Диана Илиева

ще се опитам да сложа началото, пък който иска - нека се вкл. ще се радвам ако ударите по едно рамо Ами, да се включа и аз тогава - кръстът е символ на материята, материалното, не случайно според мен е от ляво; като аналогия левият дял от нашия мозък е свързан с предметното мислене и по принцип (поне засега) е по-развит, по-активен ... Звездата на Давид - честно казано за първи път я виждам така с черта по средата. Освен това, което сте написали за нея, забелязвам че около нея има изрисуван кръг и едва след това са лъчите - това ме навежда на мисълта, че това е по-скоро символ на душата; съответно й е дадено мястото от дясно, но е разположена на същото ниво, защото е по-близо до материята и също не е вечна и неизменна като Духа ... Горе фигурата не я възпиемам като кръг, а по-скоро като точка (бялото е плътно и еднородно) и в този смисъл го тълкувам като символ на Духа; затова е и така разпложен - на по-високо ниво и по средата между материята и душата, т.е прониква и двете. Крилата? - Духът е изобразяван и като гълъб, може би затова ... Също за човек, устремен към Духа, казваме, че е извисен, издигнат ...

Според мен в хороскопа на практика няма отпечатък на кармата. Не случайно казват, че хороскопа на светеца не може да се различи от този на престъпника. За кармата по хороскопа може да се съди само косвено.

Аз нещо не разбрах - защо съпоставяме нищото точно с битието? И после - дори да са във взаимодействие, не е задължително едното да произлиза от другото, т.е могат например да са породени едновремено и тогава по-скоро ще е нужно да търсим източник, а не посредник. Ето, Ники дава и друго предложение ... удачно според мен. А и от предишния ти пост: Според мен тук работата опира пак до тази прословута нула, която ме занимава от известно време. Не знам откъде си сигурен в това, че в цялото мироздание няма и следа от съществуване на нищото, обаче аз съм сигурна, че не бива да описваме/отъждествяваме нищото с отрицанията на това, което познаваме, а по-скоро именно с нулата. Отрицанието си е отрицание, то е обратното на положителното. А нулата си е само нула (няма отрицание) и на практика Е нищото. Съжалявам, ако ви се струва, че излизам от темата, обаче аз си мисля, че това е важна част от това, което обсъждаме.

Благодаря, Ася! Сутринта се опитах, но не можах да открия точната беседа.

Дата: 15.11.2007, Четвъртък Цвят: Тъмно син Планета: Юпитер Песен: Той иде Храна: картофи, тикви, бамя, мляко, фъстъци, растително масло, орехи, бадеми, маслини, жито, праскови Мисъл за деня: В духовния свят черният дроб представя онези материали, от които са направени чувствата. Черният дроб е онази материя, от която Бог е създал света. Господ е създал света чрез черния дроб. Какво ще кажете на това отгоре? Знаете ли какви киселини, какви сили са действали при създаването на черния дроб? Той ще ги отдели. След това ще каже на другите: „Аз свърших своята работа.”

Ами тя самата тема беше така поставена: И в такъв случай дали ще обясним как си го представяме, дали ще даваме дефиниция - нещата са близки: просто първото може и да не е толкова изчерпателно и точно, но по принцип и при двете описваме нещо непознато с помощта на други вече познати неща. Затова и valentinus е казал Велик Архитект, а аз мога да кажа например Велик Програмист (не за друго, ами защото е по-близко до моето светоусещане), bee_bg на практика е казал Великия Основоположник и Създател и т.н. И всички се въртим около Истината и се опитваме да я предадем с думи, обаче както вече стигнахме до единодушие (в една друга тема) с думи не става, нужно е Слово, а то пък е поставено на много висока лавица и колкото и да се надигаме на пръсти, трудно го достигаме ... В крайна сметка - или ще използваме думи и наистина всеки ще опише простичко той какво усеща, разбира и т.н., или ... ще си мълчим както казва bee_bg

Е, Орлине, след твоя пост разбрахме според много науки и т.н. какво според ТЯХ е Бог, само дето не разбрахме какво според ТЕБ е Бог

Да, явно затова с лимони (подобното се лекува с подобно) - киселият човек ще се излекува с кисели лимони

Защо да е жалко златното сечение? Съгласна съм с Кристиян: По принцип темата е зададена предимно за човешката физическа красота, но тя може да се обобщи и за всичко останало. Най-общо за мен това, което е по-близо до хармонията е красиво,а това, което е по-близо до хаоса - грозно. В такъв случай смисълът е да се стремим и да се доближаваме до всеобщата хармония. Една моя приятелка изследва какви "форми" има звука (има намерение да прави научна дисертация за това) и съвсем очаквано за мен се получило следното - това, което ни звучи хармонично като мелодия, изчертава (на осцилоскопа например) една сравнително проста и пропорционална (т.е красива за окото) фигура и обратно. Дори нещо любопитно - когато изследвала човешки глас - "красива" фигура правят гласовете на спокойни, уравновесени, добронамерени хора и обратно; но и при тези хора фигурата се "деформирала", ако лъжат например... Така че, красотата на всяко ниво има смисъл, тя е важна - за мен има знак за тъждественост между тези уж различни за нас категории красота=хармония=любов=истина ... И ние по-скоро я усещаме, отколкото да я мислим. Нашият разум (или по-точно нисш ум) само може да се опита да ни наложи някакви измислени критерии за нея, което по пътя на своето развитие всеки ще преодолее

Максим, твоите постове предизвикват такава реакция в другите, защото тук-таме вмъкваш някои твърдения от типа: с които им опонираш (забележи - започват с "но") и съзнателно или не се опитваш да внушиш, че с партньор все пак по не е добре. Тези твърдения според мен слагат изкуствени тежести от едната страна на везната , защото ако сериозно се замислиш, тези хора, които не са щастливи с партньора си, щяха ли да са щастливи сами? Или пък - кое е "истинска голяма" крачка, наистина ли трябват жертви за нея и т.н., защото според мен жертва е, когато на човек много му се иска нещо, но "геройски" устисква и не си го позволява ; тогава обаче е много съмнително прави ли въобще крачка, защото на практика този човек си е подвластен на разни желанийца и не е ясно дори, докога ще може да устисква Друг е въпросът, ако на теб, както казваш, действително не ти се иска да бъдеш с партньор, но тогава пък това не е жертва от твоя страна, нали? Ако на теб хич не ти се иска, да направиш жертва за теб ще бъде това да се ожениш

Аз харесвам книгите на Жан Спилър - Духовна астрология и Астрология на душата. Много точни наблюдения относно слънчевите и лунните затъмнения според мен. Само чрез тях мога да си обясня някои необичайни сходства в моделите на поведение или наклонности при хора от различни знаци, асценденти и т.н

Прозявката за мен най-общо е едно засилено приемане на енерго-информационен поток. Прозявайки се, ние на практика вдишваме по-дълбоко, поемаме повече въздух и на чисто физиологично ниво приемаме повече кислород, но освен това приемаме и повече прана/ка/чи/или както искате го наречете, на практика енергия+информация. Само като се замислим, кога започваме да се прозяваме - когато сме уморени и/или ни се приспива, (а се опитваме да сме бодри/будни); също така, когато "изгорим" доста енергия при силно притеснение, или ядосване или нещо друго, тогава след като ни се поизчерпи енергията, започваме да се успокояваме като ... започнем да се прозяваме; също така след среща със силен енергиен вампир, при урочасване и т.н. Приетата отвън енергия/информация едновременно ни зарежда и помага за хармонизирането ни. Сещам се за баячки/гледачки - на тях също им е нужна и енергията, и информацията... Когато човек знае това, при разни подобни състояния/събития сам би започнал да се прозява - телата ни си знаят как да го правят. А ако имате опит с някоя дихателна техника, тогава правете нея и няма да има нужда от прозяване.

Да, аз съм по принцип "ЗА" намаляване на работното време. Обаче не мисля, че щом са си "извоювали" 7 часов работен ден, това автоматично е довело до повишаване на, както казваш, КПД-то. Щеше да е много лесно (и чудесно), ако ставаше така, но не става. Когато производителността на труда скочи примерно 2 пъти, няма да има проблем да се работи вместо 8 часа, дори само 4. Тогава всеки от нас пак ще допринася толкова, колкото преди за 8 часа. Същественият въпрос обаче е: как да се повиши производителността (КПД-то)? И това вече е комплексен въпрос, който засяга преди всичко нивото на съзнание на всички хора. О, производителността на труда в Ирландия е в пъти по-голяма от тази в България (за Кипър нямам данни). Но ако продължаваме да работим по същия начин, с тези технологии и при такава организация и качество на труда, след 5 години можем да доближим единствено Португалия (и по производителност и по заплащане).

Да, и аз благодаря на Иво за този сайт!

Аз за разлика от всички преждеговоривши не съм убедена в "силното и интересно" влияние на Плутон. Включително съм разглеждала такива карти, които са по-близо до действителността, ако "премахнем" Плутон. Точно по тази причина се бях заинтересувала от древноиндийската астрология, в която Плутон липсва, но след него според индийците има още три други планети. Някои от сериозните и/или катастрофични събития на Земята могат да се обяснят по-добре с тях, отколкото с Плутон. P.S. Това, за което говоря, беше още преди да отнемат статута на Плутон като планета. Така че, решението на астрономите за мен беше като едно потвърждение на моите наблюдения. Знам, че всичко това ви звучи много еретично, но ако желаете, може да опитате да разгледате няколко хороскопа без Плутон, а за някои съдбоносни събития да потърсите влиянието на другите три планети. Пък ако не желаете, продължете с Плутон, той е достатъчно голямо тяло в слънчевата система и определено ни влияе, просто не толкова силно според мен.

Ами да, както казва Атлантида, явно всички сме от един клуб - при мен Регул е точно на Мидпоинта на Луна/Уран. Направи ми впечатление, че имам по една неподвижна звезда на всички Мидпоинти на Уран с личните планети, обаче не мога да си ги изтълкувам Алиот при мен също заема много важно място, но проблемът ми е пак същия Това за орбисите е важно, обаче специално при мен или има съвсем точно попадение (разлика няколко минути) или въобще няма такова

Да, Донче, така е важно е да се науча винаги да гледам на нещата от различни ъгли - само тогава "видяното" е най-близо до действителността.

Ох, ето това последното: го разбирам, но лично на мен ми е най-трудно. Вие как го прилагате?

Ето, точно такива изрази като наистина звучат както каза някъде по-горе bee_bg. Бориславе, убедена съм, че ти точно така ги усещаш нещата, живееш ги, както се казва, но на много хора наистина би им прозвучало малко високопарно и отвлечено. За да е полезно едно знание и опитност и на други хора, е нужно да се изразяваме простичко и достъпно, по начин близък на повечето от съвременниците ни. Мога да си представя какво би се получило ако Учителят Дънов или Исус Христос са казвали това, което те усещат, разбират и знаят, точно по тази причина са говорели иносказателно, с притчи и т.н., но да не се отклонявам от темата

Да, така е, съгласна съм с теб Но разбирам и Васил, защото наистина много хора не действат разумно, ами са склонни да се поддават на разни свои импулси или на чужди призиви да "се борят" или "защитават" нещо уж голямо и съществено; втурват се да правят недомислени неща в името на някоя кауза и така хем пропускат дребните, но важни неща в своя живот, хем дори могат да навредят на себе си или на другите, а дали и колко ще допринесат е съмнително... Благодаря, Ася!

Да, съгласна съм! Иначе се оказва, че само ей така си приказваме ... сещам се за една песен май на Милена: "Искам, искам и все така заспивам..."

Благодаря за интересната информация на всички, писали до момента! Аз не съм се занимавала до сега с това и определено ме запалихте. А можете ли да препоръчате литература относно темата?

Съгласна и при мен е така, обаче нещо и по книжарниците не съм я мяркала, иначе щеше да ми е вече у дома. Дано да е издадена скоро, ще потърся издателството, за да мога да си я поръчам.

E, защо да е само за вярващите и защо да е абстрактно? Просто си представи, че повечето си говорим за едно и също нещо, но наричаме нещата с различни думички. Обаче какво е по-важно - думичката или същността на нещата? А може би просто аз имам опит покрай съпругът ми атеист (както стана дума в една друга тема) и лесно си превеждам от един "език" на друг и не се смущавам много от разни терминологични недоразумения. Освен това силно се изкушавам да сложа атеист в кавички, защото и атеистите вярват в същото Нещо, обаче Го наричат по друг начин. И болшинството атеисти дори не желаят да си изяснят докрай своите възгледи за живота по простата причина, че колкото повече се замислят по въпроса, толкова повече им се избистрят едни работи, дето много не им изнасят ... А също така дълбоко в душата атеистична дремят едни такива хубави неща като интуиция, вдъхновение свише, смирение, състрадателност, които си се проявяват най-редовно, особено ако не подплашим атеиста с тези неприемливи за него думички

Чела съм доста неща от Х.Хесе и съм му фен, но тази книга не съм. Може ли да се изтегли от някъде?