Диана Илиева

Здравейте! Имам въпрос. Тия дни се замислих - бях чела някъде от Учителя, че всичко в живота се повтаря през 19 години. А ако се замислим логично, спрямо номерологичните принципи, по-скоро всичко в живота може би се повтаря през 9 или 2х9=18 години. Като взех да правя разни проверчици, като че ли Учителя е прав. Но защо е така? Вие имате ли представа, какво е обяснението, защо точно 19 години (че не мога и да намеря точния източник, не съм сигурна 19 ли беше или беше казал - на всеки 19-20 години нещата в живота се повтарят)? Какво мислите и знаете вие - помогнете моля!

Мда, това ми беше мисълта и на мен - ако приеме фамилията на биологичния баща, това означава, че е припознато за негово, и от двамата родители. По-добре в акта на раждане да се впише: баща - неизвестен и после да се осинови от някой, преди биологичния баща да е завел дело за доказване на бащинство.

Хм, Пламъче, а на теб това не ти ли прилича на манипулация - похвала, че яде , че чак и подаръче Въобще не съм съгласна с тази статия; и не ми харесва като представят нещо едва ли не за факт или за нещо очевидно, а то е жива измишльотина: откъде-накъде всички знаели, колко е трудно да накараш едно дете да яде здравословна храна?!? Ето, аз не знам такова нещо. Напротив, едно бебе или детенце на годинка или две въобще не иска да приеме нездравословни храни и напитки. Освен това кой е казал, че именно зеленчуците са най-здравословната храна? Защо не са направили изследването с плодове? Но и с плодовете щеше да се види нормалната разлика в предпочитанието на различните деца към различните плодове - забелязала съм, че малките много добре определят подходящата за техната конституция храна (и плодове, и зеленчуци), не са им нужни нито таблица, нито тестове за определяне на конституцията . И ако изследващите не са включили в изследването подходящи за определена група деца зеленчуци или плодове, то е ясно, че дори с подаръче ефектът ще е краткотраен, не повече от няколко месеца, колкото и казват. Ако една майка се вслушва повече в бебето/детето си и му предлага предимно естествена храна и напитки (защото примерно къде има подсладена вода, ако ние съзнателно не й добавим захар?), то хранането на малкия човек съвсем естествено ще бъде съвсем здравословно; включително и като порасне.

Здравей, ако положението е толкова сериозно, колкото го описваш, то не е ли по-добре жената да не се съгласява да запише детето с фамилията на биологичния му баща (и без друго нямат официален брак), а да остане с нейното фамилно име. А след това някой роднина (примерно бащата на жената) да осинови, макар и чисто формално, детето. Тогава биологичния баща ще е максимално затруднен да направи каквито и да е домогвания до детето, против волята на майката.

Mммм, хубаво си ги изброил наистина. Обаче не е като в средновековието. Идеята постепенно всички тези неща да не ги правим, но не насила, не защото трябва, а защото така ни идва отвътре. То по принцип едно нещо се брои, че не го правим, само ако и вътре в себе си, в мислите и чувствата си не го правим също. Всяко нещо, от което се ограничаваме, не си го позволяваме, по една или друга причина, на практика не е отработено, дори бих казала, че имаме все още нужда от него. Това не означава, че не бива да се опитаме да ограничим себе си в това или онова (защото се случва някои неща да са ни дошли в детска възраст наложени отвън, примерно от семейството, социалната среда ...), но ако това ограничение ни води до дискомфорт, то значи по-добре да си позволим нещото, поне в някаква степен, а да опитваме с други средства да го отработим, да го изчистим (понякога един живот не стига). И всяко упражнение от типа "да не правя еди какво си", съзнателно и умишлено, което често се изтъква, как трябва да стане с усилие на волята и дори, че това е една проверка на волята ни и още по-абсурдното - че това ще развие/усили волята ни, е много погрешно и вредно според мен. Точно поради тази причина аз винаги съм била на особено мнение и относно аскетизма, и относно волята, и относно теми като тази или свързани с вегетарианството и др.п., точно поради това не мисля, че е удачно да се поучават другите колко много е полезно да ядат вегехрана или каквото и да било друго, защото този, на когото го казваме, може въобще да не е на такава вълна.

Хм, ами не мога да уточня - всякаква най-вероятно, защото съм се чувствала изключително зле, точно както описват pass_to и Пламъче. Да не говорим, че като първи наивник се бях заела да помагам на въпросния вампир, да излезе от текущото си положение на самотен и тъжен неудачник - такава болест си докарах след известно време, но благодарение на нея пък най-накрая ми светна какво става, направих връзката (беше преди 6-7 години поне). А вампир си е много на място. Или може - паразит. И при растенията има такива - те се хранят, като измукват хран. вещества от растението гостоприемник.

Ама чакайте, всички тези примери напоследък никакъв енергиен вампиризъм не са. В най-екстремния случай биха се класифицирали като психовампиризъм най-много, а често явно са си обикновени манипулации (и на малките деца, и на възрастната майка, и т.н.). За да има енергиен вампиризъм е нужно ей такова нещо, каквото е описала pass_to: късметче, радвам се, че си успяла, да научиш един енергиен вампир да се снабдява по друг начин с енергия. А какво да правим, ако човкеът не иска и да чуе да си промени начина на живот?

късметче, обясни моля те какво имаш предвид с това за децата. Случаят, за който аз говоря, е именно за дъщеря в семейството; никой друг от това семейство не е такъв; всички са големи хора вече, над 30 годишни са децата в това семейство.

braman е прав, всички ние понякога даваме, а понякога вземаме енергия от другите - представете си една огромна система от скачени съдове, това сме ние, хората. Та, от време на време всички ние вампирстваме повече или по-малко, несъзнателно; най-често вътре в семейството, по много причини, включително и най-елементарната, че тези хора са ни най-подръка. Но не това е проблема. Проблемът е, че докато повечето търсим енергия само отвреме навреме и по малко, то някои хора са отявлени вампири. Мисля, че точно това има предвид Розалина. А всички останали, имат предвид по-леките и инцидентни форми на вампиризъм. Истински, сериозни енергийни вампири не се срещат толкова често. Измежду моите познати има само един много тежък случай. Понякога се срещат и измежду клиентите ми, но пак много рядко. И никак не мога да се съглася, че е лесно да се отреагира на един сериозен вампир. Всеки, който е така оптимистичен по въпроса, по скоро предполагам, че просто все още не се е сблъскал с нещо, което да го респектира. А работата не е шега. В случая, за който говоря, се стигна до ранна смърт на член от семейството, който беше основния донор. Другите членове на семейството, вече големи хора всички, гледат да се изнесат от дома, несъзнателно, поне за известно време, после пак се връщат. Много е трудно, това все пак ти е близък, усещаш дискомфорт, а не разбираш защо (те са ми просто познати, с материалистична нагласа предимно, никой от тях няма да повярва, ако реша да поговоря по въпроса, с който и да е член на семейството). Говорила съм с вампира, да се отдели да живее в друг апартамент - уж иска, но не го прави. По обясними за мен причини.

Прекрасно те разбирам, имала съм такива усещания с една позната. За съжаление всичко, което описваш, говори, че имаш работа тъкмо с енергиен вампир (най-вероятно неосъзнат), дори и желанието да те докосне някак при среща, за него е естествено. Аз примерно съм я питала защо го прави, тя се позамисли, дори не се беше усетила, че го прави и то често, да не кажа винаги и с всеки (това при условие, че е стеснителна и сремежлива) и каза - ами не знам, така ми идва отвътре, сигурно защото се радвам, че съм срещнала познат/приятел; казвам, добре и аз се радвам, като срещна някого, но не се стремя така непременно да го докосна. Съвети - ако може не се срещайте, ако се срещнете дръж се по-надалеч, хем така няма да може да те докосне, и нека срещата да е кратка, не откликвай емоционално на думите на човека ... такива неща. Другото е ограждане и различни енергийни защити, които изискват известна подготовка и понякога, ако не си в кондиция, може и да не можеш да приложиш. И според мен няма връзка.

Това ми хареса много По шеговит и прям начин формулира основният проблем на цивилизацията, както и крайъгълният камък на човешката ни еволюция. Отново си прав - едно е човек да изказва свободно мнението си, а друго е да заклеймява. А всяко нещо, което е в противоречие с личните ни индивидуални разбирания - не е в противоречие с природата, а само с това, което самите ние знаем за нея. Извинявам се, ако изразявайки мненията си - съм била прекалено огнена или ледена Да, така е, едно е да се изкаже мнение, а съвсем друго да се заклеймява. На практика и за съжаление всички ние по-малко или повече, по-явно или по-индиректно, но все заклеймяваме. Е, има и някои бели лястовички тук-там; на мен особено ми липсва бяса (Бог да го благослови) ... А много духовни учители са се изказали в това отношение съвсем категорично и в прав текст. От Учителя съм го срещала на много места, в ООК например, но в момента не мога да дам кратък, синтезиран цитат, а и предполагам, че многоот пишещите и четящите тук са чели също, затова пък ето нещо от "Как се постигат познания за висшите светове" на Р. Щайнер: Ех, то и този цитат не е от кратичките, но нищо. Сегашният Далай Лама беше казал - перефразирам: "У всеки срещнат човек аз се старая да намеря поне една положителна черта, поне едно нещо, с което той ме превъзхожда. И винаги успявам." Та мисълта ми беше - всички ние да се замислим, доколко сме годни за ученици в такъв случай

Хе-хе, ама на вас май ви доставя удоволствие да се самонавивате на тази тема (и това при условие, че Мария-София ви е пуснала едно образователно клипче по-горе ). Сега се сещам, че като бяхме малки, по едно време беше актуално, с децата от квартала, вечер, малко преди да се разотидем по домовете си, да си разказваме разни страшни истории и да се плашим взаимно или по-скоро целокупно, защото често и самия разказвач го втрисаше П.П. Слънчева, нямам предвид теб, писали сме едновременно, явно с едно и също желание малко да балансираме нещата, а ти определено си го направила по-добре от мен

Мария-София, погледни в такъв случай последната лекция от цикъла "Езотерично разглеждане на кармическите връзки", част 5. Там определено има отговори и то в прав текст.

Дриада, хубаво, но ... ако отговориш и на въпроса КАК да стане това, ще е чудесно.

Преслава, честно казано не мога да разбера какво те притеснява. Кое е стар метод? Аз вече се преброих по електронен път и записах именно общество Бяло братство. Нито аз, нито другите предполагам, не искаме да правим църква или нещо подобно. Валдорфските училища имат както собствено финансиране, така и държавно субсидиране, поне в повечето държави. Изразявайки обаче собствената си принадлежност, всички ние бихме могли да се ползваме от същите права, каквито имат и останалите граждани на нашата държава - това е. Аз имам две деца в ученическа възраст и бих се радвала да имат такава възможност, да учат в друг тип училище. Съзнавам, че докато се осъществи на практика това, моите деца вече ще са завършили и средното си образование дори, но с радост бих работила и помагала за създаването на такива училища, по възможност в повече градове, защото това е много ценно за всички

Пламъче, и аз смятам така Чак малко се плаша от хора, дето това им е главната цел в живота - в най-добрия случай действат в някакво отношение негативно на себе си, а често и не само на себе си. Специфичното е, че за тях всичко останало е второстепенно, включително това да бъдат по-добри към другите, да работят за благото на цялото (дежурното обяснение е, че като работят върху себе си, върху собственото си духовно развитие, така неизбежно ще повлияят положително и на другите, което хем е така, но и не е съвсем така - има една тънка, но съществена разлика, но ще избягам далеч от темата).

Вярно,но с промяната и с отварянето на Любовта можеш да ликвидираш кармата тук и сега! Изборът го имаш винаги в наличност, във всеки момент-да се обърнеш към доброто. Бъдещето не е фиксирано,винаги може да се промени,но това зависи само от теб самия. Покаянието,плод на осъзнаването, е първата стъпка.Пример-покаянието на престъпника,разпънат с Христос... Това, което казваш, в голяма степен е така, но имам някои уточнения: 1. бъдещето не е строго фиксирано, да, но има ключови моменти, които са неотменими, така да се каже; 2. от една страна това "отваряне на Любовта" с главно Л е в чисто бъдеща пожелателна форма за 99.9999% от хората, а от друга много, много рядко някой е в състояние да ликвидира кармата си тук и сега, защото все пак зависи от това колко и каква карма има натрупана, включително част от нея може да е към души и обстоятелства, които просто липсват в този му пореден живот (например не са въплътени едновременно).

В аптеките май няма да ги намериш. Свържи се с д-р Димитър Пашкулев (има и сайт в нета), включително и за да се консултираш.

Да, може да помогне, но зависи на какво ниво в психиката е заложено заекването. Казвам това, за да не се очкават чудеса и моментален ефект. Ако е отскоро и придобито в по-голяма възраст, в следствие на някакъв стрес примерно, то преодоляването ще е по-бързо. Хубаво е и човека да има желание да затвърждава съзнателно резултатите от приемането на капките, иначе след време може да се върне проблема (това е валидно за всичко, не само за заекване).

Не зная какви са тези закони (приличат ми на нещо от Ню ейдж движението), а книги и филми като "Тайната", "Подсъзнанието може всичко" и др.п. не са съвсем верни от една страна, а от друга - никак не са коректни в посланието си към хората. С право се оплакват, че Законът за привличането не работи, защото автори като тези им обещават всичко, а то не е възможно просто. И хората или се комплексират, че са много тъпи и не успяват да приложат правилно нещата, или се оплакват, че няма нищо вярно в тези методи (и честно казано са на по-прав път). В действителност не е нито едното, нито другото - просто ако приложат правилно изложените в подобни книги/филми и в много статии/лекции на Ню ейдж привърженици могат да получат частично подобрение на нещата, върху които работят; само дотолкова, доколкото те самите и то в този конкретен живот са причина за някои от неудачите. Още Щайнер го е казал, че човек все още не може да твори с мислите си, не може да ги осъществява в действителност, не и на 100% и слава Богу, че е така, защото иначе щеше да стане ... направо страшно. В живота човек може да промени само себе си и то до известна степен, а какво се случва край него и с него в действителност зависи от много други неща, включително кармата (минала, настояща, бъдеща), включително житейския план, с който душата е слязла сега, върху който е работила тя самата и висшите йерархии в периода между смъртта и едно ново раждане и т.н. Именно тези неща обясняват защо сега, в живота, тук, на Земята на добри хора се случват лоши неща и обратно (при всичката относителност на доброто и лошото, но тук под лошо се има предвид неща, които носят страдание на човека в земния му живот и обратно).

Всички живеем, т.е вършим, мислим, чувстваме и т.н. определени неща, всеки от нас различни, подтиквани от най-различни неща, като се започне от подсъзнанието и стигнем до влиянието на средата, в която сме. Когато кажем - "той служи на черната ложа" - това ни звучи много странно и екзотично, много хора си представят едва ли не непременно някакъв черен маг, шаман някакъв ... Изразът "служител на бялата ложа" определено ни звучи по-добре, но кой именно и как служи на бялата ложа? И всички тези "служители" все някакви специални ли са? А какви са обикновените хора, редовите граждани? (Нали всеки от нас е важен, какъв е.) Възможно ли е според вас човек да е убеден, че има добри помисли, да се стреми да помага на хората, както може и както той го разбира, а в действителност да е маша в ръцете на черната ложа?

A, Ради, много навременно напомняне. И добре, че те прочетох - иначе по инерция сигурно щях да отметна точно "източноправославна". И въобще нямаше да се сетя за такива възможности за държавно подпомагане. Лично аз го намирам за нормално - щом в България има достатъчно последователи на Бялото братство в крайна сметка като граждани имат право на това, което и другите. Аз също бих се включила с каквото мога за осъществяване на такава идея.

Чакайте, чакайте, много е лесно така - негативизма идвал отвън ... А кой го създава този негативизъм отвън? - ами пак ние, всички ние. Съгласна съм с призива на Кенеди, който е дала Мария-София - "Не питайте какво може да направи държавата за вас, а помислете какво вие може да направите за държавата!", а аз бих казала - "И за обществото!". Защото всички ние само се оплакваме, искаме хубава среда, хубави условия, а какво правим ние, за да ги има тези неща?!? Дори и да не пречим с нищо, а просто седим и чакаме да станат хубави, пак не е достатъчно. Нека допринесем, нека активно ги създаваме! Обаче на българите това не им е силна черта, поне през последните век-два, за по-преди не знам. Все чакат някой да ги оправи , някой да им спусне хубавите условия като манна небесна, а през това време (докато чакат) нищо не предприемат, просто недоволстват. Ама и недоволството не е такова активно, ами ей така, мълчим, траем си, а ни е криво, или мрънкаме ... Пък като видим хубави условия, гледаме предимно да се възползваме от тях; хич не се и запитваме защо ги има, как са се появили. А да направим нещо ние - сакън, направо ще се минем, ще се прекараме някак ... Докато повечето българи са така настроени, все такива ще са ни условията. А в интерес на истината виждала съм и много намръщени малки деца, съвсем невръстни бебенца, сърдити едни или гледат строго ... Важно е коя/каква душа е дошла в това дете, но това е вече друга тема.

Да, и тъй като потребностите са практически безгранични (днес искаш играчка, утре колело, после автомобил, самолет, ескадрила, космически кораб и т.н.), то и цялата тая "мъдрост" е дълбоко погрешна. Мммм, Канел, ти си умен човек, или не ме четеш, или не искаш да разбереш. Затова - последно включване от мен: погледни моля, по-предни мои постове, където писах, че идеята на социализма, респ. комунизма не е могла да се реализира именно поради това, че хората са били и все още са на ниво "искам колкото може повече и го искам за себе си, за другите - после и колкото остане, независимо какво дават и какви са им потребностите, по-важно е аз да имам". Така че не "мъдростта е дълбоко погрешна" (то не е и мъдрост, а просто една идея), ами още не й е дошло времето. Един съзнателен и отговорен човек, ще иска ли да има личен самолет, особено при условие, че 90% от хората около него нямат хляб дори? Е, оказва се, че има много такива хора. Нещо повече, оказва се, че повечето от тези, които до вчера са нямали хляб да ядат, ако се предостави възможност на някой от тях да реализира всичките си "потребности", пак на фона на общ недоимък, той бързо забравя и му се приисква и на него самолет, космически кораб ... Ако продължим нататък, сигурно разбираш, че този съзнателен и отговорен човек, не само че няма да иска излишен лукс, той просто няма да означава нищо за него, но и ще съобрази потребностите си спрямо общите ресурси на планетата, ще организира живота си така, че да е в хармония с всички царства на Земята - минерално, растително, животинско ... Спирам до тук И няма какво да се чудим, много пъти идеите са слизали доста по-рано при нас, а са реализирани на един по-късен етап, когато им идва времето. Например кога е създаден първия модел за летателен апарат и кога се е реализирал на практика? И имало ли е съмнения и то от умни и учени за времето си хора, че този модел е дълбоко погрешен?

Иронията е в това, че всеки счита себе си за прав до ... момента, в който животът не му поднесе нещо, което би го накарало да преосмисли своя светоглед. Преди този момент е безсмислено да се спори, убеждава ... Форумите са хубави с това, че много хора могат да споделят свои мисли, чувства, преживявания и много хора могат да почерпят от споделеното, да натрупат задочни впечатления, информация за размисъл и т.н., които в подходящ момент да им послужат.