Диана Илиева

Бих искала и тук да бъде така , но забрави тук в Булгаристан никога няма да се случи това. Да , лекарите имат право да стачкуват за неизплатени заплати и нека стачкуват. Но кой има право да ни насилва да заплащаме нещо , което не ползваме и за в бъдеще нямам и намерение да ползвам , защото не бих позволила да ме третират като животно. Затова трябва да ни се даде право на избор. Моля , не се опитвайте да ме стреснете с евентуални бъдещи мед.итервенции. Не се опитвам да стресна, по-скоро да напомня за един аспект, който за съжаление наистина е твърде възможен; никой не е застрахован, може да сме здрави, да водим здравословен начин на живот, да прилагаме всевъзможна профилактика и т.н., но не се знае какво ни е подготвила съдбата - случват се злополуки, катастрофи ... На мен самата ми беше нужно да се поставя на мястото на някой примерно с няколко сърдечни операции, или на хемодиализа, или след тежко обгаряне, или след тежък пътен инцидент ..., за да оценя системата. Както вече казах, нито е идеална, нито ми харесва, нито покрива всички случаи, но ... дава шанс на много хора. Който в противен случай щеше да липсва - за мен и за още 99% от хората, които нямаме как да извадим няколко стотин хиляди евро за такова лечение. И ... това подчертаното е много силно казано. От опит знам, че когато много се заричам за нещо, скоро ми се стоварва именно такова на главата.

Хах, vorfax, добре се справяш, въвличаш всички в спора за спора И за какво им е да го казват тогава??? Това е чист абсурд. Човекът е съшит със съмнения и цял живот се лута търсейки. През всичкото това време той е в спор със самият себе си - "правилно ли постъпвам, защо постъпих така, защо се промених/отрекох/приех еди какъв си светоглед". Пак ще се повторя, че всяка мисъл е спор, защото е отричане на противоположното. Дали ще го заявиш във форум или не, това не промня факта, че е спор. Имам чувството, че някой се страхува мнението му да не стане повод за дразга, ненавист или агресия и изкуствено скопява комуникацията в опит да се предпази. Аз бих искала само да кажа нещо, че независимо какво правим - спорим, споделяме или каквото и да е там, ако няма разговор, т.е ако двете страни не искат да се чуят (взаимно или поне едностранно), наистина има резон да се запитаме "Ами защо въобще тогава казват нещо?". Във форум като този, човек не може да е сигурен, че няма поне един човек, който ще чуе (в случая - разбере) написаното и евентуално ще има полза от казаното/написаното. А, иначе, дали всяка мисъл е спор - виж за това може да се поспори Няма ли ... примерно да стане много еднообразно да наричаме всичко: мисъл, съмнение, колебание, мнение, убеждение с една единствена дума - спор?! Ииии ... някак доста фриволно приемаме, че тъй като съществувала противоположна мисъл, мнение, колебание и хоп, ставало спор. Ами в такъв случай всички ние пък до един сме шизофреници

Да, sarita, в някои страни именно така стоят нещата - оставили са грижите за здравето на здравомислието на гражданите. Но ... оказва се, че в държавите, където е така, здравомислещите граждани са твърде малко. И много хора предпочитат да изконсумират всички спечелени средства сега и веднага и не мислят нито за болести, нито за старост. Или в най-добрия случай имат здравна осигуровка, но тя не им стига, защото са внасяли малко. А когато се разболеят, особено от нещо по-сериозно и са нужни много пари за лечение ... какво става? Аз допускам че ти и други хора биха постъпили далновидно и биха си заделяли дори по-голяма сума от 16.80/месец в някаква своя сметка, именно за да я ползват за здравето си, когато се наложи. Но ти убедена ли си, че всички ще постъпят така? Съвсем до скоро и аз бях на твоята позиция. И в момента ме е яд, че средствата от здравни осигуровки се източват, или поне разхищават, също не се разпределят целесъобразно и т.н. Скоро дори разговаряхме, аз бях недоволна, че здравните вноски все се покачват, а няма кой знае какво съществено насреща. Но ... може би наистина не ми се е и налагало да предприемам нещо сериозно по отношение на здравето си. Съпругът ми точно това изтъкна - от една страна неразумността на хората, от друга, че не сме застраховани, че ще си бъдем все здрави и невредими. Познавам хора, претърпели сериозни операции и то няколко - дали щяха да успеят да си ги финансират със заделени собствени средства или ... вече нямаше да бъдат сред нас? Аз самата съм внасяла и продължавам да внасям доста средства като осигуровки. И, както казах, дори като цяло предпочитам да не съм ги изконсумирала аз тези мои средства. Но ако реша да направя сметка за внесеното от мен до момента, то пак не би покрило някоя скъпа операция (сега за теб не знам - може би имаш до сега внесени като здравни осигуровки поне 100 000 лева). Е, какво тогава?! А ако ми се наложи такава скъпа интервенция?

А, това за "който е прав" е една мноооого хубава пързалка. Човек не се и усеща дори Казвам го като бивша почитателка на споменатата "сладка поезия". Обаче, след време започва едно ей такова нещо от страна на живота към въпросния силно прав индивид. И ... има голям шанс да намали любовта си към спора П.П. А откъде знаем, че Христос е имал дар-слово?

Мда, китайците ли правеха сладки с бележки в тях, на които има написани послания, които "по случайност" се отнасят точно за човека, който си е избрал конкретната сладка Та по същия план и късметчетата, изтегляни от морските свинчета.

Стан, валидно е за всички. Специално разгледах случая с безработно семейство. Който има по-високи доходи, той пак плаща повече от 16.80лв/месец, много повече ... и както подчертах много вероятно е да не ползва по-голям обем медицински услуги. А с тези 16.80 могат да си купуват примерно по 20 хляба на месец и евентуално няма да умрат от глад, но същевременно няма да може да ги оперират от апандесит и ще умрат (вярно, нахранени) от перитонит ... . Естествено, ако точно в тази сума е въпроса, защото забелязвам странни приоритети - няма пари за прехрана, няма 16.80 за здраве, а примерно продължава да се плаща по 20.00 за кабелна телевизия, или за мобилен телефон, или за цигари, или за алкохол...

Никак не съм съгласна с разсъжденията на този човек. Не съм съгласна, че 16.80лв/месец е много за здравно осигуряване. Ако това е примерно семейство с две деца и двамата родители ще плащат по 33.60 общо всеки месец, това са към 400лв на година. Ами тези 4 човека поне по 4-5 пъти всеки от тях ще отиде на лекар през годината: по един профилактичен преглед на децата и на родителите, средностатистически все ще имат по 2-3 оплаквания, може съвсем леки и банални - грип, кожен обрив, ..., ще имат нужда от правене примерно на няколко пломби ... Как ви се струва, колко пари ще дадат, ако не са здравно осигурени и плащат за всичко това от джоба си? Дали пак няма да дадат тези 400лв или отгоре дори?! Ами ако на другата година някой от това семейство се случи да има нужда от операция - да не предизвикваме съдбата, нека да е пак нещо по-леко - примерно апандесит, или някой пада и чупи крак ...? Дали 400лв ще им стигнат? Свидетел съм на много хора, които съвсем съзнателно не си внасят осигуровки, нито здравни, нито никакви, обаче казват - държавата е длъжна да се грижи за мен! ЗАЩО?!? Какво е направил той за държавата, че тя да е длъжна? Включително и по-възрастни хора, на които им остава 5-10-15 години до пенсия ... Познайте какво ще стане? Като навърши нужната възраст, държавата ще започне да му дава на този човек социална пенсия, ще има достъп до безплатна здравна помощ ... - откъде идват парите за това? Ами от мен, от вас, от тези, "гламавите", дето си плащаме осигуровките, и данъците, и всичко и пълним бюджета. Аман от Андрешковци! Омръзна ми да слушам вайканията на хора, целящи да надхитрят държавата. Да, ама държавата това сме всички ние, и Андрешковците включително. Та и затова сме на този хал. Всеки гледа да надхитри и да не даде, ами дори да вземе/открадне от държавата - т.е от мен, от вас и (без да съзнава) от себе си и от децата си дори. И оправданието им е, че някои не давали също, ами дори крадяли. Оооо, това ми е много познато; същия този човек, ако беше на позиция да може също да краде и той щеше да го прави. Психиката му е такава - не иска да дава, а да получава. Има държави, примерно САЩ, в които се спазва именно този принцип - човекът има право на здравно осигуряване - т.е ако иска, внася пари в опред. фонд и ако му се наложи, ползва внесеното. И понякога (ако е внасял малко) за някои скъпоструващи неща осигуровката му недостига. А който не си е внасял здравни осигуровки - има право да не внася, но и няма право на безплатна медицинска помощ. Ако има пари - ще се лекува, ако няма - оставят го да се оправя, както си знае, да умира дори. Май и при нас трябва да стане така, да се убедят някои хора, колко е недалновидно това, и чак тогава да им "уври" главата. Иначе по принцип в здравна система като нашата и като повечето европейски, съм съгласна, че някои хора са по-здрави от други и определено парите не следват човека, който ги е внесъл. Но ... откъде имаме тази сигурност, че след като 20 години работим, внасяме осигуровки и почти не сме боледували, на 21 година няма да имаме нужда от някаква скъпоструваща процедура?! И да ви кажа, предпочитам да съм здрава и да съм платила повече пари, отколкото са ми нужни на мен за поддържане на здравето, отколкото обратно - да изпитвам някакво мазохистично удоволствие, че внасям малко пари или дори не внасям, а имам толкова болести, че държавата ме лекува за сметка на някои други хора, дето не боледуват толкова

Това, че желаеш да избегнеш определени следствия не означава, че се страхуваш от тях. И какво означава? Щом искаш да избегнеш и то си даваш сметка, че е нужно да предприемеш нещо специално, за да ги избегнеш ... Сега думата страх може да не ни харесва, може да ни се струва емоционално обагрена, може да ни се струва (и действително да е така), че много хладнокръвно предприемаме нещата - Ок, но (особено ако искаме да назоваваме нещата с истинските им имена) в основата си е страхът. Аз също като казвам страх, нямам предвид непременно някакъв панически, или парализиращ и т.н. Ако не се притеснявахме, че ще настъпи еди кое си следствие, просто нямаше нищо да предприемаме. И въобще, ако разгледаме нещата в дълбочина, когато нещо ни притеснява, когато ни дразни или просто не ни харесва, не го искаме, то на практика ние се страхуваме от това нещо, това е в основата.

На горните въпроси като че ли не може да се отговори пълноценно дори и с развито каузално тяло (според мен). И едно мое наблюдение - причинното тяло се изгражда постепенно, т.е малко по малко се надгражда. Което само по себе си е вярно сигурно и за останалите тела. И докато за по-фините изглежда приемливо и логично, то за физическото е доста странно и трудно за възприемане (макар и в нещата, които съм чела от Щайнер, на няколко места да е подхвърлял за това - ще се радвам, ако някой е прочел повече, да сподели или даде линк, може и на ЛС, защото все пак тази тема не е за това).

Не е задължително човек да се защитава от страх. Например дрехите, които носим са вид защита: от една страна срещу топлината и студа; от друга срещу неудобството, което изпитваме, когато хората ни гледат голи. Докато въпросното неудобство може да се преодолее, то дали липсата на страх от студа ще ни помогне да оцелеем без дрехи и без отопление (защото отоплението също е защита) примерно ако температурата е -15 градуса. Значи има причини, които са в самите нас, но има и причини, които не зависят само от нас. Така ли? И по каква друга причина ще има желание да се защитава? По скоро с примерите, които даваш, може би искаш да кажеш, че понякога страхът е основателен? Да, съгласна съм. Всички се страхуваме - по-малко или повече. Страхотно впечатление ми направи една лекция от Р.Щайнер, в която описваше слизането на висшето същество Христос в тялото на Исус; в началото връзката е била по-слаба, но постепенно се засилвала и ... когато станала достатъчно силна, се стигнало до там, че Христос изпитал СТРАХ. И това било много странно, необичайно и ужасно за Него. А ние всички по-малко или повече си живеем в този ужас. Вярно, за целта си имаме ред предпазни клапани и механизми - изтикваме го в подсъзнанието, психиката ни блокира определени неща и т.н. Но ... знам, че има хора, които все по-малко се страхуват, от каквото и да било. И само на тях защита не им е нужна, shining_star . Ясно е, че такива хора са силни. А са силни, защото са опознали и овладяли в определена степен себе си (на практика, не на теория само!) и съответно могат да се ползват в определена степен от законите на Вселената. И все още са твърде малко на брой.

Ами и аз от собствен опит мога да кажа нещо такова. И .... само в началото е плашещо. После дори помага - та нали различаването е важно и в процеса на (само)опознаване.

Факт е, че снимката на човека носи/дава много информация за него самия. И разчитането на тази информация е достъпно за немалко хора. Вече. Не разбирам какво значи енергийно заредена снимка. За мен снимката винаги е образ на енергиите на човека. И може да се използва като канал за връзка. Също не съм сигурна дали много хора са в състояние да направят съзнателно защита/ограждане. Затова пък понякога се получава много силна несъзнателна такава. След всичко това май става ясно, че съм леееко против произволното пръскане на лични снимки на всевъзможни места. Но ... кой както си реши.

Благодаря за хубавите пожелания и цветя

Това е чудесно! Включително, че избухваш; във всеки случай доста по-здравословно за теб, а колкото и абсурдно да звучи, дори и за околните. Хубаво, че писа! Пожелавам ти успех и занапред! П.П. Чудесен аватар!

Амииии ... най-вероятно никакво, просто защото Пълнотата няма да възприема нашите лични центрове като нечии лични центрове .

Това се покрива и с моите представи и опитности... за Висшия Аз. Обаче в допълнение имам и тази, че именно той е най-голяматта бариера пред Бог, за да ме докосне. Да, Венци, напълно допускам това усещане да не е Бог. Никак не твърдя, че непременно е. Може и да е Висшия Аз (тук терминологично съм слаба, не зная какво точно имаш предвид), може да е нещо друго ... Просто така ми се стори, усещнето именно беше за нещо всепроникващо; мен ... ме нямаше (само да уточня - аз си бях в съзнание, не говоря за никакви разни състояния на прага на смъртта, излизане от тялото и тем подобни), никак не търсех себето си тогава и въпреки това ми се стори нещо много по-различно и голямо и ... нямам думи, но после, сравнявайки Го с образа за себе си, никак не мога да ги вържа тези два аза, което, разбира се не пречи да е така, както ти казваш ... Колкото до бариерата - не зная. От личните ми впечатления - ако разсъждаваме на базата, че това е усещането за моят висш аз, значи или е перфектната бариера (в смисъл непреодолима - поне за мен), или не е никаква бариера, а тъкмо обратно перфектната връзка/единение с Бог ... Дано да ми стане ясно, някога ...

Да, и аз установих, че "представяте" не е точната дума, но чак като тръгна темата. Но преди това, тъкмо това ми беше направило впечатление, че има хора, които именно си представят Бог. Аз не мога. Или поне ми е много смътно, както някои преди мен казаха - по-скоро усещане; да, това е по-точната дума и за мен. Но ми беше интересно и други да споделят - все пак, различни сме Включително не ми се искаше да се изброяват неща - Той е любов, Той е ... А именно да опишем нашите си представи или усещания за Него. Като лични, съкровени изживявания, не неща, за които сме чували, че са така, или би трябвало да са така, или ни се иска да са така ... Що се отнася до мен самата - трудно е, нямам нужните думи, но все пак ... Моето усещане е за Сила (не е точно, но нямам по-подходяща дума), често незабележима (за нас), увлечени в театъра на живота си, но вездесъща и всепроникваща. И моментите, в които съм имала най-ярко усещане, са били тези (на два пъти, много критични), в които аз поради ситуацията вече нямах усещане за аз, а някак дълбоко-дълбоко, отвътре се обръщах горещо и искрено към Него, исках да се "свържа" с Него и ... тогава именно усещах. Мога да кажа и че тези усещания (особено второто) направиха вярата ми жива и реална. Иначе поне за мен е трудно - примерно както някои хора казват "Вярвам, че има Нещо ..., поне би трябвало да има, не може да няма ..." Аз не мога така да вярвам. И сега в мен вече има една пътечка към тези усещания, вече нямам колебания, двоумене ...

Viki3, чудесна тема! И много полезна! Растенията са цяло царство, със своите особености. Факт е, че много малко хора ги познават. А на практика си съжителстваме с тях, непрекъснато; дори и да ни се струва, че сме се отделили доста от тях в нашите си бетонни пустини ... Много хубави материали прочетох до тук. Единствено съм на малко по-различни мнение за вредното и благотворно влияние. Да, растенията си имат своите особености, в някои от тях действително се съдържат отровни за човека вещества, но се оказва, че дори и те при някои хора, в малки дози и при специфични състояния, пак са полезни. Растенията като излъчване ... да, някои са предимни излъчващи, други предимно приемащи; но ... и ние понякога имаме нужда да се разтоварим енергийно или пък дори си имаме такъв проблем/блокаж: трупаме енергия, а после я задържаме в себе си. В такъв случай почивката (обикновено не повече от 20-30 минути) покрай ствола на някоя върба или орех или докосването до клонките на бръшляна за известно време могат да имат също благотворен ефект. Обратно - ако се чувстваме изтощени, уморени, отпаднали - тогава по-добре да потърсим дъб, бор ... От стайните растения, които са способни да пречистват въздуха, мога да добавя Аглаонемата. Тя е много красиво и непретенциозно стайно цвете, нуждае се само от топлина и през зимата - поне 15-18 градуса, няма нужда от ярка светлина - т.е може целогодишно да е у дома и то включително някъде по-далеч от прозореца, като листата ще запазят пъстрия си рисунък; повечето видове съдържат отровен и дразнещ кожата сок (както много представители на семейство Змиярникови) - внимавайте при пресаждане и вземане на резници. И също е от растенията предимно приемащи енергия.

Ето едно ястие от типа "Бързо, лесно, вкусно" 1. Лешници - 2 чаени чаши, натрошени на по-едри парчета 2. Пълнозърнест хляб - 4-5 филии, нарязан на кубчета 3. Лук - 1 голяма или 2 по-малки глави, нарязан 4. Моркови - 1 голям или 2 по-малки, насъргани 5. Яйца - 2 бр. 6. Мляко - 1 чаена чаша прясно или кисело, каквото имате под ръка 7. Сол, черен пипер, ким, или др. подправки по избор Яйцата и млякото се разбиват, добавят се останалите продукти и всичко се смесва в голяма купа, разбърква се и се изсипва в тавичка, в която предварително сме сипали малко мазнина. Пече се в умерена фурна (около 200 градуса) за около 45 минути.

Добре, Венци, приемаме всичко, което казваш, става ни лошо и ... после какво? Щото така да си живеем и да си повръщаме от време на време, при нужда - доста тъпо ми се струва.

Misanthrope, a ти самият мислиш ли, че е възможно?! Защото като гледам какъв ник си си избрал ... Има такъв момент, човек усеща/знае/разбира, че има проблем с определено нещо, осъзнава че му пречи, уж иска да го преодолее, а в същност ... не иска особено; нещо (понякога неосъзнато) го кара да тъпче на място. Разбира се, не зная в какво именно се изразява и колко тежка е тази твоя социална фобия. Аз самата като малка бях мълчаливо и затворено дете; ходех да играя с децата пред блока ни и винаги са ме приемали в игрите, но никак не бях от тези приказливи, отворени и т.н. Бях и по-кротка, стоях, наблюдавах, "попивах" нещата около мен, но ... не и да комуникирам със себеподобните. Като по-голяма също не съм била от лесносприятеляващите се. Постепенно, ставайки самостоятелна, все повече ми се налагаше да осъществявам и поддържам социални контакти. И ... сега вече хората ме смятат дори за доста общителна . Сега, ясно ми е, че има и много други като мен и това моето сигурно не може да се нарече фобия. Или поне е било някаква съвсем лека форма. И в момента понякога ми идват в повече хората около мен и имам желание да отида някъде и да съм сама, за да си почина. Дори бих казала, че не ми тежи работата или нещо друго, а именно всекидневните и многобройни социални контакти (както виждаш и мен ме избива на мизантропия май ). Не зная и какво именно си опитвал до сега. Мога на ЛС да ти предложа нещо, а ти да си решиш искаш ли.

Основание за тази тема ми дадоха някои постове напоследък (не, че и преди не съм се натъквала на различни описания и характеристики): Та ... как Вие си представяте Бог? Какво е допринесло за тази Ваша представа, защо е точно такава? А допускате ли, че може да промените представата си?

Aделаида, лилиумът наистина е трудно да го повредиш някак. Вики ти е предложила чудесна информация. Расте си, непретенциозен е, цъфти си ... по-добре на слънчево място, но понася и лека сянка. Ако твоят е в саксия, сигурно е от мини-то, дето по принцип е по-нисичко; може да го засадиш и в градината, а може и да си остане в саксията - просто му капни малко водичка, изнеси на светли и топло и чакай да се подаде (водата по-ограничено в началото, че всички растения с луковици, грудки или по-месести коренища са чуствителни към преовлажняване на почвата). Ако вече няколко години е в тази саксия, можеш тъкмо сега да му подмениш пръстта, като същевременно го разделиш, защото най-вероятно се е разрастнал. Орхидеите - не съм сигурна Вики, защо казват така. Допускам, че тъй като те растат върху други растения (но не са паразитни!) и някои от тях са полупаразитни, може би заради това. Божидаре, хамемелиса е рядко растение - откъде си си намерил? Той цъфти много рано, преди разлистването, но има поне два вида, може би оттам идва разминаването, а може и да не е разцъфнал достатъчно или да е било много влажно времето, когато си бил на вилата.