Диана Илиева

Аз не деля хората на "братя и сестри" и "другите". Може и е добре да се работи с всички хора. Как ще стига до хората информацията за правенето на хляб? Ами така, "случайно", както стигна до мен (още веднъж благодаря на Никола и на Ани ). Не се притеснявам, че ще отида в село и с непознати да правя хляб. В селата хората са много по-непринудени и естествени Също аз не виждам нужда от точки, правила, срокове, технологии ... Човек се стреми към нещо, прави каквото смята за добре и оттам-нататък оставя нещата да се случват. Пък колкото до месенето или печенето - няма нищо сложно в правенето на хляб. Просто хората сами себе си спъват, като си мислят, че "не могат", че е "нещо специално", че "само някои го могат" ... Като се замислим, само до преди 50 години хляб се е приготвял ежеседмично във всяка къща в България, всяка къща е имала фурна/пещ. След това, при индустриализацията, масово хората се стичат в градовете, тръгват да се тъпчат в едни малки панелки, където и дума не може да става за пещ, пък и какво ще си губят времето с разни "глупости": хлябът - от магазина, а те - цял ден на конвейра в комбината, на строежа ... П.П. Нямам намерение да убеждавам никого в нуждата или полезността на нещо, което предлагам. Благодаря за всички въпроси и препоръки, които се изказват, вземам ги предвид и отговарям, включително първо на себе си (ако някой не приема отговорите за достатъчни е друг въпрос). Всеки е свободен да следва своите убеждения и воля. Ще се радвам на още изказани идеи или препоръки. П.П.П. Тъй като обществото ни е демократично по своето устройство и функциониране, не можем да очакваме "отгоре" да дойдат качествени и трайни промени. Просто защото това "отгоре" се излъчва/избира "отдолу". Всички неща се пораждат и залагат отдолу, от народа. В такъв случай е нужно да се работи именно там, долу. Повдигне ли се народа като цяло, няма начин да не роди, възпита и избере по-читави политици, да не излъчи по-свестни ръководители. И ... пак да напомня ... това са бавни процеси, най-вероятно ще се сменят няколко поколения.

Да, това е точно по закона на "Каквото повикало, такова се обадило." или как беше в Библията - каквото посееш, това ще пожънеш. Ако излъчваме любов към хората и въобще всичко наоколо, това и ще получаваме. Всеки от вас може би ще се сети за такъв случай - човек, който към много други хора и въобще традиционно се държи зле, към някои само хора проявява неочаквано добрдетели, които уж са му чужди. Защо е така? Ами най-вероятно тези малко на брой хора именно излъчват любов, уважение и т.н. добри чувства към този човек и извикват от него такава реакция. Та колкото и абсурдно да изглежда написаното от Божидар, той е прав според мен. Да, Бог и Христос излъчват любов към нас (така според мен е по-точно, отколкото да кажем персонализирано - Обичат ни) и да, правят ни по-добри. Именно любовта, излъчена от тях, ни помага да израснем, нищо друго! Ти мислиш, че сам решаваш да си добър и сам се правиш добър? Аз не мисля така. Ако го нямаше облагородяващото излъчване на Бог и други висши духовни същества, на нас въобще нямаше и да ни хрумне за добродетели. Може ли пример, когато истинска (а не егоистична, манипулативна, притежателска) любов е довела до реакция омраза и противодействие?

Ивелина, радвам се, че и ти се заинтригува. Конкретно на въпросите: "Но как на практика ще приложим справедливо тази любов?" - щом е любов, думата справедливо не е на място, а по-скоро максимата на Мечо Пух "колкото повече, толкова повече" . Пък и любовта, добротата, щедростта са заразни. Имам наблюдения и мога да кажа, че хората са склонни да злоупотребят само с нещо, което им се дава ей така наготово; ако са присъствали поне на приготвянето на хляба, още повече ако са пряко участвали не е така. "Как хлябът ще се разпространява извън „общността на месенето” след като има Агенция по храните, Закон за харните и т.н. ?" - да, права си за законите, но те са, когато нещо се предлага като стока, с цел да защитят гражданите да не си дават парите за некачествени и дори вредни храни. Случаят не е такъв. Когато аз почерпя комшиите с козунак, никой не ме търси със закон. А ако комшиите мислят, че съм небрежна домакиня и може да не съм спазила нужните хигиенни условия, са свободни да не го ядат този козунак, в крайна сметка са го получили без пари. Този хляб и по единия, и по другия проект е замислен да бъде като някакъв минимум (нали залагахте 500гр на човек на ден), не се обхващат всички храни като цяло. Т.е така или иначе ще има и произведен в наблюдавани и сертифицирани промишлени условия хляб, който обаче ще се продава. Избор има. Също който се притеснява от такъв ненаблюдаван от Агенцията по храните хляб, може да дойде да си го направи сам или поне да гледа, за да бъде сигурен как се приготвя. И една вметка - въобще не е нужно да се приготвя хляб всеки ден. Съгласна съм, че сегашния хляб е така направен, че оставен дори в дървена кутия за хляб примерно, за ден-два заприличва на велпапе. Добре направеният хляб по принцип не е толкова пухкав, колкото този, който има най-често по магазините, но и не изсъхва толкова бързо, може да се съхранява няколко дни. "Как ще се удовлетвори потребността на хората в отдалечените региони на страната? Ако са възрастни хора с ниски пенсии, едва ли ще имат възможност и интерес /тъй като почти цял живот са месели и пекли хляб/ да дойдат?" - Къде да дойдат? Идеята е всичко да става по места, навсякъде в България, и в най-малките населени места. Няма да има едно централизирано място, дето да се прави хляба (то и не е възможно, на такова място трябва да има огромни по площ маси/плотове и огромни фурни). Да, ще се започне сигурно от няколко населени места и постепенно ще се разпространява като вълна, докато залее цялата страна И защо няма да имат интерес? Моята баба и нейните сестри им беше много драго да съберат деца, внучета (не само собствени дори) и да правят най-различни тестени изделия заедно, да им предадат от своя опит и майсторство. Едва ли само моята рода е с такава нагласа Пък ако нямам хляб за себе си или да нахраня децата си, интересът ми ще бъде още по-голям, всякак ще отида, ако разбера, че еди къде си едни хора се събират, пекат хляб, не само за себе си, но и за другите. На другия въпрос - Да, поне така както аз го виждам, не се предвижда финансиране от държавата. Засега. Пак казвам, хлебните къщи е само основа. Нека заедно размислим какво може да се направи, кое ще проработи. Но да не е едно механично раздаване на 500гр. хляб дневно на човек, ей така, защото "така трябва". Следващите въпроси са безпредметни, не съм мислила и писала нищо такова, това по-скоро е възникнало у теб като асоциация, компилирайки двата проекта, но те са доста различни, направо нямат допирни точки. И нещо друго - Учителят е казал, че хлябът по принцип не бива да се купува и продава. По първия проект 500гр. хляб ще се раздават безплатно, но ако някой иска/има нужда от повече, пак ще си купува. Който нещо не харесва този безплатен хляб, също ще си купува. Който иска по-различен хляб - ръжено-пшеничен примерно, също. Така че идеята на Учителя не се реализира с първия проект. Докато с втория има шанс постепенно да обхване всичкия хляб. А последния въпрос: "Решава ли се проблема на членовете на нашето общество – физически /в случая хляб/ или психологически и задоволява ли се тяхната потребност, или резултат ще има само в конкретна област, или при определена целева група, или само и единствено в”общността на месенето”?" е много съществен, но зададен по-скоро по отношение на първия проект. Иначе вече казах, че идеята е "общността на месенето" (що пък само месене, мене повече ме радва печенето, ама нищо) да се разпространи върху цялата страна. Та, какъв е проблема на членовете на нашето общество физически и психологически и как може да се помогне да се разреши? Аз също попитах нещо подобно Галя, малко по-рано.

Галя, радвам се, че си ме разбрала. Да, точно зреене е нужно. Иначе има много случаи - печален опит - когато на хората им се дава нещо, за което не са готови. Не мога да ти кажа колко години ще минат, но пък и не е нужно да чакаме, а именно ще действаме, за да ускорим това израстване/зреене на хората. Представи се най-елементарното нещо - ще дадеш ли на малко дете да си играе с нож? Не, чакаш да порасне и тогава. Нека хората пораснат. При това средно ниво на съзнание, даването на безплатен хляб, без обяснение, просто защото така "трябва", няма да е полезно за никой. Да, именно, да научим хората на нещо. Но не насила или манипулативно - "Аз ще ти дам безплатен хляб, само ако ти ...". Не ги виждам така нещата. Ще започнем хора убедени в идеята, че е хубаво и полезно да правим собственоръчно и заедно хляба си; после ще поканим такива, на които им е интересно какво правим - ще дойдат, ще видят, ще опитат и ... може би ще им хареса . После ще дойдат и други, и други ... А при тези, които не могат лесно да дойдат, ние ще отидем Един ще донесе брашно, друг мая, друг дърва или тавички за печенето, трети цигулка или кавал, четвърти хартия и бои, за да бъде не само полезно, но и приятно събирането. А какво ще научи и как ще се промени един средностатистически човек, ако държавата изведнъж реши и започне да раздава по 500гр. хляб безплатно? Знаем, че всяко нещо оказва своето въздействие. Какво ще е въздействието на първия план според теб? Във физически аспект е ясно - човек ще бъде сигурен, че поне няма да заспи гладен, което е чудесно. А в психологически как ще бъде според теб?

Ами на децата няма смисъл да се забранява, но пък има смисъл как да се научат, още от бебета обаче! На моите деца не съм давала подсладена вода или подсладени пюрета, или мляко, или каквото и да било като бебета, нито като по-големички, свикнаха си с натуралния вкус на плодовите сокове и пюрета, както и на зеленчуковите (в някои от тях само по съвсем малко сол съм добавяла), млякото, чая ... У дома правя сладкиши от време на време, но слагам по-малко отколкото в рецептата тръстикова нерафинирана захар или мед. Купуваме и шоколади от време на време, но са научени да хапват по малко - буквално не повече от 2-3 квадратчета. Резултатът - и в момента твърдят, че чаят със захар не става за пиене , рядко посягат към сладкиши, в сладкарница едно парче торта им се опъва - мръщят се, прекалено сладко и прекалено мазно било, но вече са в гимназия, а на зъболекар само 1 в годината профилактичен правим.

Галина, опитах се да обясня, явно не съм успяла добре. Ще опитам пак. Но първо бих помолила да се абстрахираш от мисълта да се даде безплатно хляб на всички от раз и сега и веднага. Аз не възприемам изложеното от мен като програма за моето или на някой съмишленик усъвършенстване. Моята роля тук е минимална - да предоставя условия (в случая наличието/съществуването на такава хлебна къща) на другите хора да се научат да правят нещо за себе си и за другите. Далеч съм и от мисълта и вече за 3 път го казвам, но не зная защо не го забелязваш, че няма някакви определени хора да се нагърбват за постоянно да правят хляба, а други пък някакви да го ядат. Защо така делиш хората? Защо тези приблизително 2000 човека от братството да бъдат само кулинарите ? Нека много повече хора, нека всички хора се научат да правят хляб и се научат да го раздават с удоволствие на другите и на себе си. Също няма да се прави (то не е и възможно ръчно) толкова много хляб, че да се чудим какво да го правим. Не можах да разбера и другото възражение - че хората в неравностойно положение, нямало да бъдат доволни, защото имали нужда и от други грижи. А нима проекта на Никола е предвидил и други грижи (както казваш преобличане, преобуване, даване на лекарства) за тях? Докато това, което аз си мисля, ще им даде на тези хора и нещо друго - чувството за принадлежност, чувството за полезност и въобще хляб за душата. Казах, че ще започнем със сбирки веднъж седмично, в почивен ден, за да могат да се включат повече хора. След това може да се събираме и по-често. Нека нещата да тръгнат Няма нужда да насилваме и пришпорваме нещата. Пак повтарям - да стане бавно и постепенно, естествено, със скоростта, с която хората възприемат и узряват за идеята; всичко останало като инициатива е неподходящо. Между другото моята баба ми е казвала, че са пекли хляб веднъж седмично, по цяла фурна наведнъж И само нещо да добавя - не зная дали ви се е случвало да видите, колко им е приятно на хора, които са в много тежко материално положение, но получат възможност да раздават/подаряват нещо на други хора - така сияят, и деца, и възрастни ... Аз съм луда очевидно от много време Преди доста години, когато бях в майчинство и имах повече свободно време, редовно изръчквах моя съпруг примерно по Коледа, Велик ден и др.п. да качим в колата някаква почерпка - питка или козунаци (мое производство), яйца, евентуално други някакви лакомства, децата ни и ... отиваме в местния старчески дом, или в дома за деца и юноши ... Там ни се радваха ... Много ... Не заради храната, а заради нас, заради това, че сме решили да споделим празника с тях, да поговорим, нищо, че не се познаваме. Децата без родители обичат най-много не шоколадите, а да ги прегърна или поне те да ме прегърнат. Възрастните - ме държат за ръка или ме потупват сърдечно по коляното и ми разказват с умиление, че имат дъщеря или снаха, ей такава, същата като мен, но ... за съжаление е далече, трудно й е с работата и затова я няма при тях. И все искат те да ме почерпят с нещо, каквото и да е то и се радват, като приема. Та това ми е мисълта - нека научим хората да се грижат за себе си и за другите, нека сближим хората с идеята за хляба, нека хората станат работливи и щедри, нека се чувстват полезни и ангажирани в общото добруване ... тогава безплатен хляб няма начин да няма за всички

Ами да, предполагам, че е можел да измоли друго. Но ето, че не го е направил. Защо - защото е усетил/знаел Божията воля за събитията. И според мен (това към Ники), не просто се е смирил, не просто е приел, а просто отвътре е чувствал/знаел, че не може иначе. Малкото, моментно колебание или дори страх, това е израз на човешкото в Исус Христос. Ако Исус не се беше жертвал на земята, земята и хората нямаше да могат да се повдигнат. Защо мисля така е дълго за обяснение, но такива твърдения има и при Учителя (по-индиректно или поне с по-малко разяснения) и при Щайнер (доста по-пряко и подробно). За Пилат - не мога да кажа.

Хм, ами аз не мога да си представя такъв вариант. Той и Исус Христос е знаел, че не може да го отмине тази чаша ... Ако може друг пример или обясни какво имаш предвид?

Не мога да си представя земен живот, в който да сме се предали на Празнотата или каквото е там. Какъв живот може да е това. Абе нещо не мога да си я представя тая работа. Какво точно се има предвид - може ли човек да няма никакви цели, желания, мечти, да няма капчица егоизъм в него ? Как/къде ще съществува. Не мога да си представя човек да е надраснал материалните си и духовни желания без да им се е нарадвал, без да ги е постигнал и без да им се е наситил. Може би Левия път е нужен поне до време. И какво, това че сме егоисти отклонение от Пътя ли е ? Не е ли някакъв нормален етап ? Грехопаднали ли сме, пропаднали ли сме или просто минаваме през нормални етапи ? Нали децата като са малки си играят с играчки и като се наиграят тогава ги оставят - явно някои неща е нормално да бъдат преминати, изживени ? И е нормално детето като е малко да се опари на печката - то колкото и да го пазят и предупреждават, любопитството му ще го тласна към печката, ще се опари и ще добие опит, ще се научи да не пипа горещото, а и няма да има желание да го пипа. Работата е там - защо въобще имаме желание да пипаме горещите печки (пък дори и да съзнаваме, че може да се опарим; много дори не съзнават), защо ни е това желание за играчки (пък дори и да съзнаваме, че може да ни омръзнат) - нямаше ли да е по - добре така да сме създадени, че направо да се отдадем на Празнотата, направо хоп и да и се отдадем, без да има его борби, без да минаваме през страдания, без да минаваме през его стремежи и желания. Явно всичко това е нужно, нормално за съответния етап, но ми е чудно защо накрая трябва да стигнем там, от където сме тръгнали ? Родили сме се от Нищото, пък пак там да стигнем та и да му се предадем ? Може би номерът е съзнателно да станел служители на Бог, съзнателно да се отдадем на Празнотата, а не просто несъзнателно да сме в нея ? Може би в това е работата - да осъзнаем истинската си природа или каквото е там ? Прилича на притчата за блудния син - върнал се е при баща си, но не е имал достатъчно акъл и го е напуснал по едно време. Хе, ами защо Бог ни е създал такива - блудни синове дето да го напуснат, пък после да се върнат. Каква е файдата - можеше така да сме направени, че да няма скитане в пустинята. Но явно е нужно, явно има смисъл дълбок ? Номерът сигурно е да се превърнем в съзнателни роботи проводници на Божията Воля, за да може това дето е Бог все по - пълно да се проявява ? Не, какви роботи Да, точно това - съзнателно да изпълняваме Божията воля. И не просто съзнателно, защото това звучи по-скоро, че така е нужно, че така трябва, ами именно защото и ние така искаме, отвътре ни идва да правим точно това. Ние и сега имаме такива моменти (за съжаление редки). Не ти ли се е случвало, направиш нещо, без значение дребно или по-голямо и ти става леко и свежо, усещаш прилив на енергия и радост, чувстваш се направо окрилен (виж каква дума само, много точна), дори може да усетиш как нещо трепва (приятно) вътре в теб ... това е, когато направим нещо в съгласие с Божията воля или с други думи - допринасящо/в унисон със световната хармония Представяш ли си какво ще се случи и как ще се чувстваме, когато всички ние започнем да действаме точно така, според Неговата воля?

Здравей, Галина! Знаеш ли, може да е странно, но първите ентусиасти са повече мъже за месенето (говорих с едни приятели по темата за хляба) А иначе ... аз малко по-различно мисля/виждам нещата. От една страна самото правене на хляба е по-важната част от дейността, а не раздаването. На кого да го дадем, не ме притеснява никак. Включително хората, които са го правили, могат те да си го изядат. Аз не мисля, че все едни и същи хора, ще идват да правят хляб. Ще идва всеки, който иска. Просто къщата ще е на разположение - с вода, пещ и печка. Нямам намерение да търсим нуждаещите се. Щом са нуждаещи се, те ще ни намерят. Разбира се, може и да каним определени хора или цели групи дори, а може от време на време да правим и "изнесено производство" - например в старчески дом или в дом за сираци или в някое училище, читалище ... Нужни са само един-двама ентусиасти, които да организират правенето на хляба, а основната работна ръка ще са самите хора. Намирането на суровините за хляба също не ме притеснява - сигурна съм, че ще се намерят дарители, производители ... Нещата ще стават бавно и постепенно, няма смисъл от акции, кампанийност. Постепенно хората ще чуят/научат, че има едни такива луди/малоумни, както казваш , които се събират еди къде си и един носи брашно, друг семена, трети кавал, хем става весело, хем пекат вкусен хляб и после си го изяждат и раздават на всички ентусиасти наоколо. А тези, които идват и участват, всеки от тях, ако познава нуждаещ се, който по една или друга причина не може да дойде/да се включи, ами ще вземе и ще му занесе от този хляб и готово. Ще разчитаме на връзките между хората. За съжаление в големите градове връзките са все по-слаби. Хубаво би било да не е така. Не случайно има такъв интерес хората да се записват на всевъзможни клубове, курсове ... не само научаването на нещо и интересите им към определена дейност/хоби/спорт ги кара да постъпват така, но и осъществяването на допълнителни обществени контакти. По правило това е засилено също в големите градове. В малките населени места неформалните контакти са многкратно улеснени (но това е друга тема). Първоначално ще се събираме може би веднъж в почивните дни, после може и по-често, нека оставим нещата да се случват, да следват естествения си ход ...

Ето, това си мисля и аз. Ясно е, че целевата група е целия български народ. Та какво ще научи българският народ - че един абстрактен "някой" в лицето на държавата (което забелязвам като разбиране и отношение и на много от пишещите в тази тема) е длъжен да му дава безплатно хляб. Защо, по каква причина? Учителят не е казал това. Казал е, че хлябът не бива да се продава, което е нещо съвсем друго, различно. Аз, като един човек от българския народ, бих си задала логичния въпрос - ами щом може хляб, защо не и дърва/ток, лекарства ... и въобще всичко? Въобще опираме до това хората да се надяват някой друг да се грижи за тях, дори да си мислят, че някой е длъжен да се грижи за тях. Не ми се иска някак да има точно такова даване. То създава дисбаланс, инфантилност в получаващите, авторитарност в даващите .... Всеки човек е важен и полезен с нещо, всеки човек дава нещо на другите, на обществото и респ. получава нещо. Ако се наруши това, какво можем да очакваме? За мен е хубаво да има такъв проект, в който хората да се чувстват полезни и ангажирани. Не държа това да са непременно хлебните къщи. Може да е нещо друго. Те са просто един възможен вариант. Дори ми се струва, че хлебните къщи не са най-подходящия, но са по-близо до модела за хармоничното участие на много (или дори всички) хора. Участието може да се изразява в дейности, привидно не свързани с изработката на хляба или суровините за него. Ще опитаме това с хлебните къщи, без амбиции за постигане на мащабност или др.под. Ще опитаме най-малкото, защото е едно приятно занимание, което ако е споделено с други хора, би станало още по-приятно. И евентуално полезно също. Времето и опита може би ще ни помогнат да измислим и други варианти ...

Хеххе Христо, така е Старите са вечно недоволни от младите. По отношение на какво ли не. Младите и те са недоволни, но предимно за това, че старите не ги разбират. И ... са доста по-близо до истината

Божо, хубав тест Моля, обяснявайте наистина и защо избирате съответния отговор. Интересно е!

Съгласна съм с това: То ... противоречи в голяма степен на другите твърдения, които си изказал относно себепознанието. Имам чувството, че твоят пост се състои от няколко мнения на различни хора. Може би това са мисли и убеждения по въпроса на различни твои приятели, учители ... или? Не искам да те засегна някак, просто ми стана интересно.

Мммм, не съм съгласна с треньора. Може би е искал да каже, че като опознаваме (защото това е процес) себе си, неизбежно ще се натъкнем на неща, дето не ни харесват, които не ни радват ... Но това не може да е повод, да се намразим. Въобще по мои наблюдения и опит, колкото човек напредва по отношение на себепознанието, толкова по-малко е способен да мрази каквото и да било. Напротив - паралелно с процеса на себепознание текат и други процеси: на приемане, на смирение, на търпение и т.н.; ако тези другите неща не се развиват, спира и себепознанието. Вярно, че всичко се променя, развива. Но все пак себепознанието е постижимо, защото искаме да видим/намерим същността. От друга страна то е процес, който е като онези функции, които клонят към безкрайност

Аааа, това е много хубаво. Преди време имаше идея да се създаде подобна система, в която да се получава бърза консултация не само по правни, но и по всякакви въпроси, икономически, здравословни, банкови и т.н. Включително не само он-лайн, ами и на место, като тази система ще поддържа и актуализира база данни от специалисти в различни области по населени места, които са способни, лоялни към хората при извършването на съответната услуга и т.н. Защото вероятността да ти дадат некомпетентен съвет срещу много пари за съжаление съвсем не е рядкост. Напълно подкрепям такива идеи. Те дават информация и създават прозрачност в тези по принцип доста скъпи сфери на консултантските услуги, които включително и са трудни да се проверят като качество предварително или в момента на получаването на услугата.

Илиянче, това, което си написала е така, но в едни от пасажите се разбира не буквално пшеничения хляб, а в други се говори за това кои храни, как влияят и променят човека ... Има много беседи, в които Учителят споменава "плодоядци, (или поне) вегетарианци". Т.е според мен и Учителят дава това предписание - в нашите тела най-висшия и последен вариант на хранене ще бъде плодоядството. Житото си има своето място и е добра храна, много важна и необходима, но до определен момент.

Божо, те нещата се наместват с времето. Аз преди 20 и няколко години си мислех - охооо, аз чета Платон и Хегел, Карлос Кастанеда, занимавам се с астрология и какво ли не, а другите виждаш ли се забили и само бачкат С годините животът ми показа, че има хора, дето не са чували за акаша или каквото там езотерично се сетиш, пък са мноооого напред с материала. И с годините все повече си трая, защото ми става все по-ясно колко струвам, както се казва. В крайна сметка човек си личи по това какво прави, как се държи ... Ако е търпелив, толерантен, скромен, разбиращ, приемащ ... чудесно, ако не е, каквото и да чете, с каквото и да се занимава, каквито и усещания, дарби и т.н. да има, все тая, далече е още. Днес прочетох една мисъл, която ми хареса - Човек бил толкова голям, колкото голямо е най-малкото нещо, което е в състояние да го ядоса/извади от равновесие. Ajna, не се отчайвай така лесно. Като ми кажат - това са само факти, чисти факти и ... започвам да слушам и гледам по-внимателно, защото много често това са доста нагласени неща. Всеки средноинтелигентен човек може да очерни или възхвали, което искаш учение/движение. А защо приравняваш масоните с Дявола? Би ли разказала по-подробно?

Ами аз имам някакво разбиране, защо сме такива: 1. Ние сме от малкото народи, които не обичат държавата си - това си личи по много неща: не си знаем националните символи, не можем да изпеем химна, като го пеем, не се трогваме никак, все въздишаме за други държави и т.н. Нещо повече, болшинството българи считат държавата за нещо различно от тях и дори враждебно на тях (това е странно, да не кажа направо налудно, но за съжаление е така) - съответно така се и отнасят към Родината си - негативно, опитват се да излъжат, да откраднат, да "прекарат" държавата и не разбират, че това е все едно в едно семейство някой (или всички) да крият или крадат от общите семейни доходи, включително тези, които друг член на семейството се е приготвил да инвестира в нещо - как мислите, това семейство ще прокопса ли? 2. Ние сме може би единствените, които разчитаме да се спасим само и единствено поединично. Това също е много странно и нереално (както се вижда, не успяваме в спасението, а що се отнася до спасението на Родината си - никак). За целта крадем и се възползваме всячески от държавата, бягаме другаде, в най-добрия случай не желаем да помогнем, седим и чакаме някой друг "да ни оправи" ... Нещо повече, дори и когато забележим, че някой се опитва да направи нещо добро за Родината, за сънародниците, реагираме по два начина: или го заподозираме в користност, или седим и му гледаме сеира, докъде, виждаш ли, ще го докара, пък ако успее да го свърши добре и до края, едва тогава да му повярваме и тогава да му помогнем. 3. Ние обичаме да даваме акъл и да вършим огроооомна работата, но ... на думи: - за всичко сме много компетентни, информирани, от всичко разбираме и ... резултатът се вижда в момента, когато ни възложат да свършим някоя, дори елементарна работа; - много сме дейни, седнали на масата зад ракийката и винаги ни привличат грандиозните планове; разни такива дребни и незначителни мероприятия въобще не могат да задоволят размаха на нашата, за съжаление виртуална, дейност: да направим така, да направим иначе, като правим, да е нещо голямо, какво ще си играем с разни дреболии ... Има и други неща сигурно. Но и темата не е затова. Дано да съм ти помогнала с разбирането. Защото, извини ме, но и от твоето изказване личи същото - "живях в България, не можах да разбера българите" - все едно, че ти не си българин, че това не е Родината ти ... А това за Христо Ботев, не само, че не е вярно, ами чисто и просто си е едно оправдание, защото ти самия дълбоко в себе си усещаш някаква нередност в отношението ти и решението ти спрямо България. И дано да се върнеш в Родината си, още сега, а не на 86 години, за да помогнеш реално България да стане от най-богатите страни. П.П. Премахването на ДДС за храните напълно подкрепям. Може да се направи поне за хляба, и без друго, типично по български, голяма част от сектора е в сивата и дори черната икономика.

Ок, Никола Дамянов така разбира и така изпълнява Неговата воля. На мене ми хареса повече другият вариант за реализиране на идеята. След известно време или на някой друг човек, може да се разкрие друг, още по-подходящ вариант. И така ... Нека всеки работи според своите разбирания и предпочитания, а времето ще покаже какво и как ...

Вили, какво има, защо така реагираш? Аз си мисля, че съм жена, не се правя на такава. Ти не си ли? Не се притеснявам, че "тези, които имат сериозни и съществени намерения" щели да ме подминат директно. Щом трябва - да ме подминат, явно не съм узряла за техните намерения. "Моето" месене на хляб, което в интерес на истината не може да се нарече мое , за мен е един мъничък принос, първа стъпка към създаване на нещо друго, много по-различно, дори противоположно на наложените в момента стоково-парични отношения. И какво по-добро, ако това е именно хляба? И ако се прави именно от нас, а не някъде с машини? Знаеш ли, кой знае защо, веднага след като изгледах клипчето, си представих, как този хляб, направен от група хора, настроени позитивно, радостни, че са заедно, влагат своята любов в изработката му и ... се получава наистина нещо повече от хляб, един хляб, зареден с любов, направо лечебен хляб - и на духовно, и на физическо ниво Това, че на мен ми хареса инициативата на хлебните къщи, с какво застрашава "вашия" проект? Преча ли някак, какво ли? (между другото, деленето на наши и ваши прави лоша услуга според мен) Казах още в началото, че идеята по принцип ми харесва. Точно предложеният вариант на Никола Дамянов не ме спечели за съмишленик - ако считаш, че е важно за теб, ще обясня защо (не само, че ми се струва неизпълним), може и на ЛС, за да не занимаваме другите хора с моите впечатления, които не са толкова съществени. В момента имам страхотно много работа на работа, дето се казва главата ми е "бръмнала" и нямам потенциал за творческо мислене. Обаче така ще е още месец-два и след това наистина се захващам сериозно с хляба Поне ще опитаме и ще споделим опит. Дори и ако нещо не се получават нещата, пак ще споделим, за да може с общи усилия и умуване да видим кой е подходящия за съвременните условия (и материални, и като хора с определено ниво на съзнание) вариант .

Благодаря ти за предложението Знаеш ли, дори имам предвид една малка къщичка, в която никой не живее, но наистина се нуждае от поне лек ремонт и освежаване. Ще обмисля нещата, ще огледам какво е нужно поне на първо време и ще действаме И непременно ще поканя всички да ни посетите Иначе си прав, в по-малките населени места ще е по-лесно. Тук хората с по-нестандартно (разбирай - нематериалистично) мислене и нагласа или както на шега ни нарича моя съпруг "групата на лудите" наистина се познаваме, поне в голямата си част, затова съм сигурна, че ще намеря съмишленици и помощници за организирането Къща на хляба. От сега предчувствам колко хубаво ще се получи П.П. Аз се справям добре с месенето, у дома правя от време на време питки, пици, хлебчета, кишове и какво ли не; децата ми са единодушни (те също обичат да ми помагат), че това, което аз съм им изпекла не може да се сравнява с купеното от магазин, пицария ... Но непременно ще поканим и по-възрастни хора, ще експериментираме с различни видове мая и квас ...

Оооо, много ми харесаха тези Къщи на хляба! jul, благодаря ти за информацията, това е чудесно! Направо се ентусиазирах и аз да организирам такава в нашия град И изложението на това момиче - много хубаво, ненатрапчиво, привлекателно ... Нещо такова ми се искаше и на мен да бъде посланието към хората, след като прочетох беседата, пусната от Ани. Благодаря на Никола, Ани, jul и всички, които пишат и споделят тук - вие ми давате нови идеи и информация, която много ми допада

За мен е хубаво идеята, без никакви икономически обосновки, да се пусне като идея просто към хората. Нека видим как ще се приеме, какво мислят хората ... Ето, аз чета от доста време беседи на Учителя, но тази му идея не бях видяла. Откакто я пуснахте, си мисля по нея. Харесва ми (дори и да се колебая също, дали няма да подейства и негативно в определен смисъл за една част от хората). Да, в нея има много символизъм, много духовен смисъл. Затова и не мисля, че е удачно да прокламираме неща като "Да запазим достойнството на всеки българин!", "Да гарантираме сигурността на всеки българин!". Ясно е, че безплатния хляб нито ще запази достойнството, нито ще гарантира сигурността. Не е и била такава идеята на Учителя, според мен. Може би да наблегнем на хляба, като на наш основен източник на храна/живот. Пък защо да не се спомене и духовната страна на въпроса. Може да се окаже, че подценяваме донякъде нашите съвременници в това отношение. Докато обратното, "модернизирането" на идеята, "обличането" й със съвременни понятия (което според мен дори не е направено коректно, в смисъл, че е променено доста нейното съдържание) и "пришиването" й към съвременен материалистичен мироглед, е по-малко вероятно да се приеме (както се случи и тук в този форум). Реализирането на една такава идея би могло да е първата стъпка за промяна на отношенията между хората. А това е нещо много сериозно. Не зная направо давате ли си сметка. Аз направо настръхвам, като си помисля. Това ще е нещо голямо, преломен момент, епохално ... И моля, нека по-спокойно коментираме и обсъждаме. Бързането не води до никъде. Разделянето на - този, който е съгласен с всичко е от наш'те, а който реши да се възпротиви по някакъв начин, дори на една част само от проекта да се обявява за враг, фалшив брат/сестра и т.н. също няма да доведе до нищо хубаво. Това, че идеята среща отпор в хората; дори в хора, пишещи в такъв сайт като този тук, е една сигнална лампичка, че нещо в проекта не е наред. Какво - тепърва ще се избистри. Оценям високо инициативата на Никола Дамянов. Личи си, че е мислил по въпроса, отделил е много време. Програмата, която е написал е неговия вариант за реализиране идеята на Учителя. Възможно ли е в рамките на тази тема (нека Ани, като автор на темата и админите да преценят) всеки да може спокойно да сподели как ги вижда нещата, относно това: но извън варианта на проект на Никола. Всеки да сподели как според него би могло да се реализира това, какво може да се направи като начало и т.н. Когато има много мнения и варианти е по-лесно да се изберат и синтезират работещи стратегии.

Диане, ти лично би ли евтаназирал някое бездомно животно? Сигурно не. А казваш, че за теб това е нормалното отношение към животните.