Диана Илиева

Aй-ай-ай...

Интересно! А как ти се отразява това знание в сегашния ти живот?

Как установи това число?

Да, val68z, така е. Единствено това по мои наблюдения не само, че е сложно, ами май е едно от най-трудните за повечето хора неща. Помисли - ако не беше сложно, ами никой нямаше да има никакъв проблем със себепознанието.

Ах, грешка, имах предвид втората версия - за Веста. Защото откъде пък накъде са измислили думата "невеста". Виж за жениха, младоженеца няма такава специфична дума. В същност "жених" е точно думата, но тя като че ли е по-логична, в смисъл: този, който се жени. А от къде идват думите: съпруг/съпруга? Иначе - не мисля, че излизаме от темата; всичко това, което обсъждаме, е точно любовта ни към /съзвучието ни с Бога в реалния живот. Поздрави и благодаря за интересните разсъждения!

Не знам, но за мен по-нормалното положение е да виждаме и двете страни - като добрите прояви, така и лошите (колкото и да са относителни тези две понятия). А и това, на което му казвате положително мислене, аз не бих нарекла така (виждам, че после давате примери в съвсем различна светлина), по-скоро е реалистично мислене. От там (от названието) идват и вързаженията от страна на някои участници. Разбирам и защо сме склонни да го наречем така - защото повечето хора сме склонни да се фиксираме върху това, което не ни харесва, от което не сме доволни и т.н.; останалото, хубавото, то някак се подразбира - а не е така! И на въпросите на Донка мога да дам също конкретен пример със себе си - много възпитателно и отрезвяващо ми подействаха едни думи, казани от сегашния Далай Лама - "Във всеки срещнат човек се опитвам да намеря поне едно нещо, в което той ме превъзхожда. Винаги успявам." (перефразирам, но смисълът е този). Е, честичко се сещам за тях. Както може да се досетите, щом той успява, то какво остава за мен - обикновено не е дори едно нещо, а доста неща

Хм, пълната липса на контрол ... не знам, не съм сигурна, че ще доведе до нещо пагубно. Или може би аз влагам нещо друго в смисъла на тази дума. Сега, като ме накарахте да се замисля, дори установих, че аз почти не я употребявам тази дума - контрол. Аз примерно бих казала "да владеем себе си", вместо "да контролираме себе си", съвсем друго е според мен. Но може би само според мен .... П.П. Не знам за пишещите тук дали успяват да практикуват живот без контрол, обаче познавам няколко такива човека и бих искала да приличам на тях. Уви, не ми е лесно да се науча.

Mмого интересно, Августин, накара ме да се замисля! Ти на коя версия симпатизираш? На мен като че ли последната ми звучи най-правдоподобно.

А, Гранат, това горното никак не е равнозначно на това: Това първото ми прозвуча много странно. Чудех се по-скоро какъв критерий прилагаш, за да квалифицираш някого като "добър човек"? И какво следва да правим на т.нар. "лоши хора"? Или поне недотам добри?

Единственият сигурен начин на защита е да разчитаме на закрилата на самия живот/съдба/Бог, като се отпуснем и му се доверим напълно, както и да се стараем да живеем според законите/хармонията на същия този живот/съдба/Бог. Ето това е сякаш много трудно за разбиране. Но нека психолозите кажат - успяват ли да премахнат определена черта от характера на човека, който се консултира/лекува при тях или по-скоро развиват/помагат му да развие друга черта, компенсираща тази? На нас ни се струва, че всичко е шев и кройка - прекрояваме, режем, хвърляме ... А хем знаем, че в природата нищо не се губи. Човек си мисли - ето аз съм отмъстителен (примерно), а не бих искал да съм такъв. Е, както казва Божидар, всички методи, техники, медитации не могат да изтрият като с гумичка неговата отмъстителност. Единственото, което може да направи този човек е да развие в себе си друго качество - примерно великодушие. Отмъстителността остава, но е напълно компенсирана с великодушието. Или ако е бил завистлив - да развие радост за/към другите. И т.н. Защото всичко това е наш стар опит, неща през които сме минали, които вече имаме. Идеята е да се разширим, да добием още неща. Това важи и за прекомерно или едностранчиво развити т.нар. положителни страни - рано или късно животът ще ни постави при условия, които да ни принудят да ги компенсираме, според поговорката "Прекаленият светец и Богу не е драг." Да, макар че от деца ни възпитават точно в обратното. И забелязвам как голяма част от рекламите примерно играят точно на тази струнка - сигурността.

Eто това още му се чудя и не съм го измъдрила - вървим ли към собствените си задачи от деца или тогава по-скоро у нас има още неотшумели отзвуци от миналото превъплъщение? Имам много примери около мен, включително и аз самата, когато детето показва едни наклонности и способности, а под нечие влияние или дори давление от страна на родители, роднини, приятели, поема друга посока на развитие. Та каква в крайна сметка е наштата собствена задача

Ех, защо се опитваме да надникнем дори в канчето на духовните учители?!

Не, трябва също и да изпиташ вътрешно удовлетворение от това, че на нуждаещия се е оказана помощ. ... И тука е много важно да сме доволни не защото ние сме оказали помощта, а защото помощта е оказана. Важен е положителния резултат, а не това, че той е постигнат благодарение на нашата помощ. Май стана доста оплетено ... А, не, хич не е оплетено, чудесно си го казал, точно така си е И дали ще го наречем човечност, доброта, духовност ... - това е просто животът (исках да кажа начинът на съществуване/функциониране, но реших, че звучи много сухо ), който всички ние човеци следва да постигнем, към който уж се стремим - живот в унисон и служба на Цялото.

За съжаление много хора сигурно ще отговорим на всички тези въпроси с "НЕ". Възхищавам се на хората, които имат пълна вяра/доверие в живота, приемат нещата без да се тръшкат, изпълнени пак с вяра, че всичко в крайна сметка ще се подреди, не се опитват дори да планират живота си ... Ако сме достатъчно будни/осъзнати/сетивни, ще усещаме накъде ни насочва самия живот, къде сме най-нужни, полезни, къде нашите слабости, емоции и т.нар. "дефекти" могат да бъдат "ефекти"...

Да, Klaudia, така е. И аз съм като твоята приятелка, само че при мен бяха нужни серия от крошета И е много права Мона - много сме зле, щом са нужни страдания, за да ни подтикнат да търсим истината. А може ли без страдания това човечество - ще ми се да мисля, че би могло; раждат се сякаш вече такива деца, които ще имат друг стимул

Защо? Би ли пояснила какво имаш предвид.

Да, това с командировката беше много точно попадение Благодаря и за справката в Уики; не бях се замисляла за етимологията на думата "брак". А иначе за ритуала и на мен ми е правило впечатление - не само, че държат над главите на младоженците венци, но и разменят неколкократно венците, като че ли така символично ги свързват/обвързват и то именно в най-висш план.

Знаете ли, Августин, на мен ми се струва, че Вие искате някакво много точно и прецизно обяснение и описание на любовта. Но за любовта, както и за щастието и др. подобни абстрактни понятия, много трудно може да се направи това. Също така ми се струва, че ние хората сме склонни да олицетворяваме Бог, а това може донякъде да е по-близко за възприемане, но със сигурност ни отдалечава от Неговата същност. Казваме - Бог ни обича. Това обаче в никакъв случай не бива да се разбира буквално. Бог не е човек и не може да обича; не и по нашия човешки начин. По същата логика можем да кажем - "Земята иска да ни прегърне, да ни притисне до себе си." - имайки предвид гравитацията. Когато ние се намираме в хармония със света, усещаме една лекота, радост, дори - няма да е силно казано - една благодат, което де факто е тази Божия Любов. В такъв случай нещата опират до това, ние да успеем да почувстваме света, да усетим, че сме част от него, да започнем да функционираме по оптимален начин, който допринася за всеобщата хармония. Тогава за мен бихме могли да кажем, че изпитваме Любов и се радваме на Божията Любов.

С това никак не съм съгласна. Кои са добри, как са добри? Ако човек живее със светоусещането, което добре е описал erendil по горе, то няма как да страда. И животът/Бог всячески ще са преносно казано "в негова услуга" (дори и при някаква т.нар. "лоша" карма, който въпрос се повдигна по едно време), просто защото самия човек живее според законите и хармонията в света. П.П. Имам мноооого познати, които сами себе си именуват добри хора. Те са добри в такъв смисъл - нищо лошо на другите (физически!) не правят. Това обаче обикновено не е от прекрасните чувства и мисли, които изпитват към тях, а по-скоро от страх (като се започне от най-буквален и елементарен и се стигне включително до страх от "духовен" тип - че каквото правиш, ти се връща и др.п.), от задръжки от типа "така не се прави", "не е възпитано", "еди кой си друг ще го подреди вместо мен" и т.н. Същевременно тези хора не спират да обсъждат и осъждат другите (по много начини, най-префинения е, като се оплакват "Толкова неприятен/груб/нахален, представяш ли си, ама аз си премълчах, какво да го правя!"), никак не са склонни да направят каквото и да било за другите, все са недоволни, все нещо не им харесва, като се започне от роднините и се стигне до международното положение . Е, ако тези хора са действително добри, то да, ще си страдат и още как.

Знаеш ли, erendil, и аз смятам така. Обаче представи си човек с увреждания примерно - дали по рождение или получени спед това при заболяване или инцидент. Твърде несправедливо (от наша, човешка гледна точка); и твърде подтискащо да си мисли, че не е на прав път или че някак е или е бил направил (може в предишен живот) много погрешки, за да го постави животът в това положение.

Случайности ...? А кой, кое или какво създава случайностите, ако ги има?

Смисълът за мен това е същността на нещата. Т.е нормално е да го търсим (искаме да разберем каква е), нормално е за различните хора да е различен (все още), нормално е да сме зависими от него ...

Ето една интересна публикация в спиралата по темата.

Oх, за избора не съм сигурна. Но с останалото съм съгласна - това и казваме всички, писали напоследък: аз, dantchela, Божидар ..., говорим за хора, проявяващи лицемерие, не ги осъждаме, нито заклеймяваме, етикираме, че са си лицемери по принцип, и точно това, че често го проявяват с най-благородни мотиви. Но ... май пак не е удачно. Като краен резултат май всички са измъчени. Явен конфликт няма, но и истинска радост, спокойствие, удовлетворение - също. Последното изречение също споделям напълно - сигурна съм, че ако аз съм на мястото на въпросния човек, бих действала по същия начин, пък може и по-неадекватно дори; определено имам познати, включително от този сайт, които са много силни духом и на които искрено се възхищавам!