Диана Илиева

Нищо особено не съм имала предвид, а съвсем буквално: ще се получи=ще се осъществи.

Ще станеш повече Скорпион през втората половина от живота си Луната в Дева не е най-доброто попадение. Нали разбираш Девата е един такъв подробен, пунктуален, подреден и систематизиран, аналитичен знак, а пък Луната представлява душевността, подсъзнането, а там се извършват едни фини, неформални процеси, процеси не на анализ, а на синтез. Та на такъв човек не му е лесно в това отношение.

Също да И наистина ще има много неизвестни, неочаквани неща, също разни обърквания, неразбории, забавяния, но като цяло ще се получи. Между другото това хем е по ваше желание, хем сте подтикнати от обществото/общественото мнение и по-точно от новите нагласи и тенденции в обществото (така ли е?).

Асцендент Водолей. За МС и възлите има много информация и тук, и в нета, и в книжки. При теб интересното е, че възлите са хармонични, а МС е в съвпад с Нептун (но все пак откъм страната на 9 дом, което обяснава и интересът ти към сънищата). Интересно какво професионално поприще си си избрала?

Да Ще помогнат познати/съседи/приятели. Може да има малко объркване/оплитане на нещата и/или забавяне, но ще стане.

Здравей! Чаровна, енергична, привличаш хората по един странен и дори за теб самата непонятен начин. Неприятности и спънки в душевен план, може би недобри отношения с майката (или жените въобще), възможно да е имало неприятно детство, незаслужени неприятности и огорчения. Много емоционална, дори прекалено (болезнено), нужно е да се преодолеят безпокойството, комплексите, фрустрациите,съмнението и да се изработи спокойствие, душевен мир и доверие в хората, дори с риск да се сбърка. Възможни са здравословни проблеми от ранна (ученическа) възраст, които са така да се каже предопределени, не бива да се изпитва чувство на вина, че ако човек е правел или неправел еди какво си, нямало да ги има. Изключително външен живот - в смисъл под светлините на прожекторите на обществото. Успешна кариера. Не бива да се разчита на шанс от страна на съдбата, на покровителство на влиятелни хора -това са само разкошни аванси, които няма да се реализират, ако не се вложи труд и усърдие.

Извинете, ама когато навън е 38 градуса на сянка, как в кошера се поддържа 35 градуса? И докато дивите пчели имат пчелин някъде в клоните на дърво, то дървените къщички/кошери при култивираното им отглежане представям си как се напичат през лятото.

Благодаря ти, Ани, за прекрасното включване! Подкрепям думите ти с цялото си сърце.

Ами тук мога да напиша едно твърде скандализиращо за повечето хора разбиране. Скандализиращо, защото с годините или по-точно казано вековете или дори хилядолетията, разбирането за нещата доста са се променили. По принцип този, който управлява/ръководи, той се грижи за управляваните. И наистина е отговорен за тях. Във всякакъв смисъл и отношение. Сега това разбиране се е запазило само за учител/ученици. Особено ако са окултни, то сигурна съм всички ще се съгласят. Но в действителност така стоят нещата и с обикновените учители/ученици, също царе, политици ... както и с управляващите на по-нсико ниво. Спомнете си вождовете на племената. Сега си мислим, че управялващите по презумпция се възползват от управляваните, експлоатират ги ... Управляваните се борят срещу управляващите, или поне негодуват.

Хм, странна синастрия. Напълно хармонична, обаче ... а бе личните ви планети почти не са включени в нея, чудя се защо ли и как ли се получават нещата между вас? В смисъл в доста отношения очевидно си допадате, но някак не може да се изгради такава лична, интимна близост (нямам предвид сексуална, защото затова също има макар и малко косвени, но добри индикации). Нека да погледна утре по-подробно и пак ще пиша.

Мне, да ви кажа, това, което е описано и подчертано от query аз го правя нонстоп. Ама не изневерявам на мъжа ми никак, нито физически, нито емоционално, мисловно ... Не само примерите, които дава didi, ами и извън работа е напълно възможно. Примерно обажда ми се онзи ден един приятел, да ми каже, че ще има лекция в нашия град, лекция, която няма да заинтересува нито моя мъж, нито приятелката на приятеля ми. Разбира се, че провеждам разговорът си с него открито пред съпуга ми, казвам по телефона, че да, интересно ми е и ще отида, уговаряме се той (приятелят) да дойде да ме вземе, затварям телефона и тогава казвам на съпруга, че примерно утре вечер така и така няма да съм у дома от 18 до 20 часа. Да ви кажа или вярваш на партньора си, или не му вярваш. Ако не му вярваш, каквото и да прави партньорът, може да се вкараш в такива филми, че не ти е работа направо. И определено губиш време и сили и си създаваш нерви, напълно излишно. И какво печелиш, ако не му вярваш се чудя аз?! То може да го ревнуваш, подозираш, следиш, правиш сцени и какво ли не, може и да кротуваш и да се измъчваш тихо, вътрешно, може да му вярваш и да го оставиш свободен - все едно, партньорът може да е верен или пък да си намери друг човек, с който да иска да сподели живота си, вашите действия едва ли ще му попречат за това. Напротив - прекаленото ограничаване на свободата му може да го задушава и да го подтикне да се освободи от вас и вашите ограничения. И това за достойнството също не разбрах. Значи нали не си мислите, че аз с този приятел се крия и на прибежки и припълзявания стигаме да сградата на лекцията. По тази логика, като ме видят примерно познати, приятели на моя мъж и ще кажат - Брей, гледай я Диана, върви с друг мъж из града! И с това ще уроня достойнството на моя мъж, така ли? Ами аз нито примерно се целувам с този мъж, нито се крия, съпругът чудесно знае къде съм и с кого ... странна логика за мен. Или по-скоро логика на недоверчив човек. Хайде, отпуснете се, както казах вече, недоверието само ви изцежда енергията и ви докарва излишни нерви.

Ами Мел, кажи какво да правим тогава с животинките около нас, които са така създадени, че не могат само с растителна храна? То нашето куче е без друго е наполовина, че и повече вегетарианец, въпреки внушителния си ръст къмто 40 килца вече - едното му ядене твърдо е: сварен ориз, извара и ябълка, а и другото ядене е на 50% веге: сварени зеленчуци + хляб

Да, и на мен ми се искаше да кажа, че това е само едната страна. Другата е хиляди добри и състрадателни хора, които се грижат за всичко, което им е по силите. Една жена, работеща близо до нас, носи, купува и храни всички животинки бездомни, че и домни наоколо, гали ги, говори им, обезпаразитява ги ... Ветеринарите, при които водим нашето куче, на всеки клиент препоръчват вместо да купуват куче, да си вземат едно от приюта. Когато едно малко коте потърси храна и подслон у нас, го приютихме; оказа се, че е много сериозно опаразитено и е на път да умре от това. Веднага се завтекохме при същите ветеринари, които се погрижиха за него без пари, когато разбраха, че съвсем не е наше коте, ами гостенче (макар че исках да им платя - все пак лекарствата и системите не им идват безплатно). Ние пък продължихме да го топлим с бутилки и да го храним внимателно с биберон, защото въпреки че не беше толкова малко, беше много отпаднало, докато изхвърли глистите и се съвземе от лечението. После го подарихме, че кучето ни много ревнуваше от новия неочакван любимец. И т.н. - мога да давам много примери за такива хора

И за да не ги объркаме ще съчиним една притча която очакваме да бъде разбрана по начина по който искаме да бъде разбрана. Само че тя може да бъде разбрана и по начин който не сме предполагали, така че ще се наложи да обясняваме и начина на разбиране на притчата, което стана с горната притча. Тя бе предназначена като резюме на мненията в темата "Да направим всичко безплатно", сега обаче е в темата "2012", притчите могат да бъдат бъдат слагани навсякъде и да изглеждат нужни. Доколко "неподготвените" стават подготвени и разбиращи е трудно да се отговори, според вас от притчите има полза за това, според мен ползата за възрастни е малка и не си струва труда, особено в сегашната епоха на изобилие на информация и силно намалена роля на символите. Всеки избира подход на изказ който смята за правилен, според мен яснотата е важна и има по-съвременни методи да се постигне от притчите. Разбира се, че всеки избира подход на изказ, който му се струва правилен. Както и ти самия в случая. Искам само да уточня, че далеч не е лесно да "съчиним" притча. Добре съчинената притча е такава, че всеки извлича полза от нея, независимо колко и какво е достигнало до него. Малко хора и несъмнено с озарение свише могат да създадат истинска притча, както и посветени, въплътени мирови учители и др.п. @Вальо, това, което аз усещам, че с годините ситуацията се подобрява. Т.е намалява броя на пострадалите хора.

Много хубави въпроси no_self. И знаеш ли, почти никой не може да ти даде смислен отговор. Ако имахме яснота по тези въпроси, щяха да отпаднат всякакви колебания, различни теории и философии ... Много хора не искат да се вгледат изтънко и дълбоко в тези въпроси, защото е некомфортно, защото ще усетят схематичността и непълнотата на отговорите, които имат. Аз съм от другата порода хората, които живеят некомфортно - знам, че отговорите, които имам, са недостатъчни. Предпочитам така, отколкото да се самозалъгвам, че имам обяснение за всичко. Някои отговори ги имам по нелогичен начин, но съм убедена в тях, защото са дошли в резултат на лични опитности, обикновено при много екстремни обстоятелства. За други неща, така и не съм наясно какво и защо. Докога ще е така - също не знам.

Здравейте! Комбинации от есенциите може да си изготвяте лесно и сама. По-важен е въпросът кои именно есенции да комбинирате. А това е съвсем индивидулано за всеки различен човек и ситуация/проблем. Най-общо за ситуациите, които описвате може да използвате с по-голям успех не Спешните капки, а изпитната смес на д-р Пашкулев: Лиственица, Повет и Тинтява, като може да се добави или Мимулус, или Бряст, или Камшик, или Жълтак, или Бял конски кестен ост от това какъв тип човек сте и какви симптоми имате при тези конкретни ситуации. Ако имате нужда от по-подробни обяснения, може да се чуем на лични съобщения. Успех с приложението на капките!

Притчите няма да "излязат от мода" по една проста причина - поради своята същност те могат да се кажат на хора от 3 до 103 години, с всякакво образование, с всякаква обща култура, с всякакво вероизповедание или атеисти, с всякаква възможност за усвояване на информация, с всякакъв потенциал за мислене и анализиране и т.н. С една дума пред широка и разнородна аудитория. И всеки от тази аудитория, ще вземе нещо полезно за себе си от притчата. Кой какво и колко е друг въпрос. Иначе ако говорим ясно и конкретно, важно е да си подбираме прецизно аудиторията; защото не само, че изнесена информация/знание пред неподходяща аудитория, може да не се възприеме въобще или да се възприеме погрешно, но и с тази изтърсена информация можем да смутим, стреснем, объркаме неподготвените хора. Обратното - че някои по-подготвени от нас по съответните въпроси хора може да им бъде скучно и досадно, също е възможно, но това не е голям проблем. А и колкото е по-напред човек с материала, толкова е по-търпелив, толерантен ... с една дума няма да изпита досада. В такъв широк обществен форум като този е ясно, че имаме голяма и разнородна аудитория. Затова директното и конкретно говорене едва ли е най-подходящото. Именно поради разнородната аудитория се получават и тези недоразумения при обсъждането на темите, а особено ако някой приеме така по-лично нещата ... Иначе съм убдена, че всички участници подхождат съвсем добронамерено и креативно при писането си тук. П.П. Вальо, кажи, какво ще става по Гергьовден 2012г?

Мда, и аз съм от тези, дето имат много приятели мъже. Направо ми се струва, че са повече от приятелките ми. И сега какво? Да продължавам да поддържам приятелските отношения (макар да не съм тип "дебелана", а по-скоро "кльощава и злобна" ). Да си посипя главата с пепел? С тези приятели мъже говорим за най-различни неща, предимно несвързани със семейството на другия. Но признавам, че се случва (рядко) да споделим нещо за половинките си и/или децата си. По принцип се познавам и със съпругите/приятелките им (ако имат), но с тях просто имаме по-малко общи теми за разговор, по не си допадаме. За изневяра и дума не може да става.

Mммм, много ми хареса тази инициатива! А кой поддържа градините? Но това могат да са същите хора, които поддържат общественото озеленяване + доброволен труд от наоколо живеещите. Англичаните обаче нямат проблем с напояването - там лятото не е горещо и е доста дъждовно.

Привет Диана! Не е възможно да се премахне страданието от всички очи. Не е и необходимо, ... Здравей, Ники! Смятам, че е възможно. Аз самата отворих тази тема за страданието тук, в този форум. Да, страданието е необходимо, поне засега, все още да. Но знаеш ли, забелязвам, че все повече хора вече (могат да) се учат от положителните преживявания. Това много ме обнадеждава. Поздрави!

Знаете ли, аз отначало смятах тази кампания за 2012 г. за съвсем излишна и дори вредна. Обаче тя явно носи полза - просто така хората имат нещо като краен срок и се опитват и стараят да се променят към по-добро. А това е чудесно

Здравейте, съпругата Ви ще оздравее! Направете пирамида - тя ще помогне. Ще говоря и ще ви свържа с човек, който е изработил вече няколко за себе си. Нека съпругата Ви да си смени мястото, където спи. По възможност нека никой не спи там, нито дори в близост до мястото, където тя е спяла. Освен това нека премине на разделно хранене - има информация в нет-а. Също така вижте есенциите на д-р Бах. Промяна в начина на мислене е много важна - потърсете книгите на Луиз Хей например "Излекувай живота си". За целта дори може да се обърнете към подходящ психотерапевт. Процесът е такъв, че аз НЕ бих препоръчала точков масаж, иглотерапия, или някакво енергийно въздействие от типа на рейки, прана и др.подобно. Кураж!

Ммм, Ники, позволи ми да не се съглася с теб. Прав си по принцип. Но ... аз съм за по-недрастичните методи за израстване. Децата ... ние сме отговорни за тях, докато пораснат достатъчно да бъдат самостоятелни. Може би като майка съм пристрастна. Но тъгата в очите на който и да било - моето или друго дете, възрастен, животно, растение (опс, растенията нямат очи, но пак се усеща) ме вкарва в дискомфорт. А ако аз съм причината за тази тъга ... ужас!

Родителите нека хубаво премислят. Ако те са вегетарианци, могат да поднасят на децата си у дома само вегетарианска храна, но не и на всяка цена. В смисъл месото да не се забранява, да не се превръща в табу. Знаем, че хората са различни по дух, въплътяваме се в различни тела - някои хора имат физическа нужда от месна храна; организмът им не е в състояние да извлича нужното само от растителна храна. Такова дете ще го влече отвътре към месо, аромата, вкуса, вида, всичко ... Какво ще правите, когато детето започне само да си купува закуски? Ако отвътре му се иска, дали ще преглъща мъчително по хамбургерите на съучениците, заради вашия авторитет или ще си купува тайно и ще ви лъже, че си е купило банан? И двата варианта са безкрайно мъчителни за детето. Помислете за него! Нали не желаете детето ви да израсне перманентно фрустирано?

Съгласна съм с теб. Без първото изречение само. Аз има две деца, едното вегетарианче по рождение. Вече са големи, каката продължава да яде месо, по-малката продължава да не яде Но, както много правилно отбелязваш и ти, дете-вегетарианец нищо не може да го накара да изяде кюфтето, пържолата или каквото и да е там. Или веднъж опитало от любопитство, по погрешка и т.н., заявява, че това не е вкусно и дотам. По тази причина не съм имала никакъв проблем с ходенето в най-обикновена детска градина. На учителките обясних, че има белтъчна алергия (това по думите на личната ни лекарка си е истината, защото от хапване на месо мaлкaта чак се изприщва) и че ще я водя закусила в градината, за да не я притискат много-много да си изяжда храната. А между другото децата са много гъвкави и оправни - малката се беше научила съвсем сама да се храни с няколко други деца на разменни начала - ако има кюфте с гарнитура, тя взема две гарнитури, а дава на друго дете, дето има необходимост от месна храна, своето кюфте; ако има филийка с пастет и ябълка, тя яде две ябълки, а друго дете две филийки ... И всички са доволни, включително учителките Но деца, "набедени" от родителите за вегетарианци, сигурно са тъжна гледка ...