Диана Илиева

Разбира се, че не са равни. Извън всякакви хипотези за прераждане и т.н., всеки, който е отгледал поне две деца е абсолютно убеден, че хората не се раждат с еднакъв потенциал, енергия, възможности ... А дори и да не е отгледал, ако той самия има брат/сестра и е бил достатъчно наблюдателен и си направи труда да направи сравнение на спомените си, е достатъчно.

Много хубава тема! Аз отдавна подмятам нещо относно спортните състезания например и др.под., но май ме възприемат кат голям камък Е, тук ще се опитам да изложа моите възгледи и сегашното ми състояние по отношение точно на тези въпроси - състезание, победа/загуба и т.н. Аз съм или поне бях твърде енергичен, амбициозен, ... въобще състезателен тип човек. Като се почне от игра на карти и стигнем до наука, после професия ... Много обичах всякакви състезания и съответно победи, приятно ми беше, че другите ме гледат с респект поради тази причина. Та усещането е сладко, да, за пристрастяване - не знам, не мога да преценя имало ли е при мен, при някои хора го виждам, да. Победата - това е да докажеш в дадения момент и при съответните правила, че си по-добър от другите. Сега, едно уточнение - стремила съм се към победа, да, но с всички позволени средства, не съм се изкушавала да използвам нечестни методи - струваше ми се несправедливо; аз в моите си очи нямаше да съм победила, нямаше да съм удовлетворена, нямаше да ми е сладко, както казваш ти. Другото особено при мен, че като загубя, не бях особено огорчена, поне в такъв смисъл, че не губех въобще сили и време да се тръшкам, че съм загубила, просто се амбицирах още повече. Та може би тези неща са ми помогнали също, след време да мога да погледна от друга страна и да стигна в момента до положение, когато ми е доста скучно да гледам каквито и да са състезания. Аз самата вече не съм съблазнена да влизам в състезания, освен понякога ей така, за участието, като много се забавлявам, дори да съм последна; също - в разгорещени спорове, като частен случай на състезание. Сега например у дома се гледа US open, аз ако гледам известно време, просто следя реакциите и психологията на състезателите, на второ място изпълнението, техниката и почти не съм в час за точките Сега ми е интересно следното и ще ви го поставя като казус и на вас - може ли хората да са респектирани от някой, който не е победил другите в нищо (забележете, не казвам, че не е по-добър от другите, а че не е победил)? Аз познавах такъв човек и той много силно ми повлия на възгледите. Въобще чета напоследък, че най-добра е стратегията "печеля/печелиш". Много хора са на мнение, че такава стратегия е невъзможна, нереална. Вече от собствен опит мога да кажа - съвсем реална е! Нещо повече, струва ми се, че другите стратегии - губя/губиш, губя/печелиш, печеля/губиш са едни доста вампирски, от енергйна гледна точка, практики. И точно затова несъзнателно ги усещаме като сладки. И много хора се стремят несъзнателно към тях, когато имат недостиг на енергия; да не говорим, че при някои недостига е хроничен - т.е, при тях до пристрастяването към състезания и победи има само една крачка. От тази гледна точка, ако човек се радва на чуждата победа, според мен влиза доброволно в схемата, в донорска позиция. Сега, човек може така да е възпитан и по принцип да е такъв мек, добродушен, че да се радва, когато дава на другите, но ако стои дълго в тази схема, в един момент ще се изчерпи и мога спокойно да прогнозирам болести, които скоро ще се проявят и на физическо ниво. Болестта пък му позволява съвсем благовидно да почерпи малко енергия от околните, под формата на внимание и помощ. Ако и това не си позволява, то нещата могат да станат много сериозни. Та, как я виждате вие стратегията "печеля/печелиш"? Опитвате ли да я практикувате? Как?

Аз не го разбирам така. За мен не, че избягват неприятни теми за събеседника, а просто на ум ни им идват тези неприятни теми; не, че придават важност на другите, а действително ги считат за важни ... точно с тези формулировки не съм съгласна и с първия пост, например: не, че подбират думите си, а просто отвътре им идват точно такива думи ... В този контекст няма нищо общо с малодушие. Физиката понякога е твърде странна и некрасива според общоприетия стандарт за красота; това не пречи!

Не съм съгласна с това. Логиката ти е вярна, но ти приемаш, че всеки се счита за по-важен от другите. А има ли смирение според теб? Или само егоизъм виждаш? Хора като Учителя, Майка Тереза, Васил Левски ... - какви ги виждаш, с мисия или без? При останалите хора просто тази мисия не е толкова забележима.

Мда, разбирам, как беше: "Разстрел и след разстрела - червеи! Това е толкоз просто и логично.". Какво мога да кажа - може би да, може би не. Факт е, че научно е еднакво недоказуемо и едното, и другото.

Хм, значи според теб е по-нормално да не искаме да си обясним за какво живеем? Това на каква база (като изключим Фройд)?

Да, добре, съгласна съм, че формално погледнато логика, в смисъл обяснения на нещата, винаги има. А ние не винаги можем да я видим и разберем. Аз исках да кажа, че нуждата от логика е възникнала на определен етап на развитието на хората, като едно помощно средство да се разберат нещата, след като все по-трудно сме успявали да вникнем в дълбочина. Според мен в бъдеще отново ще можем да възприемаме нещата в дълбочина; просто поглеждаме и вече знаем.

Ох, трудни са ти въпросите. Малко 18-20 годишни младежи могат да отговорят точно. Започвам да се чудя дали не е съвсем нарочно това? Или просто ние не успяваме да чуем добре вътрешния си глас?

А, не, не, не искам да противопоставям мислите на чувствата. Ако така е прозвучало, съжалявам и сега ще се дообясня. Аз изказвам виждането си, че ние, съвременните хора сме склонни да се уповаваме предимно на ума, което може би не е правилно. Ти нали допускаш, че е възможно да се заблуждаваме относно някои неща, особено тези, които засягат ума, психиката, дори и физически мозъкът е един от най-слабо изучените органи. Също така не ти ли се е слувало, запознаваш се примерно с някого, уж всичко е наред, приятен човек, учтив, възпитан, а нещо отвътре така ти създава едно неприятно чувство. И най-често след време се оказва, че това е било оправдано, макар че строго погледнато не сме имали никакви основания. Или предлагат ти уж нещо интересно, желано, обаче вътрешно изпитваш някаква неохота, нещо ти е чоглаво; претегляш и премисляш всичко, всичко е наред и го правиш; и после съжаляваш. Това имам предвид, дали не надценяваме ума и мисленето. Пък по втория пост нещо не можах да разбера примерите. Но ми стана интересно - мислите според теб по-трайни ли са от чувствата?

А, подсети ме за нещо интересно, което четох буквално преди дни: от ООК, 4 год. Силовите линии на доброто и злото Т.е според Учителя няма такова нещо като абсолютна нула и само положителни стойности. Въобще битието явно е доста по-сложно устроено от модела, който ние в момента имаме за него.

Да, по принцип действия чрез волята, но какъв е механизма? И кое дава енергията за реализирането? Имам усещането, че пак чувствата са намесени тук. Включително сме говорили какви резултати се получават, когато нещото е направено с любов и когато е направено с някакво негативно чувство...

Поздравления! В кое училище ще става това?

Ще си позволя аз да отговоря. Не, не е задължително да е завършен курс, човек може да разчита и на интуицията си; не случайно има и такива методи за определяне на есенциите - примерно на човека се показва съответното растение, дали на живо или рисунка, снимка, оказва се, че хората ги привличат тъкмо нужните им видове Иначе в България за доставка на есенциите може да се потърси на сайта на д-р Пашкулев; той самият също може да помогне в изготвянето на индивидуална смес.

Това, за което говориш, равновесие ли е или по-скоро колебание около равновесната точка? А в случая говорим за преминаване в едно коренно различно състояние, аз затова си позволих да кажа - друго измерение. Не говорим за процеси, които от-до са предвидени да бъдат тук и сега, това са процесите, проектирани от човека, такива са и двата твои примера, с компютъра и с балона.

Да, и аз си мислех, че хората мислят. Затова и определих цитата от Учителя като радикален Но сега вече се чудя - добре, улавяме някоя мисъл (пък дали не е по-точно да се каже - внушава ни се някоя мисъл?), какво правим ние след това? По какъв начин успяваме да я реализираме примерно?

Да, така ми се струва - преминаването в друго състояние става само след като сме постигнали състояние на равновесие в предишното. Преминаването в друго състояние е според мен качествено различен процес. Не можах да разбера какво имаш предвид с това "нарушаване на равновесието някъде по пътя"?

Ами явно, че ни учудва. И не само ни учудва, ами и не желаем да се занимаваме дори с въпроси като този Което си личи по отговорите и "бурното" развитие на темата. Просто всеки от нас се е обзавел с определени възгледи и въпреки че четем Учителя и дълбоко в себе си усещаме, че е вярно и т.н., но някак предпочитаме да зажумяваме за определени неща, други си ги тълкуваме така, че да ни паснат на нашите убеждения. Така е по-удобно. Хем сме "духовни", хем нещата са такива, каквито ни харесват. Успокоението е, че това е до време; просто живота ще ни потрае малко и ще ни сервира поредната подходяща задачка-закачка и така.

Търсим логика, когато искаме да си обясним и докажем нещата само през ума. Преди сме можели, а и за в бъдеще ще можем да се убеждаваме в достоверността на нещо и без логиката.

Здравей, alinnna! Спешните капки (Rescue remedy) на д-р Бах действат много бързо и служат точно за това,което пише Божидар - вкл. за преодоляване на панически атаки и всевъзможни пристъпи на агорафобия, клаустрофобия и т.н., стресови ситуации от всякакъв тип. Указано ли е на опаковката как да се приемат? По принцип, когато човек е много на зор, си капва директно от шишенцето 1-3 капки под езика; внимава се отвора на шишенцето да не се докосва до нищо - пръсти, устни, език ... Може да се взема по този начин през няколко минути, докато отшуми пика на кризата; след това приема се разрежда във времето или човек си приготвя чаша с вода, в които е капнал 2-4 капки и ще отпива от тази чаша, докато нещата се нормализират достатъчно. В този смисъл спешните капки се приемат само при нужда, на момента, а не е добре и няма смисъл да се пият дни наред. Иначе - да, подобно е на хомеопатията, но не съвсем. Хубаво е да се спазват принципите на приемане и антидотиране известни от хомеопатията. За приготвянето на лична смес е добре да си запозната с всичките 36 есенции на д-р Бах и да се прецениш максимално безпристрастно - като тип човек, характер, особености, какво е на дневен ред за преодоляване ... такива неща. Успех!

За мен равновесието е именно намиране на покой, заставане в позицията на 0-та. Защото именно от тази позиция можем да преминем в следващото измерение. Това е и средния път, който коментирахме в другата тема. Ние живеем в дуалистичен свят - защо? Ами защото не сме в 0-та, защото се лутаме и залитаме ту наляво, ту надясно, в -, в +. В момента, в който застанем в 0-та, (представете си магнит, заставаме в идеалната среда, където двата полюса се неутрализират абсолютно точно), ние спираме да усещаме полюсите, за нас те престават да съществуват. Проблемът е, че трудно затихваме в 0-та. Когато спрем да се лашкаме насам-натам, когато притихнем в 0-та (това напомня ли ви за смирението, за което толкова се коментира в Библията?), тогава излизаме на следващото, по-високо ниво. Също като в компютърните игри Към тази нула ни водят прави(лни)те действия, прави(лни)те чувства, прави(лни)те мисли ... - това, което препоръчва Учителя, Буда и др. учители и учения. Единствено попаднали в нулата, се придвижваме напред; иначе стоим на място, но може да имаме илюзия за движение, защото непрекъснато се отклоняваме вляво, после вдясно, после пак обратно ... Точно това, нулата, е и "тесния път", "иглените уши" и др.подобни от Библията. Нямало е как по-разбрано да ни го кажат древните. Защото само по тази тясна пътечка, по този единствен път в точната 0, е бил възможен изходът ... Някои хора са го намерили и са ни дали достатъчно ясни указания. Сега е наш ред

Да, така е. Сещам се сега за различни методи - методът Силва, методът на проф. Лозанов и др. - в тях идеята е да се почувстват нещата и тогава те се случват - лесно, вълшебно направо! А защо сме склонни наистина да неглижираме чувствата, или да ги отричаме като пречещи/разсейващи/влечащи ни към нисшата ни природа, да ги потискаме (по-скоро само се опитваме)? Като че ли ни е по-трудно да излезем на глава с тях ...

Ами ако бяха достатъчно близки, дали нямаше да успее да я уговори, да я блокира просто за пред теб в този сайт? А дали по някакъв начин твоят съпруг не зависи от тази жена, в работата си имам предвид? Може да е по много начини, не само тя да е на по-високо ниво във фирмата, ами вкл. чрез някакви интриги. Не знам, аз лично не бих вярвала на думите на тези "приятели" на съпруга ти. Те имат ли куража да потвърдят нещата и пред двама ви едновременно? 99% съм сигурна, че не.

Ягодка, ама защо се притесняваш, кажи му както си е - кажи, че ти си го забелязала, че ти е направил впечатление с ... (ти знаеш какво) и искаш да общувате. Ако той наистина няма никакъв интерес към теб, скоро ще стане ясно, но може и да не е така!

Здравей! Аз съм начинаеща с картите, но ми направи впечатление това, което си разказала около ситуацията. Първо - странни приятели има твоя мъж, вместо да говорят първо с него, те говорят с теб?! Второ - ако наистина имаше връзка с тази жена, дали нямаше охотно да я изключи от кръга на приятелите поне за пред теб, а иначе да си продължат отношенията? И тъй като пишеш в подфорум Таро, то изтеглих карти на въпрос: Съпругът на Славка Георги има ли връзка с неговата колежка Светлана? Картите са: 5 камъни, Светът, Висшата жрица. Каква е ситуацията според мен. Струва ми се, че вие сте имали някакви материални проблеми в семейството; съпругът със сигурност се е чувствал некомфортно (по 5 камъни). След това е сменил работата или работното място с по-добро. Тази жена е свързана по някакъв начин с тази промяна (дали не е помогнала дори?). А тя (поне засега) само вълнува неговото въображение. Нищо повече. Ще се радвам на обратна информация от теб.

Тъй като много пъти напоследък виждам как някои участници се опитват да обърнат вниманието към чувствата, а други обратно - те са почитатели на ума и неглижират чувствата или им определят дори известна негативна роля, в смисъл, че пречат на ясното мислене, влекат ни към нашата нисша природа и т.н. Та нека в тази тема коментираме тъкмо това, защото според мен е важно. Ще дам като отправна точка и едно мнение на Учителя, което е твърде радикално: "Само ангелите мислят. Онези, които казват, че човекът бил манас, не разбират нещата. Съвременният човек не е манас. Той трябва да учи закона на Любовта: първо да се научи да чувства правилно, после да мисли правилно. Ако искате да знаете Истината, тя седи в това, че всеки човек, който не чувства правилно, той не може и да мисли правилно. Понеже ангелите мислят правилно, те работят с мисълта, а са оставили хората да работят с чувствата. Значи ангелите мислят, а хората чувстват. Следователно между мислите на ангелите и нашите чувства става една вътрешна връзка. Когато кажем, че човек започва да мисли, ние подразбираме, че някой ангел се е заселил в тялото на тази душа на Земята, която чувства. Тогава именно тази душа започва да чувства и да мисли. Тя мисли с ума на ангела, а чувства със сърцето на човека. Ангелът съзнава, че започва да чувства, но вече с душата на човека. Значи между ангела и човека има взаимна връзка. Ангелът е силният тон, а човекът е мекият тон. Вие питате някого: „Ти право ли мислиш?“ Защо питате него, питайте ангела. Ако е въпрос за чувстване, питайте човека дали чувства право, или не. В цялата Свещена книга никъде не се говори за човешкия ум, но за ума, за мисълта на ангелите, а пък за сърцето на човека. Само новите писатели казват, че както човек мисли, такъв става: както човек чувства, такъв е в действителност. Човек възприема своята мисъл чрез сърцето си. Следователно, за да разбереш състоянието на когото и да е, трябва да чувстваш тъй, както и той чувства. Само така ще може да се разберете. Сега няма да се спирам да ви обяснявам тия неща надълго. Аз съм засегнал всички тия въпроси, направил съм ги донякъде разбираеми, но вие, вместо да извлечете полза от тях, мислите, че тази работа е много лесна. Не, всяка мисъл трябва да мине през вашето сърце. Тези мисли не са мои – те са Божествени мисли, Божествени енергии, които минават през мене. Тия енергии трябва да минат и през вас." ООК, год.4, Съвместими отношения Е, какво "мислите" по въпроса или е по-точно да попитам - Какво чувствате?