Диана Илиева

Аз смятам, че може да се говори за връзките по принцип. Аз самата имам удивително хармонична връзка/брак и не съм визирала нищо от своя личен опит (мен ме поразтърсиха други неща в живота, но това е друга тема). Смятам, че и Божидар е дал примери не точно от своята връзка. А иначе, Илен, може би не съм била достатъчно ясна. Не съм имала предвид изглаждане на проблемите във връзката, а изглаждане на острите ръбове в характерите на партньорите. Дори и само единият от тях да се замисли и да започне да осъзнава нещата по друг начин, това пак е много ценно. В този смисъл - ако ти примерно имаше една съвсем приемлива и приятна връзка, дали щеше да посегнеш да се интересуваш от други, по-духовни неща?

Спешните капки са за по-екстремни и редки състояния - инцидентен стрес, шок, катастрофа и т.н. Агорафобията е свързана с изпитване на страх от познати неща, от една страна и страх от загуба на контрол над ситуацията от друга - следователно биха могли да помогнат Mimulus и Cherry Plum. Но това е твърде общо. Кпаките се преценят и изписват индивидуално, също като хомеопатията, защото Вие, въпреки че изпитвате агорафобия, както и други хора, но си имате Вашите особености на характера, проявите на агорафобия си имат своя предистория и т.н., така че е хубаво да се въздейства комплексно, а не така да се препоръча нещо чисто симптоматично.

Извинявам се, че аз отговарям, вместо Светлина и Хармония, обаче най-вероятно не е преживял. Ако е, то безкрайно се радвам за него . Пиша, защото виждам, че Божидар се опитва да обясни нещо, а другите не го разбират (или не искат да го разберат, което е по-лошо). Много е илюзорно това - две абсолютно допълващи се половинки, пълно разбирателство, пълна хармония, пълно себеотдаване в 100% от времето. Не съм виждала и срещала досега такъв феномен. И нали ви е ясно - това най-лесно ще се получи, ако и двамата са някакви идеални хора. Обаче хората в 99.9999% от случаите не са идеални. Достатъчно е да имаме еднакви или близки виждания по по-съществените и за двамата въпроси, касаещи общия ни живот, да държим един на друг и да нямаме против всеки от нас да бъде щастлив по неговия си начин. Защото ако един или няколко недостатъка в партньора са напълно приемливи и дори симпатични за мен, то със сигурност ще има още няколко, които да ми е трудно да приема. Е - там е ключа от палатката - да съумеем да приемем човека до нас с недостатъците му и да ни бъде достатъчно топло с него, както се изрази kuki, въпреки тези недостатъци. Другото е да чакаме някакъв/ква идеален/на принц/принцеса, което е ... доброволно обричане на самота. А ако на земята се е родил/а все пак такъв/ава идеален/на принц/принцеса, то защо той/тя да иска да бъде с вас, неидеалния/ната?!? П.П. И още нещо - защо ви е отговорил, че проблематичната двойка би допринесла повече за Цялото? Ами защото в проблематичната двойка се изглаждат острите ръбове и се постига израстване и осъзнаване на всеки от партньорите, което определено е добре за Цялото. Не и обратното - застой в някакво неудовлетворително, но приемливо за нас състояние, като се залъгваме, че сме избрали "по-малкото зло". П.П.П Писали сме едновременно със Светлина и Хармония - прочетох го и бих искала да се запозная с него и жената до него, защото това наистина е рядък случай, според мен. Може ли?

Благодаря, приятен ден и на теб А това горното е интересно. Зачудих се обаче, как да го разбирам (а може би влагаме различни неща в изредените понятия) - например възможно ли е да има Дело без Слово? Или живот без Слово? (Искам да кажа, че тези три неща са си едно цяло по принцип; според мен.) Също как да разбирам Слово облечено в Дело? - може би Слово проявено чрез Дело. Обаче може ли да имаме Дело, зад което да не стои Живот, а зад него Слово?

A може ли човешко тяло без душа? Или с друга, нечовешка? Имат ли душа растенията и минералите? Как си ги представяш тези неща, имаш ли нещо, което ти дава основание да мислиш така? За мислите ... болшинството не са наши; просто ние като радиоприемник, настроен на някаква честота, прихващаме определен диапазон от мисли. Обаче донякъде и от нас зависи на каква честота ще сме настроени. Колкото до делата - да, така е казано, именно защото не виждаме/усещаме действието на мислите; поне повечето хора до сега. Но няма да е все така А мислите, дори и невидими за нас за момента, са по-силни и по-определящи от делата.

Доколкото знам, душите не могат да си сменят телата приживе. А десетте заповеди си имат своя дълбок смисъл. Не случайно е казано "Не пожелавай жената ...", а не "Не бъди с жената ...". Но ние за съжаление все още нито виждаме, нито осъзнаваме колко реални са и колко по-силно и дълбоко въздействат нашите мисли и чувства, спрямо реалните физически действия. Например, в момента, в който си помислим "Ама какъв ОТВРАТИТЕЛЕН човек!" и все едно че сме цапардосали човека с бухалка по главата, с всичките последствия от това и за двамата (човекът незнайно защо ще се почувства зле, веднага или след известно време, зависи колко силна и концентрирана е била мисълта ни, ние незнайно защо ще се почувствам изморени или поне олекнали откъм енергия, защото сме изхабили енергия, като за един физически удар по друг човек, че и повече, също незнайно откъде на нашия удар ще последва противодействие и т.н.). Същата сила и въздействие, но с противоположен знак носят положително заредените мисли и чувства. И това се отнася не само до хората. Случвало ми се е - върви срещу мен човек и води със себе си куче. За момент поглеждам към кучето, погледите ни се срещат и аз си помислям "Ах, какъв красавец!"; кучето веднага изправя гордо глава и вирва опашка, явно е усетило моето възхищение.

Да, не си прав в случая. Аз не видях да има идея да се вкарат билките към лекарствените средства. Законът, който цитираш, регламентира какво може да бъде лекарствен продукт, но не и обратното. Така, както ти тълкуваш закона, то билките ще са най-малкия ни проблем; по-големият щеше да е, че всички ние просто нямаше да можем да се храним с нищо, защото по твоята логика всичко може да се счете за лекарство и докато не е регистрирано като такова, сакън, не може да се продава . Е, очевидно не е такава логиката.

Не говоря само за меродии , които на практика също са билки. Става въпрос за например флакончетата женшен с различни добавки - шизандра, пчелно млечице и др.п., също ехинацея, също различни ефервесцентни таблетки витамини и минерали и т.н., които са регистрирани като хранителни добавки и ги има на щандовете на всеки супермаркет.

Само да ви напомня, че хранителните добавки попадат под юрисдикцията на Закона за храните, а не на Закона за лекарствените средства. И в момента положението е такова, че употребяваме болшинството билкови продукти като хранителни добавки. Аз нямам нищо против това. Дори предпочитам да е така, защото по този начин мога да си ги купя не само от аптека, но и от хранителен магазин, често на по-добра цена.

Мили хора, вдигате излишен шум. Още преди няколко дена написах това, но кой знае защо никой не му обърна внимание. Моля, вгледайте се в шишенцата с билкови таблетки, например на Аюрведа - на тях не пише лекараствен препарат, а хранителна добавка. Законът се отнася само за лекарствените препарати. Обяснила съм и защо много фирми предпочитат нещата им да се продават не като лекарства, а като хранителни добавки. Това обяснява и защо само големи фармацевтични компании са си позволили лукса да регистрират неща, които те произвеждат от билкови продукти. Адмирации към будното ви съзнание, но нека го прилагаме и с разум, както и да не изпадаме в излишни, черногледи констатации от типа на "накъде върви светът".

Aз подписах петицията още преди, но след това се позамислих. Вдига се излишна истерия според мен. Ами че ние и в момента ползваме много от билковите лекарства, включително тези на Аюрведа, чийто фен съм и аз, регистрирани не като лечебни препарати, а като хранителни добавки. И напълно ги разбирам фирмите, защото регистрирането на нещо като лекарствено сртедство е в пъти по-сложно, и по-скъпо, и по-продължително. Обаче какво от това, че билковите таблетки се водят хранителна добавка? - нищо. Просто много компании не искат да пълнят джоба на администрацията с излишни регистрации на нещо като лекарство.

Подписах

Всички тайни излизат наяве един ден. Интересното (и хубавото според мен) е, че тайните все по-трудно успяват да се пазят. Разкриването става по всякакви начини, включително нестандартни - например все повече хора, като се "вгледат" в някой или нещо успяват да "видят" неговата тайна. Това сигурно ще поразтърси обществото, но определено ще допринесе за изчистването му.

Да, за съжаление и аз съм се сблъсквала с това - родителите на децата са в чужбина, те са оставени на грижи на дядо, баба или друг близък. Така децата разполагат дори с повече пари, отколкото са им нужни, но нямат най-важното - родители. От друга страна и родителите може би са изправени пред трудна дилема - с децата си, но при мизерни условия тук или изоставяйки децата си, за да им осигурят добри материални условия, работейки в чужбина. Това е личен избор, не мога никого да упрекна. Лошото е, че такова дете и при единия, и при другия избор от страна на родителите, е ощетено. И това няма как да не се прояви. Понякога проявите са срещу околните, а понякога срещу самото себе си.

Обяснение ... просто е: майка ти те обича, просто не може да изрази по подходящ за теб начин любовта си; освен това - и тя е човек, не е идеална, явно е изнервена от нещо, самата тя не се чувства комфортно и затова. И не си въобразявай, както често децата си въобразяват, че те са виновни за нещо, че те са причината. Не е така. Ако теб те нямаше или беше някаква идеална, това нямаше да промени много нещата, бъди сигурна. Съвети - опитай да се абстрахираш, когато чуваш родителите да се карат помежду си; знам, че е трудно, макар моите родители никога да не са се карала пред мен или сестра ми. И когато те упрекват, си напомняй, че въпреки това те обичат и много държат на теб. Когато те са спокойни и в добро настроение, опитай да ги увлечеш да правите нещо заедно (с майка ти, с бащати или и тримата), дори просто да разговаряте, да се шегувате ... въобще някакви опити за разведряване на обстановката по принцип. Успех!

A aз много харесвам приказката. И Джакомо. Знаеш ли, сега просто сме свикнали така, да крием по нещичко, от страх, от срам, от криворазбрана любезност ... и главно поради това, че не сме толкова идеални и особено в някои сресиращи моменти наистина имаме мисли за криене, мисли, с които не се гордеем особено и които като се поуспокоим или просто след известно време ще съжаляваме, че въобще сме помислили. Обаче ... нали натам вървим, всички да станем като кристалния Джакомо, всички да бъдем ясновиждащи, ясночуващи ... И знаеш ли, често съм си представяла - какво ли ще бъде, ако хората станат такива кристални? Колко по-добър щеше да е светът, колко по-леко щеше да ни е на всички (нищо нямаше да таим в себе си), колко по-лесно щеше да става всичко ... А приказката не е толкова за истината според мен, колкото за чистотата на човека. И как чистотата на човека помага на другите хора и на света - много е красиво това: как постепенно затворът станал също кристален.

Това е все едно да накараш някого да те обича или да престане да те мрази. Предателството е следствие от индивидуално отношение. Предателството е и индивидуален избор. Това което е възможно е да упражни въздействие върху последствията, да се извлече полза от тях, каквито и да са те (обърни внимание на последните пет думи), но не и да се повлияе отношението на някого и волята му. Последното е недопустимо. ... Пак ще попитам - възможно ли е било да се неутрализира предателството или, както казваш ти, на последиците от него, без да се извърши давление върху когото и да било, както и върху волята му? В смисъл предателство пак има, но Исус бива спасен. По силите ли е било това на един Божествен план? И ако да - защо не е бил спасен?

Диди, това са все примери, при които малко или много се е злоупотребило с профила/акаунта/паролата. Та самата би ли продължила чужд разговор от нечие друго име? А защо мислиш, че синът на приятелката непременно е прочел вашия личен разговор? А приятелят на момичето каза ли, че вече той стои на компа? И какво лошо да се включи и той в разговора по разрешаването на проблема й, освен ако той самия не е част от този проблем? Но ако е част от проблема й, то не би трябвало тя да му се доверява и респ. предоставя личното си пространство.

Мммм, много познато. Почти същото усещане имам и аз. Обаче ... що пък да не ни минават дните в търсене? По-смислено ли щяха да минават, ако просто се суетяхме само около работа, мъж, дечица, домакинство ...? И аз се чувствах леко (да не кажа доста ) странно - в смисъл, че не се радвам и не страдам за това, за което болшинството хора около мен, въобще силните емоции доста постихнаха, което е необичайно за мен. Ама като свикне човек, установява, че се е сдобил с други неща, които ежедневната суматоха е заглушавала преди.

Стан, не извъртай Тук не става въпрос за произволни хора. В темата ставаше въпрос за близки хора, на които уж имаме доверие. Човекът, на който си дал парола за достъп, съзнателно си я дал, значи ти си сигурен, че той няма да злоупотреби с нея. А и думичката "близки" аз тълкувам не като близък=роднина, а като духовно близък. Защото ние примерно не избираме родителите и роднините си, но приятелите си - да, съпруг/съпруга - да.

Мдобре, какъв е проблема, ако нямаш нищо за криене? От най-близките си хора поне Интересно, всички харесват приказката за Кристалният Джакомо, всички му се възхищават, обаче, като стане въпрос до самите тях - ааааа, не!

Стан, цитатите, които си дал, действително не защитават твоята гледна точка. В няколко само има неща, които подкрепят твоята теза, но забележи, в тях Учителя разглежда предателството по принцип и дава Юда като един пример, но няма предвид това конкретно предателство, което е по-особено. А Учителя, в цитата на braman и в някои от твоите също, дава много съществени обяснения, които подкрепят това, което се опитваме да обясним. А може би не се справяме особено добре ... с обясненията имам предвид. Защото виждам, че и Ани се е засегнала. А ние на практика не издигаме Юда на пиедестал, но ... аз поне не мога и да не отбележа тежката мисия, с която се е нагърбил. Точно така. Самата природа на нещата е такава. Всичко в случая става естествено, а не по нечия воля. Всяко движение поражда съпротивление в средата в която се осъществява. Това е основно физическо правило. Всеки стремеж към новото поражда сили, които се стремят да запазят старото състояние. С колкото по-активно извикаш към проявление единия полюс, със същата сила се проявява и неговия противоположен. Това са закони на Битието. Така се дава възможност на положителния полюс да преодолее изцяло отрицателния, а това може да стане само когато последният се прояви с пълна сила. Не е нужно някой да планира тези неща. Планира се положителната цел, а съпротивлението, предателството се случват съвсем естествено като следствия. Сега доколко е естествен процес съпротивлението ... Аз не бих казала, че е естествен за Битието въобще. За материалните условия тук на Земята - да, съгласна съм. Но, приемам твоите горни разсъждения, обаче ти не отговори на най-важния въпрос - защо е допуснато да се извърши предателството, защо не е било предотвратено? Възможно ли е било да бъде предотвратено? Значи имаме Божестен план, приемаме, че в него са планирани само положителни цели, но явно прябва да приемем, че Божествения план е и доста глупав, защото дори ние, като едни съвсем обикновени и посредствени интелекти, сме достигнали до разбирането, че съпротивлението е естествен процес, особено тук на Земята, обаче в този Божествен план не е предвидено, не е помислено за проява на това съпротивление - възможно ли е? И друг важен въпрос - как именно, по какъв начин според теб Исус Христос спасява човечеството?

Здравей! Натискът, който й се оказва в училище възможно ли е да има и сексуална страна? Момичето по принцип има заложени такива проблеми (погледнах радикса). Казваш, че няма майка, а има ли друга близка (жена), с която да споделя? От неделя положението й (психологически) ще се подобри още. Тя наистина е горд характер; дори бих казала, че много иска да е от елита, дели хората на висше общество и други, които не заслужават внимание (това го казвам така пряко, защото педполагам, че тя няма да чете тук). Много е енергична и силна, няма да се пречупи според мен; животът й няма да е лесен, но има и известна закрила от съдбата. Имате ли възможност да я прехвърлите да учи в друг град (желателно по-голям от вашия)?

Тук ясно се прави разликата между това което е предопределено да става и този чрез който то става. Ами Ани, то в този текст и Марко по-скоро съчувства на предателя, отколкото да го осъжда, защото той, предателя, действително си навлича сериозна карма (забелязваш ли, че казва "добре щеше да бъде за тоя човек", а не "добре щеше да бъде за Син Человечески" или "добре щеше да бъде за хората"). Както и в прав текст пише, че на Исус Христос му се случва това, което е писано и то именно чрез човек, който ще го предаде (което Станимир отричаше, че фигурира в Библията, като предварителен план за събитието имам предвид).