Диана Илиева

Eх, Божо, ти така ги пишеш нещата - като есе - просто изчерпваш темата още с уводния пост Аз исках само нещо да допълня - според мен има смисъл да говорим за това, което имаме и не мисля, че е безинтересно, защото всички сме различни и всеки от нас има различни неща. Така взаимно си разширяваме кръгозора и то с реални, изпитани неща. Да говорим за това, което нямаме е ... доста налудничаво; все едно един човек, който никога не е виждал и ял портокал, обаче е чел и гледал картинки за него, да седне да обяснява на друг човек, какво е това портокал Сега някои ще кажат - че какво толкова, все пак първия знае на теория, що е то портокал. А аз бих попитала - а вие кой предпочитате да ви обясни, какво представлява портокала - някой, който го е виждал и ял или другия?

braman, тази препоръка според мен не е за тренировка, а за проба, докъде сме стигнали. С такива тренировки не съм сигурна, че ще се получи; за да запазим вътрешния си мир при всякакви ситуации е нужно да развиваме приемането, разбирането и състрадателността си. Още повече, ако е нарочно направено, то просто няма да го вземем навътре, ще знаем, че е на ужким, игра ...

Да, имал е такива "по-вътрешни" ученици, ако мога така да се изразя, например Боян Боев, Николай Дойнов ... Едва ли обаче ще намериш всичко, в което ги е посветил. То и не бива да става - всичко е съвсем индивидуално. П.П. Оглеждай се за жив учител, макар и с малко "У".

Ох, доста трудна програма си си избрала - щом е успял да мине през всички планети от нат. карта. Моята ми се струва тежка, хем Плутон засега е минал само през 3 планети, а и в обозримо бъдеще ще мине само през още една (освен ако не взема да надхвърля 100-годишна възраст ). Първият съвпад не го помня, но другите два още ми държат влага - все в стил "бой по канчето" и зорноволни промяна и помъдряване - явно дебела глава съм не увира по друг начин.

Щом често си и участник, да не те отчайвам или предубеждавам, но сънищата ще продължат още доста време. Една индикация, че скоро ще престанат е, когато все по-често си наблюдател или поне си някак раздвоен - хем си участник, хем се виждаш и отстрани. Когато човек е участник, той участва така да се каже в интензивно обучение и все още не може да се говори за приключване. Не се опитвай да ги "изгонваш"; с това само ще забавиш и удължиш процеса. И друго мога да ти кажа - по правило на сън проиграваме повече това, което не сме в живота. Например някой човек, който е така по-хард, активен, холерик, обича примерно да спори и да надделява над опонентите - такъв човек може да сънува серия от сънища, как бяга, и се крие, и го гонят и т.н., както и обратно - един по-кротък, отстъпчив и т.н. човек да сънува как се бие и побеждава, как буквално размазва нещо/някой ... Единственото, което можеш да направиш, за да подобриш нещата, е да култивираш по всевъможни (но не такива насилствени, ограничителни, включително ако е възможно избягвай и прякото самовнушение) начини доброто в теб, също да се учиш да приемаш себе си и света около теб, с всичките ви хубави и лоши страни - ще намериш множество съвети и материали за четене и тук, в този сайт.

Хм, ами големичък е вече (в смисъл на възраст), да не би да се е лишил тези дни от някой (примерно член на семейството ви да е заанагажиран или заминал някъде), който е бил неговото другарче, който е третирал като свое братче/сестриче?

Възможен ли и свят без частна собственост? Възможен е, разбира се! Но както знаем, или по-точно до скоро ни убеждаваха в обратното, но все пак - съзнанието определя битието. Та, за да се получи свят (или по-точно общество) без частна собстеност, просто съзнанието на хората в това общество следва да е станало доста по-различно от сегашното. И не, че хората ще станат някакви еднакви (щото имаше нещо по-горе, че сега били различни), пак ще са си различни и с различни способности и нужди, но общото средно ниво на съзнание ще е доста по-високо от сега. Припомнете си малкото затворено общество на есеите.

Taйнствен, не се стресирай. Аз пък никак не споделям мненията до тук - нито е глупаво това, което питаш, нито имаме право да питаме, какво точно сънуваш, нито причината да сънуваме такива неща е някъде в миналото ни, както и няма никакъв смисъл да се опитваш със самовнушения и др.п. да прогониш тези сънища. Първо, за да не се притесняваш толкова, ще ти кажа, че повечето хора сънуваме разни гадни неща, кошмари и т.н. особено в тийнейджърските си години; пък при много хора и след това, зависи как и по какъв начин се развиват в живота. Второ по време на сън човек преработва и подрежда чувствата, емоциите и мислите, но по-същественото е, че се обучава и хармонизира. За да кажа нещо по-подробно, искам само да разбера - ти пряк участник ли си в действията в съня или си предимно наблюдател?

А на каква възраст е кучето? Нашата Сара е поне към 20 килца в момента и въпреки това любимата играчка е смешно малка - мъничко плюшено кучнце, 10 на 5см, което ако поиска може да лапне на една хапка, но е изключително нежна и внимателна към него, няма и следа от прокъсано (за разлика от разни други предмети - за няколко месеца е унищожила 3 метли, които сме имали неблагоразумието да оставим в нейния периметър на действие и дори с кеф и лекота прегриза един гъвкав щранг за вода с метална оплетка), това кученце много често си го носи насам-натам, никога не ни го дава ...

Според мен не се отнася за трима човека - първите две карти се отнасят за теб самата. Също така, когато си питала, все още не е можело да се каже категорично, дали ще се осъществи пътуването. По принцип обаче, шансовете са ЗА пътуване до София, ако не точно този понеделник, то малко по-нататък.

Summertime, сега да не те стресна теб, че и другите потребители, но един опитен и сензитивен човек може при всеки контакт, независимо виртуален, пряк, по телефон и т.н. да прозре твърде много за човека насреща и никакви маски не могат да го заблудят. И все повече такива хора ще има. Въобще времето на маските отмира. За навлизането в личното пространство - далеч не се има предвид интимния живот на човека, не разбирам защо с такова впечатление си останал за това понятие. Обаче един зрящ човек без да иска узнава всякакви неща за човека, дори и в интимен план. Нямам претенциите да съм каквато и да е ...-видка или ....-сенска и пак мога да разбера твърде много за хората, ако поискам. Представям си какъв кристален образ виждат доказаните такива. Последният ти отговор е малко йезуитски, не мислиш ли - в крайна сметка пак терапевта те лекува, щото ако не ти помогне, няма да се излекуваш или поне мноооого бавно и трудно. Може би искаш да кажеш, че ако човек сам истински не пожелае да оздравее, никой не може да му помогне, с това съм съгласна.

Подкрепям Донка, Галио и Десита за анализа и съветите, които са дали. Съчувствие всеки може да даде, но то по-скоро би те настроило в посока - "О, горката аз" и "Ех, лошия той", а това не е никак здравословно за теб (виж и историята, разказана от Инатари). Всеки от нас прави грешки и времето не може да се върне назад. Най-удачно е да простим (и на себе си, и на всички други) и да приемем миналото си, като го използваме за бъдещите си решения и избори. За съжаление много жени и мъже, особено в по-млада възраст, вземат решения, базирани на "ценности" и предубеждения, насадени им от безброй места - като се започне от семейството и се стигне до рекламните клипчета. Добре е човек да познава максимално добре себе си и да е наясно какво търси в другите. Знам, че това не е лесно и животът не ни чака - т.е това се изгражда в крачка. Успех и кураж и от мен!

Вярно, Десита, така си е И аз имах подобни подозрения - че някак не случайно ни забъркват такива "шарени" роднини, именно за да можем постепенно да получим баланс между 4-те темперамента в себе си, а не някой от тях да надделява драстично. Точно затова и зададох такъв въпрос в анкетата - Какъв темперамент са хората от вашето обкръжение? Ами като гледам въпросите ти, май ти друго имаш предвид, но това няма значение. Ще се опитам да отговоря. 1. Няма обективен начин - всяко впечатление си е субективно, защото е пречупено през призмата на възприемащия. От тази гледна точка, най-важен за точната преценка на отсрещния човек е опита и подготовката на самия човек, както и безпристрастността му. Също така, когато се използват методи, които не подлежат или поне не лесно на преиначаване - примерно физиогномика, хиромантия, ауричното излъчване, графологията и др.п. И да не мслиш, че говоря разни фантастични и несбъдни неща, мога да ти кажа, че има няколко много уважавани графолози, от чиито услуги се ползват едни от най-големите в световен мащаб компании, когато става въпрос за подбор на кадри, особено на ключови позиции. 2. Социалните маски са характерни за всяко общуване. 3. Социалните маски падат при различни за различните хора обстоятелства - понякога анонимността е фактора, понякога доверието и дискретнноста на събеседника - при тези случаи маската се сваля по желание, съзнателно, може не нацяло, но поне частично; друг фактор е алкохола или др. под. вещества, които да елеминират съзнателния контрол. 4. Никак. Всеки човек си има право на лично пространство. Когато и пред който сам реши да я свали, тогава. Друг е въпросът, че за по-опитен човек маската не е проблем, истинския човек прозира зад нея 5. Нито едното, нито другото - да, важно е човек да има и знания, и опит, но като че ли по-важни са други неща; едно такова е интуицията. 6. Аз не съм професионалист - според мен целта е човек да разбере и приеме себе си, такъв какъвто се е родил и да си даде реалистична оценка кое и до каква степен би могъл да промени, за да стане една по-хармонична личност. 7. На този въпрос не мога да отговоря. 8. Общо погледнато - да; да си виждал един човек, който е в мир и съгласие със себе си, а да боледува? Включително и такива неща като настинки и грип не виреят при такива хора

Канел, ами ти според мен си сангвинично-меланхоличен тип човек. Ти ще кажеш дали е така Десита, радвам се, че така ти се е отразило. Че аз чак се чувствам леко виновна спрямо моите деца, защото дори ми се е случвало да ми казват - Мамо, бе, защо непрекъснато ни поръчваш нещо и все бързо искаш да го правим? Включително все измислям някакви инициативи и мероприятия. Горките, сигурно и те се чувстват като на въртележка, чак свят им се завива ; добре, че баща им поне не е като мен

Сигурен ли си? Хайде, може би обича е силно казано, но има хора, на които им е привично да са тъжни - обясних по-горе. И още от бебета им личи. Нали точно това писах: „Това е просто едно състояние с което си привикнала, един навик, а не нещо, което обичаш.“ Тук не става въпрос за любов към тъгата, а за следване на линията на най-малкото съпротивление. Ами не съм се изразила точно, съжалявам - като казах привично, имах предвид, че на такъв човек си му идва отвътре, затова казах още от бебе му личи, а не както ти си помисил, че някак отвън и в последствие е привикнал, т.е създал се е такъв навик. И да, не е точно любов, и това казах по-горе, и може да се каже, че е линия на най-малкото съпротивление, просто човека проявява и прави това, което му идва като импулси отвътре. Десита, да, много е важно твоето мнение за мен. Аз самата съм по-скоро холерично-сангвинична като човек и ако знаеш от колко време се опитвам да балансирам малко темпераментите в мен, и резултат сякаш има, но за съжаление не сособено съществен. От друга страна и аз имам детенце, което е предимно меланхолично-флегматичен тип и познай колко лесно се разбираме Ти, доколкото разбрах, си го изпитала на собствен гръб с родители подобни на мен. Другата дъщеря пък е сангвинично-флегматична, съпругът и той различен - въобще чудна менажерия сме в семейството , като за изненада успяваме много добре да функционираме като семейство, обаче това се държи по-скоро на толерантността, колкото на съвместимите настроения и светоусещания на всеки от нас. И като вземаме решения общо, се получава един видим баланс. Продължавам да твърдя, че е трудно човек да променни коренно темперамнта, с който се е родил. Радвам се за теб, че си успяла и ще го ползвам като рецепта за промяна

Една друга тема ме подсети за тази В същност темпераментите си личат много добре и в индиректния ни контакт тук във форума. Затова се изненадвам, когато някой каже на някой друг - Хайде де, не бъди толкова черноглед! Животът е хубав, просто трябва да си отвориш очите и да го видиш! Представете си това казано по адрес на магаренцето Йори - ами няма как да стане просто Или пък - По-кротко де, какво се набираш! А това да е казано по адрес на Тигъра. (Благодаря, Диди, използвам твоите примери от Мечо Пух!) Как мислите - възможно ли е човек съществено да промени темперамента си, посредством сериозни методи, примерно психотерапия, хипноза или каквото и да било друго? П.П. Бих помолила модератор с права в този форум, леко да увеличи размера на шрифта на цитатите в по-горните ми постове - нещо не съм се справила добре, много дребни са излезли.

Сигурен ли си? Хайде, може би обича е силно казано, но има хора, на които им е привично да са тъжни - обясних по-горе. И още от бебета им личи. Мога да попитам родители на поне 2 деца, дали и двете са еднакво жизнерадостни и весели или не? При условие, че са израснали и възпитани по един и същи начин? В същност, защо пък само родители - вижте своите братя и сестри - еднакво щастливо светоусещане ли имате с тях? И никаква психология, пък била тя и пранична, не може да промени съществено вродения ни темперамент. Но в случая има друго и аз не случайно го подсказах - струва ми се, че самия меланхолик не се усеща чак толкова нещастен, за колкото го преценят другите около него. Та в конкретния случай, ако има такова силно усещане за нещастие, значи може би си имаме работа с временен срив, от който може да се излезе. Но все пак нека психолозите и/или хора с меланхоличен темперамент също да се изкажат.

Точно! Иначе ни бихме знаели, какво можем да бъдем. С една дума, ако никога не си виждал и не знаеш какво е то портокал, не само няма да си го поискаш, ами няма и да се сетиш за такова нещо като портокал

Хехех, не само, че е възможно, ами си е по правило така. За всяко нещо. Дори най-елементарното - ела например да видиш какво се получава, когато ми е дошла музата да готвя и какво, когато хич не ми се иска: разликата е от небето до земята

Лора, понеже много настояваш да се включа в тълкуването на някоя комбинация, ще го направя в тази тема, макар че никак не ми се иска. (Не мога да разбера - защо е важно според теб?) MЕGGI, това "занятие" е силно желано и някак примамливо, същевременно има опасения, че е труднореализуемо или че няма да се случи, но в действителност шансовете са точно обратни - да се случи; ще се наложи обаче да се положи труд и усилия за това. А и още нещо - случването на занятието като цяло би довело до положително за човека развитие, но като че ли не точно това, което той е очаквал.

Възможно е. И то не е "станало", ами си е било част от човека. Хората с предимно меланхоличен темперамент са обикновено такива. Усещането за бурно и главозамайващо щастие при меланхолиците е такава рядкост, че по-добре да го пишем отсъстващо, а при все пак щастливите моменти изразяването на щастие обикновено е сдържано. Но ... разбира се, че е възможно да се чувства щастлив, макар и не по начина, по който би го изживял един холерик например; както е възможно и да направят някой друг щастлив, не с безпочвената тъга и негативизма, но с по-земното си и практично държание, с реализма си, с които "заземяват" някои по-пърхави хора около себе си Друг е въпросът, дали човекът, за когото говорим, е наситина предимно меланхолик или е друг тип, временно изпаднал в униние и депресия.

А, ми да, често се случва - когато върша/гледам едно, а си мисля за друго. И не е само с гледането - ами се е случвало и да ми се причува нещо, за което си мисля или когато отговарям на някого нещо, а си мисля за друго в момента, аз да кажа някоя дума в изречението, несвързана с това, което приказвам, а с другото, което мисля

summertime, ти си явно от тези мои умни и образовани приятели, познати и т.н., които се вглеждат само в самия продукт, а не вземат под внимание цялата технология, за добиването на този продукт. Защо според теб има разлика в употребяваната вода за отглеждане на 1 кг от едно теле и 1 кг разфасовано телешко, както Емил от Льонеберя, се е опитал да ти подскаже, къде е ключа от бараката. Ами ясно е, че едно теле не изпива 10 кубика вода, а пък разфасованото телешко хич не пие , ама кой ти говори за това? Това е бял кахър, дето се казва. А сега си помисли колко чиста вода отива, за да му се мие на това теле, също да му се приготвя храната, а косвено употребената вода - която се е употребила (или дори само замърсила) при производството на техниката, използвана в обора и т.н. А пък за да се произведе килограм разфасовано телешко, се употребява вода в кланицата, после в месопреработвателното предприятие, пряко за миене, а още повече непряко, както изброих по-горе относно машини, съоръжения, сгради дори - оставям те сам да мислиш, голям човек си.

Аз те разбирам Смехи, но може би защото аз самата също действам адекватно при критични и застрашаващи ситуации. Не се паникьосвам, дори като съм размисляла доста време след случките, се усещам, че по време на критичните моменти, аз нямам сърцебиене, дишам нормално и т.н. Чак след това, като се нормализират нещата "намирам време" да се уплаша, притесня Но при мен решенията ми идват отвътре, без да се замислям, мога да кажа, че в някои моменти, когато съм опитвала да мисля, какво може и не може, за какво би ми стигнало времето и за какво не, то тогава именно се забавям в действията и не всеки път действам адекватно; също и когато разчитам някой друг да ми помогне. Не бих казала и че други подобни ситуации са ми помагали; включително в уж подобни ситуации могат да налагат толкова противоположни действия... А за първата такава ситуация, какво е обяснението, ако Станимир е прав? Мога да дам и пример - един единствен път през живота си убих животно, защото се налагаше; това беше една змия, пепелянка, на двора в нашата вила в Балкана; бях сама, на 20 години, с 2 годишната си племенничка, за която трябваше да се грижа този ден; детенцето си щъкаше весело наоколо, аз подир нея, да я наглеждам, но не бях и много близо, когато мярнах едно зигзагообразно движение по плочника и малката устремена точно натам, поне с 3-4 м преднина пред мен и на около още толкова от влечугото. Както казва Смехи, в главата ми нещо се преобърна, знаех какво да направя, как и с какво. Не се огледах, лопатката за пепел там ли е точно или не, знаех просто, че е там. Без да губя секунда се стрелнах на 2 метра в страни към дворната чешма, грабнах подпряната там лопатка, с 2 скока изпреварих детето, между него и змията беше останал най-много 1 метър, когато аз хладнокръвно стоварих лопатката, много прецизно точно на врата на змията. Никога дотогава, пък и след това не бях убивала нещо по-едро от комар. Племенничката ми възприе нещата като поредната весела игра, наведе се да види какво става, защото тялото на змията продължаваше да помръдва. Понатиснах още и ламаринената лопатка буквално гилотинира змията, загребах главата и я изхвърлих, преди малката да поиска да я пипне. Защо я стоварих точно на врата, а не примерно върху главата, още не знам; после си мислех, как змията отвори уста, като я притиснах за врата - може би нещо в мен е знаело това.

Да, чистата вода на планетата намалява, основно заради свръхпотреблението на стоки. Това, за съжаление, не е очевидно. И мои приятели, познати, съседи и т.н., между които много умни, интелигентни и образовани хора също не се замислят по въпроса - те най-често се вглеждат само в това, което реално има в стоката/продукта и оттам преценяват дали е добро, дали е екологично и т.н. А има много "скрити" фактори, не за друго, но просто не се вижат веднага, човек трябва да се замисли. Но нали затова сме събрани примерно тук - да водим съзнателен живот. Съзнателният живот означава да живеем разумно, с мисъл за всичко около нас, да си даваме сметка за последствията, да бъдем отговорни за нашите действия. И не е само водата. Когато решаваме да си купим една или друга стока, като съзнателни хора, следва да се замислим и за вредностите, които са предизвикани за добиването/направата на съответната стока, както и за вредностите, които ще се получат в бъдеще при употребата й и дори след това при разграждането/рециклирането й. Следва да се замислим и доколко нужна е тази стока за нас (дали не можем да си я спестим примерно), както и колко дълговечна е тя при употреба. Защото купуването на евтини и нетрайни стоки излиза много солено на нашата планета, но ако се замислите, ще видите, че соленото е главно за наша сметка и за сметка на нашите деца. И не се заблуждавайте, че вие, като една песъчинка от 7-те милиарда хора на планетата, сте толкова дребни, та чак незначителни - не е така. Изборът на всеки човек е важен, в крайна сметка съвкупността от избори на потреблението направлява производството. Ако масово хората откажат да потребяват нещо, то производството на това нещо ще отмре и то ще се изненадате колко бързо. А този избор, потребителския, ние го правим всеки Божи ден и то многократно. Всяко наше действие е още една песъчинка, наклоняваща везната в една или друга посока. Ако се съберат 1 милион песъчинки, а 1 милиард?