Диана Илиева

Кристияне, ти си хирург, а не агроном, но си учил предполагам доста биология и генетика, за да ти е ясно, че това, което даваш за пример (подчертаното), няма никаква връзка с ГМО. Едно е да кръстосваме зайците или гроздето (всеки вид за себе си обаче!), защото искаме да получаваме все сиви зайци или грозде без семки, съвсем друго е да внесем гени на зайци в гроздето, за да бъде то по-плодовито примерно. Хубаво, ще бъде плодовито, но на практика няма да е съвсем грозде вече, ами грозде с привкус на заешко . Това не е смешно обаче, а е страшно! Защото първо не е ясно ензимите, които в момента разграждат храната ни, ще бъдат ли "ефикасни" за тази ГМ храна, второ - как и доколко ще ни се отразят тези странни и невероятни молекули, измислени в лаборатория, трето - това суперплодовито грозде, което може да се окаже вредно за всички консумиращи го (и хора, и животни), дали няма да "превземе" огромни територии или поне сериозно да наруши биологичното равновесие? П.П. Не знам на вас как ви изглежда цялата работа, но на мен много ми прилича на един фантастичен роман - Денят на трифидите мисля се наричаше .

Амиии ... от хороскопа могат да се извлече доста информация за родителите; както и за здравословните проблеми; също за професиите (едва ли предписанията за теб са само за дипломат или религиозен водач ). Много е полезно да се разгледат не само картата на човек, но и тези на неговите родители, както евентуално и на неговите деца. Да, избор. Обаче измежду ... набор от възможности. За останалото - съгласна

Само да допълня - има Пайлекс мехлем и Пайлекс във вид на билкови хапчета. И двете са много добри. И изпитани Ако проблемът е сериозен, по-добре и двете едновременно.

Oх, какво да ти кажа ... Успретензен се е усамотил в една панделка, с която съм привързала стефанотиса и също се е отдал на размисъл А може би е на пост и молитва, защото гледам, че и храната му е свършила (изпощил е основно стефанотиса). Пък за семейство Чароне ... ами ще ставаме кръстници, то се видяло , тъй че нека бащата да е Вито Чароне, а за останлите - Ернесто, Джовани ... хм, а колко са все пак?

E, Венци, дори и някои неща да са написани умишлено, с цел постигане на определено внушение, то и аз като Мона забелязвам тук във форума хора, които систематично пишат някои думи погрешно. Това не е за придаване на по-голям колорит, нито поради случайно натиснат съседен клавиш на клавиатурата, а от откровено непознаване на родния език. И наистина е смешно да четеш дълбокомъдрени (че и често в поучителен стил) размисли, пълни с правописни грешки. Мога да обърна внимание на съфорумците, че в така любимите за нищене въпроси за егото и егоизма е пълно с думичка егоиЗтичен/а/о/и - моля ви, както се пише егоист, от там именно става егоистичен/а/о/и. Също често допускана грешка от много хора - образуването на множествено число на думи, завършващи на -ия. Например - саксия, история, публикация и др. Непрекъснато ги виждам изписани по този начин: саксий, историй, публикаций... Множественото число на тези думи е с окончание -ии: сакс'ии, ист'ории, публик'ации (изписала съм ударението, за да отбележа, че то не променя ситуацията - може да е в края на думата, може и да е на всяко друго място). Друга грешка със съзвучието "ия" е образуването на прилагателни от съществителни: Италия - италиански, но често е написано италиЯнски или дори италЯнски

Да, така е. Първо е семейството, след това училището и на трето място медиите. Според мен. Успях да запаля децата си да четат книги. И това е най-вече, защото и двамата с баща им сме големи читатели, у дома имаме много книги ... Резултатът - голямата ми дъщеря (която е и по-ревностната читателка) още от 5 клас забелязва и се подсмихва на печатните грешки или неправилно построени изречения в пресата и въобще медиите, както и за наш всеобщ ужас и в новоиздадените книги. Дали в издателствата нещо икономисват от редактори, коректори и др.п. или в печатниците работят неграмотни и разсеяни хора ... не знам.

Как се справям? - никак. Просто не обръщам внимание. И много често изобщо не разбирам, че са говорили нещо лошо за мен зад гърба ми. Или разбирам, но чак след (доста) време. И така ми е много добре. Може да е наивно, както казва Атлантида, но аз така съм си избрала Оказа се, че има кой да се погрижи и за лицемера, и за моята репутация. Понякога чак се плаша, защото "грижите" за лицемера често са много по-сериозни, отколкото аз въобще бих му пожелала, колкото и да съм обидена или ядосана - искрено им съчувствам тогава на хората, като разбера какви случки са им се случили, ако ли и да са постъпвали некоректно спрямо мен.

Може и грухано, но по-добре обикновено. Груханото се препоръчва само на хора, които имат проблем с дъвченето. Но аз бях изненадана, че и обикновеното жито до сутринта беше вече съвсем меко и дори разпукано в термоса, в който го правех - лесно се яде

И тогава именно излизаме от нашия дуален свят.

Да, съгласна съм с Ани. И за възпитанието - много е права: и тя, и Буда Преди децата много ги стягаха и ... наистина много от тях се пречупваха. Сега се наблюдава обратната тенденция - много ги отпускаме, а после се чудим, защо не стават за нищо. Свидетел съм, как родителите и особено майките, (а пък не дай Боже семейството да е и по-заможно) напомпват съвършено излишно самочувствието на децата си, за възможности и качества, които им липсват, създават им усещане за непогрешимост и недосегаемост - после се чудим защо това дете се държи нетолерантно и агресивно дори. Ами че това дете, още като тръгне на училище и се сблъсква с противоречие - може ли то да е най-красивото, най-умното и въобще най-съвършеното, а пък в класа да има още 5-6 поне със същите претенции?! Пък другите, които нямат претенции, откъде накъде точно те, смотаняците ще печелят състезние по нещо или учителите ще ги хвалят - ще ги смачакме тези, нали са смотани, къде се навират да обират вниманието и лаврите! Нещо повече - при очевидно доказани невписващи се в ничии критерии случки в училище, такъв тип родители са склонни да продължават да защитават децата се пред учители, директори и т.н., да ги нахъсват дори да са такива, борбени, да не се дават на някакви мухльовци, с евтини дрешки и стари телефони ... И съвсем не разбират, че всичко това в един момент ще се обърне срещу самите тях или срещу децата им. Защото точно такива деца решават, че могат да опитат наркотици; защото точно такива деца, решават, че могат да вземат колата от родителите, естествено без да питат и естествено по-мощната и модерна кола и ... сега в елитна местна гимназия на вратата виси некролог - вместо да отидат след няколко месеца на бал, децата отидоха на съвсем друго място.

Много хубаво!

Да, и аз мисля да е кратко. Все пак между първото и второто изречение е добре да вмъкнем още няколко с аргументи - просто 2-3 неща, официално направени изселдвания или дори познати, но премълчавани факти около ГМО. Иначе писмото наистина е добре да е между половин и една страница, защото ако е по-дълго или няма да го прочетат, или само по диагонал. Хубаво е да се съгласуваме с няколко дори обществени организации, чиито имена да бъдат изписани долу, така ще е много по-сериозно като послание. Да изчакаме още няколко дни и да го напишем все пак. Че то май все си оставаме с добрите намерения ...

Така е! Прекалено сме обвързани и зависими от всевъзможни неща. Услугите са измежду най-печелившите дейности и всеки гледа да те направи зависим от неговите услуги. А и тези огромни мегаполиси по принцип са едно доста ненормално и неразумно струпване на хора според мен.

Искам да споделя нещо с вас. За това съм чела в книгите на Майкъл Нютон - Пътя на душите, Следите на душите и др. преди години, но тъй като е и лично изживяно от мен, ще си позволя да ви разкажа. Та М.Нютон пише от изследванията на хора, преживели клин. смърт, как всеки от нас идва на Земята с определен предварително сценарий, включително набелязан партньор в живота. След раждането, спомените за този сценарий се губят или поне силно избледняват, но все пак за основните неща в живота ни остават някакви маркери. Та в случая за партньора - в нас има смътен спомен какъв/каква ще е: примерно ръст, коса, очи, или нещо друго, глас/тембър, или така като силует поне, понякога дори обици, рокля или риза в харктерна форма/багра/шарка, понякога характерна поза, или докосване, или сцена, които като ги видим/чуем/усетим и ни жегва нещо, сякаш си спомняме нещо или усещане, че е нещо важно, без да разбираме защо ... Аз срещнах своя съпруг на 23 години и половина, и ... още в началото, като се запознахме, ми привлече вниманието, а в края на вечерта се разрази един спор между нас, при което ... веднага го познах. Но и преди това все се привличах от момчета с приблизително неговите външни данни; при по-сериозно вглеждане обаче все установявах, че не е този. Интересно ми е, друг някой забелязал ли е подобно нещо?

Не съм забелязала много нерви или истерия. А иначе, fr Pavel, за еволюцията - да, аз смятам, че ние хората се развиваме. И сега сме доста по-различни от колкото в древна Гърция например. Както и древните гърци са били струва ми се доста по-различни от халдеите например и т.н. Това за призивът "Познай себе си!" е добър пример за същото. Да, той идва от преди древна Гърция дори, но кой го дава и кой го препоръчва този призив и колко хора му обръщат внимание - тогава и сега? Нихилистичният подход? ... не зная дали въобще може да е полезен на някого. При човек, който има за цел да помага на хората, пък е доста странно явление.

Е, значи първата крачка е направена! Сега остава само да се поинтересуваш къде и какво. Когато човек отива на мястото си, цялта Вселена му помага и никаква криза не може да му попречи.

Лесно - смени работата с такава, при която ще си длъжен да мислиш само за музика и песни Така хем ти ще си доволен и дори ще ти се струва, че нон-стоп се забавляваш , хем ще отървеш сегашния си работодател от един разсеян служител, който вместо за работата си мисли само за музика и песни , а новият ще е супердоволен от теб Това - съвсем сериозно, нищо, че се усмихвам. Малко хора могат така категорично да заявят от какво именно се интересуват и вълнуват. Освен това, не ме разбирай погрешно, като казвам музика и песни, нямам предвид непременно музикантското поприще; идеални професии биха се оказали например музикален редактор или поддръжка на фонотеката в някое радио или телевизия, продавач-консултант в специализиран магазин, работа в звукозаписно студио, работа в озвучаването на каквото и да било - театрални постановки, концерти, тържества, ди-джей в дискотека и всевъзможни други