Диана Илиева

За мен думата спорт е натоварена с малко негативно звучене. Аз предпочитам "физическа активност", което включва и гореспоменатите от някои участници неща - разходки, паневритмия, самомасаж, туризъм ... В спорта не ми харесва ориентацията към постижения - в смисъл към все по-високи резултати и/или към победа над "противника". Тръпка, както казва Благост, има, обаче аз не се чувствам особено добре след преживяването на такава тръпка - известно време след това се чувствам превъзбудена и разбалансирана. Фитнесзалите са вариант, при условие, че не си поставяме прекалено висока летва, но лично на мен не ми харесват - винаги, когато е възможно излизам на открито и предпочитам без или с минимум уреди... Що се отнася до децата, спортът е нож с две остриета - от една страна способства за изграждане на такива качества като издръжливост, постоянство, дисциплина, от друга (в нашето и без друго ориентирано към достижения време) ги стимулира още повече да гонят никому ненужни резултати и победи над "противника", дори с риск за чисто физическото си здраве. И за съжаление в нашия град почти всички спортни школи приемат и обръщат внимание само на тези деца, които ще носят успехи от състезания. В момента и двете ми дъщери след няколко проби/грешки в други спортове, които дори повече им допадаха, ходят на тенис. Треньорът им има чудесен подход към децата - всички отклонения в дисциплината, техниката, разиграването ... той коригира с шеги и търпение. При разговори с него, установих, че той се гордее колкото с успехите и медалите от състезания, толкова и с подобряване на физическото състояние на деца с наднормено тегло, дефекти в походката, нарушена координация и др.п. Бойните спортове наистина развиват чудесно физическото тяло, но без философията към тях, са си направо вредни, според мен. Много е интересно това, което е написал Добромир! Благодаря за информацията!

Да

Да, така е , нужно е време, за да установим, че всичко е на ред (когато действително сме били в служба на другите) - разминаванията са само привидни. Съгласна съм, че когато сме в група от единомишленици е по-лесно, но обикновено животът всеки ден ни среща с най-различни хора. Въпреки че на пръв поглед те не разбират и не "оценяват" нашето отношение към тях, нашето служене, то изиграва своята положителна роля. Ако имаме възможност да проследим процеса във времето, наистина ще се убедим в благотворното му влияние и върху другите, и върху нас самите.

Да

Да, много е интересно това, което пишат Добромир, Любо, Станимир! И аз самата имам подобни наблюдения и впечатления - благодаря, че ми помогнахте да си ги доизбистря! А аз си мисля, че и тестостерона, и естрогена не правят изключения - например май болшинството бизнесдами имат по-високо ниво на тестостерон, което си личи дори външно - постепенно започват да говорят с по-плътен глас, могат да имат проблем с окосмяването и т.н. Но по принцип исках да кажа, че поколение след поколение тенденцията за сближаване на половете се осъществява и по двата начина - и чисто биологично, и от социалните предпоставки. Защо обаче? - ето това е въпроса! Станимире, коя е тази "определена възраст" и еднаква ли е при различните хора, защото моите наблюдения не ми дават еднозначен отговор, а не съм чела нищо по въпроса?

Как именно я е изместила, че никак не ми стана ясно? То въобще всички постнати тук цитати от този автор ми звучат ... най-малкото странно

Какво влагаш в думата "проявен"?

Да

Не съм от посочените специалисти, но съм чела Дж.Грей и ми се ще да си кажа мнението. Според мен той наистина има много точни попадения на ситуации, в които милиони семейства изпадат и обяснява нещата от гледна точка на мъжката и женската психика. Но ми се струва, че неговите съвети и препоръки имат за цел да обяснят и облекчат взаимоотношенията мъже-жени, такива, каквито са били преди, а те точно през последните десетилетия много бързо се променят. Само преди век жените и мъжете са се държали по описания от него начин, не са прилагали авторовите стратегии и въпреки това са се разбирали нормално. Техните роли и функции в обществото са били строго диференцирани и този модел е съществувал поколения на ред, така че всеки го е възприемал добре, нямало е неразбрани и наранени. Нещо повече - най-вероятно това е бил оптималния модел, осигуряващ включително и чисто биологичното отцеляване. В момента обаче забелязвам едно сближаване на социалните роли на мъжете и жените, което изисква една промяна в техния мироглед и във виждането им за тяхното място и функция в света. Замислете се колко малко от вашите татковци (на по-възрастните във форума) и дядовци (на по-младите) са вземали по-съществено участие в отглеждането на децата например. Ами 99% от мъжете преди 1950 година не са се осмелявали и с пръст да докоснат новороденото, а сегашните татковци смело и отговорно още от първите дни сменят памперсите, къпят и т.н. И все повече жени са "мъжки момичета", с все по-голямо участие в стопанския и обществения живот. Жените, а предполагам и мъжете не се чувстват спокойни и сигурни в този преходен период. И на едните, и на другите им се струва, че във връзка с новите им (и непривични) роли и функции, нещо не е на ред, че "отсреща" не ги разбират добре, че не ги оценяват по достойнство, и като цяло и двете страни са неудовлетворени. Но щом ние, хората, се променяме, ще се променят и взаимоотношенията ни. И не е добре в този преходен период, да прилагаме стратегии, които ще помогнат за разбирателството между старите стереотипи мъж/жена. По-скоро е нужно да се помогне на мъжете и жените да се адаптират към този преход, да култивират в себе си необходимите нови качества, да усвоят нови начини за общуване ...

Много мъдрост усещам в думите на Ники. Иска ми се дори да помоля, Ирена, Благост, Станимир ... да прочетат още веднъж темата от вчера рано сутринта до сега, защото, колкото и да е странно, в техните собствени цитати виждам потвърждение на думите на Ники

Светът на духа, на душата на ума и на сърцето Ако ние се научим да обичаме себе си, освободени от условия и претенции, от модели за "добър", "красив", "силен", "правилно".... ще обичаме и другите така - без "аз/ти трябва" - само с "обичам = разбирам, грижа се и оставям свободен" - и себе си и другите.... Работата е там, че много хора и себе си дори не обичат. Сами за себе си не се грижат, сами себе си ограничават или дори наказват, вменявайки си чувство за вина например и т.н. Когато човек не може да обича себе си, не е възможно да обича другите.

Аз бях достатъчно ясен ) ''Разликата е в осъзнатоста само '' Осъзнатостта - добре, разбира се, тя е нужна. Но какво значи "Разликата е само ..." ? Само осъзнатост да имаме, достатъчно ли е? А и възможно ли е да се появи осъзнатост при твърдение от типа на:

Това е абсурдно или най-малкото смешно . Разликата е в осъзнатоста само ) Нито е абсурдно, нито е смешно, ами направо си е страшно, защото е вярно. Това, че (все още) не го забелязваме, вече е съвсем друг въпрос. И за съжаление всичко друго дори не е механичен начин на живеене - по-лошо е!

Да, и аз го искам и мисля, че не е утопия. Някъде бях срещнала изследване, че хората стават все по-красиви (в смисъл с по-правилни и хармонични черти, нещо такова), ама не се сещам къде...

.... Затова е нужен опитен, отговорен и любящ водещ. Същото важи за воденето и респективно развитието на всяка тема във форума.

Забелязвам, че повечето мнения определят основната причина за травми и комплекси в липсата на любов между родителите и въобще, че нещо куцало в семейството. Интересно ми е какви са наблюденията на родители, които имат поне две деца и които определено са имали налична подобна причина (например развод), как се е отразило върху всяко от децата им. Въобще няма да се учудя, ако едното дете го е преживяло тежко и се е сдобило с комплекси, а другото - не, или в съвсем слаба форма, а може дори и двете деца да не са особено травмирани. Причината, че в повечето случаи все пак развиват комплекси, уж в следствие на неразбирателството и развода например, трябва да се търси в това, че предразположени към такива комплекси деца се раждат в "подходящи" семейства. Аз мисля, че нещата не са толкова елементарни. Понякога детето расте без комплекси до около 7 години, след което получава ред такива, в сферата на общуване извън семейството и това ясно си личи заложено в наталната му карта например. При други хора забелязвам, че до към 14 години нямат съществени комплекси, а после им се появяват такива, свързани с взаимоотношенията между половете, при трети - до към 21 години нямат особени комплекси, а после им се появяват сериозни такива свързани с професионалната им реализация ... Много от нещата са заложени отнапред, софтуерът е написан предварително - това са предвидените за научаване уроци и ролята на семейството, учителите или обществото се свежда до това: да подадем ръка на децата си, за да преминат по най-лесния и кратък път, а не да се забутат в най-тъмната и забъркана част от програмата и да не зациклят (в някоя ситуация например - независимо дали приятна или неприятна), защото така няма да могат да приключат/излязат успешно от програмата. Това е и най-деликатната и опасна част от нашата мисия като родители, защото "с най-добри намерения" можем вместо да помогнем, да набутаме децата си там, откъдето трудно ще излязат. Универсални препоръки в помощ на родителя не могат да се дадат. Най-добре е, когато не е сигурен, просто да не се намесва в живота на децата си. Някъде по-нагоре в тази тема бях споменала, че е нужно да се отнасяме с децата честно и с уважение, да ги обичаме и окуражаваме, да определим едни достатъчно широко граници, които да следим да се спазват, но които се разширяват с израстването на детето и постепенно да му се доверим, че е станало една достатъчно укрепнала личност, която ще се развива самостоятелно и която ще продължим само да обичаме и окуражаваме, без да и се бъркаме.

Да, могат, макар че ако интересите им са близки има по-голяма вероятност за привличане. Обичта и трайния съюз обикновено идват след това и за тях еднаквите интереси не са от такова съществено значение. Бих искала да обърна внимание на това, че интересите на хората с времето се менят и/или развиват. Това не значи непременно край на връзката. Просто е нужна една прилична доза толерантност, която и без друго съпътства здравословните взаимоотношения. А на мен ми е интересно да общувам с различни хора (без да чувствам необходимост да правя секс с тях ), защото колкото е по-различен човека, толкова повече научавам от него. Много хора съдят за другите, имайки за критерий само себе си или в малко по-развит вариант - своята прослойка в обществото. От там идват всички недоразумения и разделения между хората. Между другото и аз бях научена от родителите си да избягвам по-различните от мен хора едва ли не като потенциално опасни. Това може би донякъде е полезно в детска или подрастваща възраст, но след това ... В момента мога с удоволствие да общувам с всякакви хора. Единствено не ми е приятно, когато понякога отсреща агресивно се опитват да ми наложат техния мироглед - тогава отлагам общуването за по-добри времена

Супер

Да

Човек не може да бъде енергийно независим и ако случайно успее да стане до максимална степен - подозирам, че ще започне да тъпче на едно място в еволюцията си, вместо да се развива! Независимост до една разумна степен е необходима, но не и като самоцел, а за да разполага човек с повече енергия именно за добротворство. Едно от малкото сигурни неща е, че без да се премине през пълната школа на Доброто, не може да се отиде отвъд доброто и злото. Това го знам първо от живота и второ, от големите Учители на човечеството. Г-н Верещагин и госпожица Ирина не ги познавам подробно и не бих ги коментирал... И аз съм на мнение, че човек не може да бъде енергийно независим. Ние, хората, както и всичко останало имаме енерго-информационна същност и плуваме в енерго-информационен "бульон". Чела съм книгата Освобождение от Д. Верещагин, от която нямам намерение да се ползвам по никакъв начин. За Ирина - не съм запозната и нищо не мога да кажа. Що се отнася до енерго-информационния обмен, то той, според моите разбирания, е най-близо до такива явления като дифракцията и интерференцията или резонанса при вълните, но мога да го оприлича и с топлообмена, като всяка енерго-информационна същност си има съответната структура, плътност, респективно пропускливост (например вълни с определена дължина преминават сравнително добре през дадена решетка, докато при по-плътна решетка почти напълно се разсейват) - всичко това, разбира се, е малко образно казано. Съгласна съм с написаното от Станимир: Дори бих продължила в същата посока - например всички ежедневни и рутинни действия като приготвянето на храна, почистването на дома и т.н. могат да се извършват както на много високо ниво (като някакво свещенодействие), така и на много ниско (да кажем, ако през цялото време сме изпълнени с досада, отвращение ...). И в двата случая оказваме силно въздействие на света, съответно положително и отрицателно. За съжаление далеч не всички и далеч не всякога усещаме това въздействие, макар че то понякога дори физически се забелязва например ако сме правили нещо на ниско ниво по не дотам добрите резултати (въпреки уж старателното изпълнение), по различните спънки и/или произшествия по време на изпълнението, по не доброто влияние на резултатите от нещото върху другите хора и т.н. И съответно обратно - ако сме правили нещо на високо ниво в буквалния смисъл на думата стават чудеса!

И аз мисля като shelter и hip - завършеното образование психология и/или психиатрия едва ли е нужно да е задължително при обучението за психодрама, то това се опитваше да каже и hip, а аз пък умишлено се въздържах да го кажа до сега, защото от моята уста щеше да звучи некомпетентно, а той е достатъчно вътре в нещата, именно с такова образование и стаж. И това изискване в никакъв случай няма да намали броя на табелките от посочения вид. А макар и рядко, но понякога зад такава табелка стои не шарлатанин, а много знаещ и можещ човек

А нужно ли ти е да я различаваш? Това са нормални процеси, дали ги разбираш или не, дали забелязваш начина, по който протичат и т.н. е все тая, те си текат. Например едва ли всеки път си представяш, как точно става топлообмена, та ти изстива чая в чашата?

:thumbsup: Да, много точно! Съгласна съм и с двете ви. А вчера се замислих над това, което подхвърли по-горе Мона: Имам хипотеза, благодаря, че ми подаде още едно парченце от пъзела!

Под наука разбирам стройна система от знания за света (или както е съвременното положение - за една част от него). И тъй като в действителност е трудно да се определи кое е знание и кое - псевдознание, най-малкото поради липса на достатъчно точни критерии за истинност, науките по-скоро представляват система от теории, които могат да се докажат/отхвърлят, използвайки т.нар. научни методи за изучаване на съответната част от света. Признавам, че не прочетох много от написаното от Д.Захариев, но ми направи впечатление, че обясненията му не разчитат на точност и последователност, а по-скоро на емоционално убеждаване на читателите; някои от аргументите му са съшити с бели конци, умишлено използва понятия, употребявани в съвременната медицина и психология, само за да звучи "научно", без да влага в тях същото значение... И пак казвам - може и да не съм права, това е моето лично мнение и никой не е длъжен да се съобразява с него. Пиша това, което е истина за мен в този момент. Ако е полезно за някого - добре, ако не - просто го пропуснете.

И аз искам да попитам нещо veselinvalchev: докога ще продължава да ходи при Д.Захариев или да си прави тест? Защото като прочетох това, което е написал: си мисля, че Д. Захариев си е направил чудесна машинка за пари. Аз поне не знам някой друг да успява да заработи за секунди минимум 5лв. А и нещо не си спомням П. Дънов или споменатия от Кристиян Лечител с главно Л - Христос да са имали подобен ценоразпис. Освен това надникнах в сайта на Д.Захариев - от това, което прочетох съм на мнение, че науката егология е всичко друго, но не и наука. Разбира се, може и да не съм права, но за съжаление останах именно с такива впечатления.