Диана Илиева

Нормално е. И отговорът (за мен) е в индивидуализацията на човека. А това пък е закономерен процес на човешката еволюция. Щайнер има много писано по въпроса. Разбира се, разпадането на човешките взаимоотношение е чисто страничен ефект на индивидуализацията, отколкото търсен или необходим такъв. Просто докато човек получи нужната му сигурност и баланс като отделна, специфична и независима личност. Защото ако се чувства несигурен, уязвим ... - няма как да стане. Направило ми е впечатление, дори само при разговор или тук във форумите, 99% от хората живеят в собствения си филм. Нищо друго извън него не ги вълнува, интересува, не чуват/виждат дори какво се говори/пише, а дори и да чуват/виждат, не желаят да разберат. За да може да се внася все пак интрига във филма и да не зацикли човека съвсем, животът се намесва от време на време, принудително, най-често с бухалка по главата А този 1 на 100 човека, който е в състояние да влезе в чуждите филми е ... страхотен психотерапевт ; независимо от образованието му и професията, която в момента практикува. Както и е незаменим във всички професии (независимо от другите му знания и умения), свързани с хора: от продавач-консултант до мениджър на огромна компания или висш политик. П.П. Такива са и повечето от т.нар. "врачки", особено тези, от които хората са доволни

Здравей и добре дошла! Поздравления за предстоящото събитие! Ако искаш по-целесъобразен отговор - добре е да напишеш твоите и на кандидат-съпруга данни. Пък и ... кажи ни, като изключим интересното съвпадение на цифрите в посочените от теб дати, теб кое време ти идва ,ей така отвътре, за сватба - кой месец, неделя ли да е ... и въобще каквото ти е минавало през главата.

Я, вижте какво излезе от тази тема Мила Чебурашке, да не си се сдобила вече с виртуални сватовници? Извинявам се за спама, но ми стана весело

A още по-добре здрав разум, отколкото болно семейство, което пък довежда до самотните майка или татко ... И знаете ли - от цялата тази работа страдат най-много децата. Не, че на родителите им е лесно - били те самотни или членове на болно или здраво семейство. Забелязала съм - всяко дете иска и предполага, че неговите майка и татко са прекрасни и мъдри хора. А това далеч, далеч не е така. По ред причини. И когато разберат, че родителите им никак не са такива, каквито са се надявали и са си мислели, че са, разочарованието им е голямо. Това най-често става в тийнейджърските години (макар понякога да се случва и по-рано в някои по-екстремни случаи, например с родител алкохолик/наркоман, при развод и др.п.). Аз затова повдигнах въпроса - Как се създава семейство? Имаме ли подготовка да сме семейни? И въобще годни ли сме за родители? Винаги съм се учудвала, че никъде и никой не ни казва нищо за това. Тъкмо обратно - предполага се, че всички сме годни, стига да навлезем в полова зрялост, всички сме подготвени и можем да сме родители ... Защо? Мен специално много ме беше страх - не толкова да свържа живота си с някой (съпруг, партньор), колкото това да създадем дете/деца. Накупих си предварително (след като стана ясно, че вървим натам) литература на тема как се отглеждат (чисто физически) и как се възпитават деца, молех и съпругът ми да се ограмотява , но пак много ми отбиваше. И още не съм сигурна, успявам ли да се справя като майка. За някои неща сама се хващам в грешка (за съжаление обикновено не веднага, ами след време), понякога двамата със съпруга ми като се наблюдаваме отстрани, си казваме какво неудачно поведение забелязваме у другия. На всичко отгоре - децата растат и имат нужда от по-различно отношение, т.е няма спиране и за нас с баща им, нужно е да продължаваме да се развиваме като родители, ако искаме да сме полезни и адекватни за децата си.

Ами защо да е интересна теорията?! anakonda79, замисли се, колко от така наречените религиозни (включително и самоопределящи се като такива) хора са в действителност вярващи?

Ами да, очевиден отговор! Как не съм се сетила . Аз просто търсех да има някаква логика в мисленето и убежденията, но що ли търся, след като ние хората многократно сме демонстрирали обратното

Моника, много ме трогна твоят разказ, но ... той е доста в страни от казуса, който зададе Мона с първия си пост. Не само ти, още няколко жени (Ани, granat1) реагираха така болезнено, дали от свой собствен опит или от този на своя близка или приятелка. Според мен просто се подведохте по заглавието. В тази тема се обсъжда прави ли са, т.нар. от самата Мона "успели и независими момичета" да не искат съзнателно и планирано да имат един "оплодител" до себе си, защото , както и защото имат финансовата възможност за това и т.н.

Тези дни ми направи впечатление нещо противоречиво. По каква причина хората, които са убедени в липсата на свободна воля при хората са най-често измежду отричащите ясновидството и гадателските практики, след като при липса на свободна воля може да се предположи, че бъдещето е строго детерминирано, предвидимо, видимо ... И обратно - много хора, които са убедени в съществуването на свободна воля, са измежду поддръжниците на ясновидството и получаването на информация за бъдещето

granat1, а как се чувстват децата на тези самотни майки? Устройва ли ги тях това решение според теб? Защото нека не забравяме - това решение засяга не само майката, но и детето й. Затова и по-горе доста хора се запитахме дали е наистина смелост или нещо друго, не дотам лицеприятно (имам предвид съзнателното такова решение). Аз бих повдигнала и други въпроси (които биха осветлили много от причините, които споменаваш): как създаваме семейство, как избираме партньор, а след това и другите въпроси, вече коментирани по-горе: успяваме ли да се самовъзпитаме/самообработим във вид подходящ за семейно съжителство, щото много от нас нямаме кой знае какво възпитание и светъл пример от собствените си рождени семейства и други институции и т.н. Но ... те може би са за друга тема. А и още - нещата най-малко опират до финансовата страна на въпроса. Много хора се заблуждават, просто защото ако във финансово отношение има проблем, това си е катализатор на другите съществуващи проблеми; А ако във финансово отношение нещата са добре, се получава като бомба със закъснител - проблемите се замаскират и може доста време да не се виждат толкова явно но ... след време избухват с пълна сила и тогава започва едно невинно чудене "Ама как? Ама защо?".

Да, съгласна съм с Венци. Не само с този пост, но и с предишния, дето казва, че на детето му е нужно да живее в балансирана среда; когато е само с един родител (независимо майка или баща) то е подложено на едностранно поляризирано въздействие. И ако това звучи някак абстрактно или префърцунено, можете да се вгледате в децата, отгледани от един родител - има ли нещо особено в тях, какво, как се е отразило на характера, държанието, отношението им към света ... ? Важно: имам предвид именно деца, защото след тийнейджърската възраст някои от нещата се тушират или преработват, защото човек след тази възраст на практика излиза от рожденото си семейство.

Чакай сега ти си млад човек, сигурен ли си, че за тези 10 години си успял да установиш контакт с човек, добре развил ясновиждането си. Може пък тези видки (що ли пък все жени? ) да са били точно от типа, който описваш - вярвам в точната ти преценка на трезво мислещ човек. Ама ти по някаква причина си решил, че що са години занапред, все няма да имаш възможност за среща с човек, който да те заинтригува?! Колкото до точното сбъдване, да бъдещето е многовариантно и колкото по-напред във времето е прогнозата, толкова по по-различен път може да е тръгнало да се развива събитието или пък съвсем да се осуети; макар че много важните и съществени събития май е доста трудно да се осуетят - най-много да има някакви вариации във времето или начина на случване. П.С. Ясновиждането се отнася и за миналото - някоя от тези видки не ти ли разказа удивително точно миналото?

Да, реакция имаше, макар и не твърде официална. Само едно устно обещание, че клаузите в закона ще претърпят изменения между 1 и 2 четене. И оравдание, че ЕС ни притиска с приемането на такъв закон. Но ... какъв точно ще е българският закон си е наша работа. Обаче какви ще ги насътворят политиците - не е ясно. Затова - подкрепям Кlaudia! Да съставим подходящ текст за писмата - едно до Пресцентъра за искането за поименно гласуване и другото до всеки от народните представители. Давайте наброски!

На пръв поглед е така и има логика ,но нещата на практика са доста по объркани и неграничат с логиката .Как примерно след като вече цените на продуктите и на услугите са ни същите да некажа и по скъпи от Европейските ,продължаваме да взимаме старите си заплатати ,а някой сигорно в момента и по малко от колкото са взимали миналата година ,получава се един парадокс ,как примерно в един хранителен магазин да речем в Англия ,магазинерката ще взима 2000-3000 лв някъде,а в България където цените са горе долу същите магазинерките взимат сигорно към 500лв ,пък магазините са ни пълни с хора ,не е да кажеш да са празни да нямат оборот ,това беше един прост пример ,мога да дам и още . О, логика има. Просто е добре да се надникне зад кулисите. Сигурно си чувал, как от мноооого време оглавяваме листата по производителност на труда, но отзад напред . Дори години наред събираме упреците на целия ЕС за това. Мислиш ли, че не е вярно? Дори и в търговската сфера, колкотои да изглежда странно има производителност. Къде е най-евтино, не само в Англия, ами навсякъде на запад? - в хипермаркетите. Защото там с възможната механизация на обслужването, контрола, самообслужаването и др., както и поемането на много клиенти, респ. високи обороти, което прави възможно притискането на доставчиците за ниски цени ... Има ли смисъл да обяснявам съвсем в детайли. Дребни магазинчета за хранителни стоки имат съвсем малко останали, в тях определено е по-скъпо и е нормално да е така. Заради засилената конкуренция цените на едро са дори по-ниски отколкото при нас. При нас търговци на едро и вносители печелят най-много, което не е нормално. Знаеш ли колко струва кафето в Англия на едро, кафето на дребно и кафето, сервирано в кафене? На едро е по-евтино от при нас, на дребно горе-долу равно, а в кафенето - по-скъпо. Направи си изводите. Цялата тази разлика идва от по-скъпата цена на човешкия труд при тях. Донче, разбира се, че могат. Казах, че не им е лесно и на тях, а ето, че и за теб, като обучаващ това е предизвикателство. И че самите те не виждат смисъл и си задават въпроса "За кога?". А горчивата истина е, че много от тези възрастни хора се записват на подобни курсове, защото често им дават нещо като стипендия, признава им се за стаж, ако са ги посещавали редовно и това е начин да намалят оставащата има 1-2 години до заветната пенсия.

Аз съм ходил преди време. Никога и за нищо в каквато и да е степен никой не ми е познавал каквото и да е! По същия начин не ми действа хомеопатията, както и проникване за по-дълго време в енергията ми, например рейки и пр. Отворен съм, но нещо в мен бързо вади, трансформира и изхвърля всичко. Освен ако не го задържи сърцето ми. По същия начин в работата ми ми стига едно наплискване и съм чист от енергията на човека - поне най-често и при нормален брой и часове работа. За друг обаче ясновидството може да действа. Аз лично повече разчитам на прозирането на психомеханизмите, които всъщност определят съдбата - поне главните и параметри. Е, Орлине, аз съм ти предлагала да опиташ, ама ти не проявяваш сериозен интерес. Забелязала съм и при други хора - като са убедени в нещо, дори избягват среща "очи в очи" така да се каже с всякакви явления, което би смутило тяхната моментна система от убеждения. Затова пък четат и се запознават охотоно с всичко, което потвърждава възгледите им.

Нека да внеса малко яснота и конкретика Тъй като осигуровките общо са над 1/3 от брутната заплата на работника, то осигуровките на 2 души се равняват на чистата заплата на още един човек във фирмата. Т.е ако една малка фирма има само 2 служители, то работодателят им прави разходи като за 3 служители, ако са 20, то разходите са като за 30. Как мислите, дали нямаше да се върши повече работа с 3 вместо с 2, или с 30 вместо с 20 или ако на тези двамата им се даваше по заплата и половина, нямаше ли да са по-доволни, по-спокойни и по-мотивирани да работят по-ефективно и интензивно? Точно заради това работодателят не може да си позволи и разширение на дейността, защото не може да си позволи допълнителни разходи за персонал - или трябва да държи новите хора без заплати, или ще фалира през първите няколко (обикновено 5-6, освен ако не е някоя съвсем бързооборотна дейност) месеца, докато се получи възвращаемост от нарасналия обем дейност. На всичко отгоре след приспадане на осигуровките се начисляват още 10% за ДОД, дори и на най-ниските заплати. И всичко това се начислява предварително, внася се предварително в бюджета, а работниците и служителите виждат най-реално от цялата ведомост само това, дето остава чисто за тях. И казват - аз се трудя по 8 часа, 5 дена седмично за едва 500лв на месец, а съм сигурен, че изкарвам поне 700-800 със своя труд. Да, вярно е, но откъде да дойдат тези 200-300лв за осигуровките и 10-процентния плосък данък? А останалите разходи на работодателя - примерно, за да е топло и светло на работното място, да има елементарни битови удобства и т.н. Те също са "невидими" за работниците. А ако искаме по-глобално да погледнем на нещата - в най-незавидно положение са хората, на които им остават няколко години до пенсия. Представете си такъв човек - той е на или приближава 60г., едва ли е на вълна приключения, за да тръгне да търси работа в чужбина, на тази възраст също ще му е трудно и ще се пита "За кога?" да се преквалифицира, много вероятно е да има и здравословни проблеми и т.н; и също не е сред фаворитите за наемане на работа от страна на работодателите. П.П. Тъй като и аз имах служителка с малко дете, а после и с бебе, в майчинство, мога съвсем отговорно да заявя, че закъсненията в изплащането на майчинството и болничните в много случаи е по вина на държавната администрация; при навреме и изрядно подадени документи се е случвало забавяне до 2-3 месеца!!! И стана практика аз да й изплащам майчинството веднага, а после чакам да го получа на фирмената банкова сметка.

Мислех, че казусът с Буридановото магаре е класика (п.с. не е метафора! ). Но нищо, явно на по-младото поколение не е известен. Все пак - бягаш от директен отговор. Иначе хубаво - имаме закони, те работят, ползвали сме ги и сме убедени. Но ... хубаво е и да имаме разбиране за тях - защо все пак са точно такива, защо работят. Само тогава ще можем да ги ползваме пълноценно и безопасно. Поне за мен така стоят нещата.

Александър, никак не бях емоционална. Опитвам се да дам точна и конкретна информация и за двете неща, а и да получа такава за себе си. Съвсем сериозно заявявам, че есенциите НЕ действат по биохимичен начин, както ти беше казал по-горе. А хомеопатичните закони ... за мен лично нямат логично обяснение. Напирмер, ако спазваме 2 закон, то ние може да си стоим като Буридановото магаре безкрайно дълго време, защото в колко случаи хомеопатът успява да предпише онова единствено точно за конкретния случай хо лекарство? Обаче, в крайна сметка е необходимо да се предприеме нещо, и се предписва някакво хо лекарство, което покрива около 90% от показателите поне и ... то пак действа добре на пациента, дори и да не изцяло, но в голяма степен успява да свърши работа. Защо е така?

O, Aлександър, извини ме, но не е така. Грешиш много за есенциите. Бих ти предложила да направиш биохимичен анализ на някоя от есенциите в лаборатория и да кажеш по колко и от кои химически вещества са открили. Разбирам, че си пристрастен към хомеопатията. Но това не означава, че следва да принизяваме другите методи за лечение с всякаква недостоверна информация. Нека напомня пак, че есенциите са създадени след хомеопатията и то именно от хомеопат, който е търсел нещо по-добро. Аз харесвам и двата метода Нещо повече - хомеопатията я познавам и ползвам от 12 години, а есенциите от 2. И просто се чудех кой от двата лечебни метода за какво е по-приложим, кой, как и на какво ниво действа, колко дълготрайно и т.н., именно според различните им принципи и подходи. Мога да кажа, от личен опит и проследяване, че при есенциите няма лечебни кризи (освен когато човекът за първи път приема есенциите и е по-емоционален, но това е на база на внушение, човекът просто се притеснява - какво е това, дето пие, как ли ще му подейства и т.н.) и действат много меко. Хората, приемали определена индивидуална смес, придобиват трайно преодоляване на конкретни физически и/или психически проблеми. Работата е там, че след като са отработили горния слой от проблеми, лъсва по-долния и за него вече е нужна съвсем различна индивидуална смес. Често новата индивидуална смес е от изцяло нови компоненти и рядко има повторение на 1 до 2 от старите. Тези повторения явно са за проблеми, които при конкретния човек са заложени/действат на няколко нива.

Мда. И ако си много лековерен, още по-лесно ще ти се лепват Бих изказала мнение, че онази статия е написана с твърде прозрачна комерсиална цел. Нали ти е ясно, че за написалите статията ще е много готино повече хора да си внушат, че им има нещо, от което авторите на статията биха могли да ги отърват (срещу заплащане естествено )

Извини ме, че малко грубо, ще се изразя, но за мен това "този свят можеше да бъде друг" няма особен смисъл. Дали е могъл ... а може и да не е могъл (аз поне така смятам, щом е такъв сега, значи това е бил варианта за нашето развитие - нищо не става случайно и безпричинно) ... Пък и по-важното е, че сега е такъв, какъвто е. И да се съобразяваме с реалността. И ако искаме да направим нещо (за да го променим), то следва да го направим, сега, а другото си е чисто вайкане.

Из Новите възгледи, Съборно слово, 07.08.1932

Амииии ... не съм много сигурна. Понатрупах опит с есенциите на Бах. И мога да кажа, че не е точно така - в смисъл пак е много важно да се подбере нужната/ите есенции за конкретния човек и конкретния момент/етап, на който е човека. Иначе полза никаква. Универсалните "спешни капки" или "Rescue remedy" са универсални (и пак не съвсем), просто защото са комбинация от 5 различни съставки, повлияващи най-често срещаните предпоставки за паника, страх, бягство от действителността, нестабилност ... А защо според теб хомеопатичното лечение е по-ефективно - аз нямам обяснение за себе си. Има и друго - и двете системи на лекуване действат не на физическо/материално ниво, а са енергоинформационни по своята същност, но са различни в подходите. Хомеопатията е на принципа подобното се лекува с подобно, а цветотерапията - да внесем липсващото/недостигащото или куцащото , ако мога така да се изразя.

Viki3, чудесно си формулирала тези 3 причини. А, ако знаете само, колко много хора се самоопределят като хомоориенирани съвършено погрешно именно по т.2 и т.3 (включително и от тук пишещите). Тези по т.1 се "виждат/усещат" от тези, които могат (и от повечето деца ).