Диана Илиева

Не съм съгласна. Това че аз съм направила нещо добре сама, не означава, че и друг човек ще се справи добре сам с него; както и че аз бих се справила добре сама с друго нещо. Някои хора успяват в едно, а им е трудно или направо невъзможно да се справят сами в друго - при всички е различно С това: съм съгласна. Но и този урок е по-лесен за едни и по-труден за други; някои имат нужда от помощ, други не; някои се блъскат 20 години, за да го научат, други предпочитат да чуят/разберат няколко урока и да се справят за 2 ... Лично аз се възхищавам на хора като Marichella - аз на по-млади години особено бях ... а бе с една дума - такава дебела глава , че и на ум нямаше да ми дойде да споделям някакъв май проблем в обществен форум. Та затова ми бяха нужни доста години и голямо блъскане, за да ми поуври главата.

В настоящия момент е невъзможно. Та ние сме разделени дори по отношение на това дали да сме с ЕС или с Русия, или самостоятелни (доколкото е възможно). Ще се обединим само когато яко ни запари под задника, за добро или лошо. Сигурен ли си? Родовата памет на българите говори друго - че най-лесно, а понякога и единствено възможно, е било спасяването поединично.

Ами не знам защо - ти така си го казал: Обединяват общите цели. ...

От отговора ти разбрах, че ти няма да се противопоставяш на целите на другите. А всъщност какво правиш, след като си поставяш други, различни (и направо да си го кажем - противоположни на техните) цели? Обаче не става ясно как ще се сдобиете с общи цели.

Стан, много думи, а в крайна сметка не си отговорил на въпроса. Не знам кому е нужно това безкрайно теоретизиране и философстване. Българите ще се обединят само тогава, когато успеят да се променят. Затова и написах "докато е актуална".

Да, това става и в други случаи - примерно при преместване в друга държава. Тогава името на човека се изписва с друга азбука, по друг начин и следва да се има предвид именно това изписване, с което човекът живее в момента. При такива случаи се наблюдава как човекът частично се променя, съдбата му - също.

Мммм, това усещане за някакъв краен срок, за липса на време и т.н. е много затормозяващо, според мен. И аз като бях на 20, че и на 30 си поставях какви ли не срокове , за да може сега, на 44 да ми стане ясно, че всичко става като си му дойде времето. И това време за всеки човек си е различно. Едни се женят на 16, други на 30, трети на 50, едни имат връх в кариерата си на 20, други на 40, трети на 60 ... Обаче всички сме свикнали да се тръшкаме - защо толкова рано/късно? Включително и тези около нас - роднини, приятели - допринасят за тръшкането П.П. От това което пишеш не изглежда, че не се връзваш на нищо и живееш без емоция, напротив. И непривързаността си е хубаво нещо, не само в Индия, ами навсякъде.

Общите цели ... А могат ли българите да имат общи цели, докато е актуална поговорката: "Я не сакам на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле."?

А какво е според теб истинското съдействие? С другото съм съгласна - това е най-трудното, да усетиш Божията воля (казвам усетиш, защото ми се струва, че с разум, логика и т.п. е невъзможно да се разбере). Не зная кой, кога и как успява да направи това. И да, много хора се заблуждават, че имат "телефонна връзка с Шефа" . За себе си мога да кажа, че никога не съм сигурна дали нещо е в съгласие с Божията воля. Правила съм такива, да ги нарека експерименти, в моменти на силно колебание - моля се, ако нещото не е според Божията воля, то да бъде възпрепятствано по някакъв начин и обратно. Другото - старая се да не съм много напориста и упорита, да не искам нещо на всяка (или дори на висока) цена, да не си вменявам нещо като мисия в живота и др. такива; например щом нещо не се получава след 2-3 опита, то значи не е нужно да се напъвам повече.

Да, това е. Но нека да продължим - как да направим така, че средата в България да се промени, също да подпомага израстването на индивида. Средата ще се промени, когато в нея има все повече хора възпитани, толерантни, интелигентни ... И няма да стане хоп и веднага, а постепенно, поколение след поколение. Ако обаче тези хора отиват и остават навън, ще се промени ли средата в България? Да, но в обратната посока. Това ли искаме? Тази цивилизованост и в другите държави не е станала от само себе си и от днес за вчера. Аз като Диди се опитвам и правя каквото мога. В началото се чудеха, не ми вярваха, понякога се чувствах като мисионер в джунглата, но ... постепенно взех да виждам резултати. Дори и никой да не последва моя пример, то само това че публично правя нещо по-различно (например в работата си), дава на другите опцията, че и в нашата държава може по друг, по-цивилизован начин, че и в нашата държава има и друг тип хора, не само типа Бай Ганьо. И включително като отидат другаде, казват: а, не, ние искаме ето така, и в България вече може така, не само в чужбина, виждали сме вече.

Според мен - има Ако продължа с примера с автобуса - казваш "доста от индивидите"; ако обаче стане "малка част от индивидите", или направо "един индивид" (както Бай Ганьо във влака не съумява да отрови цялата му атмосфера, а по-скоро е като някаква екзотика там). Иначе - разбира се, че не съм против човек да се реализира навън. Има включително определени професии, НО подплътени и от определени данни (като талант, трудолюбие и т.н.) при които човек, независимо къде е роден, той е призван да живее и работи в много държави - например певец от класата на Гена Димитрова или Н. Гюзелев. Обаче - колко са тези хора? А мога да дам и обратни примери с някои много талантливи мои съученици, със златни и сребърни медали от няколко международни ученически олимпиади по математика (бяха толкова умни, че единия от тях беше в отбора още от 9 клас, та до 11 клас се яви на три олимпиади). Е, точно тези момчета, кой знае защо, въпреки че са в чужбина (САЩ, Канада), не могат да се похвалят с някаква кой знае какви резултати сега, на 44 години вече; нито за себе си, нито за света; а за съжаление нищо и за България.

Като действа не според своята, а според Божията воля.

Елф, ето това е един чудесен пример Но защо го наричаш "тарикат", както и "завря се", "подхвърля трошици"? Тези думи и изрази имат малко така негативен оттенък. Искаш да кажеш, че някакви незаконни далавери е правил ли? Или че е прал пари? Защото от това, което описваш, по-скоро оставам с впечатление, че човекът е бил находчив и инициативен и бавно и постепенно се е устроил и се е стабилизирал материално у нас. Мислиш ли, че му е било по-лесно, отколкото ако беше българин? - без език, без познати и приятели .... И нашите хора вместо да мърморят и недоволстват, вместо да се жалват, че държавата не се грижи за тях, нека направят и те нещо подобно като иранеца. Още нещо - някои неща (имам предвид дейности, професии ...) се правят по-лесно на село, други в по-малките градове, трети в по-големите градове; това следва внимателно да се прецени, а не да се трупаме като насекоми около фенер в най-големите мегаполиси. П.П. Не е нужно да се "изиграе системата" (включително считам, че голяма част от законите ни са съвсем добри, а проблемът е, че не се прилагат и/или се прилагат избирателно, спрямо различните хора). По-нормално е според мен да се играе по правилата, които са в момента (в смисъл - хубави, лоши, да се спазват), иначе как ще бъдем правовата държава, в каквато уж искаме да живеем. А онези правила и закони, които намираме за неуместни, да се постараем да премахнем, пак със законни средства.

Eх, пак силни думи. Мухъл ... ? Така ли мислиш наистина? Защо?

Атмосферата в България е такава, каквато я правим ние, хората, живеещи тук. Ако "мирише" на кебапчета и чалга, то просто по-голямата част хора ги предпочитат. Хубаво е всеки да си намери своето място по сърце, обаче какъв е шанса да се промени атмосферата в България (примерно къмто броколи и джаз ), ако хора като jul, Максим, Валентин са или искат да бъдат другаде, а не в България?

aiia, защо така иронизираш Максим? Няма да му ставам адвокат, също така всеки от нас си има недостатъци, но такъв пост няма принос към темата, в която е пуснат и е насочен лично срещу участник П.П. Намирам "Кой съм аз?" за много смислен и важен въпрос; пряка перифраза на завета - "Познай себе си!". П.П.П. Макс, може да е обратно - новите хора да са привлечени от новата/променена атмосфера.

Донче, нещата не са толкова прости. Случва се често човек да извърне поглед към ... илюзорна действителност или изкривена такава. И защо по презумпция се радваме на развитието? Питаш за критерии, сигурност ... Имаме ли сигурност, че атомното ядро се състои от протони и неутрони? А колко хора лично могат да се убедят в това?

Ех, сега пък се оказа, че съм предявявала претенции към някого Защо да са претенции?! Просто наблюдения. Някакви, мои си, не особено важни ... За мен наистина е интересно как някой преди години е имал едни убеждения, които някак "пред очите ми" преминават в други - понякога бавно, понякога бързо; как пренастройва останалия си светоглед към новото - понякога направо си личи, как човека, образно казано, обръща глава/поглед и пред очите му се разкрива нова гледка, нова действителност, както се изрази някой тук. Замислям се и за причините, довели до промяната, за момента, в който са се случили ... такива неща. Просто споделих, може и друг да усеща нещата така, може някой да се замисли също. Или пък не. Изненадах се на реакциите. Вече очаквам, че ако кажа - има хора руси, но има и чернокоси; веднага ще получа куп отговори от типа: А ти как разбра? И сигурна ли си, че е именно чернокос/рус, ами не примерно тъмно/светло кестеняв? Изобщо какви са тези претенции към косата на хората?! Или казаното от мен в поста от 21.07. в шеговит стил е прозвучало някак много гадно, саркастично, набеждаващо някой за нещо (и това при условие, че не съм споменавала не само нищо конкретно, ами и нищо за начин, посока и др. подобни качествени характеристики на развитието!)? Ако е така, то бих се старала да пиша все внимателно и сериозно, дори и да звучи суховато и скучно.

Според мен човечеството следва предначертания Път; евентуално с малки флуктуации. И човечеството като цяло прави много по-малки отклонения отколкото отделния индивид Но val68z, това опира пак до един основен въпрос - свободната воля. Всички отговори, които ще получиш, са обвързани с убежденията на писалия по този въпрос.

Донче, на теб ли точно да обяснявам, че няма нужда от "преки лични впечатления" според общоприетия смисъл? За много хора дори не е нужно да следят какво някой е "драснал във форума", за да са наясно какво става с човека. Без развитие означава именно без промяна, независимо каква е тя. Защото всяка промяна е развитие.

Да, ама така лишаваш човека от оправдания. Винаги е по-удобно да се каже - ама аз не знаех. А на мен ми се струва, че всички знаем, много неща знаем, но ... хем сме ги забравили (благодарение на съвременното възпитание, обучение, официални позиции на наука, общество и т.н.), хем не искаме да си ги спомним. А уж искаме да живеем в хармония със света ...

Мдааа, тази тема както винаги е по-интересна от останалите Като се замисля, за мен точно това е много интересно (и полезно) - да виждам чрез този форум тук развитието на хората или хората в развитие Защото има и хора без развитие Което пък е още по-интересно. А бе все интерeсни работи

Не му се връзвай - той обича да намира грешки. Обаче грешки могат да се открият във всеки пост, но не това е най-важното според мен. Ако информацията и общото звучене са ОК, то този пост е полезен.

За мен отговорът е - не, няма смисъл от неподходящи връзки. Но подозирам, че не за всеки това е верния отговор, ако мога така да се изразя. Срещала съм хора, с които е било възможно създаването на връзка, но обикновено още съвсем в началото си личи, дали и неподходяща. И съм ги прекратявала; веднага; безусловно - просто съм била уверена, че е по-добре и по-безболезнено от всякаква гледна точка да се прекратят нещата в съвсем ранна фаза. Но не съм съгласна, че трябва да чакаш да ти се случи нещо. Човек получава това, което дълбоко, вътрешно иска. Не чакай - искай!

Има, има, не е като да няма. За съжаление повечето съвременни хора не се занимават със земеделие и веднага се хващат на такива "компетентни" констатации. И, разбира се, почти никой не е чувал за поликултурно земеделие например, което определено е по-традиционно, ако може така да се изразя