Диана Илиева

Ами не, моите наблюдения са, че по-умните богати родители вземат мерки детето им да учи и то много, да бъде организирано, дисциплинирано, като за целта го пращат в някое много строго училище в чужбина.

Благодаря и аз, Слънчева! Много ми хареса беседата. Аз отдавна го говоря това, че е важно да се опознаем, а не да се борим със себе си, но не го бях срещала така написано едно към едно същото от Учителя. Стан, бях ти отговорила на това: Постът е изчезнал - нищо, не е толкова важен и безценен, макар че недоумявам какво лошо написах, че се е наложило заличаването му. Ще опитам по друг начин: Видимото зло, от типа на война, насилие и т.н. е просто резултат, последица; много преди това едно невидимо/незабележимо за хората зло е действало, за да се прояви този резултат; и, както казваш и ти, тъй като е било "невидимо", ние не сме го забелязали, не сме реагирали ...

Дъгичке, такива неща и Учителя обяснява за българсите думи и азбука; ние първо с тях да се оправим, пък после ще учим ивирт Въобще да се създаде азбука е нещо, което има голяма дълбочина, както казваш ти, много по-голяма отколкото на нас, съвременните хора ни се струва. Сигурна съм, че повечето съвременни интелектуалци (и аз също до скоро) си казват - какво пък толкова, просто са отделили звуковете, изграждащи думите в определен език, сложили са им по един символ, за да ги обозначат и готово. На мен все повече ми се изяснява, че реда на азбуката, вида на символите/буквите, защо е точно такъв, а не друг, е много важен. Самият акт, описан в Библията за назоваване на всички растения, животни, минерали и т.н. на Земята е много същностен, важен ... Имената не са случайни, произволни ... Но, се отклонявам твърде от темата, ще се преместя в подходящата такава

Чак индивидуален подход не виждам да е възможно да се осъществи, поне в скоро време. Но дифиренциран подход към различни групи деца - да. Мотивацията също куца, а това е по-скоро обществен проблем; защото мотивацията (и на обучаемите, и на обучаващите) е свързана основно с ценностите в обществото. Девалвиране на ценностите, издигане на псевдотакива в съзнанието на хората е големият проблем. Който рефлектира не само в образованието, ами въобще. Как ви се струват такива плакати от типа - "Аз съм твърде хубава, за да работя!" като рекламно мото на някакъв пластичен хирург? Рекламата е насочена и съобразена с обществените нагласи, иначе не би продавала. При това положение защо се учудваме, че образованието куца?

Хм, според мен ти се заблуждаваш, като си въобразяваш /иска ти се/, че той има чувства към теб. Поради пажа, мога да предположа, че евентуално ти имаш чувства към него. Уточнение - аз също съм начинаеща, не вземай думите ми на сериозно - просто друга гледна точка.

Възможно е, но за колко хора?

Какво имаш предвид?

Добре, ще те послушам. Макар че като е написано във форума, защо да не се обаждаме? Ако искаше да не се намесваме, не би ли било по-подходящо да е публикувано в блог, например?

Ами според мен разбирането е двустранен процес. Аз искам да те разбера, интересно ми е до какво си достигнала ти, какво ти си е изяснило, по какъв начин си достигнала до това нещо. И никак не те подценявам. Бъди сигурна, че не отхвърлям никого и нищо ей така, с лека ръка, защото аз мисля иначе примерно или защото някак не ми харесва. Ето това "Не знам" ме притеснява. Казваш "Не затова пиша", добре, за какво тогава?

Ок. Но въпросът остава - КАК да останем с празни ръце? Оказва се, че не е ясно. Защото мълчанието не е достатъчно, перманентната медитация не е възможна към момента, а дори да е възможна, също не е достатъчна (говоря от опит). И т.н. Затова такива призиви на мен ми звучат малко отвлечено, да не кажа неадекватно. Да, най-вероятно посоката е натам, накъдето сочиш ти. Но освен соченето не предлагаш нищо друго. И кой знае защо отричаш всички идеи на другите за вървене в посочената от теб посока, като ги заклеймяваш като неподходящи, погрешни, водещи другаде ... Ще се радвам да посочиш начин(и) за отиване там, където сочиш! Но не такива - ами просто да бъдем, ами да станем само дух; нито е просто, нито е ясно, докато не обясниш конкретно и детайлно КАК. А ако не можеш да обясниш, дали е етично да призоваваш?

Според мен определяме нещо като героично, когато се различава в значителна/забележима степен от средностатистическите постъпки/действия. Не можем обаче да сме сигурни какво е по силите на човека, постъпил героично. Може би той е много по-силен, в някакво отношение поне. Има и друго - ние всички често правим по нещо героично, нещо, което изисква да вложим всичките си сили, талант, смелост, упоритост ... въобще потенциал. Но само по себе си това нещо може да не е нещо толкова значимо и изключително; съответно хората, дори най-близките ни, и понятие си нямат какво ни струва това и не го определят като героично. А то е!

Хм, аз пък хич не съм сигурна. И ми се струва, че още не знаеш какво е несподелена любов. Младите хора имат нужда от кумир(и). Ти просто й се възхищаваш, това е. Радвам се, че все още има такива учители, които да грабват учениците си със своето присъствие, да бъдат образец за подражание ... Констатацията, че като цяло си падаш по жени, как я направи? Тя би могла да се получи много лесно, ако в семейството и в обкръжението от познати, приятели, роднини, съученици няма такива мъже, които да те спечелят, които да са твой тип. Помисли за това.

Мда, напоследък, благодарение на препратки от други потребители в други теми, прочетох доста за промяната на нашата ДНК в следствие на нашите мисли, чувства, на нашето настроение дори, на начина на живот. Досега не знаех, че има такива научни експерименти, не знаех, че е възможно да се регистрира подобно нещо, мислех се, че става прекомерно бавно и постепенно и дори за следващото поколение може би ... Това, което чета, ме обнадеждава, че изводите, до които съм стигнала към момента, са близо до истината. Надявам се официалната наука бързо да напредне още в това отношение. Колко много хоризонти се разкриват и колко много неща ще се изяснят на хората, вкл. по отношение на заболяванията, пренасянето на генетични дефекти в рода и т.н.

Човек винаги се е стремял да постъпва така, че да се чувства добре, сигурно, да му е приятно, комфортно ... т.е да бъде щастлив. Има ли разлика стремежа към щастие и стремежа към удоволствие, според вас? Съвсем друг е въпроса кое му носи удоволствие. Аз твърдя, че с развитието на човека се променят и удоволствията му. Или - различни неща го правят щастлив. Също така интересно ми е следното - възможно ли е на човек да му бъдат внушено, че нещо - примерно употребата на алкохол - е удоволствие, без на него така да му идва отвътре? Опитайте да дадете на 1-2-3-годишно дете да близне ракия, водка или нещо подобно.А имам и такова наблюдение - човек, след като е получил инсулт и забравил много неща от ежедневието си, рязко и категорично отказа алкохола (не му беше нужен никакъв период за детоксикация дори), пое глътка, изплю и каза, че това е отрова и дотам; а преди това обичаше да си пийва, особено с приятели.

Viva, кажи ми, за теб "удоволствие" равно ли е на "грях"?

Никъде не съм казала, че щастливия край е гарантиран. Нито пък да се чака. Казах, че няма смисъл да хвърляме сили, енергия и т.н., за да се отървем със силата на волята само от различните зависимости и че е добре човек да работи за своето осъзнаване, което става по много начини, но не и като съзнателно си наложим определено поведение, реакции и т.н., които никак не са ни присъщи. Идеята, че ако реагираме така възвишено, макар и изкуствено/без да ни идва отвътре, то след известно време това ще ни стане навик и ще стане естествено, е погрешна. Не случайно е трудно да се откажат наркозависимите, или алкохолиците, или пушачите ... Метадоновото лечение, без промяна на психологичен план, е трайно успешно само в малко случаи, когато зависимостта е била само физическа (или химическа, не зная как е по-точно да се каже). Колко пушачи се заричат да откажат цигарите, но когато не са готови за това, въпреки цялата воля, която мобилизират, им е трудно, ако през деня се държат здраво в ръце, то пушат на сън. През деня пък имат нужда да правят нещо друго вместо пушенето, което да го замести и ако е по-здравословно като действие, дори се радват и го препоръчват и на други. Но погледнато в дълбочина зависимостта си стои. И макар и не пушили месеци или години наред, пак има шанс да пропушат, ако не са се променили същностно през това време. Иначе да, това казвам и аз, не да чакаме, а да се развиваме. Но да се развиваме, това не значи просто да се командваме волево - това ще правя, защото е добро/полезно/правилно, това няма да правя, защото не е добро/полезно/правилно.

Да, възможно е да го спънат. Временно. Те трябва да се изживеят, не могат да се прескачат етапи в развитието. Ние всички сме имали и още имаме много зависимости. От тях не може да се излезе с едно сухо решение - От утре и спирам, ще съм друг човек! Дори и човек да успее да спазва това свое решение, то е някак ... как да кажа - неузряло и поради това много уязвимо; как да се изразя образно - не е научен урок, а прескочен урок. Не случайно зависимостта често се връща или се появява нова, като заместител на старата; като новата най-често е по-лицепрятна от първата; но - само по форма!

Не, не е правилно. По-подходящо е да работим за своето осъзнаване и усъвършенстване, без да се отказваме съзнателно, насила, както казваш ти 'с твърди решения' и т.н. С нашето напредване тези вредни удоволствия ще отпаднат от само себе си. Въобще смятам, че удоволствията се променят с промяната на човека. Или ако си позволя една перефраза - Кажи ми какви са ти удоволствията, за да ти кажа какъв човек си П.П. Извини ме, рядко изпадам в лични обяснения, но тук ми се ще да кажа - и в други теми личат тези твои стремежи съзнателно и дори някак насила (или както казваш ти - защото така е правилно) да натикаш човека в един по-възвишен калъп, който все още не му е по мярка; именно те пораждат опозиция на твоите думи ту в един, ту в друг участник. На пръв поглед е уж хубаво човек да прави не това, което му идва отвътре, ако то е лошо/вредно/жестоко/и т.н., а да застави сам себе си да не го прави или да прави друго, по-добро ... На практика обаче това не помага, а фрустрира човека, да не кажа, че просто го осакатява. Ако аз не съм дорасла, няма смисъл да се опъвам за ушите По-добре е да напредвам бавно и полека, като приема своите недостатъци, слабости и т.н. и се променям постепенно във всички отношения, като осъзнавам себе си, света, връзките и т.н., а не като си забранявам някои неща и формирам изкуствено за мен поведение.

А какова цель Вашей поездки?

Има деца, които си ядат месо и то не защото родителите им са ги карали като малки да го ядат. Но нищо, щом децата винаги са прави, така да е. Божидар е прав, а аз съм глупак. Средният път е една голяма илюзия. Буда е по-голям глупак дори и от мен. Не е вярно, че родителите могат да приложат правилни методи на възпитание - те винаги грешат. Децата са тези, които интуитивно винаги предусещат истината. Те са безпогрешни - Богове. Хайде спирам да пиша в темата, че ми се повръща от едностранчивост и нежелание да се вникне в смисъла на написаното от другия. Именно, точно това казвах и аз - има деца, които обичат месо и то им е нужно. Но представи си какво "добро" ще направят за тях родителите им, ако родителите се окажат вегетарианци? Това имам предвид - ние, родителите не знаем какво е добро за децата ни, за съжаление. И ако повече се вглеждаме и вслушваме в тях, ще е много по-добре. И пак да повторя - не отричам възпитанието, просто ми се иска то да се прави с много повече любов и мъдрост, с прозрение и интуиция. Останалото няма да коментирам; никой не е казал това, от което се възмущаваш.

Информацията постигната в резултат на живота безспорно е ценна и помага за подбор на вариантите на изява в бъдеще. Само че нейното изготвяне, съхранение и използване изисква наличие на изградена система, която трябва да се поддържа от някого, който е на висотата на подобна задача и разполага с необходимите инструменти за това. Иначе информацията сама по себе си няма стойност, тя може да присъства на някакви материални или каквито и да са носители, но без наличие на сетива които могат да възприемат тези носители и без обучено съзнание което може да прочете и осмисли конкретната информация, смисъла на съществуването на тази информация липсва. Например прочитането на генетичния код изисква доста специализирана апаратура, умения, бази данни от информация и т.н. Без да има социална система от хора ангажирани в индустрията, образованието, изследванията и т.н., прочитането на подобна информация не може да стане. Може само да се изказват, пишат, обсъждат общи съждения за дълбините на материята, висините на духа, силата на ума и т.н., но дотам. Тези които могат да четат и използват прочетенето може и да не са се запознали с тези общи съждения през свободното си време, обаче главното е че те са се обучили и работили в условията на съществуваща социална, образователна, индустриална система за да могат да четат и да използват прочетенето. Нищо ме става в изолация освен вихрене на въображението, това не се обяснява ясно в духовните книжки за съжаление. А според мен това, че информацията е недостъпна за нас към момента, не я обезсмисля. Пък и тя би могла да стане достъпна за нас след време примерно. Това, което казваш за наличие на система е интересно. Но какво да мислим за такива хора, като Буда примерно? И неговото ли е било вихрене на въображението?

А работата е там, че за да се осъществи това:"Ако пожелая да се предам изцяло, което означава да се откача мисленно (защото за това иде реч) завинаги от всичко, с което погрешно се отъждествявам", се минава през онова, което ти смяташ за погрешен път. Наречи го парадокс, но друг път няма. Или ако има, то назови/опиши как да стане на практика това. А не само такива призиви да се предадем/откачим. Имаше тук и друга такава група, дето отричаха всичко и все копнееха за едно новораждане. Само дето не знаеха как да се новородят.

Аз съм на обратно мнение. Думите са важни, независимо от променения и "приплъзнал се" в някаква посока в течение на вековете смисъл и употреба. Вярно е, че ние вече нямаме добър усет за звуковете, но това не значи, че те не ни въздействат. Както преди векове е било обратно - хората понятие са си нямали за радиоактивното излъчване, но това не означава, че не им е действало. И все пак, макар и неосъзнато, макар и не ясно и категорично, но усещаме въздействието на звуците. Поетите и писателите също използват това. Ето пример: Гарванът грачи грозно зловещо, псета и вълци вият в полята, старци се молят богу горещо, жените плачат, пищят децата. Не може да се отрече ролята на тези много "р"-та, "г"-та, "з"-та, "с"-та ... Та може и на тази база да се направи сравнение между "труд", "работа" и "служене". П.П. Забелязвам, че съвсем несъзнателно аз не употребявам много думи. Не зная защо, но винаги ми идва да употребя други синоними или дори дори отрицанието на противоположна по смисъл. Това го забелязвам, когато някой перефразира мои думи и аз веднага се усещам, че не (съм) бих го казала така. Вие имате ли такива наблюдения за себе си или за друг?

Ама то никой не е казал, че няма нужда от възпитание. Проблемът е там, че възпитанието, което ни е по силите да дадем, е доста компрометирано. Поне за себе си мога да кажа това. И да, наистина се оказва, че децата могат да бъдат добър източник на истини, просто защото не са предубедени, не знаят как "трябва", не са повлияни от разни заблуди и т.н. Ние, възрастните, сме отгледани и възпитани от хора, които нито са били идеални, нито мъдри и резултатът е налице. Сега пък ние се опитваме да възпитаваме нашите деца. И знаете ли, винаги ме е шокирало това, че човек не се учи именно на това - как да отгледа и възпита детето си! На вас не ви ли е странно, прави ли ви впечатление? Като че ли това е най-лесното и най-безотговорното нещо на света. А според мен е тъкмо обратно! Когато аз се замислих, че ще имам собствени деца, как да ги отгледам и възпитам, направо изпаднах в тих ужас. Околните ни питаха дори какво става, на път ли е бебе, защо не работим по върпоса, а мен ме вълнуваше друго - какво правим след като бебето дойде. Насъбрах си книги, четох, мислих ... И до какви изводи стигнах - не тогава, сега; ами до това, че човек е желателно да поработи първо върху себе си, да поразчисти разни неща, някои (по-малко на брой), с които е дошъл на Земята и други (много повече на брой), които са му натресени от семейството и въобще обкръжението; и чак тогава да мисли за собствени деца. Ако тогава бях стигнала до този извод, не знам сега щях ли да имам деца, на колко години щяха да бъдат, сигурно на не повече от 5-6. Ама като си помисля, че и децата помогнаха да осъзная много неща! Защо обаче да става на техен гръб?!

О, mvm, вече са били големички децата ти, затова са "биели" дърветата. И са виждали да правят това други деца, много гордо и победоносно. Аз пък съм била свидетел на това, как моите на 2-3 годинки наблюдават как по улицата пред блока ни пълзи огромна красива гъсеница, с дълги снопчета косми и едни блестящи капчици в снопчетата, като диаманти и баба им, която като видя какво гледат започна: "Стъпчи я, настъпи я ... !" По-голямата каза - Ама тя мърда (имаше предвид, че е жива, просто не можеше да го каже по друг начин), при което баба й: "Да, смачкай я, за да не мърда, ама не я пипай, ох, хапе, боли, с крачето, вдигни крачето!" Бях там и се намесих - "Майко, не ги плаши и защо да я убиват, нека си живее!" и започнах да им разказвам за пеперудите. После с една клечица им помогнах да я пренесем на тревата, за да не я смачка някоя кола. Но ако не бях там? Можеше и да се съглсят да я смачкат, че и да ги похвалят след това. А ако се дърпат, като нищо щяха да ги изманипулират - Хайде, нали сте големи, не можете ли (страхувате ли се) да я стъпчете?! П.П. Да, така е, била съм в дилема и пречупих голямата, признавам си, не съм идеална; сега съжалявам, но вече е по-трудно да се поправи. Но поне го забелязвам това, не се самозалъгвам, че е нормално или че им идва отвътре така на децата. П.П.П. Кое бебешко мляко не искаше - кърмата ли или изкуственото? Защото ако е второто и моята малка не искаше никак, да го помирише даже. Кърмих я, доста дълго, макар че и сега и тогава съм все към 50 кила с мокри дрехи След това направо прояде разни попарки и пюренца, сухо мляко - никак!