Диана Илиева

Това е условие, не мислиш ли? - непричиняването на зло А каква ще е тогава тази любов, която си позволява всичко, да причинява - безусловна ли я наричате? Цвета, интересна трактовка - защо възприемаш признаците, с които се описва каква Е безусловната любов, като нейни условия? Ти питаш - Каква е безусловната любов? И когато получиш някакъв отговор - Тя е такава, и такава, и такава ..., радостно възкликваш - ето, това са условията, за да се нарече любовта безусловна, следователно не е безусловна. Не са условия - това са признаци, атрибути дори на безусловната любов.

Христо, подобна теза застъпва и Айнщайн. Той ... простоват ли е?

desita, знаеш ли, от моя опит мога да кажа, че отсрещната страна може да се държи по неподходящ начин и по причина, че не подозира какво точно ще ти е приятно на теб. И такива оплаквания има по-често от страна на жените спрямо мъжете. Струва ми се, че всички ние сме попили сериозна доза от свръхромантичните описания в книги, филми и т.н. (а напоследък този струнка често я дърпат и много реклами), а на средностатистическият мъж ама никак не му идва отвътре такова романтично поведение. Оттам тръгва една въртележка с положителна обратна връзка (в смисъл - самонавиваща се) - жената се пообижда/понацупва, защото не получава желаната романтичност; обаче и не си я иска директно, защото, според нея, това да си поискаш романтичност, ще развали самата романтичност. Мъжът пък въобще не вдява, защо жената така някак няма настроение (според него, ако въобще забележи това) и продължава да си се държи по неговия си начин, най-много (чисто по мъжки) да я остави за известно време сама, та да й се оправи настроението; най-досетливите мъже биха извели жената някъде навън, обаче непременно с компания, за да се развесели тя малко Т.е той реагира напълно неадекватно спрямо нуждите на жената и положението се влошава. Жената продължава да не си иска романтичност, но тъй като е недоволна, започва да изразява недоволството си като отбелязва кусурите на мъжа; това скапва мъжа и той започва също да е недоволен, но изразява недоволството си най-често и в началото на въпросната въртележка като отива някъде навън, да се разтуши ... Та така, да не продължавам нататък.

Не, не е условие, това е следствие на безусловната любов, просто безусловната любов дава свобода. Когато любовта не е безусловна, то такава любов по-скоро взема или поне ограничава свободата.

Добре, нека да посоча неточностите в изречението на summertime - 1. населението не се увеличава лавинообразно, 2. "необходимото количество храна" не е това, което действително е нужно, 3. традиционното земеделие (без ГМ-култури) е в състояние да изхрани населението на света. И още нещо summertime - опити за създаване на ГМО има отдавна, но действително едва през последните 10-20 години има по-съществено разпространение на тези култури в световното земеделие. Основно царевица, но също така соя, памук ... Относно това Да, така е, има много такива земи, но не е нужно да се вкарват допълнително торове и подобрители - напротив, почвата е засолена от прекомерна употреба именно на такива вещества. За да се съживи земята може да се добави единствено хумус, а най-вече да се засее с растения, толерантни на засоленост и да се остави така няколко години - природата има удивителни възстановителни сили. По-сложно е с пестицидите, някои от които се разграждат твърде бавно. Но и в това отношение излизат нови разработки - растения (някакъв вид микроводорасли беше), които разграждат именно някой от най-разпространените в миналото химикали. Във връзка с казаното от val68 - не смятам, че това е истината; истината е, че се спука балона на огромните очаквания - оказа се, че ГМ-културите далеч не са толкова икономически ефективни спрямо не ГМ-културите; плюсовете, доколкото ги има, са минимални спрямо обикновените семена. Те са си правили сметка, че ГМ-културите ще са толкова "по-" спрямо традиционните, че фермерите едва ли не ще се молят за тях и ще ги купуват и на доста по-високи цени. А същевремено и ще вървят в комплект със специфичните за тях препарати - т.е корпорациите от типа на Монсанто стават като слънцето и въздуха за световното земеделие. Да, ама не, както казваше Петко Бочаров. И затова стана напечено - корпорациите са вложили милиарди за тези разработки, а разработките се оказват неефктивни. Естествено, желанието е тези милиарди да се възвърнат. Затова предприемат всякакви ходове, за да прокарат семената на ГМО - включително натиск по високите етажи на управлението на държавите. А що се отнася до изкуствените торове - ами аз не случайно споменах поликултурното земеделие. Ако наистина ви е интересно и ви вълнува темата, прочетете за него.

Ами Пламъче, просто все повече хора се чувстват спокойни да покажат вярата си в Бог, за разлика от преди 20 години. И тъй като процесите са бавни и постепенни ... затова и все по-често забелязваш това. А иначе - ами прави са хората, да казват така, явно има нещо (дали ще го наречем Бог, дали съдба, дали карма и т.н.), което наказва хората; и все повече хора виждат и разбират това. Което по своему си е положително развитие И с право се страхуват - защото наказание или по-точно възмездие, отплата за постъпките на всеки от нас действително има. А кой им е внушил? - ами различно, някои сами се убеждават в това, други са го попили от родители, от църквата и т.н. И Бог (Абсолюта, съдбата и т.н.), разбира се, не прави само това - да наказва; прави (ако въобще е удачно, да се каже така) и много други неща, да не кажа всички неща Сещам се, преди време прочетох една книга, писана втората половина на 18 век, в Англия, една от първите, доближаващи се по форма към съвременните романи. Не се сещам за заглавието в момента, беше в стила на романизирана автобиография. Прочетох я с интерес не за друго, ами защото ми направи силно впечатление в пъти по-голямата подкупност и корумпираност, непочтеност, незачитане на закони, права, свободи, неценене на човешкия живот и т.н. Та при това състояние на хората и обществото като цяло, направо е оправдано насаждането на страх от Бога от страна на църквата; просто на много хора нищо друго не би им повлияло като коректив на поведение и съзнание, освен страха от наказание. Както и обратно - че благородните постъпки ще бъдат оценени и възнаградени от същия този Бог. И още нещо - последните години и аз забелязвам доста бърза ответна реакция от страна на Абсолюта; явно това е във връзка с приключване на определен етап от развитието на човечеството, за което говори и Учителя.

Усещам една горчивина ... И в по-младите, и в по-възрастните. Някои се изказват с носталгия за по-предишните времена, други си мечтаят за едни нови, по-различни времена ... Без да имам претенциите, че знам какво е най-добре да се предприеме, но само да кажа, че по-предишните времена няма как да се върнат. Учителят е казал - Не може да пиете два пъти една и съща вода от извора. Така е. Водата тече и се сменя, идва нова, малко по-различна, но тъкмо тя е водата за сегашния момент. Ако искаме да я подобрим, можем да разкопаем и почистим извора. Това е.

Ани, Mukhtar има предвид, че буквата "я", която отразява звукът "йа", би трябвало (евентуално) да е със стойност 2, защото "й" е със стойност 1 и "а" е със стойност 1 - затова казва две единици. Иначе съм съгласна с Mukhtar, стойностите се определят спрямо звуците, а не спрямо символите. Mukhtar, по тази логика и буквата "ю" би трябвало да има стойност 7, а не 6 Имаш ли някакъв опит при приложението на тези стойности?

А можеш ли да направиш съпоставка между есеите и пуританите?

summertime, имаш неоправдано високо изискване към децата. Тези абстрактни представи е много трудно да бъдат възприети дори от някои възрастни хора, какво остава за малки деца. А гениалността ... е в простотата , не в засуканите теоретични/абстрактни изложения.

Странна игра е да се играе на разчленяване на животни. Играчките са за игра и затова са играчки, животните не са за игра, поне така мисля аз, иначе щяха да имат друго име. То така като се тръгне, след време детето ще иска да разчлени човек и какво ще търсим мъдростта в природата ли, едва ли. Не природата създава престъпността, а човеците. Не е странна, напротив, Канел е обяснил - желанието да разбереш кое какво е, какво има отвътре, кое задвижва играчката, как е устроена ... Странно е, когато детето не е проявило през нито един етап от живота си такива желания. А кое е играчки, кое животни ... ти правиш разликата, но за малкото дете всичко е играчки: и супермодерния телевизор, и падналото врабче, и очилата на баба, и котето, и дистанционното за колата, и торбата с гипс или кофата с боя, както и белината или кислола, както и лекарствата за кръвно на дядо. Естествено, с тези "играчки" могат да станат такива играчки-плачки, че чак е страшно да се помисли. Но всеки от нас е минал през такъв период, всички сме били деца. Съвременните деца според мен са ощетени от това израсване в градски условия. Сещам се и аз, като градско дете, колко ми беше приятно да прекарвам всяко лято в една селска къща с баба и дядо. Тези престои ми позволяваха да вляза в досег с природата. Имам на съвсетта си две убити животинки - жаба и пиле, както и доста насекоми, които събирах в колекции, набодени с карфица. Във всички случаи желанието ми не е било да усмъртя животинчето - с пилето си играехме с една братовчедка, беше много по-приятно с пиле, отколкото с непомръдващите кукли, а и къде в градски апартамент пилета, а там, на село, има. За съжаление го приспахме добре завито с юрганче и възглавничка в една стара чанта, която затворихме да не избяга и ... кислородът е свършил в един момент. Ние бяхме малки, нито преди това сме разбирали какво правим, нито след като отворихме чантата - баба ни каза, че е умряло и ние така се уплашихме и като ревнахме ... чак баба се притесни, а тъкмо беше почнала да ни се кара. Виж за жабата си беше съвсем съзнателно - тогава бях малко по-голяма - но пак не с цел умъртвяване: интересно ми беше как е устроена животинката и не помня защо съм била въодушевена на тема операции, та ... направих на жабата една операция, заших я старателно след това и я пуснах да плува в един буркан. Естествено тя не заплува, на мен отново ми беше много тъжно и повече не съм правила такива опити. Колкото по-голяма ставах, толкова по-лесно можех да се поставя на местото на отсрещната страна и постепенно моите природоизследователски интереси се задоволяваха предимно с наблюдения и евентуално полезни действия - примерно изхранване на птиче изпаднало от гнездо и др.п.

Поразгледах сайта. Аз мислех, че съвременното протестанство е взело доста от пуританството. Ако трябва да избирам между католицизъм и протестанство, бих се спряла на протестанството. А ти какво имаше предвид, като отваряше темата?

Канел, интересна тема Нямах време да пиша през седмицата. Предполагам имаш предвид истинската система на пуританизъм, възникнала в Англия, мисля още през 16 век. Тази система е напредничава за времето си и много полезна, като се има предвид, че християнството през вековете затъва все повече в пищни ритуали, откупуване с пари и материални блага местата в Рая, все по-голяма намеса и дори директно упражняване на светска власт и т.н. Като идея и морална система е чудесна, просто с времето нещата, както често се случва, започват да придобиват предимно външен характер. И оттам до нас е стигнало предимно преносното значение на думата "пуритан" - човек, който външно се прави на много морален, строг, аскетичен, а в действителност скришом си прави какво ли не

Какво е предимството на високия ръст?

Как грее слънцето - условно или безусловно? Слънцето дава светлина и топлина и на този, който току що е спасил дете от удавяне, и на този, който току що е ограбил някого, и на този, който е приютил и нахранил болни и гладни, и на този, който току що е убил ... Условна любов - това е, когато казваме: ще те обичам, ще ти дам любов ако ... Ако липсва "ако"-то, значи любовта е безусловна. Слънцето дали се чуди какво би му донесло това, че грее? Примерът с мъртвеца е слаб - разбирам, че си искала да опишеш случай, без възможност за взаимност, но аз бих могла да обичам мъртвец, защото съм го обичала и приживе. Ще дам по-силен пример - какво да кажем за цветята, за тревата, за небето, облаците ... какво има да им обичам на тях? И какво ще ми донесе на мен моята любов към тях? И те дали могат да обичат? Не знам. Но ги обичам.

Ето, това имах предвид, че съвсем малко са хората, способни да гледат "през Божия поглед". А твърде много са тези, които си вярват, че могат. Съгласна съм - затова за себе си съм стигнала да извода, че ако дадено правило или закон си има изключения, то това правило или закон не е верен или най-малкото е някакъв частен случай на истинския закон/правило.

Мммм, а аз се чудех откога се познаваме с теб

А аз се чудя, как обсъждането на един въпрос, който дори не бих нарекла основен и важен - в случая за индиговите деца - може да скара хората Или ако "скара" е силна дума, то поне да предизвика сериозни противоречия и сътресения, които избиват в лични квалификации и нападки. Всъщност не се чудя - просто твърде много сме свикнали да реагираме външно, формално, а да не виждаме човека, който стои зад думите. Идва ми на ум една аналогия с мидите: отвън сме различни, някои бели, някои черни, някои пъстри, някои по-гладки и заоблени, а други определено ръбати, но ако надникнем вътре - всички сме еднакво крехки, меки и раними, а освен това крием в себе си един блестящ бисер!

Цвета, колко хора според теб успяват да "видят през Божия поглед"? Затова пък абсолютно всеки човек си има своите си истини по много (да не кажа всички) въпроси и често е склонен да ги натрапва на другите. И не защото е някакъв си там лош, досаден, авторитарен, фанатик и т.н. човек, ами с най-добри намерения Защото много хора са убедени, че именно тяхната истина е вярна, а другите са заблудени или просто недорасли - ще мине известно време и ще им светне и на тях; и защо пък да не им направим това "добро" на заблудените/недораслите - да ги светнем по с време П.П. Имам и един въпрос - как да различим кога гледаме през своите си очи и кога "през Божия поглед"? Има ли възможност да се самозаблудим, че гледаме "през Божия поглед"?

Хахах, и аз това си помислих - дали пък няма да стане тъст след време и как ли ще се радва на внуците и ще му се иска да участва поне малко в живота им. Да ви кажа - тъщи и тъстове, свекъри и свекърви - та това са бабите и дядовците на нашите деца. Ако съдя по себе си и като наблюдавам и моите деца сега, то общуването между внуци и баби/дядовци обикновено е много желано и благотворно и за двете страни. А един престой на внуците през ваканцията примерно на гости при баба и дядо е най-често чудесно и за трите поколения.

griet, прочетох с интерес всичко, написано от теб и оставам с впечатлението, че си един много силен, уравновесен и разумен човек. Затова бързам да те успокоя, че усещанията, които имаш са си съвсем закономерни при тези обстоятелства, а и при по-леки дори. Приличаме си в някои отношения с теб. И аз съм амбициозна и старателна, и аз не съм получавала голямо доверие и подкрепа от страна на родителите, макар и не в такава степен, както при теб, и аз съм отглеждала сама децата си... Това си е занимание изморително и самотно - така се случи, че нямах нито приятелки, нито съседки и познати в квартала с деца на моята възраст. Връщайки се на работа, забелязах как съм отвикнала буквално да общувам с хора и ме натоварва дори това, че съм заобградена с хора, дотолкова, че първите дни получавах главоболие. Моите деца имат две години и 1 седмица разлика - по тази причина изкарах едно майчинство около 5 години, с прекъсване от няколко седмици; и на мен ми се повдигаше от монотонното ежедневие, от тази въртележка - пелени, пюрета, приспиване, къпане и пак отначало. Чувствах се хем изморена, хем тъпо, че нищо интересно и смислено не върша. Споделяла съм със съпруга ми (и той всеки ден на работа, при това извън града), той напълно виждаше и разбираше какво става, опитваше се да ми помогне доколкото може - отменяше ме при децата, когато му беше възможно, дори и когато беше съвсем малко бебето, буквално ме изгонваше за няколко часа навън, да се видя с приятели, или да си харесам нещо по магазините, или ей така, просто да се разходя, без да мисля за децата; като видя, че обръщам голямо внимание и ми харесва да се занимавам със саксийните цветя у дома, започна при всеки повод или без повод да ми купува и подарява цветя, както и литература по въпроса - а бе, подхранваше хобито, пак с цел да ме откъсне и разведри ... ей такива неща. Но децата няма да са все малки, те растат и стават все по-самостоятелни; следването в университета ще приключи, сигурна съм успешно, ще поемеш нататък ... Не изисквай твърде много от себе си, ти и така правиш достатъчно и се справяш прекрасно, съвсем сама. Позволи си да си починеш, позволи си да се развличаш, да се радваш ... Успех!

Да, така е, всяка наша преценка и всеки наш избор (както казва Цвета) са по своята същност отсъждане. И като че ли е по-добре за всички нас да не се обиждаме толкова на чуждите мнения, преценки, отсъждания ... В крайна сметка всеки има свое мнение по различните въпроси и има право да го изкаже (доколко е близо до истината е друг въпрос) Виж, когато мнението е подплътено и с вменяване на чувство за вина, или подигравка, или ирония и т.н., то тогава вече е по-неприятно, но лично за мен такова поведение говори много повече срещу този, който го изказва, отколкото да злепостави този, срещу когото е изказано (и вярвам, че за повечето хора е така). От друга страна чуждото мнение може да послужи за ориентир, сверяване на часовника и т.н., често тъкмо не особено приятните мнения ни дават най-ценната информация (ако искаме да я възприемем, разбира се), но никак не е задължително. Силното влияние от чужди мнения по мои наблюдения се отразява по-скоро негативно. И да направя пак една връзка с паралелно активна тема - как мислите, ако не бяхме вкусили от дървото за познаване на Доброто и Злото, дали щяхме да сме в състояние да различаваме нещата? П.П. Канел, бях на езерата, но слязох вече . Толкова време можах да отделя тази година.

А защо предполагаш, че не са се спасили (каквото и да имаш предвид под "спасение")? Също така няма пряка връзка между това да имаш информация за нещо и да си способен да го преодолееш.