насочено към хората. Тъмните действат чрез хората, чрез тяхната слабост, чрез тяхното невежество, чрез техния егоизъм и се стремят да поддържат тези човешки недостатъци, за да могат да оказват пагубното си въздействие чрез тях. Самото човечество е свой съдник и ковач на съдбата си. И тук накрая може би е мястото да се напомни, за многократно умножената мощ на хармонично действащите сили. Бройката не е толкова определяща, колкото сплотеността,сърдечния устрем и себеотрицанието в името на желаната цел. Тъмните не са способни на себеотрицание, сърдечния устрем е заменен от груби материални стремежи, а в основата на сплотеността им е зависимостта от „завоеванията“ им и страха, че могат да ги загубят.

Всеки си прави планове – нормално е. Глупаво е обаче да се смесват плановете на двама души и на тази база да се съставя общ план. Примерно аз искам да отида вечерта на кино, друг иска да вечеря в ресторант и да се направи извода, че имаме нещо общо помежду си и смятаме да ходим и двамата на кино, а след това на ресторант. Та планове дал Господ, ама да се събират като математически числа...