Станимир

В живота често използваме термина за обозначаване на човек, който трупа материални блага, въпреки, че той може да не е материалист в посочения по-горе смисъл. Например, протестантите смятат материалното богатство за благословия от Бог. Така е възникнал и капитализмът. Между философското определение за материализъм и разговорното има доста голяма разлика. В последния случай става въпрос за зависимост от материалното, но дори и тогава тази зависимост е в човешкото съзнание и по-точно привързаността му чрез астралните желания. Значи, когато казваме, че някой е материалист, то става въпрос за отношение и то не към материята, а към определени форми в които тя изкристализира. Материализмът от философска гледна точка разглежда материята като първоначална, дори и спрямо духа, чието съществуване всъщност дори в повечето случаи не се признава. Поне материалистите в момента разглеждат нещата по този начин. Не съм сигурен обаче, че при древногръцките или древноиндийските атомисти е било така, а съвременния материализъм тръгва именно от тях. Да. Ако разглеждаме понятието „материалист“ от разговорна гледна точка: да – мисля, че и двата варианта са възможни. Ако разглеждаме нещата от философска гледна точка: не. Да, ако остави материалното си богатство на земята, т.е. да освободи мисълта си от него, да не го желае. Докато човек мисли за нещо, той е привързан към това нещо. Желаещият материално богатство ще бъде привързан към земята и никакво небесно царство няма да бъде достъпно за него.

Променят се, раждат се и умират формите, чрез които духът се проявява. Безсмъртието е за духа (в смисъл неизменната същност на всичко съществуващо) и материята (в смисъл субстанцията, а не формите), а съзнанието и формите еволюират. В различните мнения в темата се получават някои разногласия главно поради това, че в някои мнения пишещите изхождат от гледна точка на проявените форми, а в други – на проявяващата се същност.

Виж тук

Как възприемаш работата си: отговорна, скучна, приятна, изтощителна...? Възприемаш ли се като зависима от работата си? Въобще до каква степен се чувстваш независима, не само от работата си, но и по принцип? Можеш да направиш един опит: в почивен ден, отиди до местоработата си и се върни – просто ей така, като разходка (все пак в почивен ден не се очаква нищо друго). Постой малко и просто наблюдавай сградата, примерно от отсрещната страна на улицата; седни в някое кафе или ресторант наблизо... Вечер преди да заспиш не мисли за проблема си, нито сутрин. Това е важно. През деня си отдели по 15-20 минути всеки ден, по едно и също време. Седни удобно и визуализирай себе си отделена от това, което се случва – просто като страничен наблюдател. Мислено си представи как отиваш на работа, качваш се в автобуса, усещаш леко притеснение и тревожност, но след две-три дълбоки вдишвания се успокояваш. Да, все още си леко притеснена – това е нормално, но нещата не стигат до крайност. Повтаряй си, че отивайки на работа, ти си свободна по всяко време просто да не отидеш, а вместо това да промениш посоката и да отидеш някъде другаде, като примерно слезеш на друга спирка. Повтаряй си, че това, което правиш, е резултат от собствения ти избор, и че в случващото се няма нищо страшно, а изборът можеш ако поискаш да промениш. Тук е много важно постоянството. Избягвай кафетата и шоколадите, а също и алкохола. Стресът вероятно ти идва в повече. ако можеш си вземи отпуска и се опитай да забавиш малко темпото. Осигури си време за сън, за разходка навън, посети някой музей, отиди на кино или театър, отдели време за някое твое хоби или друго нещо, което ти е интересно... Недей форсирай прекалено много нещата, които правиш.

Да, но това, че някой има власт в определена област (области) не означава правителство. А и все пак става въпрос за най-обикновени хора, които в резултат на кармата и стечението на обстоятелствата са получили възможности, с които средния човек не разполага. Иначе членовете на т.нар. елит или тайно правителство са подвластни на всички заблуди и зависимости на които е подвластен и всеки друг човек. Властта, която имат е напълно илюзорна, тъй като им дава възможност да удовлетворяват зависимостите си, но не и да се освободят от въпросните зависимости. Самият подход на хората към проблема е тотално погрешен. За някой примерно може да е въпрос на престиж да пие 100 годишно вино и това да го издига много в очите на друг, който си купува най-обикновено от магазина, но за трети човек, който не изпитва влечение към пиенето на вино, ще види в стремежите и на двамата една и съща зависимост. Какво от това, че единия пие сто-годишно, а другият – от най-евтиното вино? Възможностите на единия не го правят по-свободен, а напротив – правят го по-привързан. Та когато се разглежда въпросът с управлението и властта е добре това да се прави отвъд привидността на нещата. Сега за новия световен ред: всичко се променя, самият живот е промяна. Застоят е смърт. Въпросът е какво и в каква посока ще се промени, а не дали ще се промени. Това използване на думите „нов световен ред“ с отрицателно значение е абсолютно неприемливо. Промяна ще има с или без илюминати, с или без тайни правителства, с или без хора, с или без Земя... Засягам проблема, защото термини като „нова епоха“ (ню ейдж) и „нов световен ред“, се профанират в прекалено голяма степен, обезценяват се и им се придава негативна конкретика. Новата епоха ще дойде и нищо на земята не може да я спре. Тук става въпрос за събития и цикли надхвърлящи мащабите на Земята. Редът ще се смени и никакви тайни правителства не могат да променят това. Но да се насаждат в умовете на хората фалшиви идеи е недопустимо. Хората като чуят „нов световен ред“ и вече си представят света превърнат в концлагер. Защо? Защото на хората се представя именно този нов световен ред и те вече започват да създават погрешни представи в ума си и подсъзнателно да се бунтуват на всяка промяна. А висшият космически принцип за постоянната промяна и разнообразие е тотално принизен.

Всички вегетарианци ли са духовни двойкаджии? А за невегетарианците какво ще кажеш? И в крайна сметка вегетарианството е индивидуално решение, а не някакви наложени обстоятелства с които да се очаква човекът да се справи. За какъв изпит може да става въпрос тогава?

За какво правителство става въпрос? То сега няма правителство, което с една държава да се справи. Нещо повече, почти няма човек в което и да е правителство, който да може да се справи със самия себе си. За какво управление става въпрос: политическо, икономическо, социално или духовно. Ясно е, че първите три без последното няма да доведат до никакви резултати, тъй като егоизмът винаги ще надделява и правителството всъщност ще обслужва интересите на един ограничен кръг. Но кой ще избере духовно-ориентирано правителство? Хорските съзнания са твърде далеч от духовността. Такова правителство не може да бъде наложено и насилствено. Не, болшинството от хората са егоисти и биват управлявани от егоисти. А тези, които имат истински духовни стремежи и сега са над политическите и икономически условия и следват духовното водачество на по-напредналите в духовно отношение от тях, т.е. може да се каже, че имат своето духовно правителство. Нещата се получават естествено. Да, тези, които имат духовни стремежи трябва да се съобразяват с икономическото, политическо и социално състояние в света, но при правилно отношение те могат да послужат за утвърждаване на стремежа им за духовност. Никакви политически и икономически, тайни или явни организации не могат да повлияят на този стремеж. Те могат да повлияят само на хората, чиито стремежи са свързани с материалната страна на нещата.

Мъдростта свързвам със знанието, което сме приложили в живота си, т.е. вече сме го изпитали поне веднъж на практика и втория път можем да го приложим още по-добре. С други думи: мъдростта е способността ни да прилагаме знанието си.

Да, главата е най-добре да е обърната на север или на изток. Що се отнася до позицията на тялото, то трябва да спим обърнати върху дясната си страна. Приемлив вариант е спането върху лявата страна. Спането по гръб и по корем не е за препоръчване.

Какво крайно има в това да не консумираш месо, яйца и мляко? Крайно би било ако кажеш: аз при никакви обстоятелства няма да консумирам месо, яйца и мляко, защото те са безусловно вредни. Да, но може да се случи така, че консумацията им да е наложителна. Ако в изключителните случаи, когато употребата на някое от изброените е препоръчителна, но ти отказваш да ги приемеш, тогава имаме крайност. Когато липсва необходимост обаче (а в огромната част от случаите е така), употребата на месо е добре да бъде избягвана.

Схващаме я. Но психичната енергия на кокошката по принцип е с ниско качество и затова дори щастливата кокошка едва ли ще даде достатъчно добри наслоявания върху яйцето. То това и в откъса от спомените на Б. Николов, беше загатнато. Иначе качеството на грижите за отглеждане на животни винаги е добре да се повишава, най-вече защото така изисква хуманността. Какво полза ако приемаме положителна енергия, която не трансформираме в хуманни действия?

Какво значение има резултатът като аргумент срещу това, което съм написал? Ставаше въпрос за това, че силата идва от съпротивляващото се съзнание на човека и тя наистина идва от там.

Представям си. Както си представям, че като те халосат силно по главата изгубваш съзнание почти без да усещаш нищо (или катастрофите например). А ако постепенно ти стискат главата с менгеме докато изгубиш съзнание, ще бъде много по-страшно и болезнено. Явно пишеш за да спориш. Разбира се, че когато измъчват едно животно преди да го убият ще се отдели повече негативна енергия, отколкото ако го убият с един удар. Да, енергията която се използва за мъчението не е концентрирана, но е много повече. Но все пак във втория случай мигновенността на случващото се може да остави достатъчно силен отпечатък. Пострадал от катастрофа може да загуби съзнание веднага и да не чувства болка, но мигът преди това често се помни за цял живот и оказва влияние върху психиката му.

Представи си светкавица на фотоапарат – проблясъкът също е мигновен. Енергията количествено не е чак толкова много, но мигновеното и освобождаване оставя дълбок отпечатък върху зрението за доста дълго време. Ако същата енергия бе освободена постепенно от една свещ примерно, тя нямаше да остави забележим отпечатък върху човешкото зрение.

Има причини. Колко са духовни всеки си определя сам. Ами ако животното се умъртви, като се упои/приспи? Тогава няма да я има тази отриц. енергия. Или? Или има нещо друго? Вероятно ще е по-малко, но не много по-малко. Както вече споменах, кръвта ще привлече множество нисши астрални същности. Колкото до това, доколко душата на умиращото упоено животно усеща смъртта, не съм достатъчно запознат за да ти отговоря. Убиващият животното също може да остави негативна енергия върху него, както и упояващия го. Някой беше написал, че едно животно може да бъде изядено само ако доброволно е приело това. И на изток съм срещал застъпен този момент в няколко притчи. Където има насилие психичната енергия никога не може да е с високо качество. Това е (може несъзнателно), но доста некоректно написано. Кои домашни животни - каква индивидуалност има в кокошките например? А делфините пък са месоядни и това очевидно не е, щото няма какво друго да ядат в океана, нали има други водни бозайници, примерно китове, които са си на веге-режим. Може би точно затова птичето и рибното месо се приемат по-леко от човека. За делфините и китовете не ми стана ясно каква е връзката с вегетарианството. Вълците също ядат месо, а слоновете – трева. Какво е специалното в делфините и китовете?

Какво да променим? Аз за себе си не намирам нещо, което трябва да променя. Не изключвам да има такова, но и да има, не го откривам. Иначе, ако ме питат защо не ям месо, просто казвам, че намирам това за неприятно, дори за гадно. Досега това не е предизвикало никакви конфликти с ядящите месо. Няма никакви обвинения към никого, просто споделяне на личните ми вкусове. Аз също не обвинявам невегетарианците, че ядат месо и засега не срещам обвинения и от тяхна страна. Не бих се преструвал обаче, че месото ми харесва като вкус само заради опасения как ще приемат това другите. Това си е моя вкус и единствен аз имам право да си държа сметка за това какво ми харесва и какво – не.

Елементарно, Уотсън - няма да се въплътят. Т.е. домашните животни няма да са 2 млн., а 1 млн. Не е толкова елементарно. Колко са монадите еволюиращи в животинското царство? Колко са животните населяващи физически Земята? Имаш ли информация по тези въпроси? Ами ако трябва да се разделят животните по степен на развитие. Не виждам никакъв проблем една монада да се въплъти в домашно животно и в следващото въплъщение да се въплъти в диво животно. Монадите тъй или иначе са няколко пъти повече от броя на въплътените на Земята (това е така и при хората). Вярно е че до недостиг на монади поради тази причина едва ли е възможно да се стигне, а просто се променя продължителността на времето между две въплъщения. Да, съществува реална опасност монади с определено ниво на развитие да не получат съответстващи на развитието им тела. Това се случва и при хората, защо да не се случва при животните. Но от друга страна това също може да се окаже благоприятно за развитието на монадата и за еволюцията на формите в които се въплъщава. Една високо-развита животинска монада дори и да няма възможност да се въплъти примерно в домашно животно, предоставящо и възможност да се прояви в по-пълна степен, проявявайки се в не толкова висше животно ще спомогне за чисто физическата еволюция на въпросния вид. Ако една голяма част от домашните животни изчезнат, то монадите, които приоритетно са се въплъщавали в тези видове ще започнат да се въплъщават в други видове и ще спомогнат за еволюцията им.

Да, същностите свързващи се посредством медиум на спиритичните сеанси имат нужда от енергията му за да се осъществи контакта. Определено има такива. Всъщност, това се случва много по-масово, отколкото обикновено допускаме.

Ще напиша някои неща, просто като насоки, без да ги подреждам и без да изпадам в подробности: При убийството на животното се отделя голямо количество отрицателна психична енергия, която остава свързана с него (най-вече с кръвта му). Колкото по-еволюирало е едно същество, толкова по-високоорагинизирана е материята в организма му. Колкото едно същество е по-силно индивидуализирано, а при домашните животни и при развитите хищници има наченки на индивидуализация, то и материята изграждаща тялото му е по-трудно да бъде асимилирана от друг организъм (именно защото тя вече е част от една сравнително високоорганизирана структура в която е влязла в синхрон). Гнилостните процеси са вредни. Яденето на загниваща храна е вредно, без значение дали става въпрос за животинска или за растителна. Но както бе посочено в един линк от Иво, при месото тези процеси се осъществяват много по-рано, особено ако в месото има много кръв. Кръвта и гниенето привлича много низши същности от астралния свят и така се създава пагубен ефект за психиката на човека не само ако консумира месото, но и в близост до него. При консумацията на месо, това влияние разбира се е много по-голямо, защото човек приема в себе си въпросните елементи, които са привлекли астралните същности.

За душите на домашните животни не бери грижа. Мога да задам и обратния въпрос: ако душите, които трябва да се въплътят в домашни животни са примерно един милион, а домашните животни са два милиона, откъде се попълва разликата от души? Когато не сме достатъчно запознати с даден въпрос е по-добре да не спекулираме с него. Ако трябваше да полагаме някакви грижи за това коя животинска душа в какво животно е най-удачно да се въплъти, щяхме да разполагаме с нужната информация по въпроса. Това, за което ни стигат познанията в момента обаче и това, за което можем реално да се грижим е физическата страна на проблема. Колкото до кравите, дадох пример с Индия. Нека някой, който е наясно да напише как точно стоят нещата там. Все пак ние тук само правим предположения, а хората допреди няколко десетилетия са отглеждали кравите, без да ги убиват за месото им или по друга причина. То от приказките ти излезе, че ловците всъщност пазят посевите. Ами то тогава собствениците на селскостопански насаждения трябва да им заплащат за услугата. Ама те ловците не ходят да ловуват свободно навсякъде и ловния сезон не е цяла година. Това се прави с цел да се поддържа числеността на популацията от животни, т.е. да не изчезне. Няма опасност популацията от даден животински вид да стане прекалено голяма (поне в един по-дълъг период), ако популацията от друг животински вид не стане прекалено малка (а това се случва най-често заради намесата на човека). Какво ще стане с т.2? Това в никакъв случай не означава, че числеността на дивите животни ще се увеличи. Просто отделните души ще се въплъщават през по-голям период от време. И както вече писах, това са въпроси за които знаем твърде малко за да можем да ги коментираме.

Причините трябва да се търсят в традициите и навиците. Хората на село са по-склонни да се придържат към тях. Мисленето им не е достатъчно разчупено за да приемат алтернативните възможности, които освен това не познават достатъчно добре. Не, защо. Но и техническите постижения не бива да се отричат. Проблемът винаги е в разумното прилагане, а не в това, което се прилага. Причината отново следва да се търси в традициите. Нещата са сложни, защото намирането на алтернативи не винаги може да се осъществи без външна помощ, а това при сегашното положение на нещата, особено в България, едва ли ще стане. Тук мога да дам пример и с тютюнопроизводителите, въпреки че те нямат отношение нито към вегетарианците, нито към невегетарианците, но са подходяща илюстрация. Това, което е основно за състоянието им са политически и икономически интереси. Решение не само не се търси, но е и нежелано – сегашното статукво удовлетворява силните страни. Ако продължим да разсъждаваме по въпроса, следва да намесим и безработицата, и демографското и икономическо състояние на страната. Влияещите фактори са наистина много и между тях съществуват сложни връзки. Нещата са решими, но това са въпроси които обхващат много повече от вегетарианството. Всъщност последното си е индивидуално решение. Ако търсенето на месни продукти намалее, ще намалее и предлагането им и ще се достигне до нова равновесна точка. Хората, които сами си отглеждат животни за собствена консумация не влияят съществено върху общия баланс, но и те, може би малко по-късно, ще се преориентират. Все пак когато търсим някаква промяна, трябва да ни интересуват преди всичко хората, които са способни да осъществят тази промяна – всичко започва от тях. На останалите също ще им дойде времето, но е неразумно да им се отделя прекалено голямо внимание, когато не са готови. Алтернатива винаги може да бъде намерена, ако има желание за това, а и когато човекът е готов, животът обикновено му я предоставя. Тук пречките са най-вече в човешкото мислене. Защо трябва да лишаваме домашните животни от грижи. Все пак след като получаваме нещо от тях, трябва и да даваме. И защо трябва да прекратяваме грижите си, след като животното вече не е в състояние да дава? В някои държави например кравите са свещени животни и не се убиват. Това създава ли някакви сериозни проблеми в отглеждането им? Ако ще търсим някакъв баланс, той определено не е налице в момента. Популациите от домашни животни са прекалено големи и причината е в месодобивната промишленост, а не в липсата й. Но както вече писах ако намалее търсенето, ще намалее предлагането и ще се достигне до нова равновесна точка в икономическо отношение, а тя ще бъде определено по-близка и до екологичната равновесна точка.

Интересно, най-белите хора - англосаксонци и скандинавци - имат и най-изтънчени тела. В смисъл, мека и чиста кожа, нежна коса, добре оформени контури на лицето и тялото и т.н. А болшинството от тях са месоядни. Традиционните вегетариански нации пък са хилави, дребни и тъмни. Освен ако не говориш за някакво невидимо за окото тяло. Би ли уточнила? Те болшинството от всички хора въобще са месоядни. И нали си наясно колко тонове козметика използват в споменатите от тебе страни. И най-странното е, че в рекламите на последната обикновено се набляга на биологичните им (обикновено растителни) съставки. Другите (химическите) не, че ги няма, даже преобладават, но някак си се прескачат.

Това е обсъждано сигурно десетки пъти във форума. Да, така е, вегетарианството не е показател за духовност, но нима това е причина да го омаловажаваме? Това отричане от земното също се вменява прекалено чест с и без причина. Да, има хора, които в стремежа си за духовно израстване пренебрегват земното и го омаловажават, но нима всички са такива? Така се създават неправилни асоциации, т.е. изграждат се предубеждения. Стремящ се към духовно развитие не означава бягане и неприемане на материалното; вегетарианец не означава агресия към невегетарианците; вегетарианство не означава духовно превъзходство – и трите твърдения са пряко насочени към предубеждения, които са изключително често срещани и които се използват като аргументи срещу вегетарианството и срещу стремящите се към духовно развитие. Все пак е по-лесно да си отгледаш домат, отколкото пържола, но тъй или иначе не намирам връзка между написаното и вегетарианството. То се отнася в същата степен и към невегетарианците. И нима трябва да отричаме технически прогрес и кооперирането между хората в различните аспекти от живота (в случая производството на храна)? Въпросът е постиженията на цивилизацията да се използват разумно и не бива да се вменява на вегетарианците желание да се откажат от тези постижения. Това отново може да е валидно, но само за една малка част от всички вегетарианци. Защо е нужно да се ограничаваме само с продуктите от нашата географска област? Тук вече не говорим за вегетарианство, а за нещо друго. Ако броя на фермите за животни се намали (все пак животните се използват не само за месо), то ще намалее необходимостта от площи насадени с култури необходими за изхранването им. В по-голямата си част именно тези площи са с ГМО. Освен това върху недостига на площите влияят и други фактори. Примерно колко процента от лозята се използват за производство на грозде за консумиране и колко за вино и др. видове алкохол. Колко от пшеницата и житните култури се използва за производството на хляб и колко за сладкарската промишленост, в смисъл тортички, кексчета, пастички и др. несвързани с вегетарианството продукти. А за производството на алкохол? Виновно ли е вегетарианството за свръхпроизводството в резултат на което се изхвърля толкова голяма част от произведените продукти, вкл. и хранителни? Ако площите за отглеждане на селскостопански култури не достигат, то вината не е във вегетарианството. Друг пример: тютюнопроизводството. Какво общо има с вегетарианството? А прекалено широкото използване на растителни мазнини? Ако само за целта на дискусията предположим, че абсолютно цялото човечество премине към вегетарианско хранене, това няма да предизвика недостиг на селскостопански площи. Причините за недостига на площи трябва да се търсят другаде (някои изброих).

Означава, не че въпросният дух е създаден по-рано, а че е навлязъл в човешката еволюция по-рано. Духът всъщност няма възраст, а и както може би се досещаш, възрастта не е тъждествена с нивото на развитие на съзнанието. Най-елементарен пример: ако две коли се движат с различна скорост, то тази, която е тръгнала по-късно, но се движи по-бързо е твърде възможно да изпревари по-бавната кола, да пристигне преди нея и съответно да има по-дълга почивка, преди следващото пътуване.