Диана Илиева

Това не означава, че си безвъзвратно духовно загубена в тази област, а че: 1) имаш какво да отработваш в тази сфера и 2) добре е да промениш мисленето, отношението и т.н. в тази сфера. Точно това, че не ядеш толкова сладко, а имаш проблеми, говори че нещата не са само физикохимични процеси. Въпросът е не, дали да се предприеме пломбиране на зъб или операция на апандесит, а защо се е стигнало до там. И ако нещата не са толкова спешни и застрашаващи, уж чисто материалните "ремонти" могат, макар и по-бавно, да се направят и извън традиционната медицина. И не е работата да се самообвиняваме, че ни се случва това или онова, защото нещата не опират само до това какво правим в момента, ами и с какви предпоставки сме дошли тук, на Земята. Всеки от нас идва с определени предпоставки, върху които евентуално е добре да работи и освен това всеки от нас създава нови такива, които също може да изчисти сега или ... следващия път. Като малка много ми се разваляха зъбите. Имам много отчетливи спомени от зъболекарския стол. Почти всичките ми млечни зъби бяха пломбирани; някои и с по 2 пломби. После и голяма част от постоянните. Чак когато си промених мисленето и отношението към някои неща, зъбните проблеми неусетно отпаднаха. Имам и чудесна зъболекарка, която е склонна да наблюдава години наред едни малки, както ги нарича тя "сухи кариеси", които дълго не се задълбочават и тя търпеливо ги чака. Сподели, че не е много нормално това като процес (спред чистата физиология на нещата, нали нея коментираме), но и че при някои други пациенти е наблюдавала също. Общо взето последните 20 години имам направени 3 пломби, а предходните 20 години - 30 пломби. След това обаче, в зависмост от това как се развиваше живота ми и с какви предпоставки за разрешаване съм аз като душа, се получиха други проблеми - с пародонтозата. И там нещата бяха зле и бях редовен посетител - беше едно непрекъснато човъркане, чистене на зъбен камък, поставяне на дренажи, жабурене с какво ли не (антибиотик вътрешно отказах категорично да приемам), докато не достигнах до фаза разбиране, осмисляне, промяна ... Сега процесите са почти стопирани, 3 години не ми бяха ръчкали венците и зъбния камък. Ред е да докладвам (след няколко години обаче поне) дали и колко ще успея да възстановя чисто физиологичните увреждания, които уж са необратими

Да, късогледството Е физиологичен проблем, както и всички останали болести. Въпросът е защо възниква този физиологичен проблем. Диди, смяташ ли, че аз примерно съм гледала по-малко телевизия от Веско или по-малко работя с компютър - защо аз нямам този физиологичен проблем? И медицината лекува физиологични проблеми, да, но въпросът е в каква степен и също колко трайно? Телата ни не са толкова елементарни, че да подлежат на прост ремонт. То дори ако човек реши да поправя една машина, или да готви една супа, мислите и чувствата с които ще прави тези чисто материални уж дейности, могат да повлияят значително на крайния резултат. Орлин е споделил нещо подобно също: Влошаването след алтернативната медицина са, когато тя е приложена спрямо човека чисто механично, като вълшебната пръчка. Докато самия болен не осъзнае какво и защо става - трайни резултати не може да има, при каквато и да е медицина; различните медицини ще са едно временно облекчение, едни патерици - просто едната с едни средства, другата с други ...

Нужно е всички ние да се научим да работим. Качествено. Съвестно. Да се научим на колективизъм, да бъдем отбор, да се радваме на чуждите успехи и да съдействаме за тях, а не обратно, защото това означава принадлежност към Цялото. А то от край време все сме много хитри, все гледаме да се облагодетелстваме лично и персонално, ако ще (и дори по-добре) за сметка на другите; това дори е повод за гордост и хвалба. Да не говорим пък за някакви съзнателни подкрепящи действия спрямо държавата. Не случайно Андрешко е национален герой и разпространен типаж. След 2 световна война в Германия е имало иницатива хората да купуват преимуществено техни стоки - храна, техника, всичко, с цел да подкрепят родната си икономика и да се съвземат като държава. И са го правели. Дори когато вносното нещо е струвало по-евтино. Никой не е мислел, че така налива пари във фирмите на чорбаджиите-изедници, собственици на Фолксваген, АЕГ или някоя друга фирма. В България обаче все надничаме в канчето на другия, все чорбаджии-изедници ни се привиждат. Не зная към кое време назад в историята да се върна, за да намеря период с изявен колективизъм. Като се замисля за тракийските царства, какви са били малки и разпокъсани и как нищо не е остнало от тях и ... ми става зле. Нас и социализЪма не можа да ни култивира колективизъм. И по соцвремето хората все мамеха и крадяха от държавата, без въобще да се усещат, че крадат от самите себе си. Когато някой все пак попиташе - ама защо вземаш, отговорът беше - и какво, твое ли е, то е държавно, държавата муха я ухапала... Дано сега капитализЪма да може. Лично на мен от всичките емигрантски истории ми прави впечатление едно общо нещо - всеки, отишъл да си изкарва хляба навън, по някаква причина започва да бачка здраво там; независимо в коя държава и независимо какъв труд - от чистачи на летища и супермаркети до правещи докторати; и не се оплаква от това, чак с едно чувство на гордост после разказва. Лошото е, че някои като се приберат в България пак започват едно мрънкане и усукване. В такъв случай по-добре пак да отидат навън. И да се върнат, когато окончателно са свикнали да се трудят здраво.

А ти защо си мислиш, че при мен е съвсем мед и масло и нямам какво да забелязвам във взаимоотношенията и какво да отработвам? Това наистина е много важно. Ох, те и мъжката емоционалност и сексуалност са много сложни. И не, че им е лесно на мъжете, ами просто по си го таят в себе си. За мен един добър индикатор е следния - ако мъжът има желанието и търпението да засвидетелства на жената своите чувства по желан от нея (романтичен, платоничен) начин и да я изчака толкова дълго, колкото тя има нужда в това отношение, а след това жената има желанието да засвидетелства своите чувства към него, изразявайки своята сексуалност, по един открит и желан от него начин, то в такъв случай спокойно може да се прогнозира едно добро партньорство; и то дългосрочно. П.П. Божидаре, при телегонията става въпрос за чисто физически процеси - като записване на информация върху CD примерно. Това, че вече записаната информация не е могла да се прояви, не означава, че изчезва и когато след време възникнат подходящи условия за проявяването й (раждане на дете, но вече от друг), то тя естествено се проявява. Не случайно толкова дълго се е запазило изискването за девственост при толкова много народи (а понякога обратно - на девойките умишлено им се е записвала качествена информация, примерно от вожда/жреца на племето или феодала на имението). А това, което питаш ти, е на едно по-фино ниво, което не означава, че няма да се прояви, но предполагам по-трудно и в по-малка степен.

azbuki, много ми хареса това Нещо подобно на последното каза и Божидар преди няколко дни, но както виждам, никой не го разбра, всички го изтълкуваха твърде лично, пристрастно и хващайки се за буквата (и тези които са останали в България, и тези които са заминали ). И дори много хора се обидиха, кой на интелектуалец, кой на неинтелектуалец А то е много ценно - ще го потърся да го пейстна пак:

Да, малко е късно вече за преместване. Зависи и в кой район на България се намира градинката - по-топъл или по-хладен, но щом вече е започнал да пуска нови листа ... Все пак може би тези дни е последния възможен момент (поне за този сезон, де). Много важно при чемшира е да се извади с колкото е възможно по-голяма коренова туфа, защото по принцип трудно се прихваща. От друга страна чемшир за жива ограда не е много ефективно. Той (поне най-разпространения вид) расте бавно, става колкото висок, толкова широк и обикновено се използва за очертаване на ниски бордюри или разни орнаменти в цветните лехи. Сега, има и дървовиден чемшир, който е с доста по-източена форма и расте доста по-бързо на височина. Ако растението е доста възрастно и е "цопнато" в средата на двора може би е по-добре да се помисли за подкастрянето му в някаква интересна форма, за да стане акцент сред други храсти (стелещи!) и цветя. Времето за подкастяне също вече изтича, защото ако се подрязва, когато вече е развил нови леторасли, всички дори леко засегнати нови листенца ще продължат да се развиват, но ще бъдат деформирани, позасъхнали и ще си останат такива (няма да изпопадат по някое време). Между другото и чемшира е отровен. Колкото до бръшляна - той е едно много непретенциозно и адаптивно растение. Да, отровно е, но не повече от чемшира, да, полупаразитно е, т.е ще навреди по-малко или повече на крушата, зависи колко я е обсебил. Изкореняването му е лесно - просто проследете летораслите и намерете коренището; важно е да се премахнат и всички клонки, плъзнали върху стени, други растения и т.н., защото бързо се вкореняват и лесно отцеляват. Все пак, чрез редовно подкастряне, бръшлянът може да се държи в желани от нас граници и размери, така че помислете - далеч не всяко растение е способно да озелени някоя северна стена и въобще да се развива при най-различни небалгоприятни условия.

Mного съм съгласна с написаното/цитираното. Включително от личен опит и наблюдения. И за съжаление това червеничкото е повсеместно разпространено. Винаги поне единия, а често и двамата партньори възприемат себе си като едни добри, мили, разбрани и определено прави (дори и когато са седнали ) хора, докато виж партньорът им е общо взето все лош, крив и т.н. дори направо дявол с рогца, в по-тежките случаи и никак, ама никак не си дават сметка за горния текст. Вярно, ако решим да приемем горния текст за верен, това означава да поемем една доста по-голяма отоворност за това какво и защо ни се случва в партньорството, да си изясним едни доста неприятни и неласкави неща за себе си и за собствената си дълбока същност. Та и партньорството, както и всичко останало, е едно голямо поле за работа, за намиране на себе си, за разкриване на собствената ни сянка, за развитие ... Нека не оставаме на повърхността! Всяко нещо в партньорството - дума, постъпка, жест и т.н., а дори липсата на тези неща, имат дълбок смисъл, който може да ни изясни много за нас самите, както и за другите, за света ... Нека наблюдаваме какво и как се случва, да осмисляме, важно е!

A, това е много хитро - и аз съм съгласна така, нека и в България да го приемем: който не знае българския език поне на ниво Б1 да се екстрадира от България Много ми харесаха размислите на Божидар: Ей това е много особен въпрос. Според мен големия проблем на България е точно науката и точно интелекта. Създаването на огромен брой хора на принципа "учи мама, за да не работиш". С нагласата, че всичко трябва да им се дава наготово. На България не трябват хора, които са учени и които много мислят разни отвеяни неща, а хора, които работят и то работят здраво. Една заблуда е, че българина е работлив. Мързелив е. И аз съм мързелив. Българина трябва да се научи да работи, а интелектуалците пречат на този процес. Затова трябваше да си идат. Това е кармичната причина. Останалите ще се научат да работят тук, а "интелектуалците" на Запад, където няма да ги оставят да не се научат. ... Ами тези "крадци и изедници" излизат точно от средите на "умни, можещи, творящи" българи. Ха ха ха Каквото и да си говорим голям крадец и "изедник" няма как да станеш, ако не си умен Ей затова казвам, че е полезно, че "интелектуалците" си заминаха от България. Но в общи линии всеки народ си заслужава управляващите. Особено при демокрацията просто няма как да има други управляващи освен тези носещи характерните белези и мисловни настройки на болшинството от населението. Не знам дали българчетата са "по-интелигентни от турските си връстници", но знам ,че турците са много по-работливи от българите. Колкото пъти през дългите години ремонти съм наемал бригади винаги турците са били работливи и прилежни, а българите мързеливи и правещи се на умни. Дойде веднъж един българин, омаза всичко, но за сметка на това изсипа един куп "умни" съвети и критики. И освен това турските работници имаха по-добро естетическо чувство от българите. А да, веднъж имах една бригада цигани. И те се оказаха по-работливи от българите и с много добро естетическо чувство. Латекса го полагаха не по лесния начин с мече, а с четка на ръка, за да е по-гладък. И не аз ги карах това. А три статии на няколко пласта си е бая зор с четка. ... Аз имам същите наблюдения и убеждения.

Сега, за да си възвърнеш зрението, е добре да развиеш, не търпимост, а сила; сила да приемеш вече случилото се, сила да признаеш, че такива неща се случват и ще се случват и няма страшно да бъдем свидетели на това. Полезно би било да простиш на всички участници във въпросните ситуации, включително на себе си. Хубаво е да прецениш и да си решиш как би реагирал при подобни или други ситуации, свързани с насилие в бъдеще, каква би могла да е адекватната реакция от твоя страна, с какво би помогнал на една такава потенциална ситуация. И знаеш ли - понякога не можем да помогнем, понякога дори бихме влошили нещата, ако се намесим. Приеми и това. Може да си състрадателен към хората, но им дай право да грешат, да постъпват глупаво, дори лошо; гледай ясно всичко това. И реагирай по най-полезния възможен начин; не със затваряне на очите. Затварянето на очите е допустимо само за децата - те са малки, неукрепнали, чувстват се зависими, чувстват се безпомощни ... Трудно е, особено, когато са намесени близки хора или когато се върши нещо наистина жестоко. Но ... по-добре да го виждаме, добре, много добре дори; другото е ... заровената в пясъка глава на щрауса.

Kафяви сухи или кафяви със сочността на листата? Ако е първото - по-скоро е някаква бактериоза, ако е второто, може би се е появило гъбично заболяване, от типа на картофената мана примерно. И при двата случая има нужда от лечение с подх. препарат. Отстраняването на болните листа - да, може да е полезна мярка, но не е задължително да спре боледуването. Също така не е добре да се пипат заразените части и после здравите. Едно общо засилване на растението също ще е от полза - по-често подхранване с универсален тор, или такъв съдържащ повечко азот и желязо за предпочитане в хелатна форма, поставяне при оптималните възможни условия, но ... не и при висока въздушна влажност (вкл. пулверизиране на листата, въпреки че му харесва по принцип това), защото ще благоприятства и заболяването.

Благодаря, vorfax! И малко практически допълнения за сейнтполията - добре е листата да са отчупени чисто, точно от основата на розетката, също листото да е добре развито, а не съвсем младо (на практика най-лесно се отчупват най-долните/стари листа). Ако отчупването на листото не е станало добре (смачкана и/или разкъсана долна част и т.н), то се отрязва с остър нож наранената част. Вкореняване е възможно и директно в малка саксийка, напълнена по възможност с торф, или пясък, или перлит (много е важно субстратът да е колкото може по-чист/стерилен, за да се избегне развитието на гъбички или бактерии, което би довело до изгниване). Края на дръжката на листото се потапя в счукани дървени въглени )може да се използва и вкоренител - течен или на прах), в предварително умерено навлажнения субстрат се прави отвор с молив или др. подобен предмет, чийто диаметър е мааалко по-голям от дебелината на дръжката на листото, под наклон около 45 градуса и на дълбочина 1-2см. След това внимателно се поставя там листото и се притиска около него, за да се закрепи в това положение. Слага се на топло място с разсеяна светлина и се изчаква; може периодично да се навлажнява леко субстрата (особено ако е пясък или перлит), докато от основата на листото не започне да се оформя малката розетка на новото растение. Тогава се изнася на по-ярка светлина, може внимателно да се прехвърли в по-голяма саксийка и вече да се прилага капилярно напояване - чрез пълнене на подложката за няколко часа. Това е полезно за всички растения с мъхести листа, защото при поливката отгоре би могло да попаднат капчици вода по листата или дръжките, които ще се задържат от власинките за по-дълго време и това би могло да провокира гъбично или бактериално заболяване.

По стар еврейски обичай, да те питам аз тебе кач` пара искаш за да ми фърлиш два-три (десетина!) гласа? Елфи, ум бърз бистър и прям, гласувай и ти за бате си Няма проблем! Важно е сметката да е ясна и облагите уточнени. П.П. На първо време давам точки безплатно - с преференции за по-рано включилите се. Охооо, ще има прИмоция - искам и аз!

Вальо, много негативизъм прочетох тук: И много изисквания. Материални. Имаш ли ги ти всички тези условия там навън, за да се решиш да имаш деца? А ако си прав, то всички целокупно следва да се изнесем от държавата си, защото нямаме тези условия. То така е и най-чиста работата - вместо да се чудим ще я бъде ли, няма ли да я бъде, просто абдикираме всички и сме сигурни - България вече не съществува, спасявайте се поединично, както сте свикнали от 5 века и още 45 години после. Кой и как би могъл да ти гарантира, че България или която и друга държава ще продължава да съществува и бъдещите деца ще са щастливи в нея? Ами тя Канада дори е да е суперстаблна социално, може примерно да тръгне да потъва при някакъв катаклизъм ... тогава? Щастието е твърде относително нещо. А твоите деца (пък внуците със сигурност) може и да са щастливи, но със сигурност няма да се чувстват българи. Ако, разбира се, това е важно за теб. Имам приятели в чужбина, включително сключили брак с местен човек, което все пак осигурява по-добра интеграция, виждам как по-добрите битови условия и по-регламентираното функциониране на държавата като цяло, не спират нито корупцията (просто е по-прикрита, по-хитра или по-скоро само по-лустросана, но току избухват скандали и там и то за в пъти повече пари), нито престъпността, хората не са тръгнали да се извисяват особено, дори напротив - удрят го на спокойно ядене и пиене (в най-добрия случай), упадъкът в техните училища (болшинството поне) е същият като при нас в момента: липсата на ред и дисциплина, липса на толерантност и дори агресия, липсата на интерес към учението от страна на децата е повсеместно - и в страните от бившата източна Европа (примерно Полша), и в западна Европа (примерно Англия). От всички преди мен само Станимир се е опитал да върне топката по в центъра. Той го е направил по-лицеприятно, аз по-грубо, но си струва да се замислим.

Е, щом са живи и здрави, значи добре се чувстват, респ. добре ги гледаш. По принцип - много е трудно да се дадат конкретни препоръки за поливането особено. Ясно е, че това зависи от твърде много, при това променящи се фактори. Влияние оказват не само големината на съда и вида почвен субстрат, но и температурата, големината на надземната част/броя листа, също дали е цъфнало - цветовете трансперират още повече вода, отколкото листата. Затова чак се стряскам, когато някой ми каже - специалист ми препоръча да поливам цветето с 200мл вода на 3 дена веднъж . Сега за момента добре, може и да е уцелил, ами след 2 месеца, като стане по-топло, а цветето пусне още 5 листа или цъфне?! Могат да се дадат само по-общи препоръки - растенията с месести корени или развиващи грудки/луковици, както и тези с дебели/месести или по-кожести листа, или с восъчен налеп по тях се нуждаят от по-малко вода, поливането следва да е на принципа: позасъхване на субстрата, обилна поливка, без задържане на вода в подложката за повече от няколо часа, пак изчакване да позасъхне ... в този ритъм. Растенията с меки, сочни листа, фини, не много дълбоки корени се поддържат непрекъснато умерено влажни; известно намаляване на водата при тях е допустима за кратък период от време, когато евентуално на цветето ще му се наложи да пребивава за малко на необичайно ниска за него температура. Кога субстратът е засъхнал - не е достатъчно да се гледа повърхността; проверява се, като бръкнем с показалеца до първата му фаланга и с върха на пръста все още усещаме, че е сухо.

Да продължа с превода Трите нишки и трите постоянно реинкарниращи се атоми. Сребърната нишка вътре във физическата форма се превръща в сушумна - ефирна нишка, пробягваща надолу по гръбначния стълб от върха на главата до най-долния прешлен. НИШКА НА ЖИВОТА Нишката на живота излиза от центъра на духовната Монада на монадически план. На приложената рисунка седемлъчната звезда представлява Монадата. Нишката на живота, в крайна сметка, е основната част на самата сребърна нишка, доколкото нишката на живота се обвива около жизнената субстанция на сребърната нишка, при което субстанцията на нишката на живота е идентична със субстанцията на самата сребърна нишка, с изключение на това, че нишката на живота завършва в областта на сърцето на човека, а самата сребърна нишка, превръщайки се в сушумна, вътре в гръбначния мозък, преминава по цялата дължина на гръбнака. Чрез сърцето, потокът жизнена енергия се влива в кръвта и след това се разпределя по цялото физическо тяло. Тази енергия, произлизаща от метафизичния план чрез сребърната нишка, образува регенериращата (възстановяващата) сила за всички органи на тялото на човека. Самият човек няма нищо общо със създаването или образуването на такава нишка на живота, тъй като това е работа на духовната субстанция и тя напълно планира божествената част. ЕМОЦИОНАЛНА НИШКА Емоционалната нишка взема своето начало от Душата на Лотоса на каузален план и преминава до областта на слънчевия сплит. Тя също е част от сребърната нишка, още повече че тя е пътя за изразяване на всички емоционални вибрации, изпитвани от човека. Затова емоционалната нишка е резултат от дейността на самия човек в течение на неговия безкраен жизнен опит в материалния свят и неговата инкарнация. Тази нишка не излиза извън границите на Душата на Лотоса и завършва в средата на едно негово листенце. Тя не достига Монадата и се разпростира между душата и тялото на човека. НИШКАТА НА СЪЗНАНИЕТО Самото название нишка точно изразява нейното предназначение - нишка на съзнанието на човека. Тази нишка съединява пробуждащото се отвътре съзнание на човека с Висшето Съзнание на душата. Подобно на емоционалната нишка, нишката на съзнанието не преминава по цялата дължина на сребърната нишка, а излиза от дълбочината на Душата на Лотоса и достига до шишарковидната жлеза. Оттам тя изпраща нервни импулси, които излизат от главния мозък и отиват в гръбначния стълб по централната нервна система. По този начин може да се каже, че съзнанието се намира в главния мозък и по цялата дължина на гръбнака. Още повече, че самата нишка се намира в главата и управлява механизма на чувствата. Макар тази нишка да е част от сребърната нишка, тя е едновременно резултата от творчеството на човека и изразява силата и слабостта на неговото мислене, резултат от неговите многобройни инкарнации. При повечето хора тази нишка е развита недостатъчно. Както вече казахме по-горе, нишката на съзнанието е мост между мисленето на човека и неговото Висше Съзнание. Спрямо това, как човекът ще достига своето божествено предназначение и връзка със своето Съзнание, тази нишка трябва да стане място на интензивна ментална активност. Този мост човек е длъжен да построи сам, по пътя на постоянното развитие на мисленето си и неговото по-нататъшно усъвършенстване, т.е пробуждане на клетките на физическия мозък, милиони от които все още се намират в спящо състояние. В началото на своето развитие, преди милиони години, когато човекът беше в инфантилно състояние, единствено нишката на живота го свързваше с Монадата. В течение на еволюцията на човека, благодарение на неговата воля и стремеж към развитие, бяха изтъкани нишката на съзнанието и емоционалната нишка. Но на човека все още му предстои да създаде и други нишки, една от които е антахкарана или духовната нишка.

Да, мисля много хора вече осъзнават как всичко около нас ни въздейства. Самото наличие и разположение на предмети, или сгради, или природни дадености - поточе, река, хълм ... всичко Не случайно още от древността има добити и съхранени знания от типа на фън шуй и др.п. Растенията около нас - имат огромно значение, включително и като местоположение, а както знаем и поради своето етерно поле. За мен добрият озеленител е не само добър естет (какво беше моето учудване и задоволство да установя, че много от правилата и добрите практики в архитектурата и ландшафтния дизайн се припокриват с препоръките във фун шуй и др. езотерични източници), не само добър познавач на растителния свят, но и добър стратег, добър терапевт ... Чудесно е в една, дори и малка градинка да има кът, където да се разтоварим енергийно след тежък ден, от натрупани емоции (не е задължително само негативни), но този кът да не бъде близо до входа на дома или градината, също да не е непосредстено до най-често употребяваните пътеки и ред др. неща. Също да има кът за зареждане, когато сме изморени, болни ... И всичко това да е в голяма степен съобразено с обитателите на дома и градината!

Ммммм, какво значи осакатен? Това е доста комплексен въпрос, защото разгледан само така, на физически план, не е достатъчно. От една страна никой не е съвсем здрав физически. От друга - виждам много хора, физически доста пълноценни, които са осакатени в друг план, примерно емоционален, или затиснати от комплекси, или ... Общо погледнато, всички сме си осакатени, в едно или друго отношение. Ако не бяхме, май-май нямаше да сме тук или щяхме, но по свой собствен избор. Много хора "бягат" не само поради придобити физически увреждания, а поради затруднения/несправяне в някой друг аспект от живота си. Тъй че няма смисъл да ги делим хората на такива, онакива - всички сме в кюпа и при това сме свързани, както добре напомни Ася: Темата, според мен, касае всички - защото сме част от едно цяло. За съжаление, тези, които се имат за по-здрави или здрави, забравят понякога това. Какво да изберем? Това, което можем да понесем в този си живот. Не напразно казват, че всеки има свой кръст, който сам трябва да носи. А какъв товар ще му се даде в следващия живот - това пак зависи от нас. Мисля, че именно в този момент настъпва осъзнаването, че за да изживеем живота си пълноценно имаме краен срок. И когато се замислим над това започват едни трудни въпроси и следват сложни отговори, които са валидни (в повечето случаи) за всички нас. Нека не забравяме, че освен физическо имаме и други тела (имам предвид хората, приемащи тази идея) и че нещата не са така лесни и елементарни, както си мислим. Никой не сбъдва мечтите си сам . Желая на всички добро минало, добро настояще и добро бъдеще. Нека бъдещето дойде и да остане!

Лошото поведение на детето си има причини! И те са в семейството. Какъв е смисъла първо да му ги създаваме, а после да го "разбираме" и да се "справяме с проблема"? Не е ли по-добре и за децата, и за нас, ако не създаваме такива проблеми Внушенията не винаги идват само от родителите и роднините. Според мен причините за лошото поведение на детето са и в семейството и извън него,но ролята на родителите е най-важна при решаването на проблема. Разбира се, внушения и въздействия идват и отвън, но ако детето има сравнително сигурна и стабилна среда в семейството, това отвън много леко се отработва. А на въпроса на звездичката, не е ли по-добре да не създаваме такива проблеми - да, естествено, че е по-добре, но за съжаление ни е невъзможно. По простата причина, че не сме идеални и съвършени. В някои семейства все пак се получава общо взето добре, в други - не толкова, а понякога дори никак, но ... това е част от плана; може би.

Toва е интересно съждение! Не ми беше идвало на ум; по-точно тъкмо говорехме за нещо подобно с една приятелка вчера (нещо синхроничността е повсеместна напоследък ), но така и не го формулирахме точно по този начин. Сега, колкото повече се замислям, сигурно това е един критерий, да! Нужно ли е да се отговаря на всеки? Та дори и на хора с по-сериозни проблеми? Какво и как да им се каже? Това е много голяма отговорност! Нужна е много фина преценка. И, от друга страна, има хора буквално абонирани за някой (по-силен или по-слаб) ясновидец, които непрекъснато се консултират чрез него с централния сървър - мили хора, това не е нужно, така вие притъпявате вашата собствена сензитивност, вашия здрав разум и какво ли още не ... Вие просто така сами си подрязвате крилцата и не можете (не си позволявате) да летите. Е, не всеки полет е суперуспешен, ама иначе как ще се научите да летите сами?! Което, разбира се, не означава, че при сериозен проблем, не бива да потърсите помощ - ако се върна към предишното сравнение: при буря навън по-добре да не летите, поне не сами или поне не без да сте получили обучение/инструктаж.

Даааа, и аз използвах Плацидус ... сега направо не мога да дам смислен отговор защо И наистина това древно чудо астрологията работи, независимо от разни нововъведения (някои от които впрочем твърде удачни според мен) и деформации. И обикновената равнодомна система върши чудесна работа. Само че тълкуването маааалко се различава при всяка от избраните системи. Та, след доста време проучвания все на базата на Плацидус, а осмисляне/тълкуване - сборно, на базата на различни автори и моята интуиция, както и естествено деформирано през собствената ми персона, стигнах до някои "невръзващи" се моменти и ... затова сега съм си харесала Кох. За мен, спрямо моите знания, разбирания, усещания и т.н. тази домова система дава най-точни и смислени резултати. Тук основно имам предвид построяване и тълкуване на наталната карта/индивидуалния хороскоп. Не съм я пробвала (все още) върху по-голяма база данни при транзити, прогресии, нито при синастрии, но тъкмо с това смятам да се заема занапред.

Цветелина, най-вероятната причина - растението е много гладно или е посадено в твърде малък съд и/или крайно неблагоприятен за него почвен субстрат. Препоръчвам да бъде чист торф (не широкоразпространените торопочвени смески, в които уж има и торф), универсален (с pH реакция 5,5-6,6), като се прави редовно подхранване с торов разтвор за цъфтящи растения - всяка седмица. Относно другите условия - растението се чувства добре на ярка, но непряка, разсеяна светлина, умерена топлина през цялата година: не по-ниска от 18 през зимата (може до 15, за по-кратък период от време и известно засушаване на субстрата) и не по-висока от 30 през лятото при засилено пулверизиране на листата, умерено влажен субстрат (но не и преполят - никога да не се оставя с вода в подложката за повече от няколо часа) и ще му хареса да бъде оросявано/пулверизирано с мека вода (ако при вас е твърда водата, може да се филтрира с кана Брита или да се купи такава, дето продават за акумулатори и др.п.). При такива условия доста охотно цъфти и ще ви радва почти целогодишно. Вики, от това, което казваш, оставам с впечатление, че растението боледува, най-вероятно по описаните признаци от някакъв вид бактериоза. Не го пулверизирай с вода, подхранвай го известно време с тор, богат на азот и желязо предимно, в който е добре да има и аминокиселини (примерно един такъв е "N-extra" на холандската фирма Hortiland) и купи от агроаптека някакъв по-широкоспектърен антибактериален препарат, с който да го третираш (има и системни, които могат да се употребят почвено, но може и да се напръска по листата). В интерес на истината в Ботаническата градина в София не успяват (предполагам не толкова от безхаберие, а просто не смогват) да се грижат добре за растенията. Но там могат да се видят и да се купят някои видове, които или липсват, или са твърде редки в търговската мрежа - като например Еписция.

Рододендроните виреят на по-кисела почва; една такава подходяща е именно иглолистната листовка. При засаждането може да се изкопае по-голяма дупка и да се насипе отдолу и после и отстрани специален кисел торфен субстрат. Иначе при нашите климатични условия - да, нужна им е полусянка - чудесно е например нещо, което се облиства по-късно, а после цяло лято дава хубава (понякога дори прекалено, ако не се подкастря сериозно) сянка, като декоративната лоза. И ще се радват, ако им е по-влажен въздухът около тях - оросяване, къпане или в близост да има езерце/фонтанче - такива неща . Жив плет от рододендрони ще е наистина прекрасна придобивка. Малко е скъпо, но си заслужава. Оптималното разстояние зависи много от вида рододендрони. Има поне 3 по-често срещани в търговската мрежа. Ориентировъчно - минимума е 70см; ако са от по-едрите (с най-големите листа) по-добре 1-1,2м. Брезите са много нежни и красиви дървета. Деликатни; чувствителни ... Предпочитат хладно, слънчево, проветриво място. Другото особено при тях е, че поради естеството на почвата в естественото им местообитание, по принцип развиват плитка коренова система. По тази причина е хубаво да им се прави редовна поливка, особено първите няколко години, но и след това е желателно да не са съвсем на самоиздръжка в горещите напоследък лета. И нека са купени от добри разсадници/градински центрове, където обикновено се предлагат контейнерни растения. Вярно, че са по-малки, но тези фиданки ще се прихванат почти на 100%.

Не, звездичке, това е само най на повърхността, наши, временни, човешки неща; има йерархия, много по-съществена от тази "шеф-подчинен", за която говориш. За принципа дето ръководел човека - също, на човек само му се струва, че може да прави така. И се опитва, де. Ама нали ти е ясно, че колкото и да се опитваш, гравитацията си я има и не можеш нито да я излъжеш, нито да я заобиклиш, а щеш не щеш ще се съобразиш с нея. Нещо подобно е и за всичко останало, за което говорех по-горе.

Забелязвам розово-романтично-пожелателни разсъждения по темата. И дълго да обяснявам, не зная дали някой ще ме чуе. За всеки случай ще си повторя горната реплика: Винаги има ръководещ/организиращ принцип, навсякъде в света. Нещата са подчинени едно на друго и вложени едно в друго, чудя се как да се изразя образно - примерно донякъде като матрьошки.

О, това ми е много познато. И е лесно обяснимо. В началото и аз се чудех, недоумявах, дори възмущавах, докато в един момент ми светна - всеки от нас може да види и разбере толкова, колкото му е възможно. Някои по-малко, други повече. Тези, които могат по-малко не успяват да оценят по достойнство тези, които могат повече. Дори се получава лек парадокс - тези, по-можещите по правило са по-смирени, по не се стремят за трона (някои дотам, че хич не ги вълнува въпросния трон), по-малко говорят за себе си, не демонстрират без нужда това, което знаят и могат и ... обратно Та и по тази причина, както обясних, понякога дори съвсем искрено, на вторите им се струва, че са по-достойни от първите за трона. А понякога си е чиста завист. И желание за себедоказване и/или за власт ... Но йерархия, дали ни харесва или не, но има. И за една група е много трудно да излъчи истинския "шаман" измежду членовете си (примерно по някой от демократичните начини за избор). Точният "шаман" може да се посочи само от предишния "шаман", защото се предполага, че той прозира много по-дълбоко от останалите в нещата. Именно така е ставало векове наред в редица духовни общности, манастири и др.п. Пък конкуренцията ... в каква връзка е с "шаманизма"?