Диана Илиева

Канел, казахме - по-същствени страдания. Иначе всеки са го хапали комари например

Хм, за Буда не бях помислила ... Ама до 21 не се брои.

Пламъче, а защо позволяваш на нещо такова да ти развали настроението? Ами това е толкова дребно нещо - ако листовката не ти е по вкуса просто я слагаш в коша за хартиени отпадъци и проблемът е решен. Колкото до правата - нали има свобода на словото и печата, свобода на вероизповеданията ... т.е такива материали струва ми се могат съвсем законно да се разпространяват, включително и по този начин. Аз пък съм много благодарна, че ямболската групичка на ББ беше разлепила преди доста години обяви за лекция на Константин Златев в Ямбол, включително и на нашия блок - беше ми много полезно. Сигурна съм, че някои други хора обаче също са се подразнили - как "тези откачалки с белите дрехи са си позволили да замърсяват фасадите на сградите със сектантските си обяви"

Ами по същата логика може да се каже, че само тези, които са дораснали, могат да разберат, че нямат свободна воля ... Включително могат да се намерят достатъчно звучащи разумно, подкрепящи доводи. Но не и доказателства. Както впрочем и за наличието на свободна воля.

Донче, двата ми въпроса не са свързани един с друг. Във втория не става въпрос вече за никакви непрекъснати страдания, а питам за човек, който да не е преживял НИТО ЕДНО по-съществено страдание.

Извинявам се, че се намесвам, но тъй като психологията ми е интересна и често отварям темите в този подфорум, а тук виждам, че малко се излезе настрани, в посока логика, светоглед ... Stareternity, разбирам логиката ти, според мен е хубаво и това, че виждаш всичко, обаче въпросът е защо ТИ се разстройваш, след като ВСИЧКИ виждаме това "всичко". Мога да ти предложа друга логика, без да се налага да си затваряш очите за нещо, защото твоята само те затормозва. Например виждаш нещо, което не ти харесва. Ти как реагираш - май винаги и единствено с раздразнение. Това помага ли ти на теб някак? А помага ли да се подобри това нещо, дето не ти харесва? И на двата въпроса отговорът е - Не. Аз за себе си съм възприела следната тактика - когато нещо не ми харесва или правя каквото мога, за да го променя (подобря, според моите си критерии, естествено), или го приемам такова, каквото е, без да се дразня. Иначе е доста нереално - разбираш ли, дори и да допуснем, че живеем в прекрасно общество, с идеално поддържана инфраструктура и т.н., по твоята логика пак мога да се тръшкам до премаляване, примерно защо през лятото е горещо и се потя, а през зимата студено и трябва да съм навлечена с дебели дрехи, както и ох, колко е гадно, че вали дъжд и крачолите са ми изпръскани с вода (макар че вървя по идеално гладки и чисти улици и никой кретен не ме е изпръскал с колата си, щото в това общество въобще няма кретени ) ... Искам да ти кажа, че ако човек реши, че ще се дразни, то дразнители винаги ще се намерят; както и обратно. Колкото до етиката на съвременния човек - аз не мисля, че етиката преди 100, или 200, или 2000 години е била на по-добро ниво. И тогава и сега има хора, които се интересуват само от ядене и пиене, които само гледат как да излъжат, да присвоят и т.н., и тогава и сега има хора, които творят, които са идеалисти, които са високоморални ... Въпросът е, какво правим ние и как реагираме. Аз приемам хората такива, каквито са;

Аха, разбирам. Ами защо не пробваш в такъв случай? Или ти се струва доста налудничаво

Никой не пише по втория въпрос:

Съгласна съм с човека - това е целта - кармата да се погаси. Извинявай, Божо, но да се вижда само добро в света е някаква по-особена форма на астигматизъм Е, може да се научим да виждаме, че доброто и злото в нашия дуален свят са напълно нормални и закономерни неща, както и да имаме неутрално отношение към тях ... това е друго.

Да, и аз така разбрах Станимир - той говори за Божията воля. А ние говорим за човешката воля - свободна ли е или не? Божественото в нас - да, има го, но доколко се проявява, доколко го осъзнаваме, разбираме и ползваме? За мен е интересно да говорим за човека тук и сега, а не да философстваме само, какъв бил той в дълбоката си (и никак или само частично проявена) същност, какво би било след време и т.н. Човек казва - аз искам да направя нещо - и го прави. Първото е желание, второто е воля. В този смисъл човешката воля обслужва човешките жеалния, или ако така повече ви харесва - волята е инструментът за реализиране на мислите и желанията. От силата на волята зависи доколко и как ще бъдат реализирани. И тук вече идват въпросите - позволено ли ни е да направим всичко, каквото поискаме, или нещо, макар и невидимо, но твърдо ни ограничава. Говоря за уж изпълними неща, а не за такива, каквито примери бяха дадени. Дори и при много силна воля, често се случва да не успяваме да направим това, което сме запланували. Актуален е и въпросът дали мислите и желанията в нас са наши, или са инспирирани в нас отвън. Орлин казва - ама аз виждам, как хората пред очите ми се променят, проявяват волята си да променят живота си; добре, разбирам, но дали просто ти и твоята терапия не сте "заплануваната" не от самия човек стъпка (слагам в кавички, за да избягна обвиненията за персонализиране на Бог, защото и аз съм на мнение, че Бог не е същество)? Просто в този живот този човек е трябвало да се срещне с теб, именно по повод на психотерапия и т.н. Това важи и за най-дребни неща - казваме: ето аз сега ще се изправя, а сега пак ще седна ... Това уж са проявления на свободна воля. Но дали?

Ако вникнеш по дълбока в нещата ще установиш, че човешкият живот представлява низ от задачи (уроци), които пораждат страданията... Тази етапност в развитието логически води И до перманентното присъствие на страданието, за което говоря тук ! ... Здравейте, замислих се по тази тема, разгърнах я и сега искам да ви попитам друго (на базата и на казаното от Н.Дамянов). Наистина ли страданието има перманентно присъствие в нашия живот? Можете ли да дадете поне един пример за човек, който не е преживявал никакво по-съществено страдание в живота си (човекът да е прехвърлил 21 годишна възраст, а най-добре е да е поне на 42г.)?

Ами това емотиконче с кристалното кълбо защо е? Ако правилно разбирам какво питаш - да, правила съм опити с фън шуй и мога да потвърдя, че работи. Това беше в началото; после взех да анализирам кое и защо се прави - има смисъл и не казвам, че кой знае какво съм открила, но принципите са закономерни. Някои от тях обаче или аз не ги разбирам, или са се поизкривили/преиначили с времето. Между другото има две системи на фън шуй - ще ми бъде интересно да чуя отзиви и мнения

Ами няма как да бъде - човешката воля е напълно ограничена от Божията воля. Иначе ще се окаже, че ние сме по-силни от Бог , което си е примамливо, но ... едва ли е така. И относно предразположенията - ако моята съдба/Божията воля е да преживея развод в този живот, то аз по моята воля едва ли ще доведа до това "да ме подмине тази чаша". Е, разбира се, на мен ще ми изглежда, че лично аз и по своя воля съм решила така, обаче това, според мен, просто е една хубава илюзия. Колкото до Ванга - а тя дали е била в състояние всичко да види? Не мисля. И затова не мога да я приема за доказателство, че нещата не са предопределени, защото тя не ги била познала. Мога да задам друг въпрос - Учителят питал ли е някой дали това, което е казал, се е сбъднало? Всичко зависи от нивото на предсказателя. Апокалипсисът на Йоан - кой е казал, че точно сега ще се случи и заради това да смятаме, че нещо не се сбъдва? Орлине, при теб хората как попадат - случайно? А при някой кадърен/некадърен хирург как попадат - случайно или на който е следвало да му се случи случка, като за ръчичка бива заведен при некадърния, както и обратно.

Ами, Стан, тъй като, струва ми се, си наясно с астрологията, то как ще се върже свободната воля на човека с това, което предварително може да се разчете по картата - като например безбрачие или развод, липса на деца, липса/наличие на приятели, липса/наличие на интерес към духовното и т.н., и т.н.?

Не съм права - ето аз съм променила позицията в посока подобно на теб, от 2007 до 2011 все повече клоня към становище за липса на свободна воля, поне на болшинството хора в момента. Не мога да приведа стройни и необорими доказателства обаче. Въпросът за свободната воля е много съществен; спрямо отговорът биха се променили много неща в нашия мироглед. А Христос - едната теория е, че е убит според същия този кармичен закон, защото Той поема голяма част от кармата/греховете на хората.

Цвета, ето подходяща тема - тук сме поспорили доста за свободната воля Изводът до тук - силно убедените в своите позиции (независимо "за" или "против") не са ги променили, въпреки 16-те страници, а колебаещите се продължават да си се колебаят

За мен е второто - според мен има резон сега да се "упражняваме", като правим нещо ей така, на игра, за удоволствие, без отговорност, а по-късно, в следващ живот това вече да е на сериозно, като професия. Иначе щеше да е доста несигурно и рисковано, а съм се убедила, че в света всичко е добре измислено и нагласено Дори, струва ми се, някои хора могат да изкарат по няколко живота с една и съща професия.

Ами защо, какви хора по света, то и у нас нашите баби и дядовци често са встъпвали в уговорени бракове, а техните родители - още повече (говоря за времето преди 60-80 години, не толкова далечно все пак). Говорила съм на времето с моите баби и дядовци - имало е и бракове по любов, когато по-възрастното поколение кандисва на желанията на по-младите, имало е и уговорени между родовете. По тяхно мнение процентът успешни/неуспешни бракове като че ли е еднакъв и при двата варианта, като дори уговорените може би водят по успешност - защо ли? Според мен психологическата оценка, дадена безпристрастно, отстрани от доайените на рода, без замъгляване от влюбеност и т.н., както и с отчитане на специфичните родови характеристики, явно е по-точна, отколкото обратно. Пак оттогава е израза - Котка да е, от сой да е! Ще преведа - каквото и да избираш, дори нещо дребно, добре е да внимаваш от какъв род произхожда.

Хм, не мисля, че ревнивците ще имат мир и спокойствие в душите си, ако бъдат оставени сами. По-същество ревнивците дълбоко в себе си се плашат да останат сами, затова и тази ревност - страх от загуба на "техния" човек. Да изоставиш ревнивеца, е най-голямото наказание за него. А да създадеш нова връзка - още по-ужасно. Да успее да преглътне това, е един огромен и труден урок за ревнивеца. Не случайно има толкова много битови престъпления с такива мотиви, включително и от най-тежко естество - убийство. Забелязала съм и друго - там, където няма ревност, има много по-малко изневери Сигурно има и рационални, и ирационални обяснения на това.

Мдаааа, свободната човешка воля е много щекотлив въпрос. Общо взето всеки е убеден в това, че я има или че я няма, но никой не може да докаже със сигурност. Дори съм си мислела, че може положението да е такова - значи свободна воля нямаме никаква, но затова пък имаме добре създадена илюзия, че имаме и то във всяко отношение. Погледнато отстрани, така е най-хитро - хем не можем да направим никаква беля, хем прекрасно може да се прецени, колко ни е акъла. А може би да се преместим в подходяща тема, ако ще обсъждаме това.

Супер! Браво на Алекс! Smehy, как можеш да си помислиш, че ще си променим отношението?! Радваме се много за теб!

Така е, Христо, няма гаранция, няма сигурни доказателства. Но, точно това, че усещаме малко или много нещо незримо, че има загадки и феномени, ни навежда именно на изводите ти със синия шрифт.

Гласувах "за" Видях, че си уточнил - не "пропаганда", ами "разпространение" на духовност. Какво имам предвид - все по-често забелязвам, че хората, израснали и възпитани спрямо разбиранията и модела на съвременната цивилизация, се притесняват да говорят за такива странни неща, като духовни преживявания. Струва им се някак неадекватно, дори срамно и компроментиращо, че се интересуват от друго, освен чисто прагматичните неща от ежедневието. Преценете, колко ваши приятели и познати, като се срещнете, коментират само въпроси относно работа, семейство, жилище, евентуално също почивка/ваканция/пътуване/екскурзия и ... дотам. Дори един коментар за сънища, или хомеопатия, или въобще нещо извън обикновеното, материално ежедневие се счита за необичайно и плашещо, плашещо - да не би да ги помислят за луди, сектанти, глупави/наивни с една дума отнесени от вихъра. Е, затова аз предпочитам първа да спомена някой такъв "шантав" въпрос/тема И знаете ли - често се получава "включване" и от отсрещната страна

Да, и аз се чудя - представяте ли си - красиви скали, спокойно море, но ... по скалите набучени железа, ограда и т.н., защото когато морето стане бурно и когато на някой вземе та му хрумне да щъка точно тогава по скалите, да не падне. Това е лудост. Знаете ли колко такива места със скали има - и на морето, и в планината? А да сте виждали някъде такива заграждения? Има много случаи - скиори се спускат по лавиноопасни склонове и съответно умират - и склоновете ли да заградим? Кой е накарал тези скиори да се спускат там? Някой накарал ли е тези момичета да отидат на скалите? Когато се случи злополуката, да, полиция, спасители (морски, планински) - трябва да реагират; между другото на тел. 112 би трябвало да изпратят не полиция, а хора от гражданска защита. Нали затова е този телефон - ако има пожар, няма да изпратят полицаи, които пак не биха помогнали особено, а ще изпратят пожарникари, нали. Но да се търси вина на спасителите, че не са успели да спасят, е прекалено. Не съм запозната подробно със случая (почти не гледам телевизия), ако е вярно, че са имали много време - 20 минути, през което някой е можел да донесе въже и т.н. - да, полицаите не са реагирали адекватно; предполагам, че не са очаквали, че имат толкова много време на разположение. Обаче съм сигурна, че ако имахме двама удавени - момичето и полицай примерно, то хората, кой знае защо, щяха да са много по-спокойни и доволни в коментарите си. Точно както и на готвача не му вменяват вина, че е спасил само двете момичета, а не и третото. А може би е трябвало да почне да спасява от третото, защото е било най-навътре и после да обърне внимание на другите две, по-близо до брега? Ако всички сме по-съвестни и отговорни и възпитаваме и децата си в този дух, то тогава със сигурност ще има по-малко инциденти. В такива случки за мен няма персонален виновен - те просто показват общото ниво на безхаберие, безотговорност, недобросъвестност, беззаконие ... И служат за урок на всички. Надявам се поне. П.П. А има ли виновни родители в някоя такава ситуация според вас? Никой нищо не каза за родителите? В нашия град преди година имаше един случай - в най-реномираната гимназия, двама ученика - момче и момиче - вместо на абитуриентски бал отидоха на гробищата; момичето взема колата на родителите си и отива да посрещне приятеля си в друг град късно вечерта.

Да, за мен доброто и злото (така, както ние ги усещаме и разбираме, както казваш ти - тук и сега) са си относителни. И смисълът и съдържанието им се определя изцяло от нашия си човешки светоглед. Опасно или не, това е положението - ние не можем да надскочим себе си и собствените си разбирания. За мен по-опасна е илюзията на някои, че виждат абсолютното добро или зло. В един момент доброто и злото ще изчезнат като понятия, но това ще стане, когато ние започнем да усещаме пряко Божията воля. Защото в Божествения План няма добро и зло, всичко просто Е.