Станимир

Интересно ми е как ей така от няколко мнения се правят генерални заключения. Някой търсил помощ, не търсил помощ – то си е негов проблем. Винаги съм готов да дам съвет на някого и никога не съжалявам за усилията, които съм изразходил, ако този съвет бъде отхвърлен. Щом такъв е избора на човека отсреща, оставям го да си го следва. Шоковата терапия възприемам като нарушаване правото на избор. Ако някой търси единствено съжаление, просто няма да му го предоставя, но не бих настоявал да го събуждам с викове и плесници.

Не, това го казвам сега, когато все още няма проблем. За да се утвърди един начин на мислене трябва да се започне от ежедневието, от малките, обикновени мисли. Настройката на съзнанието, която ще ти позволи да се справиш с тежките изпитания в живота не може да започне да се изгражда, когато тези изпитания вече са те сполетели. Разумният човек ще си я изгради преди това, а самите изпитания тогава ще дойдат като проверка на постигнатото. Вече засегнах този въпрос. Но не е правилно да се каже, че човек стига дъното, защото това предполага нещастията да са съборили човека, той да се поддава на влиянието им. Самото зло обаче трябва да достигне максимален интензитет, да се прояви в максимална степен за да бъде победено. Иначе дъно на падението няма и не е изключено човек да изгуби всичко. Това, че някой си мисли, че е достигнал дъното е една самозаблуда. Просто човек се сблъсква с една преграда в себе си, която не може да преодолее и която спира падането му. Но това не е дъното, защото тази преграда при определено стечение на обстоятелствата може да бъде разбита и човек да падне още по-надолу. Например един човек може заставен от трудностите в живота си в един момент да започне да краде. В последствие, той може при подходящо стечение на обстоятелствата да се наложи да се справи физически с някоя жертва, която го е хванала в крачка и дори да я убие. Всичко е въпрос на обстоятелства и на реакция спрямо тях. Ако това се повтори, крадецът, който никога не би убил преди това може да се превърне след някое и друго прераждане и в масов убиец, убиващ вече не за прехраната си, а поради вътрешна необходимост. Това се случва. Дъното е една преграда в съзнанието ни, която може да бъде преодоляна. Прегради в съзнанието ни спират пътя и нагоре. Тук ще навляза малко по-навътре в проблема, което за мнозина ще се окаже безинтересно, но все пак ще продължа. Значи човек е ограничен от една преграда отгоре и от една – отдолу. Всичко в света се движи циклично. Възходите следват паденията и обратно. Достигането до дъното неизменно ще бъде последвано от възход, но това все още не означава развитие. За да имаме развитие пика на всеки следващ възход, трябва да е на по-висока точка от предходния, а най-ниската точка (дъното) на всяка низходяща дъга, да е също на по-високо равнище от предходната. Т.е. движението си остава вълнообразно, но то все пак трябва да е като цяло възходящо. С други думи казано: човек трябва да придвижва горната и долната граница нагоре. Това, че сме достигнали дъното само по себе си не е гаранция за развитие, а ние трябва да се постараем след възхода, никога повече да не слизаме до това дъно. Дори и да има спад, той трябва да спре на по-висока точка. Всъщност това, което казах трябва да покаже, че за да се разбере дали един човек действително се развива или деградира, или е в относителен застой, трябва да се проследят няколко вълни от неговото развитие. Защото ако той е във възходяща дъга, може да изглежда, че се развива, но той преди това да е паднал до точка по-ниска от когато и да е било преди в развитието му и да спре възхода си на точка по-ниска от предходния пик.

Не, аз поне не знам. Като цяло важно е съчетанието на умерено хранене (но трябва да си умерен и в желанието си да ядеш), достатъчно движение (вкл. малък набор от упражнения, които обаче трябва да се изпълняват редовно по едно и също време всеки ден) и третото, което не бива да се подценява е психическата стабилност и увереност, начина по който гледаш на себе си и на това срещу което се изправяш в живота си. Физическите упражнения, предполагам че след като вече тренираш Тае Куон До, ще намериш подходящите за себе си, т.е. такива, които да осигурят достатъчно функционалност и раздвиженост на мусколите и сухожилията ти без да водят до развитие на прекомерна мускулатура. За да свалиш мазнините само с физически упражнения обаче е необходимо да отделиш много време за тренировки, което според мен не си заслужава. Въобще ние тук си пишем, даваме съвети, но на теб ти предстоят изпити, които на този етап би трябвало да са на първо място. Това не ти пречи да полагаш усилия и в други насоки, но разумността изисква да правиш това в една умерена степен.

Преди всичко останало човек трябва да допусне в съзнанието си мисълта, че нещо е възможно, че е постижимо от самия него. Даже можем да си представим себе си в бъдеще, когато вече сме реализирали желаното. Това е много мощно психологическо средство за промяна, защото промяната утвърдена в съзнанието ни неминуемо ще се реализира и физически. Различно за различните хора предполагам, но тъй или иначе недостатъчно, ако използваме за мярка съвършенството. Аз лично за себе си въпреки че се стремя към съвършенство, много се радвам на несъвършенството си. Докато съм несъвършен ще имам над какво да работя в себе си, какво да променя, към какво да се стремя.

Ето нещо, което дори и да не е съвсем свързано с темата, е свързано с разговора от вчера и днес: 1961 г. 278. (М. А. Й.). Може би за това се дават трудни, а понякога и невъзможни условия в живота, за да се върви, без значение на нищо. Макар и да изглежда лошо това или онова, макар всичко да пречи и да нарушава Контакта, но ако всичко е в духа, ако всичко е единствено в духа, то кой или какво вън може да прегради пътя лежащ отвътре. Пътят е ред последователни състояния на съзнанието, т.е. състояния на духа, въздействащи на всички тела в смисъл на тяхното изтънчване и просветляване. Кой може да попречи на духа да утвърди в своя микрокосмос своята неугасима Светлина? Тази светлина може да свети навсякъде в света: на работа зад машината или масата, на полето, планините и в горите, в самота, в тъмницата, в изоставена в планините пещера, в дворец или в колиба – или с други думи, там, където се намира духът в плътно тяло, духът Носител на Светлината. Ако тази Светлина пренесем през живота в плътно тяло, то тя ще остане и след това, когато тялото няма да го има, а ще имаме други тела – по-фини одежди на Духа. Да се удържи Съкровището е и първата задача, да се пази непрестанно, ежечасно, напрягайки всички сили на духа. (Грани Агни Йоги).

Защото именно чрез тях може да изпъкне реалната ценност на нематериалното. Именно в житейските трудности може да се утвърди независимостта на духовното от тези житейски трудности. Ти искаш просто материалния свят да отразява духовния. Е това скоро няма да стане. Духовността трябва да се утвърди в съществуващите условия, каквито и да са те. Казваш, че тежките житейски условия не позволяват духовно израстване. Не е така. Винаги можеш да бъдеш искрен, честен, добронамерен, да не крадеш, да не лъжеш, да уважаваш хората, да си благороден, състрадателен, да вярваш, да имаш визия за бъдещето на планетата, когато хората ще са далеч по-напред в развитието си, да си уравновесен, да издигнеш желанията си до едно надличностно ниво, да си спокоен, да развиваш мисълта, волята и въображението си... Това са неща, които можеш да приложиш винаги. Ако копнежът ти е свързан с духовното, тогава защо придаваш такава важност на условията в материалния свят? Те са просто едно поле в което да изявиш духовните си качества и да ги развиваш. Да, трябва да се грижиш за тялото и някои други задължителни неудобства свързани с материалното съществуване; да, духът е меко казано ограничен във физическата материя, но това е необходимо за собственото израстване на човека.

Причините могат да са много. Мен ако питаш, яж си нормално, по три пъти на ден, като закуската е съвсем лека и без да преяждаш на обед и вечер. Храните съдържащи много захар най-добре да ги ограничиш, а тези съдържащи глюкозен или фруктозен сироп да ги спреш съвсем. Ограничи и растителните мазнини (особено ако на продукта не пише какви точно са). Осигури си някаква форма на движение, т.е. някакви упражнения, които да изпълняваш редовно. Не е задължително да са натоварващи. Използвай и самовнушение. Преди всичко самочувствието ти трябва да зависи единствено от тебе самия. Ако се храниш разумно, ако се движиш достатъчно през деня и ако изпитваш спокойствие и сигурност, то реално ти правиш достатъчно за да се справиш с теглото си. Не е нужно да правиш нищо повече от това. Просто бъди настойчив и уверен. Сега за спокойствието и чувството за сигурност: ами просто трябва да си повярваш, че няма причина да си неспокоен или да се чувстваш застрашен от каквото и да е. Всеки неуспех е просто крачка към успеха, а трудностите правят крайната победа истински сладка.

Смисълът се определя от целите, които си поставяш. Ами добре е когато е възможно да не се влияеш от мнението на останалите. Ако не друго, то поне в мислите и в желанията си можеш да бъдеш абсолютно независимо от каквото и да е. А за повредената ти същност, спрямо какво е повредена? Изгради си свои критерии за нещата.

Да, твоето усещане и твоя копнеж, и нищо повече от това. ... но въпросът не е как ги възприемам аз, а дали ти можеш да ги възприемеш по друг начин.

Това е твоя поглед върху нещата. Никога не забравяй, че това е само твоя поглед. И ако други могат да бъдат щастливи в далеч по-лоши условия, тогава какво? С какви очи гледат те на света? Не и с твоите.

„Значи въображението е потребно за човека – в него той е свободен. Разбира се, и въображението си има закони, има своя зона, свои граници, до които може да се простре; извън тия граници то не може да пристъпи. Ти можеш да мислиш, че ще станеш много учен, че си много силен, че си много красив, че си много богат и т.., и най-после да помислиш, че всичко това правиш за благото на човечеството. Да кажем, че си беден човек, три дни не си ял нищо: с въображението си започваш да мислиш, че имаш хубава къща, че си цар, че уреждаш закони, пущаш затворниците, на бедните раздаваш хляб и т.н. – всичко това става мислено. Вие ще кажете, че това са илюзии, нали? Щом тия илюзии са за доброто и за напредъка на твоята душа, един ден те ще се реализират. И ако при такова състояние на духа, когато не си ял три дни, може да излезе нещо. И хубаво е по някой път да опитвате характера си така, да изпитвате вашата издръжливост. Например представете си, че вие сте бедна, ибущата ви са скъсани, роквята – също, и три дни не сте яла. Излизате вън на улицата и виждате една хубаво облечена мома, роклята й нова, модерна, с панделки, шапката и обущата й нови. Можете ли в този момент да почувствате нейната радост, без да ви се стисне сърцето? Зарадвате ли се, това е разширение на сърцето, това е характер. Туй качество е необходимо за всички ви.“ „Природа и геометрия“, 26.10.1924 г.

Ако се случи някакво нещастие или низ от нещастия, няма никакво значение дали това е породено от минала карма или е в резултат от нечие действие (избор), или нещо трето. Единствено от значение е моята реакция на това събитие. Тази реакция ще определи моето бъдеще. Ако тя е неадекватна, то това означава, че трябва да работя над себе си и закона за кармата ще ми осигури необходимите условия за това, като ме поставя и за в бъдеще в аналогични ситуации. Ако реакцията ми е адекватна, то с отминаването на въпросната ситуация всичко ще приключи. Нещастието, което ми се случва обаче, ако предизвика неправилна реакция от моя страна, при всички случаи се оказва справедливо, тъй като просто изявява едно несъвършенство в мене, над което трябва да работя. Дори и да не съм го предизвикал с минали действия, дори и да е плод на нечия чужда воля, то е справедливо, защото еволюцията предполага аз да не се повлиявам от подобни неща и ако се повлиявам, то значи нещастието е от полза за мене, показвайки ми, че не владея добре себе си или по-точно мислите и емоциите си.

Защо лошото никога не идва само? Ще дам още един оптимистичен отговор в стила на предходното си мнение: За да не би случайно да му избягаме. Това последното не е само шега. Имам и друг отговор на въпроса, но ми е трудно да го формулирам с думи. Всичко е въпрос на условия. Щом в живота ни (обкръжението ни) се постигнат необходимите условия да се прояви нещо лошо, то тези условия са благоприятни и за появата на нещо друго лошо. Въпросът е и до съответствие на нашия вътрешен свят с външния. Вътрешната хармония в мислите ни ще се отрази и на външния ни живот. Малко са хората обаче, които когато им се случи нещо лошо, остават вътрешно в хармония, а това само създава условия за по-голяма изява на силите, които са причинили дисхармонията (т.е. лошото). Друга насока за размисъл е, че за да бъде злото истински преодоляно, то трябва да се прояви изцяло, в пълната си сила и в цялата си абсурдност. Не можем да преодолеем нещо, което не забелязваме. Разбира се злото ще се прояви изцяло едва когато човек е способен да го преодолее. Преди това ще се изявява в различна степен за да може човека да развива способностите си да се бори с него. Животът е сложен и не можем да кажем, че причината за едно или друго събитие или низ от събития е точно определена. Има неизменни закони, които регулират събитията в живота ни, но начините по които тези събития могат да се проявят са безкрайни. Случващото се вън от човека може да бъде преодоляно преди всичко с победата му вътре в човека, т.е. в човешките мисли и в цялостното равновесие на вътрешните енергии.

Ами може би иска да ни покаже, че нещата винаги могат да станат и по-зле

Опитваш се да опростиш нещата по начин, който в действителност ще ги изопачи. Любовта примерно може да бъде както емоция, така и чувство. Всичко зависи от това дали обичаме дълбоко в духа си или емоционално и повърхностно. Гневът не мога да си го представя като чувство, защото той винаги е кратковременен. Ще си ядосан известно време и ще се изчерпиш. А и гняв произтичаща отвътре, ей така без външна причина, не може да има.

1961 г. 212. (Септ. 2). Крайната цел на еволюцията на човешкия дух ясно и точно се определя с думите на Спасителя: „Бъдете съвършени, както вашият Отец е съвършен“ [И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец. (Матей 5:48)]. Това е и върхът на достиженията. Духовните хора се развили качества и атрибути, които можем да обхванем с една дума – всемогъщество. Съкровената философия на Индия даже забранява да се говори за Неизречимото, предполагайки, че езикът на хората не съдържа думи можещи да изразят величието и великолепието на Абсолюта. Тези, които предполагат, че тези качества са недостижими, и считат заветите на Христос неприложими в живота са съвършено прави ако въпросните съмняващи се считат, че човек живее на Земята само веднъж, само един живот. Напълно е вярно, че в течение на един живот всемогъщество не може да се достигне. Но духът въплъщаващ се в тялото е вечен и се въплъщава на Земята отново и отново дотогава, докато не достигне степента на съвършенство достижима на Земята, за да продължи след това своята еволюция на по-висока планета. И затова на безкрайната стълба на живота всичко е достижимо и много е достижимо още на Земята. Този, който знае посоката на еволюция на духа, изразена в споменатата от Спасителя формула и знае, че всичко е достижимо във времето, поема еволюцията си в свои ръце и върви устремено по начертания от Учителите на Светлината път. [...] Фактът, че нещо е недостижимо към дадения момент няма никакво значение, тъй като не в настоящето, но в бъдещето е съсредоточено за човека и човечеството всичко и единствено бъдещето е поле за всички достижения. И когато Говорим, че всичко е възможно, с това Указваме за пътя към привеждане в действие на Закона. Знаещият знае, че всичко е достижимо и знае огнения път към постигането на това, което изглежда непостижимо. [...]. Грани Агни Йоги, 1962 г.

1961 г. 196. (Авг. 25). През телескоп може да се наблюдават далечните планети и звезди. Звездата може да е престанала да съществува отдавна, но нейните лъчи все още достигат Земята и лещата на телескопа възприема небесното тяло, което вече не съществува. Ако си представим телескоп, толкова силен, че в него да може да се види всичко случващо се на една далечна планета, живота на нейното животинско и растително царство и хората, ако тя е населена, то в случай на унищожение на тази планета телескопа все пак ще регистрира произтичащия на нея живот, ако лъчите от тази планета достигат Земята в дадения момент. Планетата вече я няма, но това, което се е случило на нея, от раждането и до нейната смърт, лети устремено в пространството със скоростта на лъчите на светлината. Лъчите произлизащи от нея се устремяват в пространството и съществуват в него, носейки в себе си цялата история на даденото небесно тяло от неговото начало да неговия край – като филм, запечатал случилите се на планетата явления. Това са и т.нар. скрижали на Акаша, съществуващи в безкрайното пространство. В плътния свят разстоянията се измерват с километри, а в космическото пространство – със светлини години на идващите от небесните тела лъчи. И тези лъчи на раждащите се и умиращи планети могат да достигнат Земята, ако планетата е отдалечена достатъчно надалече, след хиляди или милиони години. В Надземния Свят пространствените взаимоотношения между телата се определят не от разстоянието, а според слоя, при което един слой може да съществува в друг, прониквайки през него. Плътността и разредеността на материята и нейните комбинации определят пространствените взаимоотношения на телата. Обичайните разстояния там отсъстват. Има гори и долу, но това явление е толкова относително, колкото е относително то и в световното пространство. За горе може да се счита разредеността и светоносността на явленията, за долу – тяхната плътност. Светлината е горе, тъмнината – долу. Но това не трябва да се разбира в обичайния земен смисъл. Затова чудовищните разстояния, изминати в Космоса от лъчите на някога съществуващи и умрели планети, дори и невъзможни за регистрация от земните телескопи, в Надземния Свят губят своята пространствена отдалеченост, тъй като там всичко съществува тук и сега, т.е. там, където се намира регистриращото го съзнание. Затова скрижалите на Акаша са достъпни за този, чието съзнание е устремено към тях. Там всичко се движи от мисълта, даже и съзнанието, и където е мисълта, там е и то. Можем да бъдем приковани към филма на своя собствен живот или към отделни интересни моменти от него, но може да се устремим в изследването на филми, запечатали миналата история на своя народ или на планетата, или на слънчевата система. Историята на всички тях е запечатана в пространствените лъчи точно така, както е запечатана в подобни лъчи историята на някоя отдавна изгаснала далечна звезда, лъчите на която все още продължават да достигат нашата Земя и да създават илюзия за живот, който вече не съществува в плътния свят. Всичко, което съществува на нашата планета, не умира никога, но, запечатано във вибрации от един или друг порядък, се носи като вълни в пространството под формата на лъчи и съществува в него завинаги – далече или близо според измеренията от плътния свят, но извън подобни измерения във финия, а разделени по слоеве. Оттук скрижалите или филмите на Акаша не са нещо отвлечено, а нещо, което реално съществува. Да се отричат означава да де отрича реалността на лъчите от далечните звезди, достигащи до нас и регистрирани от нашите телескопи, възможно дори и много време след като дадената звезда е престанала да съществува. Утвърждаваме действителността пред това, което ни се струва очевидно и в съответствие със законите на двата свята. Грани Агни Йоги, 1962 г.

Емоциите са преходни и непостоянни, често една емоция се сменя с противоположната под влиянието на външни фактори. Чувствата са независими от външните условия. Емоциите като произтичащи от астралния свят са стихийни по природа, човек ги допуска себе си автоматично, по навик (който е изградил в течение на хилядолетия) при определени ситуации, т.е. предимно подсъзнателно. Чувствата са напълно свободно-избрано и осъзнато отношение на човека към света. Седалище на чувствата е самият човешки дух. Оставени сами на себе си емоциите се изчерпват, докато чувствата могат да нарастват до безкрайност.

Ама не съм. Нещо ти убягва. Стига човек да има достатъчно психична енергия в себе си, да продължава да бъде с будно съзнание и мисли, пък може и до 200 години да живее. Повечето хора обаче след една възраст вече са дотолкова изхабени, до толкова са затънали в стереотипи, че реално не могат да се развиват духовно повече през този живот. Нищо против нямам въпросните хора, а и аз може да изпадна в подобно положение. Не годините обаче са проблем при дълголетието, а психическото изхабяване на човека.

Повтарящите се сънища според мен показват навици, предразположения, страхове, желания и въобще мисли от които човек все още не е успял да се освободи напълно, въпреки че в будно състояние може да си мисли, че го е направил. Примерно аз, след като отказах цигарите на няколко пъти сънувах как пуша. Иначе в будно състояние подобна мисъл дори не ми е минавала през ума, т.е. не само че не пуша, но и мисълта за цигара не ме привлича по никакъв начин. Имам и други повтарящи се сънища (сещам се за такива въртящи се около още 3 неща). Ако повтарящите се сънища са неприятни, може преди да заспиш да си повториш няколко пъти, че ако се случи такъв сън ще разбереш, че сънуваш и ще се събудиш. Можеш да избереш вместо да се събуждаш да решиш проблема в съня си. Това означава още преди да заспиш да дадеш волева заповед на подсъзнанието си в съня си да реагираш по желания от тебе начин (всъщност от веднъж вероятно няма да стане, а трябва да повтаряш това докато успееш) . Сънят е шанс за подсъзнанието да се наложи над съзнанието, т.е. когато човек иска да промени нещо в себе си и е постигнал определен успех в тази насока, често човек сънува това нещо. По време на сън умът и самосъзнанието са изключени и това дава възможност на подсъзнанието да изплува на повърхността. Важното е когато се събудиш да не дадеш възможност на съня ти да продължи да оказва влияние върху будното ти съзнание. Веднага трябва да осъзнаеш, че всичко е било сън и той няма никакво влияние върху тебе, а проблема (ако има такъв) ще разрешиш така, както ти избереш вече в будно състояние, а няма да действаш воден от съня си.

Дали се изключения или не, дали са малко или много, е отделен въпрос, който е безсмислено да се коментира. Но те съществуват, а това означава, че на този факт трябва да се обърне внимание (което прави Учителя). А и останалите също трябва да имат едно наум, за да не изпаднат в положението на първите. Аз си чета беседите, стремя се да ги разбера в дълбочина и приложа (доколко себеотдайно и успешно не мога точно да преценя). Ако се опитам да споделя нещо някъде от тези беседи, то е защото то изразява истината, а не защото е казано от Б. Дуно. Аз съм за истината, а всички учения са на втори план.

Е, то в математическата и езици се учат. Ще научиш там поне един-два езика, не се притеснявай. Там ще ти е по-лесно, защото ще започнеш да учиш езика отначало, но вече няма да си 4-5 клас, както когато си почнал да го учиш в училище, а осми. Ако в момента имаш някакви пропуски в материала заради, които ти е трудно ученето на езика, тогава ще можеш да ги запълниш. Абе, един език не е проблем, а и далеч не ти трябва да го знаеш някой език перфектно, за да четеш книги на него или да водиш неофициален разговор.

Всъщност не става въпрос за това дали последователите ще се наричат бели братя или дъновисти. Въпросът е те да не се самоопределят показно по този начин. Тук става въпрос и за смирение, за незабележимост, т.е. учениците да не се самоизтъкват с принадлежността си към учението. Ако изпъкнат, учениците трябва да изпъкнат с индивидуалните си качества и реални действия, а не с това, че са последователи на този или онзи. То ще им е от полза, но те не трябва да парадират с него. Цитираното в откриващия темата пост е насочено преди всичко към учениците и е предназначено да окаже влияние изключително върху тях, а не е някакъв опит да се накара широката общественост да спре да се обръща с названието „дъновисти“ към членовете на братството. Това би било невъзможно. Въпросът е да се подчертае, че така учението се вкарва в един шаблон. Учението е само средство чрез което учениците да осъществят своето развитие. Учението е над Беинса Дуно, а учениците са много повече от дъновисти. След 1000 или 5000 години дъновизмът вероятно ще е отдавана забравена страница от историята, но учениците и учението ще продължат да съществуват, в друга съобразена с времето форма. „Дъновизъм“ е една временно съществуваща форма, родена и осъдена да умре. Това е външната страна на нещата, света в който всичко се ражда и умира. Духовната реалност обаче е друга и там дъновисти, будисти, комунисти и т.н. не може да има.

Т.е. 1) живите учения се превърнаха в мъртви религиозни догми, 2) култът към основателите измести истината в учението, а 3) последователите приемаха принадлежността си към даденото учение като някакво огромно свое духовно постижение, което подклаждаше тяхната гордост, чувство за избраност и превъзходство над останалите.

Ще те помоля да пишеш по темата.