Диана Илиева

Да, съгласна. Но не е ясно дали още след този си живот ще успеем да се слеем с Източника. Не знам за другите, но аз за себе си съм дори твърде убедена, че няма да е толкова скоро това сливане.

Как установи това?

И аз това се чудя - къде е агресията на Исус? Прав е Станимир, агресията не е точно противоположното на спокойствието. По-скоро е както казва Smehy - агресията е една проява. Животните проявяват агресия, когато се чувстват застрашени, когато е застрашен животът им (здравето), живота на малките им, храната им, територията им, авторитета им като водач на стадо/глутница или въобще мястото им в тяхната си йерархията ... При хората общо взето е същото, като застрашеността от нещо може да е така по-абстрактна, но винаги може да се сведе до едно или няколко от тези неща. Затова подкрепям и Цвета. Една от проявите на страха е именно агресията. Сега как е изразена агресията е съвсем друг въпрос, но то и няма голямо значение в случая. Та там където няма страх, няма и агресия. Възможно ли е да няма страх? Като че ли е трудно все още - имам предвид средностатистическия човек към момента. А включително е много удобно да имаме изплашени хора - те лесно се управляват, реакциите им са предвидими и т.н.

Когато си вътрешно спокоен, то ти си и външно такъв. А когато си вътрешно неспокоен, но външно си сложил маската на спокойния - то именно тези хора са най-жестоки (според мен). Задържайки напрежението, агресията вътре в теб, без да ги сублимираш в нещо ползотворно и/ или позитивно - това е като бомба със закъснител - ще избухне... И колкото повече "тротил" трупаш, толкова и пораженията ще са по-разрушителни... Агресията има различни форми и може да бъде канализирана, като силата й се използва по градивен начин. Хах, а аз съм виждала хора, които са вътрешно спокойни, а външно неспокойни - рядкост е, съзнавам, и е много интересно да се наблюдава. Що е спокойствие и неспокойствие? Ами май ако кучето ви е спокойно, то и вие сте спокойни вътрешно, независимо как изглеждате външно ... Извинете, виждам, че сериозно спорите тук, а аз съм нещо весело настроена. Но това което казвам, колкото и майтапчийски да звучи, си е така и сериозно погледнато. Кучето абсолютно точно възприема нашето вътрешно състояние, уравновесеността на енергиите, ако щете (май и Сизар Милан по NG говореше за това) и реагира на тях. Кучето на този човек, дето е вътрешно спокоен, а външно неспокоен, беше една ненормално блага и любвеобилна по нрав огромна, мъжка, немска овчарка с бойкото име Хектор И уравновесена, разбира се - нищо не можеше да я изкара от равновесие, при все че кучето, когато го виждах, беше доста младо още.

Невъзможен е, ако махалото - образно казано - всеки път се отклонява все повече (т.е при всяко преобръщане на системата любовта и омразата примерно се засилват все повече, отколкото са били преди това). Ако пък процесът затихва, пак ще има преобръщане, но след известен брой итерации ще се слее именно със средния път. Сега да видим кое е по-вероятно - да се услива или да затихва? Ако нещо се усилва, това означава, че на този процес му се добавя енергия и обратно. Възможно ли е съзнателно да отнемем енергия и евентуално да я пренасочим другаде? - струва ми се да.

Подчертавам - най-изгодните за купувача по отношение цена/качество или количество. Влез в който и да е хипермаркет и прецени сам. Идеята е, че който иска да ги намери, ще си ги види, а който е така по-разсеян или е влязъл в магазина притиснат от времето или нещо друго, просто ще грабне нещо от по-удобните рафтове. И това нещо, разположено на удобните рафтове, често е на по-ниска цена, както казваш, но е по-малко като грамаж/количество или с по-лошо качество

Точно така. И когато егоизмът се разшири дотам, че да обхване интересите на всички хора ... ехей

Диана, напълно те разбирам, че не проумяваш. На мен ми се случва често. Но това с безработния е глупаво. Чакай сега! Ти предлагаш гладния и безработния да работи, защото е гладен и безработен. Нужно е да се работи, но да поискаш от човек да работи, да няма " претенции ", не мисля, че е редно.Хората имат достойнство и то не бива да бъде потъпквано от работодателите. ... Мързела не бива да се толерира, а да се наказва, но това става впоследствие. След като се прецени човека на работното му място.И да, българите като цяло може би са не точно мързеливи, а по - скоро безотговорни. А, не, не си ме разбрал. Аз предлагам хората да не се ослушват и да не си мислят - Ми то не е мое, защо да се напъвам, защо да се старая, ще карам през пръсти ... - предлагам да работят съвестно и старателно, защото иначе това с прецакването го владеем перфектно, но точно то ни е докарало дотам, че живеем в прецакана държава. Казах, че е неуместно първия и главен въпрос да е дали е уплътнено работното време. Не казах, че работното време няма да е 8 часа и други подобни неща, които си предположил. Странно е хем да си без работа и уж търсиш активно, хем да се плашиш, че там, където те наемат, ще те заангажират плътно 8 часа и няма да има безкрайни кафе-паузи, лафчета с колеги и т.н. Честно казано, ако на мен ми предлагат работа, където работното ми време няма да е уплътнено добре и не е някаква държавна/общинска структура, много ще си помисля, дали ще приема. Как и откъде ще идват парите за моята заплата, след като аз работя съвсем малко?! Значи или заплатата ми ще е много малка и само ще си губя времето на това работно място, или ако заплатата е добра, то тази фирма е някаква мафиотска, пере пари. Колкото до мързела - да, и аз предполагам, че не сме мързеливи, а по-скоро безотговорни: по един начин се работи във фирмата, а по друг начин за себе си. А това да се наказва мързела - убедила съм се, че полза няма. Човек ако вътрешно не е убеден, че трябва да се труди добре, стимули, наказания ... много малко го променят.

Да, съгласна. Не само Словото, ами всяко нещо можем да възприемем през всяка от 7-те чакри. Друг е въпроса какво получаваме през всяка чакра. Спомням си за първи път прочетох нещо подобно от Авесалом Подводни и много ме впечатли. Включително е добре всяко нещо да си го възприемаме през където е подходящо, защото иначе се получава много неадекватно и като възприемане, и като реакция.

Аз не споделям тезата на това видео. Включително вътре си противоречи: Ако не си добър, ще гориш в ада. и после веднага: Ако нямаш хубава кола ... - това са различни неща и т.н., но основното е, че призивът да не работим усилено е доста зловреден, особено пък за нас българите. Ми ние и без това не работим усилено. Лично за мен е много странно, безработен човек, който уж си търси работа, да пита ама натоварено ли е на това работно място, много ли е уплътнено работното време, като това дори е по-важно за човека от заплащането. Направо недоумявам - ама той за какво си търси работа? За да ходи някъде и да се връща? За да има повече социални контакти с колеги? Българинът е склонен да получава някаква заплата, при условие, че някой ще му внася осигуровките и ще го оставя да се размотава на работа. А съвсем друг е въпросът дали ще се плъзга човек по наклонената плоскост на все по-модерна кола, все по-нов телефон, и т.н. "по-". По мои наблюдения и хора с много големи доходи, и хора с много малки доходи еднакво са склонни към такова потребителско мислене.

Да, матрицата ... Ако мога да перефразирам: Да сме в нея, но извън нея. Тогава няма да има демагогия. Обаче това се отнася за родителите. Защото децата не ни слушат толкова какво им приказваме, а попиват какво правим, как живеем ние ... Особено като се има предвид, че децата и без друго постепенно започват да забелязват матрицата на много места около себе си, единствено нашият пример може да ги убеди, че може и по друг начин да се живее.

Не е илюзия - много хора така мислят и за тях това е истината. Въпросът е всички да се убедят, че не е добре да сме еднакво бедни и дружно да стоим в калта. Обаче сега като ви чета и разбирам, че както винаги, всеки е разбрал каквото на него най-много му се иска/му прави впечатление (вкл. и себе си имам предвид). На мен например ми направи чудесно впечатление, че гл. герой на приказката е човек, дето не чака някой друг да го оправи или първо другите да се поправят, пък тогава и той - това ни е основната беда като народопсихология според мен. Сега обаче прочетох повторно и едва сега забелязах думичката "мъст". Това убеждение също силно ни дърпа назад - да отмъстим на лошите, които по презумпция са богатите, от името на бедните, които пък по презумпция са добри. Хубаво е да се стремим всички да сме добри и богати. Иначе хем искаме да живеем в богата държава, хем мразим богатите - е, как да стане?!

Да, започнах да разбирам, донякъде и просто искам още А какво ми пречи - предполагам това, че не съм дорасла ... Но това става постепенно. Затова и казвам - стремеж. Съжалявам, държах се нетактично - не искам нищо конкретно, просто зададох въпроси, за да опишеш твоя път и докъде си стигнала; разбира се, ако имаш желание да споделиш.

Вече нищо. Това е една от заблудите - всички ни убеждават, че трябва да търсим нещо: смисъла, ползата, доброто, любовта, силата ... Ако все пак има нещо, което търся, то е разбиране ... Но не бих го нарекла търсене, а стремеж.

Да, Цвета е права, а и сам казваш, че говориш за фанатици, пък и не само, но пак в тоя дух. А поробването ... Защо поробване? Гравитацията поробва ли нашата воля? Не. Просто нашата воля се съобразява с нея. Е, същото е.

Аз съжалявам, това което чета са само думи, няма нищо зад тях. Сблъсквала съм се със смъртта - не е тя преносителя. Тя може да те събуди, но не е задължително да е точно тя.

О, знам вкуса на живота. Била съм в ситуация, когато всички ме чакаха и аз себе си включително да умра. Реално, физически. И така 40 дни. В пълно съзнание и общо взето добра физическа кондиция. На всичкото отгоре трябваше да лежа неподвижно. Мога подробно да опиша как се чувствах в началото, по средата, в края ... Трябваше да съм готова да умра, при това не се знаеше кога и ако беше се случило, щеше да е бързо. И това ако не е незабавно ... Обмислила съм, почувствала съм, медитирала съм достатъчно, имах много време за това. Направила съм си изводи, равносметка. Като цяло беше много полезно преживяване, промениха ми се разбиранията - не изведнъж, постепенно. И винаги когато някоя религия, някой философ, някой учител, обществото или който и да е, се опитваше да ми внуши нещо, аз вече имах база, с която да сравня. Много хора са впечатлени от Тибетска книга за живота и смъртта, на мен също ми хареса, но на собствен гръб е още по-впечатляващо. Затова твърдя, че този автор се опитва, при това твърде елементарно, да ме манипулира.

Защо реши, че нямам интерес? Щом питам, значи имам Всичко може да се изкаже с думи прости, дори и да не сме в сладкарница. За там, където трудно се намират думи, може да се използва аналогия, метафора ... Опитай!

Би ли споделила как постигна?

Ох, ако можех, веднага щях да ви осветля На мен не понякога, ами доста често ми е трудно. Мога да кажа, кога ми е лесно - лесно е когато преразглеждам това, което е било. Тогава по се вижда, кога човек е вървял в пътя и кога е забивал настрани (образно казано). Има и някои признаци, които използвам напоследък. Преди бях от категорията - тъп и упорит - напъвам, докато стане; или докато не ме светнат така , че после с месеци си ближа раните. Сега съм си въвела правило - не правя повече от два опита да постигна нещо. Правя всичко съвестно и енергично, но ако след 2 опита не се получи добър резултат, спирам. Ако това, за което говорим, е част от нещо по-голямо като цел, проект, което вече е дало признаци, че потръгва, то сменям тактиката за постигането, или се въоръжавам с търпение и т.н. Също така, когато се колебая какво да направя, се усамотявам някъде, отпускам се и след това се съсредоточавам мислено върху нещото; държа го известно време в главата си, като се старая да го почувствам, да потъна, цялостно да ме обземе. После се старая колкото може безпристрастно да отчета как е реагирало тялото ми на представата - дали с лекота и разположение или с тежест, стягане, дори болка някъде (най-често в слънчевия сплит се усеща). П.П. @Станимир:В отвъдния свят запазваме ли текущата си човешка воля?

Да, и мен! Брей, че умнички тийнейджъри! Да ви кажа, не сме за отписване, като има такива деца

Да, съгласна съм, че и когато нашата воля е в съответствие с Божията воля пак може да бъдем изправени пред изпитания. Далеч не е задължително всичко да върви по мед и масло И все пак ако сме в синхрон с Божествената воля, затворените врати са някак от друг порядък, това са точно изпитания (вкл. на вярата), уроци ..., както казваш и ти. Когато действаме против Божествената воля, противоречията и съпротивата, която срещаме, са съвсем други. Ако се научим да различаваме тези състояния - това е много ценно.

no_self, само при едно материалистично разбиране за същността на смъртта, човек би я сметнал за идеалното място. Не и при друго разбиране. Не зная кой е авторът, но аз не бих си позволила да правя толкова некоретно изведени твърдения и да ги обявявам за верни. Погледни например това - Хората се заблуждавали относно смъртта - това е едно допускане, предположение, ами ако не е така? Но нека е така. След това - щом сме се заблуждавали относно смъртта, значи сме били способни да се заблуждаваме и за други неща - може и да е така, но не е задължително. Но да допуснем, че и това е вярно, поне за някои хора. Обаче след това вече е върха на некоректността - тези две незадължително верни твърдения изведнъж се генерализират тотално!!! - че всички ние се заблуждаваме цялостно. Извини ме, но с тези методи си служат само за манипулация - значи разглеждаме един признак на частта, при което дори този признак никак не е категорично доказан и след това го пренасяме механично върху цялото - не може така. Колко пъти вече цитирам софизма: Всички хора имат точно по два крака, петелът има два крака, следователно петелът е човек. Това твърдение, колкото е видимо абсурдно, е дори по-логично издържано от твърденията на горния автор.

Аха, а интересно може ли да бъде достигната основата на цялото съществуване?

Цвета, постът на Красимира ми подреди последното парченце от пъзела. Разбрах, че човешката воля не престава да съществува, нея си я има и е свободна, доколкото става това, което казва Красимира: А днес прочетох в една от книжките "Мисли за всеки ден" от Учителя това: Т.е ние имаме свободна воля, а същевременно съществува и Божествена воля. Нашата воля се изразява в избора, който правим. Ако нашия избор/нашата воля съвпадне с Божествената, то пътят ни наистина се отваря, като че ли всичко ни помага. А ако нашата воля не съвпада с Божестената, то ние тръгваме по един по-страничен, както казва Красимира път, по който обаче има много спънки и затруднения, противоречия; като по мои наблюдения, май дори не можем прекалено много да се отклоним. Точно затова и най-съществените, главни моменти в живота ни просто не могат да бъдат избягнати и се маркират прекрасно както от един добър астролог, така и от добър ясновидец и т.н. Станимире, няма как да сравняваме човешката воля с Божествената, най-малкото защото както уж активно, свободно и независимо си проявяваме нашата воля, току виж след половин час само се окаже, че Божествената такава е да прекрати земния ни път. Съжалявам, ако е прозвучало малко зловещо, но исках примера да е пределно красноречив. Несериозно е да се имаме за кой знае какъв фактор, след като не сме.