Диана Илиева

Да, съгласна съм, Мария-София. Какво ще се случи с жизнената сила обаче, ако й подадем неподходяща информация? Мога да дам образен пример с вашия компютър. Какво ще се случи, ако вие му запишете неподходяща информация/програма? Дали ще работи по-добре или обратно? А ако му подадете крайно неподходяща информация, примерно компютърен вирус, дали няма възможност да се скапе съвсем? Мисълта ми е следната - много хора купуват от аптеката хо лекарства и то ей така, по собствен (най-често неособено компетентен) избор или по малко или много случаен избор от страна на фармацевта, под предлог, че те вредят по-малко, отколкото химическите препарати. Откъде сме сигурни в това? Когато хората все още не са знаели за вредността на радиоактивното лъчение, също смело са боравели с него, правили са опити, добивали са радиоактивни минерали и т.н., без никакви предпазни средства - нали не се вижда и няма някаква бърза негативна реакция ...

Мда, вярно, стремежът към добро може да е страст ... (не самото добро, както Стан е уточнил). И то не обикновения, нормален стремеж, а болния, прекомерния стремеж. Не случайно има поговорка "Прекаленият светец и Богу не е драг.". Обикновено към такъв стремеж-страст са склонни хора, които преди това са се чувствали жертви на злото. И бих искала да допълня, че изживяването на страстта към доброто може да стане и по много по-префинени начини, отколкото е описал Божидар в блога си - примерно човекът много се стреми да е добър, и това което прави да е добро, въобще всичко около него да е добро, да няма конфликти или недоволство, да не се допускат грешки и ... започва да проявява един свръхконтрол - над себе си, и над всички около себе си, и над всичко, което прави той и другите около него. И тъй като и самия човек трябва да е добър, то най-подходящо е този свръхконтрол да се проявява под формата на манипулации, защото тогава всичко, поне привидно, е мирно и кротко, всичко става уж доброволно, като че ли отвътре им идва и на него, и на другите около него, а то на практика е режисирано. Обаче човекът е доволен - нали той е "добър" (не избухва, не се кара, не плаче, не обвинява), всичко около него също е такова "добро", каквото на него му се струва, че трябва да бъде (а, "струва му се" е слаба дума, той може направо да е убеден или дори да вярва, че Отгоре му казват как трябва да бъде). А ако е много добър в манипулациите, тази илюзия и зависимост (Стан ) може доста дълго да продължи, за него и за околните му, докато не се срине с гръм и трясък. Много ми хареса това: Като единственото, което мога да допълня към него е: без да се афишираме ...

Създаването на тревна площ не е толкова лесно, колкото изглежда Но, в България всички сме специалисти по всичко, а особено разбираме от политика, футбол ... Това, че не е поникнал равномерно и дружно е донякъде нормално, особено ако т.нар. райграс е бил в същност тревна смес от почти равно съотношение най-често на райграс и червена власатка. Но такова неравномерно поникване може да се дължи и на поостарели семена (с понижена кълняема енергия - обикновено рядко е така), и на неравномерно изсяване в дълбочина (много често се случва), и на неравностойно положение спрямо светлината и влагата (ако има леко засенчени участъци, примерно откъм северната страна на храст, стена, ограда, под дърво и др.п., там семената са облагодетелствани откъм влага и ощетени откъм светлина и ще се източат по-бързо от останалите). По принцип да, може да се окоси и сега, просто по-внимателно; възможно е и да се окоси първия път само на места, а втория цялата площ. За валирането - аз съм на мнение, че младите стръкчета са много крехки и неукрепнали, за да са прави такава процедура именно тогава. Би могло да се наложи само при някакви твърде специфични условия - примерно много пръхкава почва ... (линка не ми се отваря, за да прочета и да се информирам за аргументите на г-н Проданов, ако има такива в публикацията).

Вчера зададох подобна тема в подфорум Хомеопатия. Бих искала да попитам същото и тук. Есенциите на д-р Бах не са есенции в буквалния смисъл на думата . Когато съм споделяла с хора и покажа шишенце, те често се опитват да помиришат; естествено не усещат никакъв аромат, в най-добрия случай ги лъхва слаб мирис на алкохол/спирт . Есенциите са информационен отпечатък на съответното растение. Един химичен анализ на есенциите ще доведе до разочароващ резултат - вода + 20% спирт. Това обаче не е аргумент (поне за мен), че есенциите са едни такива съвсем безобидни, ако не помогнат, няма и да навредят и др. подобни в този дух. Много бих искала хората с по-богат опит и Бах-специалисти да се изкажат по въпроса - безопасни ли са есенциите на д-р Бах, ако не, как и в какво отношение могат да навредят, как би се усетило това от човека, как да неутрализираме това неподходящо въздействие и др.п.

Алекс, не очаквах такава реакция. Да взема да сложа и аз в подписа си нещо като посланието на БожидарЗим - примерно "Този пост цели изясняване, а не конфронтиране по темата!" Мисля, че темите в този подфорум се следят от достатъчно информирани хора. Моля, отговаряй по-професионално на въпросите! Дори не разбрах кое е това "Вашето", ама карай ... Никъде не съм споменавала и за количество и дори много ти се чудя, защо ти самия си толкова респектиран, че една единствена капчица можела да направи толкова много и да действа дълъг период от време (споменаваш го много ентусиазирано на няколко места из този подфорум). Като казах "гълташ нищо", имах предвид, че на мен и на други хора, ползващи хомеопатия им е ясно, че след потенцирането в приготвения препарат са останали едва няколко, а често и николко молекули от изходното вещество. И въпреки това действа. Обяснението е именно отпечатване на информация. А гълтане все пак има - точно така човека приема хо препарат. Защо си мислиш, че може да се глътне само химическото съдържимо?!? И никъде не говоря за химическо насищане на организма с някакво вещество. Моля, обясни подробно на аудиторията - някои от отговорите ми са известни, но предполагам ще са важни за други, а някои не са ми известни и представляват сериозен интерес за мен. Примерно - защо по-високата потенция (по-голямата разредка)прави препарата по-силен? Ще си позволя да повторя и предишните си въпроси: Би ли обяснил по-подробно и това: На мен например не ми е ясно веществото Nitricum acidum каква точно информация съдържа, още по-малко пък мога да си представя огромен обем. Аз си имам някакво обяснение, но пак не ми е достатъчно, затова бих искала сериозен, изчерпателен и професионален отговор (чакай да уточня - по принцип, не за конкретно цитираното от мен, да не станат пак някакви недоразумения ).

Сред много хора се шири мнението, че хомеопатията е абсолютно безвредна по причина, че била от типа на "лапаш нещо, гълташ нищо". И в същото време същите тези хора не си дават сметка, че точно това "нищо", което гълтат, действа достатъчно мощно, за да ги лекува. Следователно не е нищо, а нещо. Следователно, ако глътнеш едно такова хомеопатично нещо, което не е подходящо за теб, то това нещо, би могло да навреди. Това е моята логика. Нека и специалистите да се изкажат - така ли е, ако е така, доколко може да навреди, в какво отношение, как ще се усети от човека, нужен ли е антидот ...? Отговорите на тези и други подобни въпроси, мисля че са важни за всеки, който ползва този метод на лечение.

A, eто още една интересна синастрия. Тук виждаме много и хармонични аспекти, както и силна кармична обусловеност. НО ... както винаги има едно но Не стига, че неговото Слънце е в съвпад с нейния Плутон, ами и Слънцата са в точен квадрат = воля срещу воля! И двете планети са много мощни и при тези аспекти, ако действате в унисон и хармония сте способни на уникални постижения. Друг е въпросът, че Плутон най-вероятно ще опита да промени Слънцето . Слънцето може и да се поопъне, но сигурно ще се постарае да постигне компромис. От време на време тези два аспекта ще ви навличат трудности, но сигурно и двамата усещате, че не случайно и не за първи път сте заедно. Имате възможност както за впечатляващо градене, така и за рушене - от вас зависи какво ще изберете. Надявам се да е първото; нужно е смирение и осъзнатост, и помнете, че и другите планети ви помагат сериозно в това превъплъщение. Успех! П.П. А, забелязах още нещо. Не зная часовете дали са съвсем точни, но има голяма вероятност тя да носи късмет, успех и др.п. на него, защото нейния Юпитер може и да се окаже кацнал на неговия Асц., както и обратно - той да носи затруднения, консерватизъм или ограничаване на свободата за нея, тъй като може би неговия Сатурн пък е кацнал на нейния Асц.

Здравей, Megi4ka! Много интересна синастрия - няма магия, нормално е това. Като цяло - да, права си, не си подхождате особено в повечето аспекти на живота; все пак има индикации за добър секс между вас, предполагам от там е тръгнало, защото дори и в романтичната част на любовната сфера не се получава особено добре между вас. Сега - защо не ти излиза от главата - ами имате един мнооооого точен съвпад твой Марс с негов Марс, които пък на всичко отгоре имат и сходни аспекти с другите ви планети в наталните ви карти; това означава, че говорите, действате, въобще изявявате се абсолютно (или хайде, почти) еднакво, всеки припознава (съзнателно и/или подсъзнателно) себе си в другия (и това привлича). Тук обаче има и уловки: - първо - все пак сте различни като хора; - второ - при това положение особено "се навират" в очите собствените недостъци, видени и проявени в другия, което наистина дразни; съвпадът на Марс с Марс има особеността да усилва това; - трето - няма абсолютно никакъв шанс някой да бъде водещ в двойката; или ще успеете да вървите рамо до рамо, да бъдете равни във всяко едно отношение, или ще се простите с хармонията между вас.

Божо, защо не си направиш блог? Напоследък пишеш едни изложения не като за тема , а ... такива едни хубави и изчерпателни, като за отделна публикация. Аз обаче, като от малко по-предното поколение , да кажа нещо за социализма: Ами тъй като при социализма съществуването на душата беше научно необосновано, то съвсем естествено разсъжденията се ограничаваха до човешката личност, а се изключваше човешката душа. Така всестранно развитата личност замести усъвършенстването на човека, което не може да бъде друго освен всестранно (иначе би било непълно), но това усъвършенстване се отнася до душата. Личността съществува няколко десетки години и изразява само част от натрупванията на истинската същност в човека. ... За мен дължим едно голямо благодаря на една светла душа - Людмила Живкова - за тази многостранно/всестранно развита личност, защото по това време само така можеше да се поддържа жив интереса и стремежа на хората към култура, духовност и др.п. неща, изпаднали в немилост тогава. Не съм съгласна, че се е изключвало развивтие на душата; това, че не са били пряко споменавани такива думички като Бог, дух, душа ... не означава, че не е имало стремежи именно към това, завоалирани под благовидни за тогавашното управление термини. Не, не че са задължително погрешни (в същност какво значи погрешни ) , но ако сме ги уцелили да са съвсем подходящи, то това при 99% от хората ще е случайност (ако приемем, че именно човекът си ги поставя целите, съвършено свободно и самостоятелно). Защото съвсем не е ясно кой взема решението за поставянето на определена цел (в този смисъл и случайностите са кът ) . А примера, който си дал, е типичен за неподходяща цел. Как бихме могли да сме спокойни и уравновесени в отношението си с хората? - по два начина: външно и вътрешно. Вярно, можем да се стараем да овладеем реакциите си (дали ще успяваме всеки път обаче?) и външно да се отнасяме спокойно и уравновсено. Но това ще е точно външно и по-скоро ще е овладяване на реакции, свръхконтрол на аз-а. Да бъдем спокойни и уравновесени с хората по-скоро е един от косвените резултати от друга цел - да се научим да приемаме хората и да ги обичаме, както себе си или най-точната - да се чувстваме част от Цялото. Тогава вече ще е вътрешно. Да разделим развитието си типично анализаторски на определени конкретни цели и постижения ... не мога да преценя доколко е удачно. Да, по-близко и човешко е като начин на поведение, но специално за духовното развитие като че ли не стоят точно така нещата. Точно там, ако се вгледа човек, може най-ясно да различи колко комплексно и взаимосвързано е всичко; точно там се получават разни неща от типа на "Къде го чукаш, къде се пука." , точно там полагаш услилия за едно, а получаваш друго или нищо не получаваш ... Сега, да не бъда разбрана превратно, не казвам, че е най-добре да се затворим в черупките си и нищо да не предприемаме, но е много важно какво и как да предприемаме, много е важно да усетим как се вписваме в Цялото, да разберем какви са нуждите на Цялото, което древните са побрали в едно единствено изречение "Познай себе си!".

И аз като Impulsa мога да кажа, че познавам такива хора; наистина чудесно говорят и ... преди време се чудех, недоумявах, но ... какво да се прави - заслепението не ходи по гората, всеки от нас в едно или друго отношение се самозаблуждава. Точно тази самозаблуда обаче е именно измежду опасностите на духовния път. И ... как да кажа,тези хора са на практика чудесни хора, доста напреднали и няма нужда да се засягат, защото това е просто поредното им изпитание, поредното стъпало; напротив - радващо е, че са стигнали дотам. Пък за секса и пържолите ... не знам. Познавам хора, дето по една или друга причина нито секс правят, нито пържоли ядат, обаче дали са напреднали не е много ясно (поне за мен). Докато други и двете работи правят и (пак според мен) са много напред с материала. Разбира се, има голям шанс, аз да се заблуждвам в това отношение и преценките ми да не са никак верни. От друга страна и аз като Impulsa не бих споделила, ако бяха само мои преценки - т.е живеем с това заблуждение цяла група хора. Но пак е възможно, де. Дано в един момент нещата да се изяснят.

Божидаре, и за мен в общи линии така стоят нещата. Естествено, доста по-комплексни са, въобще не знам дали може лесно да се изяснят и то в едно кратко изложение; но в това отношение, което си засегнал, струва ми се е станало достатъчно ясно. Само дето си пропуснал да споменеш нещо много важно - този призив "Променете се!" звучи така много леко и приятно, почти като "Преоблечете се!" А това да се променим е едно от най-трудните неща. Дори и когато истински, дълбоко и съзнателно го искаме. И понякога вместо да се променим, просто се преобличаме и се правим, че сме се променили; пред другите, пред себе си ... докато нещо в живота ни не ни напомни поговорката "Пременил се Илия, огледал се, пак в тия." П.П. И още нещо, специално за максималистите - Моля, имайте предвид, че промяната не зависи изцяло от вашите воля, желания, старания и т.н. Има определени параметри, които колкото и да се напъваме, не можем да надхвърлим/прескочим, поне в сегашното си превъплъщение. Естествено, за всички тези параметри са различни; просто искам да подчертая, че промяна е до някъде, докъдето ни е възможно, не повече, поне на този етап.

Разбира се, още информация е добре дошла! Ще чакаме включване П.П. Ако тук не е уместно (не засяга пряко лекцията на К. Златев), то в Портала има поне още няколко теми за 2012. 2012 Спиралата и 2012-та година

Хм, не очаквах такъв развой на тази тема. Само за броени дни сме "навъртели" вече 7 страници, на места твърде разгорещени. До сега само темите за секса и за парите са правили такъв фурор сред участниците. Оказа се, че и тази тема обаче е сред "болните", важните, чувствителните ... Което като се замисля е добре. По-неспасяемо щеше да е положението, ако болшинството бяха я подминали тази тема, като ненужна, излишна, при условие, че виждаме каква е действителността по отношение на семейството. Другото - както вече казах Орлин набеляза някои основни параметри (отношение и държание един спрямо друг, отношение към парите, разбирания за отглеждането и възпитанието към децата, отношение спрямо близки, роднини и приятели и т.н.), при които, ако липсва близост в убежденията на двамата в семейната двойка, семейството или функционира трудно или направо се разпада. "Грешката" на Орлин беше, ако въобще можем да говорим за грешка, че си позволи да изкаже какви са неговите възгледи за тези параметри, като, предполагам в леко професионално изкривяване, си позволи да употреби думи като роли, модели. И ... последва атаката. Защо той така мисли, нямало нужда от такива списъци, какви били тези роли, за които говорел,къде оставала любовта, уж психолог, пък такъв патриархално-консервативен, чак се изказаха подозрения, че вреди на пациентите си ... Извинете! Първо - той има право да мисли каквото си иска. И да го напише тук в този публичен форум. Второ - каква е връзката с професията му? Не мислите ли, че при него ще идват и ще се задържат пациенти със сходни убеждения просто?! (да напомня - скоро във форума имаше жена, която държеше да си намери, мисля, християнски психотерапевт, каквото и да означава това). Вие може да си мислите, че така той още повече би затвърдил някои погрешни (според вас обаче!) убеждения на пациента, но може би сегашното състояние на пациента му минава точно през това стъпало на развитие? И въобще ангели-психотерапевти не съм срещала все още. Трето - в систематизирането на нещо (приемрно във вид на спсисък) няма нищо лошо, вредно или не знам какво ... дори човек започва малко по-ясно да си дава сметка кое и какво, особено при нашето преимуществено логическо, анализиращо мислене. Пък и тези неща и без това си съществуват, дали си даваме сметка за това, дали мислим за тях, или просто ни се случват и реагираме в движение, всички "се плацикаме" ежедневно в тях, защо поне да не ги опишем?! И всички възражения "Ама любовта ... не...., няма нужда от ..., няма нищо общо с ... и т.н." са донякъде опит да си затворим очите. В крайна сметка всичко при нас минава и през сърцето, и през ума. Или поне е по-адекватно да успяваме да възприемаме нещата, и то хармонично, а не противоречиво, и през двете места. Бих казала, че точно на това се учим сега, поне повечето от нас. Сега, аз също не мисля точно като Орлин (включително модела на моето семейство не се вписва в неговите разбирания). Но осъзнавам ползата от това, което той направи. И ще си позволя да повторя това, което считам за важно - любовта, свободата ..., да, хубаво, но ако нямат близки убеждения по повечето елементи на живота и толерантност към останалите, по които мислят по-различно, то няма как да функционира нормално двойката/семейството. Дори някой дребен битовизъм е способен да натрупа такова напрежение, при което всякаква любов да се изпари - сещам се за книгата "Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния". Какво остава за нещо по-съществено - примерно отношението им към парите: как да се печелят, в какво количество са достатъчни, как да се харчат, как ще се третират - като общи или като отделни, ако са отделни кой какво ще поеме като разходи за общите неща: домакинството, децата ... Или отглеждане и възпитание на децата ... Или начин на живот - къде (държава, град, жилище), как (ритъм на живот, организация - в диапазон от липсваща до съвсем строга през всички нюанси между тях), контакти ( с приятели, роднини ...) ... Или начин на почивка .... Някой може да каже - ама това не са ценности, това са някакви чисто ежедневни, организационни елементи. Добре, за мен няма значение как ще ги наричаме. Просто твърдя, че са важни. И не ме разбирайте погрешно - може да има много сплотени и здрави семейства, които според някои от вас да имат съвсем болни убеждения: примерно и двамата са на мнение, че децата е добре да се глезят, много и непрекъснато; или и двамата са на мнение, че най-важни са парите и колкото повече, толкова повече, на деца, социален, културен, духовен живот и всичко останало се обръща почти 0 внимание ... Щом и двамата така смятат, то семейство ще има; поради убежденията им сигурно рано или късно ще възникнат специфични проблеми, но това е съвсем друг въпрос. И моля, нека спрем за момент да говорим за тази дълбока, безусловна любов. Колко хора са способни да я изпитват?! Което не пречи на много да си въобразяват, че я изпитват, докато ... някаква ситуация не им покаже обратното (и пак ако искат да забележат, де ). Стремеж към нея - да, чудесно, но засега сме (поне повечето) до там.

Ха, че кой има такава дълбинна любов и истинска свобода? Много странно - значи вече 5 страници си говорим уж за семейните ценности, дори имаше намекване и директно подхвърляне, защо никой не се опитва да ги формулира, а когато един, в лицето на Орлин, се осмели да конкретизира, веднага беше взет на мушка. Защо така? Дори и това, което е изказал той като негово разбиране за семейни ценности, да не резонира с вашето, такава категорична отхвърляща реакция е ... да кажем доста показателна. Донче, ако се позамислиш, вие и в момента най-вероятно си имате определени принципи, които просто и при двама ви са почти еднакви и на практика се получава едно негласно споразумение между вас. Това, че не сте седнали да си напишете кодекс на семейните ценности или че някои от нещата, които е споменал Орлин, не считате за особено съществени, не означава, че при вас липсват семейни ценности. Какво мога да кажа от скромната си практика в астрологията? Много е важно хората, които по някакъв начин ще споделят живота си - било като приятели, семейни партньори, бизнеспартньори или дори колеги да имат еднакво отношение именно към нещата, които е изброил Орлин. И както каза Viki3, уж дребни камъчета, а обръщат колата. Значи в семейството партньорите може да са с много сходни интереси, чудесен секс, еднакви възгледи относно работа, почивка, забавления и т.н., но ... имат примерно различно отношение към парите - общи или отделни, как и за какво да се харчат и ето че нагазваме в проблемите. Или ако с появяването на децата се окаже, че имат съвсем различни представи относно отглеждането и възпитанието им - опа, друг проблем! Та така с ценностите. Да не ги под-ценяваме! П.П. Видях, че докато съм писала, Орлин си е допълнил и пояснил поста точно в същата посока. Малко се дублирахме, но ... нищо; просто и аз смятам така.

Мона, просто стилът на предаването и може би на самата В. Райкова си е такъв. Времето също е ограничено. На мен ми хареса. Въпросите бяха задавани простосърдечно, от нивото на средностатистическия българин, което е добре, защото иначе щеше да бъде или много наивно, или много елитарно, или ... и нямаше да стигне до умовете на много хора. Андрей Грива се стараеше да говори също съвсем човешки и разбираемо, на достъпен, съвременнен език. Това също ще даде добър отклик в широка аудитория; всяко залитане в някаква посока, щеше да отблъсне хората от това представяне на Учителя. И аз мисля, че ще има положителен ефект.

Тия дни се замислих отново за съдбата. Чудех се дори защо ли ми се въртят из ума подобни въпроси. И хоп - съвсем изненадващо вчера се потвърди нещо, за което отдавна се съмнявах. Опитвах се, доста енергично да постигна друго; дадоха ми се и знаци, че не бива да вървя натам. Спрях се, замислих се и ... нищо не можах да измисля ; въобще не виждах друга перспектива. И продължих в същата посока. Тогава съдбата реши, че щом не се усещам от намеци, то е време да се вземат по-крути мерки. И ... като се видях в безизходица, бързо-бързо ми светна какво и накъде, изведнъж изплува друга, по-добра перспектива. И това в рамките на половин ден, при време за мислене преди това в продължение на месеци. Можело значи. Та за контрола. Хич не съм уверена, че нещо съществено контролираме. Ако се опитам така образно да опиша нещата - все едно, че сме пуснати да вървим по една улица или да плуваме по един канал. Ние можем само: - да изберем кой тротоар/бряг да държим - левия или десния, може да лъкатушим (от едната крайност в другата), пък може и по средата; - можем също да вървим/плуваме или да се помайваме, дори да стоим на едно място, почесвайки се - можем да се придвижваме напред или назад (като много сериозно назад или напред също като че ли не е възможно ); - можем да си отваряме очите и да забележим определено препятствие и да се съобразим с него, а може и да не искаме да го видим, тогава естествено ще се бухнем в него; - можем да подадем ръка и да помогнем на някой, който вече се е бухнал в нещо и не вижда изход, но ефикасността на помощта си зависи и от него ... До скоро си мислех, че когато има някакво разклонение или кръстопът, то тогава, както е казал Венци по-рано Сега не съм съвсем сигурна. Пък мисля, че и той си е променил мнението. Съгласна съм с Донка:

Не знаех за Емил Куе. Благодаря!

Сигурен ли си? И какво значи "на време"? "По-високо ниво на съзнанието", ама дали ще е достатъчно високо?! На мен ми се струва, че ако дойдат не "на време", а чак "след време", едва тогава може да не доведат до разни странични ефекти, които са по-скоро дефекти. От друга страна пък, няма как да дойдат толкова късно, защото тези способности са хем един тест, една закалка, хем - необходимост за развитие на съзнанието.

Ох, ами Стан, ти самия така си се изказал "хората в своето безумие" - защо се чудиш на реакциите. На мен много ми харесаха мненията на Милена, дори съм й сложила плюсчета, макар че не съм им фен , точно защото не исках да пускам мнение с идентично съдържание и така темата да започне да изглежда като някаква кампания срещу теб. Но думите й са много, много важни. Може би ги оценям толкова високо, защото съм ги изпитала (да не кажа изстрадала) в собствения си живот и непрекъснато виждам подобни ситуации около себе си. Затова ще си позволя да ги цитирам отново: Точно неосъзнаването на тези думи на Милена вгорчаваха живота ми години наред. Все ми се струваше, че хората не са научени, че постъпват лошо/неправилно, спрямо мен, спрямо други хора, спрямо самите себе си дори. Мислех си - големи хора, умни, образовани, не е възможно да са толкова глупави, че да правят такива неща; не осъзнават ли поне, че с подобни постъпки вредят включително и на себе си?!? И още, и още като се сблъскам с нещо много безобразно, пак се шокирам, поне в първия момент, после ... успявам някак да го приема, рядко се възмущавам и някак така по-кротко, неемоционално ... И това, не защото съм някаква мнооого добра и израснала духом, а просто защото в един момент моето осъждане, особено ако е подплътено със силни чувства, започна моментално да се връща като болка при мен. Просто с времето и с шамарите, които получих, се понаучих да вниквам, донякъде поне да разбирам, че и най-безумната на вид постъпка си има своето обяснение. Сега дори съм убедена, че 99% от т.нар. "лоши" или "безумни" постъпки са извършени с най-добри намерения. Нещо повече. Ако поставят мен на местото на човека, който е извършил нещо такова, имайки неговите предпоставки в живота (род, родители, физическо тяло, възпитание, образование, среда, начин на живот, преживени събития ... и т.н., дори без да отчитаме карма), то сигурно аз бих постъпила точно по същия ужасен, или неадекватен, или какъвто и да е начин. И съм постъпвала. И продължавам да постъпвам, особено когато не се усещам какво точно правя (или по-скоро, когато не разбирам какви ще са последиците, резултата). Затова от време на време чак изпитвам благодарност към звънчето-болка, макар най-често вътрешната ми реакция да е - Ей, пак сгафих, пусти емоции( или нетактичност, или каквото и да е там)! . Всички тези ужасни родители (и аз включително), които обсъждаме в подфорум Психология, възпитавайки децата си или авторитарно, или разглезващо, или лишаващи ги от внимание, грижи, любов ... просто правят най-доброто, на което са способни в момента. Не могат повече. Не го правят нарочно, умишлено и съзнателно. Вярно, нанасят вреди на децата си, но е по-добре за всички, когато децата пораснат, да не ги обвиняват, а да се постараят да се отърсят от наложените комплекси, страхове и т.н. и да простят на родителите си. Всички тези ужасни работодатели, колеги или подчинени (включително аз) - същото се отнася и за тях - правят и дават каквото и колкото могат. Дори уж съзнателно направеното зло: примерно писане на донос, подливане на вода, несправедливи обвинения ..., е направено най-често от страх, със защитна цел и т.н. Терористите дори, ако ги питате защо убиват невинни хора, ще отговорят, че така защитават децата си, родината си, убежденията си. По-добре 60 убити пред лишаване от бъдеще на 60 000 техни деца?!? И не ме разбирайте погрешно. Аз разбирам, че има по-адекватни начини да защитят децата си от този да се взривят в кола, заедно с още 60 човека около тях, но те не виждат и не знаят по-подходящ начин, поне на този етап.

Да, така е! Мисля, че примерите и обясненията са достатъчни (и от едната страна, и от другата) - който иска и може да разбере, вече е разбрал; който не - може би животът ще ни постави в ситуации, които да ни помогнат за разбирането. Че то хаос, дуализъм и т.н. дал Господ в живота ни. А ние премного изместихме темата. Но пък се получи интересна и, надявам се, ползотворна дискусия.

Мерси

Да, Klaudia, съвсем правилно си ме разбрала Въпросът ми си беше чисто провокативен, именно за да приземя малко дискусията. Щото на думи всички сме много силни. Много ми хареса този абзац в твоя пост, който съм цитирала. Разбира се, не е нужно да правим заявления. Защото точно както и ти, и Божидар, и didi_ts забелязахте, те просто няма да са реални; те ще са някакви хипотетични, такива каквито ни се струва, че би трябвало да бъдат. Много добре си формулирала и къде е грешката ни. Точно там е и според мен, не и в избора!

Орлине, избягваш въпроса, като се скриваш зад общи, възвишени приказки. Само последния ти абзац ми звучеше по-реално. Но, тъй като и ти си човек , както казва Божидар, позволи ми да се усъмня в способностите човешки на възвишена трансформация на любовта. Та ако все пак ти се случи такава "помитаща и сладка", как ще реагираш? На кои ценности ще заложиш?

Подписах. Не зная от колко време е инициативата, но ми прави впечатление малкия брой подписали. Явно сме редки птици. Все още.