Станимир

Мисля, че дори и във враждебна среда трябва да бъдем себе си, а не да слагаме маски. Иначе го правим редовно – пред приятели, пред непознати и много често пред самите себе си; съзнателно или несъзнателно. Това, което обаче е задължително да се научим във взаимоотношенията си е да бъдем сдържани в откритостта си пред другите. Не да си слагаме маски, но да внимаваме в оценката си как, кога и пред кого откриваме това, което е вътре в нас. Не е нужно да показваме маски пред враговете и хората на които не можем да имаме доверие, а просто е достатъчно нищо да не им покажем, но все пак да бъдем себе си.

Разбира се всеки е свободен да изисква или да не изисква нещо в ответ на своите действия. Въпросът е, че ако го направи, тогава не може да се говори за жертва. Поне моето мнение е такова. Според мене когато говорим за жертва, жертващият се може да има очаквания, че другия ще реагира по еди какъв си начин, но ако тези очаквания не се оправдаят, това не би трябвало да наруши по никакъв начин психическото му равновесие. Всъщност в това виждам основната тежест на жертвата: да дадеш без да очакваш нищо в замяна и при това да не дадеш нищо повече от необходимото. Получава се така, че от една страна трябва да не пестиш силите си, когато това е целесъобразно, но от друга да не ги прахосваш.

Да произвеждаш автомобил чиито технически показатели го правят опасен за останалите участници в движението не е духовно. И малко ще се отклоня от темата, но защо когато се говори за сигурност на автомобилите винаги въпросът се разглежда от гледна точка на притежателя (шофьора) на автомобила, а никога сигурността на другия. Примерно ако се сблъска луксозен с обикновен автомобил, то е ясно, че от обикновения автомобил няма да остане нищо, заради тъй наречената „сигурност“ на автомобила, което освен всичко друго се изтъква като предимство. А резултатът в огромен брой случаи е абсолютно безотговорно шофиране от страна на водача на луксозния автомобил. И защо като производителите на автомобили са толкова загрижени за потребителите не ограничат максималната скорост на произвежданите автомобили, която далеч превишава разрешената в която и да е държава? Не подпомагат ли така пряко пътните нарушители и не носят ли отговорност за катастрофите станали поради прекалено висока скорост? Нещата си имат и втора страна. За екологията и автомобилите няма да кажа нищо. Мисля, че никой не се съмнява, че единствената причина поради която не е намерен по-екологичен заместител на бензина и дизела, който също така да е икономически изгоден е нежеланието на автомобилните компании да го направят. Напоследък май се появяват изключения, но „Ферари“ не е от тях. Сега по темата. Аз мога да оценя красивото в един автомобил: дизайна, качеството на изработка и т.н., но да искам да го притежавам е нещо съвсем различно. Ако притежанието се превърне в самоцел, то тогава не може да търсим никаква духовност. Иначе всичко може да послужи на духовните цели при съответните условия (вкл. и едно „Ферари“).

Има една много тънка граница между пилеенето и жертвата, но тя е съществена и в крайна сметка определя резултата и последствията от действията ни. Жертвата винаги е целесъобразна, а пилеенето – никога. Жертвата е просто цената, която плащаме за да постигнем нещо към което се стремим. Разбира се целта трябва да е неегоистична, за да можем да говорим за безкористност (а само безкористната жертва е истинска). Пилеещият (даващият неразумно) дори и воден от добри чувства, не е съвсем правилно да се каже, че се жертва. Да, от негова гледна точка той се жертва, а и от гледната точка на мнозина други, но доброто намерение няма как да замести липсата на прозорливост, познание и разумност. Само съчетанието между двете може да породи добри резултати. Жертващият поставя себе си на изпитание – доброволно влиза в някакво затруднено положение в преследване на някаква обща цел. Това всъщност е жертвата. Няма как друг да плати цената освен жертващия се. Всъщност във всичко е така. Пилеещият също плаща за неразумността си и всеки човек за действията си. Друга насока за размисъл: доколко важно е това, как жертващият се оценява това, което дава? Ако за мене например парите са без значение, то доколко може да се говори за жертва ако даря определена сума пари? Въпросът с даването от страна на бедния и даването от страна на богатия е застъпван на много места (вкл. и Библията ако не се лъжа), но всъщност по-важна е това как даващия оценява това, което дава. Разбирате ли проблема: жертващият се не трябва нито да е със съзнанието, че дава много, нито да е със съзнанието, че дава малко? Жертвата не може да бъде половинчата, т.е. да се жертваш колкото и докато ти е удобно. За пилеенето вече споменах. Жертващият се не трябва да възприема себе си като жертващ се (акцентът на действията му не бива да е такъв), нито да изисква нещо в замяна на действията си.

Ама нали знаеш, че думата „демон“ в началото е имала съвсем различно значение. За „демонстрирам“ коренът вероятно също е от старогръцки: демос = народ. Подобен е произходът и на думата „демографски“ примерно. Но и самата дума демонстрирам има няколко значения в българския език. Кое точно имаш предвид?

Хаосът сам по себе си не поражда нищо, но той винаги се появява когато нещо се променя. Когато трябва да се утвърди нещо ново на мястото на старото, това не може да стане без съпротивление. Ако трябва да настъпят промени във финансовата система, то съпротивата от страна на поддръжниците на съществуващия модел ще е неимоверна. Преди всичко парите трябва да имат покритие. Обема на парите в обръщение, трябва да отговаря на продуктите и стоките в обръщение. Кредити трябва да се отпускат само в рамките на средствата с които една банка разполага. Да се повишат изискванията към кредитополучателите, в смисъл да не се отпускат кредити на ненадеждни клиенти, дори и срещу ипотека (аз лично съм за забрана на ипотеките, но физически лица). Да се съблюдава за манипулативност в информацията разпространявана от банките (реклами, брошури и др. под.)(Често срещан трик в рекламите напоследък, не само при рекламите на кредити или депозити е например да се каже: „до 6% годишна лихва“. Манипулацията е именно в това „до“, което е валидно при условия, които масовия потребител няма да покрие, реално банката може да предложи и 2% и пак рекламата ще е вярна. В рекламата обаче се съобщава именно тази лихва, която се запечатва в съзнанието на потребителя, а тя не отговаря на лихвата, която той реално може да получи. Има и други манипулативни трикове, въобще в рекламите, но не е тук мястото.)

Въпреки че темата е озаглавена „Призивът на Ерик Кантона“, този призив за неподхранване на банковата система от страна на населението си съществува отдавна, а футболистът не е нищо повече от един по-известен негов изразител. Затова и всякакви опити да се „дискредитира“ призива заради дадени постъпки на изразяващите го са по-скоро манипулативни. Аз също съм за промени в банковата система (имам предвид такива, след които по-голямата част от банките и финансовите дружества ще фалират) и не съм пребивал никого. Тъжната истина е, че всяко правителство на планетата (най-вероятно без изключения) е зависимо от една или повече банки. Стигнали сме дотам, че банковата система да управлява политически и икономически света, вместо да е обратното, както е и правилно. Толкова ли е трудно човек да направи една съпоставка на случващото се в глобален мащаб със случващото се в отделното съзнание? Не действат ли психичните навици и зависимости по същия начин и вместо човек да взема свободно решенията си, т.е. да управлява своите желания и мисли, допуска те да го управляват. Банките са инструмент, който вместо да бъде управляван от правителствата, управлява правителствата. Подобието на индивидуално и на глобално ниво е потресаващо. Да, наистина, ако хората се освободят от зависимостите вътре в съзнанието си, те ще се освободят и външно, но това не означава, че трябва да подкрепяме очевидно погрешно действащата финансова система и да я оправдаваме.

В будизма и в други източни учения се изхожда от твърдението, че причината за всички нещастия е незнанието (авидя). Злото, лошата карма и страданията са резултат от незнанието, което води до неправилни желания и неправилни действия. Правилните действия водят до освобождаване и прекратяване на страданията. Познанието означава да различаваш истинското от илюзорното, неизменното от преходното, Сат от Мая. Дори донякъде да е вярно твърдението, че познанието води до страдание, то това е по-скоро състрадание и по-осъзнато усещане на несъвършенствата в света. Това не са преходните щастие и страдание, които неизменно се редуват едно след друго за човека, чието съзнание е потопено в Мая. Значи ако разгледаме нещата от библейска гледна точка, то отхапвайки от плода за различаване на доброто от злото, Адам и Ева получават възможност за такова различаване (каквато при животните липсва), но това не означава още, че те могат да различат доброто от злото, т.е. че притежават нужното познание да го направят. Те получават инструмента (манас), но той нито е достатъчно развит, нито те умеят да боравят с него. Това не само, че не е познание, но е и началото на незнанието. При животните липсва както познание, така и незнание. Без наличието на ум (манас) въобще не може да се говори за тези неща. Човека, отхапвайки от плода (т.е. получавайки манас) получава и незнанието, което с индивидуални усилия трябва да превърне в познание, а неправилните желания и действия в резултат на незнанието да превърне в правилни стремежи и действия продиктувани от познанието.

Целта на темите във форум „Духовни мостове“ е представянето на различни учения и религии, и връзката им с учението на Петър Дънов. За съжаление това не само, че не се случи, но и темата се превърна в поле за междуличностни спорове, които считам, ча въобще нямат място не само в тази тема, но изобщо във форума. Временно затварям темата.

За да рухнат повечето банки е необходимо и достатъчно да се намали рязко обема на теглените кредити. Тогава за да печелят банките ще се принудят да инвестират вложенията на клиентите си в реалното производство, а не да печелят от пари с които не разполагат (знаем, че размера на отпусканите кредити многократно надвишава парите с които банките реално разполагат, което е причината за почти всички икономически проблеми).

Има толкова работа за вършене. Защо трябва да се ограничаваме с някаква си мисия? Когато човек сам осъзнае какво трябва да прави, какво трябва да промени, какво да постигне – това е истинското осъзнаване, това е истинската му мисия. Умението да се ориентираш в стремежите си и да си поставяш правилни цели също е част от духовното развитие. Който не може – да опитва и ще се научи. Отвън умението няма да дойде.

Снощи го гледах. Сетих се, че беше отворил тема и затова. Иначе нямаше да го гледам. Предният въпрос е бил елементарен. Този не чак толкова, ама ми е много интересно как с нумерология и астрология може да се отговаря на подобни въпроси. Просто е смешно. А и за таро се съмнявам, че може да помогне в подобни случаи. Реално остават двама, на които може да се разчита за верен отговор. Би било добре да се задават въпроси, които наистина са показателни за качествата на участниците. Щото чисто теоретически, колкото и сложен да е въпросът, възможните отговори са само два и дори и при верен отговор това не би било показател за нищо (а е интересно и как ще се докаже верността на отговора, щото Л.И. няма да се подложи на тест за майчинство със сигурност).

Всеки се стреми към нещо. Всъщност, всички се стремят към щастието. Едни го търсят навън, други го намират вътре в себе си. Едни го търсят в лукса, във властта, в доминирането, в удовлетворяване на навиците и зависимостите, във воденето на живот без трудности и препятствия, в отстояване на убежденията на някоя кауза или религия, и в хиляди други неща; други търсят щастието в любовта, в състраданието, в себеотдаването за другите, в службата за общото благо, във воденето на чист живот, пък дори и това да е свързано с болки и затруднения. Когато не успява да намери това, което го прави щастлив, човек търси. Когато го намери – човек започва да се стреми. Когато след време човек разбере, че въпросното нещо не му носи истинско щастие, той отново започва да търси, след което отново да се стреми... докато не открие, че всичко е в него самия – и възможностите, и ограниченията. Тогава човек започва да опознава и проявява отговорно и съзнателно безкрайния океан в него самия. Той осъзнава, че е преди всичко творец – че твори с всяка своя мисъл, дума или действие. Тогава с всяка своя мисъл, дума или действие човек се стреми да даде израз на вътрешната безпределност, красота и щастие, които е намерил в себе си, за да може по този начин да се прояви, да бъде себе си и да сподели намереното с другите.

Значи в този случай желанието е егоистично, защото целта е подхранване на собствената гордост, а знанията са само средство. Тук в действителност нямаме порив за знание, а за себеизтъкване.

Добрата страна на страданията

Мислех да попитам, дали поривът към знания, особено духовни е свързан по някакъв начин с менталното тяло ? Има ли някаква връзка между желанието за духовни преживявания и астралното тяло ? Менталното тяло е нужно за асимилиране на знанията. Самия порив за знания идва от по-високо. Астралното желание например може да включва натрупването на знания, но с цел да удовлетвори някаква съществуваща зависимост, като желание за власт например. Само по себе си желанието за знание е желание за разбиране на света, на себе си, на живота в същността и в проявленията му. Тук не може да става въпрос за алчност. Алчността е желание за притежания – пари, информация, власт... Интелектът обаче е способността да боравиш с тези неща, т.е. качество. Да вземем например една притча. Развитият интелект ще извлече от нея повече знание, отколкото неразвитият би извлякъл от една библиотека с книги. Просто способността за разбиране, вникване в същността на нещата, анализ, синтез, различаване, съпоставка и т.н. е различна. Духовността определя посоката, но интелектът е средството чрез което може да бъде следвана избраната посока. Един човек, колкото и да е добронамерен и състрадателен, ако му липсват воля и интелект, няма да е в състояние да реализира нищо от духовността си.

Тази „необподимост“, както я нарича Щайнер, въобще не отменя свободата. Да, ако Гьоте не се бе родил, идеята, която е въплътил във „Фауст“ щеше да намери друг канал за да се прояви, но степента и конкретната форма биха зависили от качествата на съответния канал и обстоятелствата и условията в живота му. Гьоте не само е възприел идеята, но я е разпространил и й е придал една красива и извисена форма. Иначе – да, идеите не се създават от хората, но това не отменя авторството на извършеното от тях, поне що се отнася до ниските планове на съществуване. Ако Гьоте се бе родил в 14 век е твърде вероятно, че също е щял да възприеме идеята, ако тя е съществувала във висшите светове и евентуално да напише „Фауст“, но всичко зависи и от това, дали в това въплъщение в 14 век е щял да разполага с необходимите условия да стане писател и написаното от него да добие популярност. Нещата са сложни и не могат да се правят обобщения. Вярно е едно: съществуващата идея във висшите светове винаги ще намери канал за да се прояви на земята в конкретна форма. Това обаче не отменя свободата на канала. Никой не е задължил Гьоте да стане такъв канал. Просто е имало вътрешно сходство и привличане между него и съответната идея и, както вече казах, условия за реализиране. Той е можел и да не напише „Фауст“ и може би тогава идеята щеше да намери конкретен израз след може би веднага, но може би след 50 или 100 години. Със сигурност щеше да намери конкретен израз, но в каква точно форма, до каква степен и кога, никой не може да каже. Всъщност е много вероятно нещата около въплъщението на Гьоте и написването на „Фауст“ да са били дирижирани, т.е. условията в живота му и обстоятелствата около написването и популяризирането на творбата му. Това обаче по никакъв начин не е някаква необходимост за Гьоте. Необходимост е за идеята, че рано или късно ще намери някакъв конкретен израз. Човекът е свободен да положи усилия за да може да възприеме дадена висша идея, и също така е свободен да определи формата чрез която ще я реализира – тук няма необходимост. Съществуващата във висшите светове идея ще намери начин да се реализира – тук може да се търси необходимост, но всъщност е действие на разумни същества стоящи много над човека в духовно отношение, работещи в съгласие с космичните закони.

Интелектът е средство за проявление на духовността. Проблемът е ако на интелектът бъде дадена водещата роля. Иначе духовност без интелект не е много по-добър вариант от интелект без духовност. Поне според мен.

Въпросът ти е много свързан с темата за осъждането. Срамът е един вид самоосъждане и в същото време страх да не бъдеш осъден от другите. В живота след смъртта има както осъждане от страна на другите, така и срам. Но това си е пак в астралния свят. В по-висшите светове тези неща не би трябвало да ги има. Осъзнаване на извършените погрешки и съжаление за пропуснатите възможности – може би да, но не и срам или осъждане от страна на другите.

Ето нещо интересно и по-конкретно, което можем да обсъждим: От тук Сега, първият въпрос който изниква е: Кой/кои от тримата: цар Соломон, цар Хирам Абиф и/или архитектът Хирам е Бог?

Да, жената, за която говориш, може да те освободи от натрупаните енергии, но не и от навика, нито от отношението ти към собственото ти емоционално състояние. Привикнала си към определени емоции и липсата им е нещо ново и поне в началото неизменно ще бъде трудно за тебе. Не си задавай въпроса: защо не ми харесват? Това, което ти се случва в живота – болки, трудности и изпитания – е едно, а отношението ти към тях – нещо съвсем друго. Последното зависи единствено от теб. Ти си си създала едно неправилно отношение – сменила си единия полюс с другия. Вместо да отхвърляш и да се бориш със страданията си избрала да ти харесват. В крайна сметка и двата варианта са погрешни. Трудностите просто се случват. Не е нужно нито да ги харесваш, нито да не ги харесваш. И двете крайности те правят зависима. Повечето хора се страхуват и избягват болката и страданията, защото не ги познават. Ти за разлика от тях познаваш тези състояния. Сега трябва да опознаеш и техните противоположности. Изживей ги, опознай ги без да ги определяш като добри или лоши, правилни или неправилни. Тренирай отношението си към нещата. Просто си избери нещо, което ти е неприятно и го свърши като се стремиш да замениш отношението си с положително. Практиката е единствения начин да успееш, т.е. да осъзнаеш, че това дали нещо ти е приятно или неприятно зависи единствено от тебе.

Масоните използват думата „Архитект“, защото тя символизира нещо. Отнесена към Бог, тя може да изразява определен негов аспект. Всъщност е много по-правилно да се говори за Архитект, отколкото за Творец, както в Християнството и Исляма например. Архитектът съставя плана, но не изпълнява конкретните му елементи. Творчеството включва и замисъла, и конкретното му реализиране. При масонството (не само, но в момента темата е за него) творчеството, като сбор от план и осъществяване на този план, се извършва от цялата йерархия. Това е много по-разумно, отколкото допускането, че Бог е едновременно архитект и изпълнител. Ритуалите: има ги в масонството, има ги и в църквата. И в двата случая механичното им провеждане не води до нищо. Съзнанието на участващите е това, което определя резултата. И масонските, и църковните ритуали изразяват в символичен вид определени непреходни принципи и истини, и показват пътя към божественото. Доколко самите масони или християнски свещенослужители са запознати с тях е отделна тема. Все трябва да са запознати до някаква степен. Тайността е необходима. Тя предпазва най-вече от принизяването и профанизирането. Самият факт, че масонството в настоящето се коментира толкова широко е довело и до неговото пълно обезценяване. В момента въпреки, че влизането в масонска ложа не е свободно, знанието за масонските ритуали и церемонии е достъпно. Символиката също е достъпна. Разбира се могат да се намерят всякакви противоположни тълкувания, но и всеки сам може да си прецени на кое и доколко да се довери. Или пък вместо това, човек да се опита сам да извлече скритата истина от тях. Тайните поздрави са необходимост винаги щом става въпрос за тайна организация от по-голям мащаб, при което членовете й е вероятно да не се познават един с друг. Да се правят тайни поздрави между познати като на филмчето е детински глупаво, и не мисля, че се правят. Целите, които всеки си е поставил пред себе си. За едни те може да са духовни, за други свързани с икономическа власт и влияние. Това, което обединява хората са общите цели. „Шефът“ е този, чийто план изпълняваш. Тук всъщност това дали си масон или не няма никакво значение. Всеки може да е проводник както на светло, така и на тъмно влияние, и принадлежността му към някаква организация, религия, учение или партия не е определящо.

Ами, то е ясно, че самите думи са избрани заради видимото движение на слънцето. Само че, когато се говори за изток или запад в този смисъл, то това е винаги относително и зависещо от географското местоположение. Можем да говорим за духовност в Индия, Хималаите, и т.н., защото това са конкретни географски райони, обособени центрове на духовност сами по себе си, а не защото се намират на изток от нас. За австралийците са на север, за сибиците – на юг, за японците – на запад, а за американците – в срещуположната част на света.

Всеки е бил. Нека направим все пак разграничение между „жертва на негативни внушения“ и „обект на негативни внушения“. Защото, що се отнася до последното, то не само, че сме били, но и винаги ще бъдем. Да бъдем жертви обаче, не е задължително. Жертви ставаме, когато се поддадем на внушението, а негативното в света, дори и само относително, съществува и ще съществува.

Наистина положението в което сте не е леко. От друга страна обаче, това положение ви дава цел, която да следвате. Търсите за какво да се хванете, а само по себе си желанието за промяна, за разрешаване на ситуацията в която сте, е достатъчна опора стига да е непоколебимо и упорито. Мисля, че преди всичко трябва да работите върху собственото си спокойствие и равновесие. Научете се да реагирате безпристрастно, без раздразнение или друга ненужна емоционалност на случващото се около вас, като отношението на майка ви например. Спрете също да се обвинявате и да анализирате грешките от миналото си. Вместо това насочвайте мислите си към това, което искате да постигнете, към което искате да промените. Например вечер преди да заспите си представете отношенията с децата и с родителите ви така, както бихте искали да бъдат. Помислете за най-дребното нещо, което можете да промените в отношенията си с тях вие самата, бъдете търпелива и упорита, без да очаквате в замяна нищо от тяхна страна. Те са част от задачата, която трябва да разрешите и най-малкото, дори и да не се харесвате, можете да ги използвате за решаването й. Ако бягате, ще бъдете жертва. Не, просто следвайте собствените си цели, без да се притеснявате от нападките, подигравките или неразбирането. Децата. Опитайте се да ги мотивирате. Поговорете с тях – нека те сами кажат какво искат, какво не им харесва в семейството и т.н. Това със заключването в апартамента най-вероятно ще направи дистанцията помежду ви непреодолима. Те са на възраст в която трябва да им се гласува доверие и да се научат на отговорност. Поставете ясно нещата: прибиране в осем и ще могат да имат ключ от апартамента (или къщата). В противен случай върнете старото положение първо за един, а после за по три дни. Оставете им свободен достъп до компютър и телевизор, но примерно да не остават пред тях след полунощ. В противен случай им приберете компютъра и телевизора за един или два дена. Дайте им да разберат, че от тях зависи дали и доколко ще могат да разполагат с тях. Значи обвържете ясно нещата: ключа от жилището с прибирането навреме; телевизора и компютъра с непрекаленото им използване; получаването на някакъв желан от тях подарък, с добрите оценки в училище. Има и други дребни, но важни неща: например, преди да отидете да пазарувате, ги попитайте дали желаят нещо от магазина. Или преди да сготвите се съобразете с тяхното желание. Дайте им нещо, което в последствие да осъзнаят, че не искат да загубят. И пак повтарям, поговорете за интересите им такива, каквито са в момента, а не каквито са били в миналото, за желанията им и ги подкрепете, ако не са прекалено неразумни. Засега оставете желанието си децата ви да четат книги, ако не им е интересно. Опитайте се да ги мотивирате да учат, като им обясните, че това е необходимо най-вече за тях самите, без да ги наказвате при недобър успех. Никакво наказание не може да компенсира липсата на мотивация. Но за да имат децата ви цели, такива трябва да имате и вие. Вие сте примера, който те съзнателно или не следват. От написаното разбрах, че си имате работа. Не мисля, че е добър вариант да минавате на работа с нощни смени. Най-добре би било, ако имате възможност да работите в стандартното работно време. И в заключение повтарям: спокойствие. Не допускайте ничие отношение, думи или действия да ви смути, не само външно, но преди всичко вътрешно. Следвайте твърдо своите цели.