Станимир

Доброто никога не може да бъде равно на злото, а който не може да ги различи и ги отъждествява, проблема си е негов. Да, нещата са такива, каквито са, и няма никакво значение как ще ги наричаме, но те все пак са различни и ние трябва да можем да ги различаваме.

Писах „аура“, т.е. излъчвания на телата, не тела. И е достатъчно да се обхване низшия астрал, където се основават повечето човешки слабости и зависимости. Освен това писах, че са необходими някои подобрения, а не прилагане на кирлиановата фотография 1:1. Принципът е верен, но трябва да се доразвие.

Отговорът на въпросите от последните мнения е напълно достижим и то в близко бъдеще при наличието на малко повече желание. Единственият критерии за оценка на човека са неговите излъчвания, т.е. аура. Технически осъществимо е да се създадат устройства, които да заснемат тези излъчвания. Просто трябва да се доразвие малко идеята на кирлиановата фотография. Такива устройства може би вече съществуват, но засега усилията на науката в тази посока са или недостатъчни или прикрити. Разбира се, че управляващите (и не само) яростно ще се противопоставят на подобни методи, които безпогрешно определят дали и доколко хората са искрени и отговарят на изискванията за заеманата от тях длъжност. И това може да бъде използвано не само при политиците, но и при абсолютно всички професии, а идеята е дори като документ за идентификация, много по-достоверен от всякакви снимки или биометрични данни и неподлежащ на фалшификация.

„Волята е една“, т.е. на този, който е изразява. Човек не може да изрази, чужда воля (на друг човек или по-висше същество, или пък Бог) без участието на неговата воля (съзнателно или несъзнателно няма значение). Някой може да е толкова лековерен, че да следва сляпо всичко, което му казват неговите приятели, чете във вестниците или гледа по телевизията. Тук, той приема чуждата воля и това, дори и на пръв поглед да изглежда, че става без санкция на неговата собствена воля, не е точно така. Той има воля и това, че не я използва също е израз на тази воля. За липса на воля може да се говори само, когато липсва и самата възможност волята да се прояви. Сега за самото понятие Божия воля, аз разбирам съвкупната воля на управляващите човешката (а и на планетата като цяло) еволюция разуми. Това е което касае нас хората. По-висшите реалности са твърде далечни за да сме в състояние да ги обсъждаме. Или с други думи, това е волята на съвсем реални същества, които вече са преминали през това, през което преминаваме ние. Всичко в Космоса е организирано максимално практично. Не е нужно нещо Абсолютно и Безгранично да се грижи пряко за конкретното ни развитие. Космическите принципи и закони са еднакви навсякъде, но конкретните решения за човешката еволюция не се вземат от някакво абсолютно и всеобхватно същество, а от същества с един или два цикъла по-напред в развитието си от хората. Всичко друго би било неефективно, нецелесъобразни и дори абсурдно. Малко се отклоних от темата, но считам това за необходимо. Сега нека да разгледаме въпроса за волята от един друг ъгъл: Волята може да се представи като вектор с определена дължина и посока. Моята воля е един такъв вектор и волята на някой друг човек, друго по-духовно същество или Бог също е вектор. Тук за да разберем взаимодействието между волите, просто трябва да съберем въпросните вектори. Ако имаме еднопосочност, то в резултат ще се получи лъч с дължина сбора на двата съставящи го лъча (воли). При разминаване резултатът ще е трети лъч с посока и дължина според съставящите го лъчи. Разликата между волите на човек, по-развитите духовно същества и Бог е само в тяхната сила, т.е. лъчите при развитите духовно същества ще са с много по-голяма дължина, а при Бог ще имаме един безкраен лъч, определящ общата посока на еволюция на цялото битие, която посока нищо не може да измени. Но по-важното на което исках да обърна внимание в примера е, че когато волите на две същества са еднопосочни, то те не само че няма как да загубят от по-силната индивидуална воля на всяко от тях, но винаги печелят. Загуба се получава само когато волите действат в различни посоки, а са най-големи, когато посоката е противоположна. Затова че силната човешка воля може да пречи на силната Божия воля, само когато имаме разминаване между двете и в зависимост от ъгъла на разминаването между двете.

За един живот може да се научи много, но дали може да се научи достатъчно? Имаме толкова примери на велики хора, и за какво са тези примери, ако не за да се научим да бъдем като тях. Един живот е крайно недостатъчен за да може човек да реализира всички възможности за развитие, които съществуват пред него; да научи всичко, което може да научи; да изгради от себе си човека, в цялата пълнота, заложена от неговия Отец. Отговорът на въпроса „защо душите се връщат на земята?“ е пряко свързан с въпроса „каква е целта на съществуването на душата?“. И ако целта е самата душа да достигне, чрез опит и учение някакво ниво на съвършенство, то става очевидна и необходимостта от завръщане на земята, докато това не бъде осъществено. Когато някой не успее някъде в нещо, нормално е да опита отново; когато нещо не е възможно да бъде постигнато отведнъж, е нормално да се дадат повече възможности. И Бог е последният, който би направил изключение от това правило, т.е. да се примири с неуспеха на някого (още повече в такава колосална задача, каквато е пробуждането на човешката духовност) и да го лиши от нова възможност.

Развитието винаги се осъществява циклично, вълнообразно, спирално. Социализмът и комунизмът като етап в развитието на човечеството ще се повторят – това е неминуемо. Да се надяваме, че това ще стане на по-висока извивка на спиралата. След 50 години възможностите на политиците да манипулират масите и да ги залъгват избягвайки важните за развитието на човечеството решения, няма да са много. Просто абсурдността на сегашната политика и икономика в един момент ще станат очевидни. Ще стане очевидна и несъстоятелността на всички идеи, които управляващите се стремят да наложат на населението. Хората ще са наясно какво искат, просто защото то единствено ще спомага за оцеляването им от материална гледна точка, и ще осмисля живота им – от духовна. Хората ще са далеч по-обединени, главно защото ще осъзнаят, че за да оцелее човечеството трябва да се търси глобално решение с участието на всички. Може би хората ще осъзнаят, че основния ресурс и двигател на планетата е самият човек, че човекът е в самата основа и дава смисъл на всичко съществуващо, а не изкуствено създадените организации, държави и др. под.

Подсъзнание, несъзнавано и свръхсъзнание често се смесват. Несъзнаваното обикновено включва подсъзнанието и свръхсъзнанието, но всъщност обхваща и нещо повече от тях. Ако се абстрахираме от тези термини, това, което се случва при интуитивното възприятие и при творческата дейност на поета, е просто свързване с определени идеи и мисли съществуващи в менталния свят. Да, наистина тази връзка в повечето случаи се осъществява несъзнателно, но може да се осъществи и напълно съзнателно при подходяща настройка на съзнанието. Волята е една. Човешка, животинска, божествена – все едно. Ако човек действа като животно, неговата воля в случая се проявява като животинска. Ако човек действа според космичните (Божествени) закони, то неговата воля се явява Божествената воля. Всеки чрез волята си може да се прояви като животно или като възвишено същество. Самата воля не е нито божествена, нито животинска, нито човешка. Тя може да се прояви по всеки един начин. Тя обхваща всички възможности. От човека зависи, кое ще избере и прояви. Сега, това, което пишеш го разбирам прекрасно, но имам чувството, че до голяма степен приравняваш това, което наричаш „човешка воля“ с егоизма. Само че волята, с която човек избира да задоволи някое свое егоистично желание и волята, с която човек жертва личните си амбиции в полза на цялото е една и съща. Това разделение божия, човешка и т.н. воля е изкуствено. То изразява посоката в която се използва волята, но волята при всички случаи е една и съща – на човека, който я проявява. Дори и когато човек изпълнява заръките на по-напреднали същества или на Бог, това пак е неговата собствена воля, действаща в съгласие с висшата воля. Значи дори и за да изпълниш Божията воля, то индивидуалната воля трябва да е силна. Силна индивидуална воля обаче не означава воля насочена към задоволяване на собствените си егоистични интереси, а просто способността на индивида да избере и реализира дадена цел (която може да бъде и изцяло надличностна и алтруистична).

Защо пък волята да е противоположна на подсъзнанието?! Нали вътрешният глад идва от подсъзнанието и интуицията идва оттам..... Подсъзнанието включва всичко това, което извършваме автоматично. Например шофирането: в началото докато придобием определени навици действаме с повишено внимание, т.е. с повече мисъл и воля, но с течение на времето и множество повторения целия процес придобива един автоматизъм, навик, отработеност на реакциите. Ние вече започваме да мислим по-малко кое как да направим шофирайки, защото процеса от съзнателно преминава на подсъзнателно ниво. Ние вече имаме готови решения за ситуациите в които можем да попаднем шофирайки, а не решаваме съзнателно за всяко свое действие. Интуицията не е част от подсъзнанието. Тя е над нивото на съзнанието или по-точно над нивото на ума, т.е. възможността ни за разбиране. Съвестта или вътрешният глас е способността интуитивно да предусетиш правилното от духовна гледна точка поведение, т.е. също е интуиция, надсъзнателно усещане. Може да се направи аналогия с миналото (подсъзнание), настояще (самосъзнание) и бъдеще(свръхъзнание). Миналото не може да се промени, там воля не може да имаме, но волята е участвала при създаването му. Подсъзнанието винаги действа съгласно навика, по линията на най-малкото съпротивление, по утъпканата пътека. Човек може да използва тази пътека докато тя води в желаната посока, но рано или късно ще трябва да я напусне. Така, както го описваш, волята се използва за създаване на убеденост - на убеждения, вкл. и на самозаблуди. А пък тази непоколебимост прераства често в негъвкавост и ригидност. Човек сам си слага греди в окото. Да, определено всички самозаблуди са допуснати от човешката воля или слабата такава (не казвам липсата на воля, защото ако човек нямаше воля, той нямаше да е отговорен за действията си). Но тук не трябва да разделяме волята от мисълта и духовните чувства, защото невежеството показва липсата и на трите. Волята е само една трета част от цялото и заслугата и за невежеството в човека е само една трета.

Волята е на всеки етап от процеса, които описваш. Човек чрез волята си приема или отхвърля знанието и го превръща в убеденост. Желанието за промяна също е израз на волята. Непоколебимостта е атрибут на волята. Действията са резултат на волята. Волята сама по себе си включва всичко зависещо от човека, от способността да се избере до способността да се реализира избора. Волята е способност, мисълта е средството, а любовта е енергията. Трите са практически неотделими. Говорим за свободна воля, но за да имаме избор освен от воля имаме нужда и от мисъл, т.е. осъзнаване на възможностите между които избираме. Любовта също участва в избора като определящо е сходството във вибрациите, т.е. хармонията.

Будистите няма за какво да се замислят, защото невежеството според будизма включва недобре усвоеното знание, което също е незнание. Заблудата и самозаблудата, т.е. илюзията също са част от невежеството или незнанието. Платон когато е говорил за невежество при всички случаи е нямал предвид разбиранията на будизма.

Волята е противоположна на навиците и на подсъзнанието. Да, волята създава навиците (съзнателно или не), но навиците не са волята. Волята може да използва навиците, но може и да стане зависима от тях. В първия случай имаме осъзнатост, във втория – сляпо следване на течението.

Написаното е вярно, но от точно определена гледна точка. Свободата на волята предполага човек да може да твори както добро, така и зло. Волята включва и двете възможности, а изборът е на човека. Да, всяко зло е в резултат от волята, но и всяко добро е в резултат на волята. Или ако се абстрахираме от понятията „добро“ и „зло“, то можем да кажем, че всеки избор на човека води след себе си различни последствия. Това е смисъла на избора – да имаме възможност да предизвикаме различни последствия. Значи човек със силна воля е по-способен да постигне това, което желае. Той може да използва волята си както за добро, така и за зло, но той е по-свободен да реализира целите си. Да бъде човек със слаба воля означава да е зависим от нечия чужда воля, и то не Божествената, а обикновено пълната и противоположност. Т.нар. Божия воля може да следва само свободния и силния. Само той може да се откаже от себичните си желания и да ги замени с нещо по-високо. Да сътрудничиш на висшето е избор и той се упражнява от волята. Предаността е избор, робството – безволие. Значи човек сам решава дали да е предан на висшето или роб на нисшето.

Всъщност, като се замислих ми мина през ума, че всъщност ние оценяваме винаги спрямо нашето собствено ниво. В смисъл, че дори и ако културата на хората бележи известно развитие във времето (примерно в период от няколко века), то, ако оценяващия се развива по-бързо от тези темпове, то ще му изглежда сякаш другите изостават в културно отношение, но в действителност това е относителна оценка. Факт е, че разликите в съзнанията на хората в настоящето са изключително големи. Факт е също така, че се намираме в кали юга, когато тези разлики изпъкват още повече. Реално обаче ако си представим средния човек през средновековието или пък в Рим, наслаждавайки се на разкъсваните от лъвовете роби на арената (а това даже е минавало за културно развлечение), то ще видим, че имаме едно малко развитие. Въпреки че хората в основната си част продължават да тънат в невежество, егоизъм и материализъм, все пак не малко варварски привички все пак са преодолени. Не мисля, че простащината и невежеството са нараснали сега спрямо отминалите векове. Сега обаче самите критерии на базата на които оценяваме са доста по-високи.

„И тъй, вие трябва да имате знания! Съвременните хора считат за знание да прочетат една книга или да я научат наизуст. Това не е знание – това е помнене. Ти прочетеш една книга и казваш: „Аз зная това нещо.“ – Не, това е помнене. Ти си събрал в торбата си от разни места това-онова и после казваш, че знаеш. Знанието е резултат на човешкия ум, който трябва да роди нещо от себе си. Умът на човека трябва да се запали, т.е. сам по себе си трябва да даде светлина на човешката душа. Най-първо ви е необходимо знание, което от старо време още наричали знание на разумното сърце. Аз съм ви говорил и друг път, че ви трябва един ум, не обикновен, какъвто животните имат, но разумен. Обикновеният ум не разбира нещата в Природата.„ Из „Светлина и знание. Музика“, 23.11.1924 г.

Ако имаш силна воля, то дори и да сгрешиш, осъзнавайки грешката си, имаш силата да я поправиш. При слабата воля винаги си прецакан, защото дори и да постигнеш някакви положителни външни резултати, те няма да са твоя заслуга. Христос достатъчно ясно е казал за горещите, студените и хладките (т.е. които нито са горещи, нито студени). Хубавото е, че волята може да се тренира подобно на мускулите, на ума и на др. неща. Просто трябва да се започне от малкото.

„Онези хора, които са писали и създали както Библията, така и онези творения в поезията, музиката и художеството, са живи и днес, и ние всички се намираме под тяхното влияние. И всичко велико и възвишено, което човек чувства в себе си, е резултат на влиянието на тези велики, безсмъртни души. Това не казвам само аз, но и те потвърждават, че всичко, което ви говоря, е истинно и вярно. Те казват: „Този е пътят, за който и ние свидетелстваме.“ И наистина, всичко смъртно ще изчезне, всичко ще се измени, но в най-трудните времена на живота си вие ще срещнете тези безсмъртни души, които ще ви кажат: Не бойте се, ние сме с вас.“ „Бъдещата философия, бъдещото изкуство и художество така ще се усъвършенстват, че достатъчно е да прочетете някакво произведение или да видите някоя картина, за да се откажете веднага от всички престъпления, от всички неправилни мисли и нечисти желания, които минават през вас. Бъдещите музиканти ще свирят така хубаво, че тяхната музика ще въздейства моментално върху съзнанието и на най-големия пияница или скъперник. Пияницата ще каже: От този момент захвърлям вече чашата! Скъперникът ще каже: Откакто чух тази музика, животът ми придоби друг смисъл. Парите не са вече цел в живота ми. Отсега нататък ще водя чист и свят живот. Един американец, голям богаташ, като слушал свиренето на Камила Русо, ученичка на Паганини, той раздал всичкото си богатство на бедните и казал: Отсега нататък ще живея чист и свят живот! Тя свирила едно парче „Сънят на живота“, от което той разбрал, що значи чистота и святост. Питам: Може ли богатството на физическия живот да се сравни с богатството на Вечния Живот? Кое е по-хубаво: да следваш в някой от европейските университети или да се запишеш за студент в един от ангелските университети? Кое е по хубаво: да следваш в някоя италианска академия по пеене, или да следваш пеене между ангелите? Ако една наша певица отиде да пее между ангелите, те трябва да турят на ушите си няколко тръби, с които да намалят силата на нейния глас. Този глас за тях е викане, крякане. Когато някоя съвременна певица излезе на сцената да пее, тя следи, наблюдава какво впечатление произвежда пеенето й върху публиката. Велика певица е тази, която пее само за себе си; велик музикант или художник е този, който свири само за себе си; велик проповедник е този, който проповядва само за себе си; велик поет е този, който пише само за себе си.“ „И наистина, никога Любовта не се е проявявала толкова много, както днес. Всичко това е добър признак. И никога в света не е имало толкова много свирци и певци, както в наше време. Когато птиците започнат да пеят, това показва, че пролетта идва. И когато хората пеят много, те предвиждат настъпването на пролетта, т. е. приближаването на нещо ново, красиво в света. Нека пеят певците, ние ги поздравяваме!“ „Сега цялото човечество се намира пред една велика епоха на промени, която ще донесе новото. Затова именно, всички хора трябва да се пазят да не падат духом, да не обезсмислят живота си. По-добри времена от сегашните няма. Всички пробудени души от четирите краища на света трябва да се обединят, да си подадат ръка за взаимна работа – за поставяне основата на новата култура, за идване Царството Божие на земята. Отгоре ще дойдат няколко милиона души, ще впрегнат всички хора на работа и заедно с тях ще въведат ред и порядък на земята. След свършване на своята работа, те ще си заминат, а хората на земята ще останат след тях да живеят и работят. По този начин ще се възстанови съобщението между видимия и невидимия свят.“ „Казвам: Когато мъртвите се събудят от дълбокия сън и разберат всички илюзии, в които са живели, ще кажат: Слава Богу, че мина времето на това велико заблуждение! Тогава Бог ще се възцари между хората и всички ще се помирят: хора, религия, наука, изкуство – всички ще си подадат ръка за обща работа, а човечеството ще заживее нов, щастлив живот. Хората ще правят всеки ден научни екскурзии до Слънцето, до Луната, до Марс, до Юпитер, до Сатурн – навсякъде, където искат. Като направят своите научни изследвания, те ще се върнат обратно на земята. Съвременните хора пътуват до Франция, Германия, Англия, Италия, но пак са недоволни. Ако човек отиде до Сириус, той ще се върне с нова придобивка за ума; ако отиде до Венера, ще има едно разширение в сърцето. Но всичко това са далечни проспекти за ума и сърцето на човека. Бог е предвидил за човека несметни богатства, велики постижения!“ Из Сам с ума си – НБ, 9 януари 1927 г.

„Сега, като наблюдавам живота на съвременните хора, казвам: Да излиза дим от комините им, разбирам, но да излиза дим от устата и носовете на хората, това не разбирам. Сега и жените се състезават с мъжете в пушене на тютюн, като казват, че това изразява равенство между половете. Жените по този начин искат да придобият свобода, да се приравнят с мъжете. Ще видите сега съвременната жена си реже и косите, иска да има къси коси, като мъжете. Обаче, откакто жените взеха да си режат косите, у мъжете се яви желание да оставят косите си да растат, да станат дълги. Значи, сегашната мода е жените да носят рязани коси, къси, а мъжете – дълги коси. Човек трябва да знае защо иска да отреже косата си и защо да я пусне дълга. Ако човек е събрал много магнетизъм в себе си, добре е да отреже косата си, това е даже здравословно за него. Късите коси придават повече електричество в организма. Например, когато войниците отиват на война, отрязват косите си, да проявяват повече смелост. И наистина, тогава войниците се бият по-добре, те са по-войнствени, по-неустрашими. Обаче, щом природата е покрила главата на човека с коса, тя знае защо прави това. Разумните същества, които са взели участие при създаването на човека, на всеки негов косъм по главата и лицето са написали известно правило, известен закон. Много от западните народи се бръснат, стрижат, но затова се забелязва един упадък в техния морал. Те са добри, морални, докато не се засегне техният личен интерес, засегне ли се интересът им, и моралът отстъпва. Истинският морал включва в себе си главно общочовешките интереси. Морал, който обхваща в себе си само личен интерес, той е преходен морал, осъден на загиване. Такъв е моралът на съвременните културни европейски народи. Той се яви като резултат на сегашното християнство, което създаде особени наслоявания в умовете на хората.“ „Който бръсне брадата си, трябва да внесе нещо меко, деликатно в характера си. Който е мекушав, нека остави брадата му да расте, тя ще внесе твърдост, устойчивост в характера му.“ Из Сам с ума си – НБ, 9 януари 1927 г.

„Едно време хората се осветяваха с газени лампи, в които имаше фитил. Днес се осветяват с електрически лампи, без фитил, но електричеството тече по жици. В бъдеще електричеството ще се пренася и без жици. Тогава всеки човек ще има своя собствена лампа. Коя е тази лампа? – Човешкият мозък. Когато човек мисли, главата му ще свети, и той ще може да чете на тази светлина. Престане ли да мисли, и лампата му ще изгасва. Има ли такава лампа човек, той ще може да ходи с нея навсякъде в тъмнината. Когато иска, той ще я запали, когато иска, ще я загаси. При това, той няма да плаща нищо за това осветление, както днес плаща за електричеството. Ще кажете: Кога ще дойде това време? – След хиляда години. Значи, след хиляда години хората ще се осветяват от енергията на своята мисъл, домовете им ще бъдат по друг, нов начин построявани; отношенията между хората ще бъдат разумни, движенията им ще бъдат хармонични и т.н.“ Из Сам с ума си – НБ, 9 януари 1927 г.

„Вие изучавали ли сте човешкото лице с всички тънки, деликатни оттенъци по него? На кое място на лицето, например, и с кои черти се изразява добродетелта? Тя има точно определено място на лицето на човека, както и точно определени черти. Обаче, според степента на развитието й, тя заема по-голямо или по-малко място в лицето на човека: колкото е по-малко мястото, което добродетелта заема в лицето на човека, толкова и той е по-малко добродетелен. И обратно: колкото е по-голямо мястото, което добродетелта заема в лицето на човека, толкова и той е по-добродетелен. Това не се отнася само за добродетелта, но и за всички останали велики добродетели. Например, и Любовта, и Мъдростта, и Истината, и кротостта, и въздържанието, и милосърдието – всички имат свои определени места върху човешкото лице. Днес човешкото лице е съградено благодарение на всички тези добродетели, които са действали едновременно. Всяка добродетел съгражда свои специални мускули и органи върху човешкото лице. По същия начин се създали и другите органи по лицето на човека. Когато интелигентността е дошла в човека, тя започнала да строи и създава свои органи. Силите, чрез които се изразява човешката интелигентност, човешката мъдрост, създали носа и ушите. Силите, енергиите, чрез които се изразява Любовта създали устата на човека. Когато Истината дошла в човека, тя казала: Аз ще съградя очите, веждите и клепачите. Най-после дошъл и разумът, който създал челото на човека.“ Из Сам с ума си – НБ, 9 януари 1927 г.

Да, основно, но и в липсата на такова. Значи имаме три възможности: добро възпитание, лошо възпитание и липса на възпитание. При третата възможност средата извън семейството ще запълни „празнините“ оставени от родителите. Но всъщност третата възможност е също лошо възпитание, но от малко по-друг вид.

„Вие никога не можете да разделите в човека ума, сърцето и волята му – те са неделими.“ „Сега ще турите в ума си мисълта да се учите правилно и да мислите правилно. Всички трябва да имате в основата си правилна мисъл. Ако тази мисъл е в пътя, по който вървите, и не ви отклонява, тя е правилна – затова дръжте я в ума си. Дайте ход на всяка мисъл, която ще ви помогне в пътя, по който вървите; не давайте място на всяка мисъл, която може да ви отклони от вашия път – тя е чужда, не е ваша мисъл. Същото се отнася и до желанията ви.“ „Условия, лежащи в триъгълника“, 9.11.1924 г.

„Във висшата окултна математика частта може да бъде равна на Цялото, но не може да стане по-голяма от Цялото. Това е едно положение. Цялото пък може да бъде по-голямо от частта. Това е второто положение. Ето де е разликата. Тук се крие великата необходимост, която ограничава частите и те трябва да се подчиняват. Това е един вътрешен закон на Битието. Тъй че ние можем да бъдем като Цялото, но не можем да бъдем по-големи от Цялото.“ „Условия лежащи в триъгълника“, 9.11.1924 г.

Така си е. Проблемът основно е, че хората искат да си изградят една цялостна завършена концепция за нещата, а това означава да ограничат Безкрайното до отделни негови аспекти. Определеността дава по-голяма точност в детайлите, но за сметка на възприемането на цялото. Както и да разглеждаме Абсолютното, ние винаги ще сме ограничени от собствените си възможности. Наистина тези възможности са неограничени във вечността, но не и в настоящето. Човек трябва да е наясно, че моментната му представа за Неизменната Същност на нещата е само етап от един дълъг (всъщност безкраен) процес идващ от миналото и губещ се в бъдещето. Опитът се да представи ограниченото и моментното за Безкрайното и Вечното е основна грешка, която мнозина допускат в желанието си да си обяснят Реалността.