Диана Илиева

Алекс каквото се търси, това се предлага. И аз съм се чудела, но се оказа, че медии, които наблягат на хубавите събития не оцеляват. Има такива опити и сега и по-рано, още когато предимно радиостанции са били. Остава да си обясним защо болшинството хора харесват/търсят/искат лошите новини? Може би проблеми със завистта си имаме все още. Или по принцип ни е трудно да се справяме с живота си и някак ни олеква, като чуем, че и на други някои им е трудно - с една дума не сме само ние, ето на и на други се случва, и те страдат, и те не се справят. Предполагам точно по тази причина се харчат и жълтите вестници - сигурно е съблазнително да прочетеш как еди кой си, красив, успял и т.н. също има проблеми, че иначе не ни се струва никак честно. На мен не ми харесват моите предположения/обяснения, така че ако имаш други - давай! П.П. Уточнение - не са само родните медии така!

Мисълта ми беше - разкажете му някоя романтична история от вашата младост с баща му, споделете с какво Ви е спечелил той, какви хубави черти външни и вътрешни сте харесали у него ... Също - не се оплаквайте, не се представяйте за жертва на ужасния баща. В крайна сметка това е бил Вашия избор, имало е защо да го направите, поне преди години. Решението за развода е било тежко и драматично и за Вас предполагам, но се постарайте сега да го обясните съзнателно и рационално и пред себе си, и пред сина си. А разговорите по-добре да не са много дълги. Не се ли изнервя, ако се проточат много? И нещата няма как да се нормализират отведнъж. Дано отношенията с новия Ви партньор да са Ок. Вашето спокойно и уверено държание, взаимното уважение и любов, които надявам се синът Ви вижда сега, ще му помогнат да преглътне нещата с биологичния баща. Не отхвърляте и не заклеймявайте прекалено баща му, спокойно обяснете положителните му черти и кое е неприемливо у него според Вас и оставете сина Ви сам да претегли, да сравни. Та в крайна сметка бившият Ви съпруг е направил поне едно нещо много важно и хубаво - вашето дете!

Не, вижте, разбираме всичко относно бащата. Проблемът е там, че всяко дете си мисли, убедено е и силно иска неговите родители да са добри, умни, силни, обичащи, успели и т.н., с една дума - чудесни, идеални или ако не чак идеални, но поне нормални/на средно ниво, а още по-добре дори над средното ниво. Вашето дете не прави изключение. По принцип като съвсем малки децата така и възприемат родителите си, а колкото повече растат и особено като тийнейджъри постепенно все повече си дават сметка какви недостатъци имат родителите им (защото никой не е идеален). А при вас точно тогава се е получило нещо още по-сериозно - развод и т.н., вие знаете по-добре. Няма начин това дете да не реагира болезнено. То ви е обидено, много, и на двамата, че сте такива, каквито сте, че сте се разделили, че въобще сте го създали ... Знам, че е трудно, но едно колкото е възможно спокойно и уравновесено състояние на вас и на вашия нов партньор, едно спокойно, приемащо и разбиращо отношение към сина ви, ще допринесе повече от всякакви други неща. А доколкото разбирам той вече е на 15 - ами проведете един сериозен изяснителен разговор (ако се наложи няколко, а да бъдат по-кратки) с него в подходящ момент, желателно само двамата, без новия татко. Постарайте се да му изясните положението, вашата гледна точка, защо сте се развели - например, че и на вас по принцип не ви се е искало да се развеждате, че като млада сте си мечтаела за дълъг и щастлив семеен живот, деца и т.н., кажете му какво сте харесали в баща му, защо сте си го избрала за съпруг, какво е станало после и т.н. Задължително дайте и положителни, и отрицателни страни на баща му; вкл. може той да се е променил като личност и това да е довело до разрива между вас - кажете му и това. Въобще, не му затвърждавайте страховете, че е син, генетичен наследник на някакъв пълен ненормалник. Защото бъдете сигурна, че през главата му минава и това - дали няма и той да стане като баща си.

Семейният егрегор - имате ли наблюдения за него? Тук само да уточня, че употребявам думичката "егрегор" като почитателка на Авесалом Подводни, т.е в съвсем положителен смисъл, не я товаря с разни негативни смисли и звучене, както срещам при други източници. Или ако така ви е по-приемливо - какви наблюдения имате относно общността "семейство"? Енергия, организация, преразпределяне на енергията? Как и защо? Ей такива неща. Също се чудя, какво и как се получава при развод или смърт на един от двамата партньори? А при раждането на деца и по-късно отделянето на децата като самостоятелни хора? И за да дам тон за песен - правило ли ви е впечатление, как в двойките почти никога не боледуват и двамата едновременно; ако единият партньор се разболее, другият е в кондиция и се грижи през това време за семейните дела и за болния?

Нерядко е обратното. На българина се гледа като отчаян скот, който с готовност ще приеме най-долната работа, за да я свърши с наполовина заплащане. Малкън Палин просто предизвика скандал по медиите, но и преди него за българите има изградено силно негативно мнение и мога да кажа съвсем основателно. Един пример: моя позната, умно и красиво момиче кандидатства за една обикновена работа в чужбина. Приеха я, но като разбраха, че е българка и веднага и отказаха работата. В Гърция конкретно на българите се гледа като на говеда без човешки права, изцеждат се до капка и се гледа на тях като някаква нисша каста от роби. Примери знам безброй от живели в Гърция. И изобщо, че има българи развили бизнес в чужбина не би трябвало да се превъзнася чак толкова. Мои роднини са спали по отулите, занимавали са се с избиване на плъхове и хлебарки, защото само такава работа никой не се е наемал да върши и след няколко години са натрупали капитал да развият собствен бизнес. Не са богати, но жизнения стандарт е много различен и по българските стандарти са богаташи. Естествено, че когато индивид бъде притиснат до стената да се бори за насъщния и осъзнае, че за да оцелее може да разчита само на себе си, ще се мобилизира да работи за да постигне нещо. Разликата е, че в богатите държави често усещането за ситост просто убива мотивацията. А аз за пари съм бил готов на какво ли не и на работа по цял ден. Много жалки ми изглеждат хора върнали се от чужбина хвалещи се колко работа са свършили там за пари. Това е слугуване, никой не бива да се хвали, че е бил ползван като магаре и е слугувал за пари. Но това е част от манталитета на българина - всичко да приравнява в пари. Хм, ами другите в чужбина за какво работят, не за пари ли? И защо ми се струва, че точно на запад всичко се приравнява на пари. Странно изказване въобще. Чудя се кого и за какво укоряваш?! Всъщност не, усещам една горчивина по-скоро в теб. Разбирам това. Но няма как да бъде по друг начин. Замисли се - хората от хубаво ли отиват да се трудят навън?! Най-често нямат друг избор. Другият избор е да са голи и гладни, те и децата им, или да крадат, да правят нещо престъпно въобще. И това хвалене, за което говориш, е малкият им опит да се защитят пред себе си поне, защо са оставили родина, семейство и приятели, защо са работили нещо, което не отговаря на техния потенциал ... Не всички хора са способни на това, някои биха се плъзнали по по-лесни варианти, да отглеждат марихуана на тавана примерно. Познавам семейство, бащата все не можеше да си намери работа - едната не била хубава, на другата му плащали малко, на третата от много рано започвали работа, но най-вече заплащането не го устройваше, казваше "Няма да им бачкам за мизерни пари!". Добре. Но този човек беше баща на две големи деца, които нямаха пари да си купят дрехи, учебници ... Нещата стигнаха дотам, че дъщерята в 9-10 клас започна да работи като сервитьорка, до полунощ, пак за мизерни пари. Продължи да бъде отличничка в МГ, с цената на какво, тя си знае само. А за пияните и нагли клиенти да не говорим. Аз не го разбирам това. има такива моменти, в които нямаме кой знае какъв избор. Какво като съм инженер, ако в момента нямам друга възможност, бих чистила входове, бих мила чинии, но не бих оставила така децата си. Разбира се, през цялото време бих се поддържала доколкото е възможно в проф. форма и бих търсила по-подходяща и по-платена работа.

Точно! Дори ми се е случвало това: Никак не е приятно.

Чакайте, чакайте, а вие откъде сте сигурни, че знаете точно истината по въпроса? Ами ако се заблуждавате? И му натрисате значи на човека тази ваша "истина", която може да го вкара в такъв филм ... но, какво от това, нали на вас съвестта ви е чиста?! Това ли се опитвате да ми кажете. Ако е това, моля, откажете се. Това го правих, много хора съсипах с моята убедителна "истина". Защото ако един човек е със силен характер, енергичен, с дар слово, той надделява във всеки спор, успява да наложи своята си истина, независимо каква е тя. Така че по-полека с "истината"!

Може с махало, да, но нали искам да тренирам с таро Какво е това за генетичните връзки, не можах да разбера?

Задавала съм въпроси за отношения през няколко месеца и май се получи нещо като това, за което е писала Ивета: На 21.04.12 - Какво е отношението на Ст. към С.? - Справедливостта, Кралица чаши, Дяволът. Днес, същият въпрос - 9 камъни, 9 чаши, Умереността. Така ли е наистина? Според вас нещата към Звездата ли вървят? Като информация - С. го харесва много, но Ст. се държи дистанцирано; няма връзка към момента според мен само заради Ст.

Мммм, аз съм по-близо до vorfax - предпочитам да отговоря така: "Не мога да ти кажа.". Не обичам да лъжа, но мисля, че дори е вредно да казвам винаги 100% от това, което си мисля. Най-малкото защото много пъти може да си мисля някакви неверни неща, някакви некоректни заключения и ред такива, с което без да искам да вкарам човека отсреща в някаква гротеска. Беше време когато много обичах да изтърся това, което зная и мисля и то дори без да ме питат, и то така твърде убедително; разбирам (вече) колко бели съм направила по този начин, на много хора, които едва ли ще мога да поправя някак до края на живота си. Сега предпочитам съвсем честно и откровено да отговоря - Не, не искам да говоря за това. или Не, не мога да ти кажа това.

Ехе, хайде сега, разбира се, че има и положителни качества Бай Ганьо А кой е казал, че идеалът на Алеко е бил върха на сладоледа? Може би не съм чела всичките му произведения, но от това, което е минало през мен, оставам с едно странно усещане за него - човек, който се възхищава и прекланя пред природата и изпълнен не с такива чувства по отношение на хората.

Да, де, ама ти какво предлагаш - ако някое си семейство си е родило вече 4-то по ред дете, а няма пари дори за храна, живее в общинско жилище и т.н., как ще си платят за това, че са го родили. Или ако законът е такъв, че щом не могат да си платят, отнемат им детето, не им дават детски и др.под. А детето отива къде? - в дом или в приемно семейство. Но все едно, то вече е родено. И това същото семейство може да си направи и 5, и 6 дете - какво като им ги вземат, те може и да не се вълнуват особено, дори са свикнали държавата да им ги гледа, но тези деца нали съществуват и техния именно геном ще бъде доминиращ. А точно това ти искаше да избегнеш, или грешно съм разбрала?

Alinnna, извини ме, но как точно се опитваш да направиш нещо със себе си? Не съм психолог, но съм изкушена от психологията и от време на време чета темите в този подфорум. Твоята тема е доста активна и затова попаднах на нея и я изчетох открай до край - като страничен човек, какво мога да кажа - за съжаление в нея само виждам, как ти реално нищо не правиш, нищо не предприемаш, само се оплакваш, обясняваш какво те дразни, какво мразиш, какво ... най-общо казано не приемаш и нищо друго. Имаш прекрасни обяснение кое откъде и от кого ти е дошло, какво и кой е виновен за твоето състояния, но наистина нищо друго. Казваш кънтят мантри в стаята ти. Защо кънтят? Наистина ли кънтят? Защо ти не ги изговаряш сама и то тихичко или дори на ум, на себе си?! Защо ми се струва, че спекулираш с твоето, вярно незавидно, положение, но явно има нещо в него, което ти доставя удоволствие. Докато не си дадеш ясна сметка за това и не предприемеш конкретни стъпки, реални, истински, твои, а не някакъв театър за пред другите, нищо няма да се промени. Запитай се, искаш ли да се промени нещо въобще. Защото мога да ти кажа, че с последния пост, че уж всичко виждаш и всичко разбираш, но не можеш сама, даваш една сериозна заявка някой друг да живее твоя живот вместо теб. Никой нищо не може да направи вместо някой друг! Това е много важно. Докато си убедена, че някой друг трябва да направи нещо, за да получиш ти подобрение, ти гарантирам 0 резултат. Да, можеш да получиш помощ, подкрепа, насоки, но ако не ги прилагаш, изпълняваш, ако не се развиваш и напредваш, как да стане?! И то помощ, насоки - само донякъде и само в началото, защото човек е склонен да се вкопчи в тази помощ и да я иска за постоянно, което е абсолютно неправилно и вредно, това ти по-добре от мен знаеш като специалист. Направи си равносметка. Набележи си поне едно нещо, което да правиш и го прави, сериозно, последователно, без "не мога" и без "не се получава", после пиши пак, но само ако има някаква промяна при теб. Иначе просто тази тема подхранва твоето психично състояние, такова, каквото е в момента.

Да, питала съм се преди години, не помня кога за първи път, но най-вероятно още като ученичка в последните класове, когато за първи път съм се замисляла за потенциално (в бъдещето) семейство и евентуално деца ... Спомням си обаче, че се колебаех 2 или 3; бях убедена, че е добре да са ПОНЕ 2, за половете също не помня добре, но май ми се щеше да има и от двата ... и това при условие, че сигурно е нямало никакъв потенциален татко около мен. Сега ми е много смешно, защото мирогледът ми много се промени оттогава. Да отговоря на въпроса - не, няма нужда от такава нагласа и то по много причини. По принцип човек не прави семейство, поради такава или друга подобна нагласа. Освен това, колкото и да ни се струва така, ние нямаме тежката дума относно броят на децата (включително аборти) - за пола няма смисъл да споменавам, там повечето сигурно са убедени, че е така. От тази гледна точка необходимостта от контрацепция е под въпрос ... Мммм, май-май не съм си променила мнението, отпреди 4 години. Вие сигурни ли сте, че ние можем да родим толкова деца, колкото си искаме? Аз съм много скептична. До сега не е имало случай, да не може да се предвиди колко деца ще може да зачене един човек през живота си, независимо по какъв начин - естествен, ин витро ...

Ти приемаш, че нещо е разумно, само ако се променя? Можем да поразсъждаваме върху това. Нямам претенции да разбирам изтънко стихиите, но вярвам на Учителя, а той винаги говори за разумни закони, разумни природни сили ... Не, не значи.Бъдещето е пластично за разлика от миналото. Но тук пак стигаме до свободната воля. А бъдещето се определя от взаимодействието на безброй много воли. Разбира се що се отнася до мен самия, то водеща е моята собствена воля, но и тук са необходими някои уточнения свързани с илюзията. Това, което не мога да променя с волята си е почти винаги илюзорно. Напомням, че говорим за неща, които касаят моето собствено развитие. Например ако желая да имам имение на някой остров на Карибите, това е илюзия. Реално е моето отношение към въпросния имот без значение дали го притежавам или пък въобще нямам никакво собствено жилище. Аз мога да притежавам имота и да не съм зависим от него, както и да не го притежавам, но да съм психически зависим. Отношението ми не зависи от никой друг освен от мен, а бъдещето ми се определя точно от въпросното отношение. Много неща в бъдещето могат да бъдат предвидени. Но самите събития така или иначе са само сенки на действителността. Ако времето е нещо относително и характерно не за цялата Вселена, не за всички светове в нея, ако е вярно това, което често и от много източници чуваме, че няма минало, настояще, бъдеще, че всичко е едно и т.н., то защо бъдещето да се различава по нещо от настоящето или от миналото? Ако някой е в състояние да предвиди/предскаже точно бъдещето, то какво да мислим за него - пластично ли е то или детерминирано? Интересно е, че винаги е имало прорицатели/предсказатели и никога те не са били слушани; хората все са си правели каквото "искат"/каквото са си "наумили", но това явно е само привидно - в действителност хората просто са правели това, което е "трябвало", т.е което е било заложено по план. Ако някой е в състояние да предвиди бъдещето е все едно да засадиш семки от домат и да можеш да предскажеш, че след еди-колко месеца на същото място ще поникне домат. Ами най-вероятно точно това ще стане. Разбира се има някакъв минимален шанс нещата да не се получат. Е да, ясновидецът не засажда сам семката, но евентуално вижда, че това се е случило, а следствието не може да бъде много различно. Разбирам, но мен честно казано ме смущават някои прекалено точни прогнози. И точно по твоята логика има не минимален, ами твърде голям шанс да се случи нещо съвсем друго, защото нали според теб бъдещето се формира на базата на проявлението на множество свободни човешки воли. А между другото е интересно следното - ако минало, настояще бъдеще са едно и съществуват едновременно, то не можем да говорим за промяна и развитие на тези световни закони/принципи и на този вселенски разум. В момента ми идва на ум калейдоскопа с множество пъстри частици, които при всяко завъртане се разместват и се получава следваща красива фигура - може би нещо подобно е и това за което говорим, т.е световните закони и разум не се променят, променя се само формата им на проявление. Е, нашия калейдоскоп е доста по-сложен, включително частиците се разместват/издигат и нагоре (евентуално по спирала ).

За тези различия според мен имат заслуги най-вече съответните управляващи в двете страни тогава. Мисля, че много хора подценяват Тодор Живков, не може да му се отрече, че имаше чудесен политически нюх. Докато румънските управляващи като че ли до последно не искаха да повярват, какви процеси са тръгнали в целия соцлагер.

Това е много интересно. За съжаление не знам нищо по въпроса. Можеш ли да дадеш източници на информация, да прочетем по подробно това, което е достигнало до наши дни?

Законите действат неизменно. Това означава, че за умния човек действието им е напълно предвидимо. Това означава, че човек може да използва тези закони за постигане на целите си, стига да знае как. Той няма да избяга от въздействието им, но може в съответстваща на развитието на съзнанието си степен да предизвика желаното последствие като предприеме действията, които ще го предизвикат. Кой кого управлява – слепите закони съзнанието или обратно. Ами и двата варианта са възможни, но движението на еволюцията е към все по-голяма доминация на съзнанието. Доказателства не са нужни – просто човек е нужно да се огледа. Ммм, значи разсъжденията са точни според мен, но при неточна постановка, а именно законите не са слепи! Учителят непрекъсното повтаря - разумните закони, живите закони, разумната природа, живата природа ... вкл. и в беседата, цитирана от Божидар. Та тогава вече става съвсем друго - съзнанието, което притежава някаква степен на разумност съпоставено на разумните закони. Кой кого управлява? Май вече не са възможни и двата отговора. Не, не значи.Бъдещето е пластично за разлика от миналото. Но тук пак стигаме до свободната воля. А бъдещето се определя от взаимодействието на безброй много воли. Разбира се що се отнася до мен самия, то водеща е моята собствена воля, но и тук са необходими някои уточнения свързани с илюзията. Това, което не мога да променя с волята си е почти винаги илюзорно. Напомням, че говорим за неща, които касаят моето собствено развитие. Например ако желая да имам имение на някой остров на Карибите, това е илюзия. Реално е моето отношение към въпросния имот без значение дали го притежавам или пък въобще нямам никакво собствено жилище. Аз мога да притежавам имота и да не съм зависим от него, както и да не го притежавам, но да съм психически зависим. Отношението ми не зависи от никой друг освен от мен, а бъдещето ми се определя точно от въпросното отношение. Много неща в бъдещето могат да бъдат предвидени. Но самите събития така или иначе са само сенки на действителността. Ако времето е нещо относително и характерно не за цялата Вселена, не за всички светове в нея, ако е вярно това, което често и от много източници чуваме, че няма минало, настояще, бъдеще, че всичко е едно и т.н., то защо бъдещето да се различава по нещо от настоящето или от миналото? Ако някой е в състояние да предвиди/предскаже точно бъдещето, то какво да мислим за него - пластично ли е то или детерминирано? Интересно е, че винаги е имало прорицатели/предсказатели и никога те не са били слушани; хората все са си правели каквото "искат"/каквото са си "наумили", но това явно е само привидно - в действителност хората просто са правели това, което е "трябвало", т.е което е било заложено по план.

Ех, аз ползвам и малко странична информация - в смисъл вземам предвид влиянието и на името, знам какви са Диани-те по принцип (вкл. на собствен гръб ), та според мен става дума за силна и доминираща позиция, възможно е и контролираща дори, твърдост - това по Силата, Глупака - дава препоръка човека да се отпусне, да бъде по-ларж, така да се каже, за да стане по-чувствителна, по-мека и въобще по-женствена (по Кралица чаши).

Здравей, Дани, интересно е това, което пишеш! Специално за Брад Пит винаги съм мислела, че най-подходяща за него е Дж. Анистън, подчертавам - не от астрологична гледна точка. И винаги съм се чудела, защо се разделиха. Но относно взаимните рецепции - гледам, че и при нас с моя съпруг нещата са подобни на техните: акцент на Козирог при съпруга, Марс в Козирог, Сатурн в Овен; само тази рецепция имаме. Резултат - 20 години брак до сега, 2 деца, много искани от мен също. А особено това за децата нещо не го разбрах - какво имаш предвид?

Не съм чела беседата, сега ще отворя и прочета, защото ме заинтригува! Да, слънчевия сплит, или както аз имам навик да казвам "под лъжичката", което е пак някъде там писах вече в другата тема - много особено място. Сега разбирам, че и Учителя дава пояснения за там. Ще пиша още, след като прочета беседата.

Съгласна съм с почти всичко, казано тук от Божидар. Ние живеем съобразно законите, по които е построен нашия свят. Има такива на всички нива; за съжаление ние и съвременната наша наука все още сме осъзнали и сме си обяснили само една част от физическите такива, сега се опитваме да осветлим една, засега още по-малка, част от психологическите и т.н. Това, че нямаме знания за законите, не означава, че няма такива, нито отменя тяхното действие. Нашият ум и умствената ни дейност са много важни и ни помагат да си обясним нещата, разумно да ги осъзнаем (а не само така смътно, интуитивно); но на един етап водят действително до възгордяване и самозабравяне бих казала (залитаме в посока на Ариман). Въобразяваме си, че само ние сме разумни, а всичко останало е стихийно, сляпо; въобразяваме си, че ние сме в състояние да вземем и изпълним решение въз основа само на нашия разум; въобразяваме си, че сме по-силни спрямо другите сили в природата, защото те не били разумни и др.подобни. За човек, който се вглежда и вслушва в живота, тези илюзии рано или късно започват да се разсейват. За съжаление световния стереотип в момента е такъв - издигнат в култ разум/мисъл, Човекът - венец на природата! и т.н.; масовата наука и култура също насаждат в хората именно тези погрешни убеждения.

E, Донче, прецени сама, ти също често си го споменавала - в момента, когато си му "отпуснала края" така да се каже, когато си спряла да насилваш нещата да бъдат такива, каквито са били твоите критерии за добро и правилно, когато си се смирила и си позволила нещата да следват естествения си ход, едва тогава са дошли сладките плодове в твоя живот. Като си усетила плодовете, че са сладки, следствието е било да си промениш критериите за добро и правилно. Но, тези твои нови критерии, може да са по-близо до Божествените закони, но не е задължително да са точно по тях (както и моите, както и на другите хора). Извинявай, ще си позволя един личен коментар, ако е неудачен, изтрий го, имаш права за това - ето, забелязвам, че при потърсен съвет насърчаваш другите хора да се разделят с техния труден партньор в живота, базирайки се на собствения опит; според мен за около половината хора това едва ли е правилното решение. Та, "хватката" според мен е, не да спазваме нашите си критерии и правила, а всеки път да се опитваме да узнаем/почувстваме, каква е Божията воля в конкретната ситуация. Много по-лесно е да спазваме определени правила и критерии, много по-ясно и логично, особено за съвременните хора, обаче за съжаление е невъзможно да се формулират еднозначни и универсални правила. Има такива, твърде общи и абстрактни, в Библията. Учителят също е давал, но ако забележите, те са различни, за различните групи хора, на които ги е давал. Също има изключения и т.н. И съвсем резонен идва въпроса, как да разберем каква точно е Божията воля в конкретна ситуация? Ами не е лесно да се разбере, то ако беше лесно и просто, всички щяхме да го правим и нещата щяха да вървят по мед и масло. Има много начини - проба и грешка (често го правим, макар и често да не съзнаваме, че е това); да преспиш с даден въпрос в главата и на сутринта да вземеш решението (чест съвет, стар, при много народи); да се отпуснеш и да почувстваш с тялото потенциалните отговори - при този, при който усещаш стягане и тежест "под лъжичката" (в областта на слънчевия сплит), значи не си на прав път ... и др. За съжаление често сме умствено и емоционално обременени по отношение на "правилния" начин и каквото и да правим ни е много трудно да разберем Божията воля - поне за себе си мога да го кажа. А най-добрият начин, посочен и в Библията, и от много световни Учители е смирението; при смирения човек "правилния" отговор изплува много лесно, съвсем естествено, често е странен и нелогичен/неподходящ от гледна точка на околните; смиреният човек просто знае, че така е добре, така е редно и в него няма колебание.

Донче, ето ги правилата: А те са ни повече, ни по-малко между човешките и Божествените мисли да има пълно съгласие. Тогава за какво свое решение говори Станимир?! Също човек да бъде в съгласие с Божественото и т.н. И още нещо - смирения човек не изпълнява тези правила някак насила или по-меко казано - съзнателно, с участието на волята си, а напротив, това е вътрешно присъщо за него (Учителят споменава по-горе в същата беседа, че това е вътрешно качество, а не външно), може да се каже, че тези правила, за които говори, са атрибут, характеристика на смиреността. Последно - не, че воля въобще няма, а просто човешката воля не "играе" за много неща, за които ние, съвременните хора сме масово убедени, че тя е важна и нужна. И въобще идеята е ние да проявяваме Божията воля, да станем добри приемници и проводници на Божията воля.

Е, че защо трябва непременно другите да те заговорят? Ако пък изглеждаш леко смутен, и/или замислен, и/или гледащ надолу или встрани, но не и към хората, съвсем закономерно няма да те заговорят. И разбира се, че не можеш да си сигурен, че ще искат да си говорите. То сигурност никъде и за нищо няма. Това е основно положение в живота, макар че на всички хора (и аз не правя изключение) им се иска да е обратно. Просто опитваш. И ако не се получи, го приемаш нормално. Да не вземеш да се отчаеш или депресираш още повече! Просто опитваш пак. И пак. И пак, докато намериш твоите хора, приятели, приятелки, с които взаимно ще си допаднете. А на въпроса - как да стане някой да те потърси пръв?, ами няма да се получи докато не започнеш да излъчваш самоувереност. Едва тогава ще станеш привлекателен за другите.