Диана Илиева

Именно "търсенето на Неговата правда" е настройката за която говорим

Разбира се, когато поискаш, си добре дошла Казваш компромиси, но според мен не компромиси, а толерантност е нужна - има разлика! Ла Горда при нас е точно така, но сме си заедно (вече 17 години) и се чувстваме добре! Когато се срещнахме и двамата бяхме атеисти с една слаба наклонност в мен към окултното въобще. Едва няколко години след като се оженихме нещата започнаха да се променят (т.е аз постепенно променях възгледите и мирогледа си). Така че, това го имайте предвид - човекът, с когото сте в момента и с който имате еднакви възгледи засега, в бъдеще може и да ги промени, или вие да промените вашите - и тогава какво?

Това бих искала да видя как става. Готово! Заповядай на гости и ще видиш Станимир е описал много точно нещата, а и ти самата си го казала - толерантност, това е. Между другото моят съпруг е много уравновесен и добронамерен като човек, има широки и разностранни интереси и за моя изненада понякога той по-точно усеща и разбира нещата и хората от мен, която уж се интересувам, стремя се да съм внимателна и будна към всичко, което ме заобикаля и т.н.

Кой е казал, че е грешка, ако човек търси успех и благополучие?! Би могло да е грешка, ако например нямаме чиста мотивация - например: търсим успех, заради самия успех, търсим благополучие само и единствено заради нашето си собствено благополучие, търсим само и единствено материалната страна на благополучието (и то пак е важно за какво именно я прилагаме след това - някои хора съумяват много добре да служат на Цялото и с парите си или другите си материални придобивки, тогава пак са на прав път). Единствено може да се каже със сигурност, че е грешка по отношение на това, че се "търси", т.е човекът силно иска, обаче не знае как да го получи и греши като пробва по неподходящи начини и в резултат хем нищо не постига, хем може да е навредил на себе си или на другите. Както май вече писах, с искане не става, нужно е да се настрои човек на подходящата "дължина на вълната" P.S. Сега погледнах последния постинг на bee_bg - защо да изключваме парите от схемата? Какво им е на парите? Парите са си пари, важно е нашето отношение към тях и как и за какво ги използваме. Да бягаме и да се плашим от тях е признак за едно нездравословно отношение от наша страна. Всяко нещо е добро, ако се използва за добро!

Да, благополучието е свързано (непременно) и с материалната независимост, която при съвременните условия се обезпечава с пари, но ... това е само една малка част от благополучието (благо - получил). Що се отнася до пари, които с една дума ще са в повече, за да се започне ново начинание или разработване на бизнес - да, може и това да се включи в благополучието (но не непременно). Тук вече нещата зависят от приоритетите на самия човек, от стремежите му, а също и от задачите, които той (по своя воля) си е поставил, а и Бог/съдбата/живота и кармата са му предопределили. Но дори и в този случай не е задължително "да се изцапаш в ямата", както казва N_Damianov, макар че възможността за оцапване наистина е голяма; това си е направо едно изпитание и то не в материален, както повечето хора си мислят, а чисто в духовен план. И кое е успех и кое неуспех в този смисъл е доста различно от общоприетата гледна точка.

А-а-а, такава интерпретация направо ми замирисва на провокация Първо - защо под успех и благополучие да се разбира само и единствено пари и като следствие да се вайкаме за изхрчването им? Второ - не било трудно да се настроиш, ами явно е трудно, щото ако беше лесно, сега целокупното население щеше да е затисното от гореспоменатите пари също като чичо Скруч. Трето - "настройка" на някакви си вибрации звучи точно като фокус-бокус-препаратус, а то в случая си е един, бих казала, чисто физичен процес, няма фокуси, няма магии и в този смисъл няма и кредити.

Да, най-вероятно не са си говорили буквално, още повече, че наистина има 5 години до 2012 ...

Да, Станимир е прав, освен това действията, за които пишеш LorDDemonic, опират по скоро до възпитанието (т.е моделът на поведение, както казва Станимир), а не до морала.

Може и да сме ненормални, ама с парите действаме точно така, както казва valentinus. А моят мъж явно е двойно ненормален , защото при него се наблюдава обратно пропорционална зависимост между сексуалността и намаляването на доходите му. Аз си го обяснявах много по-елементарно, въобразявах си, че е защото има повече свободно време и не е толкова уморен, обаче той бил просто сбъркан човекът - нищо, и така си го харесвам Виж, децата, си събират поотделно по някаква сумичка, която се захранва главно от получени левчета от баби, дядовци и т.н. роднини за някой празник, икономии от джобните и по-рядко "заработени" в някой извънреден ангажимент, освен разпределените им семейни задължения в поддържането на домакинството. С тия парички си позволяват по някоя глезотийка, която ние с баща им сме им отказали.

Чакайте, чакайте, я ме светнете по-подробно за връзката на любовта с парите? Питам съвсем сериозно и ще ви обясня защо. При мен и съпруга ми, нито преди да сключим брак, нито след това е имало някакъв проблем, въпреки че непрекъснато сме в неравностойно положение, погледнато спрямо доходите, като топката от време на време се прехвърля - т.е в определен период от време по-големите приходи има той, а през друг период е обратно. Чак се шегуваме - а бе, как не се случи, нито веднъж и двамата да имаме големи приходи, че да вземем да си направим една по-далечна екскурзия например ... Но и аз виждам, че при много семейни и несемейни двойки, това е проблем и то какъв! Крият си парите един от друг, всеки живее на собствена стопанска сметка, или се карат кой колко донесъл/изнесъл в къщи, кой харчи пари за децата и кой не - ужас! Аз се чудя, как в такава атмосфера продължават да са двойка? Може би при нас спасителния пояс е, че (особено откакто сме семейство, но донякъде и преди това) всички пари и въобще материални средства са накуп, никой не ги дели кое на кого е, кой колко е спечелил, колко е похарчил. Разбира се, предварително сме се договорили съответния приход/разход заслужава ли си, да го направим ли (особено за по-съществените неща).

На мен думата трябва не ми харесва; особено когато я изричат хора много под ранга на Учителя. Аз избягвам да я употребявам. А защо ли в много беседи забелязвам, че П.Дънов казва "нужно е да разберете ...", "нужно е да развиете в себе си ..." и т.н.? Или кой каквото иска, това вижда?

Да Не е лесно обаче винаги да си благосклонен и търпелив, поне на мен не ми е лесно На вас какво ви помага да успявате?

Чудесно е! Благодаря

Присъединявам се към това, което е казала Донка! Успех и от мен

Да, Донче, всичко е точно така, както си го написала! Не смеех да го напиша аз, защото Гарванчето е много млада и се опасявах, че всичко това ще й прозвучи доста тежко. Обаче ти си го написала много по-меко и благо, отколкото аз съм в състояние да го направя - дано разбере, ще й помогне много занапред. Ех, ако имаше и мен някой да ме посъветва така преди 20 години , но явно е трябвало да мина по по-трудния път.

От какво именно се опасяваш? Нютон и Айнщайн едва след задълбочените си изследвания в областта на физиката, са се ориентирали към религиозни и въобще духовни търсения, защо ли?

Ама, защо, и аз съм съгласна, че сме мързеливи! Не всички, но ... като цяло да. Въпросът беше да избистрим причините за този ни мързел, а ако можеше и да помогнем някак, за да помръднем в посока на по-голямо трудолюбие - супер!

Как наричаш това, в което вярваш - съдба ли? А възможно ли е да е едно и също с Бог?

За мен да се настроим на вибрациите на успеха и благополучието, означава да се научим да ги приемаме, да свикнем да ги допускаме в себе си. Защото успехът и благополучието са навсякъде около нас, ние буквално плуваме в тях, Бог ни предоставя всякакви възможности ..., но много хора живеят с едно ограничаващо разбиране, например, че не заслужават (по една или друга причина), че не е възможно и т.н. Уж искат за себе си успех и благополучие, а подсъзнателно сами се отдалечават от тях. Затова именно е необходимо да се "настроим на вибрациите", иначе ние волно или неволно ще отблъскваме успеха и благополучието от себе си. Само когато сме се настроили, ще живеем в унисон с тях, ще трептим/звучим с тях То между другото нищо не става с искане. За всяко нещо е нужно да се настроиш по подходящ начин (и много често е по-точно да се каже "да се потрудиш да се настроиш), за да се появи и задържи то трайно в живота ти. Защото именно това е трудното - да промениш себе си в избраната посока, след това всичко (и в материален, и в духовен аспект) идва автоматично, дори без да го искаш и търсиш - и хубаво, и лошо

Да, това е интересна тема за размисъл. За това ли се казва "хората трябва да се родят от Вода и Дух", т.е от Светлина и Дух? Процесът на чистене? В случая сигурно, за да ни стане по-ясно, по-близко до настоящите разбирания и възприятия - както използваме водата за изчистване на материалното си тяло, така се използва "светлината" за почистване на душата ... Той казва огън, светлина, горене - явно нямаме точната думичка за това, което Учителят се опитва да ни обясни. От друга страна "както водата утолява нашата жажда", а същевременно водата е основна съставка(колко беше към 70% ли?) на нашето материално тяло. Тогава аналогията е, че нашето душевно тяло е изгрдено основно от светлината, "храни се" с нея, "чисти се" с нея и т.н.

Благодаря, tzveti, ще се запозная с публикациите на М. Тун

Мона, бях сигурна, че ще реагираш така! Но за лошото "наследство" от соцвремето някой по-нагоре вече сякаш спомена. Разбира се, че го има и него. Всички знаем бисерите от типа на: "Аз се правя, че работя, те се правят, че ми плащат" и "Какво се напъваш, да не е твое, държавно е ..." Просто за антимотивацията не може да се каже - ето, това е единствената причина! Тази, за която казах аз, е само една от многото. Затова и уточних " ...донякъде ... и от ..."

А как стои въпроса с увереността при децата? Защо някои са по-уверени, други - по-плахи и колебливи?

Антимотивацията донякъде се насажда и от медиите - рекламни клипове и разни сапунени сериали са пълни с хора, които като че ли по цял ден или пазаруват, или пият коктейли на зелена морава или на плажа, или ходят на ресторанти, или ... Разбира се, основната идея е да се събуди консуматорската страст (особено в рекламите), но подтекста е, че някак междудругото трябва да си изкарваш парите или ако може дори просто да ги получиш отнякъде (наследство, късмет ...), а през голямата част от времето да се отдаваш на всевъзможни "удоволствия", колкото по-скъпи, толкова по-добре, дори и ако тези скъпите не са ти точно по вкуса ... С една дума натрапва ни се, че не е модерно да се работи ...