Диана Илиева

Това твое изказване може ли да бъде определено като критика? Според мен е. В него има недоволство, има защита, има изтъкване на недостатъци. Да, съвършено точно. Има и самоувереност, и превъзходство, и какво ли не И най-вече има неразбиране на отсрещната страна, вкопчване в собствената позиция и определяне на чуждата субективно, както и личи нежелание да се погледне през очите на другия. За съжаление точно така реагирах, когато бях на двайсет и малко години. Диана, мисля, че е редно да продължим в тема " Хуманизиране на наказанията ". Ще бъда откровен и ще ти споделя, че аз също разбирам твоята позиция, но честно казано чувствам, че не си права. Сякаш излъгана от духовен капитан. Подчертавам, че съм напълно искрен и не искам да те засегна по никакъв начин. Ти беше първия човек в този форум, който допуснах по - близо до себе си. Ценя те, Диана. Благодаря ти. Аз също те ценя, уважавам мненията ти, иначе щях ли да ти отговарям в темите Напълно е възможно да не съм права. Дори със сигурност не съм 100% права. И доколко се доближавам до истината - не знам, просто споделям моите възгледи. За съжаление ще те разочаровам относно наказанията - според мен наказанията не могат да доведат до положителен резултат. Дори и когато водят, това е привидно - в смисъл човек не прави нещо, но, забележи, от страх! Т.е не защото така му идва от вътре да прави, не защото така иска и така му харесва, а само защото се страхува (от наказнието). А страхът по принцип е вреден. Веднага бързам да добавя, че към текущия момент не е възможно да няма затвори, наказания и т.н., но - много е важно да се работи все повече и повече с други средства, а не с наказния, заплахи, страх ... Да работим за облагородяване на хората, на всички хора. Това започва в семейството, после продължава в образованието. Но ... наистина излизаме от темата

Ivelina, объркването не идва от различните "предпочитания за хляб", а от поставянето на знак за еквивалентност между идеята на Учителя и проекта на Никола Дамянов. Ето и тук ти казваш, че имаме право единствено да обсъдим, допълним и усъвършенстваме неговата разработка. Очевидно си убедена, че проектът на Никола Дамянов е единствения възможен начин за осъществяване на идеята на Учителя. Аз не съм убедена в това. Много хора по много начини се опитахме да кажем това - Да, идеята на Учителя ни харесва и не, проектът за осъществяването й не ни харесва. Проектът за хлебните къщи също би могъл да се разрастне и да обхване цялата страна, т.е ще бъде изпълнено това заветно изречение Но, очевидно и това не е съвсем подходящо за целта, защото също не набира голяма подкрепа и съмишленици. Т.е от една страна явно опитваме с неподходящи средства да реализираме тази хубава идея, от друга - сигурно и времето й още не е дошло. Това не значи да се отказваме. Нека всеки работи така, както го разбира и както му идва отвътре, а времето ще покаже кое и как. Повтарям се вече за кой ли път, но това ще ми е за последно. Просто е жалко, като гледам такива остроти, нападки, обвинения - това, дори направено с най-добри намерения, съсипва всичко, не разбирате ли?!

Да, разбирам те прекрасно. Може би аз не се изразявам добре, когато обяснявам за приемането. Приемане не означава да харесваме или да одобряваме. Приемане означава да видим и разберем. Много е лесно да се възмущаваме, да размахваме пръста и ... да сме доволни, че ние не сме такива. Но, това не е достатъчно. Аз повече се вълнувам от това защо на някои хора им харесва да правят нещо, защо на други им харесва да гледат това нещо. Ако разбера това, ще мога действително да помогна. Иначе какво? В най-добрия случай тези хора, които са извършили престъпление, отиват за известно време в затвора. С това какво се променя? Нищо. Ще излязат от там и ще правят същото. Дори да допуснем, че системно унищожаваме физически такива хора, пак нищо съществено не правим за човечеството като цяло. Отново ще дам примера с краката, които тъй като не ни харесват, решаваме да отрежем. Същото е. Също толкова абсурдно. Защото тези хора са част от нас, част от човечеството. Те са нужни. Разбира се, не в това си състояние, в което се проявяват, а в друго, по-развито, по-облагородено.

Отговаряме. Непрекъснато. Може малко странно, всеки по неговия си начин, сигурно ти се струва така някак отвлечено и индиректно, но просто не искаме да натрапваме възгледи и позиции ... Каквото искаш и можеш да извлечеш за себе си - твое си е

Знаеш ли, и аз като Донка се припознавам в теб, каквато съм била на 20 и малко години. Но ... май греша. При теб забелязвам искрено желание да чуеш и разбереш и отсрещната позиция. Аз направо щях да кажа (или поне да си помисля), че някакви дъртофелници ми рекламират някакъв смешен конформизъм и дори се опитват да ме накарат да харесам тези техни жалки, страхливи, примиренчески позиции Даваш пример с вратовръзка - да, съгласна съм, един уверен в себе си, уравновесен човек въобще няма да се впечатли. Но, дори и такъв човек би реагирал, когато с някоя критика го настъпят по мазола, образно казано, когато засегнат важни и значителни за него неща или тема, по която е особено чувствителен. Затова и напоследък избягвам не само да критикувам, но дори и да "снасям" на другите от-до своите възгледи, пускам само тук-там по нещо, откъслечно. А иначе, може би поради природо-математическото си образование и нагласа, но обичам пълна, стегната, логически издържана форма на изложение. Защото преди години ми се случи такова нещо - говорехме с една моя стара приятелка и аз по едно време нещо се разпалих и енергично разруших нейната система от убеждения, много логично и много последователно ... Няма да забравя как ме гледаше след това. На всичко отгоре след известно време аз самата сериозно промених възгледите си спрямо тези, които натрапих на нея тогава. И се почувствах още по-зле от случката. Човек е хубаво сам да си набавя, да не кажа изчопля , лъжичка по лъжичка нужните му знания, информация и т.н. И бавно и постепенно да си променя и обогатява системата от възгледи. Критиката не е метод на общуване, най-малкото поради това, че тя няма нужда от обратна връзка. Критика се изказва от позиция на човек, който знае повече от този, на когото я казва. Обикновено най-много са склонни да критикуват хора, които се считат за по-умни от другите. Казвам обикновено, защото слава Богу имам и обратни примери. Доколко човекът е умен и доколко знае повече, вече е съвсем друг въпрос Чрез критика няма да помогнеш на никого, повечето хора или ще се наострят срещу твоята критика, или ще се затворят. Ти самият няма да можеш да се докоснеш до чуждите идеи, мисли, чувства, въобще до чуждата същност, ако си настроен критично. Напротив, нужно е да си настроен емпатично - виж поста на catch22, да си отворен и приемащ, за да можеш правилно да възприемеш нещата (по този въпрос сигурно ще срещна неразбиране), иначе нещата се възприемат изкривено. Едва после, след като първо си се слял с обекта на възприемане, може да дадеш оценки и др.п.

А колко ли хубави и полезни неща можем да свършим, ако използваме времето и енергията, които до сега сме отделяли за критикуване

Хм, що така се съмнявам, че са много сюжетите, да не говорим пък за безброй. ---------------------------------------- Теоретично - да, но аз бих се замислила.

Хората наричат нещата с различни имена - ти каква разлика виждаш между "Животът ни учи." и "Съдбата ни учи.". В крайна сметка съдбата е това, което ни се случва в живота ... А какво би си помислил, ако някой не един път и не два пъти, ами непрекъснато познава (знае) какво се е паднало ези или тура? Случайност? Съвпадение?

Тъй ли, какъв продукт са ангелите?

Как наричаш това, дето не е конструктивно? Тук ключето е в "някакъв". И един въпрос от мен - преценката еквивалентна ли е на критика? Мне, по-вероятно е нещо друго да се случи - примерно сдобиваш се с дете, на което не му пука за грамотността. И всички тези случки в живота се случват за да развием приемането, разбирането ... Когато критикуваме нещо, ние го правим, защото сме възмутени, отвратени, въобще влагаме силна емоция и същевременно силно отхвърляне, разграничаване. Е, какъв е начина да ни накарат да вразумеем, че всичко е едно, че всички сме свързани, че това възмущение към ближния е също толкова странно и безумно, както бихме определили една такава реакция: "Ръцете ми са красиви, лицето ми е симпатично, ама краката ми са отвратително криви (или слаби, или дебели, или каквито и да е там), не ги искам, ще ги отрежа!". Някой ще каже - ама той наистина е неграмотен, или той наистина е престъпник (както имаше такива примери); да, така е, те и краката може действително да са твърде дебели, несъразмерно спрямо тялото примерно и все пак това не е основание да се отрежат, нали? Ще вземем да потренираме малко или нещо друго, за да ги доближим малко до желаното и ... в крайна сметка ги приемаме, защото без тях пък накъде?! По същия начин и с хората - ще вземем мерки, ще го пообучаваме малко неграмотния, ще се опитаме да облагородим престъпника и ... ще си ги приемем, защото те така или иначе са част от нас. Другото, критикуването и отхвърлянето е неадекватна, инфантилна реакция. Всички знаете как малките деца са способни да затворят очи и да кажат - "Няма ме!" или "Скрих се!". Та и ние като критикуваме и се разграничаваме правим същото. wenst, мишчиците и котките също са едно, също са взаимносвързани, ако нямаше мишчици, котките щяха да умрат от глад и също да изчезнат

Ех, че много ентусиасти са се натрупали Моля, казвайте какво по-конкретно ви интересува. Марче, ти си един благ човек, който е трудно да бъде ядосан. Трудолюбива, упорита, дисциплинирана, последователна (външно може и да нямаш вид на такава), също и малко бавна и нерешителна, ти си един нетипичен представител на зодия Стрелец. Родена си в стабилно и обгрижващо семейство, в което на почит е материалния комфорт. Имаш добри приятели/ки, можеш да очароваш хората по един мек, женствен начин. Най-вероятно приятелка ще те свърже с партньора ти в живота. Има индикации за хубав и дълъг брак/съвместен живот. При теб се наблюдава един често повтарящ се казус - когато се налага така по-сериозно да действаш, някак изгубваш сили и енергия, а понякога действаш някак не по своя воля, правиш неща, които и ти не знаеш защо и как (и после сигурно съжаляваш). Не се укорявай за това, просто така ти е заложено, но се опитай да го овладееш, доколкото е възможно. За съжаление това касае най-вече сферите на комуникация и контактите с приятели, любовта ... Склонност към музика, поезия, изобщо изкуства, но ми се струва, че ти е някак трудно да ги проявиш навън. Въобще трудности в себеизразяването и радостното възприятие на света, още от съвсем ранна възраст - работи върху това: усмихвай се, просто така, защото слънцето ти се усмихва, виж птичките - тази пролет са много гласовити Успех!

Мда, получаваш и още как Само да си помисля примерно - "Виж го този само ..." така, с неодобрение и ... си го получавам същото, в блестяща форма и вид. Сега да кажа, към по-младите потребители - това нещо го забелязах на една по-почтена възраст, примерно 35, та може би ви е рано още Критикуването не е помогнало на никого за нищо. Напротив. Имам си теория, че критикуването особено без конструктивно предложение е може би най-ненужното нещо на света. Според мен си струва да се научим да не критикуваме. Това се разрешава с приемането, за което също много говорим и обсъждаме тук. Скоро ми се наложи да обсъждаме, защо поколенията на нашите баби и дядовци, а на по-младите дори прабаби и прадядовци, както и тези преди тях, са били доста по-спокойни, щастливи и психически стабилни, отколкото ние, въпреки че са живели при много по-лоши битови условия, преживели са няколко войни, глад, липса на лекари и т.н. И това, до което стигнахме, бе, че те просто са били по-приемащи от нас.

Да се промени света или да се промени обществото? Май имаш предвид второто. Отговорът е лесен, щом говорим за обществото, то е ясно, че следва да се променят хората, защото обществото се състои от хора. Как се променят хората - трудно , също - бавно, но най-вече - само и единствено по тяхно собствено желание. Е, все нещо може да помогне, например образованието. Та ако нещо ще се прави, най-добре там да се пипне.

Аз, в чисто психологичен план, се чувствам по-комфортно, когато ям кисело мляко, отколкото кълнове. И имам прекрасна поносимост (да не кажа афинитет) към киселото мляко, което може да се дължи на каракачанските ми корени

Да, това е един механизъм за създаване лични суеверия. Но към това са склонни хора, на които им допада "магичния" начин на мислене. Докато някои от нещата, за които Христо, а и други писаха по-горе, си имат реални обяснения, макар и не съвсем признати от официалната наука. Например болшинството хора отричат, че се движим в един "енерго-информационен бульон", в който са запечатани мисли, желания, чувства и т.н. на най-различни хора, минали събития също. И това е така, защото съвременната наука енергично отхвърля това, въпреки че много хора имат лични впечатления, усещания, наблюдения... Ще дам един елементарен пример - почти всеки човек безпогрешно възприема и разпознава напрегнатата атмосфера, влизайки в някое помещение, където до преди малко е имало разгорещен спор/караница/скандал, въпреки липсата - вече - на всякакви видими/външни белези за това - например всички участници в скандала са вече наведени над бюрата си и си вършат работата. Та такива информационни структури са в състояние да "задвижат" определени събития дори след време. Наблюдателността на хората е много добра черта; без нея ще си живеем в блажената илюзия, че всичко става или по наша воля, или случайно и няма да разбираме връзката и взаимозависимостта между различните явления и процеси. Разбира се, нужно е да бъдем максимално обективни и безпристрастни, за да не си създаваме глупави суеверия.

Мисля, че силно ги пренебрегваме. И може би донякъде е нормално да е така. Просто ние сме (бяхме) на етапа да изграждаме и развиваме менталното си тяло и е естествено да обръщаме внимание предимно на него, да му се радваме и да искаме да използваме предимно него - подобно е, ако си представим какво е положението, когато едно дете се е сдобило с нова играчка Поради това, че тялото и чувствата са по-стари, то са и по-развити, по-усъвършенствани (ако мога така да се изразя), то аз никак не се чудя, ако докато умувам и се колебая за нещо и в това време случайно! ме присвие под лъжичката например - веднага съобразявам, че не съм на прав път в мисленето и потенциалното решение, което ми се върти в главата.

Благодаря, имам си племенничка, но не бих се отказала и от племенник

О, недей подценява себе си. Ние всички, дори и най-големите престъпници, носим в себе си частица от Бога. И ако действително всеки от нас притихне и чуе какво му казва неговата божествена същност, която понякога наричаме съвест, понякога вътрешен глас или по друг някакъв начин и се стараем да живеем в хармония с тази божествена същност, то какво по-добро от това за нас самите и за обществото като цяло

Точно - правилни действия, правилни мисли ... Същото казва и Учителя - право ходи, право мисли, право говори ... и т.н. Аз обаче не мога да нарека еквивалентни правото/правилното и доброто. Стан, не мислиш ли, че ако бяха еквивалентни, така и щяха да ни ги кажат/дадат и Учителя, и други учения? То доброто дори е някак по-лесно за разбиране и по-близко до човека - като му кажат - прави добро, имай добри мисли или мисли за доброто, говори (за) добро ... Докато правото/правилното е много по-трудно за осмисляне и много по-неясно за изпълнение. Но пък е много по-нужно и целесъобразно, отколкото да правим добро. Понякога е нужно да откраднем златната чаша, намазана с отрова, както беше в притчата по-горе.

Когато човек много мисли за нещо или много се вживява в нещо, то той "привлича" нещото, настройва се към него. И тъй като vorfax се е активизирал и обича аргументации, единствено в духа на съвременната наука (нищо, че тя самата казва, че се развива, следователно е неточна, непълна и т.н. с други думи е откровено невярна поне за определени неща), то мога да се изразя така - психологическата нагласа е много важна; например шансовете да се излекуваш от тежка болест са много по-големи, ако си силно вътрешно убеден в това, по думи на съвременни практикуващи лекари.

А аз пък нарочно пиша неутралност, а не неутралитет, защото последното е натоварено смислово, макар и да не съм съгласна, че неутралитет означава отказ от решение; да не предприемеш действие, също е действие/реакция. Идеята да бъдеш неутрален е подобна на идеята за средния път, непривързаността и т.н. И да, съгласна съм, че човек (може да) влияе по много начини, затова вече два пъти казвах, че е трудно да се постигне.

Да, може така да се каже. И то не просто свидетел, ами пряк участник за съжаление. И не само за съществуването на Бог, ами и за същността и ролята на молитвата също.

Защо съм сигурна, че не е случайност или съвпадение? Ами може би трябва да ти разкажа цялата ситуация, а още по-добре да си бил пряк участник или поне свидетел в нея. Ако ти е интересно, ще ти пиша на ЛС. Но, ако човек е решил да не вярва, то винаги може да се усъмни, дори и когато вижда и проверява лично нещата. П.П. В интерес на истината аз далеч не съм била тогава (преди 12 години) някаква духовна, религиозна или каквато и да е там. Към молитвата прибягнах в последния или дори може да се каже след последния момент и то не за друго, а защото просто нищо друго не оставаше. А отклика беше много бърз и ефективен. Аз самата реагирам много странно при екстремни ситуации - не се панирам, мисля трезво, реагирам бързо, някак отвътре ми идва какво точно и как да направя (чак след това мога да се уплаша толкова, че да се разтреперя чак ), та съм абсолютно сигурна, че в случая нищо и никой вече не можеше да помогне. Но, все пак никой ... освен Бог. Разказвах и на други хора след това, включително специалисти, които потвърдиха моите мисли. Не разказвам, защото същите тези специалисти се произнесоха така - това е невъзможно, но щом се е случило, амииии ... имала си късмет. Та, ако искаш и ти можеш да си останеш с това тяхно обяснение, ако го намираш за убедително и аргументирано

Ами на този етап, на който сме, по-скоро първото, защото наистина второто е по-трудно (което не пречи да се опитваме да практикуваме и второто). Но първото по-добре да са просто хубави, светли мисли, а не непременно подкрепа или конкретни хубави пожелания; пожеланията според мен по-добре да са изказани в някаква такава форма - "каквото е най-добро според Божията воля". Не, според мен неутралността не е нито добро, нито зло, тя е над тях, защото тя ги поражда, и двете. Точно по тази причина, ако ми позволите една връзка с темата за Абсолютното зло май беше, но оттам идва логиката, че 0 е по-голяма от 1, а 1 е по-голяма от 2.

Щях да съм абсолютно съгласна, ако не ми се беше случило нещо, което да ме убеди в обратното; може да се нарече чудо или каквото искате, но определено не е случайност или съвпадение... Та оттогава и започва истинската ми вяра в Бог. На никой не пожелавам при толкова екстремни обстоятелства да тръгне да му се изяснява що е то Бог или що е то молитва. Аз лично имах нужда от чаша вода и едно валидолче , ама и след тях доста време още не можах да се опомня. Както и да е, сега съм абсолютно сигурна, че молитвата ни свързва с Него. Защото не знам точно кога и как се е получило, дали от откъсването на ябълката, дали от свободната воля или нещо друго, но ние, хората, тук, на Земята сме доста "развързани" от Бог, доста сме отдалечени ... Именно затова е и призива на всички религии; Учителят също е казвал, че - перефразирам - ние българите много малко се молим, молим се само, когато имаме проблем; а за учениците е съветвал ако може непрекъснато да се молят, непрекъснато да са в състояние на молитва/връзка с Бог.