Диана Илиева

Не, разбира се.

А в какъв смисъл те занимава въпроса? Определянето на зеленчук и плод е много относително. Спомням си как децата ми не можеха да се ориентират и задаваха съвсем справедливи и логични въпроси. А чак ги изпитваха за това по Човек и природа Логиката е уж, че зеленчуците са предимно ядивната част на разни тревисти растения, докато плодовете обикновено са на дървовидни растения. Но и това не е без изключения - например ягодите или бамбуковите връхчета. Ако изходим от гледна точка на вкуса -също е неясно -например авокадо. За мен въпросът е решен отдавна на база на ботаниката - т.е плод е това, което е плодната кутийка, или шушулка, или ягода ...т.н., съдържаща или предназначена да съдържа семена (имам предвид точно партенокарпията). Като същевременно за мен семената са си семена. Имам предвид зърнените храни, ядките. Най-добре ми е, когато консумирам точно плод и то без семките или такъв плод, който е предназначен от природата да бъде изяден със семките - например ягоди, малини ...

Разбира се, че ще стане дърво. Друг е въпроса колко и какви ябълки ще връзва. Обикновено плодните дръвчетата се отглеждат от подложка и присадка, затова така ти говорят. Ще стане дърво за няколко години, но не бива да го държиш в саксия, посей го на открито веднага след като времето позволи.

Да Първо се изработва чудесно патриотизма и едва след това преминаваме към космополитизъм, без при това да отричаме/отхвърляме патриотизма. Просто разширяваме истинския си и хубав патриотизъм до границите на света

Ани, въпросите са ти интересни и важни и аз се опитах да отговоря донякъде - без първия, де. Божидар сам да си каже дали различава Божията воля от човешката. Мога да кажа само за себе си - не, не мога или само в редки случаи и то обикновено си давам сметка едва след това. А иначе аз не бих поставила въпроса така - дали след някакъв напредък човек може да си позволи свинско и винско и дали това било по волята свише. Ами той човекът, ако е напреднал, няма да му се иска нито свинско, нито винско. Това няма да е за него вкусната хапка и глътка, че да ги иска и да се чуди дали да си ги позволи. Ако обаче отиде някъде и му сервират точно това, няма да му е вкусно, но няма да има проблем да хапне и пийне малко. Волята свише не знам какво мисли и казва, но моите наблюдения сочат това. Мога да дам един пример, който едва ли е показателен, но все пак По неизвестни за мен причини, аз нямам афинитет към цигарите. Опитвала съм се упорито да пропуша по време на следването покрай компании и т.н. - е, не и не. Преди няколко години бях с много изострени сетива: вкусови, обонятелни, осезателни, всякакви. Преди това не ми е бил толкова неприятен цигарения дим. Обаче тогава стана ужас - ако само един човек запали цигара в близост до мен, кихах, кашлях, задавях се, задушавах се ... А сега установявам, че пак ми е неприятно, но спокойно мога да понеса цигарен дим и дори да изхабя една цигара, ако много се налага

Според мен под Господ в Библията се разбира ТЕБ САМИЯ (твоят дух, твоята емоционалност, ти, а не някой "бог" по начина, по който се интерпретира досега) - твоята индивидуалност и емоционалност, а не нещо извън теб, нещо нереално, нещо, което не можеш нито да видиш, нито да чуеш, нито да те прегърне, нито да ти даде съвет, нито да ти помогне. Чакай сега, кое е реално и кое нереално? Значи чувствата също не могат да се видят, чуят или пипнат, но си ги има, нали? А мислите колко са реални? Точно помощ в много критичен момент (след гореща молба от моя страна) ме убеди окончателно в съществуването на Бог/Абсолют/Космически разум ... няма значение как Го наричаме, във всеки случай не е белокосия старец от изображенията в църквите

Ани, не виждам Божидар да размахва пръст или да те назидава някак. Вярно, малко е преувеличил нещата, но единствено с цел да се забележи това, че щом човек трудно се отказва от нещо - примерно от риба, а същевременно е убеден, че е лошо да отнема живота на рибата, за да се нахрани, това въвежда човека в смут и противоречие сам със себе си и НЕ допринася за неговото духовно израстване. Колкото до другото - ivail, аз ти зададох един въпрос, не искаш да отговориш, или не си го видял? Ако не искаш, не настоявам. Аз също съм вегетарианка. И какво от това? Това само по себе си не ме прави по-духовна (каквото и да влагате в това понятие). Това за егото какво беше и към кого беше насочено - към мен ли, към jul ли, не разбрах, но и няма значение Само да попитам откъде си сигурен, че казваш истината и то с главно И? Аз не знам, дали казвам истината. Казвам това, което ми се струва вярно на мен към настоящия момент. И си позволявам да се съмнявам в казаното от някой друг, ако намирам противоречие с нещо, което е реален факт за мен в моя живот. Защото подобно на jul имам много близък човек, който не е вегетарианец, който по собствените му думи е атеист и същевременно е един безкрайно толерантен, разбиращ, прощаваш, добронамерен, правдив, състрадателен и т.н. човек. Аз ще му дишам праха още няколко живота сигурно. Много вегетарианци и сами наричащи себе си духовни хора - също. Нещо повече - познавах човек, който беше мноооого напред с материала, откъдето и да го погледнеш, и също не беше вегетарианец. На мой въпрос - защо? Каза - А, да, вегетарианството ... важно е, но сега вече няма значение. Не можах да разбера добре. Но все повече се убеждавам в това, което пише Божидар. Вегетарианството е важно по някое време. Ние буквално започваме да изпитваме необходимост от него. Предполагам именно когато започваме да развиваме състрадателността. След това ... след това вече няма съществено значение какво точно яде човек. По-скоро колкото по-напред в развитието е човек, то той яде по-малко, не е претенциозен какво точно, (и за да избегна въпроси и коментари в друг аспект, да спомена, че такъв човек успява да трансформира и неутрализира всички там вредности, енергии и т.н. в храната), главното не е зависим от определени храни, напитки, вещества ... Например аз си бях вегетарианка, но до преди 2-3 години направо си бях зависима от шоколад. Как ви се струва това, дали съм много напреднала, щом е така? Ами не, разбира се. Сега вече не бих го определила като зависимост, макар че продължавам да си хапвам шоколад (особено черен). Ама и не съм се отказвала насила - в смисъл да ми се яде, пък да си направя специален план-програма как да се откажа и да го спазва стриктно. Не, просто продължих да правя други неща, насочени според съвременните термини предимно в психологичен план и ... след известно време с изненада установих, че не посягам често към шкафчето. Знам, че нещата могат да се повлияват по два начина: отгоре-надолу и отдолу-нагоре. И може би за различните хора е различно, кое въздействие е желателно да преобладава. Но по принцип по-силно и действащо е влиянието отгоре-надолу. А да се накараме да бъдем вегетарианци, без да ни идва отвътре е точно повлияване отдолу-нагоре, желание да се подтикнем да бъдем по-духовни, използвайки съзнателни (но малко или много насилствени) промени на физическо ниво. И пак казвам - тъкмо видях поста на Станимир - за някои хора това може да е подходящо влияние и по принцип не съм против малко да си стегнем юздите съвсем съзнателно, но нека е малко Защото хората отдавна са го казали - Насила хубост не става! П.П. A, и да добавя нещо, свързано с екзотеричното християнство - при него е така, ядене на месо и пости през определени периоди, защото догмите са отпреди 2000 години и не са се променяли. Тогава хората са били болшинството си на етап, на който яденето на месо е било необходимост. А периодите на неядене са спомагали да ги настройват малко към духовната сфера - ролята на постите - за няколко важни и характерни за Земята дати/периоди със специфично енергийно влияние. Докато сега вече се раждат все повече хора, които по рождение са вегетарианци

ivail, как само отсъждаш - самозаблуждение! Подкрепям jul, защото не само съм чела биографии и съм мислила, ами имам и лични наблюдения. Сигурна съм, че и ти имаш. Кажи ми, не познаваш ли нито един човек, който яде месо, но по своята същност е много по-духовен (каквото и да значи това) от други, които са вегетарианци и се имат за духовни? П.П. Харесва ми подписа ти - принципите са по-важни и според мен. Обаче има един момент - чрез следствията можем да стигнем до принципите.

Ха, много интересно - лечител и учител - не бях се замисляла, благодаря!

Благодаря, aiia, но ако се зачетеш в по-предните постове, ще се ориентираш, защо така съм го написала. Донка беше избързала малко, а аз и jul точно това се опитвахме да й кажем - че чак през октомври тази година Сатурн ще премине в Скорпион. Пък за Юпитер си съвършено права - много нескопосано съм го написала Ама иначе щеше да излезе много дълго (а аз нали съм бързи, смели, сръчни ). Защото, ако трябва да сме точни, той Юпитерчо от доста време си е в Телец, както съвсем правилно си написала, и това си пролича с разни сигнали за излизане от кризата. Обаче после тръгна назад и ахаааа да излезе от Телец, но точно след Коледа се залюля на пети в първия градус на Телеца и хоп пак тръгна напред. Това също си имаше своя отзвук в световен мащаб - по време на ретроградното му движение се чуха гласове, че кризата не си отива, напротив, опитва се да се върне и то с нова сила. Та и сега той си е в Телец, но аз като писах прогнозата имах и някои други аспекти предвид. Общо взето дори и да изглежда нахвърляно, внимавам какво пиша, специално пък за астрологията още повече - нали ми е слабост Я да уточня още нещо, че както съм го написала, може би не е много ясно. Казвам, че за кризата януари и февруари ще са последни. Имам предвид тази, финансовата криза, която е в момента. А после - после пак няма да е спокойно, но фокусът ще се измести. Ще се случат събития, които ще бъдат по-важни от нея. И вече общо взето прилично съм описала, какви ми се струва, че ще бъдат тези събития.

Да, хубаво сте го решили това, сигурна съм, че ще допринесе да се изгладят нещата между вас. Искам само нещо още да вмъкна, като прочетох това: Аз не зная какво е написала за теб тя във форумите, но щом ти така го виждаш ... замисли се. Мен например би ме било страх да разговарям свободно с някой, когото преценям като тиран. Виждаш ли, аз не смятам, че ти си тиран, а сигурно и тя е пресилила нещата, но все има зрънце истина в това. Тя е много млада и очевидно по-кротка като натура, ти си избухлив, дали не е твърде респектирана от теб? Радвам се, че обсъждането във форума ти беше полезно! Тук имаме и много други хубави теми. Не знам, какво ще ти е интересно на теб, но на нас ще ни е приятно да се присъединиш в обсъждането. До скоро!

Мдааа, не съм добре с географията явно. Като гледам какви са събитията напоследък, май няма да е Испания тази държава, ами Гърция (имам предвид финансовите и икономически трудности на тази държава, говори се направо за фалит). Най-наострена срещу Гърция (може би с право) е Германия. Но що така все Германия е намесена в световните конфликти?! И първата, и втората световни войни, все тя е в центъра, по средата. И ние все играем анблок с нея. Включително и сега левът е вързан първо към марката и чак след това към еврото. Винаги преди (имам предвид първите две войни) нашите политици са се изказвали със задоволство, че сме съюзници с тази силна държава. Както и сега със задоволство отбелязват, че дори и да се срине еврото, ние сме си вързани с марката, която е валутната единица на най-стабилната в тази финансова криза държава. Защо ми изглежда твърде познато всичко това ... И нужно ли е и трети път? Дано всички сме си научили урока вече и нещата се разминат по-тихо и кротко. П.П. Като започна да ги мисля и навързвам едни ... Учителят и Щайнер, България и Германия. Случайно или?

Ето още едно хубаво нещо - не желаеш да коментираш партньорката тук, т.е зад гърба й. Но не се приемай за главен обвиняем. Стане ли така - обвинител и обвиняем, доникъде не се стига - просто всеки се окопава в своите си позиции и се пригответе за 100-годишна война - това колкото на шега, толкова и наистина. Дали грешиш, че се грижиш първо за материалното. Не, не грешиш, но просто и нематериалното е важно. Ето за теб е важно уважението, доверието - все нематериални неща. За нея е важна и любовта - чудесно е това. Сигурна съм, че ако те поставят пред дилемата: по-малко пари, но със свястна партньорка, срещу много пари, но с неудачна партньорка или сам като куче, ще избереш първото. Колкото до причините, о, много причини може да има. И далеч не са такива, които да ти подкопаят доверието в нея. Мога да опиша една такава. Представи си, че отдавна й тежи нещо подобно, но се страхува да ти го сподели. Може да се притеснява от теб, може да се притеснява как ще го възприемеш. Много жени, зависи в какво семейство са израснали, дотолкова са приели авторитета на мъжа, че буквално си гълтат граматиката и не могат свястно и логично да обяснят какво и защо, особено ако очакват да последва "кръстосан разпит". И жената мълчала, мълчала, дотежало й много и написала във форума една тирада по това, което я притеснява, разбира се, твърде пресилено и преувеличено. Ако пък е получила подкрепа, нищо чудно след първия пост да е украсила/засилила още нещата. Нормално и естествено, особено за по-емоционален човек, какъвто разбирам е тя, а и повечето жени. Още повече, че сега е сама с децата, а аз много добре знам, че е трудно и натоварващо (моите деца са с 2 години разлика и ми дойде доста нанагорно, и физически и психически, хем съм енергичен и деен човек, оптимистично настроен); може би точно това е преляло чашата. Това не означава, че нямате проблеми за разрешаване. Може и двамата да сте много свестни хора, но докато не се научите да живеете един с друг, все някой от вас, а най-често и двамата ще сте неудовлетворени. А как става научаването - ами трудно е да се четат чуждите мисли, затова по-добре си поговорете, предразположи я да ти каже какво именно й тежи. Аз затова и това реших да дам като съвет.

alma9, не съм се хванала, просто такава е темата. Христо си пита точно това. И не бих се учудила някои млади хора да се втурнат ей така в разни рискови занимания, хем да си удовлетворят желанията за екстремни преживявани, хем уж да спомагат за духовното си развитие, две в едно както се казва и с най-добри намерения. Затова говоря така. Иначе съм съгласна с теб, че е хубаво да има трудни упражнения, както и аз подчертах по-горе, те са полезни, укрепват волята, помагат за преодоляване на страховете и т.н.

Здравей! По-често жени разказват своите истории и търсят съвет и мнения, затова наистина е интересно да се чуе и мъжка гледна точка. Това, че си самостоятелен, решителен и сам се оправяш с живота е много хубаво. Но от друга страна щом си решил да не живееш сам, а да бъдете двама (дори вече четирима ), предполага, че и двамата сте отговорни за общия си живот и за решенията; след едно обсъждане на въпроса, може би пак ще се спрете на това, което ти смяташ за правилно, но така жената до теб няма да се смята за безгласна буква. Иначе самият факт, че пишеш тук, означава, че малко по-малко и ти се променяш - т.е започваш да се вслушваш в мнението и на другите. Затова съм оптимист, че постепенно ще започнеш да чуваш мнението и на своята половинка (виж, нали не си я избирал специално такава по-глупава и неориентирана, за да доминираш над нея?). Другото, което ми направи много хубаво впечатление, че явно си мислил за ситуацията и си се опитал да прецениш нещата, колкото е възможно обективно - споменаваш както твои положителни качества, така и недостатъци. Единствено за партньорката пишеш малко и поне аз не мога да се ориентирам за нейните положителни и отрицателни черти, както и ти обичаш ли я. По това, което прочетох, бих си позволила като съвет, колкото е възможно по-скоро да разговаряте за нещата във вашия живот, които ви затрудняват и то възможно по-открито, но и добронамерено. Да се изясни кой какво харесва и не харесва, какво и как да се промени (защото доколкото разбирам ще се наложат промени, тъй като ти си мислел, че живеете щастливо, но явно тя е неудовлетворената, макар твоя ник да е такъв ), както и да си дадете реални срокове и ангажименти за тези промени. Вече ако не стигнете до решение, окажат се невъзможни промените и т.н. - тогава чак се замисляйте за такива радикални неща като раздяла. Трябва да ти кажа, че и моя съпруг, а и много мъже, не са толкова емоционални като жените. Аз в началото дори се сърдех, че той е склонен да покаже любовта и вниманието си към мен по по-практични начини, а не с прегръдка, милувка и т.н., тъй че не сте нито първите, нито последните. А на всичко отгоре моят мъж и не беше склонен да обсъжда и коментира това. Ноооо, аз го приклещих няколко пъти , още в началото, стана ясно какво и защо. Та изяснихме нещата и постигнахме компромис, както и разбиране, приемане на другия и неговата позиция и желания. Всеки се постара да се промени в посока на другия (е, според моите критерии има още какво да се желае относно емоционалността от моя мъж, но какво да се прави ). Така че, поговорете си, но твърдо без нападки и обиди, по-скоро всеки да се опита да чуе и разбере другия, без да се засяга при това. Успех!

http://www.beinsadou...%BC%D1%8A%D0%B6 Коментирайте, темата не е маловажна! Чела съм и в друга беседа подобен текст (може би именно когато поставяше задачата на софиянци с нощното качване на Витоша). Тези упражнения са за преодоляване на страха и за установяване на контакт с природата, природните сили или дори по-скоро бих казала стихии. И не е препоръчвал упражнението да се прави от всички. Както и не как да е, а внимателно подбирайки времето и начина, т.е без риск за живота. Затова според мен Учителят не е призовавал към рискуване на живота. Ние сме дошли на Земята с определена мисия, задача. Всеки от нас. Дори и когато животът на някого изглежда много спокоен и гладък, банален. Заслужава ли си в такъв случай да се рискува живота с някакви упражнения? Да се правят трудни упражнения - да, те каляват волята, помагат да се преодолеят страхове и т.н., но не и с риск за живота. И друго - за всеки човек различна трудност, подходяща и полезна за него конкретно.

Добре де, ние си се обичаме един друг, какво пречи успоредно с обичането да си говорим и за акашовите записи Приемам, че нямаме представа, какво обсъждаме. Обаче ми е интересно, откъде и как може да се получи вярна представа за обсъжданата тема? Познавах жена, която доста точно поглеждаше в чуждо минало (от къде знам, че е точно - получавали са се доказателства, включително по най-странен и по никакъв начин несвързани и невнушени: примерно трети човек, след години сънува нещо, което е свързано/потвърждава това, което тя е казала на някой друг) - как е ставало и от какъв източник е черпела? Ако си достигнал до някаква истина, по-добре да я споделиш, отколкото да ни оставиш да тънем в невежество и да се заблуждаваме един друг.

Не, не, защо заблуда ...? Мога да кажа, какво е лечителството - то е глътка въздух, образно казано И съвсем не е нужно да се прехвърля карма и т.н., просто на човека се подава ръка (и то много често именно по Божията воля или по волята на съдбата, както по-добре звучи на хора с различни убеждения), дава му се още един шанс, предоставя му се още една възможност ... в такъв аспект следва да се разглеждат нещата. Спомнете си колко хора,независимо вярващи или заклети материалисти, споделят, как точно когато най-много са имали нужда, Бог или живота/съдбата/късмета са ги свързали с подходящия лекар, екстрасенс, хомеопат и т.н. Освен това отработването на кармата и придобиването на знания, качества, добродетели най-често включват в себе си именно оздравителния процес. Точно тогава човек се променя най-много, на всякакви нива. Доколко ще помогне лекуването и какво ще научи/разбере човекът от болестта и оздравяването е съвсем друг въпрос. Това зависи най-много според мен от човека. Защото поне на мен ми се струва, че нагласите, стремежите в самия човек го водят/подтикват към намирането на подходящ лечител (като под подходящ, разбирам не само такъв, който ще го излекува, но понякога и такъв, който ще го обърка и влоши още повече като състояние, който "случайно" ще допусне лекарска грешка). И тук влизам в противоречие с Учителя, който казва -перефразирам, че не ми се търси точната беседа - "Излекуването на човека зависи 50% от Бога, 25% от лекаря/лечителя и 25% от самия човек.". Много съм мислила над това. Примерно, забележете, че "контролния пакет акции" не принадлежи на никого - т.е никой няма повече от 50% - защо?

Аз мисля, че една преценка никога не може да се превърне във факт. Например някой любител на моржуването ще се изкъпе с радост в езерото, а за мен това ще е брррр.... Има обективна истина, тя обаче не може да се класифицира като преценка, мнение и т.н. Обективната истина казва: "Това е така." Но при нея не може да има - това е студено, това горещо, това е хубаво, това е грозно, това е добро, това е лошо ... Тези неща ги има само при нашите човешки, субективни преценки. И не, че ги отричам, напротив, те са важни за нас, помагат ни да се ориентираме. Сверяваме си часовника с чуждите субективни преценки, проверяваме, мислим, експериментираме и така постепенно се доближаваме до обективната истина. Защото "Истината ще ви направи свободни."

Вижте, отново правите едно деление от една страна държавата, от другата - народа. Докато всички не осъзнаем, че това е едно и също нещо, все така ще бъде. Лора е съвършено права, че 99% от хората гледат да вземат повече от държавата, а да дадат, колкото може по-малко. Е, то чисто аритметически не се връзват нещата, нали? Мога да перефразирам известната фраза - Ако някой винаги и всякога си е плащал данъците,осигуровките и т.н., без да гледа да мине метър или поне по най-тънката лайсна, нека пръв да хвърли камък ... Държавата не й падат парите като манна небесна - тя ги събира от нас и после ги преразпределя само. Относно разпределението на събраните средства в държавата и дето все ни се струва несправедливо. И всички тези спекулации, дето "Ама аз, ако си ги внасях в банката тези 126 лв. осигуровки, охооо, какви средства щях да имам ... Пустата държава ми изяжда паричките." Така. Не, че няма разхищаване в държавата и някои хора на подходящи позиции не си прибират една част от събраното, но хайде сега обаче си представете, че както сте един нещастен данъкоплатец, дето държавата му изсмуква паричките и станете (на никой не го пожелавам, но за съжаление се случва) родител на дете с ДЦП. Колко пари трябва да сте събрали, за да ви стигнат за лечение, операции, няма да можете да работите и т.н. Откъде идват парите за личен асистент, за скъпи операции и др.подобни? Аз самата, както и семейството ми, рядко ползваме лекарски услуги. Предпочитам обаче да давам пари за всевъзможните осигуровки и да не се ползвам аз от тях, отколкото обратно.

Никой не е ограничен в нищо, дори и хората с физически недъзи. Всичко опира до степента на съзнанието, което управлява волята! ... Извинявай, но не те разбрах добре - може ли по-подробно да опишеш какво имаш предвид.

Добре, alma9, това означава ли, че човек с някакъв физически недъг или заболяване е "отрязан" от тези "по-качествени" впечатления?

Нещо неразбирам!!!Защо делите хората,нали светът щял да се глобализира и всички сме''щяли да станем едно семейство" .....Та дали реставратора не мисли за,хляб, салам и водка???? ТОЙ ДА НЕ Е НА ФОТОСИНТЕЗА... Съгласна съм с Рамбо. Във всеки човек има светлинка. Загледайте се! П.П. Мислите не са всичко. Спомнете си кой е бил най-добрия ученик според Учителя - един овчар, който не бил чувал за него Има и друго - обзалагам се, че в главата на този овчар никога не би възникнал въпрос от типа - Учителю, кой е най-добрия Ви ученик?

Според моите разбирания рисковите занимания, особено пък като езотерична практика, не са подходящи. Но с удоволствие ще чуя доводи "за" рисковите занимания.

Радвам се, че сме те заинтригували и с други теми!