Диана Илиева

Да, вярно, присъединявам се към Силвето!

Разбира се, само ти можеш да кажеш каква е действителността. Моето беше просто предположение, споменах твоята рокля, защото ми е направила впечатление (много е ефектна ), не съм искала да кажа нищо негативно ... Ох, ама то имало още цяла страница с мнения, и това моето е доста закъсняло ... нищо, вече го постнах

Планирахме да дойдем цялото семейство на палатка. Сега обаче малко се разколебахме заради времето. Предполагам, че е много късно за резервен вариант на преспиването или има някаква възможност?

Много точно наблюдение! А мъжете тук просто са със съвсем други интереси и стремежи и е нормално аватарите им да са такива, каквито са си избрали. За жените - също много вярно: тези които имат по-неутрални и абстрактни аватари (като мен ) в момента въобще не им е на дневен ред да демонстрират своята женственост и обратно. Дори ми се струва, че наличието на жена или поне съответен атрибут (както роклята на Инатари) върху аватара сочи кои от жените се чувстват свободни за емоционално обвързване и кои не.

Много точно и много правилно! На мен обаче ми е трудно да давам толкова доверие, колкото човека може да носи. Дори в началото не ми беше лесно да го проумея. Мислех си - независимо кой е човека, или му оказвам пълно доверие, или никакво. Обаче това не бива да е така и наистина резултатите не са добри и за двете страни. Ако на един човек му се гласува по-голямо доверие, отколкото въобще му е възможно да носи, то и този, който му го е гласувал остава разочарован, и човека се чувства виновен и пренатоварен от оказаното доверие. В този смисъл наистина доверието е като един товар, който за всеки човек е различен. И не бива да товарим всички хора с един и същи товар - на някои ще им е много леко, а другите същия този товар ще ги размаже. Който успява в живота да оказва специфичното за различните хора доверие, постъпва мъдро и разумно, но не е лесно да се прецени.

Да, и не само. Например ако Меркурий на събеседника ви е в квадратура с вашата Луна, колкото и да се стараете да имате позитивно отношение и всички рецепти дадени по-горе, до приятно общуване така и няма да се стигне. Неговите думи буквално ще оставят в аурата ви енергийни дупки или ще я изкривяват. Това по отношение на задушевността на разговора. А що се отнася до конкретиката - ами опитайте се да се разберете правилно с човек, на който планетата с най-точен аспект към Меркурий е Нептун.

Не знам дали има конкретна "рецепта". Аз мога да предложа следното: когато мислиш за нещо или някого, търсиш отговор на някакъв проблем или каквото и да било друго, мислите ти обикновено се насочват към нещо, обаче все още не е избистрено конкретно мнение или решение - точно тогава е хубаво да си дадеш сметка: комфортно ли се чуства тялото ти в момента, боли ли те нещо или напротив чувстваш се леко и спокойно, дали някакъв приглушен шум, който обикновено дори не забелязваме, сега не е започнал да те дразни и т.н. разни подобни дребни неща. Ако се чувстваш добре, значи си на прав път, ако не, значи това решение не е полезното за теб. Постепенно процеса се автоматизира, а от един момент нататък нужните мисли, решения сами изплуват ...

Чакай, чакай, как така не струва, ако не е добре платен? Трудът ти си струва и то много! Предполагам, че си полезна на много хора, защото ако журналистите бяха поне наполовина толкова ерудирани, всички щяхме да възприемаме медиите като манна небесна. Заплащането (и удовлетворението) идва, когато човек се труди това, за което е дошъл, защото тогава човек дава много повече от своите знания, или своя професионализъм, или своята добросъвестност, или своето време - той просто дава частички от себе си. И отплатата съответно е подобаващо добра - и в материален, и във всякакъв друг аспект (естествено, ако по някаква причина не е прекъснат, свит, изкривен, пренасочен канала на енергиите от и към човека).

А не беше ли тялото храм на духа ни? Хубаво е да поддържаме този храм чист, светъл, подреден - т.е. здрав. Физическото ни тяло е едно от телата ни, всички те са взаимосвързани помежду си и е много естествено да започнем съзнателното си развитие и усъвършенстване именно от него. Разбира се, не е хубаво да се спира до там, но още древните са го казали: Здрав дух, в здраво тяло! Съзнанието, че е временно и скоро ще го хвърлим, може да ни доведе точно до това, което си мислим.

Благодаря! Само бих добавила към преход едно "перманентен" отпред, защото именно така се чувствам - от известно време мирогледа ми се променя (по-точно развива) непрекъснато, макар и по-малко, постепенно ...

Името е много важно. Всяко име е заредено с определена енергия, излъчва определена вибрация, която неизбежно влияе на човека, който го носи. Аз определено забелязвам някои общи черти у хора, носещи едно и също име. Традицията да се дават на децата имена, които са носили други хора от техния род, не е случайна - има я не само в България, но и навсякъде по света. Тя е свързана с отработването на родовата карма (не го възприемайте чисто негативно - свързано е включително и с кармичната отплата). По тази причина не е желателно да се дава на детето странно и/или чуждоземно име, освен в някои случаи - например трайна емиграция на семейството, защото много се оплитат конците ... Също така много е важно да съобразим името с деня на раждане на детето. Темата е много обширна, има много литература, но съм срещала и много шарлатански или най-малко механистични тълкувания по въпроса. Най-добре е човек да претегля и осмисля сам.

В работата си винаги се стремя това, което правя да бъде от полза за другите. Тогава ми е най-приятно, чувствам се удовлетворена и затова съм склонна да се раздавам дотолкова, че другите, които ме гледат отстрани ми казват - защо се напъваш толкова? Другото нещо е, че винаги се отнасям честно с хората, дори това на пръв поглед да е в мой ущърб, за което отнасям коментарите, че съм глупава и наивна. В крайна сметка обаче това ми носи не само морална, но и материална печалба, за голямо тяхно учудване. За мен точно тези две неща са разковничето да бъдем успешни работници, служители или бизнесмени, за които работата не е мъчение.

Обяснението е просто - дълбоко в себе си всеки осъзнава субективността на своите възприятия, светоусещане и т.н. Даването/получаването на коментар, оценка, мнение за нас е като да си сверим часовника, да се огледаме в огледало и да проверим, колко близо сме до действителността. От друга страна колкото повече израстваме, нуждата от сверяване на часовника с другите намалява.

Какво искаш да кажеш? Кой по-точно те лъже?

Иво, сигурен ли си, че това е добра идея? Персоналните анализи, пуснати на всеослушание не ми се струват особено полезни, лично аз си позволявам това само в краен случай. По принцип е интересно, но като че ли не е за публичното пространство, а по-добре на лични.

Съвсем искрено, аз се моля всяка вечер преди да заспя, като благодаря от цялото си сърце за всичко. Странно ми звучи това "когато мисълта ни не е чиста" и "молим се, за да получим". Освен това съм била свидетелка на най-различни "чудеса", в резултат на молитви, включително и на мои молитви. А ми беше показан и обяснен пример точно с разпръсване на облаче, така че защо не бива да вярвам, не разбирам?

Да, наистина, така е. Коментарът за значението на променящите се аватари бих допълнила така - съответно това е и по-богата гама от роли, които човек използва в различните житейски ситуации и в различните обществени групи; наклонности към творчество, разнообразие и въображение; развитие, промяна на мирогледа. От друга страна също и известна несигурност, нестабилност, страх от другите и от себе си (да покажеш и да осъзнаеш истинското си лице). Всичко зависи от еволюционното ниво на човека. Също не само аватарите, но и стила на изразяване и писане, кой, колко и какви картинки използва за онагледяване - всичко на практика е символ и е много информативно за този, който може и иска да види и разбере. А извън форума аз обичам да се вглеждам в походката, стойката, дрехите, прическата ... на хората и във всички детайли и елементи в природата.

А аз мисля, че Кристиян и Milena през цялото време говорят уж за едно и също нещо, а не се разбират, като се започне от получаването на информация и се стигне до самоотравянето...

Вендор, ти си все още в двадесетте, предполагам. С годините тялото се износва, буквално започва да се разпада, което е доста неприятно. Алтернативните лечители, когато имат дарба, плюс работа по нейното развитие, плюс практикуване в научен контекст - съвсем не са "Глупости" - що з амнение, приятелю... Нима не знаеш, че светът е много повече от тясна логика и примитивна сетивност? Точно така "глупости".Така се получава, че хората дават крупни суми по псевдо врачки и баячки развалящи магии и тн. Не съм лечител или ясновидец, но се занимавам с астрология.Много хора искат помощ предимно в областа на хорарната и елективната астрология.Най-странното, е че се връщат доволни и буквално ми "бутат'' парите в ръцете но почти винаги ги връщам. Света не е само логика и примитивна сетивност, но не трябва да се губи и връзка със трезвата мисъл и разсъдливост и да разчитаме на някой да ни помогне. Много лошо си постъпил спрямо хората, на които преди това си помогнал. Когато им отказваш да ти се отблагодарят, ти на практика отрязваш канала на енергията и следователно им отрязваш правото да се ползват от тази помощ, която според теб съвсем безкористно си им предложил. Ако искаш и ако ти е възможно проследи какво се е получило с тези хора и помощта, която си им оказал, след като са се върнали благодарни и искащи да ти платят, а ти си отказал. Аз мисля, че пак ще се учудиш, как по всевъзможни причини тези хора в последствие не са могли да се възползват много от тази помощ. Ако не желаеш да вземеш нещо за себе си, насочи хората да дадат на някой нуждаещ се от тяхната (парична) помощ толкова, колкото им се струва че са получили от теб - нито повече, нито по-малко. Или вземи това, което ти дават, а после го дай на някой друг, на когото мислиш, че е добре да дадеш.

Да, много точно си описала ситуацията. Точно това виждам и аз, единствено си мисля, че причините са много по-дълбоки, тези просто са най-ясно видими - на повърхността. Хората реагират по този начин, именно защото вече са много стресирани. Това обяснява и "по-разумното" поведение на жените зад волана, които по принцип са по-устойчиви на стрес. Агресията избива най-вече когато хората не са спокойни, а българинът се страхува - непрекъснато и от много неща. Колкото е по-уплашен (за себе си и за бъдещето си) - толкова по-агресивен. Отделно народопсихологията "да се спасяваме по единично". Като имам пред вид всичко това, положението е направо по-добро, отколкото може да се очаква.

Именно, точно това е. Плаща ти се за изразходеното от теб време, другото си получил от Бога и се дава даром. Т.е на Астролога се заплаща тълкуването на хороскопа, защото той е отделил два часа от времето си, а не за самите знания и интуция. Много интересна гледна точка, но малко нещо си противоречи. Значи плащат се тези 2 часа, за изготвяне на конкретния хороскоп Ами ако този астролог не беше отделил поне 200 часа преди това, за да придобие тези знания, дали някой въобще щеше да пожелае да отиде при него за хороскоп? И през тези 200 часа човека на практика се е трудил. Интуицията също се развива (за това май всички са съгласни, доколкото прочетох в темата за интуицията), но и за това е нужно време и труд. Лично за мен е много странно да възприемам и ценя по различен начин времето и труда на човека приготвил вкусна пита, времето и труда на човека, нарисувал хубава картина и времето и труда на астролога, дал полезна консултация. Някой може ли да ми обясни, но разумно и конкретно, а не с някакви бабини девитини, ако все пак има разлика? Аз мога да разбера единствено това, че не е много ясно как да се оцени времето и труда на астролога или ясновидеца, или лечителя. Обаче според вас труда на всеки друг човек дали е ясно и разумно оценен? Аз не мисля така. Не разбирам, какво искаш да кажеш. За мен си остава водещо равновесието и хармонията в света - колкото получиш, толкова е нужно да дадеш. Ако искаш да се ползваш пълноценно от това, което си получил, а този, който ти е дал, по някаква причина не иска да получи нищо от теб, то тогава дай колкото сметнеш за добре на някой друг или направи благотворителен жест...

Чудесно , защото четейки по-горе, тъкмо ме бе обзело желание да напиша нещо подобно, именно за да бъде като противовес на думите ти по-горе. Moonlight, сънуването на негативни сънища става най-често, когато самият човек е с негативна настройка по принцип и поради това "привлича" не само негативни сънища, но и негативни случки и много по-рядко, когато "съдбата те потупва по рамото", за да те предупреди, подготви и евентуално предпази.

Не, може да има въпрос, на който поне за сега да нямаме отговора. Мен обаче ме смущава думата "правилния" и поради тази причина избягвах да пиша в тази тема. Правилен по отношение на какво, защото ей така по принцип правилен - ето това вече е абсурд. И после - кой ще го определи като правилен и по какъв критерий? Така зададена темата само провокира хората да се състезават да предлагат остроумни или философски, или дори най-вече двусмислени (че и многомислени) въпроси, с които просто им е приятно да демонстрират собствената си интелигентност, без да има особен смисъл (поне за мен).

А може ли да обясниш какво влагаш в думичката "съвест". Може би не само това, което пише в българския тълковен речник, например?

Ами, честно казано, първото, което ми направи впечатление е, че се изразява в 1 лице, мн. число, също като руския цар Обаче определено има много истина в прозренията му за съвременната епоха, за ролята на България и българите, за Балканския полуостров въобще, за древните религии ...