Диана Илиева

Кристиян:

Кристиян, благодаря ти, за пост №126. Знаеш ли, когато човек само смътно усеща някои неща и някак си хич не му се иска да ги усети по-явно, защото също така смътно усеща, че 1.няма да му харесат и 2.когато му се изяснят, цялата тази сложна структура (по-скоро бутафория), която си е изграждал през всичкото време преди това ще се сгромоляса и ... ще остане гол и открит (какъвто по принцип си е) именно за Този поглед ... точно тогава има нужда някой да го светне по този начин, за да спре да жуми с очите и да се чуди: ама така ли е или не е така. Вчера четох темата за щастието и се чудех какви сме ги накъдрили там, на толкова много страници ... предполагам нямаш против да пейстна едно парченце от твоя пост в тази тема?

Знаеш ли, Ники, чак сега ми стана ясно каква е била твоята идея - благодаря ти, че си го написал в прав текст: В такъв случай, този духовен център сам по себе си (и за хората, които ще се приобщят към него) е нещо чудесно, но това ще е една инициатива дори не за 1% от хората, ами за 0.0001%. Аз някак не виждам своето място в такава инициатива. Може и да греша, но за мен е по-ценно делото на хора като Майка Тереза например. ---------------------------- Какво се върти в моята глава от известно време? На една част от тези 99% средностатистически съвременни човеци често им е нужно нещо съвсем малко: само един разговор или една подадена ръка в труден момент (момент, нямащ много общо с духовността), което би ги пробудило към един нов мироглед, осъзнаване и т.н. Също така, ако някой разказва/подсказва дори само от време на време на децата да погледнат на хората и света и по друг начин, а не чисто материално, както в съвременните училища - това ще се отрази в живота на много от тях. Дори и тези деца, които поради домашното възпитание или различни други причини няма да го възприемат по никакъв начин, ако тази информация все пак се е мярнала през съзнанието им, биха имали едно на ум, когато животът ги постави в някаква "по-такава" ситуация в бъдеще. В нещо такова бих се включила с каквото мога да бъда полезна.

Ники, колко хора посещават или биха посетили клиника за алтернативно лечение и колко разчитат на съвременната традиционна медицина? - съотношението сигурно е най-много 1% към 99%. Говоря за България - нямам впечатления как стои този въпрос другаде. Ти искаш да помагаш на този 1% хора, които аз нарекох "вече узрели". За тях не се притеснявай, те вече са наясно (или почти); най-малкото са тръгнали да търсят ... и рано или късно ще намерят! Въпросът е в другите 99%. За тях може ли да се направи нещо? Ако да - какво? (Това е малко по-опростен и неточен вариант на това, което казва Кристиян и което се опитах да обясня аз, но нека сега да е така формулирано )

Вярвам, че с откровенността си съм полезен на Истината /с онази малка част, която съм и аз/. А знам че съм полезен, на този /и в този момент/, в който ми го казва. Първото чувствувам /в себе си само/ като намерение, задължение, отговорност, ангажираност към Цялото. А второто е резултат, далеч не винаги благоприятен и ... н и к о га, ... предварително обещан. Не се "надувам", няма смисъл. Ако бих излъгал тук - кого лъжа? ... Съжалявам, ако си била упрекната за откровенността си. От несмирена гордост, може би /у другия/. Ако е от накърнено чувство за справедливост /пак у другия/, ще го разбереш /ако си добронамерена в откровенността си/. Пази Боже, да кажа някому, че е "по-долу" от мен. Може да се случи да го помисля, но е мимолетна илюзия - ... "не струва". Както бях споделил някъде - От чуждите "кусури", не мога да градя собствени "достойнства" - неистински са - и миришат лошо . А истински си има всеки. Ако пожелае да ги сподели, ... ако намери смисъл да е откровен, ще намери и кураж. И може пък да се "роди добро", м/у 2,3,..5,... себеподобни, да се роди от споделените им истини. Кой знае, ... без да е опитвал? Както казва Васко - Кръпката: "На границата между Доброто и Злото, ние сме си митничари" Успех! Кураж! Истината е и в Теб. И Ти си важна! Ето, поредния случай - аз съм откровена, обаче явно не се изразявам добре, защото събеседниците ми не разбират това, което аз си мисля, че им казвам. Най-малкото поради това аз не съм полезна. Думите ми следваше (и почти навсякъде другаде следва) да се разбират буквално - защо реши, че съм била упреквана (и евентуално обидена от упреците)? За мен откровенността е от малкото неща, за които може да се каже, че опаковката е по-важна от съдържанието, защото е много важно как ще бъде поднесена. Поднасяйки неадекватно и неразумно откровенността, резултатът направо може да се опише като антиполезен - хората, към които е проявена такава откровеност в най-добрия случай просто няма да я приемат, обаче много често последиците са по-сериозни - започват от криворазбиране, минават през обиждане и стигат до пълно отвращение от посочената истина и прегръщане на противоположната кауза... Така че това - "аз съм полезен на Истината", съжалявам, но ми звучи доста абстрактно ... Също така ми се струва, че освен подходящото поднасяне, с всеки различен човек е важно да споделя различно по големина и съдържание парченце от моята текуща истина. Ако не уцеля, което и да е от двете неща - лошо! Точно това имах предвид, когато писах, че "и други съфорумци са в същото положение като мен, но по различни причини, а някои от тях само в определени теми". Но това е неизбежно точно при такива форумни изяви или други подобни, когато аудиторията е широка и разнообразна...

Ще ти пусна няколко изречения на ЛС, но все пак е добре да се уточни каква област от живота те интересува. Защото това "общо и като цяло" представлява поне 15 страници и няколко дни

Прочетох поста на Кристиян - в същността съм съгласна с него, макар да има някои неща, които разбирам по друг начин, но това са предимно детайли. Според мен този пост е много важен, затова си позволявам да цитирам една част от него, като дори съм подчертала някои неща, защото ми се иска да ги прочетете още веднъж и да помислите върху тях: В тази посока беше и моят предишен пост, макар и не толкова убедителен и подкрепен с примери: Продължавам да си мисля, че първите стъпки е добре да бъдат именно тези общоконсултативни кабинети (по идеята на д-р Д. Пашкулев) и каквото би могло да се направи за подрастващите - тези мерки биха могли да формират "търсенето", както се изрази Кристиян или по друг начин казано: да помогнат общо на хората, на обществото, на планетата, а не само на малък брой вече "узрели" хора... съжалявам, пак стана неясно, обаче по-ясно от това не мога

Много моля модераторите да изтрият този мой пост, защото неволно стана дублаж, а не открих начин да го премахна като пост!

Да Промяната - това е нашия Път! Понякога за цял един живот едва-едва помръдваме напред, понякога за няколко години изминаваме толкова, колкото за няколко живота преди това. Също така по отношение на нашия Път винаги се придвижваме напред, макар това "напред" понякога да си е чисто "назад". Ние сами се движим по Пътя си, подтиква ни нашият стремеж към промяна, който идва от нашият Дух. Разбира се, някой или нещо може да ни повлияе в посока забавяне или забързване. Не съм сигурна, че прекаленото забързване е хубаво - това е като в училище: важно е да се затвърдят знанията, да се направи преговор. Когато човек няма стремеж към промяна обаче, вероятността да тъпче на място е много голяма.

Не бях се замисляла по този начин за нещата. Благодаря, за интересната интерпретация! Колкото до това дали виртуалното (в общоприетия смисъл) е в състояние да откъсне хората от действителността ...? Ами аз познавам хора от моето поколение, когато нямаше компютри, интернет, а те си бяха достатъчно откъснати от действителността и потънали в нереалния свят на книгите например - със същата, така да се каже, симптоматика: ограничаване на живите контакти, отказ да се изживяват реално различни ситуации и т.н. Явно това, както и всичко останало, пак опира до отношението и мотивацията на човека към него - което казва и Кристиян на практика.

Според мен напълно смирени хора няма. Някой да е постигнал пълен вътрешен мир(смирение) ? Съществува стремеж към постигане. Съгласна съм с bee_bg. Да, един смирен човек не би правил война с хората и би бил форумно толерантен! Но дори и ако даден човек притежава тези две характеристики, то това са само две (от многото) необходими, но не и достатъчни условия, за да го наречем смирен, а и зависи от неговата мотивация - ако например е форумно толерантен поради страх и неувереност в себе си? За мен пример за един ако не напълно, то поне доста смирен човек е сегашния Далай лама! А иначе - както и по всички други теми - всеки би могъл да донесе от 9 извора вода, за да защити своите разбирания по въпроса.

Здравейте! Бих искала и аз да се включа по темата, но от няколко дни нямаме интернет (май в целия град). Първо - Честита нова година на всички! Какво е моето мнение по въпроса - струва ми се, че идеите за ашрам, манастир и др.п. са били полезни за своето си време. Предполагам, че и в момента биха били полезни, но само за част от хората - струва ми се, че не отговарят на съвременното човечество като цяло. Клиника за алтернативно лечение? - споделям голяма част от опасенията на Кристиян и jul. Но дори и да предположим, че те не са толкова съществени или поне че ще могат да се преодолеят успешно, според мен клиника е нещо прекалено голямо, сериозно и отговорно - с една дума доста голяма лъжица за нашата уста. Казвам това, не за да подценявам способностите на когото и да било, а по-скоро като виждам, че въпреки ентусиазма дори не успяваме да се организираме. Мисля, че е желателно да се започне с някаква по-скромна инициатива, а ако е рекъл Господ работата ще порастне постепенно. Според мен е важно да се помисли, не какво му се иска на един или друг от нас, а какво е полезно да се направи за една по-съществена част от хората в момента. А след това да се прецени какво е възможно да се направи в това отношение в момента или по-точно с какво може да се започне, съобразявайки се с реалността - имам предвид не само със законите и условията в държавата, но и с такива неща като нивото на съзнание на хората в момента, преобладаващия мироглед и др.п. За мен идеите, изложени от Димитър Пашкулев в книгата Антропорелогия (има я в спиралата) са възможни и реализируеми и ми се струва, че е хубаво да се започне с нещо такова. Могат да се изберат и обучат подходящи хора, за да се създадат консултативни кабинети - на първо време поне по един в по-големите градове. В какво ще прерастнат след време - бъдещето ще покаже! Също така много е важно да се използват всички възможни форми за сътрудничество с наличната образователна система, за да се предадат тези идеи на децата. Само тогава може да се очаква, че те като възрастни ще бъдат много по-адекватни, отговорни и осъзнати, което пък да доведе до по-съществени промени в обществото. А по-нататък може да се мисли за организиране на нови детски и учебни заведения, в които паралелено с общообразователната програма да са застъпени и много други важни и полезни неща (да не преразкавам книгата), а и самата "общообразователна програма" би могла да се поднесе по съвсем друг начин. Поздрави!

Аз съм бил полезен. Продължавам да съм. Мога да изброявам ... Имена. Кому е нужно? Не и на мен! Кой не може да каже същото за себе си? Откровено ... пред/за себе си!!! ... Аз не мога да кажа същото за себе си - че с откровенността си съм полезна на другите. И други от съфорумците са в същото положение по различни причини. Някои от тях - само по определени теми.

Аз мисля, че няма връзка между отслабването и вегетарианството. Струва ми се дори, че човек, ставайки вегетарианец, може да наблегне (особено в началото) на такива храни като ориз, картофи и всевъзможни тестени изделия, които едва ли ще допринесат за отслабване. А за трайни резултати в отслабването е хубаво освен разтоварващ хранителен режим да се направи известно "разчистване" и на психиката. Аз например напълнявам, когато се чувствам несигурна, уплашена или когато ме тормози някакъв стремеж за реализация... Още си спомням как на първата си изпитна сесия като студентка само за 1 месец качих 3-4кг Обаче след като се справих лесно и успешно, килограмите от само себе си се стопиха (вярно, че по принцип нямам склонност към пълнеене) и след това вече не наддавах на сесиите

И аз мисля така

Това по някакъв начин ми напомня за темата за Енергийния вампиризъм ... - има ли връзка според вас, или само на мен така ми се струва?

Ами той този енергообмен си е повсеместно разпространен и дълбоко вкоренен в нашата култура. И аз съм забелязвала да се възпява, като му се придава романтична окраска. В действителност всички ние непрекъснато сме в ролята ту на приемащи, ту на отдаващи; просто няма как да е друго на сегашния ни етап на развитие. Може би за в момента по-подходящо е да го приемаме за патология тогава, когато става въпрос за по-съществени количества и хронични процеси. Между другото има и хора, които пък ей така вървят и ръсят енергия, с което също натоварват околните.

Аз също благодаря за превода! Погледнах в една книга, където има данни за календара на маите - тези 13-дневни периоди явно са от така наречената малка година от 260 дни. Пишат, че маите имат 20 наименовани дни, които се повтарят 13 пъти и всеки от наименованите дни носи свой смисъл и предзнаменования за периода. Текстът за този период според мен е многозначителен. Нека да го прижевеем и тогава ще преценим...

Да, и аз мисля така. Много малко са хората, които действително искат помощ. Още по-малко са тези, които реално могат да окажат помощ. Повечето искат някой друг да ги оправи, да им налее малко (или много) от своята енергия и/или време; и ако може - безвъзмездно. Това не е помощ! Това е изнудване, грабеж, и т.н. от една страна и грешка, глупост, криворазбрана жертва и т.н. от друга. Колкото до това как да помагаме - за това наистина универсални правила няма и е много важно помощта да е специфична, защото всеки от нас е уникален. Абсурдно е да се твърди, че помощта трябва да я мерим еднаква и с еднакъв аршин, да няма по-облагодетелствани ... Исках да допиша: ...защото всеки от нас е уникален и има нужда от различна по вид и размер помощ. Ако може модераторите да го вмъкнат в изречението, защото бутона редакция при мен не работи.

Всички ние имаме мнения и те неизбежно са пречупени през нашата специфична призма - няма как да са обективни, колкото и да сме духовно израстнали ... И все пак те ще си останат мнения, докато не са натоварени с една (според мен изкуствена) класификация добро/лошо - чак тогава мненията се превръщат в оценки. Склонността да разделим тефтера на две графи е много разпространена и естествена за нас по простата причина, че живеем в дуалистичен свят, свят на противоположностите. Но това вече го дискутираме в други теми...

Моето мнение е по-различно. Аз не съм убедена, че толкова лесно можем да пишем и презаписваме в подсъзнанието си. Дори ако през целия си живот работим върху програмите на подсъзнанието си, много съзнателно, много упорито и много старателно, целия този труд ще се "архивира на харддиска" едва след приключване на текущия ни жизнен път и актуализираната информация ще се прояви в подсъзнанието ни едва при следващата инкарнация. Психолозите и психотерапевтите могат евентуално само да надникнат в подсъзнанието и да установят, че там има записана програма, която силно ни обременява. След това могат да ни помогнат доста успешно да си изработим някаква нова програма, която да блокира тази от подсъзнанието, с цел да облекчи ежедневието ни. Такава нова програма можем да си изградим и ние сами. Но тя, колкото и да е трайна, все пак никога не става част от подсъзнанието ни - по-скоро е на границата между съзнание и подсъзнание. Затова и понякога може да се пропука ... или да изчезне ... в най-неподходящия момент - например при някоя критична ситуация. Разбира се, това важи не само в негативен аспект. Понякога - ако са ни наложили или сме си самоналожили някакви нови програми (както казваш в следствие на възпитание, околна среда и т.н.), поради които живеем по определен (по-ограничен) начин, при някоя критична ситуация се оказва, че сме в състояние да проявим забележителни качества, умения и т.н. Интересно е да се наблюдават съвсем малки деца, направо бебета - при тях също може да се забележат различните програми на подсъзнанието им (просто поради скромния диапазон на себеизразяване на бебето е необходимо да се вглеждаме по-внимателно). И те се запазват през годините, макар и понякога да са добре завоалирани от тези новите.

И то какъв, а? Хубаво би било да я превръщаме в мед. Въпросът е: дали можем? Не е лесно.

Попитах теб, защото влагам подобен смисъл в думата подсъзнание Според моите наблюдения и усещания, всички ние се раждаме с един доста приличен "багаж" в подсъзнанието или както казваш ти "програми", които се отключват, когато човек попадне в характерна ситуация. И може би няма смисъл да казвам, че "случайно" си подбираме семейството, приятелите, работата и т.н., именно за да отработим/неутрализираме някоя от тези програми. Е, понякога като проявим твърдоглавие, може и още повече да я затвърдим ... Следващият път багажът ще е още по-тежък. Някои програми могат и въобще да не се проявят; или изненадващо в доста напреднала възраст ... Тези програми са ясно видими в астрологията например ...

Усещам близки твоите разсъждения. Казваш: Имам един въпрос - това, което е скрито в подсъзнанието кога и как се е озовало там?