Диана Илиева

Ами, аз направо съм респектирана - Никола Дамянов има готово решение по всички въпроси и то структурирано по точки: 1, 2, 3 ... Но аз пак ще попитам (както в темата за идеалното семейство) - в твоя живот направи ли това, което съветваш Еси, по кой вариант се развиха нещата при теб, лесно ли ти беше, успешно ли се справи с изпълнението на тези стъпки, ако да - как го направи и т.н. Защото всичко това, което пишеш звучи добре (макар че не с всичко съм съгласна), но изглежда така малко сухо, схематично ...

Присъединявам се към въпроса на Добромир. Също така с това, което е написал Станимир съм съгласна, но бих го продължила в посока, че например предоставянето на нужната информация в точния момент не е задължително да се нарече съвет или нарушаване на свободната воля на човека. Дано да не съм ви разбрала правилно, обаче от някои мнения ми лъха на идеята "да бъдеш по-католик от папата".

а когато се появи такава и е нечестна тогава какво правим? Да, вярно, бизнесът е малък. При големия бизнес не би трябвало да има промени в правилата, дори малкият бизнес по принцип е по-уязвим, но все пак не мога да се произнеса със сигурност. А конкуренция дал Господ, включително в момента, в който на хората им се стори, че ние някак прекалено добре се развиваме, изникнаха като гъби още, и още ... И методите им не са от най-чистите, обаче аз съм си спокойна, именно защото не го правят сериозно, професионално, ами с разни нечестни прийоми, с които трайно не можеш да се задържиш. В най-добрия (за тях) случай успяват да ми нанесат някоя дребна, незначителна щета, след което истината излиза на яве и аз се оказвам дори в още по-добра позиция, без да правя нищо по въпроса Просто при всички обстоятелства (дори и когато не ми изнася особено) запазвам своята добронамереност, коректност и т.н. - тогава дори и при възникнало някакво недоразумение, проблем, нещата в крайна сметка приключват добре.

Предполагам, че аз отговарям на тези критерии, които си поставила във въпроса си. Навремето, когато много кардинално смених попрището си, постъпих по начин, близък до този, който е описал Кристиян (направих го спонтанно, така ми идваше отвътре, не знаех нищо по въпроса "Как се успява?"). Наистина работи, както и Ради потвърди. Аз бях убедена, че това ми харесва, че мога да го правя добре и с тази ми работа ще бъда полезна и ще помогна и на хората-мои клиенти също да успяват повече, защото същевременно в тази област в нашия град не се предлагаше (и май все още нямам сериозна конкуренция) нещо такова, още по-малко на добро, професионално ниво. Представях си, че работата се разраства, че клиентите са доволни от моята работа, че имам способни служители и им осигурявам добри заплати, но от "скромност" за себе си виждах съвсем малко по-високи доходи. Е, точно така стана. Доста по-късно осъзнах, че тази скромност е по-скоро някакъв комплекс, някакъв псевдоблагороден модел на поведение и си е направо вредна - умишлено нарушаване на съотношението дал/взел, но това вече е друга тема. За начинанието също се изискваха пари - намериха се много лесно и се оказаха по-малко, отколкото можеше да се предполага. Е, ако бях започнала с повече пари, сигурно щеше да е по-лесно и по-бързо, но нямаше да е толкова естествено (за мен) като развитие и току виж, можеше да я оплескам - човек наистина е нужно да започне да управлява първо по-малко пари (както каза Добромир), да се научи да го прави добре, нататък вече всичко се подрежда ... Успех!

Съгласна съм с Кристиян за това, че всеки човек си има скала от-до на петте си сетива, с които регистрира външните събития. Сигурна съм, че действителната скала, с която разполагаме е доста по-широка от обичайната, с която сме свикнали да си служим - доказателство за това е пример 2 на късметче, а и всеки от нас предполагам има под ръка такива примери или дори собствен опит. Сега дали на всички хора по презумпция са еднакво широки скалите - не знам. Но по-интересно ми е откъде-накъде се е появил този обичаен диапазон на възприятие и защо е приблизително еднакъв за 99% от хората? Синестезия - не бях я чувала тази дума, но ми е ясно какво имаш предвид: аз например мога да усещам топлината с обонянието си като мирис. Виж за 6-тото чувство съм на малко по-различно мнение. Ако приемем, че това е сетиво, предназначено за комуникация с Твореца, защо залагаме по подразбиране, че то се дарява? А ако ли е така, то Кристияне, това не е ли в противоречие с тезата, която защитаваше в някои други теми - като Клиника за алтернативно лечение, Заплащане при астролози, лечители ... Според мен то може да е в някакво латентно състояние - недоразвито, заспало и т.н. (а по мои разбирания по-скоро - забравено), но си го имаме и се проявява в момента, в който решим, че го имаме и че искаме да си служим с него. Друг е въпросът, че тъй ако не сме си служили с него (поне в този живот) и не сме наясно как точно да си служим, това ще е доста странно за нас; човек може дори да реши, че нещо не му е наред. Също така ако се впуснем да го ползваме, без обучение или без инструкция за употреба, ще бъдем в ситуацията на човек от преди хиляда години, изправен пред един телевизор - ще натискаме и въртим копчетата и ще се ужасяваме, че нещото вместо нормален звук, реве оглушително, или говори на други езици, или мълчи... Освен това съм на мнение, че понякога "получаваме" и неща, които още не сме готови да понесем, но тогава пък винаги можем да се надяваме на "разбиране" от страна на Твореца - също като най-новите електроуреди с отложен старт

Да съгласна! И точно на време и на място, че малко залитнахме ... А хората направо да си го кажем не са равни и то във всяко едно отношение (освен по онази искрица Божия, скрита във всеки), макар че това звучи лошо, несправедливо и ... представям си сега какви реакции ще има. Обаче си е така; йерархиите съществуват и при нас (нямам предвид тези, създадени от самите хора).

Да, съгласна съм с това. Обаче сме имали поне няколко хиляди години да се научим (а най-вероятно и много повече), пък не сме мръднали много-много в правилната посока сякаш. Затова и продължаваме да сме потънали в проблемите си или поне повечето от нас. Единствено подобряването на разбирането ни за живота и света въобще може да разреши този въпрос. И докато се намираме тук, на Земята, си струва да работим именно на това поприще. Точно в това виждам и основната функция на форумите в този Портал за съзнателен живот и въобще на целия сайт - поздравления за което

Да, това е най-важния въпрос за нас, защото сме тук. В следващия цитат също има един отговор: Ние, хората, не искаме да страдаме. Но явно е нужно да изтърпим едни разумни страдания, които ще допринесат да добием една друга форма, друг вид, по-добър, по-полезен; страдания, които ще доведат до повдигане на човечеството.

Благодаря ти, Донче, че отвори тази тема, защото наистина има нужда от уточняване и изясняване на нещата (че малко се получиха едни недоразумения в една друга тема)! Цитатите, които е дал Иво много добре изясняват разликата между високия идеал по принцип и това, което ние се опитваме да наложим като критерий на околните. Много е важно да се стремим към високия идеал, да го прилагаме в живота си! Този, който няма идеал в живота си - ами, в същност на къде е тръгнал? - най-малкото не е ясно. Съвсем друго е обаче да изискваме и да налагаме на всички и всичко около нас да бъде идеално. И то по някакъв дефиниран от нас идеал. А ако на хоризонта не се очертава никакъв идеален човек, който да е подходящ за приятел, колега, съпруг - значи, седим си самотни ли? Или оглеждаме се и не намираме никаква идеална по нашите критерии работа - значи, стоим си безработни ли? и т.н. Аз самата не съм идеална. Стремя се към определен идеал, да, обаче не съм го постигнала за себе си. Другите около мен също имат идеали. Но дали техните съвпадат едно към едно с моя? Едва ли. Дори и когато гледаме приблизително в една и съща посока, пак ще има известни разлики, най-малкото поради различия в еволюционното ни ниво. От тази гледна точка е дори вредно да налагаме нашия идеал на околните и при взаимоотношенията си с тях. Да се стремим към най-доброто в живота си според конкретните ни разбирания в момента - само това можем в действителност да правим и точно към това апелира в горните цитати Учителя!

Нормално. Когато човек сам не си създава условия да прави нещо, което е съществено за него, съдбата го побутва в правия път включително и чрез някоя болест. Забележи, че и болестите, които цитираш не са от най-тежките; т.е искам да кажа, че по-скоро са такива, които да те откъснат за известно време от уж наложителните ежедневни ангажименти, а не чрез голямо страдание да те принудят да преосмислиш нещата. На практика с известно лъкатушене, но всеки следва неговия си път. Например въпросът с гурбетчийството при теб се е разрешил бързо и без много голямо кривване в страни. А можеше да отидеш в чужбина и чак там да установиш, че има неща, които не харесваш, чак тогава да ти се избистри отношението...- явно наистина си късметче

Май-май всички си ни смъмрил подред - кой за едно, кой за друго, а мене най-много. Но, както казваш ти - няма проблем. Сега ти се извиняваме подред, че не можем да отговорим на високата летва, която си поставил -sorry Но, все пак, сигурен ли си, че това идеално семейство, което описваш, е реално осъществимо - сега, при сегашното ни ниво на развитие? А ако допуснем, че всичко може да се подреди точно така, както си го описал, включително като развитие във времето, то тогава много важно е кой е партньора. Може би ще възникне едно голямо затруднение в откриването на партньор? Тогава? Как да постъпим?

Да! Именно цялостен! Много често пациентът споделя със своя лекар или психотерапевт не само своите психични или соматични проблеми, но дори и проблеми, свързани със семейството или работата или др., като на пример казва: "Не ми стига това и това, ами и в работата се случва еди какво си, или в семейството еди що си, което изисква от мен ... или което не ми позволява да ... или ... Та ако се излекувам, по ще мога да се справя и с другите си проблеми, а сега болестта/псих. разстройство ме затрудняват да действам ..." И въобще не си дава сметка, че всички тези неща са свързани и най-вероятно болестта му се явява по-скоро следствие на другите проблеми или напротив служи му като един вид извинение, че не желае да разреши другите си проблеми. В тази връзка мисля, че това, което предлага Добромир като една комплексна помощ за хората, е най-добрия вариант на сегашното ни ниво на развитие

Атлантида, и аз заложих като теб 5.30часа, но като видях как са разположени планетите и неуточниния час от 5.00 до 6.00, то според мен е много важно да се направи ректификация, която в случая би могло сравнително лесно да стане. Защото един малко по-различен час би довел до някои съвпади с асцендента (а той се отразява и на външния вид), което би променило много картинката. В долната граница на посочения интервал на раждане дори няма интерсептирани знаци.

Ако кажеш коя сфера от живота те вълнува преимуществено, ще стане по-лесно/бързо.

Да, съгласна съм с valentinus и Иво! Никола, ти ми приличаш направо на режисьор на филм или поне така звучи това, което пишеш и което искаш да направиш. Партньорът в този филм/живот трябва да е напълно съгласен да играе ролята си и то точно по нашата свирка (т.е идея); той и във времето трябва да се променя пак по наша команда. Като се има предвид, че и първоначалният идеал за семейство не е бил негов (защото това е като пръстовите отпечатъци -няма двама души с абсолютно еднакви представи за семейството) ... ами много хипотетичен става този партньор. То май дори обикновен актьор няма да може да се впише в образа, ами по-скоро е нужна марионетка... Пък, знам ли може и да съм просто по-песимистично настроена... Интересно ми е, ти така именно ли си постъпил в твоя реален живот? Ако да - моля те, да споделиш, това за мен ще е интересно, а за тези, които още не са създали семейство - полезно!

Здравей, Теодора! Харесва ми тази тема! Ти питаш: Според мен всичко това, което си изброила или общо казано - подобрените условия на съществуване на човека водят до бързото нарастване на населението. Знаем, че при осигурени добри условия популацията на мишки/зайци или какъвто и да е размножаващ се вид нараства не линейно, ами по експонента. Също така знаем и какво ограничава прекомерното увеличение на популацията - най-вече някой неин естествен враг или изчерпване на ресурсите, осигуряващи добрите условия. А технологиите поне за сега съм на мнение, че това е компенсаторна реакция на хората, на обществото по-точно. Ще дам един пример. Преди 100 години почти всеки фермер, наблюдавайки небето, луната, изгрева, залеза, вятъра, птиците и т.н. е могъл да си направи доста точна краткосрочна, че и средносрочна метеорологична прогноза. Сега обаче 99% от хората разчитаме на прогнозата за времето Мога да дам и друг пример - преди 1000 години лекарите не са разполагали със съвременните рентгрни, скенери, ехографи, лабораторни анализи, но само по външния вид, цвят, мирис, пулс и т.н. характеристики на човека са умеели да поставят точни диагнози и без да разполагат със съвременната медицинска апаратура и фармацевтика - да лекуват своите болни. В почти всички области от живота могат да се дадат сходни примери. И се получава един порочен кръг - колкото повече използваме технологиите за набавяне и обработване на информация, толкова повече губим способността си да извличаме и ползваме информация направо от природата. Аз не случайно отворих темата за Леонардо да Винчи, защото според мен тези последни 50 години, които споменаваш, са само началото на края, а истинското начало започва горе-долу от началото на т.нар. от нас Ренесанс. Ще ми бъде интересно да чуя и вашите становища независимо в коя от двете теми ще се развие дискусията

Еси е права, че ако се опитам да се изкажа подробно, ще се получи цяло есе по темата. Ще се опитам по-накратко. За мен словосъчетанието идеално семейство няма конкретен смисъл, направо ми звучи абсурдно. Първо никой и по никакъв повод не е предвидил семейството да бъде идеално. Дори няма такава опция към него. По въпросите от 1 до 5 какво искам/мечтая аз или някой друг не е толкова важно. По-съществено е какво е преценила Съдбата/Кармата/Бог по тези въпроси. Животът ни поставя не до идеалния, а до подходящия/нужния партньор, дава ни толкова и такива деца, колкото и каквито е необходимо и т.н. От наша страна пък ние можем единствено, ако съдбата ни е поднесла лимон, да се постараем да си направим от него лимонада. Що се отнася до моето семейство - аз си го харесвам, но то в никакъв случай не е идеално. Доста неща научихме с моя съпруг, доста трески си одялкахме, не беше лесно, а по-скоро интересно (особено погледнато от дистанция), но между нас има една спойка, която никога не се е губила. Това е в най-общи линии. За семейния егрегор, кармичните причинно-следствени връзки и т.н. въобще не ми се подхваща, но ако искате можем да задълбаем в тази насока. Сега, в поставянето на темата обаче беше споменато Нека да пофантазираме - това вече е съвсем друг въпрос, обаче той ще е доста далеч от действителността и не виждам никаква практическа полза от това. Разбира се, който има желание, може да фантазира.

Информационният взрив, за който пишеш, според мен се е развил като един компенсаторен механизъм. Т.е колкото повече губим връзката с "космическия сървър", както казва Кристиян, толкова повече се опитваме да го дублираме по наш, човешки начин. И честно казано в технологията вече сме доста добри, но има два проблема - в съдържанието и в достъпа до информацията. При Бог такива проблеми няма - всичко е много добре отработено: всеки човек, според специфичното му ниво на развитие, задачи, и т.н. получава само това, което му е нужно, нито повече, нито по-малко, и като качество, и като количество. Друг е въпросът вече дали получателят въобще осъзнава това, което е получил, а може и да го осъзнава (поне смътно), обаче да не знае какво да прави с него или още по-лошо - да реши да прояви свободната си воля и да го използва не по предназначение ... Ами зависи какво влагаме в думата Природа и какво - в Бог. Силно подозирам (от собствен опит ), че за атеиста те са еквивалентни. А в крайна сметка важна е не думата, а съдържанието, което всеки влага в нея.

Много точно

Силве, много добре те разбирам. Тази повишена сензитивност, а също и информация, която постъпва в мен от известно време по някакви ... да ги нарека необичайни канали ... наистина не е много приятно да се живее по този начин. В началото бях много изненадана, защото не съм прилагала някакви специални техники, после също ме достраша, по едно време дори искрено се помолих да не виждам едни неща, дето не желая да ги виждам и, Слава Богу, вече поне това не го виждам. С другите усещания постепенно свиквам. От време на време и аз си мисля, че човек в неведение си живее много по-лесно и безгрижно. Сега ми е много по-сложно ... и по-отговорно ... Не разбирам ироничните намеци, отправени към теб. Единствено бих се съгласила, че през последната половин-една година поведението ти доста се е променило и то не в полза на търсене на другарчета (поне така изглежда отстрани). Постовете ти през 2006 година са в много по-различен дух ...

И аз в първия момент реших, че е по часовниковата стрелка, после се загледах по-надолу в краката и посоката се смени, но за мен изглеждаше съвсем обективно, погледнах нагоре и продължаваше убедително да се върти в обратна на часовниковата стрелка. После слязох с маркера по-надолу на екрана, така че да прочета коментарите и без да искам от балерината останаха да се виждат само долната част на краката. Пак погледнах към тях и се оказа, че вече мога да си я връткам накъдето си искам. Дори може да ти е по-лесно, ако се вижда само едното ходилото - решаваш, че се върти надясно и превърташ екрана нагоре, за да я видиш цялата; после пак надолу до ходилото, гледаш, но решаваш, че се върти наляво, поглеждаш пак нагоре - получава се

По физика имам 6, не само в училище, ами и в университета, но явно не съм внимавала Сега сериозно - времето не може да бъде нито 4, нито кое да е друго измерение; дори горепосочения довод говори по-скоро за неговата относителност, отколкото да ни наведе на идея, че това е примерно 4-тото измерение. Любо, темата за измеренията е много интересна, но моето мнение е, че това клипче не я осветлява особено.

Не знам за осъзнаването и работата, но за причинния свят общо взето не се говори. Мисленето и чувстването почти всеки знае какво са, но причинният свят звучи неясно... Аз също нямам ясно понятие, може би трябва да се мисли като света на интуицията. Причинният свят ... - за мен това е светът на събитията, вътрешни и външни; и съответно способността на човек да възприема, редактира и реагира на всичко, което се случва в и около него. Въпросите, които са на дневен ред тук са: Какво се случва? Защо се случва? Как да реагирам (повлияя) на хода на събитията, а понякога е достатъчно само внимателно да се наблюдава и възприема потока от събития. Мога да направя една препратка например към темата за будността на съзнанието ни, което е един аспект от причинния свят. Разбирането на причинният свят, живеенето в причинния свят ни помага да сме по-осъзнати, да се ориентираме в какъв свят живеем, какви закони го управляват, как можем да повлияем и т.н. Всичко това е много важно, но за съжаление май не влиза в приоритетите на нашето общество, както казва Огнян - дори не се говори за това. Положението може да се подобри неимоверно, ако се постави като цел при възпитанието и обучението на децата. Дори подозирам, че умишлено се спъва развитието в тази насока, но това вече е друга тема ...

Ами поне може да се спазва несмесването на сладки и кисели плодове (има например едни таблички в книжките по разделно хранене). А при някои плодове действително е много полезно да се консумират отделно - например пъпешите. Освен това е хубаво всеки да се провери кой каква физическа конституция има и да яде тези плодове, които му се отразяват най-добре. При някои заболявания на храносмилателната система (например гастрит) едва ли е полезно да се консумират плодове на закуска - по-добре ще е във формата на сокове....

Когато прочетох за първи път беседата, останах много впечатлена. Още преди век Учителят ни е поставил задача да се издигнем и то не всеки сам за себе си, а двамата до причинния свят. Честно казано за някои мои съвременници ми е трудно да приема, че осъзнават и работят добре дори с менталното си тяло, а какво да говорим за каузалното. Такава е истината и според мен - двамата да се съгласуват, да се хармонизират на всички нива. Не примерно просто да се харесат физически. И ако го няма това съгласуване, наистина има въздишки и неодобрения. Това е в буквален смисъл. Отделно можем да потърсим и по-символично значение на посочения цитат.