Диана Илиева

Багира, Вальо - много интересна интерпретация, накарахте ме да се замисля! Тук обаче не съм съвсем съгласна. Дали аурата на човек е сянка или не - не знам. Обаче аурата на човек, изпитващ негативна емоция не е на тъмни петна, тя пак си е толкова ярка и светла, но цветовете на аурата се променят по мои наблюдения към такива с по-голяма дължина на вълната. Примерно от синьо към зелено, или от жълто към червено. Пробиви в аурата според мен не могат да се получат много лесно - примерно ако човек за кратко време изпита определена негативна емоция, както казах, наблюдава се преминаване на цветове към по-долната част на спектъра, а после се възстановяват трайните цветове на аурата. Пробиви на аурата - честно казано не съм сигурна какво точно представляват и какво има пред вид Таня - ще се радвам да ми обясни. Усещам места, от които изтича енергия от човека, но и те сякаш не са тъмни петна.

Да, определено има истина в това, което казват Валентин, Ян, Бенита. Аз също от известно време наблюдавам оформянето на един така да го нарека лагер от 4 съфорумци, които по неизвестни за мен причини се държат пристрастно, от което се разваля цялата атмосфера на форума. Поне за мен всеки от тях сам за себе си е интересен като личност, приятно ми е да ги чета, това, че се самоопределят като приятели също е чудесно, но от време на време реакциите им към постингите на хората от тяхната си група и към постингите на останалите форумци меко казано ме учудва. Аз мисля, че нямаме нужда от намеса на модераторите. Дори и точно тази тема е много подходяща да обсъдим този въпрос. В чисто психологически план например аз се чудя как е възможно да се образува лагер, след като няма противников такъв? Но определено не пресилвам с думата лагер - тези дни дори с интерес наблюдавам привличането (съзнателно или не) на нови членове в лагера, или поне на подкрепяща аудитория.

Ами дори и да не се гледа "свободната воля на човека, еволюционното му ниво, влиянието на семейството, на средата", пак би требвало да се установи некаква закономерност между разположението на небесните тела и човешкия характер/съдба/наклонности, ако такава закономерност наистина съществува. Явно май не се изразявам ясно - Ако не се отчитат тези променящи живота и съдбата на човека фактори, които изредих, НЕ МОЖЕ да се установи конкретна закономерност. Не че няма заложена закономерност, но тя е само потенциално възможна. Най-често тази заложена закономерност не се реализира в чист вид, а в много случаи дори въобще не се реализира именно поради горепосочените фактори. По принцип зависимостите в астрологията в никакъв случай не са така елементарни и линейни по своята природа - намесени са много и различни фактори, взаимно преплетени; до едно и също следствие могат да доведат доста много и различни комбинации от предпоставки, а като се намесят и въпросните: свободна воля, семейство, среда, евол. ниво, нещата стават необозрими. Именно за това се разчита в голяма степен на усета и интуицията на астролога. Например ако човек иска сериозен отговор на свой въпрос, абсолютно глупаво е да започне да изпитва астролога дали ще познае какво му се е случило до сега, ами е добре да седне и да разкаже с дати и подробности всички по-важни моменти от живота си, да опише себе си, семейството, средата си и т.н. защото дори и двама души да са се родили абсолютно точно като време и място, животът им пак ще е различен, защото всеки от двамата под влиянието на тези и други фактори акцентира върху различни сфери от живота си, включва по-често някои планети, а други по-рядко и т.н. Струва ми се наивно, а не показателно това изследване. Направо са си изгубили времето и труда.

Да, интересно. Струва ми се, че на картинката разпознавам каменоломка (Saxifraga). Тя също се отличава с подобни качества, макар че не мислех, че ще може да се възстанови след 2,5години в сухо състояние. Ще потърся да сравня имената в някой ботанически справочник.

Как да приемаме грешките? - великодушно! И своите, и чуждите. Не е лесно. От малки са ни научили, че грешките са нещо лошо, което не бива да се допуска, и са ни наказвали, и т.н. Обаче както казва valentinus - в определен смисъл ние през цялото време правим грешки. Е, може би не през цялото време, но доста... Ако не правехме, отдавна щяхме да сме с бели крилца на гърба. Но има ли смисъл да не ги приемаме като нещо нормално в нашия живот, да се ядосваме (обикновено дори не на самите грешки, ами на този, който ги е извършил - което е още по-лошо), да съжаляваме и т.н. Няма! По една проста причина: дали е било грешка или не, това вече е минало, което не можем да променим. Единственото, което си заслужава да се направи е да се предприемат всички възможни действия да се минимизират вредите (за нас и за околните), в резултат от грешката; да простим (на този, който е направил грешката - т.е на себе си или на някой друг); да си извлечем поука за бъдещето. Звучи просто, но не е много лесно.

Ясно, точно и вярно

Да, така е. Но от друга страна точно по същия начин човек се сдобива с нови страхове - когато преживее някоя неприятна ситуация, за която преди не е имал представа, че в действителност е толкова неприятна, или застрашаваща (живота, здравето или психиката) и т.н.

Какво правим - ами оцеляваме, като същевременно, разбира се, страдаме; ближем си раните. После като се посъвземем - събираме сили и се променяме. Ако наистина сме се променили в нужната посока, съдбата намаля своя натиск - вече не изпадаме в ситуации да сме до стената. Това е най-сигурния критерий, че сме на прав път. А когато престанем да срещаме съпротивление - значи напредваме с бързи крачки. Много е окриляващо чувството да не срещаш съпротивление! Ако не сме намерили сили да се променим или сме се променили, но не в правилната посока - обстоятелствата продължават периодично да ни притискат. Все по-силно. Всичко това казвам от собствен опит - за да избегнем допълнителни обяснения. Много хора си мислят, че е в реда на нещата живота от време на време да те изправя до стената; разказват си един на друг какво им се е случило; успокояват се един друг, окуражават се и същевременно си мислят: "На всички се случва, просто живота е такъв..." Аз също съвсем сериозно мога да кажа - не, не е така.

Напомня за Орфей. И за Питагор. И ... Това е. Е, при това търсещият разполага с "Пътя, Истината и Живота". Стига да се сети. Да

М-м-м не не бих нарекла нито Багира, нито Венцислав "страхуващи се от себе си лица". Не се познавам с тях лично, нито съм знаела, че са представители на Розенкройцерската група - това не е съществено. За мен е важно, че това което говорят има смисъл. Поне за мен. И не само по тази тема. Е, вярно, малко е далеч от общоприетите представи за нещата, но то и без друго тука сме се събрали все такива хора - нестандартни . В началото и на мен постингите на Венцислав ми изглеждаха странни, неясни, дори противоречиви - по дългите направо ми беше трудно да ги дочитам до края Но когато не разбирам нещо, избягвам да го класифицирам в графа погрешно, а се опитвам да вникна. На мен ми бяха нужни около 6 месеца, за да успея да следвам хода на мисълта на Венцислав - предполагам, че много хора нито имат желание, нито виждат смисъл да се мъчат да го правят, но всеки решава за себе си: кое е важно, кое е вярно и т.н. А предполагам, че е и въпрос на нагласа.

О, приятно съм изненадана от развитието на темата през последните няколко дни, когато за съжаление нямах възможност да се включа. Много интересни и много съдържателни постинги - особено на Багира и на Венцислав!! Благодаря ви, накарахте ме да се замисля и да преоценя някои неща за себе си. Определено си заслужава човек да ви препрочете още веднъж, защото въпросът, с който сме се захванали не е никак прост и лесен. А за Венцислав мога да кажа, че колкото повече го чета в различните теми, толкова по-добре го разбирам (или поне така си мисля). И за много неща е съвсем прав, макар че все обира славата на "странен и неразбираем". Това беше по-добре да му го напиша на лични или като коментар в профила му, но реших, че тук ще помогне да се преодолее дисбаланса.

А-а-а, не. Тогава това не са розови очила, поне не и в общоприетия смисъл на тълкуване на метафората. Розовите очила са съзнателна или не самозаблуда. Това е възможно. Тук ситуацията наистина е много деликатна и моите мисли са в унисон с тези на Багира. Приятелят много внимателно е нужно да прецени да се намеси ли и по-важно дори КАК да се намеси. Самата аз съм била поставяна няколко пъти (без да се натискам) в ролята на приятеля и бях силно психологически травмирана. Не е леко да поемеш такава отговорност - защото и действието, и бездействието на приятеля могат да имат впечатляващ и съдбоносен краен резултат. В единият случай отказах да скъсам пашкула, в другия го направих - и в двата случая след това си мислех, че май при цялото ми добро намерение, обмисляне и проява на любов, по-скоро съм навредила, отколкото помогнала. Сега обаче и аз вече си мисля - неведоми са пътищата Господни...

За последното изречение - :thumbsup: За превъзмогването - имам по-различни впечатления... Всъщност мракът, страстта и егоизмът, както и борбата с тях са тези, които предизвикват страданията и болката... Това го разбрах след 30 години борба с тях - и забелязах,че не само моите сенки укрепват и се увеличават, а и сенките на близките ми, на децата ми... Изглежда както сме свързани в любовта си, така и в сенките си... Превъзмогването им се състои в осъзнаването на мрака, страстта и егоизма и заместването им със светлина, спокойна радост и свобода за себе си и другите... За да се получи, е нужно първо да се спре борбата с тях, с-мир-ено да се разгледат и разберат причините за появяването им в живота ни Да, напълно съм съгласна с теб, Донче! Именно борбата с тях е най-вредното възможно нещо, което можем да правим, с намерението да ги превъзмогнем. Но и на мен ми бяха нужни доста години да го разбера. Сега се чудя, ако преди 15-20 години някой ми беше казал нещо подобно на твоя постинг, дали щях да му повярвам, дали щях да се замисля поне? Не знам, съмнявам се. Аз имах съвсем различни убеждения тогава и, разбира се, твърдо вярвах в тях. Предполагам дори, че щях да споря и да доказвам. Друг е въпросът, че тези ми убеждения не ми помагаха в живота, но аз и не подозирах, че проблемът е в тях, че заради тях ми е трудно да вървя напред... Все пак съжалявам, че тогава никой не ме посъветва така, както ти по-горе. Дори и не повярвала, все щях да имам едно на ум в бъдеще. И кой знае, можеше все пак малко да си съкратя пътя и малко по-малко болка и страдания да преживея ...

Да, точно с това се занимавам (макар и не само с това), защо?

Забелязахте ли трите вида градежи в Перперикон? Изумително! Най-старият градеж (датиран на повече от 4000години) е най-добрия: идеално скроени огромни каменни блокове, перфектно подредени без никакво свързващо вещество; после следващите стопани по римско време (от преди около 2000години) са решили, че една врата не им е нужна и са я зазидали, вече не толкова перфектно, с малко по-малки и не толкова добре оформени блокове + малко хоросан; накрая средновековния надзид и допълнително построената стражева кула - съвсем мърляво изпълнение: дребни камъни, с неправилна форма, нахвърляни безразборно в много хоросан. И аз си задавам въпроса на Багира - накъде вървим вече 8000 години? Каква е бил начинът на скрояване и поставяне на изчисленото до милиметър място на тези огромни каменни блокове? Гранитът не се поддава лесно на обработка; по тази причина и се е запазил толкова хилядолетия.

Да, и аз мисля като Кристиян и valentinus, с едно уточнение: Нужно е трансформиране на старото, а не неговото събаряне и разчистване. Вече имаме доста голям исторически опит от такива революционни събаряния, при които чак после става ясно, че все още няма изградено читаво ново, което да заеме мястото на старото. А да се опитаме на бърза ръка да изградим новото? - бързата работа, срам за майстора.

Астрологията не определя нашата съдба, обаче може да отговори на въпроса - каква потенциално възможна съдба е заложена на всеки един от нас, а също и да помогне, като разкрие начините, по които можем да променим заложеното. В тази връзка всеки е отговорен пред себе си какъв ще бъде жизнения му път. Да, когато има струпване характерните признаци са много по-ярки и забележими. Няма значение в кой дом и знак - например в 5 дом също е много видимо за всички, докато ако е в 4 може и да остане неясно, за човек извън семейството. Планетата, която ние наричаме Плутон липсва в древноиндийските източници - вместо нея с по-големи орбити има фиксирани още три неизвестни на нас планети: Ямагхантака, Гулика и Пранпад. Тези планети май се използват в Хамбургската школа с имена: Купидо, Хадес и Цеус. Да, това е начин да се докаже верността на астрологията, но имам един въпрос - кой е астролога/астролозите и как правят той/те хороскопите. Ако например се използва компютърна програма или пък се правят задочно със сигурност резултатът ще е разобличение на астрологията. По простата причина, че се "разчитат" само заложените потенциални възможности, а не се отчита нито свободната воля на човека, нито еволюционното му ниво, нито влиянието на семейството, нито на средата и т.н. И един въпрос към професионалните астролози - имате ли наблюдения, че при някои, които бихте определили като хора на по-високо еволюционно ниво, като че ли действат само тези аспекти в наталната карта, които са с по-малък орбис? Ако да, защо е така според вас?

Скоро давах на дъщеря си сребърна вода при възникнало най-вероятно вирусно заболяване и съм много доволна. Давах й по една лъжица сутрин, обед и вечер в продължение на няколко дни. Не можах да разбера - кой метод е остарял и неадекватен? И кой е по-адекватния? Каква концентрация е нужна или може би най-добре при различните случаи - различна концентрация?

И на мен ми се струва, че когато човек не приема отговори, които са доста по-различни от неговите, то няма смисъл да пита. Защото на практика не иска да чуе нищо, което не потвърждава неговите собствени отговори или хипотези. А щом не иска да възприеме и някаква по-различна от неговата гледна точка, значи няма и реална обмяна на опит. Но от друга страна наистина всеки върви по своя си път, всеки е свободен да чува или да не чува, да възприема или да не възприема, да оценя какво е полезно и какво не ... Околните могат да помогнат, но могат (дори без да искат) да попречат - и в двата случая обаче само ако човек им позволи.

С първото изречение съм съгласна, обаче следващите ...

Ако искаш сериозен отговор, нужно е да цитираш поне едно такова мнение и името на учения, който го е дал.

Да, грешат и това е съвсем нормално за мен. Направило ми е впечатление, че много по-често грешат в дългосрочните предсказания и много по-рядко (ако е добър ясновидеца практически никак) за съвсем близки във времето събития. Моето обяснение е на базата на приемането, че всички ние имаме свободна воля, която проявяваме непрекъснато в живота си и чрез нея, макар и съвсем леко, можем да променим заложените от по-отдавна тенденции. В този смисъл какво ще се случи утре е 99.9% сигурно, а какво след 1 година или след 10 години - вероятността намалява значително.

Багира е поставила много интересна и важна тема, или по-точно много актуална! В моето обкръжение болшинството хора са умни, интелигентни, любознателни, но твърдо се уповават на науката, което според мен се дължи на 2 причини: от една страна на техния материалистичен мироглед, а от друга на ГОЛЕМИТЕ ГЛУПОСТИ, които се тиражират, като мистични знания. Моите приятели са достатъчно широко скроени, за да прегърнат и някои нетрадиционни идеи, но именно ширещото се шарлатанство в т.нар. мистицизъм ги отблъсква да се запознаят с нещо наистина интересно, важно и голямо. Но и мистиците имат своята лепта за съществуващото разделение - за средностатистическия човек повечето им текстове са пълни със странни и неясни термини и понятия, изложението е разбъркано, изводите се сервират без обяснения и т.н. Ако някой действително иска да хвърли мост между науката и мистицизма, то следва да се напише нещо от сферата на мистицизма, което да е стройно и достъпно обяснено, на език, възможно по-близък до понятийната система на съвременната наука - с една дума: популярен мистицизъм. Що се отнася до науката - в нея вече се забелязват пробиви към мистицизма, именно в областта на квантовата механика и някои други нови теории. Лично за себе си бих отговорила, че в началото ми беше много трудно. Аз съм човек с природонаучна ориентация и съответно образование. Математиката, физиката, химията са ми любими дисциплини, струва ми се, че имам добри познания по тях (или поне имах, някои неща съм започнала да ги позабравям) и съм убедена в истиността им. Но това не ми пречи да забелзвам явления, които нямат научно обяснение (поне засега). Стана ми интересно и започнах да изследвам сама: търся източници на информация, строя хипотези, опитвам, сравнявам ... Ако нещо влезе в противоречие с нещо друго, следва преразглеждане, уточняване или нови хипотези. Сега вече наука и мистицизъм си съжителстват в мен безконфликтно, а най-хубавото е, че се научих да приемам непредубедено всякаква нова информация. Понякога информацията за нещо сама кацва на рамото ми или "случайно" намирам източник - книга, човек, сайт, или като мое лично прозрение. За други неща обаче забелязвам, че много трудно ми се изясняват или май никак, включително срещам всякакви пречки за избистрянето им. Така че вече си мисля, че някои неща (по неизвестни за мен причини) явно е хубаво да науча, а други - не. Приятна вечер на всички!