Диана Илиева

Да, точно това имам предвид и вече го написах в началото на тази тема: Също така има резон да се предполага, че ако някой например нищо не разбира от дадена област, а аз се нуждая от съвет именно в тази област, няма да може да ми помогне. Но на мен много пъти ми се е случвало обратното - например един съвсем незапознат с нужните ми неща човек, с когото "случайно" споделих какво търся и не мога да открия, ми каза: "Брей, ти знаеш ли, че вчера чух една реклама за фирма, която се занимава точно със същото нещо", даде ми име, град, телефона естествено не беше запомнил, но ги открих... И в крайна сметка той на практика ми помогна!

Ами не е нужно да познаваме добре човека и не е нужно (дори направо е вредно) да се опитваме да му кажем кой път е най-добър за него. Обаче можем да помогнем много и на най-различни хора като им предоставим малко информация по вълнуващия ги въпрос или просто изкажем нашето становище по този въпрос, което ще бъде една трактовка от съвсем различен ъгъл. Преценката за достоверността на информацията, която сме дали и доколко нашите възгледи са полезни и са в състояние да разширят мирогледа на другия човек си е лично негов избор и право. Всеки човек сам определя посоката в която се движи. Ние можем да му послужим само като някакъв ориентир по пътя и е хубаво да се помни, че, както навсякъде, има и фалшиви ориентири. Между другото не разбирам защо се твърди, че е по-добре, по-сигурно, по-лесно да се помогне първо на себе си, защото това, което казах по-горе е валидно и при оказването на помощ на себе си, с тази разлика, че е малко по-трудно. Ами колкото и да се напъваме, ще ни бъде по-трудно да разгледаме нещата от по-различен ъгъл, докато за някой друг човек този странен за нас ъгъл е неговия естествен ъгъл

Вярно Кристиян както винаги даде много интересен коментар - този път за вегетарианството. Той гледа на света от доста по-различен ъгъл спрямо моя например и това е много полезно за мен. Неговата позиция, дори когато имам съмнения или не съм съгласна с нещо, винаги ме обогатява, защото без него аз не бих погледнала на нещата по такъв начин. Освен това той е от малкото хора, които поднасят своите разбирания и прозрения по темите без да ги натрапва, без претенции за истинност или изчерпателност, с никаква или минимум критика на чуждите разбирания, което лично за мен е свидетелство именно за неговата балансираност. Така че, Кристияне, продължавай смело с "обърканите и дебалансирани" постинги, пък на който не му харесват, има свободата да не ги чете

Когато една клетка се откаже от личността си не става ракова, напротив - ти си го казала по-надолу. По-скоро когато една клетка е осъзнала своята личност, тогава става ракова. И съзнателно или не дотам, но работи против цялото и респективно и против себе си. Точно това правят и много хора в обществото. И това, че е несъзнателно, никого не оправдава. Какво прави обаче тялото, за да се излекува от рака?(защото има такива случаи) - честно казано не ми е ясен начина, нека някой от лекарите да обясни, защото може би точно там е ключа от палатката (нали каквото е горе, това и долу и обратно). И да правим и ние това, което прави тялото, за да се излекува от рак.

Аз съм съгласна с всичко това, но защо и религиите, и май повечето духовни учения (не съм сигурна, най-малкото защото не съм запозната добре, освен с няколко) през последните няколко хилядолетия наблягат именно на развитието на личността в човека и в някои от тях се казва дори, че именно личността ще ни изведе на правия път? Този парадокс поне за сега все още не мога да си обясня. С какво би помогнала личността? Защо е било въобще нужно създаването на его-то? Или е било неизбежно, слизайки в материалния свят?! - да, така е, за съжаление.

Млечният зъб сам ли е паднал или след като се е разклатил доста, е бил изваден? Ако е второто, съвсем възможно е все още да не е поникнал нов. На едната ми дъщеря дори и млечните зъби са с много дълбоки и здрави корени, дълго време стоят разклатени и й пречат, отиваме да ги вадим на зъболекар, а после минава доста време, докато поникне другия. Все пак за ваше успокоение може да му направите снимка (сигурно дори локална ще свърши работа, но по-добре се посъветвайте с ортодонт) на челюстта, за да се види има ли и къде се намират, в какво положение са и т.н. непоникналите същински зъби. Например моята дъщеря има един зъб в повече още от млечните и едва се бяха сместили в редичка. Когато започнаха да се сменят, истинските зъби са по-големи и широки и единият от резците се оказа извън редицата. Колебаехме се, дали да извадим излишния зъб, но не бяхме сигурни дали и при истинските зъби има един зародиш в повече. Направихме снимка, оказа се, че е така и спокойно извадихме излишния зъб. А сестра ми, например, има едно празно място при кътниците в устата си, защото (видяхме на снимката), че единият кътник "расте" или по-точно е разположен перпендикулярно на другите зъби.

Съгласна съм, че: а също и с: но аз самата през всички периоди в живота си съм търсила и получавала помощ под формата и на действия, и на съвети, въобще на каквото ми е било необходимо и намирам, че особено в случаите, когато съм се обръщала към подходящия човек, помощта е била много полезна за мен. Разбира се, този, който действително иска да помогне, наистина е много важно да подхожда внимателно и загрижено. От друга страна този, който е потърсил помощта, също не е длъжен да я приеме, ако прецени, че е неподходяща. Получаването на съвет или друга помощ аз разглеждам като една от многото отправни точки по траекторията на нашия път. Бог/животът/съдбата ни поставя в определена ситуация и ни среща със съответните хора - какво ще направим, как ще постъпим, кой ще послушаме и дали ще приемем съвет/помощ си е наш личен избор. Не можем да очакваме, нито да искаме хората около нас да са идеални или както казвате вие - свободни, за да са в състояние да ни окажат много мъдро и навременно помощ. Според мен по-важно е помощта да е предоставена с чиста мотивация. В случая с Манго например дадените пари не че са били неподходяща за него помощ, напротив - те са му били нужни, но помощта е била полвинчата и с не дотам чиста мотивация. Идеята е била не толкова да се помогне на Манго, а по-скоро да се оттървем от него - ето, вземи и не ме ангажирай повече. Съвсем друго се е получило втория път - тогава действително помощта е била оказана със загриженост за Манго и тя в крайна сметка е била една доста по-голяма помощ - не само че е дадена пак същата сума пари, но е поет и ангажимента и отговорността за разпределянето им и реализирането им за най-съществените и необходими за Манго и семейството му неща.

Добре, разбирам. Обаче ако ей така, безразборно и само защото ни е любопитно започнат да се правят някакви "духовни" упражнения, опасност наистина има. За всяко нещо е необходимо да има налице съответното израстване. Иначе е все едно да запиша 2-годишното си дете в 1 клас Ако въобще има някаква универсална рецепта, тя е тази, която си дала ти:

breeze, какво имаш пред вид под медитация? И защо искаш да "медитираш"? Защото например дори когато човек задълбочено мисли по някой въпрос - това също е вид медитация, в случая ментална.

Да, valentinus е прав. Докато при непушачите етерното тяло се забелязва на няколко сантиметра извън физическото тяло, при пушачите то е много по-малко, понякога дори със същите или по-малки размери от физическото тяло. Това си има съвсем видим физически резултат, който всеки е забелязал - на пушачите кожата е по-суха, по-рано започват да се появяват бръчки и има по-нездрав цвят (от сивкаво до жълтеникаво, в зависимост от тена). Само 2-3 месеца след отказване на цигарите, кожата става видимо по-свежа и с лека руменина. Вече по-косвен резултат и не толкова еднозначен (защото зависи от общата енергетика и силата на физическото тяло на всеки конкретен човек) е затруднението на етерното тяло на пушачите да поддържа здравето на физическото тяло, но като статистика също е факт. И в тази връзка, забелязали ли сте, че непушачите се отървават с никакви или по-леки и по-бързооздравяващи охлузвания и контузии, отколкото пушачите, при еднакви други условия?

Здравей и от мен! Всеки от нас през живота си има да преодолява различни препятствия, на всеки му се налага да разрешава различни проблеми. И те са специфични, според това, което човек има да научи, да усъвършенства в себе си, да култивира като качества и добродетели... Всички минаваме през различни изпитания и е добре, ако след тях ставаме по-мъдри и по-силни. Разбира се, понякога на човек му е трудно да се справи сам и има нужда от определена външна помощ, но никой не може да разреши проблема му вместо него. Помощта, която получаваме, също не е случайна. Ние привличаме към себе си такъв човек или събития, обстоятелства, които ще допринесат за катарзиса. Ето, в твоя случай с психотерапевта - ти ходиш при него вече 2 години и едва ли в края на втората година си разбрала, че той има различен мироглед, но си продължила да ходиш при него...Искам да кажа, че си има причина първо да ти се случи точно такъв проблем, след това да отидеш именно при този психотерапевт, после да си поставиш въпроса за неговите и твоите възгледи и то на фона на неразрешения все още проблем, а сега попадна на този форум, където може да получиш съвети и от малко по-различен ъгъл, спрямо този на "вярващ християнин" Всичко това поне на мен ми говори, че се намираш в един преходен период в твоя живот, след който определено ще разшириш своите възгледи, ще укрепиш и изчистиш своята вяра и това ще стане с едновременното разрешаване на същинския проблем (любовния триъгълник). Мисля, че процесът ще завърши около 35-тия ти рожден ден, но това го казвам от съвсем общи съображения. Ако имам дата, час и място на раждане, евентуално ще мога да коментирам малко по-точно и конкретно - при желание от твоя страна, можеш да ми ги изпратиш на ЛС. Поздрави и успех! P.S. Между другото, обикновено, ако помощта не ни е натрапена отвън, ами ние сме я потърсили и намерили, обикновено съдбата ни изпраща именно там, където е най-полезно за нас. Това може да бъде както намиране и отиване при съответен човек (лекар, психотерапевт, адвокат - въобще някакъв вид консултант), така и "случайно" влизане в книжарницата или библиотеката и погледа ни пак така "случайно" се спира на някоя съвсем невзрачна на вид или противоречаща на нашите досегашни възгледи книжка, намирането на сайт и т.н. Ако човек наистина е в нужда, няма да отхвърли тази помощ, дори и да му се струва неподходяща. Ако си позволи лукса да я отхвърли, значи има сили още известно време да страда и да се блъска сам, докато ... както казва майка ми "му уври главата"

Разбира се, че можем да помагаме! И не е нужно да сме по-добри, че да сме в състояние да помогнем на някого. А и помощта понякога може да се състои в една усмивка, одобрително кимване или топло ръкостискане...На себе си също е хубаво да помагаме. Наистина, колкото един човек е по-напреднал, толкова повече и по-добре може да помогне и хората дори инстинктивно усещат това и се стичат при него ..., но и всеки от нас, поне в едно направление е доста по-напреднал от повечето други и именно в тази област може да помогне също много ефективно. Но темата е наистина много интересно формулирана, може би дори в началото е била обратно зададена - т.е заглавието е било: Тогава вече нещата са в малко по-различен аспект и Ирена е искала да каже, че обратно - когато правим дори и нещо съвсем дребно и/или тривиално с любов, то ние по този начин, макар и без пряко да го осъзнаваме, но на практика помагаме и на себе си, и на другите, и въобще на света да стане "по-добър и бял" Напълно съм съгласна с нея Не бях прочела тази мисъл на Учителя, но макар да звучи направо плашещо, за съжаление е съвсем прав. Изпитвала съм го лично. И за неща направени от мен, и за направени от другите...

Подкрепям Ирена, аз не намирам форума за скучен, още по-малко за умиращ. Лично за себе си намерих и продължавам да намирам много ценни неща, които ми помагат в собственото развитие, върху които размишлявам и определено тук има много интересни и извисени хора, които не бих срещнала другаде в ежедневието си. Е, нормално е по това ваканционно време по-малко хора да участват, в сравнение например преди 2 месеца. Обаче aorhama зададе 3 други въпроса, на които кой знае защо никой не обръща внимание. Според мен той с формулировката на темата искаше само да ни подпали фитила и да ни даде летящ старт за трите по-сериозни въпроса. Ама нещо не се получава...

Силве, сигурна ли си, че ще зарежеш любимия, само защото ти е предложил брак? И ако да, тогава следва логичния въпрос - дали ти си го обичала така, както самата ти казваш: един живот в две тела/души? Между другото това "един живот в две тела ..." звучи много романтично, обаче на мен точно то ми се струва ограничаващо свободата. Всеки човек е дошъл на Земята да живее своя си живот и си има своя мисия. Колкото и това да е обвързано с живота/мисията/съдбата на някой друг човек, дори и сродна душа, все пак "един живот" - някак много ограничаващо. Това го казвам от собствен опит. Сега и двамата с моя съпруг сме доста по-различни хора, отколкото преди 15 години и всеки от нас се е развил в посоката, която е била приоритетна за него самия. И според мен така е най-добре. Иначе наистина не само брака, но и любовта ще ни ограничава и пречи. Какво ни е държало заедно през годините? Най-лесно е да кажа любовта, но искам да уточня, какво именно е спомогнало да я задържим при нас - това е доверието, толерантността, взаимната подкрепа, чувството за близост и съпричастност... Сигурно има и още, но в момента за това се сещам. В този смисъл съм съгласна с bee_bg, любовта се променя с годините и няма как да си остане същата - ние се променяме, светът също, точно за това и се разделят някои от двойките. И както той казва важното е да не изчезне първоначалната искра, т.е да запазим любовта жива, а не непроменяща се.

И аз мисля като Добромир. Съгласна съм и с Didi-ts. И бих искала да отговоря на Максим (а и на Мона, Силвия, ...): защо така в тази тема по-често пишат хора, които не са семейни? Ами за мен, Didi-ts, Донка, Добромир..., нещата са се поизяснили вече (за окончателно и тотално изясняване не може да се говори, най-малкото, защото всичко се променя и развива), включваме се с 1-2 поста и толкова. Обаче несемейните (и то с право) се чудят, клебаят, съмняват, анализират как е било при родителите им или в семействата на техни приятели и познати - съвсем нормално е! Припомнете си как сте се чувствали и какво сте мислили за нещо, което все още не сте опитали и какво след като вече сте го направили или го правите от много време. За всички неща в живота на човек има първи път - например за първи път тръгва на училище, за първи път прави секс, за първи път се жени/омъжва или ражда дете .... Е, как сте се чудили, съмнявали, колебали, дори страхували от някои от тези неща; по описание от другите и от наблюдения си изграждате една представа за нещото, обаче тя много често се оказва съвсем различна, от това, което после преживявате в действителност. Особено пък като си говорим за семейството, нещата никак не са прости и очевидни и въобще не опират само до любовта и свободата - за първи път съм изкушена да включа един цитат от книгата на А.Подводни "Завръщането на окултизма": "Тук има много трудности и на първо място това е извънмерната плътност и своеобразие на магическата реалност на всяко конкретно семейство, което създава двойно по-големи трудности. От една страна, тази реалност е много трудно да бъде разбрана от външен наблюдател, а от друга - за самите членове тя е дотолкова привична, че се възпри¬ема като въздуха, който дишаме, без да го забелязваме. Ето защо да се обясни (и да се разбере от самия човек) нещо за собственото семей¬ство винаги е много трудно - не на последно място и поради това, че тук той е лично включен и заинтересуван, но главно, отново по тази причина, е, че в настояще време няма (като изключим книгите на Карлос Кастанеда, но те са достъпни само за виждащите) адекватен език за описване на магическите реалности, както и за географията на съот¬ветстващите им положения на събирателната точка. Настоящият трактат представлява сам по себе си слаб опит за напредък в тази посока."

Ами на мен доста неща ми звучат противоречиво, особено това: Защо й обяснявате, че е нужно да се защитава, па макар и с думи? И въобще в гореописаната ситуация, Вашата дъщеря е била в ролята на нападателя, а не се е защитавала. Също така, защо Вие не се намесихте първа, преди другата майка да реагира и да предотвратите агресията, която дори явно сте съзнавали като потенциално възможна от страна на Вашето дете? По принцип, ако прочетете темата от първия пост до сега, ще можете сама да си отговорите на поставените въпроси. Особено ценни за мен са мнения на педагозите Донка, Багира, но също и на Кристиян, който както винаги разглежда въпросите в дълбочина, на Латина и т.н. Обясненията на детето са много показателни: Едно дете на 5 години не може да ги измисли само, то най-вероятно ги е чувало от най-близкото си обкръжение. Нещо повече, наблюдавайки как се развиват нещата при възрастните, то е убедено, че това е достатъчно като обяснение и дори като оправдание и причина да се държи така.

Аз знам за какво говори aorhama, защото съм минала през нещо такова, без да имам днешните познания и осъзнатост. Това беше отдавна, но явно процесите се изчистват или поне нормализират трудно. Няколко години след това имах един сън, в който почти на яве се чувствах парализирана от ужас от една особа, изглеждаща като жена. Но сега вече си мисля, че прабабата на Донка е била поне 99% права. А aorhama пък е много прав за "личното изграждане на вяра". Колкото до "низостта и тоталното отвращение", както казва той, просто повечето хора, докато не им се случи някоя случка (негативна), нямат склонността доброволно да почнат да се възвисяват и въобще в някакво отношение да си променят живота ... Та в тази връзка и черните учители са учители и от тях можем да научим също толкова много, само че по по-болезнен начин.

Да, прав си. Всяка от неговите "тайни" си е написана сама за себе си, той и без друго ги е подредил в отделни глави. Но от друга страна, макар че изглеждат откъснати, по принцип не си противоречат, напротив. А и книгата, и автора не претендират за цялостност и изчерпателност - ако беше така, то това щеше да е един сериозен опит да се поставят основи на едно Духовно учение например. На мен ми направи впечатление друго - не знам дали си чел и други неща от този автор, но тук той е доста по-различен. Това ми се искаше да разбера, дали и друг някой е забелязал? И ако си/сте забелязал/и, в каква посока се е променил според теб/вас?

Нужно ли е да са нови? А в какъв смисъл ги намираш постни? Аз по-скоро бих казала, че някои неща си въобразявам, че разбирам и ги приемам, някои не приемам съвсем, а някои дори не си въобразявам, че разбирам

Някой прочел ли е вече "Книгата на тайните - ключ към измеренията на живота" от Дийпак Чопра? Намирам, че е най-всеобхватната от всичко, което съм чела от него до сега. Ще ми бъде интересно да обменим отзиви и коментари!

Да, за съжаление, съвременният човек препочита да мисли и да анализира какво чувство или емоция изпитва, как ги изпитва, защо ги изпитва и т.н., вместо просто да си ги почувства, без да ги подтиска и без да ги подлага на дисекция от хладния си разум Когато човек има нужда от помощ, най-добре да я потърси на нивото, на което е проблема. Всяко въздействие от по-ниско или по-високо ниво е най-малкото индиректно и в много случаи неподходящо. Все едно ако знаеш, че леда се разчупва на парчета с чук, да се въоръжиш с чука и да тръгнеш с него срещу водните пари... Емоциите и чувствата, дори и тези, които сме свикнали да класифицираме като отрицателни, са част от спектъра. Ако се концентрираме върху по-светлата част непременно ще изпаднем в неравновесно положение, което едно, че не можем да задържим дълго време, второ - е, тук нещо ми се изгуби мисълта... Сигурно е била много дълбока, защото потъна и не ще да изплува, нищо, ще си остана с горните по-плитки мисли

Мога да ви дам идея как става по-леко и по-вкусно! Патладжаните не се пържат, а се пекат. След това се нарязват на късчета и се задушават с доматите, чесън и др. подправки на слаб огън, а аз по принцип зехтина и солта ги слагам накрая, най-добре след като се дръпне яденето от огъня. Да ви е сладко!

Добре, да предположим, че тогава. Но защо и как наистина? Каква роля е било нужно да изиграе егото? Аз съм сигурна, че егото не го е имало в началото, а се е появило на един по-късен етап, най-вероятно след опитването от Дървото на познанието и изгонването на Адам от Едем. Чудя се, дали именно егото ни държи впримчени в този двойствен свят, изпълнен с противоположности? Защото именно егото има амбицията и стремежа да изучава и преценява, като раздава етикети: това е добро, а това - лошо, това е малко, а това - голямо и т.н. Единната реалност, която ни заобикаля, включва всичко, без да дели нещата, без да ги поляризира, респективно конфронтира. Оттук и отговорът на въпроса на Tetrabiblos: Егото пречи да се измъкнем от представата, че живеем в един двойствен свят на противоположности, която имаме и да се доближим до Единната реалност. На колкото по-високо ниво на развитие е един човек, толкова по-трудно му е да дели нещата на добри или лоши, красиви или грозни и т.н. За това и духовните учения призовават да се откажем или поне да смаляваме егото си. Аз мисля, че е невъзможно то да се синхронизира с духовността, освен ако под синхрон не се разбира духовността да расте, а егото да се смалява. По същия начин мога да отговоря и на тези твърдения: Просто само егото има импулс към постижения, импулс да се докаже ... Ако започнем да му играем по свирката, може и цял живот да не можем да се пуснем от хорото. Или поне докато Животът/Съдбата/Бог не ни изправи пред очевидна дилема: или постиженията, или .....нещо, което цените повече от тях.

Да, това наистина е важно! Съгласна съм с теб. Това е валидно дори и за външните (физически) белези. Забелязала съм, че когато мъжът и жената си приличат, шансът да създадат дълговечна връзка е много по-голям и обратно. Също така не случайно се казва "Какъвто шефът, такива и подчинените му!" Интересно е обаче да разгледаме нещата в развитие. В началото са имали сходни качества, създали са семейство, работен колектив или др., обаче с течение на годините един от партньорите, съзнателно или не, тръгва да се променя в определена посока - тогава какво правим и какво следва?

Да Много точно и вярно!