Диана Илиева

Според мен Добромир е прав. Ако говорим за времената от преди 6000 години явно егото не е било добре обособено у хората, така както е сега например. По-развито такова са имали само някои хора, които са се ангажирали с дейности в духовното и светското управление на народите. По тази причина повечето религии след това са се опитвали да го засилват, само че всяка е сочела различен път за постигането на тази цел. Обособяването на всеки човек като ярка, индивидуална личност - това е бил важен етап от развитието на човечеството. А след формирането на егото следва да се върви към неговото преодоляване - това също го има във всички религии и пак всяка от тях предлага различни пътища. От там идва и това деление и дебати между привържениците на различни учения. А по причина, че понятия като его, та дори и личност са сравнително нови, то в древните текстове (египетски, индийски ... ) не се говори буквално за тях.

Аз не мисля, че розовия кварц неутрализира излъчванията на монитора - какъв е монитора и колко е голям и къде е поставен кристала? Този кристал има доста универсално положително действие, но особено добре влияе на 4 и 6 чакра, затова не се и съмнявам, че облекчава напрежението в главата. Предполагам, че затова са го препоръчали, защото купувача ще остане доволен и убеден, че действа. За по-силно въздействие (например при главоболие) е по-добре да се сложи на главата между веждите за известно време, отколкото някъде до монитора. Ако обаче доста е постоял върху монитора, ще е нужно да се почисти. Може кристала да се постави за 1-2 часа на течаща вода, или заровен в стъклена купа с кристали от морска сол за 24-48часа, или поне 2дена на пряка слънчева светлина (например на перваза на прозореца) и чак тогава да се използва за поставяне върху чакрите. А за "зареждане" на кристала с енергия може да се постави на перваза на прозореца под лунните лъчи при пълнолуние (това обаче не важи за всички кристали). Тъкмо в момента навлизам в тази материя, така че засега - толкова P.S. Добре е да се носят "дрънкулки", особено обковани със злато. Ако не искаш да парадираш с тях като украшения, може да се ушие малка торбичка (например от тензух), в която да се сложи кристала и да се носи близо до тялото, желателно с допир.

Донче, извинявай, но от по-горните постове ми е трудно да се ориентирам - кой в такъв случай е Християнин?

Да, и аз бих искала да задам същия въпрос: Защо искаш да отключиш в себе си разни способности? Имаш ли някакви по-съществени мотиви или просто от любопитство? Ако е второто - бих ти предложила да поразсъждаваш върху следното - представи си, че изведнъж придобиеш възможността да чуваш мислите на хората около теб, така, както в момента виждаш, чуваш, помирисваш и т.н. Как ще се чувстваш? Със сигурност не добре. Сега, ако не искаш да видиш нещо - затваряш очи, а как ще спреш да чуваш мислите на всички? Сега ако искаш да видиш нещо, а не искаш да виждаш друго, можеш да си насочиш погледа в желана от теб посока - а как ще можеш да чуваш само мислите на точно определен човек, а на другите наоколо - не? Резултатът ще е какафония от гласове/мисли в главата ти, от които няма как да се спасиш, ако не си достатъчно напреднала, за да ползваш контролирано тази способност. Все едно телевизор, който работи непрекъснато, като приема и излъчва 20 програми едновременно. - пълна лудост. А сега съвсем сериозно - следствието от внезапното придобиване на такива способности от неподготвен човек е в буквалния смисъл на думата опасно - и за него, и за другите около него. За щастие отключването на нови способности обикновено не става лесно и бързо . Ами отговорността - какво ще правиш с тази си нова способност? Ако продължим да разглеждаме горния случай - чуваш нечии коварни или престъпни или каквито и да са мисли, насочени към други хора - как ще постъпиш, доколко имаш право да се намесваш и как? Не съм гледала филма, но това не е игра. От собствен опит - не е толкова интересно, колкото притеснително и отговорно.

Моите наблюдения са следните - имам познати, които плащат на детето си за всяка получена шестица, други едни са въвели диференцирано заплащане на 6, 5 и 4, само 3 е 0.00лв, а за 2 - отнемат 5.00лв. Масовата практика е пазарлък - общ успех поне толкова и получаваш последен модел GSM, или на море в чужбина, или и т.н. Това от страна на семейството. Колкото до учителите колко от тях имат желание, а от друга страна дори и да имат желание, колко от тях са подготвени и достатъчно хармонични като личности, за да обучават и възпитават децата по новому. Моето мнение е, че това не може да стане отведнъж, че цялото общество ще се промени - бавно и постепенно и чак тогава ще имаме и такова образование. Дори ми е трудно да кажа, дали процесът е тръгнал поне. Че се развиваме, развиваме се, но дали в правилната посока?! Те и атлантите са се развивали и после ....

Не ми стана много ясно какво разбираш под Зрял Духовен човек, а още по-ценно ще е да кажеш как да се стане такъв, защото ми звучи добре като понятие. А тоталитарното общество защо да го замесваме тук. Аз не виждам и демократичните общества на нашата цивилизация да създават някакви по-добри условия в това отношение. Иначе по принцип си прав според мен. И аз самата усещам ограничението - за да си набави човек елементарните жизнени средства (храна, дрехи, покрив), влага голяма част от времето и силите си и в крайна сметка не му остават такива за развитие на духовното. Но защо да го наричаме Изкушение и то с главна буква. Решението е именно в баланса, както казва Valentinus. Светското и духовното не бива да са взаимноизключващи според мен. Сега, като се замисля, май не съм виждала хора, които ако са занемарили едното, да са особено напреднали в другото.

И аз мисля като tzveti и след това, което тя каза, не виждам смисъл да се пише повече по тази тема (аз и без друго отдавна прекратих с мненията, но от време на време следя развитието й). Предлагам на всички активно пишещи да се замислят какво са постигнали до сега, изяснило ли им се е нещо повече по този въпрос, променили ли са си възгледите по него в резултат на да го наречем "оживените дебати" до тук и респективно има ли смисъл да се продължава.

О, аз нямах предвид публичността, нито визирам получаването на някакъв вид обществено признание например. Също така ми е ясно, че узаконяването на такъв вид дейност ще бъде проблем, макар че именно пропуските в законите ни позволяват да се ширят и много шарлатани. Аз исках да кажа, че лично на мен, а предполгам и на много други хора с подобни на моето семейно положение, служебни ангажименти, приятели и т.н. им е много трудно да отделят време и сили, за да натрупат повече знания и опит, да развият своята интуиция, сензитивност и ред други качества, за да действат и да са полезни в тази сфера = вибротерапия - още не мога да свикна с това название, макар че сигурно ще има положителен ефект от него, защото звучи "по научному" и следователно ще се възприеме по-лесно и по-добре от нашето високотехнологично общество. Ето, ти сам даваш пример с една полусляпа жена - защо тя се занимава с такъв вид нестандартна дейност? Ами именно защото нейния недъг й е отрязал пътя за лесна реализация в някаква традиционна дейност. Когато веднъж човек е навлязъл в една трудова дейност и чрез нея изхранва себе си и семейството си, не е лесно паралелно с нея да се обучаваш и практикуваш вибротерапия - но за това ще пиша в другата тема

То в случая според мен не става дума за смирение от твоя страна, а по-скоро за манипулация от негова страна, при това груба и явна. Но как да се постъпи е съвсем друг въпрос. И на мен ми се е случвало нещо подобно, защото особено преди в прямотата си ми се е случвало да наранявам много хора, без дори да се усетя. Когато ми кажат, че някой е засегнат и е добре да се извиня, се замислям и чак тогава, за съжаление, загрявам какво се е случило. Разбира се, това си е за моя сметка, защото не е приятно, нито това, че съм обидила някого, нито след това да ми казват да се извиня, но ... всеки си плаща. И тук имам личен опит - животът ме е поставял пред сериозни изпитания; след първоначалното огъване, успях да превърна киселия лимон в лимонада, обаче забелязвам, че хората около мен, не са вдъхновени. Напротив, когато разкажа, какви трудности съм преодоляла и че благодарение на тях, сега живея по по-различен начин, имам други стремежи и т.н., най-честата реакция (включително и тук, в този форум) е възмущение, защо е било нужно да е толкова суров живота, съчувствие към мен, че съм преживяла подобни изпитания и т.н.

Не знаех, че се наричат така с едно общо понятие, а ако бях чула "Вибротерапия" нямаше да го свържа с тези терапии Честно казано не съм срещала човек, който да владее и прилага всичко това заедно. Наистина, прилагащите тези и някои други подобни методи, поставят диагнозата и назначават терапия чисто интуитивно, което в повечето случаи е по-удачно. Аз обаче мисля, че добрият лекар хомеопат също не робува на схемите. Това, което преподават в курсовете по хомеопатия (поне тези, за които аз знам) не ми харесва особено. Не ги отричам, защото по-добре това, отколкото нищо. Всеки истински лечител по-скоро твори, всеки път! Как да навлязат тези методи в България? Ами, май ще е трудно. И причините са комплексни. Когато съм в подходяща нагласа и опитам да установя контакт с определен човек, успявам да почувствам какво не му е наред, къде го боли, какъв дискомфорт усеща, но все пак доста смътно, далеч съм от диагноза. На мен и на много други като мен им е нужен опит, знания, обучение, практика - и всичко това по-скоро строго индивидуално, а не като някакъв курс. Една голяма част от тази подготовка дори си мисля, че всеки си прави сам. В такъв случай може би въпросът е как да стане така, че хората, които имат желание, да могат да си направят тази подготовка, защото в момента повечето се чувстваме притиснати от семейни, служебни, обществени и какви ли не ангажименти. Тогава ще имаме и много деятели на тази вибротерапия и то не шарлатани. Това би означавало, че и в обществото се е развила една положителна нагласа към вибротерапията и самото то ще си я поиска. Но май още не е дошло времето. Близо е, но още малко ще почакаме ...

Вярно е, само че все пак е нужно да се отчита, че влияние върху човека оказва не само личното му име, но и другите му имена (включително галеното, особено ако много хора го употребяват), освен това датата на раждане и т.н. Дори и само зодиакалния знак да гледаме, един Пламен зодия Овен или поне с Марс в знак Овен, ще е доста по-пламенен от един Пламен зодия Козирог например. Но името определено оцветява съдбата със собствени нюанси, които не са заложени никъде другаде и затова е важно! Обичам да наблюдавам и сравнявам мои познати с едни и същи имена, да търся прилики и разлики в характера, съдбата ... много е интересно и поучително. Правило ми е впечатление каква разлика се получава, когато например името е Нина и на друга Нина, която обаче е кръстена Николина, а това е само съкратеното, галеното име. На пръв поглед и двете проявяват някои черти, характерни за името Нина, но на един по-дълбок план Николина е по-сериозна, по-задълбочена, по-твърда (да не кажа коравосърдечна). Ако обаче повечето хора й казват Николинче (Николинке) - приликата с Нините отсъства. Разбира се, пак да подчертая, че рожденната дата смекчава или усилва аспектите, заложени от името. Най-добре е нещата да се разглеждат комплексно!

Един въпрос - как си обясняваме тогава страхът от определени стихии при някои хора? От коя именно стихия дори може да се предвиди, ако се знаят слънчевия знак и асцендента на човека.

А питам се защо ни е притрябвало да го караме... Може би защото нещо не можем да направим помислим почувстваме сами, зависими сме от някакъв страх, слабост. Ако ние можем да сме щастливи и без да се налага да "караме" другия да прави нещо, то защо да си правим този труд? Друг е въпросът ако реорганизираме средата и взаимоотношенията си с този човек така, че той сам да пожелае да направи нещо - но какво точно - това вече си е неговото свободно решение. Тогава манипулация ли да го наричаме? Ами ако внимателно наблюдаваме свободно възникващите желания, импулси в човека и само създаваме подходящата среда, за да ги насочим в определена посока? Това манипулация ли е? Ами имам предвид съвсем обикновени, ежедневни неща. Живеем в общество все пак. Например приисква ми се да се разходя и се обаждам на някоя приятелка с думите "Хайде да се разходим. Виж колко е свежо на вън!" Това си е манипулация. Тя, както казваш, не е имала никакъв импулс да ходи на разходка. Мога да съм щастлива да ходя и сама на разходка, но ще ми бъде много приятно да съм и с приятелката. Та за това попитах, защо все в негативен план да го разглеждаме манипулирането и нужно ли е всеки път да му противодействаме? Според мен - не. От друга страна за мен въпросът с реорганизиране на средата и взаимоотношенията не е друг по принцип. В случая манипулираме средата, условията ... Всяко насочване на чуждата воля, независимо с какви средства си е манипулация - просто манипулацията става по-фина, по-ловка, индиректна, незабележима ... Така е за мен. Може друг по друг начин да го възприема и тълкува.

Много обичам череши, но не съм опитвала черешовата диета. Утре отивам да си набера една кофа с череши и ще опитам, но не знам колко дни ще мога да изкарам само на череши? До сега не съм се подлагала на някакви специални диети, ако не броим вегетарианството, но си ям мляко, сирене, кашкавал ... Много ли се отслабва, аз и без друго нямам излишни килограми за сваляне? За прочистване на дебелото черво ми се струва най-безобидна клизмата, то нали се прави само в началото - т.е. веднъж. Или техниките от йога за промиване на червата, но те не са много лесни за приложение. Между другото онзи ден следобед и на вечеря ядох само ягоди и череши, на сутринта се чувствах много свежа, нито главоболие, нито нещо друго ...

Погледнах, вярно - химически чистият KCl имал бял цвят. В такъв случай, тъй като добивания от природни находища KCl има червен цвят, явно има примеси (може би разни медни или железни съединения). Пониците и младите растения са по-чувствителни и по-лесно загиват при нападение от каквито и да е неприятели, така че дори и само първоначалната стерилизация помага. При домашни условия може да се практикува пропарване на почвата с гореща вода. Прави се и в по-големи мащаби. Обеззаразяване на почвата, особено в оранжерии, където се създава по-благоприятен микроклимат за развитие и на гъбични, и на бактериални заболявания, се прави чрез обработване на почвата с пара от специални машини. Скъпичко е, но не повече от химическите средства, а е безвредно; прави се и в България.

Моите уважения към Добромир, защото много ме респектира с познанията си по широк спектър въпроси, но калиевия хлорид си е червен, всеки ден е пред очите ми. Може би го казваш, имайки предвид цвета на продаваната за консумация сол, която обаче не е чист KCl, а е смесена и с NaCl, обаче вгледай се, че не е чисто бяла като обикновената готворска сол. tzveti, съжалявам, че мисля по различен начин от теб, виждам, че приемаш мнението ми твърде лично. Пиша моето становище тук, не за да споря с теб, а защото зная някои факти, които не зависят от моето или твоето желание. Доста неща по тази конкретна тема определено са съвсем строго доказани, че не стоят така, както ти пишеш. Не зная, защо пишеш така. Не допускам, че искаш да манипулираш хората, които го четат, а не са много наясно по тези въпроси. Това само ти можеш да кажеш. Искам да отбележа, че при гниенето не се отделя кислород. А да се отгледа нещо в пясък не само, че не е абсурдна идея и не само че много хора са го пробвали, но си има разработки на тема хидропоника, с които ако имаш желание, можеш да се запознаеш. Между другото, една практична идея от мен - най-добър разсад от домати, краставици и др. се отглежда именно в пясък, който е термично обработен при висока температура, за да се унищожат всички гъбички, бактерии и др. болестотворни микроорганизми. Така не ми се "сече" разсада и не ми се налага да употребявам химикали, за да го спася от различните заболявания, когато е в обикновена почва. Това е възможно, защото в началната фаза на развитие, младото растение се храни предимно от запасите в самото семе. След това, разбира се, се пикира в почва или друга хранителна среда. В момента всички ядем създадените от човека сортове ябълки, круши, домати и т.н., защото техните вкусови качества са в пъти по-добри от диворастящите форми. А какво ще кажеш за нектарините - тях кой ги е създал, стават ли за ядене? От друга страна си мисля, че самото планирано отглеждане на зеленчуци в собствената ми градина си е коригиране на природата, защото ако аз не си засадя зеленчуците, там ще поникнат предимно плевели. И тази корекция, това вмешателство в природата, когато на едно и също парче земя засаждаме всяка година едни и същи култури (или от едно семейство), които извличат от почвата едни и същи вещества, ето това вече е ужасно. Именно това имах предвид, когато говорех за сеитбообръщение. Много хора от невежество съсипват природата и по такива уж невинни начини, макар че и в съвсем малка градинка може да се прави много добро сеитбообръщение.

Аз мисля, че на егото не само, че не му е удобно, ами и му е трудно да прости. Прошката възстановява хармонията на човека, запушва енергийната пробойна, от която (напълно безсмислено) е изтичала енергия ...

Защо ли ми се струва, че възприемате думата манипулиране само в негативен план? Всеки път, когато се опитваме да накараме някой друг човек да направи, да помисли, да почувства нещо, което не сам той е пожелал, това си е манипулация, но се случва непрекъснато в ежедневието и не е непременно в негативен аспект. Ако се замислим, всичко е манипулация, дори и нашето писане тук.

Аз не мисля така. Какво като има 2 или повече мнения по един и същи въпрос - противопоставянето НЕ Е необходимост, всеки има право на собствено мнение. Диалогът не е война, но спорът по дефиниция е. Защото какво е спор - имаме поне две страни, които поддържат поне 2 различни мнения по даден въпрос и всяка страна привежда доводи и аргументи с цел да докаже правотата на собствената си позиция, но така на практика оборва (преборва) другата страна, нали? И тази оборена друга страна едва ли изпада в умиление от изхода на спора, колкото и да са "добри" спорещи и двете страни. Само помислете, дори и някой човек да има видимо за вас погрешно становище по определен въпрос, дори и да робува на всевъзможни предразсъдъци, заблуди и т.н., дали той е готов именно в този момент, когато Вие блестящо аргументирано му докажете, че не е прав, да си промени възгледите и да се просълзи от радост, че великолепно сте му разбили мирогледа? Промяната на мирогледа е труден процес и на всеки човек му е нужно да узрее за промяната. В този смисъл е и последния постинг на Станимир. При споделянето, човек казва какво е неговото разбиране по въпроса, без да има необходимост да оборва други мнения по същия въпрос. Отсрещната страна пък има свободата да го приеме, ако е готова да възприеме неговото разбиране или да го отхвърли, ако е на друг етап от своето развитие (може но-нисък, може и по-висок). И няма никаква нужда да се доказва кой е прав и кой не е, защото всеки за себе си е прав. А защо се споделя - лично за себе си мога да кажа, че причините са комплексни: от една страна да разкажа за някакво знание и опит, които аз мисля, че може да са ценни и интересни на някой друг (далеч не на всички), от друга страна да си "сверя часовника", като чета коментарите спрямо моето мнение или дори само като чета чуждите мнения по дадена тема (затова и не пиша толкова често). А по-горе dina ми се струва, че коментира споделяне на чувства и емоции, които наистина не са задължителен елемент на всеки диалог. Но аз, Станимир, Инатари, Селсал и т.н. говорим за споделяне на гледни точки, а не на чувства.

Да, прав си, те торбестите само в износването на плода се различават, а иначе кърмят, разбира се. Исках да кажа, че според нашата класификация торбестите предхождат всички останали бозайници. А това за изправения гръбначен стълб съм чела и аз в различни източници, но нещо не ми се връзва, като се сетя за кенгуруто

А за кенгуруто как стои въпроса? То дори не е бозайник. Да

Аз не мисля така. При различна степен на интелектуално развитие разговор може и да не става, но секса какво общо има?Всичко зависи от това, как се хармонизират енергийно двамата партнъори в различните сфери на живота и във взаимоотношенията им. Дори и да не разглеждаме партнъори, а отделен човек, може да се прогнозира на кой как преимуществено ще се стичат обстоятелствата - например при човек с хармонична Венера, но наранена Луна, романтичния период на връзката ще минава гладко и приятно, но като се стигне до секс, ще настъпват ред усложнения и затруднения. А когато е обратно - лесно ще си намира чудесен сексуален партнъор, но с чувствата и романтиката ще има проблеми, мъчителни моменти ... По тази тема (както и по-останалите) всеки коментира от собствената си камбанария и направо може да се прогнозира кой каква хармонична или наранена планета (Луна, Венера и Марс) има в хороскопа си - т.е към какво е предразположен в случая в сферата на сексуалните отношения, какво мисли и какъв опит е натрупал по въпроса. С първите две изречения съм съгласна. Обаче какво имаш предвид с третото - по-точно какви са били мъжете и жените и кога е това "отдавна"?

Да, потърси книгите на Мариана Везнева. В spiralata.net имаше само 2, но мисля, че нейните прозрения за буквите бяха именно в "Свръхсетивно познание" - накрая.

Интересно ми е откъде знаеш, че всички нужди са задоволени? - извинявай, но аз съм от поколението, на което тази фраза звучи много познато от соцлозунгите. Но нали и родителите им са дошли от същото място? Виждам едно смесване на нещата, което води до недоразумение - в момента, в който детето се роди, то вече не е от този, както казваш "високоорганизиран свят", ами си е облякло материалните дрешки и вече е част от нашия човешки свят, с всички слабости, грешки и т.н. Нещо не разбирам - защо е нужно да страда и защо двойно наказвано? Ако твоето дете на 1 година е хванало някое друго на подобна възраст и с удоволствие силно му скубе косите, какво ще му кажеш - "Не, това не е хубаво, престани." или "Добре, може!"? Или ако на 2 години упорито посяга към откритите реотани на електрическата печка? Според мен е добре на детето да бъдат ясно определени едни граници (нито много тесни, нито много широки), да му се обясни (според възрастта, но честно!) защо се прави това и да се следи твърдо за спазване на тези граници. Най-невротизираните деца (и с най-неадекватни постъпки после, като порастнат) съм наблюдавала на наши познати, които не им забраняваха почти нищо или ту забраняват, ту разрешават, или единият родител забранява, другият разрешава, а след няколко дена ролите могат и да се сменят... Няма по-несигурно положение за детето, ако расте в такава семейна среда. После му е трудно да се адаптира в училище, където хубави или лоши, но също има определени правила и въобще в живота. Да, много е хубаво големите да го насърчават и окуражават. Какво значи "от рано"? Горе дадох един пример - той от рано ли е или от късно? Границите се определят още в момента, когато детето е в състояние да направи нещо самостоятелно и подчертах да не са тесни, да му се даде възможност колкото може повече неща да опита само (аз например позволих на моята дъщеря да пипне не много горещата, но достатъчно, за да я опари фурна, после ми беше много лесно да я убедя че е опасно да пипа електрическата печка и др.п.) и да му се обясни честно. Освен това с времето тези граници се разширяват ... Да, с това съм съгласна! Това също въобще не го разбирам, ако може един пример поне ...