Диана Илиева

E, защо, обществото и разбиранията му се променят също, доста бързо напоследък, направо видимо. Мога да дам един съвсем пресен пример за това. Току що се върнах от почивка, където бяха достатъчно добри да започнат да готвят вегетарианска храна специално за мен и дъщеря ми, още от следващото хранене - без въпроси, без да се чудят или изненадват, дори поднесоха извинения. Малко количество - 2-3 порции, колкото да стигне за нас. Но в тази жега и други почиващи наблегнаха на зеленчука, та постепенно взеха да приготвят всеки път поне 2 различни големи веге блюда

Да, сигурно е така. А също така е факт, че много германци, като дойдат в България също се променят и започват да проявяват някои типично български черти, отрицателни имам предвид - виждала съм го с очите си в София, в лицето на служители на посолството на Германия у нас. И ако решим да се замислим, то тъкмо там е ключа от палатката В Германия също не всички са супер дисциплинирани, стриктни и т.н., но болшинството са такива и съответно това е стандарта, по който се равняват всички в обществото им (неусетно и чужденците дори, както много точно е забелязала Слънчева). В България за съжаление много хора имат у себе си една в негативен план андрешковщина, много хора разсъждават така - ама той е беден, що да не поизлъже малко за данъците си или какво като е взел (а точната дума е откраднал) малко от държавата, тя държавата муха я ухапала. Добре, той ще поизлъже и пооткрадне малко, друг също и трети и десети и ... почти целия народ. Защо тогава се учудваме, че държавата е бедна, а политиците са лъжливи и крадливи - че тях къде, в изолатор ли сме ги гледали, ми и те са попили от общата атмосфера; а позицията им позволява да крадат в по-големи размери. С очите си съм виждала едни такива бедни преди 10 години хора, които можеха да послъгват и пооткрадват съвсем по малко и се възмущаваха, че еди кои си лъжели и крадяли много, обаче когато попаднаха на подходящата позиция по стечение на обстоятелствата, с удоволствие започнаха да лъжат и крадат по повече, познайте от кой - уж от държавата, но на практика от другите бедни хора. Защото държавата - това сме ние! Та това е - докато един критичен минимум от хора (според мен е нужно да надхвърля 50%, а още по-добре да е 60-70%) не се променят, да станат честни и лоялни към държавата (т.е към останалите хора), България няма да я бъде. И нека всеки започне от себе си - а не да казваме, ама нека другите (примерно лекарите, или адвокатите, или бизнесмените, или политиците, или чиновниците ...) първо да се променят, да видим ние, че са променени и чак тогава и ние ще се променим; щото ние за нас си гарантираме, че само мъъъничко послъгваме, отбиваме номера като работим и крадем, а за другите ни е ясно, че мноооого лъжат, крадат и т.н. Е, така няма да стане. Така все ще се гледаме и ще се чакаме, все някой друг първо да се промени, щото иначе ще се прекараме, ако първи се променим, нали

Да, благодаря - обективно и професионално мнение. Дано повече хора го прочетат. За съжаление е точно така (не съм агроном, но това ми е хоби, а от 12 години съм превърнала хобито в професия) - няма такова животно като контролиран експеримент, ограничени опити и т.н. Силно се съмнявам да е останала някъде не ГМ царевица примерно. Дори и да са посети семена от обикновен хибрид, вятърът ще се погрижи да бъде опрашена от съседния или дори по-далечен блок ГМ царевица. Това е. Или сбогом царевичен хляб (защото няма такова нещо като биоцаревично брашно), или си ядем ГМ царевични питки и чакаме да видим като как ще ни се отразят, на нас, на поколението, което ще създадем ...

Не, Цвета, не те разбирам. Дори се чудя как връзваш логически това: с това: Ами че ето това искаме - примерно да си вършат съвестно работата А това изречение никак не ми звучи свързано - в какво именно се изразява мащехството (оп, измислих нова дума май ) на държавата? И от кого им е дадена тази власт? Не е ли именно от тези хора, които после се правят на ни лук яли, ни лук мирисали, като че ли някой е пуснал тези политици като парашутисти от небето. Нали тези хора са ги родили, отгледали, възпитали, обучили и ... в крайна сметка са ги направили такива (хайде няма да давам квалификации), каквито са в момента, та дори и са се съгласили да си дадат гласа за тях. Ами тези хора да не се помайват, ами да стачкуват като гърците. Защо не стачкуват според теб? Казваш: А кой е този учител? Кой е този лекар, адвокат, дето не си вършат работата и трябва да ги следиш? Ами че това не е ли съседът ти отгоре, както и този от другия блок, и от следващия квартал ... въобще всички те са именно тези хора, за които си говорим и които уж аз виня (а то май ти ги виниш) и за които аз казвам, че има нужда да си коригират отношението, когато се трудят, когато почиват и въобще по време на целия си обществен живот (личния си да го живеят, както го разбират).

Ами виж, и аз казвам същото почти. Нямам предвид, че работника следва да се натоварва. А че работи равномерно, но плътно и ефективно и по този начин заработва по-сериозна надница. Защото нали ти е ясно, че от някъде трябва да дойдат тези пари за заплати, осигуровки, данъци, наеми и всевъзможни др. такси. А у нас често се прави точно това - фирмите вместо да имат 1-2 души по-малко и да разпределят по-прецизно работата между останалите, които да вземат по-висока заплата, но и да не се налага да симулират дейност, когато не са ангажирани, защото просто няма да има такива моменти или ще са много по-малко, се прави точно обратното; също така вместо всеки да работи точно по специалността си, тръгват да им намират допълнителна и естествено несвойствена работа. Нужна е по-голяма гъвкавост. Много фирми нямат нужда от определени кадри, защото реално не могат да им осигурят достатъчно работа. Какво правят в такъв случай - ами това, което казваш ти: вменяват им разни допълнителни задължения, които обаче те не могат да изпълняват добре. А как е в другите държави - преценя се точно има ли капацитет фирмата за всяко работно място, ако няма, се взема специалист, но на половин работен ден (реално половин имам предвид) или почасово, или по договор за услуга - на хонорар. Затова всеки специалист там е търсен и добре заплатен, а в България всички сме пенкилери и нямаме пари да си повикаме специалист при някакъв елемнтарен ремонт дори. Специалистът се предполага, че е изучен, опитен, работи бързо и компетентно. Но у нас уви - нито работодателите, нито работниците са склонни да проявят гъвкавост, да наемат и да се наемат на две или повече места, почасово и т.н., но всеки да работи това, което знае и може. У нас портиерите и пазачите са същевременно и градинари или чистачи, счетоводителите са и касиери или управляващи човешките ресурси и т.н., като познайте колко компетентно вършат работата "по съвместителство" и дали тази допълнителна работа не им пречи в изпълнението на преките задължения

Taка е Канел. И аз се учудих на реакцията на Цвета. Аз например не съзрях зад редовете на Антон, или твоите, или на Макс това, което тя е видяла Специално Антон реши да финтира малко темата, но остана неразбран. Нищо После върнах малко назад лентата на разговора по тази тема и се натъкнах на това от Цвета: което всъщност обяснява нещата. Аз не считам, че държавата ни е мащеха. Защото прекрасно виждам и обратното - неблагодарни и хитруващи "деца". Колко от нас си плащат данъците, осигуровките, таксите и т.н. до стотинка? Малко, нали? А и ред други неща - чистим ли след себе си и след домашните си любимци на обществени места - плаж, парк, места за пикник сред природата? Или само се възмущаваме колко е мръсно? Или другото, което каза Макс - възмущаваме се от политиците, но нали ние си ги избираме. Нека първо се запитаме ние с какво допринасяме за държавата и тогава да правим изводи каква е тя за нас. Обаче пак там ми направи впечатление и друго: .. Това са важни въпроси, като цяло риторични по своята същност и мисля прекрасно отговарят на питането защо Учителят е дошъл точно тук.

Ох, за съжаление не са инсинуации. Много съм го мислила и аз този въпрос; била съм и от тази, и от другата страна на барикадата - и работник, и работодател. Както и да го погледна, не се трудим ефективно. Може да съм максималист, може да съм работохолик, но за мен заетостта и натоварването не е добре организирано. И това най-често е по вина на работодателя - както се казва: не се уплътнява работното време. Друг е въпросът, че и работниците, като попаднат на работно място, където работното време се уплътнява добре, гледат да изклинчат или ако не могат, направо бягат от тази фирма, въпреки по-доброто заплащане; и това вече говори пък за трудолюбието ни. С една дума ние можем да стоим и по 9, и по 10 часа на работното място и пак не я свършваме толкова, колкото в някои други държави. На работодателят му куца организацията и управленският опит, а на работниците сякаш им е по-добре да имат време за лаф и помотване на работното място, дори и с цената на по-дълъг ангажимент. Иначе се замисли за стандарта на живот - можеш ли да сравниш нашия с този в Гърция? Т.е нещата не опират само в цената на основните стоки, но също на услугите, наемите, жилищата, данъци и такси и т.н. Ако седнеш в ресторант или кафене в България и Гърция, как мислиш? А на фризьорския стол? А с това за пенсиите не можах да разбера към какво апелираш - да внасяме или да не внасяме

Хм, цитатът е доста различен - защо така? Не зная кой цитат е автентичен, но дори приемайки за база на разсъжденията този на Галина, аз виждам противоречия в нейните коментари - например тук: А сигурни ли сме кой е добър и кой лош, за да знаем дали да правим равносметка/ретроспекция, защото доста хора във форума често напомнят - "Кои сме ние, че да казваме този е лош, този е добър?"? Също при вариант две ние сме убедени, че сме добри и праведни - а така ли е? Сега - относно това, дето никой не можел да подложи другата буза, ако го ударят по едната. Ами не зная защо Галина не е виждала досега такива хора. В един момент човек успява да опита това. И когато го е направил, сам се убеждава, че това е най-добрата "тактика" , откъдето и да го погледнеш. Но въпросът е да "подложиш другата буза" съвсем искрено - в смисъл не само външно, но и вътрешно да останеш съвсем спокоен и благоразположен. Тогава нещата се разрешават по най-добрия начин (включително за мен самата) и с най-малко вложена енергия. В момента, в който вътрешно превключиш да се защитаваш, да се сърдиш, да нападаш или каквото и да е, дори само да се почувстваш засегнат, или обиден, или неоценен/подценен, или неуважен, или нещо в тоя дух и ... край, магията се разваля. Ще споделя мой опит - най-лесно за мен е да приема такъв човек като малко дете, което харесвам и обичам, обаче в момента то нещо се сърди или дори рита, хапе, бие Опитайте, заслужава си!

Eх, Алекс, а каква е връзката на розацея със сухата кожа?! Точно обратно - розацея се наблюдава при мазни кожи, евентуално дори със себорея ...

Сребърната вода се продава в аптеките в шишенце или спрей. Наситена е със сребърни йони, които са способни да разрушат бактерии, вируси, гъбички ... Използва се като спрей например при възпалено гърло, афти и всевъзможни инфекции в устата и гърлото; може да се пръска върху рани, в носа при хрема и т.н.. Но чудесно се ползва и като дезодорант - по-ефикасна, по-евтина и най-важното безвредна И аз имам 40 годишна, суха до нормална кожа . Мия си лицето с измиващия гел на D-r Scheller или със сапун CD с алое. Правя си домашни хидратиращи маски - по това време на годината например най-бързо и лесно е с краставица. Тъй като кожата ми е и чувствителна, а и традиционно използвам малко козметика и още по-малко грим, трудно понасям кремове дори и от реномирани марки. По метода на проби и грешки установих, че ми действа добре дневният и нощният крем на Euserin с Q10 за чувствителна кожа (те са без оцветители, без аромати и т.н.), също кремовете за чувствителна кожа на D-r Scheller (между другото тъкмо сега установих, че са сменили кремчетата, предлагат нови разработки на местото на предишните и тези новите още не съм ги изпробвала).През зимата кожата е още по-уязвима и понякага се налага да ползвам дори бадемово масло - то е леко, бързо попива и не лъщи. А, тъкмо се сетих, че и една евтина българска бадемова маска за коса, мисля на "Роза импекс" ми действа много по-добре от разните Лореал-и, Гарниер-и и др.п.

Toва мнение е крайно. И невярно. Плискането с вода на лицето при суха кожа щяло да доведе до овлажняващ ефект - как можа да ти хрумне, това със сигурност ще доведе до напукване на и без това дехидратираната, т.е суха кожа. Това всеки го е изпитал на свой гръб, не е нужно да има суха кожа на лицето. На кой не му се е случвало, ако е ходил навън при много висока или ниска температура и същевременно ниска атмосферна влажност, (а ако недай Боже е имало и вятър), да му изсъхнат устните; тогава човек неволно ги навлажнява с език, защото ги чувства сухи - това помага за минутка-две и след това става още по-лошо, като крайният ефект е именно едно солидно напукване. Да, нужно е да внимаваме какво използваме и защо, но да кажем, че "абсолютно всички козметични средства са вредни за кожата и за тялото" Например - вместо дезодорант е по-добре да използваме спрей със сребърна вода; човек е нормално да се поти, така той на първо място регулира телесната си температура, също така изхвърля определени вещества през кожата и т.н. А специфичната миризма не е толкова на самата пот, колкото на бактериите и гъбичките, които се развиват във влажната среда - примерно под мишниците. Сребърната вода ще предотврати точно това, а не самото изпотяване. А ако искате да ухаете на нещо друго - то по-добре капка парфюм, отколкото обилно дезодориране

Здравей, Ивайло! Не съм много по съветите, но реших да ти пиша. Както казва Цвета, щом си решил да пуснеш тема във форум, нормално е да получиш много и разнородни мнения, включително такива, които няма да ти харесат. Но аз, за разлика от нея, считам, че това може да е много полезно, стига човек да не се обижда, а да се опита действително да погледне през очите на писалите - така пред него ще се открият много и различни гледни точки за проблема. А какво по-хубаво от това?! Често ние не сме в състояние да вземем решение или вземаме погрешно такова, именно защото гледаме по определен начин на нещата и ни е трудно да ги видим по друг начин, от друг ъгъл. Иначе е много лесно да ти дадат съчувствие, да се тюкат заедно с теб, да проклетисват кризата, обстановката в България, работодателите и какво ли още не, да те поощряват да продължаваш пак и пак (по същия начин - защо ли ), дори да ти пожелаят успех, но ... с това дали ти помагат реално? Лично аз, тъй като като страничен наблюдател ми е много по-лесно да съм безпристрастна, виждам много полезни неща в това, което са ти писали другите, дори в тези, които не ти харесват или ги считаш за един вид забележки. В крайна сметка, щом вече месец и половина опитваш по определен начин да правиш нещо и все не се получава, то тук вече може да ни присветне, че нещо не е наред, че нещо трябва да се промени - дали начина, дали подхода, а може би направо целите. В тази връзка и на мен ми направи впечатление болезнената реакция относно софийското местожителство. Казваш 11 години работя и живея в София - че това много ли е? Доколкото разбирам това е едва 1/4 от живота ти до момента. Ама и 1/2 да беше - това прави ли те софиянец? Не. А важно ли е човек да е софиянец? За мен не е важно, но за теб - май да. Защо? Като имам предвид, че 70 % от т.нар софиянци са с едни здрави селски корени (в което, разбира се, няма нищо лошо), но май е по-добре човек да уважава произхода си, отколкото да се прави на такъв, какъвто не е. А ти, струва ми се, произлизаш от град, малък български град. От какво се притесняваш? Аз примерно се гордея, че съм наследничка на стар каракачански род по бащина линия - за някои хора може би е кофти: нали, разни там диви номади, скотовъдци , но на мен си ми харесва Та да продължа - ти щастлив ли си в София? Към какво се стремиш? Какво искаш да постигнеш? Това са важни въпроси; не ми отговаряй на мен, отговори си сам. Защото ми се струва, че много хора не живеят своя живот. Стичат се към един или друг мегаполис - дали в България или в чужбина - заради едното материално оцеляване, но така се отдалечават много от личната си легенда. И уж заработват, повечко средства, но ... в един момент започват да усещат празнина, в един момент се появяват разни проблеми (като при теб например), в един момент настъпват разни обстоятелства, странни, непреодолими, някак обективни дори, но ... дали?

В astro.com мисля дават да се направят безплатно до 4 бр. карти, вкл. синастрия между тях, с коментари (на английски), които са полезни за начинаещи. Иначе може да се изтегли примерно Zet9Lite.

Добре, но карта с кого? Имаш ли някой предвид? Нужни са рожденните данни на двама човека, за да се направи синастрия. Включително място на раждане и час. Колкото до любовния живот, може да се дадат насоки за теб самата и само по твоите данни. Ако искаш - пробвай сама; изтегли си някоя безплатна програма, или използвай astro.com. Успех!

Не знам. Може би точно това, че се усещаш е вече първата стъпка. Другото е да се опитаме да разбираме светоусещането на другите стихии и да оценим предимствата; не обаче и да се насилваме да култивираме в себе си такова "чуждо" светоусещане, "чужди" нагласи и реакции. Мисля, че си чел и сигурно ти е направило впечатление (примерно при Ав. Подводни, при Линда Гудман ...) всеки слънчев знак има нисши, средни и висши прояви; та висшите прояви на различните знаци са ... доста сходни Интересно, нали? Т.е добре е да се стремим към висшите прояви на собствената ни стихия - това е достатъчно. Донче, аз не се притеснявам толкова за силата и приложението й. Тук напълно важи поговорката: "На бодлива крава, Бог рога не дава." Включително ако е "дал", после може да "отнеме".

A за мен последните 5-6 мнения означават само едно - видимата разлика между светоусещането на хора, принадлежащи на земни и на водни слънчеви знаци И няма как да няма разлика. И това не означава непременно, че едни са на по-прав път от други. Просто на едните и другите им се струва важно да наблягат на различни неща. А според мен влизането в Царството Божие ще се осъществи, само когато успеем да уравновесим и хармонизираме тези различни неща (т.нар. среден път). Иначе много интересна тема, Орлине Ще цитирам пак началния пост: Според мен губим вътрешната си сила, когато недоволстваме, когато мърморим, когато отричаме, когато се тревожим, когато се безпокоим, когато се обиждаме, когато се гневим, когато вземаме присърце уж важни неща от ежедневието ... Обратно - всяка дейност, която е в полза на цялото, ни зарежда; уж влагаме повече или по-малко енергия в нея, а изненадващо се оказва, че сме се сдобили с повече, отколкото сме дали. Това е и един индикатор дали дейността ни е уместна или не. Прочетох в първата страница и интересните коментари, дали ние сами пораждаме вътрешната си сила или я черпим от нещо около нас? Примерно космоса, слънцето, земята ... И това, че според Лазарев не бива да черпим отникъде, защото се научаваме да бъдем енергийни вампири. В такъв случай как стоят нещата с Хира Манек и неговите последователи?

Да, вярно е това. За съжаление и в други случаи - например при изписване на лекарства - се наблюдава същото: много малко лекари питат имате ли други заболявания, непоносимост към нещо и т.н., най-често изписват лекарствата и пациента сам си сърба кашата след това. Обаче по същата логика може да се случи обратно - да се разболее тежко неваксинирано дете, останало така по желание на родителите. В какво именно се състои поемането на отговорност от страна на родителите в този случай?! Имаме едно ощетено дете, обществото също е ощетено, защото малко или много ще се грижи за него (посредством помощи, пенсии за инвалидност и т.н.), а за родителите остава мъката; което никак не е малко, но трябва ли всеки родител да осакати по едно дете, поради липса на или погрешна информираност, за да му уври главата, така да се каже. Защото ти е ясно, че и родителите, които отказват абсолютно всички ваксини и тези, които слагат ваксини наред - за грип всяка зима, за хепатит и всевъзможни, все действат за благото на децата си. Обаче също е ясно, че не всеки път вземат правилното решение. А опасявам се, че дори няма общовалидно вярно решение, то е различно за различните деца/хора. Моето становище по въпроса за ваксините е да имаме право на избор, като обаче да има санкции, които да работят за защита на обществото като цяло, т.е да насърчават едно или друго решение.

Да, личен избор звучи добре, уважително към човека, демократично ... Какъв процент от обществото според вас е в състояние да направи полезен личен избор (не само по отношение на ваксините)? Като си помисля колко хора са буквално неграмотни, за какъв информиран избор си говорим? Вие позволявате ли на децата си да проявят личния си избор да изпият бутилката със сода каустик, защото им се струва интересна? Неудачният личен избор дали засяга и останалите членове на обществото? Това са въпросите, на които следва да си отговорим. Съвсем друг е въпросът относно кои ваксини са нужни и безвредни, на кои деца и възрастни и с какви предпазни мерки е добре да се слагат, кои са абсолютно излишни и корупционни, така да се каже.

Едната ми дъщеря е с много бяла и чувствителна кожа. Използваме Виши за бебета и деца с фактор 50 - без забележки Мисля, че имат и крем за лице с фактор 50.

Аз през юли съм заета, но има голям шанс да бъда в София на 3 август Ще ми бъде много приятно да се срещна с нови и да се видим с вече познати съфорумци, като едновременно с това уважим чудесното предложение на Еshavt. Ако домакинята е съгласна и е удобно на другите желаещи, писали до момента

Уф, да ти кажа, по-добре да не позная (по-добре е по-спокойно да се движат нещата все пак). Че и нямам време да погледна по-подробно какво и що ще става ... Ама и то наближи, де - ще поживеем, ще видим.

А какво сте работили до момента? За мен би било подходящо нещо в сферата на недвижимите имоти - най-вече продажба, или оценка, инвестиции... Има и друго - много е вероятно това, с което уж искате да се занимавате, да не съвпада с това, с което действително искате да се занимавате (малко оплетено стана, но не мога да се изразя по-ясно); също така имате желание за професионален успех, правене на добра кариера, но това ще стане трудно и бавно (все нещо ще се случва) и ... пак така - ще Ви изглежда, че не е в тази област, която Ви се струва подходяща, ще Ви изглежда, че не е достатъчно престижно това, което правите.

Интересна тема! Всички символи са ключове. Чрез символите се предава енергия и информация; за съжаление през последните векове все повече у хората остава убеждението, че символите са само за предаване на информация, а в действителност това не е така. Според мен е полезно да се отнасяме по-сериозно и по-прецизно при употребата на символи.

A от мен това - следващият път малко по-завоалирано, ако може, така бързо прозира; аз примерно при такава постановка щях да пиша с правописни грешки и така леко объркано или направо разбъркано