Диана Илиева

Багира е права. Да, материята има вълнова природа, но за звука нещата не стоят така. Радиовълните не са звук. Звукът се предава само в материална среда и се предава чрез механично трептене на частиците на средата, в която се разпространява. Примерът на Валентин - да, по принцип методът да се предаде звук е чрез електромагнитни вълни, но това не означава, че звука се преобразува в ЕМВ, а просто се закодира като параметри, за да може например да се предаде бързо и на голямо разстояние, да се запише за дълъг период от време и т.н. После съответно се декодира (възпроизвежда) пак като звук от познатите ни аудиоустройства - отново като механично трептене на частиците на средата, в която се разпространява. Това механично трептене може не само да се чуе, но дори да се усети, например ако застанете близо до тонколоната в дискотека.

А може ли да видим една снимка на дланта?

Аз съм на вълната на Орлин - за обучение! За да се промени обществото, нужно е да се промени мирогледа на колкото се може повече хора. Аз не мисля, че битието определя съзнанието. А е факт, че в момента и в образованието, и в медиите, въобще навсякъде се налагат модели, които обслужват користните интереси на една малка част от обществото. Много е трудно на човек да се измъкне самостоятелно от тях - информация, възможности, перспективи - умишлено липсват. На много хора дори им се струва, че всичко останало извън наложените стереотипи няма логика да съществува. Не случайно на изток и в слабо развитите държави обществото е по-пъстро, по-разкрепостено, просто там споменатите методи за налагане на общественоприемлив мироглед са по-слаби (все още - но усилено се работи да се усилят).

dina чудесен пример! Именно за това попитах - има ли нещо, което да е само по себе си смешно? А нужно ли е да има нещо, заради което да се смеем? Обикновено се задават въпросите: Защо се смеем и на какво се смеем? Или дори кой на какво се смее? И тръгват едни анализи ... за хората, а не за смеха по принцип.

Замислих се - труден въпрос, особено в зададения контекст. Най-малкото не може да се отговори кратко и еднозначно. А има ли въобще нещо, което да е само по себе си смешно?

Ваня, а как е при животните?

Разбирам много добре и selsal, и теб Силве. Просто не съм фен на борбата - нито със света, нито с другите, нито със себе си (дали по време на диалог или по всяко друго време - все тая). Най-общо казано при борбата енергията се насочва в неподходящо направление.

Не съм сигурна, че всеки път добре разбирам постингите на Венцислав_, обаче по тази тема се е изказал точно така, както и аз бих го направила:

Да, така е. То и да се даде съвет (понякога колебаещият се дори уж го иска), ако човека не е узрял да го възприеме - все едно, че не е бил даден.

Да. След смъртта на една наша позната, към която хранех добри чувства, усетих (също и сънувах и т.н), че дъщеря й, неомъжена, 29-30 годишна, първо много трудно понася загубата и второ има нужда от външна помощ, за да преживее този тежък период от живота си. Предложих й приятелството си, макар че до този момент почти не се познавахме. Направих за нея всичко, което мислех, че би й помогнало да се съвземе, отдавайки доброволно време, енергия ... в продължение на 2-3 години. С течение на времето нещата при нея се подобриха, но изпадна в зависимост от моята подкрепа, каквато може би преди е имала от майка си. Включително аз самата започнах да усещам силен дискомфорт и сигнали, че е нужно да прекратя операцията по спасяването и помощта. Обаче се оказа, че не е лесно. Но именно това ме доубеди, че тук става въпрос вече наистина за зависимост и дори паразитизъм (вампиризъм) и моята проява на любов и помощ е да оставя тази млада жена да се научи да върви сама по своя път. Така и направих. Половин или една година след това, баща й изненадващо също реши да живее известно време при своята сестра в друг град, като причината за мен е същата - аз преди бях разговаряла с него по повод на дъщеря му, той имаше много мъдра позиция, която на мен тогава дори ми се строи леко коравосърдечна.

Има хубава книжка за водата в spiralata.net на японски изследовател - Емото. Неговите експерименти са много интересни и при това с много по-леснодостъпни средства за влияние върху водата.

Благодаря. Намерих сайта, но в него не открих нищо съществено. Единствено, че в гимназиалното обучение предлагат няколко по-специфични профила.

Пътят към ада определено е постлан с най-добри намерения!

Ами не бих казала, че много и за всичко плачат. Например моите деца и двете от самото начало малко и рядко плачеха и много и често се усмихваха - чак комшиите ги кръстиха "усмихнатите деца" За съжаление, голямата дъщеря, колкото повече расте, толкова по-малко се усмихва. Дано да е временно (само през тийнейджърските години).

Все пак е имало един или дори няколко випуска. Би ли разказала по-подробно за тях. И основно (ако имаш информация) какво е бъдещето на децата, учили там преди няколко години и различават ли се като светоусещане от своите връсници?

Аз нещо не разбирам. Иви, на твоята дъщеря харесва ли й да яде месо? Аз имам две дъщери, едната го харесва, другата - не. И това е по тяхно желание, от съвсем-съвсем малки, още преди да говорят и ходят дори. Аз, с моите разбирания за нещата, сигурно съм им повлияла и определено ги ограничавам в определена степен не само за месото, но и за захарта, храни с консерванти и оцветители и др., но не мисля, че е нужно насила да отказвам едната ми дъщеря от месото. Дори и да го направя, тя е достатъчно голяма, за да си го набавя - например като си купи саламка или пица с месо в училище, да не говорим като стане самостоятелна (между другото, тя все по-малко посяга към месото напоследък - обаче вече е 12 годишна). Баща им също не е вегетарианец, макар и да не е страстен месоядец. Излишно е да казвам, че по простата причина, че у дома готвя аз, месото не присъства на масата. От време на време обаче се появява малко печено пиле или пиле супа, когато свекърва ми донесе нещо сготвено, с цел да ми помогне в домакинската работа . Е, който яде месо - яде, който не - не. Дори и малки, децата са съвсем отделни и различни личности от нас, родителите. Колкото и да ни се иска да са такива и такива, а не обратно, не можем (а и не бива) да изменим посоката на живота им на 180 градуса. От мен се иска да обясня, да дам личен пример, да създам добри условия ... Дори ми се струва, че ако нещо е определено забранено, то се превръща изкуствено в нещо много интересно и желано. Разбира се, и на мен ми беше много по-спокойно, когато малката дъщеря ходеше на ДГ, защото тя има абсолютен инстинкт кое е добре за нея и кое не. На учителките обясних, че тъй като живеем на близо, а и детето се буди рано, то ще идва нахранено сутрин и да не го насилват да закусва - тя да си прецени да яде ли с другите или да ги изчака настрани. Освен това им казах, че прави хранителна алергия към белтъчините (което е така) и не е добре да настояват да си изяжда всичко, особено месото. На дъщеря ми казах, да се чувства свободна кое да яде, кое не и колко да изяде. Понякога се случваше да се връща гладна, защото повечето неща не й бяха харесали, но много рядко. Беше ми интересно, че дори неща, които не беше виждала до този момент (в къщи не се купува пастет например) - поглежда и само визуално преценя - не, това не става за ядене. После много смешно обяснява - за следобедна закуска имаше по една ябълка и филийка, намазана с нещо отгоре, такова розово-кафяво ... обаче не ми хареса и дори не я опитах, изядох само ябълката. Други неща опитва - например грисхалва, но не одобрява ... и така. Е, може би случихме и на детска градина - макар и малка, имаше си собствена кухня, готвачка беше добра, никога не им носеха готови храни от другаде, дори закуските... Модераторска бележка: Това мнение и следващите 3 са преместени от темата Вегетариански детски градини

Всички хора са различни, реакциите им са различни, преценките, ползите ... и да се оценява какво е добре и какво не за другите от собствената камбанария е най-малкото много неточно. Затова предложих всеки да оцени за себе си. А когато диалога се превърне в монолог, това също е един естествен край на разговора.

Ех, колко жалко! Ще се разминем за половин ден само! За съжаление в петък сутринта заминаваме за 5-6 дена на море. Щеше да ми бъде приятно да се запознаем! А иначе още вчера забелязах, че се подготвя нова изложба и утре ще отида да погледна - благодаря за информацията! И успех в петък! Желая приятни приживявания на арткупона

Много интересно! Не знаех, че има осъществен такъв проект. Би ли обяснил по-подробно какво е залегнало в учебния им план, за деца на каква възраст е бил проекта, защо е бил закрит. Също така може ли да се събере информация как се развиват тези деца сега - какви са, къде са, отличават ли се от техните връсници? Това е много важно, за да може да се оцени резултата, да се прецени доколко е повлияло и т.н. Аз съм работила 9 години в системата на образованието и макар да се занимавах със студенти, негативите от образованието им си личаха още повече на фона на малко или много академичната атмосфера ... Още тогава съм си мислила за частно училище със съвсем други приоритети, включително и система за индивидуално изпитване и оценяване на децата, без афиширане на резултатите. Обаче едни прости сметки показаха, че ще е доста скъпо, а същевременно малко странно и следователно плашещо за родителите. Отделно въпроса с узаконяването, признаването на свидетелствата за завършена степен на образование ... Целогодишни курсове, летни лагери - това са добри идеи и май наистина с такива инициативи ще се започне, които все ще допринесат, макар и да са малко полвинчати като мерки. И пак опираме до въпроса с родителите, много биха заподозрели дори зарибяване към секта. Нужно е много внимателно да се подходи, да се започне с наблягането върху проблеми, които вече стоят близо до съзнанието на много хора - например екологията и постепенно да се разширява към други области.

Е, това е исторически факт. hope_ говори за Първия вселенски събор през 325г. свикан от император Константин I, именно с цел да се преодолеят раздорите в църквата - т.е. както става винаги, хората са действали с най-добри намерения и за благото на поколенията. Пък кой знае , най-вероятно това е изиграло решаваща роля за оцеляването на християнството до днес и за успешното разпространяване на идеите му по целия свят, които (въпреки някои негативи) определено имат облагородяващо въздействие върху обществото.

Орли, ти и Линда Гудман - вече сте двама, които мислите така ; тя дори е напълно убедена, че човек може да живее колкото си години иска и да умре по желание, когато му се прииска. Аз надникнах кога си роден и си мисля, че си съвършено прав в пост №33 и наистина въобще не се шегуваш. Всички козирози, които познавам, колкото по-възрастни стават, толкова по-свежи и бодри изглеждат дори физически никак не им личат годините. А ти и с това число на кармична отплата ... Линда Гудман умря (не знам дали по желание) преди няколко години, но ти дерзай

Аз ще се повторя, че са много оригинални. На мен лично най-много ми харесва черната, гарнирана с ярки цветове. Изкушавам се да попитам колко струват, но по-добре да не ми отговаряш. Паната също много ми харесват - особено това, което е като пасторална картина /долу, в дясно/. Май много малко хора правят такива в момента. В Ямболската худ. галерия има много богата колекция от текстилни пана и по някои от тях направо ми отиват очите

Ох, най-лошото е, че и Добромир и Багира са прави - че трябва, да, трябва, а че не може - да, в момента е невъзможно. Цялото ни общество е такова. Например, като започнат мои познати да се тюхкат, как не сме случили на политици, всеки път им казвам - какво се чудите, 90% от хората, най-обикновени, нормални хора, ако ги поставим на местото на съответния политик, ще постъпят точно като него. Ако народа ни беше много читав, все щеше да успее да излъчи и читави управници, а то - всеки втори я Бай Ганъо, я Андрешко, я кир Михалаки ... Ами откъде тогава да се навъдят все читави учители или все читави доктори ... Но все пак отнякъде трябва да се започне и е много логично това да е образованието, защото именно то формира следващите поколения на обществото. Въпросът е как?