Станимир

Истинският проблем е когато отказваш помощта и изобщо не искаш помощ, защото считаш себе си недостоен да я получиш. Но точно поради несъвършенствата си имаме нужда от помощ. А законът на даването е ясен: давай толкова, колкото другия може да вземе без да разпилее, това, което му се дава.

Няма значение беседата. Въпросът за ченълинга е просто частен случай на различаване на истината от лъжата. Духовете не знаят повече от хората - кои духове, кои хора? То и сред хората има и гении и ограничени еснафи. Има всякакъв ченълинг. В по-голямата си част е безвреден, но има и изключения. Щом има търсене, трябва да има и предлагане. А лъжата с времето ще бъде отхвърлена, дори и това да стане по трудния начин. Хората все още сме на етапа на който се учим основно със страдания и този етап няма да свърши скоро - нека не се лъжем.

Правилно насоченото мислене винаги помага. В случая обаче кармата може да постави сериозни ограничения или обратното. Не всеки може да стане милионер, каквито и качества да притежава, но пък може да си помогне доста управлявайки финансите си. Като цяло парите не осигуряват възможност на хората да изпълнят всичките си желания, и така се налага те да мислят и да вземат решения как да ги изразходват по най-добрия начин. А това е добре.

Истината е отвъд времето и условностите. Истината е отвъд личността. Това е истината, която ни прави свободни (доколкото можем да я разберем), защото тя не е от този свят, въпреки че се проявява в него. Когато разберем, че светът е изграден върху неизменни принципи, нетърпящи изключения и нямащи алтернатива, тогава ще можем да различим същинската истина от други маловажни истини като "излъга ли ме приятелката ми вчера". Всеки от нас има уникален и неповторим живот, но истината зад всички животи на всички хора на земята е една и съща. Всички животи протичат по една и съща схема, имат една и съща цел (която може и да не съвпада с индивидуалните цели, които всеки от нас си е поставил живеейки на земята). За правилна оценка на събитията е необходимо да се различи принципа от неговото конкретно проявление. Истината не е нещо отвлечено и откъснато от случващото се в живота ни, а принципите, които го обуславят. Истината е единството зад разнообразието, неизменното зад променящото се, вечното зад временното, духовното зад личното, безкрайното зад крайното, ...

Някъде из многобройните източни писания е писано за осемте кумари дошли в началото на човечеството, които ще останат с хората през цялото пребиваване на хората тук на земята. Единият е отпаднал (знаем кой). Останалите седем ни пращат послания чрез ченълинг - елементарно. Всеки сам си решава на кого да се довери. Истината е премесена със заблуди и лъжи навсякъде. Не е само при ченълинга.

Първо е добре да се определи кой точно е чистия български генотип. Защото когато се взема генетичен материал избирателно могат да се получат много странни резултати. Разбира се, че има разлика между северните и южните славянски народи. А що се отнася до руснаците, в скоро време броят им в Блъгария може да се изравни с този на "българите". И "виновни" за това ще са "братята" американци.

Моделът свръхпроизводство-свръхпотребление е изчерпан отдавна, въпреки че все още се правят опити за съживяването му. Няма начин статуквото да се запази и последните рецесии в световен мащаб са само началото. Мисленето на хората вече е променено, а и икономически е невъзможно да бъдат удовлетворявани прищевките на потребителите на досегашните смешно-ниски цени.

Няма причина без следствие и следствие без причина. От казаното може да се изведе и безсмъртието и преражданията и много други неща. Да умре нещо, означава дадена причина да остане без последствия. Няма нищо сътворено за да говорим за завършек на каквото и да е. А когато се говори за безсмъртие, но много често се има в предвид непрекъснатост на съзнанието. И да, в този смисъл хората не сме безсмъртни, тъй като дори и през нощта, ние губим своето съзнание. А още повече в духовните сфери. Но то все пак се появява отново всяка следваща сутрин - неизменно. Защото такъв е законът за причините и следствията.

Това мога лесно да го разбера. Това не означава, че в действителност мога да го приложа по отношение на всеки, но го намирам за вярно. Когато съдим някого, трябва да разполагаме с всички гледни точки. Все ми е едно дали някой ще бъде убит от джихадисти или от автомобилна катастрофа. Кармата си има свои правила на действие и когато нещо има да се плаща то се плаща. За момента няма невинни - нито крайни ислямисти, нито французи. Всичко, което се случва е следствие от миналото, които трябва да бъдат изчерпани докрай, без при това да се пораждат нови негативни последствия. Трудна задача, даже невъзможна за момента. Тъпо е да се обвиняват само едните или другите. Да се върна на основната тема. Човекът е процес. Ние като хора все още се развиваме и всеки си има своите несъвършенства. Те обаче са временни. Ние не бива да отричаме съществуването им, но те не са част от човека. Да обичаш някого, означава да желаеш най-доброто за него. За достигналите до края грешките нямат значение. Ние сме тук на Земята за да осъществим определена степен на духовно развитие. И желанието всички да осъществят в нужните срокове този растеж е повече от нормално. Разбира се, не всички ще успеят - това пък е горчивата истина. Любовта винаги те въздига към това, което обичаш. Или те принизява. Тук може да се върнем на темата за джихадистите и да си зададем въпроса: какво желаем? - Тяхното унищожение (временно разбира се, тъй като край в абсолютен смисъл няма) или тяхното достигане до края на земната еволюция. Любовта, разбира се, не означава анархия и беззаконие, нито липса на отговорност за действията, но тя изключва всякакво желание за нечий провал в духовното развитие.

Предпочитам да класифицирам нещата като отговарящи на истината и неотговарящи на истината (със съответните степени между двата полюса). Езотериката предполага някакво знание достъпно за определен тесен кръг от хора, но не означава непременно, че това знание е истинно. Под "сериозна езотерика" мога да разбирам примерно знание, за чието разпространение се следи наистина сериозно. Т.е. не се допуска разпространението му извън определени кръгове от хора, отговарящи на определени условия. И пак повтарям, че може да има много тайни общества, но не всички разполагат със знания отговарящи напълно на истината. Всъщност духовната йерархия не може да се нарече тайно общество, но пак за да получи човек трябва да отговаря на определени условия.

Ако нещо е непостижимо, то не съществува. Но да оставим това настрана. Ти как така говориш за истината, след като дори и на думи отричаш да си я постигнал?

Нали истината ни прави свободни? Как тогава от цялата истина (каквото и да разбираш под това) ще се прегърбваме и ще сме недоволни?

Етикетите не са задължително нещо лошо. Те носят информация и ако тази информация е вярна, всичко е ок. Друг важен момент е, че човекът не е краен продукт от своите минали действия, среда, възпитание и др. подобни, а един продължаващ и непрекъснат процес на (само)усъвършенстване. Това на практика означава, че една голяма част от етикетите, дори и верни, описват едно временно наше състояние, което можем да променим. Промяната, разбира се, изисква усилия и само пожелания не са достатъчни. Без увереност обаче, че това, което искаме е възможно, не може. Позитивното мислене винаги е за предпочитане, но и то си има своите правила, които все още не разбираме напълно. С правилна настройка на мисълта ние можем да създадем нужните условия за промяна, както и можем да ги унищожим с неправилна. Условията обаче са нещо, което ние трябва да се научим да използваме, а това освен мисъл изисква и опит, и воля, и познания, и умения, а сигурно и други качества. Тук нека да не забравяме и кармата, която би могла да възпрепятсва всяко наше конкретно усилие, дори и да правим нещата по правилния начин. От нас се изисква да вярваме във възможностите си, защото от възможности никой не е лишен. Следващата стъпка е действителната реализация на този потенциал. Това може би е основната трудност, тъй като се изисква усилие, неудобство, риск, изправяне срещу страховете и слабостите ни... Тук трябва да сме готови при всеки неуспех да чуваме "казах ли ти, че няма да успееш" от всеки, който ни е поставил някакъв си свой етикет, и да ни е все едно за мнението му. Някой може да ми каже, че от мен художник няма да стане, и сигурно ще е прав ако има предвид само този живот, но ако аз не поставя началото сега, ако позволя интересът ми да бъде умъртвен, то и в бъдещото си въплъщение няма да получа условия за развитие на това умение. Свикнали сме да разглеждаме човека за един твърде кратък период. Оценяваме го като успял или неуспял по същите критерии. Ако е завършил информатика и получава добро заплата като програмист, той е успял без значение, че е имал таланта да стане гениален композитор, но го е пренебрегнал, защото някой му е казал, че информатиката е по-престижна от класическата музика.

Бог няма ли си друга работа? Хората действат на повече от 10% според собствената си воля, а останалото са инстинкти, автоматични шаблонни действия и др. подобни. Дори и да има случаи когато волята на човек е отнета за да се случи някакво събитие свързано с кармата му, тава са изключения.

Различните хора действат по различен начин в аналогични ситуации. Т.е. субективният фактор винаги присъства. В същото време няма как нашето обкръжение да не влияе на решенията ни. Все пак с тези решения ние участваме в "живота" именно на обективната действителност в която протича нашият субективен живот.

Да, необходимо е. Особено от юридическа гледна точка. Но не е само това де. Ако човек е изградил семейство въз основа на правилни избори, няма да си задава въпроса за необходимостта от него.

Няма смисъл да обсъждаш нещо с някого, който не се интересува от обсъждания въпрос. Обсъждай с приятелите си това, което е интересно за всички, а за това, което не можеш да споделиш с тях, може би в бъдеще ще намериш друг подходящ човек или повече хора с които да го споделяш. Най-малкото интернет в момента дава възможности да намериш хора с които да обсъждаш абсолютно всеки въпрос. И аз с приятелите си изобщо не засягам темите по които иначе пиша доста тук във форума. Тези неща просто не ги интересуват.

Механични и съзнателни процеси Ограничена и неограничена материя

На кое точно отказвам право на съществуване. И къде точно видя ума в разбирането. Виждал ли си еврейското дърво на живота. Погледни точно къде се намира ума и къде разбирането. И естествено, че всичко, което смятаме за истина, един ден трябва да бъде разбрано. На едно дете можеш да кажеш, че земята е кръгла, но то ще разбере казаното едва по-късно, когато се запознае с планетите и гравитацията. Не може да се задоволим само с познаването на истината. Не, детето съвсем естествено ще се запита, ама защо тогава хората от обратната страна на земята не падат? Учените в момента знаят за гравитацията, но не я разбират. И съвсем естествено е да правят опити в тази насока. Търсят гравитони или някакви други предполагаеми нейни носители, но те сами знаят, че не я разбират. Това не е проблем, защото се опитват да я разберат. Ако не го правеха, в момента щяхме да сме в каменната ера.

Истината трябва да бъде осъзната и разбрана. Само тогава тя има смисъл. Само приемането й не е достатъчно. Можем да приемем нещо казано от човек в който вярваме и без да го разбираме, но това е само временно. В един момент или ще трябва да разберем защо е вярно и да го запазим, или да разберем защо не е вярно и да го отхвърлим.

Ами смисълът на думата "избор" е той да се извършва съзнателно. Я ми кажи например, ти в последните два дни, какъв точно избор си извършил несъзнателно. Това, предходното мнение ли си избрал да напишеш несъзнателно, или отивайки да пазаруваш си избрал какво точно да купиш несъзнателно? Несъзнателно бие сърцето ти, или пък несъзнателно заспишваш вечер (въпреки, че създаваш необходимите за това предпоставки съзнателно). Но дори и да избереш какво да направиш хвърляйки монета, това също е съзнателен избор - да се съобразиш с показаното от монетата. Дори и ако някой ти каже с пистолет опрян в главата да извършиш нещо, или ще те убие, да го извършиш също е съзнателен избор - изборът да се подчиниш на човека с пистолета. Може да имаме и несъзнателни действия, но това не е избор. Например вървя по улицата и огладнявам. Искам да си купя хамбургер, но в същото време се опитвам да спазвам някакъв режим на хранене, който изключва хамбургера точно по това време. В ръката си имам два и петдесет - колкото струва хамбургера. Две монети по един лев и една по петдесет стотинки - това е всичко което имам в себе си. Докато се опитвам да взема решение не виждам човека идващ насреща ми и се блъскам в него по моя вина. Едната монето от един лев изпада от ръката ми в близката канализационна шахта. Повече не мога да си купя хамбургер, така че въпросът е решен. Само че избор от моя страна няма. Да, аз съм можел да предотвратя случалото се, ако съм бил по-внимателен, но в случая съм се оставил да бъда приспан от възникналата дилема и не съм бил съзнателен, за човека идващ срещу мен. Дори и законът прави разлика примерно между умишлено и неумишлено убийство, но ние тука в тази тема се опитваме да изкараме тази разлика несъществуваща. Едното е избор, другото е случайност и присъдата е различна. Кармата също е различна. Това са елементарни неща и не знам защо се налага да ги пиша.

Това, което написах беше: "Въобще интуицията изисква много особена умствена нагласа, която изисква не само контрол над ума и емоциите, но и създаване на определени условия за нейната проява." Това не е контрол над интуицията, а над условията, които са нужни тя да се прояви.

Ами слушай си "интуицията", въпреки че аз не виждам такава при теб. На сто процента си в ума, но явно ще го осъзнаеш по трудния начин. Разсъжденията са ти толкова тенденциозни, че повече няма накъде. А аз съм на мнение, че колкото по-силна интуиция има човек, толкова по-малко говори за нея. А разчиташ ли много на нея, тя ще замлъкне, задълго. Също така интуицията ти ще се появи само когато си готов на 100% да се справиш без нейна помощ. Ако липсва такава готовност в теб, забрави за интуицията. Въобще интуицията изисква много особена умствена нагласа, която изисква не само контрол над ума и емоциите, но и създаване на определени условия за нейната проява. Интуицията може да замени някои ненужни наши усилия. Но кармата ни се определя основно от избора, който осъществяваме съзнателно, възоснова на наши вярвания и познания. Интуицията не може да спомогне за развитието ни, нито да олекоти кармата ни (поне на сегашното ниво на развитие), защото тя се появява епизодично и случайно. Интуитивното действие в настоящето не е мотивирано действие, а кармата се определя от мотивите. Мъдрият наставник ще остави ученика си сам да посрещне проблемите за да се научи да ги преодолява. Той ще му подскаже само основните принципи, но няма да даде конкретно решение. Не, ученикът трябва да намери сам последното разчитайки на своя ум, разбиране и други качества. Но не, ние ще разчитаме на някакъв божествен глас да ни ръководи. Ами и това е възможно, но по-горе писах кога. Ти ако не можеш да плуваш, разчитай, ако паднеш във водата Бог да направи чудо и да те спаси. Няма да те спаси и това е за твое добро.

В текста по-горе който съм цитирал, в края пише:

Остави го Бог. Бог ще си направи, каквото зависи от него. И другите същества ще си направят каквото зависи от тях. За нас е важно това, което ние можем да направим, което е в нашите възможности. Това е контролът, който можем да упражним. И той е точно толкова, колкото трябва да е. Малък, голям, това са относителни определения и това, което основно ме провокира да пиша днес е сериозното подценяване в тази тема на човешките възможности за контрол. А това всъщност са възможностите ни за развитие, ако са правилно осъществени.. От Насока и направление на енергията