Диана Илиева

Фън шуй е възникнало много отдавна именно като една естетика. По-важното обаче е, че в древността са знаели, че тази естетика е нужна, важна и полезна, а сега на нас ни се струва, че е само в сферата на пожеланията (т.е не е лошо да я има около нас, но може и без нея - например в името на "практичността", "ефективността", "икономичността"). Слагам ги в кавички, защото на практика, ако човек не се съобрази с правилата на хармонията, в крайна сметка се получава антипрактичност, антиефективност и т.н. А ако човек има добро интуитивно усещане за хармония и/или познания по естетика и ги приложи, после с изненада може да установи, че това, което е създал - в случая в тази тема говорим за дома - отговаря поне на 90% на правилата във фън шуй. Разбира се, не виждам никакъв смисъл да пренасяме фън шуй механистично при нас. Сигурно има и разни книжки, които препоръчват поставянето на фигурки на китайски божества на точно определено място, обаче тук вече си е до човека - да умее да отсее зърното от плявата в информацията, която му попада. Поставянето на любими и ценни за нас предмети в определен сектор на дома определено действат и без да е нужно да вярваме в тях като в някакви талисмани. Например ако имате проблем да се разберете с детето си и поставите нещо, изработено от него специално за вас в сектора "Деца" - да кажем първата ръчно изработена и надписана за вас с много любов картичка по някакъв повод от вашия първокласник и вие също много сте се развълнували от това тогава, то този предмет е пропит с вашата и на детето любов един към друг и я излъчва мощно и то точно там, където е нужно (ако сте спазили правилата). Така че, дори и когато вие се връщате изморени и изнервени от работа, а у дома ви чака вече не първокласник, а един "труден" тийнейджър, точно тази хартийка ще допринесе за смекчаване на нещата (е, не е панацея - останалото зависи от вас! ). Иначе съм съгласна, че: Обаче колко са хората, които са способни със своето излъчване (то трябва да е хем много чисто, много светло, хем много силно) да почистят една стая от отрицателни енергии - аз познавам май само един такъв.

Дори и да допуснем, че "американската усмивка" се дължи на флуора, на какво в такъв случай се дължат добре развитите пак характерно американски скули? Зъбите, скулите и всичко останало се дължат на "надстройката" на американците - мисля че Кристиян по някакъв повод беше обяснил точно това много добре. Друг е въпросът обаче какво е по-малкото зло: хлорирането на водата или флуорирането на водата? В момента питейната ни вода си е хлорирана и пак никой не ни е питал за това, и пак не бих казала, че е полезно. Ако попитате ХЕИ защо се прави - отговорът е за дезинфекция; вредата каква е - това вече е друг въпрос. Но е добре да имаме предвид, че реално повечето населени места е невъзможно да се водоснабдят с чиста, недезинфекцирана вода. И при дилемата дезинтерия (и всякакви там ентеро- и други болести) или хлор, хората навремето са избрали хлорта, по простата причина, че дейстието му не е толкова бързо и очевидно, както на бактериите и разни други болестотворни микроби във водата. Ще се радвам ако медици, биолози, химици във форума дадат по-изчерпателен отговор на горния въпрос: хлор или флуор?

Как се сдоби с махалото? Хубаво е, когато махалото е точно за теб, твоето махало. И освен това е нужно да му се довериш. В началото (пък и после) му задавай съвсем простички въпроси и дори може всеки път да започваш с: "Ще ми отговаряш ли?", а после да продължиш с:"Как ще ми отговаряш с да?", "Как ще ми отговаряш с не?". Възможно е "отговорите" да не са непременно въртене ... santos е прав - ако се следват стриктно разни учебници и указания, не е ясно какъв ще бъде резултата; по-добре е интуицията да те води. Може би има само едно общо правило - човекът да се абстрахира максимално от потенциално възможния (или желания) отговор. В началото е най-добре да се задават такива въпроси, които или имат известен на теб категоричен отговор, или напротив за които нямаш нито представа, нито пристрастие какъв ще бъде отговора - да или не.

Съгласна съм, че ако станем поне мъничко по-добри, нещата ще се променят. Обаче кой знае защо някак не се получава, явно не искаме да станем по-добри. Аз затова те попитах КАК да се излекуваме от този "вирус"? Защото иначе си оставаме само в сферата на вайкането и добрите пожелания.

Насилието сред децата ... Аз бих била по-учудена, ако го нямаше. Не за друго, ами просто състоянието на обществото ни е не по-малко плачевно. В нашата държава преди имаше тоталитарно управление в продължение на 45години, а след 1990г. има не демокрация, а свободия. Моралните ценности претърпяха пълна девалвация. Културата, изкуството - едва мъждукат, за духовност не знам може ли въобще да се говори - просто не мога да определя колко малка част от процента ... Е, какви да са децата при това положение?! Ти го наричаш вирус - добре, това няма съществено значение. По-важно за мен е КАК осъществяваш "основната си цел" - да помогнеш на хората в това отношение? Сподели с нас, струва си човек да се включи в подобно начинание

Като че ли в този пост на Станимир забелязах нещичко, което може да доведе до изясняване, защото от известно време ми се струеа, че болшинството участници говорят едно и също нещо, обаче всеки от тях набляга (по някакви си свои мотиви) на една от страните на това нещо до степен на противопоставяне като цяло. Тук Станимир казва "ако липсва стремеж сексуалността да бъде извисена, има опасност ..." - ами то това се отнася не само до сексуалността, ами до всичко останало. А така изказана тази мисъл за сексуалността, от една страна е съвършено вярна, но е непълна и затова внушава, че това е едва ли не някаква специална опасност, че човекът може да си се извисява в разни други аспекти, обаче точно сексуалността няма да успее да си извиси и това ще го провали - "после се появяват и други изкривявания". На практика на различните хора им е по-трудно да се извисяват в различни сфери - за един това може да е наистина сексуалността, но за друг - чревоугодничеството, за трети - ... и т.н. И след всяка злоупотреба наистина могат да се появят и други изкривявания, в друга област. Лично аз си мисля, че духовното извисяване е комплексно и най-често различните аспекти в един човек не са така силно поляризирани - в еди коя си област да е силно извисен, а в друга (например в случая сексуалността) да е много принизен (разбира се, има и изключения, но те са много малко).

Да точно това имах предвид и аз - че говориш, повлиян от някаква конкретна ситуация при теб в момента. Сигурна съм, че при по-спокойни обстоятелства коментарът ти щеше да е различен. И в тази връзка, не знам дали няма да отклоня много разговорът по тази тема, но бих искала да ви попитам: Защо говорим за "наранени чувства", но не и за "наранени мисли"?

Да, вярно, принципът на огледалото! И на мен точно по същия тоя принцип ми се струва, че прекалено много тръскат гриви тези представители на огнени зодии (и особено Лъвовете) - те си знаят кои са, хайде поукротете се малко; и не само в тази тема

Максим, убеден ли си в това, което казваш? Особено в това, което съм подчертала? Звучи така, все едно че си склонен да ампутираш чувствата си в името на ... не разбрах много добре, може би "стабилността в живота" (макар че не знам какво влагаш в този израз) или "неуязвимостта" (пак не ми стана много ясно, защото човек може да бъде също толкова уязвим ментално или пък физически). Чувствата са си част от нас. Дали ще ни разбалансират или не, дали ще бъдем емоционално уязвими или не - това зависи от нас. Можем да се стремим към хармонизирането им и към интегрирането им в нашата сложна и комплексна същност; без тях няма да сме цялостни, ако мога така да се изразя.

Да, не е случайно. И не само относно мъжете в живота ти. Помисли как се казват колегите, с които работиш. Сигурно измежду тях има такива, които са с имена близки или еднакви с тези на родителите ти или свекърите ти (ако имаш такива вече). Това обаче не е валидно при приятелите, а най-вече се отнася до хората, които идват при теб без ти да имаш и най-малка възможност за влияние и избор. Ако пък измежду колегите/подчинените/шефовете няма имена от вашето семейство, много е вероятно "случайно" да си смениш работата или подчинените Колкото до твоето име - как си го получила? Имало ли е давление от страна на някой да е точно това, имало ли е колебание от страна на родителите ти (главно майка ти), сменили ли са го в последния момент? А ти ако можеше да избираш, кое име би си избрала?

Вярно, че малко се отклоняваме от темата, обаче ... 1. Това, което казва Ники е много важно, 2. Това е абсолютно вярно и 3. Много вероятно е да не си го чувала до сега. А когато един човек е получил информация за нещо, дори и да не е съвсем убеден в нейната достоверност, все ще си има едно наум занапред

Аз нещо не разбирам. Защо говорим за "сексуално робство", за "сексът губи властта си над теб" и др.п.? По същата логика ние сме роби и на храненето, и на дишането, и т.н., обаче кой знае защо, това не ни впечатлява толкова. А може би именно за това е хубаво да се замислим - защо от секса толкова се възмущаваме, а от дишането например - не

Да, така е. Но безразличие може да се прояви и спрямо нещо, което не разбираме. И според мен при такава ситуация, по-добре безразличие, отколкото неадекватна реакция.

Да, и аз съм се чудела. Но аз имам един обратен пример. На моята малка дъщеря повече й "пасва" хороскоп, който е с около 20 минути след нейното действително раждане. Тогава ме бяха включили на системи да ускорят раждането, защото лекарят нещо бързал за някъде ..., а явно тя проявява тези качества, които са били отпечатани в нея от преди раждането (ако раждането беше протекло без медикаменти, може би щеше да стане именно с 20 минути по-късно)

Ами държавата - това сме ние, обществото - пак сме ние. Защо е нужно да ги разделяме и противопоставяме? Хубаво/лошо - явно ние сме такива и оттам обществото ни е такова, държавта ни е такава. Ако искаме промяна, тя ще дойде само с промяната на всеки от нас. Освен това държавата, въпреки че има управляващи функции е следствие на обществото, ако мога така да се изразя, така че е нереално да се очаква държавата да се подобри в каквото и да е отношение преди обществото. Вярно е, че има и обратна връзка, но това най-малкото не е естествения ход на нещата и по тази причина не е ясно доколко успешни и устойчиви ще бъдат тези промени - визирам опита да се "подобри" държавата под въздействието на Европейския съюз. И ми беше много интересно да чувам от много хора реакции от типа: "Ами ние така и така не можем да се оправим, поне те (от Европейския съюз) да дойдат да ни оправят." Докато другите народи при постъпването си в Европейския съюз имат някакви колебания/притеснения, че например може да пострада тяхната идентичност като народ под външното въздействие, че ще трябва да се подчиняват не на техните си правила/закони, а на някакви външни общи такива, за културата си и традициите си и т.н. Българите обратно - чакаме с надежда някой от вън да ни оправи, да стегне по негов калъп нашата държава, та белким след това и ние да се променим като общество. Докато продължаваме да впрягаме колата пред конете, трудно ще тръгнем в правилната посока и все ще търсим някой друг да ни тегли напред. Освен ако не искаме да си стоим затънали в калта (явно подсъзнателно това искаме) - тогава постановката е перфектна: ето, виждате ли, колата не ще да върви, а и що народ се опита да я изтегли и все не може...

Не, не визирам теб, а по-скоро допълних твоя пост според моето усещане. А то е, че не е "здравословно" човек да си мисли, че знае всичките (верни) отговори. Тук съм от около година и вече забелязвам, че някои хора се развиват, а тези с верните отговори тъпчат на място.

Всеки може да претендира, че се интересува от каквото ли не или даже да претендира, че е напреднал в същата посока. Но нека се вгледа в живота си докъде е стигнал и дали животът му има същият трансформиращ ефект върху другите, какъвто е бил животът на истинските Учители! Тези два критерия ще го поставят на мястото му - и ако не може да върши големите дела на Любовта, поне ще се учи да върши малките неща с все по-голяма любов... Колко е вярно, че всички сме в една и съща лодка - и с плахите си надеждици, и със смехотворните си претенции, и с горчивите си разочарования... И единствено едното усещане за Сбъдване, което ни преследва кога по-явно, кога по-завоалирано, е нашият критерий за Висшето... Дали е достатъчен? И религията, и науката продължават да изживяват детските си години. Но нека да им се радваме и каквито все още са. Да!

След пет години изучаване Теория на системите, бих искала да внеса малко пояснения относно това: Това, че една система се развива, не означава, че системата е неустойчива. Устойчива система не е "спряла", "замръзнала" система, а такава, която функционира устойчиво. Трудно ми е да го обясня без специфични термини, но устойчива система най-общо казано е такава, която трудно се разбалансира при различни входни въздействия. Разбира се, колкото и да е устойчива една система, винаги може да се намери достатъчно силно въздействие, което да я вкара в неустойчив режим на функциониране. А има и саморегулиращи се системи - които достатъчно успешно отработват голям диапазон входни въздействия, без да се стига до разпадане на системата. Всичко може да се разглежда като система и на сегашното ни ниво на развитие това е много добър метод за изясняване как стоят нещата (без да се издига в култ, защото все пак светът е жив, а теорията на системите е само един ментален негов модел, който като всеки модел е малко по-опростен, по-груб и естествено леко изкривен). А, и още нещо - това, че "по-устойчиви са системите с по-ниска енергетика" е само съображение от общ характер, най-съществени по принцип са характеристиките на системата - виждам, че често се дава това като най-важния критерий за устойчивост, но това не е така. Също така "система с ниска енергетика" не означава "проблем с енергетиката" - по тази логика часовника на ръката ви има ли проблем, че се зaхранва от една миниатюрна батерийка, а не е включен в контaкт с 220V?

Мила Фани, и според мен възрастта си има своето значение, но не чак толкова. Подобен сценарий може да имаш и на 16, 18, 20 и т.н. години и според мен се разиграва с цел да те манипулира. Подкрепям казаното от Донка и бяса - добри насоки ти дават според мен. Само да добавя - не се тревожи, че "ще го изпуснеш" това момче, просто няма начин. Ако съдбата ви е отредила да сте заедно, то ще стане, дори след години (ти все пак си още много млада); ако ли не, значи не е бил "твоят човек" - има време, ще срещнеш "истинския".

Ами през седмицата ще имам едно пътуване до София (още не мога да кажа точния ден); за мен е най-лесно по принцип в неделя.

Общото правило е север/юг, за да бъдем в хармония с геомагнитното поле. Но в зависимост от личната триграма за всеки човек може да се препоръча спечифична посока на разположение. Според мен фън шуй не е точно средство за защита. Това е знание, как да бъдем в хармония със заобикалящият ни свят. Защото, ако не сме в хармония, се получава, макар и не непременно видимо за нашите 5 сетива, образно казано "дефект в кристалната решетка" на пространството, в което съществуваме. Това от една страна води до трудности, проблеми и т.н. за нас самите, а от друга създава "вредност" за обкръжаващата ни действителност. Нашето биополе е разделено на сектори. Жилището/стаята/работното ни място се "пропива" от еманациите на нашето биополе. Предполагам ви е правило впечатление, че дори едно временно жилище като квартира или дори хотелска стая, ако се обитава известно време от някой, дори и в нея да няма кой знае колко лични вещи на човека, като влезем в нея веднага се усеща нещо специфично ... А тъй като има обратна връзка, следователно, ако искаме да подобрим/хармонизираме своята енергия в определен сектор (което във външен план съответства и на подобряване на някоя сфера от живота ни), е нужно да "вземем някакви мерки" в съответния сектор на жилището и т.н. Т.е това може да се разглежда като един вид помощ в тази насока.

Има, поне няколко сме! Много ще ми бъде приятно да се запозная лично и с другите (засега съм се срещала само с един).

Диди, откъде е цитата? Не бях срещала до сега такава трактовка на въпроса. А как в такъв случай стоят нещата с 5, 4 и т.н. чувства?

Бясчо, харесваш ми (само дано това да не ти навреди със справянето с егото ) Разбирам към какви размисли се опитваш да ни поведеш, дано другите наистина да те прочетат бавно - полезно е (според мен)! Ти казваш: Съгласна съм и бих добавила - мен ме тревожат и тези, които не задават въпроси (истински, не риторични, не за да изпитат/интервюират останалите).

Аз нещо не можах да схвана: как ще се направи ректификация по този метод? Допускаме, че твърдението е вярно, но тогава ми е нужна дата/час на зачатието ... или греша?