Диана Илиева

Да! Съгласна! Едностранен акт е! Светла правилно е забелязала, че това, което съм написала, дава само разбиране за стореното. Но според мен първо идва разбирането за проявената жестокост, после приемането на нещата такива, каквито са и чак след това (вече много по-лесно и естествено) - прошката.

Според мен като се поставиш на неговото място. И на мен ми се е случвало да се сблъсквам с такива хора. Трудно ми беше дори да възприема защо така постъпват, камо ли да простя. След това, от една страна аз се промених, от друга страна дистанцията на времето също си каза думата, но така или иначе в един момент проумях следното - ако аз бях родена и отраснала на местото на този човек, ако после ми се бяха случвали такива неща, като на него - същите спънки, затруднения и др.п., ако имах неговите интелектуални способности, неговия темперамент и т.н., ами аз най-вероятно щях да постъпя точно като него. Това ми помага да го разбера и да простя. Всеки човек прави най-доброто, на което е способен в този момент. Дори и когато това "най-добро" е нещо в ущърб/вреда на другите около него, той обикновено не го прави с ясното съзнание да навреди, а много по-често с идеята да се защити (себе си или близките си), да се подсигури, да "възстанови" справедливостта (разбира се, от негова гледна точка) и в най-лошия случай като възмездие за нещо (дори и въобразено от него самия)...

Благодаря на всички за интересната информация! Много интересна тема е станала (поне за мен) Това за езиците и според мен може да послужи за ориентир. Аз считам, че по-трайни и респ. по-определящи са самите думи и то по-точно корените на думите, а не граматичните правила и особености на езика, които по-бързо се променят във времето (за пример и в българския има останки от падежи, които само преди век са били доста повече отколкото в момента). На мен ми е правило впечатление, че колкото повече се отдалечаваме чисто географски от територията на България, толкова по-голяма разлика в корените на думите откривам - в белоруския език (който за съжаление май е на път да изчезне) има много повече думи с български корени, отколкото в руския; струва ми се, че и при украинския е така, но за него не съм сигурна. От всичко, което сте написали до тук май се очертава като по-вероятна хипотезата българите да са си били винаги тук, т.е и т.нар траки да са си били българи, които да са се разселили на север, изток и по-малко на запад (това потвърждава и моето езиково наблюдение, споделено по-горе). А чисто антропологично погледнато как е? Там вече май не се потвърждават нещата - по принцип всички народи на север са по-светли, но при т.нар славяни си има характерни особености - примерно по-чип нос, по-слабо изразени скули, по-закръглена брадичка и т.н.?

Ами не знам. Когато децата ми направят примерно някоя по-сериозна грешка, въпреки че съм наръчала предварително какво, как или просто забравят да направят поръчаното, въпреки че е било важно ... Аз понякога се ядосвам и се скарвам, понякога се сещам, че и аз на тази възраст съм ги вършила същите и приемам станалото - това какво е, най-вероятно снизхождение?

A опитвала ли си да емигрираш и ако да, за колко дълго време?

Да, определено, слиза от пиедистала на своята взискателност, предразсъдъци и очаквания/представи. Обаче може да слезе по две причини - от съжаление или от съчувствие и разбиране. Т.е пак опираме до мотивацията.

Извинявам се, че се намесвам в този форум, защото нямам никакъв опит с картите Таро, но тази тема ме заинтригува и въпросите, които поставя maggee ми се струват фундаментални - т.е дали ще използваме карти Таро или махало или някакъв друг начин за черпене на информация, според мен няма особена разлика. Чудила съм се, тази информация от къде идва наистина?! Според мен е много важно, с какъв именно егрегор се свързваме, когато се опитваме да черпим информация. Не случайно, не е дадено да се работи с махало, а предполагам и с карти Таро, когато човек е ядосан, тъжен, та дори и просто изморен ... А след една медитация или молитва може и да не ни е нужен инструмент под формата на махало или карти ...

A, интересен извод - не бях видяла нещата от тази им страна!

По-скоро е обратно - екзистенциалистите-атеисти тръгват от идеята "Няма Бог!" и продължават с разсъждения "И какво, ако е така? Как да си обясним битието, човека?" А колкото до: Бих казала, че философията е човешкия копнеж да се намери смисъла.

В много случаи от чувство за безизходност. Но това чувство може да се породи само в човек, който се чувства сам, сам във всяко едно отношение. И когато животът го притисне, а това рано или късно става, се случват две неща: - или човекът приема, че не е сам, че има Бог, Логос или както искате го наречете, че е частица от едно голямо Цяло, което го подкрепя и му дава сили, когато той самия желае да е в хармония с това Цяло, т.е приема това, на което му казват Вяра; - или не приема горното, след известно време съвсем логично му свършват силите и дори и да не се самоубие, ще продължи да функционира като курдисана играчка, изпразнена от съдържание и смисъл.

Макс, да разбирам ли, че желаеш непременно научна работа или просто да бъде по специалността ти, свързана с география и климатология? Ако е второто, можеш да се заемеш с доста печеливша дейност - проучване на геоклиматичните условия за поставяне примерно на ветрогенератори и други алтернативни източници на енергия. Напоследък в България се събуди интерес към подобни инвестиции, в Европейския съюз също подкрепят добиването на енергия от възобновяеми, природни източници. Инвестициите са доста сериозни като размер и едно проучване е много необходимо, защото далеч не навсякъде е икономически изгодно да се постави примерно ветрогенератор. Ако инвеститорът работи с кредит от банка тези проучвания са задължителни. Не зная дали е необходим някакъв лиценз или друго някакво разрешително за извършване на такава дейност, защото в крайна сметка се прави изследване и след това се издава официален документ до какви заключения е стигнал в случая специалистът-климатолог (както примерно работят оценителите на имоти). Точно във вашия регион тази дейност започва да просперира. Доколкото знам в Шабла вече има изградени доста големи ветропаркове, а само във Варна функционират няколко фирми, които предлагат услуги, които изискват специалист като теб. Успех!

Съгласна съм с Мона, че това е по-характерно за Камю, а не за Сартр. Колкото до човешкия избор - според мен Сартр внушава, че човекът по принцип няма "полезен ход", което именно не ми хареса ...

Oх, Атлантида, добре, че напомни. Поне бях психически подготвена за това, че нещата ще се объркват, забавят, че ще си говорим с разни чиновници от всевъзможни институции и няма да се разбираме добре, дори и когато и двете страни сме добронамерено настроени ... За съжаление, продължавам със сключването и подписването на договори и уреждане на документи, защото не мога да чакам до 15.10., когато Меркурий пак ще тръгне напред. Ще се въоръжа с търпение и ще се постарая да внимавам.

Ами то зависи от много неща - и от самото дете (темперамент, характер, възпитание, ценностна система ...), и от учителя (обича ли си професията и предмета, как ще подхване децата ...). На по-малката ми дъщеря определно й е скучно през ваканциите - на нея (може би като типичен представител на зодия близнаци) училището й създава определен ритъм на живот, среща с много хора, научаване на нови неща, среда, в която да комуникира, да сподели какво е научила и т.н. Голямата ми дъщеря обратно - тя е по-затворена, шумната и дори на моменти агресивна обстановка в училище определено й създава дискомфорт, но от първи клас до сега в момента, в който вземе в ръце новите учебници, започва да ги чете и не спира, от кора до кора (е, не по всички предмети де, примерно по математика не е така, но и него го разглежда с интерес), а после в клас й е скучно, особено ако учителят и той е скучен и не може да привлече аудиторията с нещо. Иначе дългите ваканции и аз съм се замисляла помагат или пречат и не мога да определя. Когато аз съм отсъствала продължително време от работа (примерно заради майчинство), после първия работен ден след дългото отсъствие съм напълно неработоспособна и не само че нищо полезно почти не свършвам, ами дори ме заболява главата само от разговорите с колежки, тъй като обстановката, обкръжението и въобще всичко е съвсем различно от това, което е било месеци на ред преди това. От друга страна аз като дете харесвах ваканциите и то най-много лятната като най-дълга, защото тогава успявах да си почина, като се почуствам свободна от отговорностите и изискванията към мен в училище.

A, това е интересно, не бях го срещала като заключение (защото и аз съм сънувала доста често, не че точно летя, но, да кажем, не съм подвластна на гравитацията ) и определено съм с преобладаваща вата конституция!

От Сартр съм чела само една книга - Погнусата и то доста отдавна, когато бях студентка. Личните ми впечатления - впечатляващ изказ , пише елегантно и убедително. Някои неща ми допаднаха, върху други доста време мислих ... Все пак още тогава не можех да приема мирогледа му като цяло, а в момента се разминаваме доста повече. Има изказани интересни мисли, които бих нарекла дори прозрения, но като цяло от него лъха един песимизъм, примесен с нихилизъм ... в същност, я, нека се изкажат и други, да не предубеждавам хората, които тепърва ще се запознават с неговото творчество.

Tака формулирано звучи твърде императивно. А на практика е нереализируемо, защото сродните души се прераждат едновременно средно веднъж на 12 прераждания.

Чела съм беседата по-рано, но днес ми дойде много на място, предвид развитието на една друга тема във форума. Още първия прочит на беседата ме накара да се замисля - да, наистина, винаги, когато съдържанието се измени съществено, се налага да се разруши старата форма и се намира нова, подходяща за него. Разбира се, винаги по-приемливо за хората е старото, защото с него сме свикнали, познаваме го, вярваме му или поне се чувстваме по-сигурни, защото дори и да му намираме известни кусури , дори и тях познаваме и сме намерили някакви начини да се справяме поне донякъде с тях. А новото - новото по принцип е странно, различно, дори плашещо ... даже да ни се струва по-добро, все още не го познаваме добре, не сме го изучили, не знаем какви са неговите кусури ... (че да се пазим от тях или да ги преодоляваме). Ако успеем да напъхаме новото в старите форми (мехове) ни се струва, че някак по-плавно ще стане промяната, по-безболезнено, по-лесно ще приемем новото. За съжаление не е възможно. Моника е дала чудесни цитати, ето още няколко и от мен от същата беседа:

Aха, ясно, в това ли ще се състои дискусията? Дали да наричаме парапсихологията наука и ако може да я институцианализираме някак дори ... Моето мнение е, че не е необходимо. Дори никак не съм сигурна, дали тези опити няма да я усмъртят. Наистина ли считате, че е нужно да има точно и непременно университет и хората да получават диплома за висше образование, а после и докторска степен? Всички тези опити за мен са в унисон с днешната тема - желание да се налее новото вино в стари мехове. Може би обществото по-лесно ще я възприеме, ако я набутаме в рамките на конвенционалните науки и образование, но това е един прекалено голям компромис със същността на нещата. Просто тогава ще си имаме наука и научни степени, но това няма да има особена връзка с окултизма, а ще бъде псевдотакъв. В момента в света има много университети, които предлагат обучение по астрология, но по някаква причина техните випускници не са най-добрите астролози. П.П. Един въпрос: Може би наистина не е престижно да си врачка-екстрасенс, нито пък парапсихолог, а нужно ли е да бъде престижно? Според мен е направо противопоказано. Ако е престижно, то със сигурност в това направление ще се устремят хора, които е по-добре да не припарват дори до това поприще.

Aз дори си мисля, че е почти невъзможно партньорът ни да се развива точно в нашата посока и точно с нашето темпо. Но това едва ли е голяма беда. Или поне не би трябвало да бъде. Това го казвам на необвързаните съфорумци, с цел да ги успокоя донякъде в това отношение и да не се плашат толкова от различията при избиране на партньор в живота, защото търсенето или по-точно намирането на еднаквост е на практика невъзможно според мен. Дори и да сте на почти едно и също стъпало в определен момент, със сигурност няма да е така след 10 години примерно; тогава биха помогнали по-скоро малко взаимна толерантност и разбиране, а ако са съществували хармония и допълване в останалите аспекти на живота, връзката ще си остане жива и здрава.

Не знам какво имаш предвид с това "истинска научна информация" . За мен е достатъчно информацията да е истинна (вярна). И на други хора предполагам също. Обаче в нашата съвременност, в която се набляга предимно на научно-техническия прогрес, обществеността, а и много хора, наричащи себе си учени, особено държат да им се предоставят "научни факти". И не знам колко от тях си дават сметка, че тези "научни факти" често са поръчани от някой (който е в състояние да си ги поръча) да се окажат именно такива, каквито на него му е удобно - тук визирам непрекъснато появяващите се и то не само в научнопопулярни, ами в специализирани и дори научни издания, напълно противоречащи си статии, относно това например какво е полезно и какво вредно да се яде (всяка от тях надлежно подплатена с "научна" информация, формули, статистика ... ) и на всякакви други теми, обикновено засягащи широката консумация в обществото, но понякога дори и по доста отвлечени въпроси, но явно някой има интерес да се скрива истината. Лично за мен по-съществен е въпроса как да се популяризира парапсихологията (или все едно как ще я наричаме) сред широката общественост и същевременно да се изчисти в съзнанието на хората, наложения именно от т.нар. научни среди имидж, че всички тези понятия/явления, за които говориш, не са някаква шарлатания, а са важни и съществени аспекти в живота на всички ни.

Да, съжалението не е милосърдие. И един и същи жест може да бъде направен както от съжаление, така и от милосърдие. Разликата наистина е в уважението, което проявяваме. Например виждаме уличен музикант, който има опърпан вид и въпреки студа (жегата) свири/пее талантливо и от сърце, така, че видимо повишава настроението на минувачите. Можем да му дадем някоя монета от съжаление, а може и от уважение, към таланта му и това, че е избрал един почтен начин да изкара нещо за прехраната си, а не да краде, мами, проси и т.н. Във втория случай му даваме много повече от стойността на монетата.

Да, така е. Не можеш да излекуваш трайно някой, без той да се е променил ни най малко. Разбира се, че болестта ще се върне или най-малкото ще се прояви под друга форма. За съжаление много често човек е склонен да се промени едва тогава, когато положението е станало много лошо, толкова, че на него му е трудно да се издърпа сам от блатото (като барон Мюнхаузен ). Именно в този момент му е нужна помощ от страна на някой лечител. Колко и каква помощ, колко време ще продължи процеса на помагане? - това е строго индивидуално. Но бих казала, че е важно да е една премерена доза помощ, защото е възможно, дори и когато лекувания е осъзнал доста неща, по една или друга причина да не желае да продължи да си помага сам, а да се "пристрасти" към своя лечител, съзнателно, а по-често несъзнателно, да си иска пак и пак своята "доза" помощ ...

Selsal, аз за това сложих този емотикон - Не знам какъв е стремежа на майките, напълно допускам да си прав и по никакъв начин не желая да надценявам или подценявам нито майките, нито бащите, но виждам около себе си много хора, осакатени психически от родителите си. На практика комплексите на хората се залагат още в съвсем ранна възраст, в семейството. Аз като родител не мисля, че съм превъзходна майка. За някои свои грешки съм се усетила (понякога навреме, понякога доста късно), а за някои неща сигурно дори не се усещам, че ги правя, а те вредят, вредят на собствените ми деца. Затова зададох и въпроса - той си беше (и е) съвсем сериозен. Полушега беше само последното ми изречение, защото не зная отговора.

Вчера беше първия учебен ден. Какви са вашите обяснения за плисването на менче с вода, което се прави съвсем официално в училищата с пожеланието на всички да им върви по вода учебната година? Суеверие ли е това или има някакъв смисъл? Ясно е, че и да не се плисне вода, наричана по този начин, учебната година ще се състои; по-малко или повече успешна. От друга страна тук има много хора, които са чели книгата или гледали филма за Водата по изследванията на Масару Емото. Ако един човек вземе съд с вода и има искрени пожелания за успех на нещо, то той "програмира" водата в тази посока и хората докоснали се до нея (ако той примерно я плисне на земята и те минат по нея), ще изпитат силата на това "програмиране". В света, в който живеем, има много сили и енергии, които не познаваме и съответно не (можем да)ползваме. Но понякога ни се случват забележимо странни неща, обаче пак сме склонни да не се замислим, а махваме с ръка и ги слагаме в графа случайности. Най-лесно е да кажем - това е суеверие или глупости на търкалета . Аз лично съм се убедила, че всяко наше действие и дори само намерение си е чиста проба приложна магия, само дето не съзнаваме какво точно се получава в резултат на нашите действия, думи, мисли, чувства ...