Диана Илиева

Благодаря ви много за отговорите по темата. Ще се радвам да се включат и други. Виждам, че пак има проблем с назоваването на нещата. Думите често са неточни и подвеждащи. Аз самата доста се чудех как да поставя темата; приложна езотерика, езотерична практика и т.н. - съгласна съм с вас, че може би не са много подходящи, но тогава не можах да измисля нещо друго. Сега се сещам, че мога да попитам и така: - Нужно ли е да се прави нещо по-особено, специално в ежедневието и ако да, какво? - Правите ли нещо по-различно в живота си от болшинството ваши съвременници и как ви се отразява то? Иначе и за мен много важно е нещата да се правят съзнателно, а не машинално, по инерция. Подсетихте ме тук и за готвенето - да, това е нещо, което всеки може лесно да приложи и провери сам; дори и тези, които (уж) никак не умеят да готвят . Просто опитайте, но е добре и да си повярвате преди това, че ще се получи нещо хубаво. А когато готвите (дори и ако просто мажете филия с масло), го направете 1. с огромно удоволствие и 2. вложете най-добрите си чувства; през цялото време бъдете концентрирани върху готвенето, а не готвенето да го правите машинално, а през това време да гледате телевизия и/или в главата ви да има корида от мисли; после дайте сготвеното на някой ваш близък, приятел. Сигурна съм, че всички ще останете изненадани от чудодейния резултат.

Разбирам ви и ви вярвам, че според вас така стоят нещата. Но аз не съм и написала - Всички виждаме зад огледалото на другия или друго подобно. Казах - възможно е да погледнем зад огледалото на другия, защото познавам такива хора, за които и аз, и вие сме като отворена книга. Разговаряла съм с тях, учила съм се и още уча от тях. Именно затова уточних - . Т.е само дългогодишната работа по 10 часа на ден с най-различни хора не може да даде нужната подготовка, важна е работата по виждането/познаването на себе си. И тази работа продължава през поредните инкарнации. Всички вие сте срещали хора, които въпреки че нямат нито нужното образование, нито работят много-много с хора, но са едни родени психолози. И аз за себе си съм се отказала вече да се гледам в чуждите огледала, стигат ми толкова самозаблуди до сега.

Мда, чак сега разбрах същността на темата. И тъй като аз самата не се чувствам обвързана, нито с българските, нито с чуждите последователи, нито с някаква официална позиция и въобще бях несведуща относно обстоятелствата, изнесени в този пост, бях в недоумение и изказах своята лична позиция. Тя не се променя. Каква е официалната - не знам, аз нямам намерение да се ползвам от т.нар. "духовен обмен", нито да вкарвам някой в "правия път". Но ако положението е такова, каквото го описва solej, то ... нямам думи. Жалко, че и в тази сфера от живота ни се повтаря циничната максима - Кой каквото и да ти говори, имай предвид, че става въпрос за пари

Да, разбира се, че има разлика между мнение и оценка. Но искам по-скоро да уточня нещо друго, отнасящо се до огледалата, защото твърде често се размахва из темите. Да не забравяме, че отсрещното огледало в 99.999% не е нито чисто, нито право. А да се оглеждаме в замърсено или криво огледало ... представяте ли си каква гротеска - едно криво огледало се оглежда в друго криво огледало. Искам да кажа, че най-често получаваме наистина една обратна връзка по отношение на някоя черта в нас, но доста изкривена, а понякога сигурно дори изопачена. Също и за виждането - не съм съгласна. Човек може да види себе си. Не е лесно, нито бързо, но това е пътя. Не са ни нужни огледала. Иначе нямаше да ни кажат - Познай себе си!, а примерно: Огледай се в другите! И още нещо - да, можем да видим другия; зад огледалото. Колкото повече успяваме да видим/познаем себе си, толкова повече се стопява огледалото между другия и нас. В тази връзка - да, възможно е, не дори да налучкаме/отгатнем, а да видим "действителното състояние на другия".

Доставката непременно с куриер "до врата" ли е? Това не е много удобно за хора като мен, които са в движение през деня, а не е ясно кой ден и в колко часа ще дойде куриера. Предлагам да има доставка и "до поискване", която в някои случаи е по-удобна за получаване.

Ами представяш ли си, ако хората започнат да виждат мислите в главите на хората срещу тях, да ги четат добре, както в главата на Кристалния Джакомо? Например току що избрания от теб кмет или депутат се опитва да те убеди колко полезен е еди кой си договор за вашия град, а ти или някой друг вижда, колко ненужен е този договор, дори обременява общинския бюджет, а каква хубава комисионна ще вземе този човек от него. Ако межехме да виждаме, или поне една част от хората, то такъв човек вероятно нямаше никога да бъде избран на такъв пост. Но не е само това. Академик е прав - ясновидството би разстроило обществото като цяло. Политиката, икономиката, религиите ..., дори всекидневните дребни неща. Нима може някой да продължи да работи настоящата си работа, когато поне една част от хората ясно могат да прочетат неговото неудоволствие от рработата, или омразата му към шефа, или презрението му към колегите ... (примерно), а ще може ли да продължи същестуването на семейство, в което партньорите са се лъгали един друг в продължение на много години и т.н.

Канел, тъкмо се канех да отворя и аз подобна тема - Що е то духовно развитие и духовен човек? Но виждам, че ти вече си свършил тая работа. Затова ще използвам и ще попитам тук - някой може ли да ми обясни така по-подробно, но с прости думи, какво е това духовно развитие и какво е това духовен човек? И защо ми се струва, че всеки си представя различни неща зад тези две понятия (което интересно, но не ни пречи да си говорим надълго и нашироко за тях, дори да спорим и т.н.)? Това личи и от отговорите в анкетата, и дори от поставените въпроси. Чудя се, непременно в резултат на духовното си развитие ли служим на Бог или така или иначе си Му служим? Има ли на земята някой човек, който да не е в духовно развитие - ако да, моля, обяснете ми по-подробно кой и какъв е той, да се науча да ги познавам и аз. Много интересно ми стана и искам да помоля тези, които са отговорили, че очакват освобождение и просветление в ТОЗИ ЖИВОТ, да обяснят какво именно е това (например освобождение от кого/какво, просветление в какво отношение, в какъв смисъл) и как и кога ще стане, според тях, какво им дава основание да смятат, че ще е още в този им живот?

Eто, аз съм една от тези, дето се чудеха, защо съществува подобна тема. И доста време се въздържах от коментар, а не че нямам собствено отношение към въпроса. Надявах се дори, темата да затихне. Обаче не. Напротив. Невинното заглавие, след първоначалния слаб интерес, беше изострено в развитието на темата, започнаха едни ребром въпроси за бял и черен, подканяне и дори изискване да се привеждат аргументи и доказателства , а след това се чудим, ама защо така станало, то не бивало така да стане ... Много сте интересни. Уж всеки е наясно за дуализма, а тъкмо там най-много се спъвваме. Иска ми се да попитам - извинете, има ли и други хора, или всички са или категорично черни, или категорично бели?!?

Астрологичната прогноза за 2011 потвърждава номерологичната. Годината започва не леко и бих казала колебливо, противоречиво; първото полугодие ще е по-тежко и някак буксуващо до към края на април, началото на май, когато ще направим особени усилия (струпване на много планети в Овен) да действаме и да постигнем резултат в голяма степен против установения ред до момента и против обществените нагласи, включително за елитарност и др.п.(в опозиция на Сатурн във Везни), подтикнати и от събуждащи, да не кажа разтърсващи събития от страна на съдбата (квадратура на Плутон в Козирог към Сатурн и планетите в Овен). По месеци - януари ще е по-лек, ще започнем обнадеждени за промяна към по-добро; февруари ще е тежък, напрегнат; през март нещата ще се задвижат, ще се разрешат някои неща, ще има поне частично подобрение; през април ще назреят и други проблеми, но ще има и воля за разрешаването им; на 01.05 и на мен ми е интересно да видя какво ще се случи, това за мен е някаква повратна точка за годината, след това нещата ще тръгнат по-динамично и докато юни ще е малко по-спокоен, то юли, този летен, отпускарски месец, ще е изпълнен със събития ... Спирам до тук, че стана късно. Ще се радвам и други да се включат в темата.

Според мен значение имат и двете неща. Общата сума на цифрите на годината дава числото, което дава информация за характера на годината като цяло, а отделните цифри - за развитието на нещата в течение на времето. Тази година ще бъде по-добра от изминалата, но няма да е лека година като цяло, ще изисква от всеки много работа, реална и то без да очакваме награди и фанфари, сега е моментът да се гради, да се създадат сериозни основи; като цяло не е време за нови инициативи (с изключение в известна степен на тези, за които личната година е с поощряващо това число), за такива ще е добре едва в края на годината; няма смисъл от усилия за бързо развитие, напредък, защото няма да дадат желаните резултати (4 символизира и затворен квадрат, като затворен между 4 стени); ще се повиши реда, законноста, организацията, порядъка; на преден план ще са по-материалните неща в живота, особено през първото полугодие. 2 означава едновременно и съюз, но и зависимост, противоречие, ще започнем годината по-трудно, но в края ще достигнем до по-висок етап на развитие (11 е висшата октава на 2), ще завършим 2011 с един добър потенциал за развитие през следващата година, като главно да се разчита на собствени усилия. За личната година и рождените цикли мисля сме говорили в други теми тук.

Да, интересна тема. Ще се опра на този пост на Донка: защото е удобно, много добре е систематизирала нещата. Направи ми впечатление, че на първо място стои - ФАКТ. Значи освен разни мнения, оценки и всякакви подобни субективни неща, имаме и факти, т.е неоспорими, обективни неща, които за съжаление, не всеки път са толкова лесно видими и прости за определяне, както е в горния пример. И аз в случая визирам темата за Михаил Иванов, но и не само за него, ами и много други. Според мен колкото по-близо е до фактите нечие мнение/оценка, толкова по-полезно е то за всички. Защото често, поради субективни и обективни трудности да различим фактите, всички ние сериозно се заблуждаваме по някои въпроси. А според мен има значение заблуждаваме ли се или не. И то доста по-голямо значение от това дали коментираме някого, бил той жив или умрял, положително или отрицателно мнение/оценка даваме и т.н. А когато някой е обществена личност, приел е да бъде такъв, то е нормално да коментираме личността му, делата му. Че то по тази логика можем да кажем и за Хитлер - той не е вече между живите, от една страна не е редно да го обсъждаме, от друга заради обстоятелствата за него вече или добро, или нищо. Когато някой настоява да получи именно нашето мнение? - да, можем да му го дадем, според мен: щом го иска, можем да предположим, че човекът иска и е готов да получи друга гледна точка по вълнуващия го въпрос. Е, понякога се оказва, че никак не е искал да си разшири мирогледа с друга гледна точка, а по-скоро му се е искало и още някой да потвърди неговата собствена, но това е вече друга тема . При такава комуникация, като тази във форума тук, изказването на мнение е по-скоро полезно, защото все ще има някой, който тъкмо в момента е отворен да погледне с други очи на повдигнатия въпрос. Когато говоря обаче с конкретен човек, обикновено се съобразявам с неговата готовност за възприемане.

Присъединявам се към Роси. Нямам нужда да търся цитати и аргументи и да доказвам каквото и да било на другите хора - просто моите усещания са такива също. П.П. Освен Учителя, мога да спомена Р.Щайнер, при който също имам усещане за истинност и чистота.

Разбирам какво искаш да кажеш и съм съгласна с теб, обаче да ме извинят психотерапевтите, но не мисля, че те биха могли да помогнат съществено, именно защото не всички от тях са ... как го казахте ... окултни ученици. И точно заради тази опасност, за която намеква Божидар, се препоръчва всеки ученик да си има учител, който да се грижи за неговата стабилност - физическа, психическа, духовна, всякава. А нещата наистина не са шега, съвсем са сериозни. Чувам много хора да казват - на мен Учителя ми е учител, на мен всички около мен са ми учител и др.п. Няма как да стане. В най-добрия случай човекът, работещ самостоятелно, без учител, не напредва особено, стига до някъде и после ... буксува. А учителят, реален (което не означва непременно материален, макар и най-често да е такъв) наистина идва, винаги, когато някой е на етап да има учител.

Здравей, Zenda! И аз се чудя, защо в България са толкова слабо популярни есенциите. На първия въпрос - няма такава специфична есенция, макар че някои автори могат да споменат примерно габър или джанка. Проблемът е там, че всеки човек си има специфични особености, въпреки че външната изява е една и съща - примерно тютюнопушене. По принцип есенциите могат да се предпишат по два начина - след интервю, както при хомеопатията, макар че е различно и интуитивно, ако предписващия има такава способност или ако пациентът има силна интуиция, като се използват различни методи, примерно на пациента се дава да разгледа снимки на растенията и той определя кои му харесват/от кои се чувства "привлечен" и др.п. Каква е разликата с хомеопатията при определянето на индивидуалните есенции - определяне на есенциите след известен период от време отново налага контакт с пациента. Това е така, защото той евентуално е отработил нещата, които са били "на дневен ред" при него предишния път, при предишния прием на капките; но психиката ни е като люспите на глава лук, ако мога така да се изразя. Като разчистим/хармонизираме най-горния слой, под него се показва друг, в който има други положителни и отрицателни моменти и вече проблемите ни са проявление на тях. Правим разчистване/хармонизиране на по-долния пласт - разбира се, ако искаме и ако се налага - след това на по-долния и т.н.; всички знаем колко дълбоко и необятно е както съзнанието, така и подсъзнанието. Могат да се дадат и есенции за належащ конкретен проблем, особено ако е нещо внезапно и остро, но то е по-скоро като временна първа помощ. За хронични проблеми, към които спада и зависимостта, за която питаш, е много по-ефикасно да са индивидуално избрани есенциите. В България есенциите могат да се закупят от д-р Пашкулев (може да се открие в нет-а). Аз ги ползвам, според мен са добри, действат. Иначе могат да се изпишат от чужбина - мога да дам адрес в Англия: Messrs. Keene & Ashmell 38 New Cavendish Street, London, №1, Great Britain Messrs. Nelson & Co. LTD 73 Duke Street Grasvenor Square London W.I. Great Britan Доколкото ми е известно отделни есенции или целия комплект от 38 могат да се закупят свободно от аптеки в много западноевропейски страни.

Наистина - всеки е различен и всеки има право да си каже мисълта. Предполагам, че и аз? Знам, че нито на теб, нито на Канел ще ви хареса, а може и на доста други от форума - но аз предпочитам летящите хора пред пълзящите - това е. А по отношение на духовността - определено не съм такава. Повече съм от светските. Ако бях истински последовател на Учителя - щях смирено и търпеливо да мълча може би. Както правят някои други на които се възхищавам. Не бих искала да ме разберете погрешно - за мен от летящите сте и ти, и Канел, и Вятър..., но защо не ви харесват другите - не знам? Ох, Ани, по-скоро аз вече не знам как трябва да си формулирам мислите, за да бъда разбрана правилно. Но може би няма и смисъл. Ще отговоря само на това, което си подчертала - добре, разбрах какво предпочиташ ти и уважавам много твоето предпочитание; а аз предпочитам първо да не деля хората на летящи и пълзящи и второ - забелязвам, че болшинството хора са между тези две крайни положения - лошо ли е и имам ли право на такива предпочитания? Или пак ще ми се разсърдиш? А по отношение на духовността - казах, че предпочитам да не деля хората; такива мисли (в предишния ми пост) се пораждат в мен само и единствено, когато се сблъскам с такава показна, фалшива духовност. И в интерес на истината след това бързо забравям за това. Това е Извинявам се, че постът ми е извън темата. Ако сметнете за необходимо, изтрийте го.

Aз съм съгласна с Вятър*, много точно казано според мен. Въобще доста странна тема е това за мен. Духовният живот като героизъм сигурно звучи доста благозвучно в много уши, но ... не е ли това само една храна за така разчепкваното тук из форумите его (което също нямам особен афинитет да коментирам)? Ако един човек, вместо да следва пътя си, защото така го разбира и така го намира за важно и полезно да го върви, ами вземе да се спира и да се чуди - ама това дето правя, дали пък не е съизмеримо с героизъм, а? А има ли значение героизъм ли е или не? Ако да - за кого и за какво? Ииии ... - защо примерно за Франциск от Асизи или Иван Рилски не казваме, че са извършили героизъм в такъв случай?!? Типично по нашенски – ако някой е разперил криле – дай да му ги резнеме. Ако някой е с една глава по-висок – също. Да се смачка всичко което е различно. А недай си боже някой да се е помислил за герой! Ужас! Как е възможно такова нещо! Какво право има той да ми се прави на велик!? Ама, че „его” имал! (Тази дума между другото стана една от най-обидните във форума). ... И когато някой възкликне – „иска ми се да съм герой”, да не му забиваме веднага главата в калта. ... E, Ани, недей така. Според мен между небето и калта има още много пространство. Защо така да гледаме - или само високо в небето, или само долу в калта?! Нещата не са бяло/черни единствено. Има и много други цветове и нюанси. Ако казваме в случая, че героизмът е доста висока летва от една страна, а от друга - несъпоставима/неприложима спрямо духовния живот (виж аргументите по темата не само на Вятър*, но и на БожидарЗим, и на Канел, че героизмът по-малко или повече е някакво обществено признато явление, нещо в светлините на прожекторите и т.н.), може би имаме някакво основание за това. Освен това всеки си е различен, има право да мисли така или иначе Във всеки случай никой на никого нито е искал, нито е забивал главата в калта. Ами да, никой не е казал "аз съм герой", обаче зад думите това прозира - "дали пък, след като водя един по-различен, духовен живот от останалите, това не е героизъм от моя страна, още повече в съвременните суперматериални условия и тенденции?!?". Е, за мен това е твърде малко, за да го нарека героизъм. Ти обаче казваш, че дори отстояването на собствените убеждения тук във форума е героизъм. В такъв случай, явно зависи много от гледната точка, какво определяме като героизъм. Освен това "духовен живот" е едно твърде щекотливо понятие. Какво е духовен живот, кой води и кой не води духовен живот? Аз неколкократно в други теми съм отхвърляла за себе си понятието духовен човек, защото ми се струва нещо недостижимо поне на този етап за мен. Какво различава духовния от светския човек? Има ли точна граница? Или е размита? За себе си мога да кажа, че правя или не правя нещо, не за да го нарека аз или някой друг героизъм; въобще не ми се мярка дори такава мисъл в главата. Правя или не правя нещо, защото ми се струва, че така е по-добре/полезно/необходимо за мен и за другите. Какво и как съм направила и дали е било за всеобщото добро, не мога аз да оценя. Харесаха ми думите на Пламъче: Знаеш ли, сигурно съм от грубите, защото не съм го казвала, но и на мен ми е идвало на ум, като чета някои хора тук, точно същата мисъл "Защо този човек се прави на много духовен, след като ясно прозира обратното?". А струва ми се и ти си се сблъсквала с подобно нещо. За мен е много неприятна такава фалшива, показна духовност. Съзнавам, че някои хора го правят несъзнателно това - в смисъл сами са убедени, че са много духовни от една страна и не се усещат, че така натрапливо го демонстрират от друга ... Както и да е ... Хубаво е, че все повече се увеличават хората, които могат да видят и оценят и вътрешното съдържание на другите и тогава всичко това ще отмре от самосебе си.

Aз съм съгласна с Вятър*, много точно казано според мен. Въобще доста странна тема е това за мен. Духовният живот като героизъм сигурно звучи доста благозвучно в много уши, но ... не е ли това само една храна за така разчепкваното тук из форумите его (което също нямам особен афинитет да коментирам)? Ако един човек, вместо да следва пътя си, защото така го разбира и така го намира за важно и полезно да го върви, ами вземе да се спира и да се чуди - ама това дето правя, дали пък не е съизмеримо с героизъм, а? А има ли значение героизъм ли е или не? Ако да - за кого и за какво? Ииии ... - защо примерно за Франциск от Асизи или Иван Рилски не казваме, че са извършили героизъм в такъв случай?!?

Здравей, my1! На никой от нас родителите му не са идеални. Бъди сигурен, че има и по-лоши родители от тези, при които ти си израсъл. А ако нямаше родители и беше израсъл в дом за сираци?! Едното, което мога да ти кажа, за да успееш да простиш на родителите си, е да се позаинтересуваш какво е било тяхното собствено детство, как са израснали, при какви условия, как са ги третирали техните родители, взаимотношенията им с тях и с братя/сестри ... Сигурна съм, че там ще откриеш единия ключ от бараката. Другото, което казваш, за отговорността ... Ами, хайде да помисим заедно. Допускаме примерно, че твоите родители кажат - "Ето, ние поемаме отговорността за това, че нашия син е израсъл така, в тези условия.". И какво? Според теб ще се промени ли нещо. Казват: "Просто ние сме такива и така го отгледахме.". Ха сега, де. Дотук добре - отговорността поета. Ама нищо друго насреща. Та мисълта ми е - ако това ще те успокои, да, сигурно си прав, че родителите ти са правили много грешки, че не са ти дали достатъчно любов, внимание и т.н., но няма никаква полза да се остане само до тук, до тази констатация. Полза ще има, ако се опиташ да приемеш, че по някаква игра на съдбата ти си попаднал точно при тези родители, ако се опиташ да ги разбереш (допускаш ли, че може би просто не са в състояние да се държат по-добре) и след това да им простиш (най-малкото, защото не можеш да върнеш нещата назад). И дори нещо повече, може би на един по-късен етап, когато ти самия се почувстваш по-стабилен и уравновесен емоционално, да опиташ да промениш отношението си към тях, да ги заобичаш ... Гарантирам, че още в момента, когато им простиш (но истински, от цялото си сърце), нещата при теб самия и във взаимотношенията ти с тях видимо ще се променят, по един чудодееен начин, никой и нищо съществено няма да е направил, обаче промяната ще е станала. Иначе - да, допускам, че в твоето отношение и към самия теб, и към другите хора, ти несъзнателно може би ще правиш (не всичките и не точно по техния начин) неща така, както твоите родители и които по принцип не ти харесват. Тук е важна работата над себе си - не знам какъв тип човек си по принцип: ако си такъв по-умозрителен, може би ще ти е от полза да се наблюдаваш, да се самоанализираш и съзнателно да си поставяш задачи какъв и как да се проявяваш; ако си по-емоционален, импулсивен - проявявай най-добри чувства към всички и всичко, бъди позитивен. любящ, приемащ ..., не се ядосвай, не критикувай, не само дреболиите, ами и по-съществените неща. Това, което казвам, звучи просто и лесно, обаче както вече си забелязал само на теория; на практика не е толкова лесно, нито пък ще стане веднага. Но ако си последователен и наистина искаш да го постигнеш, ще се получи. Успех!

Христо, можеш спокойно да вярваш на Библията. Бих казала, че хич не е иносказателна даже. Знаем, че на земята са съществували няколко човешки раси преди нас - Атланти, Лемурийци и т.н., като ние сме 5-тата подред коренна раса. Всяка коренна раса пък има 7 последователни във времето да ги наречем подраси. Как мислите, дали едната раса или подраса е била изчезвала до крак и след това, ей така от нищото се появява следващата? По-логично е, да не е така, а има много източници, вкл. и Библията, че на Земята са съществували в преходните периоди същества и от една, и от друга раса. Илен съвсем на място ти е напомнила, че представителите на предишните раси са били по-едри - това са ти исполините. В някои отношения са били по-напреднали от по-различните от тях и току-що появяващите се човеци, затова и такива коментари има относно тях в Библията. Ето сега също се заговори, че паралелно с нас, започнаха вече да се появяват представители на 6-тата подраса, с леко изменнено ДНК и други способности/възможности, т.нар кристални деца. Е, ако ние изчезнем, преди те да започнат да се раждат и преди да ги отгледаме дори - как ще стане?!? А дори и в периодите на смяна на коренните раси е имало дълги интервали, в които са същестували и такива, и онакива ... П.П. Атлантите са имали летателни апарати по-различни от сегашните и може би тях наричаме НЛО

Мда, и аз харесах темата На Коледа се ражда Любовта и съжалявам, че не се разви нататък, а се заплете в една схоластика ...

Аз много харесвам д-р Иванка Кирова и използвам/бих препоръчала една нейна стара книга - Самомасаж. Не зная дали може да се намери още.

Христо, ти си неуморим Искаш ли да ти дадем палмата на първенството по откриване на теми още сега, за да не се преуморяваш толкова Шегувам се, хубаво е, че питаш, каквото те интересува. Моят отговор - да, възможно е и не се колебая, дали когато го казват, са съвсем искрени (като се замисля, май не го казват, но се усеща ), защото имам предвид и себе си включително . А на другия въпрос - явно ще е д) - това са хора, които първо са в съгласие със себе си (никак не е задължително да са духовни, пък и не знам какво имаш предвид под духовни) и второ - не са или са много слабо зависими от общественото мнение. Всички такива хора, които познавам, не са с външност на фотомодели, но и нямат някакви сериозни отклонения от природните мерки и съотношения, а също така си имат един собствен чар. И нещо интересно - визията на човек може и се променя и то много повече, отколкото смятаме. В каква посока - зависи от вътрешното му състояние. Аз например имах една характерна вдлъбнатина в горната част на носа, която почти изчезна, след като оправих на 90% отношенията си с родителите. Колкото по-балансиран е човек, толкова и визията му е по-хармонична (важно - хармонична!, а не идеална, според някой наш временен, съвременен идеал).

И аз ви благодаря за отговорите Роза и късметче! Смятам, че е важно за всички да споделим кой какво и защо прави, какво вижда като резултат, надявам се, че ще бъде не само полезна информация, но и стимул за по-мързеливите (като мен ) да опитат нещо от споделеното, да променят ежедневието си, което живеем предимно по инерция май. Иначе да, съгласна съм и ми се струва съвсем нормално това, всеки да прави различни неща, такива, каквито са подходящи за него. Наблюденията на късметче са много точни според мен - благодаря - не бях се замисляла, но мисля, че си права. Да, Канел, разбирам какво искаш да кажеш и съм съгласна с теб; не съм искала да прозвучи така, като че ли отричам четенето. И, разбира се, че всичко, което приемаме в себе си, дори несъзнателно приетото, се отпечатва в нас и оказва своето въздействие (понякога бих казала - за съжаление: повечето реклами са такъв пример). Обаче на мен ми се струва, че ако само четем, без съзнателно да прилагаме, нещата ще бъдат някак полвинчати или поне въздействието/промяната ще бъде по-слабо/бавно. Все пак, ако искаш, обясни по-подробно как смяташ ти?

Роза, имах такава колежка на времето - при нея беше много харкатерно изявено, не че не познавам и други такива хора, включително близки. Затова написах: Изпробвано е; работи. И знам, че при близки хора е по-трудно. Но е трудно заради емоционалната натовареност на взаимоотношенията с тях. Затова е важно да бъдем силни, уверени и спокойни самите ние, за да можем да проявяваме добре горната препоръка.

От доста време ми се върти това в главата, а мисля го нямаме като тема, затова ще си позволя да ви попитам тук. Повечето от нас активно четем, размишляваме, коментираме тук или на други места за най-различни езотерични методи и практики, запознати сме поне на теория с разни духовни учения, школи и т.н. Какво обаче ми прави впечатление - далеч не всички прилагат и то системно и съзнателно в живота си това, което са чели, коментирали ... защо? Вярно е, че съвременния ни начин на живот би бил затруднен или дори възпрепятстван от част от тези практики. Но ако се замислим - ами то винаги си е било така. Точно поради тази причина хората са се замонашвали или са предприемали поклонения и др.п. Обаче има и неща, които са твърде лесни и елементарни за спазване и които пак не ги правим - примерно да ставаме сутрин толкова рано (според сезона), че да посрещаме слънцето. На какво се дължи това? - инерция, мързел, недостатъчна осъзнатост ... Иначе ми е ясно, че всички си даваме извинения и обяснения пред себе си с разни обективни причини или пък че нещото било дреболия и не е толкова важно за спазване. Знам, че има и хора, които сериозно и последователно прилагат това, което са сметнали за нужно и важно. Та ви моля да споделите: - какво прилагате вие? - от колко време? - защо точно това сте си избрали? - забелязвате ли някаква промяна - в себе си, в околните, в обстоятелствата около вас? и въобще всичко, което сметнете за добре и полезно по темата. Поздрави!