Диана Илиева

Да, по принцип съм съгласна, обаче следвайки тази логика, по същия начин не можем да дадем 100% гаранция и за много други неща (в смисъл, че ще сме в състояние, да ги изпълним). От това следва ли, че за нищо не бива да приказваме? Според мен този цитат е изваден от контекста и оттам вече всичките тези разнообразни тълкувания. Не съм сигурна, че съм чела точно този откъс някъде, но най-малко ми напомня за една беседа, в която Учителя казваше тези думи по отношение на това, да не обвързваме по този начин другия човек; неговата идея (разбира се, според както аз съм я разбрала) беше, че казвайки на един човек, че го обичаме, ние до известна степен го манипулираме, вменяваме му да се държи към нас по определен начин, да се съобразява с нашите чувства, да внимава да не ги нарани ... Сега като се замисля, дори на две места съм срещала подобни думи на Учителя, единият беше при конкретна случка, когато една сестра са влюбила в един брат, който обаче въобще не й обръщал внимание и тя попитала Учителя дали е добре да му каже, какви чувства изпитва към него ...

Ами явно не съм разбрала добре предишния ти пост. Стори ми се, че в първите два абзаца говориш леко иронично и смисловото ударение пада на третия ... А и в този нещо не разбирам (явно по причина, че съм от тези, които са решили "да дерзаят за едно малко отчаяно "щастие"") - защо така има две "породи" хора: такива, които са "по присъщие прави" и такива, които не са прави? Раждат ли се такива или после стават или такива, или онакива. На какво се дължи това, възможно ли е и как да се премине от единия в другия лагер?

Да, така е! И въобще отношенията ни с другите никак не са еднозначни, а по-скоро мога да определя като сложни, многомерни, преплетени с различни по вид и сила обратни връзки ... На всичкото отгоре обикновено получаваме различни команди от ума и от сърцето ... Кое е било грешка, това, че първият път не сме успели да изградим по-трайни взаимоотношения или това, че след време опитваме пак? - трудно е да се каже. Още повече, когато човек е в една от главните роли, а не гледа отстрани!

Да Това ме подсети за една мисъл на Д-р У.Дайър, която не мога да цитирам буквално, но звучи приблизително така: "Човек трябва да реши какво предпочита: да бъде прав или да бъде щастлив?"

А, ето това е един съществен аспект! Направо капан за много хора, особено тези, с по-силна енергетика! Чувството за независимост - уви, е силно относително, да не кажа направо илюзорно. На практика всеки е свързан с всичко, всеки е една бримчица от всемирната многоизмерна плетка.

Вярно, "да се опита да каже", не и да вика и да рита ... Дори и домакинът да не разбира от казване, това пак не е основание да се вдига голям шум или да му се сърдим или каквато и да е друга негативна реакция - просто го оставяме (колкото и да ни се струва, че ние сме прави, а той дълбоко греши): или не му е дошло времето да разбере или не сме ние този, който може му отвори очите.

Прииска ми се да продължа, защото едва сега сякаш се замислих по-сериозно за начина, по който е формулирана темата: Какъв е смисъла на физическата красота?, особено ако решим да разсъждаваме по-общо. Мога да кажа съвсем категорично - огромен е смисълът на физическата красота, защото тя е на практика проявената същност на нещата. На всеки от нас му харесват красиви сгради или красиви дрехи и т.н. В някоя сграда, дори да е нова и модерна, но в която се забелязва определена дисхармония, дори не ни се иска да влезем, подтиска ни дори само като я гледаме и отвръщаме поглед; грозни дрехи (с някакъв дисонанс в цветовете, кройката) не ни се иска да облечем - умишлено давам такива елементарни примери, но това важи за всичко. Искаше ми се да дам и един цитат от беседа на Учителя, обаче не се сещам коя беше тя, но перефразирано звучеше така: "Винаги избирайте за себе си най-доброто; купете си макар и по-скъпи билети, но за най-добрия концерт/изпълнител, за най-добрата изложба и т.н." Когато човек живее в красив (т.е уютен и подреден) дом, когато носи красиви (не непременно последен писък на модата, но елегантни) дрехи, когато посещава изложба на красиви картини, когато слуша красива музика ..., тогава той е заобиколен, дори бих казала потопен, в хармония, което няма начин да не му се отразява благоприятно. И само още нещо последно да допълня - когато нещо е създадено (замислено и изпълнено) с любов, няма начин да не се получи красив, хармоничен резултат. Много е важно какво влагаме от себе си, когато правим каквото и да било - вечеря за семейството, почистване на жилището, рисуване на картина, управление на държава, ...

Да, така е . Макар че по-скоро е обратно. Когато информацията е почти една и съща, нормално е да се прояви по подобен начин. Ние успяваме (за сега) да я регистрираме с 5-те си сетива и виждаме лица, които си приличат или чуваме гласове с близка височина, тембър и т.н. Това се отнася не само до хората, но и за животни, растения, дори за такива "неодушевени" неща като сгради например ... Интересно е ... да се наблюдава. Е, и да се поразсъждава малко след това.

Да, някой си тръгва и след това отново се връща, защото любовта я има. Но защо си тръгва е въпросът... защо е необходимо това оттегляне, преди да се върнем отново? Може дори и да не се върнем отново. Просто пътят ни с този човек е бил до тук. Друг ще е този, с който ще вървим по-нататък. Любовта с първия? - ако е такава, каквато описваш, и аз мисля като selin, че ще си остане; и е хубаво, че я има, и за двама ви, за света въобще!

Замислих се над последното изречение ... Има ли разлика между това човек да е доволен от себе си и да се гордее според вас? Според мен, за да се гордее човек, не е достатъчно само да е доволен от себе си, но и най-вероятно се сравнява с другите - нещо от сорта на: Аз съм/мога/постигнах повече от този/тези край мен.

И все пак с какво сме толкова специални хората, че някой друг трябва да се жертва за нас? За висшите йерархии - ангели, архангели и т.н. не съм забелязала някой да ги измъква на буксир, жертвайки се. Спасителят се е пожертвал за нас, хората. А за останалите еволюционни нива (животни, растения,...) някой да се е пожертвал? Всичко това ме кара да се съмнявам ,че съществува някаква субективност в религиозните догми. Мисля си, че са сътворени от хора за хора? Е, това съмнение е само понякога. xameleona добре го е казала. Забелязала съм , че дори при така наречените нарковойни, понякога вместо набелязания конкурент, в избухналата кола примерно са се намирали не той, ами съпругата и детето му или брат му и т.н. Не можах добре да разбера въпроса ти, Бина. За мен хората наистина са "по-специални" или по-точно е да кажа "по-различни" в смисъл, че имат съзнание, воля, творчески потенциал ... Тези "придобивки" обаче могат да се ползват както за хармонизиране с природните закони, така и обратно. Не мога да кажа за другите йерархии как стои въпросът, но колкото до минералното и растителното царство - там никой не се и опитва да не спазва всемирните правила. При животните е малко по-различно, но определено ние, хората, имаме най-голям потенциал да завием здраво в страни, при това аргументирано и обосновано Що се отнася до понятието "жертва", аз мисля, че не бива да се приема и тълкува в буквален смисъл, но тук вече ще изляза много в страни от тази тема ... ще потърся дали вече има отворена тема за жертвата, защото въпросът е интересен и важен!

Аз смятам, че ние сме отговорни предимно за това, как реагираме на това, което ни се случва. Има много методи, по които може да се предвиди какви и колко изпитания/страдания ще му се случат на човека - астрология, номерология, хиромантия, и т.н. Те са заложени предварително - както казват картоиграчите на един му се пада силна ръка и му е лесно, на друг му раздават слаба и той много трудно може да излезе що годе прилично от ситуацията (дето се вика - само минимизира щетите). Разбира се, никой не е застрахован и всеки може да оплеска и най-доброто раздаване. А от друга страна и при много лоши карти едно мъдро разиграване може да доведе дори до победа, но определено няма да е лесно и просто... Истинските, неизбежните изпитания по принцип са свързани с нашата съдба. Освен тях, човек може да си докара още и сам, реагирайки неадекватно при различните житейски ситуации. Също така не всичко, което е заложено да се случи, непременно ще се случи - по една или по друга причина някои от събитията могат да се отложат (за в друг живот) или човек да успее да ги "отработи" още преди да са се разразили в пълна степен ...

Сигурно имаш предвид квасен хляб (на български ), обаче в България май-май почти не се намира. Тези от "Нилана" сякаш правят един Австрийски квасен хляб, но пак не съм сигурна какво точно слагат в него. А захарта наистина я ядем много малко - може би 1-2кг на година за цялото семейство и винаги купувам кафява от захарна тръстика (между другото има много приятен специфичен аромат), за сметка на меда, който е 2-3 пъти повече като килограми.

Да, питала съм се преди години, не помня кога за първи път, но най-вероятно още като ученичка в последните класове, когато за първи път съм се замисляла за потенциално (в бъдещето) семейство и евентуално деца ... Спомням си обаче, че се колебаех 2 или 3; бях убедена, че е добре да са ПОНЕ 2, за половете също не помня добре, но май ми се щеше да има и от двата ... и това при условие, че сигурно е нямало никакъв потенциален татко около мен. Сега ми е много смешно, защото мирогледът ми много се промени оттогава. Да отговоря на въпроса - не, няма нужда от такава нагласа и то по много причини. По принцип човек не прави семейство, поради такава или друга подобна нагласа. Освен това, колкото и да ни се струва така, ние нямаме тежката дума относно броят на децата (включително аборти) - за пола няма смисъл да споменавам, там повечето сигурно са убедени, че е така. От тази гледна точка необходимостта от контрацепция е под въпрос ...

Аз не деля човешките черти на слабости (недостатъци) и позитиви. За мен всеки човек си има определени качества, като не всички, но повечето от тях може да са полезни (на него и на другите, на цялото) в определена ситуация или да не са - в друга ситуация. Опитът да дръпнем една черта и да ги разделим на две колонки: отрицателни и положителни си е доста условен, както каза и бяса преди мен. Или поне на мен не са ми ясни критериите, по които е възможно да се направи такова разграничаване. "Номерът" е да проявяваме подходящото качество във всяка конкретна ситуация. Един пример: аз съм нетърпелива, импулсивна, реагирам бързо, моят съпруг - точно обратно. Не съм водила точна статистика, но ситуациите, в които тези мои качества са били "на място", най-вероятно са фифти-фифти със ситуациите, при които той е бил адекватен. В началото ни беше трудно да се сработим, но с годините нещата се понаместиха - той ме оставя да действам и ми е благодарен в ситуациите, които изискват бързина на реакцията, а аз се съобразявам с него и оценявам проявеното от него (и евентуално наложено и на мен) търпение и обмисляне на нещата при ситуации, които "търпят отлагане" и едно прибързване при тях може само да навреди на всички замесени.

Не е много учтиво да се отговаря на въпроса с въпрос, но се изкушавам да попитам - Дори и да се окаже, че е по-малко вредно, по каква причина е нужно да се пуши?

Защо ли не е така при мен? Ако разбирам примера с изкачения връх буквално, то това ми се е слувало многократно, защото съм запалена планинарка, обаче като се кача горе и погледна наоколо се усещам една малка песъчинка в огромния свят около мен и точно в такива моменти (преди години) най-добре съм усещала, че съм частица от цялото, парченце от пъзела; сега изпитвам такива усещания много по-често и без да съм в планината. Вярно, когато съм там, горе, на върха, чувствам радост, лекота, възхищавам се на гледката, просто съм окрилена ... но гордост?!? От какво и защо да съм горда? И значи ли това, че нямам чест и достойнство? Защото и в преносен смисъл да разгледам ситуацията с изкачването на даден връх, усещанията ми са пак същите - да, радвам се, да, удоволетворена съм, но същевременно ясно съзнавам, че това е моментно състояние и че потенциалът ми (и не само моя) на практика е много по-голям ...

Не разбрах това правилна гордост ли е? Ако се усетя горд - съм О*К - бил съм шампион ... ако самата гордост е целта - алабализъм е - ... даже Бог не може да помогне Мда, и на мен така ми се струва. Дори нещо повече - някой може ли да ми обясни има ли нещо, за което да си струва човек да се гордее?

Благодаря на Станимир за цитатите, и мен ме накараха да се замисля. И бих добавила, да, честността е необходимо условие, но явно не и достатъчно за справедливостта. За да пряви човек справедливост, освен честност му е нужна и мъдрост.

Да, Донче, с течение на времето и аз стигнах до твоя извод със сценария, обаче ... нещо на мен хич не ми е лесно и просто да го изгоря, както казваш ти. Уж съм на ясно каква е работата и съзнателно го оставям настрани и успявам за известно време да го държа затворен в чекмеджето (образно казано), но по някое време изведнъж се усещам, че без дори да разбера пак съм го извадила и му играя по свирката; усетя ли се - хоп, пак го тиквам в чекмеджето ... малко на примък и на отмък се получава при мене

Да, точно това имах предвид; не ставаше дума за теб, а за този твой познат и за разбиранията му за нещата - просто се изумих. Но пак ще уточня - за мен е непонятно, явно за някои хора си е в реда на нещата. Как обаче успяват да балансират и какви са отношенията му с двете жени по едно и също време? Еднакви чувства ли изпитва или към съпругата и детето е по-скоро рутина и отговорност ...

Странно! Възможно ли е въобще? (това, дето разказа azbuki) За мен изневяра на практика няма. Защото, за да посегне човек към друг партньор, това си означава (за мен), че връзката с настоящия партньор в действително вече не е никаква връзка, ами чиста формалност, на доизживяване така да се каже ...

Благодаря, малко ми се поизбистриха понятията! А редът им точно този ли е и въобще има ли подредба?

А как са формулирани в Кабала-та, Вендор? Интересно е има ли приемственост например или се различават доста?

Здравейте! Потърсих дали има вече отворена такава тема, но не можах да открия. Помествам темата в раздел Езотерика, защото в много от темите, когато сме стигали до въпроса за страданието, много от съфорумците са се изказвали, че именно преживените от тях страдания са ги подтикнали да променят мирогледа си, да се заинтересуват от окултното, езотеричното, въобще да обърнат внимание на духовната страна на нещата. И при мен нещата стоят по подобен начин. Имах интереси към философия, религия, астрология и докато животът ми вървеше сравнително гладко и безпроблемно, но именно преживените страдания ме накараха да задълбоча търсенията си; катализираха промените в мен. Как е при вас? Ще бъде интересно и полезно да споделите вашите възгледи, наблюдения ...