Диана Илиева

Хм, ще повторя Донка май. И мен ме мързи, много, а тъй като напоследък ми се е струпала работа като за целия китайски народ и ща не ща я върша, та в момента съм на вълна: "Мечтая за ден или дори 2-3 дена, в които ще лежа и ще гледам в една точка само". И въобще не си мисля, че след като имам такива желания, съм не знам каква си или че съм в депресия - ми имам нужда от почивка, мързелува ми се, поне за няколко дена, какво толкова, нормално При мен е обратно - много неща ми се получават сравнително лесно, без особен напън и знаеш ли тогава колко е по-трудно човек да се ориентира, какво точно да прави. А при теб ето, всичко е ясно - направи така, че да си изкарваш прехраната именно с езиците, които добре ти се удават. Ще ти е приятно, лесно, ще си по-добър от другите, занимаващи се с езици ... Какъв точно - ти ще си решиш: преводач, учител, курсове ... На мен мисълта ми беше друга - изброй свои положителни качества, не способности или умения, а качества: от типа например - честен съм, добър слушател съм, не избухвам лесно и т.н.

Мммм, добре, интересно ти е да спортуваш, да четеш книги и статии и да се занимаваш с английски и френски, това е чудесно, но ето, че пак изброяваш и то същите негативни качества. Замисли се и напиши поне няколко положителни.

Dalia, имаш страхотен талант да пишеш! Имаш ли написани неща? Сигурна съм, че много хора ще те четат с удоволствие. За живота и терзанията ти - според мен още не си преживяла и простила на първата си любов. За сегашната връзка - оставам с впечатление, че този мъж обича, макар и по различен начин и двете ви: между В. и него явно има някаква химия, тази с хормоните, феромоните и т.н., необяснима логически (включително такава химия може да се случи да изпитаме към силно неподходящ или нехаресван от почти никой друг човек), но силно привличаща; докато теб обича така някак по-умозрително, интелектуално, практично ако щеш - имате общи интереси, общи планове и мечти и т.н. Или с други думи - към В. е привлечен подсъзнателно, а към теб - съзнателно. Той затова и нищо не може да обясни, когато го питаш, защо така се получава при него с тази В. Защо твърдя това - ами по всичко това, което описваш, си личи. Види ли нея, прилепва като пеперуда към светлина; на теб обаче е направил предложение, на теб е купил пръстен, живее с теб и се радва на детето ви, заради теб явно вече не е този тип "Дон Жуан", който е бил преди. Сега, със сигурност не е приятно това положение, но според мен има и едно преекспониране на нещата от твоя страна, именно защото още преживяваш и се чувстваш наранена от първата раздяла, а може би е имало и други неудачни връзки след това. Натрупали са се нещата и затова реагираш така болезнено. Със сигурност трябва да опиташ да разчистиш натрупаното - дали ще бъде традиционна психотерапия, дали арттерапия, дали семейни констелации (присъствах наскоро на такава сесия и останах очарована от метода), ти ще си прецениш кое най-много те привлича. Успех!

Да, напълно те разбирам; в сегашния забързан век такива по-бавни и спокойни хора не се вписват добре. Но, те имат такива качества, които болшинството други нямат. Например - те са добри слушатели, те успяват да вникнат задълбочено в нещо, докато повечето други се плъзгат по повърхността и т.н. И какво забелязвам - твърде самокритичен си, непрекъсното изброяваш няколкото негативни според теб качества, които имаш. Хайде да направиш обратното - изброй няколко положителни твои черти; също така какво ти е интересно и приятно да правиш.

А, не е така, никъде не съм обобщила, че всички новозавършили студенти са такива - казах, че аз не мога да намеря компетентни измежду тях. Със сигурност има и отговорни млади хора, които са учили съвестно по време на следването, но те явно са твърде малко и бързо-бързо са си намерили реализация, вероятно на по-атрактивно място от Ямбол - в смисъл голям град или в международна компания и т.н. И друго - никой не отрича и не си затваря очите за случката с дядото в супермаркета. Та нали майка ми взема 165 лв пенсия. Въпросът е друг - как да направим така, че и в България да е добре? Това със сигурност няма да стане ако сме недоволни, ако мразим депутатите, богатите или който там друг набедим за виновен. И нека се замислим - как в тези държави, където пенсионерите могат да си позволят да обикалят света (макар че и там не всички пенсионери имат кой знае какви възможности - контактувам с английски пенсионери, които откровено казват, че с тази си пенсия в Англия едва ще свързват двата края, затова са избрали България - хубава природа, добър климат, мирна и достатъчно цивилизована обстановка и основното - евтин живот), са постигнали този висок стандарт, защо и как са успели да направят държавите си богати? Със сигурност не като са бягали в други, по-богати и спокойни държави, със сигурност не като са недоволствали и оплаквали, със сигурност не като са се делили на такива и онакива, със сигурност не като са търсели виновни... Просто са се хванали здраво на работа. Като говорим за такива неща и все се сещам за Германия след втората световна война - прочетете, много е поучително. Ама какво говоря за толкова отдавнашни неща. Ами вижте каква е Сърбия след бомбардировките.

Не, защо да е невъзможно, не съм казала такова нещо. Виж как реагираш някак наострено, а аз нямах нищо лошо предвид. Дори предполагах, че работиш по специалността си, защото се чувстваш добре, реализиран, полезен ... Но има много българи и не само - поляци, пакистанци и какви ли не, които пак са интелигентни хора с висше образование, но по една или друга причина работят ниско квалифицирана работа. Те как се чувстват според теб? Хармония, виж какъв хубав ник си си избрала, на много места говориш за безусловна любов и т.н., а сега виж как зачеркна с лека ръка всички депутати амблок. При депутатите е както навсякъде другаде - има съвестни, има подкупни, има мързеливи, има умни, има некадърни ... Аз се чудя как някои хора си мислят, че хоп, идва някой доказано компетентен, честен и отговорен човек, милеещ за България и изведнъж всичко рязко тръгва по мед и масло. Ами няма как да стане. Той, колкото и да е вездесъщ, дори и да има екип от все такива хора като него самия, се сблъсква с инерцията и практиките в министерствата, областната и общинска администрации и т.н. Едни хора, които са свикнали да им се предлагат рушвети, едни хора, които също не милеят за родната си община примерно, ами с фирмата на батко ще приберат парите от някой европейски проект за благоустройството на техния град в собствения си джоб. Разбираш ли - не са само депутатите, за съжаление много хора не милеят, много хора се изкушават да облагодетелстват само себе си и своите роднини и приятели, затова сме на този хал. Аз твърдя, че повече от 50% от българите, попаднали в подходяща позиция да се облагодетелстват незаконно, ще го сторят без никакви скрупули и задръжки. Законите ... Законите могат да са перфектни, ако обаче няма кой да ги прилага, няма да помогнат. Единственият възможен и реален начин нещо да се промени е възпитанието, образованието, личния пример ... Да, това е бавен метод, да, това е труден метод, да, това е неблагодарен метод, но това е начина. Няма друг. И в този смисъл в България има много работа, голяма нива е това. На който му е тежко тук, Ок, отива в друга, по-напреднала в това отношение държава. Но който иска да допринесе повече за другите хора, да види как нещата малко по малко помръдват, развиват се, стои тук и прави всичко, каквото е по-силите му, за да се случват тези хубави неща, които всички ние искаме. Някой казва - "Какъв съм аз, нищо не зависи от мен?". Не е така! Всеки може да прави по нещо, най-малко самият той да бъде честен и коректен към държавата в собствения си живот, да бъде отговорен и да изпълнява коректно задълженията си в собствената си професия, както и да изисква същото от другите и да защитава правата си, когато другите хора не изпълняват коректно своите. Ако пък няколко човека макар се повлияят от личния му пример, още по-добре. Да възпитаме собствените си деца като честни и отговорни хора. Да повлияем, доколкото ни позволява примерно професията или социалните контакти и на други млади и не дотам млади хора да променят отношението си към другите и към държавата. Ето такива неща. Не се отчайвайте, работете в тази насока и резултатите ще се усетят. А тогава е много, много приятно. И удовлетворяващо.

Макс, по специалността си ли работиш в Германия?

Благодаря Меги, наведе ме на много размисли.

Ами първия проблем ... не е проблем Ако седнеш и спокойно обмислиш в какви дейности и занимания си най-добър (имам предвид такива, които биха могли да донесат добро/услуга/полза на другите хора), това най-често дори не е само едно нещо, също и като се замислиш кое от всички тях ти доставя най-голямо удоволствие - ето ти и нещото, с което е добре да се занимаваш през живота си. Вторият проблем - не, предполагам, че е тъкмо обратно - ти си интересен и забавен; знаеш ли, познавам такива хора, много умни и интелигентни, с широка обща култура и задълбочени познания по най-различни въпроси, симпатични, с чувство за хумор и т.н., които просто ... не се вписват сред съвременните по-лековато настроени и повърхностни хора; те не могат като тях да водят с часове непринудени разговори за това, какво са си купили от мола или за поредния тъп американски филм, който са гледали. На тях това просто не им е интересно, чувстват го като нещо нелепо и наистина не им се получава. Обаче има и друго - твоето, както сам казваш, антисоциално отношение към хората неизбежно се усеща от околните, въпреки добрата маска и те подсъзнателно реагират на това, като те отхвърлят. Нужно е да промениш твоето отношение към хората въобще. Но това ще ти бъде трудно. По-лесно ще стане, ако първо си намериш хора, подобни на теб и с които се постарай да изградиш по-близки и сърдечни отношения, допусни ги до себе си. Успех!

Дианче, в това положение едва ли на някой би му било весело, т.е всеки би се чувствал депресиран, нормално е. Подозирам, че като ти просветне малко поне във финансово отношение, вече няма да имаш такива мисли и намерения. Но тъй като пишеш в този подфорум, не зная какво искаш - да получиш психологически съвет само или изобщо съвет, как да излезеш от ситуацията. Ако е второто, то по-добре ще е да публикуваш темата в Лични истории.

Там е работата, че това е народностна черта явно - все мърморим, все сме недоволни, все критикуваме, а от друга страна нищо не правим, за да се подобрят нещата, които не харесваме, нещо повече, дори самите ние допринасяме за бетонирането на тези неприятни неща. Познавам хора, които мърморят, че било мръсно по улиците, същевременно, ако няма кошче, няма да си запазят салфетката в джоба си, докато не стигнат до такова; изхвърлят отпадъците си в най-близкия попаднал контейнер, без значение дали е за хартия, стъкло или друг. Е, това какво е? Трябвало непременно протекции, за да заемеш дадено място. Да, трябват, за държавна служба, в частните фирми ако не вършиш работа си аут. Вие представяте ли си частна фирма, в която са все некомпетентни хора с протекции - ами тя тутакси ще фалира. Ето Донка да каже - тя ще назначи ли например племенничката на съседите си за учител по английски в нейната школа, ако тази племенничка едва е закърпила 4 по английски в гимназията?!? Нали първият курс под нейно ръководство ще се провали с гръм и трясък, курсистите ще споделят със свои познати и приятели, каква "страхотна" учителка води занятията в нейната школа и ... дотам. Другото - ако някой направи нещо по значително, никой не гледа човека - колко е способен, находчив и т.н., никой не го пита какво му е струвало това - колко сили, умуване, кураж, но затова пък започват да завиждат, започват да го подозират в какво ли не - протекции, измама, кражба, експлоататор го наричат (ако в начинанието си ползва труда на други хора) ... Въобще чудна картинка. Само аз ли познавам бизнесмени, разширили пред очите ми в продължение на 15 години едно малко производство до значителни размери; бавно, постепенно, с много знания, воля, решителност, усет към новото, полезното, вложили страхотно много сили, време и енергия, лишили себе си от почивка, да не говорим за развлечения, удоволствия?! А това, че човекът е създал работни места не е в никакъв случай плюс, не, той едва ли не пие кръвта на хората, те МУ работят (като че ли не получават заплати, осигуровки, платен отпуск и т.н.). Е, хубаво, ами след като не им харесва, да си направят собствен бизнес; или да направят нещо като него и тогава на тях ще им работят. Но се оказва, че не могат. Искат се доста качества, много всеотдайност и кураж. Накрая ще разкажа един куриозен случай. Имах служител, висшист, който беше вече на 35-40 години, работил на различни места, вкл. и държавна работа, но кой знае защо беше убеден, че държавата ми плаща, за да го пусна аз в платен отпуск !?!? При все добрите ни и коректни отношения, не ми вярваше, че аз поемам платения му отпуск и когато все пак успях да го убедя, ме попита: Ако наистина е така, ти защо настояваш да ползвам отпуск? Аз не му го казах, но си помислих, че ако той след време се случи така, че наеме хора, може би няма да иска да им плаща, а те да с в отпуск. А иначе е съвсем нормален, добър човек, коректен служител. С това съзнание докъде ще стигнем се чудя аз? Аз по-скоро забелязвам друга тревожна тенденция - не мога да си намеря компетентен персонал измежду новозавършилите, налага се да търся сред пенсионерите, представяте ли си? Размахали диплома - бакалавър или дори магистър, а знания нула. За умения не питам, то и преди нашето висше образование беше далеч от практиката. А като казвам знания, направо се изсилвам. Какви знания по специалността да търся от човек, който макар че е с висше образование, на молбата му за работа, състояща се само от няколко изречения, прави 3 правописни грешки?

ivena, постът ми не е публикуван цял, не зная защо, може би модераторска намеса, те са си преценили и са го направили, а аз не помня какво още съм писала тогава. Но ще ти отговоря сега - това се получава при хора, които някак не успяват да си съставят свой малък референтен кръг хора, а се влияят от всички около себе си. И тук във форума има участници, които сами по себе си са много свестни, но който каквото и да каже след тяхно изказване, дори и да не се обръща конкретно към тях, дори и да не е непосредствено след техния пост, те все го приемат като критика именно към себе си, обиждат се, понякога реагират, понякога не, но все са огорчени ... А не бива. Аз имам само няколко човека, чието мнение е важно за мен. И дори и те, когато са взели силно негативно отношение, не могат ей така от раз да ме разколебаят относно собственото ми мнение или да си помисля, че греша, че съм лоша или под. Всички останали, каквото и да говорят, мислят или правят, нямат никакво значение за мен. Защото, знаеш ли, има най-различни хора. Трябва ли да се "връзваш" на ума на всеки? А има някои дори никак не глупави, но явно сякаш им доставя удоволствие да се държат грубо, критикарски, с превъзходство, раздават присъди или поне етикети наляво и надясно ... Има ли смисъл за теб да ги слушаш и да се огорчаваш? Тези хора не ти помагат по никакъв начин; това не са мъдри хора, от които би могла да се учиш, да имаш полза. Избери си само няколко човека (може по различни въпроси да са дори различни), с чието мнение да се съобразяваш. Някои от тях може би ще са твои роднини (съпругът категорично), някои сигурно ще са близки приятели, може и някои колеги ... толкоз. Да не са много. Да са не просто умни, а ако може мъдри; или поне умни и добронамерени (поне към теб). Тяхното мнение, критики и съвети ще възприемаш сериозно, останалите - никак, или ей така, просто за информация.

Ами аз пак ще се повторя - той никак не е спрял да мисли за теб, щом ту се "сеща", ту не се "сеща", просто понякога не може да се въздържи да не се обади все пак. Просто никак не му е леко след този пръв неумел сексуален контакт (д-р Първанов също е обяснил). И ето и на теб ти е ясно, че при каквито и да са ангажименти и затруднения, който и да е човек, може да отдели 30 минути за нещо. Но той ти отказва тези 30 минути за разговор. Защо? Ами очевидно - не желае този разговор. Ти желаеш обаче. В такъв случай изходът е писмо - дълго, обстоятелствено писмо, в което да се постараеш да му повдигнеш самочувствието относно случая; как ще го направиш - ти ще се прецениш, ти си познаваш човека, 3 години сте били добри приятели. Дали ще успееш ... зависи от теб, какво и как ще му напишеш (пък и не знам какво точно си казала и направила тогава), зависи и от него, някои мъже (май повечето) са прекалено чувствителни на темата, дано наистина да има хепи енд, защото е жалко, една толкова хубава във всяко друго отношение връзка да се прекрати само поради този пръв неудачен сексуален контакт.

А ти как се чувстваш в професията: - удобно, приятно; лесно и бързо се справяш; често имаш много добри идеи и т.н. или - усещаш, че има разни непознати за теб (все още) тънкости; има области, в които не си добре запозната, как стоят нещата; често не се сещаш за разни дребни, но важни подробности и т.н. Защото Иначе определено сработването с (и налагането в) колектив не е лесна задача; не очаквай, че повечето колеги ще са непременно доброжелателни, подпомагащи, толерантни и т.н. Понякога някой нов, млад член на екипа пада "жертва" на почувствал се застрашен от него друг член. Това е не, защото новият не се справя добре, а тъкмо обратно.

Мммм, Хармония, защо така мислиш? Аз съм съгласна с Божидар. В България все още има много по-малко конкуренция, отколкото на запад например и с много по-малко средства може да се подхване частна инициатива. Другото той го е казал. И още нещо - много хора не работят съвестно; те не се ценят и на запад, и при нас вече също. Също така много хора са едностранно подготвени и въоръжени само с определено нещо (най-често диплома за образование или свидетелство за квалификация) си търсят работа и се учудват, че не им се получава. Възмущават се на обширните интервюта, засягащи привидно несвързани области; почти с гордост обявяват - аз това не го мога, другото не го искам, а онова не го правя, защото аз съм еди какъв си специалист. Е, и какво от това? За да се реализира човек, той трябва да може да бъде комплексно полезен.

О, дизайн, това е чудесно! Освен предложенията на Креми, мога да допълня с още. Има толкова много възможности за практикуване на нещо, свързано с дизайн, като надомна работа, което е удобно с малко дете. Дали ще проявиш лична инициатива или към някоя фирма, ти ще си прецениш. И зависи какво те влече, разбира се. Ето нещо, за което доскоро не знаех - сутаж; материалите са сравнително евтини, важен е дизайна и изработката Могат да се предложат в интернет, на магазини или на някоя модна къща, изработваща сватбени и абитюриентски облекла.

real_one, виж как се получава - ти си израсла в семейство, където се крещи и не се обичат, това не ти харесва и те е плашело чак, но ти неволно си попила този модел и сега го пресъздаваш в живота си; както сама казваш - считала си за нормално: "Живяхме 7 години заедно и се обичахме но със скандали, мислех че е нормално.". А сега, мъничето до теб, как искаш да порасне - слушайки крясъци и сред необичащи се хора или обратно? Това малко същество не е по-различно от теб като си била малка, то се чуди защо хората около него си викат, защо не се обичат, защо не живеят спокойно и щастливо; нещо повече - то се плаши от това и се чувства несигурно, незащитено, необичано ... Според мен е хубаво активно да търсиш работа, дори и не в твоя роден град; дори като че ли по-добре някъде другаде, иначе в твоето рождено семейство оставате в тази среда, която не ти е харесвала на теб като малка. Или поне се отдели някъде, ако има възможност - квартира, жилище на баба/дядо и др. Някой да ти помогне - да, може, но само малко и/или временно, със съвет, с идея, не повече; просто нещата стоят така - всеки сам се грижи за себе си, особено след определена възраст това е по-нормалното положение. Виждала съм за съжаление хора, които са убедени, че някой винаги и за всичко трябва да им помага, проклинат живота и лошата си съдба, че няма такъв помагач. Какво да кажа - ами тези хора никога нищо не постигат, не са щастливи, на практика те до край така и не порастват, на тях други хора не могат да разчитат, те за себе си трудно успяват да са полезни. Не се превръщай в такъв човек, стъпи на краката си първо материално, а успоредно с това прави и тази промяна в себе си, която сама намираш за наложителна. На първо време можеш да си намериш книжки, вкл. от интернет, които да те вдъхновят и да те насърчат да вървиш напред. Потърси например "Пилешка супа за душата" - мисля, че така се казваше; дори има издадена още една част. Има ги в spiralata.net Успех!

И аз бих ти задала въпросите на Божидар От това, което пишеш, личи че си базиран/зависим отвън. Ако ти е трудно да отговориш на въпросите в този им вид, помисли - къде щеше да се чувстваш добре, ако нямаше семейство, приятели и роднини никъде?

Един въпрос към теб - какво мислиш за различаването на нещата?

Аз лично се стряскам, когато някой ми каже, че Бог му говори и той слуша, разбира и изпълнява.

Именно - проблемът е на Мама и според мен. Струва ми се, че тя без да иска, желае да види час по-скоро нейното дете подсигурено, а именно - със сериозен мъж до себе си и със сериозна работа. Знам, че е много трудно да си сам родител и тези стремежи са обясними, но дъщеря й е още толкова млада. Мама, струва ми се, че дъщеря Ви е достатъчно голяма да приеме друг мъж до Вас; спокойно може да й обясните какво чувствате към нея, към биологичния й баща и към новия човек. Вие имате право да имате партньор до себе си, дори може би дълго време сте се лишавала от това в името на детето, но не бива да е така. Не зная защо тя го е изтълкувала като предателство - може би е трябвало да я подготвите по-рано и постепенно. Разговаряйте повече, нека чувства Вашата любов и подкрепа. Когато Вие се чувствате спокойна и сигурна и дъщеря Ви ще възприеме това.

Хм, mvm, според мен имаш твърде завишени критерии, това момче няма как да е идеално, нали? Едва ли твоя мъж е идеален, нито пък моя И какво от това? И аз не съм идеална и с някои мои "качества" силно му опъвам нервите, ама какво да се прави, нали затова сме - взаимно да си огладим острите ръбове. Ако достатъчно си пасваме в много други отношения, това че тук-там има по нещо, не е беда. И Маги няма какво да бяга от него, та той сам е избягал Мисълта ми е - от всичко написано оставам с впечатлението, че човекът е много свестен, но е бил твърде наранен от нещо. Какво и как, Маги си знае. Всъщност може и да не знае или поне да не разбира, защото жените реагираме малко по-различно по отношение на секса от мъжете. Затова и дадох такива съвети. А какво да прави - тя ще си реши. Но 3 чудесни години са голямо доказателство за съвместимост, не мислиш ли?

"Въпросът е обаче, че аз отново съм несигурна в себе си/ не в предишната голяма степен/, не вярвам в уменията и знанията си, подценявам се на работното място, имам силно желание за контрол на всичко около себе си и ако е възможно, за контрол дори на събитията и хората, които ме засягат. В мен си стои една дори детска неувереност, която неясно как успявам да "замаскирам" успешно. Дайте ми идея и насока как се отработва една вяра в себе си и в собствените си възможности, дори вяра в разума и добрите намерения към мен на самия живот. Мисля, че прекалено много се страхувам, което е дълбоко залегнало в характера ми от дете..." Ти сама съвсем точно си описала нещата. А ако знаеш само колко много хора се чувстват точно така Почти всички. Ето детето расте и все чака да порасне достатъчно и да започне да се чувства така силно и уверено като възрастните около него. И въобще не разбира, че 90% от "уверените" възрастни просто като теб успяват някак да замаскират своята неувереност. За да изглежда възрастен, поотрасналото дете също започва да прикрива своята неувереност. А тъй като животът така или иначе си тече, в един момент човек започва да си казва, че му е сравнително лесно да поддържа тази маска и с времето маската става навик. От друга страна, колкото порастваме и ставаме самостоятелни, с толкова повече неща се налага да се справяме, нови и непознати/непривични, а същевременно важни неща. Сещам се за себе си - изправена пред необичайна ситуация, например раждането на първото дете. Много се бях стресирала, дали ще успея да се грижа добре за това малко същество, което разчита изцяло на мен, за да оцелее. Какво искам да кажа - първо, че е нормално да се чувстваме неуверени в някои ситуации, особено такива, които са нови за нас (а за теб например е новост това да се впишеш в трудов колектив, да докажеш знания и способности и т.н.); второ - че никой не може да контролира хората и събитията около себе си и наистина е важно човек да изгради едно доверие към живота и съдбата. В момента, в който започнеш да се тревожиш за нещо, помисли какво най-лошо би могло да се случи, колко вероятно е това и какво би могла да направиш, за да минимизираш щетите, ако се случи наистина. Помисли и с какво (си) помагаш, когато ей така, стоиш и се страхуваш/притесняваш? На мен лично ми помогна книгата на Уейн Дайър "Вашите слаби места".

А аз не съм сигурна, че не иска да те види. Просто му се струва, че се е провалил пред теб. И от това, което пишеш, става ясно, че ти все му задаваш въпроси, опитваш се да го накараш да обясни какво и защо - така още повече го затормозяваш. Опитай с писмото. И без въпроси в писмото също. Само обясни ти какво мислиш за станалото (бъди доброжелателна и по-скоро наблегни колко ти си била притеснена и колко неловко си се чувствала и как си надрънкала глупости - нещо от сорта) и колко държиш на него и колко искаш да сте заедно. Бъди искрена, ясно е, че той не е човек, който да злоупотреби с твоята искреност.

Ами мога да предложа един старомоден начин, но сигурно ще свърши работа - напиши му писмо; и тъй като сме в 21 век, може и на и-мейла, разбира се Обаче и на хартия е чудесно. Защо писмо - защото така минимално ще го включваш в разговор; той явно не е готов да разговаря с теб. Казваш - "Никак не се получи." - ако това е разстроило теб, представи си колко катастрофално го приема той; за болшинството мъже това е много по-стресиращо от болест или каквото се сетиш. Затова казвам - не зная какво точно означава "никак не се получи", нито какво сте си говорили след това, но той определено е в по-тежка психологическа ситуация от теб - вземи си обратно всички думи и му обясни колко много си се притеснявала, колко ти е било неловко и т.н. и затова се е случило така. Това ще бъде окуражаващо за него за следващия ви път заедно, иначе може пак да не се получи добре. Обясни му колко много искаш да сте заедно, колко много значи той за теб и въобще всичко, което искаш да му кажеш. Без въпроси. И после чакаш той да се обади. Връзката ви или приятелството ви, както казваш, не може да продължи по старому, това е ясно. Вие сте вече на по 19г. може би, 3 години сте били заедно, съвсем нормално и естествено е да преминете към по-пълноценна и сериозна връзка. П.С. Още нещо - не мисли, че ще бъде перфектно и през следващите поне няколко пъти. От друга страна нека той се чувства максимално спокоен, когато сте заедно, не показвай някакво разочарование или очаквания и т.н.