Диана Илиева

А, ето още една хубава новина! Поздравления

Браво Наистина ти се радваме! И благодарим за пожеланията!

Да, така е; мога само да уточня - не "известно уважение", а направо "пълно уважение". На мен, като току-що постъпила, ми дадоха най-"изтърваните" студенти, потока/специалността, в който се влиза с най-нисък бал. Да си троша главата с една дума и да не си късат нервите по-старшите преподаватели с такива "за нищо не ставащи" младежи. Не можех да се примиря. Това си бяха студенти, хора, които са дошли да учат; те заслужаваха нормално и пълноценно отношение. Нямах опит като преподавател, но затова пък бях добре подготвена по предмета, който водех и имах съвсем пресни спомени какво ми харесваше и какво не в моите преподаватели и в учебната система въобще, както и за студентските хитрувания . Бях изпълнена с решимост да направя всичко, каквото мога, за да се получи добре. Дори им предложих да спазваме едни наши си, вътрешни правила, леееко различаващи се от официалните, които обещах да спазвам коректно и отговорно към тях, при условие, че и те ги намират за разумни и ги спазват. Приеха. От цял поток нито един не изнесе информация за тази наша договорка, макар че не съм искала това от тях (бях решила да си понеса последствията, ако стигне до ръководството). Смятам, че те усетиха всичко това; още от първите часове. И отговориха със същата коректност и отговорност. В началото просто така, по-скоро заради мен - предмета (програмиране и използване на компютърни системи) им се струваше труден и излишен (говоря за далечната 1990г.). След няколко седмици успях да ги запаля, че могат да го разберат, макар още да мислеха, че няма да ползват никога в живота си компютър. На края на семестъра абсолютно всички студенти можеха да напишат елементарна програма. Научиха се да мислят. Повярваха си. И аз много им се радвах. Нещо повече - имало е много трогателни моменти. На мен като нова в катедрата ми бяха разпределили часове в най-неприятното време - примерно нормално беше почти всяка вечер да имам часове до 19.45ч. Тези "изтървани" момчета ме изпращаха дискретно, уж задавайки ми въпроси по предмета, в групичка от по няколко, до някъде по тъмните улици през зимата. Като разбраха, че имам приятел, също така дискретно изчезваха, като го видеха да се задава, за да ме посрещне; и питаха дали не се сърди той, дали не е нахално да вървят с мен... Толкова за "двуногите шимпанзета".

Орлине, Донка е права. Както и granat1, веселин ... Недогледах клипа. Няма смисъл. Била съм на това поприще, вярно със студенти, но ... те бяха първокурсници и бяха пак така само момчета, всички от неелитни училища и не можеше да се каже, че са ученолюбиви .... Аз бях на 23 години, болшинството бяха едва няколко години по-малки от мен, а няколко от студентите ми бяха на моята или по-голяма възраст. На първата ми лекция (за която много се притеснявах, беше ме хванала дори сценична треска ) благополучно бяха успели да се уговорят и не се появи нито един. Е, поне на мен ми мина сценичната треска. На първите практически упражнения ме посрещнаха с няколко подсвирвания, въпреки че предвидливо се бях облякла малко по-строго и консервативно; аз се представих накратко - предмета, себе си, начина на обучение и оценяване ..., когато попитах "Имате ли въпроси?", те ме попитаха "Омъжена ли сте?" Но ... успях да овладея нещата; макар и аз да не бях подготвена, явно отвътре някак намерих верния тон. Поставих отношенията ни на взаимно уважение и коректност. Дори (за тяхна изненада) схванаха предмета, чак им стана интересно и накрая на семестъра се представиха по-добре, отколкото всички очакваха. Същите тези мои студенти, продължиха да ми говорят на "Вие" и да ме поздравяват с "Добър ден!" и когато спрях да им преподавам, докато на някои колеги, включително мъже, включително 20-30 години по-възрастни от мен и от тях, си говореха упорито на "ти" и ако въобще ги поздравяваха, то беше с едно небрежно "Здрасти!". Имах и колеги, към които студентите се отнасяха още по-уважително, отколкото към мен, особено доц. Гинков, който им води силно специализирани предмети и е прекрасен професионалист и там, покзва им разни тънкости и подробности, които ги няма по учебниците ... Та съвсем от първа ръка мога да кажа - много е интересно да се наблюдава твърде широката палитра от отношения, които демонстрират едни и същи ученици/студенти към различните преподаватели. Вярно, при една добре наложена (обикновено по тоталитарен начин) дисциплина и на по-слабите преподаватели ще им е по-лесно да се мъчат да преподават. Ама струва ли си да се мъчат? И учителят, и учениците?

Аз не споделям точно възгледите на Стан, обаче тук не можах да се въздържа, защото при такова изказване Щайнер ще се обърне в гроба! А и не само той.

На какво казваме интуиция - на получените по необясним (ЗА НАС!!!) начин на знания/информация или по просто казано, не разсъждаваме (УЖ!), не използваме логиката, а изведнъж ни щуква нещо, ей така, без видима (ЗА НАС!!!) връзка, което се оказва вярно, на място, полезно ... Обаче всичко това не може да е основание за някакви "заключения" нито за, нито против логиката и интуицията. Представете си, че имахме възможност да прозираме във всичко, тогава това, което наричаме интуиция, нямаше да е интуиция, а логическа връзка на факти, които в момента просто са недостъпни за нас. Или по-скоро не за целите нас, а за съзнанието ни, докато друга част от нас (подсъзнание, надсъзнание - както искате го наречете) има достъп до тези факти, тази информация и ... от време на време и при някои хора по-често, при други по-рядко, вземе че изплува някое логично заключение, обаче базирано на тези недостъпни за съзнанието факти и ние хоп - "Яяяя, каква била гениална интуицията!"; също и "Долу на логическото мислене!".

До преди 3 месеца бях убедена, че желанието е първично; мислех, че всички желания се пораждат от някакви дълбоковкоренени инстинкти примерно. Но тогава пред очите ми се разиграха такива събития, които потвърдиха по категоричен начин оцветеното с червено. Оказа се, че единствено най-елементарните желания: да се изкашляш, като се задавиш, да поискаш/пиеш вода и др.п., са продиктувани, предполагам, именно от инстинкта за самосъхранение. Всичко друго - не. От друга страна ми е трудно да възприема такова деление на нисш и висш ум, (нисш и висш аз - в една друга тема) и затова не се изказвам по тези въпроси - липсва ми съдържанието на използваните понятия. Обаче Учителят и Щайнер единодушно обясняват, че мислите не са наши, мозъкът е само една антена и т.н. да не преповтарям, писано е много пъти. Тогава ...? Редно е да обърнем внимание на настройките на антената може би? И възможно ли е? Как? Или?

E, Moна, а ти сподели ли от първо лице? Докато аз говорех все именно за своите си усещания, разбирания и т.н., както и късметче, kuki, Слънчева, БожидарЗим ... да изреждам ли? Постовете на Ники също съдържат неговите лични убеждения по въпроса, спокойно можеш да се абстрахираш от цитатите в тях, той ги дава просто за подкрепа и за по-точен изказ предполагам. Вили ... тя обича да говори с цитати, но не може да се отрече, че са добре и на място подбрани и пак отразяват собствените й възгледи. Виж относно свободната воля наистина има разминаване, но ... то явно е нормално, да не кажа закономерно. Та в този смисъл е също нормално да не ти звучи нормално написаното , защото именно желанието да следваш съдбата си може да се интерпретира като липса на свободна воля. И ... дали е желание? Пък и желание да е - откъде идва то? Защо точно такова желание, а не друго?

А когато човек няма/загуби разума/разсъдъка си? Буквално - след болест или по рождение. Това какво означава? Какво прави такъв човек на Земята през времето, когато е без разум/разсъдък?

Прав си - не съм се смирила явно, щом ми е кофти, а не ми е кеф. Може би защото бавно и наскоро се избистриха разбиранията ми за тези неща.

С това не бих се съгласила. Количеството удари на съдбата не зависят само от липсата или наличието на гъвкавост, а също така от кармата, както и от задачите, които са предвидени за този живот. Някои хора привличат като магнит най-различни удари, други - не. А гъвкавостта просто ще позволи на първата група хора да се справят добре или поне що годе с ударите и да оцелеят, както и обратно - ако не проявят гъвкавост, животът им става доста тежък и ... може дори да не издържат. Докато втората група - те минават по-леко в този си живот, независимо от това какво правят. Погледнато астрологично, хората родени под постоянните слънчеви знаци са най-праволинейни и упорити; тези от кардиналните изглеждат много напористи и устремени в дадена посока, но въпреки този си вид , успяват да правят завои и то навреме; подвижните знаци са най-гъвкави и адаптивни. Всичко това, разбира се, е по принцип, най-общо, защото понякога човек с друг слънчев знак има струпани много лични планети в постоянните знаци (особено Телец) и пак реагира така праволинейно и упорито, както и обратно - при много лични планети в подвижните знаци. П.П. Това с времето е логично построено, но ... се опира на аксиомата: "Времето е синусоида.". И ако не е вярна аксиомата - всичко рухва. А защо да е точно синусоида? П.П.П. Имам си тийнейджърки и аз . Гъвкавост е нужна, да, обаче в същото време са нужни и граници, които с възрастта бавно и постепенно се разширяват; а самите граници, от една страна е добре да са стабилни и неотменни, от друга - като че ли е по-добре да има една междинна зона, в която детето да усеща, че е наближило границата и че по-нататък ще среща все по-сериозна съпротива на средата (в случая в лицето на семейството/родителите). По-образно мога да го опиша така - все едно някаква мембрана, която може да се разпъва в определена посока до ... едно известно положение и след това - вече не.

"Свобода" из "Учителят говори": "Днес хората спорят, има ли човек свободна воля. Само човек, който живее в този съществен, неизменен свят, в който Бог живее; само човек, който разбира Неговите закони и Му служи в Дух и Истина, – само той е свободен, само той има свободна воля."... "Хората днес са роби и, за да се освободят, те трябва да се новородят. Новораждането е скъсване на онези връзки, които сега ни спъват. То означава освобождаване от веригите на съдбата и необходимостта. То означава възстановяване на онази първична връзка на човека с Бога, която съществува от самото му явяване в света. То означава възстановяване на неговата свобода."... "Ето защо, ако иска човек да бъде свободен, той трябва да има само една-едничка връзка – с Бога, а с всички други същества той трябва да има само отношения. Защото единственото същество, което е свободно – това е Бог. И единственото същество, което може да освободи напълно човека, е Бог. Бог иска всички същества да бъдат свободни като Него и те трябва да бъдат свободни, защото са части от Божествения организъм. Ето защо, само когато живият Бог на Истината дойде да живее в човека, когато в него започне да действа Божественият Дух и сила, само тогава човек ще бъде истински свободен; само тогава той ще познава Бога и ще бъде познат от Него; само тогава ще му служи свободно в Дух и Истина."... "И така, само в Истината човек може да бъде всякога свободен. Всичките ни ограничения и спънки произлизат от това, че ние не сме в досег с Истината. А нашата свобода зависи от това – доколко сме в досег с Истината. Никаква друга мярка не съществува. Ние може да си обясняваме нашите ограничения по един или друг начин – това са наши схващания. Едно е вярно – ограниченията ни, спънките ни и противоречията ни говорят, че в дадения случай ние не сме в досег с Истината. В Истината – така говори опитът на свободния човек, престават всички противоречия. Явят ли се известни противоречия, колкото и малки да са те, ние сме извън областта на Истината." Чудесно казано, Ники! Благодаря за цитатите, Вили! До такива изводи стигнах и аз. И да ви кажа ... никак не е комфортно като усещане (то на кой ли му е приятно да е роб ). Другото спасение на психиката ни е ... да се противопостави на тези цитати от Учителя (както и 99.99% от хората правят).

Донче, допуснах, че като кажа така директно нещата, формулировката няма да се хареса, затова в своето изложение написах това: Виждам, че и ти пишеш същото: Просто бягаш от думата недостатъци. Добре. Може да не ти допада, това е твое право, но на практика говорим за едно и също нещо, просто го назоваваме с различни имена. Животното в синьо ... - може ли в такъв случай един въпрос: Как определяш без критерии това, над което работиш, в което израстваш и как - нещата, над които нямаш нужда да работиш?

Да, Донче, означава именно двете неща с тиренцата, които си изброила. Слънчева добре ти е отговорила: За мен на етапа, на който сме в момента, оптималното състояние, което можем да търсим и да постигнем е това: да ни е хубаво, въпреки че усещаме, че сме лоши. Не звучи много добре така написано, но нарочно така го формулирах, за да се забележи разликата с формулираното от теб първо изречение. Сега ще изясня какво имам предвид - да, никой от нас не е идеален, всеки си има кусури, слаби места, или ако такава формулировка не ви харесва , нека кажем, че са места, по които имаме да работим - в това, а може би и в следващи въплъщения. Оптималното е, ние хем да си даваме сметка за тях, хем да се приемаме такива, каквито сме. При това давайки си сметка за недостатъците си, нека това да не е фиксация в тях, а да е градивно - т.е да се усещаме/хващаме в определени конкретни ситуации и да се опитваме да работим по въпроса, доколкото можем; а приемането също - да е пълно, искрено и безрезервно. Еднакво важни са и двете неща; ако само едното от тях куца - можем да очакваме проблеми. Понякога куцат и двете. Това, което казвам, изглежда някак много просто и естествено, но за съжаление почти никой не може да го постигне (поне от моите наблюдения върху мен самата и върху другите около мен).

Да, така е didi_ts! A колкото до последния абзац: много си права. И знаеш ли - мен повече ме притесняват хората, които дори не си позволяват да чуят това "Колко съм лош." в себе си. Заглушават го с всякакви методи, защото противоречи на убеждението им, че вече са надраснали това, че са го преживели и са се променили/извисили, че вече са над тези неща и т.н. Един чудесен индикатор дали го има в нас това "Колко съм лош.", а ние да не го чуваме, не е дори неврозата (неврозата обикновено си я докарват хората, които са в другата крайност - непрекъсното си повтарят "Ох, колко съм лош."), а соматизирането на проблема в някаква болка. Забележи - не казвам болест, а болка; нещо в тялото ни боли (или може би пари и др.п.). Така хем сами се наказваме, хем сами си сигнализираме, да спрем да се самоманипулираме.

Да, стигнахме до това, какво е да си толерантен и какво е да обичаш. Нещата са различни - едно е да си неутрален, друго - да си толерантен, трето - да си добър, четвърто - да обичаш ... Точно това имаше предвид Impulsa (може би); колко е трудно, когато близки хора непрекъснато ти нарушават личното пространство, а го изискват от теб, всеки ден, че и всеки час те "настъпват по аурата". И ако не позволяваш това (а то си е изморително, най-вече към близките, а и като е непрекъснато), те обявяват именно за лоша. Ти може да не се чувстваш лоша и да продължаваш да имаш добро излъчване към тях, но това почти не променя нещата (особено когато си имаш работа не просто с един човек, а направо с егрегора на семейството му - тогава е доста трудно да имаш по-силна енергетика от тяхната комплексна).

Ох, тревожат ме, и още как. При всяко отскубнато стръкче, някъде дълбоко в мен отеква едно "ох" Но и това за качването на главата също е вярно. Голяма дилема! Пък при мен направо си е конфликт на интереси - нали се занимаваме и с такива дейности като озеленяване, поддържане на зелени площи и др.п. Засега се затварям някак (да не усещам) и плевя. Докога - не знам. Иначе определено съм фен на поликултурното земеделие, което е и по-нормалното, защото в природата е така. И един съвет към любителите градинари - детелината е едно добро почвопокровно растение, което заглушава голяма част от плевелите, непретенциозно, с плитка коренова система, че и красиво. Може да го използвате за помощник в градината.

То хубаво, обаче ако знаем кои сме. А знаем ли?

Хм, от прочетеното останах с впечатление, че от обичам до не обичам явно има цял диапазон на проявления, минаващ през неутралитет. А може ли да има просто добронамерност, която да не обвързваме непременно с любов? Също от прочетеното оставам с впечатлението, че просто една коректност във взаимоотношенията би била достатъчна (евентуално). Защо е нужно да усложняваме нещата и да забиваме в едни дебри на сериозни от една страна и относителни от друга понятия - добро, любов ... Така хем ги обезценяваме, хем наистина е трудно да определим кое е добро. Например относно случая с колегите - нечие поведение може да е неприятно/недобро, защото своевременно "отваря очите" на колегите за заблудите, в които изпадат. Или обратно - някой е много мил и любезен към колегите си, съчувства им, въпреки че вижда, че грешат някъде, но не им го казва, за да не ги засегне и обиди и те от една страна го имат за много добър, а от друга - все повече затъват в грешките си.

Aко си прав, би трябвало дадена поговорка да засяга едни и същи струнки във всеки от нас (особено ако сме хора от едно и също общество, националност, поколение, с подобни интелектуални способности, обща култура и др.под. фактори), да събужда едни и същи усещания, да ни насочват към едни и същи идеи и т.н., макар че като различни хора в крайна сметка бихме реагирали различно. Като прочетох коментарите ти към някои от най-популярните поговорки, установих, че това не е така ... - например тази: "Като се преобърне колата - пътища много." Каква би могла да е причината според теб?

А защо си мислиш ,че тия които могат съзнателно да променят климатът не са се обърнали към Бога ,дори мога да ти кажа че всяко чудо което става е благодарение на него .А иначе тия които могат да го правят и са достигнали това ниво според мен се броят на пръстите на едната ни ръка .Така че не се притеснявай нещо да се обърка в тоя процес . Хм, за климата не знам, може и да си прав относно бройката на хората (и все пак - откъде съдиш за нея?) . Но иначе, за кратка и частична промяна на времето лично съм била свидетел. За мен ... аз също се притеснявам да не се навреди или обърка нещо при такива въздействия. Не можах да разбера това за "съзнателно". Добре, нека да е съзнателно, но ако човекът не е в сътояние да види/прозре последствията от своите действия - каква полза, че е било съзнателно?! Иначе май повечето се учим така "проба - грешка", което, разбира се, не е най-добрия метод, но явно тръгваме от такава детска степен на развитие.

Oх, Klaudia, толкова си права. За съжаление, забързани в ежедневието, никак не го правим това. И се сещаме, чак когато е късно . А е толкова просто. И естествено ... Да не говорим, че животът ни щеше да е много по-лек и приятен, че и по-пълноценен ... Но не го правим. Тръшкаме се за разни дребни битовизми, проявяваме взискателност, съдим, критикуваме ... Въобще, много хубави и ценни думи! Като се замисля, направо могат да послужат за критерий за осъзнатостта на човека.

Хехе, спокойно де , що пък непременно кураж - може да имат други съображения, или да нямат време сега и веднага, или да искат да подходят по-бавно и респ. отговорно към тълкуването. А това, което казва Лъчезарна, си е така. Друг е въпросът, че в самата карта има предпоставки/потенциал човекът да е твърде интуитивен, възприемчив към нови, висши идеи, да има отношение към духовните въпроси, да бъде ярка обществена личност и т.н. И все пак това е само потенциал, който в някаква друга подобна форма може да се срещне и в други карти, но ... няма гаранция за осъществяване на каквото и да било. В много карти можем да припознаем потенциален престъпник или наркоман или велик художник, ама човекът в действителност да не е такъв, какъвто би могъл да бъде.

Да, това е интересно. И ... защо пък непременно тайни гадости в картини ? Може тайни добродетели (в картини или като усещания ). Мога ... да ти предложа да опиташ да разбереш нещо за миналото - примерно не за близък, а за приятел, който познаваш от известно време и едва ли имаш пълна информация за миналото му; също така пробвай с непознат за теб човек, примерно някой задочно познат тук от портала, който е съгласен на такъв експеримент или приятел на твой приятел, който също е желателно да е бил уведомен и да е съгласен. А иначе отговори/потвърждения могат да дойдат не само от беседи на Учителя, но и от други места (книги, нет-а), можеш да посегнеш към (уж) случайна книга на Щайнер или друг любим автор, или въобще към (уж) произволна книга в библиотеката си.

Била съм свидетел на такова нещо, изглежда като чудо, но ... дали волята е била най-силното нещо в този човек - не съм сигурна.