Диана Илиева

mvm, така съм разсъждавала и аз. Значи допускаме, че смъртта на всеки човек е предопределена (ден, час, вид). В такъв случай ние, майките, какво правим, като все се тревожим и се опитваме да предпазим децата си - тук не ходи, там е опасно, няма да те пусна на море с приятели, ... няма смисъл, нали? Ти за твоите деца тревожиш ли се, възпираш ли ги? Друго - някой отива някъде и там го сполетява инцидент и умира. Ако не беше отишъл - щеше ли да умре? Нали допускаме, че имаме свободна воля за всичко останало, значи спокойно можем да решим да не отидем. Имаме и обратни примери, разбира се - човек е участник в самолетна катастрофа и е единствения или от малкото "по чудо" оцелели. С какво моментът на смъртта е по-специален от другите моменти в живота?

Това е интересно - може ли подробности, примери ...

Ами то май това става ясно някъде към април-май, така че защо да е дълъг срока? Освен ако Шуши иска тепърва да подава документи. По тези карти какво ми се струва на мен (Шуши, не приемай прекалено сериозно моите думи, в тази тема предимно тренираме такива начинаещи като мен) - мисля, също като Сес, че кандидатстването за зелена карта е предизвикано единствено от финансови причини (заради Краля), а не примерно заради други близки там, за да могат да учат децата там и тем подобни; 4 чаши - не е кандидатствано за пръв път сега, имало е и предишни участия в лотарията, неуспешни; сегашния опит също ще бъде разочароващ (по 4 чаши+10жезли); 10 жезли - за мен въпреки кандидатстването има опасения дали тази стъпка е удачна, дали ще се справите, ако все пак спечелите и отидете в САЩ ... Съжалявам за негативния отговор, който пиша; пожелавам ви да стане така, както е най-добре за вас! Ще се радвам на обратна информация по нашите тълкувания.

Ееее, стига, де, какво сте го подхванали Стан - какво му липсвало, какво не му липсвало. Това, което аз забелязвам, е една висока степен на толерантност и търпимост от негова страна, което пък говори и за смирение и много други неща. Та, всеки да гледа себе си, според мен. Иначе по темата - това, което ние хората сме създали до момента най-близо до това, което Бог е създал, са самообучаващите се системи за изкуствен интелект. Преценете - доколко и каква свобода за действие има една такава система? По принцип има, на мен ми бяха много интересни и аз затова специализирах именно това, когато следвах. За жалост в България няма къде да работя това, което учих, но това е съвсем друг въпрос. Колкото до Бог и природните принципи и закони ... Според мен е най-удобно (и вероятно най-правдоподобно) да поставим знак за еквивалентност между тях. Макар че ми се струва, че Бог все пак не се отъждествява само с тези принципи и закони, а и с други, които са функционирали например при непроявения сега свят/вселена. В тази връзка да изпълняваме Божията воля е точно същото, като да се съобразяваме с гравитацията. Идеята е, че и не толкова материалните закони (като например този за кармата) си действат твърдо и неизменно, но тъй като не са толкова видими за нас, тъй като не ги познаваме и т.н., та си въобразяваме, че някак ги променяме/прескачаме, упражнявайки собствената си воля. Упражняването на нашата воля е дотолкова, доколкото можем да подскочим във въздуха, но не и да полетим въпреки гравитацията. Но какво се оказва - човек може да загуби цял един живот в подскачане с цел да полети, без да му "уври" главата, че тъй като има гравитация, полза от скачане няма. Но може и да се съобрази с гравитацията и да действа, отчитайки, че я има. Ето това само е нашата свободна воля - дали да си загубим времето в "подскачане" или да го използваме ефективно. Оттам и насоките на всички учители (с голямо или малко "у") - да следваме Божията воля. Що се отнася до мислите, до творчеството и т.н. - да, всичко е от Бога, в смисъл всичко това съществува и е ... как да го кажа ... налично в системата. Съвсем друг въпрос е дали и кой човек ще го прояви.

Ама то нито е възможно, нито е нужно да има единомислие по този въпрос. Всеки ще намери всички отговори в най-подходящите за него самия моменти. Като се върна назад във времето, аз самата съм променяла мнението си по въпроса. И .. как да кажа ... предпочитам да приема нещо за вярно, без обаче да го заковавам като постулат, поне докато не го изпитам на практика. Проблемът е, че понякога не можем (по чисто технически причини) да изпитаме нещата. При такова положение се налага да поизчакаме, за да получим информация за подходящ метод, за да ни се развият разни сетивности, способности; и т.н. Ако някой се върне да чете мои постове по подобни теми преди 5 години също ще забележи разликата. Аз си спомням, че тогава опонирах за някои неща на Кристиян, които после обаче постепенно прегърнах. Сигурно има и такива, за които и сега не съм съгласна с него, но специално за свободната воля, той е бил прав. Ама и Кристиян се променяше и по едно време направи една доста стремглава промяна, което дори някак не му се отрази добре (не поддържам връзка с него за съжаление, но ми се струва, че е така). Ники (Синева) с годините също бавно и плавно променя възгледите си (а, и при него имаше един по-рязък завой май, преди известно време). И да ви кажа, има някои хора, които на пръв поглед изглеждат материалисти, атеисти и не знам какви "-исти", а пък се оказват вътрешно мноооого напред с материала. Та на такива хора аз поне ще им дишам праха още не знам колко живота поред. Ама сега да взема да се разстройвам, защо на тях така някак готино им се получава, от само себе си, отвътре им идва?! Няма смисъл. Като дойде моето време и на мен ще ми се получава. Важно е сега да имам стремеж натам просто. Мисълта ми е, че няма нужда да търсим и сравняваме кой какви преживявания имал, особено пък сега, в този живот, след като не знаем на каква база гради всеки от нас.

За мен темата се препокрива напълно с тази за свободната воля, но какво пък, можем да дискутираме и в тази .... Ники не е обяснил абсолютно нищо. Аз мога да кажа: няма Бог. При това мога да се обоснова тезата си много добре. Но целта на темата не е да спорим за това дали има Бог или няма, а всъщност за това, което ние можем или не можем. Ти защо пишеш в темата: защото Бог иска така или за да изложиш позицията си по въпроса? Аз пиша твърдо заради второто и ако съм искрен докрай ще добавя, че въобще не съм се замислял дали Бог иска така или не. Ти замислил ли си се? Или изпълняваш волята му несъзнателно, но в същото време някак си знаеш, че я изпълняваш? Да, в повечето случаи изпълняваме волята Му несъзнателно. На нас ни се струва, че ние самите искаме да направим това и така, че на нас самите току що ни е хрумнало еди какво си, че ние сами сме измислили еди що си, но така ли е? Колкото до това защо Бог не правел нещо точно сега, това не е доказателство, че Той също нямал свободна воля. Само веднъж ми се е случвало нещо подобно на това, което описва Ники - какво мога да кажа: странно е! И ... много стряскащо е било за моето "аз", заради което и се "върнах" бързо-бързо в обичайното си съзнателно състояние. Странно е това - хоп и теб (такъв, какъвто си свикнал да се усещаш и осъзнаваш) те няма. Не си умрял, но въпреки това го няма това "аз", с което сме свикнали. В комплект с "аз"-а явно вървят волята, желанията, мислите, чувствата ... или поне така ми се стори на мен (и като казвам мен, се усещам леееееко шизофренично, защото всъщност мен ме нямаше тогава, за известно време); през това време имаше само усещания - за безкрайност, за взаимопроникнатост...

Хм, аз мога да кажа за себе си, какво разбирам под позитивно мислене - за мен това е, казано с няколко думи само, когато човек подхожда с ентусиазъм към нещата. И обратно - хората, които имат негативно мислене, по-скоро са такива, склонни към депресия, както биха ги описали с професионални термини хора като д-р Първанов. Чудя се, нямате ли наблюдения, какво се случва най-често, когато човек тръгва с една пораженческа нагласа? Ами точно това - проваля се. Другото характерно за позитивното мислене е, че човек не се отчайва, когато му се случват негативни неща. И не, че му е приятно (все пак не говорим за мазохист), а просто съумява да оцелее, да се съхрани, защото успява да види и положителните страни в ситуацията. Знаем, че и най-тежката ситуация ни дава нещо, нещо много ценно, учи ни на смирение, учи ни да бъдем силни, учи ни да развием и разширим своите виждания и разбирания за света и нещата. Това го казвам не ей така, наизуст или прочетено от книжки разни, а защото е лично преживяно, защото в живота ми съм имала много сериозни сътресения. Разбира се, не искам да ви звуча като някаква героиня или не знам каква - когато се случеше нещо такова, просто се свивах като ранено животно, изпадах в стрес, в дупка направо и т.н. След това започвах да си задавам въпроси: "Защо на мен? Защо това?" и успоредно на това да правя разни неща, за да се съвзема, да изляза от дупката... Чак после, когато мине доста време и вече съм преживяла тежката случка, започвам да си давам ясна сметка защо ми се е случило това, какво ми е донесло, с какво ми е помогнало, макар че тогава съм се чувствала много тежко... В крайна сметка сега, на 45 години, спокойно мога да кажа, че благодарение именно на трагичните събития в моя живот, аз съм се променила най-много и съм станала много по-човек, отколкото от радостните събития. Сега за другите хора - не знам, може би просто аз съм много дебела глава, която може да учи и се променя само с такива методи. Обаче като си помисля, че на всички се случват неприятни неща и ако в резултат на тях ние просто се депресираме и нищо друго ... какъв е смисъла?! Положителното мислене е нужно, не, за да променя виждането ни за реалността (т.нар. "розови очила"), а за да ни даде сили да се справяме с реалността въпреки всичко.

Да се храним с прана - това е технически невъзможно за болшинството от нас. По тази причина всички призиви: "Правете ето така!" са не само подвеждащи, но и много вредни.

Да ви кажа, предпочитам да си говорим повече практически изпитани неща, а не какво пишело в някоя книжка. Ако астралното тяло е прекомерно развито, то неговите сетива развити ли са? Физическото ни тяло колко е развито и колко са развити сетивата на физическо ниво? Кои са 7-те сетива на физическото тяло, кои са 7-те в етерното ни тяло? Вие имате ли ги развити? АКо проследим човешкото развитие, то физическото ни тяло по-скоро вече е подминало максималното си развитие. Сетивата му - осезание, обоняние, слух, зрение, вкус ... кои са другите 2?

Не, не толкова противоречиво, по-скоро - ако си я направите да стане, може и да стане. Иначе от само себе си - едва ли. Виждаш ли, притеснява ме това, че Луните и на двама ви "висят" без аспекти в синастрията (ако разбира се, часовете са верни, но като гледам как са зададени, явно е работено по въпроса). Това идва да покаже, че връзката е малко бездушна, някак ще хладенее, като че ли и двамата не я вземате много присърце, а не че няма какво да ви свързва, напротив. И тъй като все пак си позволявам да се съмнявам леко в часа, то ми се струва, че от двамата евентуално на теб повече ти пука, ще я бъде ли връзката или не, но същевременно ти си по-наранен от нейните думи, мисли ... И само за протокола - има ли някакви претенции/проблеми от нейна страна или от страна на нейни близки относно разликата във възрастта или може би относно твоя външен вид?

Разбира се, всеки може да има свои си приоритети, свой смисъл и удовлетворение в живота. Аз обаче искам да коментираме смисъла изобщо - защо живеем, защо ни има, точно такива, каквито сме? И някак не ми харесват и не са ми достатъчни такива по-общи и абстрактни отговори, включително и този - Смисълът е в любовта.Според мен любовта (не точно нашата, земна любов, а другата, т.нар. Любов) не е смисъла, а е един от законите на Битието; може би най-важният или по-скоро - основният; основополагащият принцип. Затова именно ако не спазваме/не живеем спрямо този закон си навличаме най-различни нещица на главата. Та, благодаря и на sarita, за това, което е написала. Да - всички се блъскаме и суетим цял живот, за да осигурим битието си, нашето, на децата си; и да, тази въртележка обсебва много хора; и да, на много хора (и не само хора) им е удобно хората да не се замислят за нищо друго, а да са вторачени в своя материален просперитет. Нужно е човек да бъде изправен пред много хард фактори, за да оцени, че има много по-важни неща. Такива фактори са например сериозна, дори смъртоносна болест; сериозно потъпкване на елементарните човешки права в името на лукс и разкош - познавам родители, чиято дъщеря е съпруга на крупен "бизнесмен", която е в по-лошо положение от скъпата китайска ваза от 13 век на скрина им, защото не само, че трябва да стои там, където собственика иска, не само, че не я пита за нищо, но и не се поврежда и чупи толкова лесно, когато той се ядоса ... Едва тогава човек започва да се пита, дали е имало смисъл от многото пари. Но - това, че сме поставени в позиция непрекъснато да сме ангажирани в осигуряване на битието си никак не е случайно. Представете си обратния вариант - няма нужда да ходим на работа, всичките ни материални нужди са удовлетворени - имаме жилище, храна, дрехи и т.н., всичко необходимо. Колко хора биха правили нещо, с което да подобрят още бита или друга сфера на живота? Колко биха разработвали науката? Много хора, като имат някакъв дори малък проблем с околните, биха се затворили в своето жилище с книжката, или с телевизора, или с питието си, или ... и нямаше да имат никакъв стимул да се променят, да опитат да се разберат с другите хора. Сега именно подсигуряването на насъщния ни кара да ходим на работа и щем не щем да (се опитваме да) мелим брашно с колеги, клиенти, партньори, конкуренти, да тренираме своите воля, мисъл и чувства, своите търпение, упоритост, реакции и т.н. Нашето развитие във всички направления внася корекции навсякъде - чувства, мисли, добродетели, включително във формата на физическото тяло, чертите на лицето и т.н. Човекът - това е една матрица, един доста добър модел за функциониране на начален стадий на съзнателен, разумен живот. Нашата задача и респ. смисъл на живота е да доразвием този модел, да го усъвършенстваме и направим пригоден за напълно съзнателен, разумен живот. Този модел ще може да се ползва от Бог/Вселената и за други същества, намиращи се на подобно ниво на развитие. Дори и тогава, когато нашият свят изчезне и се зароди следващ, нов, то информацията, тези информационни модели за това, докъде сме достигнали ние, както и всички останали царства, ще я има в природата/Бог/Вселената и ще може да се ползва, за да може да има развитие, за да може да се върви именно по спирала, а не да се цикли в кръг. Включително Учителят и Щайнер намекват/загатват, че ние хората сме длъжни да опазим тези информационни матрици (те, естествено, не ги наричат така ), засега обаче неясно по какъв начин (поне за мен), за да могат те да се ползват и при следващото сътворение; всяко наше тяло (физическо, етерно, астрално) ще даде инфото за бъдещите/следващите съответно минерално, растително, животинско царства, защото тъй като представителите на по-нисшите царства нямат Аз, те самите няма да могат да прехвърлят никаква информация.

Или в крайна сметка, плюсовете са повече На мен обаче ми е интересно и бих искала да попитам - Сантал, как се намерихте? Имам предвид как се събрахте тези 10 семейства, с такива близки явно възгледи? Според мен, ако се съберат близки хора по мислене и дух, няма начин да не се получи инициативата. Та по-важно е - как да се намерят и как стартира дейността? Оттам нататък има вече големи шансове всичко да се развива добре.

Wildflower, действайте, ще се получи хубаво семейство Просто момчето по принцип е така ... интересна личност да кажем, импулсивен - ту нежен, ту рязък и дори груб. Нямам време да пиша подробно. Ако смяташ, че ти е по-силите да издържиш неговите странности ... имай предвид, че твоите думи влияят пряко на неговата душевност, дори и да не е външно видимо това. А зад най-твърдата черупка се крие най-нежната вътрешност (справка - мидите ) Между другото, как е той в здравословно отношение и относно работа/кариера/пари? Защото това са областите, в които по презумпция ще му е трудно.

Съгласна съм, разбира се, че използваме и проявяваме волята си. Точно така, да слеем своята воля с Божествената. Това няма как да стане обаче, ако не се опитваме да разпознаем/разберем Божията воля; ако само прилагаме собствената си воля на базата на непълната информация и познания, които имаме и с ненапълно развития си разум, ще бъде една безкрайна поредица от проби-грешки. Което и се наблюдава, де. Явно затова и се получава така, все едно, че сме на различни позиции с теб. Просто аз наблягам на това, че е по-важно да разберем каква е Божията воля, а ти - че проявяването на човешката воля и използването на човешкия ум са важни неща. Никой не отрича това; но ние, както и ти сам казваш, и без това ги правим тези неща, непрекъснато. А, виж, с разбирането на Божията воля е трудно; поне на мен. Какво имам предвид - ами оказва се, че не е достатъчно да отделим волята си от егоизма. Често въпреки че от все сърце сме искали да постъпим безкористно, с всичката любов и разбиране, което сме имали, то пак сме оплели здраво конците. Това мен чак ме е депресирало понякога.

Ох, извини ме, ако така е прозвучало, не съм искала да кажа, че ти или някой друг има проблем. Иначе не че противопоставяме изкуствено човешката воля с Божията или тази на Вселената, ако щете, ами те действително често и силно се разминават. Или поне желанията и стремежите на болшинството от нас са различни от тези оптималните, на Бялото братство, както казваш ти. Представи си, че една голяма част от хората (не е нужно дори да са всички до един) действат в унисон с Божията воля - ами то тогава Божието царство ще е дошло вече на земята. А за съжаление всички виждаме, че не е така. Това, че съществата от по-висши йерархии преди много време са били като хора, са били на нашето ниво към момента, не означава, че тяхната воля е наша воля. Идеята каква е - нашият разум взема решения на някаква база данни: 1. това е информацията, с която разполагаме; 2. това е познанието за законите, с което разполагаме; 3. това са критериите за посока, с които разполагаме. Проблемът не е толкова в разума ни, а в това, че ние не сме в състояние да му предоставим пълна и вярна база данни. Е, има го сигурно и момента, че дори и да му бъде предоставена пълна и вярна база данни, може би за нашия разум към момента да е непосилно да обработва цялата тази база. Затова говоря така. Нямам нищо против нашия разум, той си е важен, нужен и т.н., хубаво е да го развиваме, наред с това обаче е хубаво да развиваме и сетивата си, и познанието си, и ред неща, иначе няма да имаме достъп до въпросната база данни.

Хм, ама то не е съвсем така. В смисъл не е помощ, не може да се нарече помощ. То е по-скоро човек да разбере от Вселената, какво е оптималното решение и да избере него. (нали е ясно, че в случая Вселена = Божия воля, как ще наречем нещата няма съществено значене, важното е да се разбираме, какво имаме предвид) И Вселената и без друго "взема" решения непрекъснато, просто защото всички неща се развиват според нейните закони. В този смисъл в нея могат да се "прочетат" верните отговори на всичко. И затова са призивите да разберем и да прилагаме Божията воля, защото другото е да плюеш срещу вятъра; да се правиш, че не съществува гравитация и тем подобни

Здравей! Какво имаш предвид под ментална радиестезия? Искам да ви разкажа за едно мое наблюдение. Веднъж, както си вървях по улицата, забелязах човек, който според моите усещания беше протегнал напред и встрани нещо като ... "пипала" да кажем или по-скоро като периферията на някаква невидима медуза. Доста далече, на няколко метра. Това ме заинтригува, вгледах се в човека, оказа се, че е сляп; носеше едно от тези тънички бастунчета, с които си помагат, но почти не го ползваше, във всеки случай го държеше много по-близо до себе си, отколкото другите слепи хора и вървеше доста бързо и уверено. Не зная какви сетива са тези "пипала", но и без да говоря с него, осъзнавах, че вършат работа и помагат да компенсират очите. Другото, което ми е интересно, е информацията, "запечатана" в предметите. Сигурно на всеки от вас се е случвало - докосвате се до някой предмет и във вас изниква някакво усещане, разбиране за предмета, събития с него или относно собствениците му. Понякога това става лесно, без да го искаме дори; понякога никак не се получава - защо? Ще се радвам да споделите впечатления и опитности.

Аз разбрах, че са в България в момента. А връзката с румънеца може би е предимно виртуална. Имате ли брак с бащата на детето? Ако не, той е припознал детето ли? Според мен така или иначе е хубаво да се посъветвате с адвокат, за да е сигурно, че биологичният баща на детето има законово право да не се съгласи детето да напусне България. В тези условия на криза, преценете къде и как бихте могли да се устроите с румънеца - дали в България или в Румъния. Заплахите доколко са сериозни? Аз и не разбрах какво мисли по въпроса бащата на детето - той иска ли да живеете заедно? А румънеца иска ли да приеме детето?

Отварям тази тема, за да можем в нея да коментираме относно информацията в природата - всичко ли се пази като инфо, къде, как, защо? А можем ли ние хората да имаме достъп до тази информация, как? Ние и сега добиваме информация, ползвайки 5-те си сетива. Достатъчни ли са? Имаме ли още сетива (поне като зародиш или потенциал)? Доколко обективна и вярна информация получаваме чрез сетивата си?

Е да де, ама хората притежават самосъзнание вече от милиони години. Т.е. вече би трябвало да сме минали този период като при децата, когато възрастните ходят постоянно след тях и ги пазят да не направят някоя глупост. Аз пък си мисля, че можем доста да пообъркаме нещата, до степен, че никой да не може да ни помогне да завършим еволюцията си така, както е запланувана - както в индивидуален, така и в общочовешки план. Разбира се това може да стане само със съзнателно и дълго поддържани егоизъм и желание за нанасяне на вреда на останалите, и не го казвам за да плаша някого, а за да бъде осъзната отговорността, която всеки носи. Хубаво е да се правят сравнения, но хората вече не сме животни, които е невъзможно да разберат последствията от своите действия. А силата на човешката воля е такава, че дори и страданията резултат от тежката карма, която сме натрупали, понякога не могат да променят някои наши желания и стремежи. Ами да, едно и също пиша в двете теми, не е ясно ли? Пък за самосъзнанието не съм съгласна, че сме го имали от милиони години. Напротив, съвсем отскоро е, само от няколко хиляди години. Дори ако вземем например древните гърци, само при малка част от тях има добре развито самосъзнание. Хората, когато сме живели в племена, дори трудно казват за себе си "аз" и много често се отъждествяват с племето. Свободната човешка воля, доколко я има, няма сега да споря; допускаме, че я има, обаче е много слаба, нищожна. Затова казах, че не можем сериозно да объркаме нещата, не и в общочовешки план. В индивидуален план се съгласям с теб - не случайно има поговорка: "Каквото човек сам си направи и Бог не може да му го направи." А за последното - за съжаление това, за което говориш не е "силата на човешката воля", а "силата на човешкото невежество + силата на човешкия егоизъм + силата на човешките или по-скоро все още не съвсем човешките инстинкти, желания и страсти". --------- Да, Божо, така си мисля и аз. Много по-нормално изглежда мотивацията ни да е такава: "Хубаво/добре е да направя еди какво си, затова го искам и го правя.". А колко често мотивацията ни е съвсем друга: "Страхувам се и затова правя еди какво си, да се защитя." Явно това е причината всички учители да ни говорят и окуражават, че няма нужда да се страхуваме; Учителят също е говорил в много беседи, има формули и т.н.

Да, така е, все още не е масова тази емпатичност. Няма как, нали ти е ясно, че не може да стане изведнъж за всички хора, ще се случи постепенно, но това е пътя. Бързам да те успокоя, в следващите етапи човек придобива и нови умения, но и се научава да се включва и изключва избирателно, по своя воля и вече много по-рядко, бих казала по изключение не по своя воля. Изключенията са когато се налага да му "звъннат камбанката" за нещо важно. Та храни се и живей съзнателно, здравословно и се радвай, че си една от първите хора с нови възможности. За това, че хората сами създават в себе си болестите, разбира се, съм съгласна. Аз само казах, че хората около мен не са ми виновни на мен, че аз усещам тяхната болка и страдание, ако ли и да е причинена от тяхната собствена неразумност. И да, права си, много хора са тъжни, и/или огорчени, и/или болни, и/или озлобени, и/или завистливи, и/или отмъстителни ... От всички нас зависи да помогнем това да не е така! Когато срещам такива хора ... понякога се усмихвам на непознати, понякога дори ги заговарям. Един случай преди няколко седмици - разхождам моето куче и виждам на около 20-30 метра от мен едно момче също с куче, което иначе е само, но говореше силно и гневно (явно по мобилния): "Ти каква си, ма, какво си мислиш, ти си боклук, изтривалка, в която не искам дори да си цапам обувките ..." и в този дух. От време на време се скарваше и на кучето, но поне с малко по-мек глас. Иначе младо, симпатично момче ... много ми натежа главата, зачудих се как да го откъсна поне за малко от гневната тирада. Знам, че моето куче е много дружелюбно и побързах да го настигнем. Моята Сара веднага тръгна да поздравява съплеменничката си, а аз заговорих на младежа: "О, много хубаво куче, как се казваше тази порода, Чау-чау ли? Мммм, толкова е пухкава!" Погалих я, тя се оказа една много мила и общителна душица. Аз продължих - "Каква красавица само! И как се харесаха с моята Сара! Ето, искат да си поиграят дори!" Момчето поомекна. Прекрати разговора по телефона. После погали кучето си. На светофара се разделихме. Не знам доколко удачно беше моето поведение, може би беше малко нахално от моя страна, но това ми дойде на ум. Не знам кой е "виновен" - момчето или момичето, не знам кой какво е направил или не е направил, не ме и интересува. Само знам, че ако някой нарича някой друг "боклук" и "изтривалка", с това не помага с нищо и на никого. Само отравя себе си, другия човек и ... цялата атмосфера наоколо. Както и ти самата вече добре усещаш. И наистина, всеки трябва да поеме своята отговорност за себе си и за другите около него. Но много хора не съзнават какво правят. Нещо повече, убедени са, че това, което правят е справедливо; убедени са, че са прави, когато постъпват зле със себе си или с другите; убедени са, че по този начин помагат някак да се възстанови реда... Ужасно е. Толкова много хора предпочитат да са прави, отколкото щастливи. Сега някой може д апомисли,

Нямаме достъп с обикновено съзнание, защото Истинският Аз е несъзнателен. Правилните решения поради това се вземат несъзнателно, а показателят, че са правилни е постоянното удовлетворение, чувство за успех, умиротворение (различно при различните типове хора). Говорете за себе си. Кажете: аз нямам достъп до еди какво си; моят аз е несъзнателен и т.н. И така ще създадете много мощна отрицателна вълна, но поне ще е някак си ограничена само до вас. Кои по дяволите сте вие, че да се произнасяте за всички останали? Несъзнателно решение не може да се вземе. То би било нещо друго, но не и решение. Бих, ама много бих желал, Божидар, да опишеш как точно вземаш несъзнателни решения и какви резултати имаш в живота си като следствие от това. Хм, добре, аз нямам достъп, но така като гледам и болшинството други хора наистина нямат. Може ли въпрос - ти имаш ли подсъзнание? Ако да - имаш ли пряк достъп до него? Това за отрицателната вълна не го разбрах. Какво лошо съм казала? Има много по-неприятни, самопрограмиращи твърдения - например "Всички хора си служат с не повече от 10% от капацитета на техния мозък.". И това е научно твърдение; но дали е вярно и наистина ли се отнася до абсолютно всички хора, е съвсем друг въпрос. Иначе несъзнателни решения твърде често вземаме - когато правим нещо ей така, защото току-що ни е щукнало или когато нещо отвътре ни влече към определено нещо, макар че често не се връзва нито с нашето образование, социално или обществено място и положение, нито пък с нашите именно съзнателни и разумни идеи и цели. Аз рядко гледам или слушам новини и др. подобни, но имам смътен спомен за някакъв българин, който е бил примерно брокер на Уолстрийт и изведнъж си взема шапката, връща се в България, става монах и започва да отглежда биволи. Може и да греша за детайли по случая, но идеята ми е - този човек доколко съзнателно е взел това решение? Защото си е малко странно решение за т.нар. "здрав разум", не мислиш ли?

Знаеш ли, не е страшно това, че субективно се преценяват. То няма как да е обективно просто. Всеки от нас дораства бавно и постепенно до разбирането за саможертвата. Ако човек не е узрял, каквото и да му обясняваш, каквото и да му даваш за пример, каквото и да му демонстрираш - полза няма. Виждала съм на живо това - хора, които гледат недоумяващо защо някой, очевидно в свой ущърб, прави нещо за другите; най-често или си мислят, че малко се е смахнал, или се подсмихват иронично, че е някакъв такъв наивник, будала, или са дълбоко убедени, че в крайна сметка има някаква сериозна и заслужаваща си далавера за него самия, която обаче е тайна, скрита, не е видима за другите и за тях самите ... Съвсем друго е, когато самият човек усеща ясно и недвусмислено болката на другите - отново давам за пример тази тема. Тогава това за саможертвата не му звучи нито абстрактно, нито фалшиво, напротив, на собствен гръб усеща всичко и дето се вика отново чисто егоистично (за да спре да чувства болка той сам) ще работи за доброто и ощастливяването на другите.

Е, намерението ми е по-скромно, на първо време да внеса някаква светлина само по отношение на смисъла на човешкия живот (защото ми проблесна нещо тези дни). Пък и имайте малко търпение, де дето се вика аз още почти нищо съществено не съм написала - в тези празнични дни времето е посветено на друго. Пък и не успявам все още да формулирам гладко и ясно това, дето се опитвам да ви кажа; но не съм приключила с темата, тепърва обещавам да пиша. За Духа никак не мога да се произнеса дали е бил наясно или не е бил; по-логично изглежда да си е съвсем наясно, но знае ли човек. А въпросът за децата е много важен и съществен. Какво е вашето обяснение - защо всички (имам предвид растения, животни, хора) се стремим да имаме деца?

Мда, разбирането ... То затова и подписът ми е такъв Идеята е такава - нещата действително следват своя ход; ние не сме в изолатор някакъв, ние сме част от света; той се ръководи от определени закони и всичко се развива спрямо тях. Силно опростено можем да кажем така - спазваме ли ги, то се вписваме гладко в системата, не ги спазваме/вървим против законите, то около нас се завихрят течения, които искат да ни вкарат в "правия път" и тъй като ние сме се запънали, тези течения ни блъскат и бутат ... Неприятното е, че 1. - ние не познаваме добре тези закони, 2. - ние именно съзнателно сме убедени в правотата на разни неща и по тази причина не искаме да се откажем от тях; тези по презумпция правилни неща са ни насадени основно от предишните поколения. Това не означава, че разбиране няма как да имаме. Напротив, ние и в момента имаме усещане/разбиране за законите, но то е някъде дълбоко в нас и ние нямаме достъп до него с обикновеното ни дневно съзнание. Хубавото е, че все повече хора започват да чувстват и усещат разни неща - имам предвид например тази тема. Ето вече 2 хиляди години ни се казват разни неща, че всички сме едно, че трябва да обичаме ближния като себе си, че не можем да сме щастливи, ако другите около нас са нещастни, Учителят казва: "Следователно, вие трябва да имате ясна представа за тия два принципа - Божественото и човешкото - и да работите с тях, докато постигнете вътрешни резултати. В това отношение вие можете едни други да си помагате. Ако не си помагате, взаимно ще се спъвате. Спъва ли човек себе си, той спъва и другите. И обратно: спъва ли другите, той спъва и себе си.". Обаче всички ние уж възприемаме тези идеи, но май-май много не им вярваме; като не можем лесно да ги проверим, доста абстрактно явно ни звучат, като някакви наивни нравоучения за някакъв измислен морал. А те хората (евангелисти, посветени, учители) са се старали да ни обяснят как стоят нещата едно към едно. Но едва когато получим такива усещания, като тези на sarita от цитираната тема, ще си дадем сметка, че са верни. Така, де, око да види, ръка да пипне Е, дошло е вече времето, все повече хора ще могат да проверят посланията на практика.