Диана Илиева

Съгласна съм. И щеше да е хубаво да е едностранна картинката - наистина щеше по-лесно да може да се огледа, ама ... Първо е под въпрос какво или по-скоро от къде ще "чуеш" разни неща от по-фините светове; това зависи към какъв именно канал ще се "подключиш". Второ - каква е целта на т.нар. интуиция? Нужна ли е или по-скоро вредна в този си вид? Трето - човек се поотделя от личните си фини форми и в състояние на медитация...

Като пиша съм искрен. Някякви странни странични приумици, като да пиша така, че да бъда или не разбран, ще ме направят неискрен. Моят поглед за мен си е поглед. За всички други би бил едностранчив, защото от позицията на техния поглед аз съществувам само като точка, която пуска отсечка към съответния обект на възприятие. Има и някои други възможности, но тук във форума са изключени. ... Виждам, че си искрен, но защо идеята да бъдеш разбран от повечко хора определяш като "някаква странна странична приумица"?! И стремежът да бъдеш разбран по никакъв начин не е обвързан с това да станеш по някакъв начин неискрен. Коментарът ти за интуицията наистина е едностранчив, ти много добре ме разбра и тези "други възможности", които споменаваш, далеч не са изключени тук, във форума.

Склонна съм да се съглася с Венцислав, но за някои неща се е изказал едностранчиво - не мога да преценя, може би преднамерено по този начин. И както винаги загадъчен - защо не обясниш как именно, по какъв начин ти вървиш към светлината? И дали не си преминал през периода на астрална възприемчивост (вече )? Съзнателно ли пишеш така, че колкото може по-малко хора да те разберат ? Приятно ти е да дразниш останалите, така ли

Мога да дам примери за много хора, които са се занимавали едновременно и с наука, и с "вяра" (в същност задавал ли си си въпроса, какво именно влагаш в понятието вяра и защо употребяваш именно него, а не някое друго?). Някои от тях са толкова известни, че едва ли някой ще си позволи да ги нарече неразбиращи нито от едното, нито от другото - например Нютон, Айнщайн ... За тях е интересно и друго - и двамата са засилили духовните си възгледи и търсения едва когато са навлезли по-дълбоко във физиката! Безкрайността е реална, но нищо не пречи като начало да я считаме просто за математическа абстракция, стига винаги да я отчитаме като фактор . Науката си има реална стойност, защото на нея се пада главната роля в развитието на менталното тяло на хората, но няма такава относно постигане на истинно, дълбоко познание за същността на нещата. С първото изречение съм 100% съгласна, още повече, че 5 години съм се учела да правя математически модели и съм наясно с всичките им предимства и недостатъци. Особено с думите, които си написал с едър шрифт. Именно тези думи потвърждават по-горе заклеймената от теб като несъществуваща безкрайност. Колкото до логиката - тя наистина може да ни даде поглед само в основни линии; полезна е само за елементарни неща в материалната сфера; а за съжаление понякога и при елементарните неща логиката се прецаква, защото се оказва, че се е намесил още някакъв фактор (щото май нищо не е съвсем елементарно). Науката обаче не се предава лесно и затова има специална крилатка: "Изключението потвърждава правилото." Тук пак се зачудих какво влагаш ти в понятието "вяра" и защо именно него употребяваш? Ако един човек вярва примерно в Бог, това не означава, че той не може да мисли, не притежава знания и т.н. Аз по-скоро имам съмнения, че съвременната наука, в този си вид, може да даде "знание за законите, които задвижват живота". Тук се изкушавам да преразкажа един много интересен казус, даден от Р.Щайнер: нека да разгледаме и изследваме обект - конски впряг и каляска. Ако наблюдваме, измерваме и т.н. обекта и си задаваме въпроси, примерно: Кой придвижва обекта в определена посока? Логичният, научен отговор е - конския впряг! Но, ако решим да вникнем в дълбочина, бихме забелязали, че в каляската седи кочияш, който кара конския впряг да върви напред, или наляво, или да спре ... Именно вникването в дълбочината на нещата е довело Нютон и Айнщайн до "вярата" (каквото и да означава това ).

Предлагам да продължим дискусията за изоставените деца тук, в тази тема. По принцип споделям голяма част от казаното от Никола, но за мен нещата не са толкова прости, затова бих искала да дам и една малко по-различна гледна точка. 1. Относно родителите или други близки, които оставят децата си в дом, но не дават съгласие те да бъдат осиновени от други хора - не е задължително това да са някакви безотговорни, пропаднали хора, които не стават за родители. Виждала съм много трогателни репортажи: - за самотна майка, без жилище, с мизерни доходи, която буквално не е в състояние да осигури на детето си храна, лекарства и която с болка го оставя в дом, поне да е здраво, нахранено и на топло, а не да вехне пред очите й от болести и недохранване. Тази майка се бори и живее с надеждата, че след година или 2, или 3, ще си стъпи на краката, ще повиши доходите си и ще си вземе иначе така мечтаното дете при себе си - ако през това време обаче то е вече осиновено?! И често такава майка не би искала да ходи на свиждане при детето си, защото няма да може да го погледне в очите, няма да има сили да му каже, че пак няма да може да го вземе при себе си, въпреки сълзите и молбите му. - за едно многодетно семейство - децата бяха останали и без двамата си родители. Най-голямата сестра, вече 19 годишна, работи, на две места и успява с помощта и на общината да се грижи за 3 от по-малките си братя и сестри; но имаха още 2 по-малки, за които нямаха сили да ги вземат също от дома. Всички деца от това семейство живееха с надеждата един ден да могат да се съберат заедно. 2. Не разбрах чий е проблема - наш или на политиците и от какво не ни оневинява. Но за мен чувството за вина е излишно, неградивно. Ако искаме нещо да се промени, то единствения начин е да направим нещо по въпроса - в случая примерно може да се създаде гражданска инициатива за промяна на законодателството в определна насока.

Откъде си толкова сигурен? Ако родителите са такива, дали са щели да поискат да създадат въобще дете, а ако въпреки това са създали, то дали нямаше да го изоставят примерно? Понякога действителността се отразява в нас като в криво огледало - това обаче не ни пречи да вярваме, че този изкривен образ е действителен. И вече съвсем действително да страдаме, докато ... не решим да махнем кривото огледало. Те не приемат, ти не приемаш - приличате ли си или така ми се струва? Чак никой ли? Къде забрави тези, другите хора, дето приемали за разлика от родителите ти? А дори и да е така, ще позволиш ли това, което ти се е случило като дете да ти провали живота и занапред? Вечно ли ще вярваш, че любовта не съществува? Какво печелиш от това? П.П. Аз не желая да отговаряш на мен на тези въпроси. Отговори си ти, в случай, че решиш да промениш нещо в себе си. И моля, не ни заливай с необосновани и противоречиви негативни изявления! Повярвай ми - съжалението на хората е една миниатюрна утеха в сравнение с големия потенциал, който ще се отвори пред теб, ако излезеш от старата схема.

Никола, тук струва ми се не си прав - именно в България има прекалено много деца спрямо броя на населението ни, които се изоставят за отглеждане в домове; а особено много са децата с увреждания, които пък са нежелани за осиновяване точно от българските семейства. Етническите българи не са склонни да осиновяват и деца от други етноси. Това го казвам от лични наблюдения в съответните институции. Вярно е, че самият процес на осиновяване също е бавен и труден и че има желаещи семейства. Аз съм водила разговори да осиновя дете, но след като стана ясно, че имам две свои, само ми се усмихнаха - да не се надявам въобще. Малко хора обаче са наясно и с друго - в домовете има прекалено много деца, които не могат да се осиновят, защото биологичните им родители не позволяват. Това е обяснимо като се имат предвид многобройните пробойни в законодателството ни, които правят възможно раждането на деца да се превърне в лесен начин за изкарване на прехраната. Все пак през последните години се наблюдава един стремеж да се запушват тези вратички в законите. Мисля, че обърнахме прекалено внимание на конкретния казус и се присъединявам към апела на didi_ts: защото така дори започваме да се отклоняваме от темата, а тя наистина е важна и всеки от нас може да се изкаже как вижда нещата по принцип. ----------------------- Модераторска бележка: Острият ти тон наистина е личен избор, но той не е приемлив тук, в този сайт. Ясното и точно деклариране на мнение не кореспондира по никакъв начин нито с острия тон, нито с други елементи на твоите постове, като: назидателност, обвинения, заплахи ... Прекаленото подчертаване или оцветяване на текста също е желателно да се избягва. По принцип, който иска да те "чуе", той няма нужда от "камбана", а който не иска да те "чуе" и с топ няма да го "събудиш". Също така прекалено настойчивото убеждаване често отблъсква хората, вместо да ги убеди. Разбирам, че мотивите ти са благородни, но дали винаги си 100% прав в своите мнения и заключения, че да е толкова важно всички да те "чуват"?! И мисля, че няма да те изненадам, ако ти кажа, че казаните на място думи, тихо и с любов, са по-въздействащи от острия тон

Здравей! Наистина странна научна диагноза! - явно има много интересни и напредничави психиатри. А в какво се изразява тази "свръхсетивност"? Ти как я приемаш тази твоя "даденост" или "придобитост" ? - не знам как е по-правилно да се изразя.

Нужна ли е такава дълга и сложна дума "самосъчувствие"? За мен нещата са прости - това се нарича да бъдеш добър към себе си. Точно това е казала и maggee в последния си абзац - да обичаме себе си, защото Много често хората поради най-различни причини са склонни да се пришпорват повече отколкото е необхдимо, да се наемат с повече или по-големи неща, отколкото им е възможно, да носят по-голям товар, отколкото им е по силите и т.н. А причините обикновено са много важни, благородни ... Но какво се получава - значи пресилваме се да правим повече добро на друг/и, а не сме добри към себе си, натоварваме се с чужд товар, защото ни е жал за някой друг/и, а не ни е жал за себе си и т.н. Ако доста време вървим по тази пътека, тя неизбежно ще се влее в пътечката на фанатизма, коравосърдечието ...Добре, че съдбата благоразумно ни се изпречва на пътя под формата на всевъзможни пречки и забавяния, иначе хората с повече хъс и ентусиазъм кой знае до къде могат да стигнат - т.е това именно е тази "спирка за почивка", "крачка назад", "хладилна камера", "приемане и прощаване на себе си", за което говорят и Ани, и късметче, и maggee. Вярно, че има и обратен краен вариант - някои хора дотолкова се самосъжаляват и си самосъчувстват, че не са склонни да си помръднат пръста за каквото и да било. Т.е както винаги истината е в баланса. Но със сигурност този, който е склонен да третира себе си неразумно - независимо към коя от двете крайности клони, ще проявява неразумност (по един или друг начин) и към другите.

И аз съм от тези, дето не пускат SMS-и. Когато се изпрати SMS, добре е да се знае, че: - 20% от него автоматично ги прибира държавата (в общия кюп, който в последствие подлежи на източване от находчиви граждани на подходящи управленски позиции), заради данък добавена стойност (ДДС); - не по-малко проценти (да не кажа много повече) са за печалбата на мобилния оператор; - и ... какво остава за благотворителната кауза направо не е ясно. Много рядко и тогава забележете изрично са упоменавали, че SMS-ите ще бъдат освободени от ДДС (мисля само веднъж, по повод на една от кампаниите Българската Коледа - но може и само медиите да са повдигнали въпроса, а в крайна сметка да не се е реализирало, не съм сигурна) и един-два пъти мобилния оператор беше изрично обявил, че се отказва от печалбата си за тези конкретни SMS-и. Предпочитам да изпратя пари по банков път - така парите оставят диря: кога, колко и от кого са изпратени, на кого (коя организация) са преведени, кой и за какво ги е изтеглил/използвал. По този начин, не че е невъзможно, но е много по-трудно да се злоупотреби с тях. Изпращам пари на SOS-детски селища, защото за мен това е най-приемливата форма в България за полагане на грижи за деца, останали по една или друга причина без действителните си родители. Иначе и аз съм на мнение, че има много семейства, желаещи да си осиновят дете и много деца, които имат нужда от любовта на някой, за да растат. И споделям мнението, че ВИП-Брадър използва тънката струнка на човешкото състрадание, за свои си комерсиални цели. Е, ще даде трохички и на тези деца, дори ще се похвали за това пак в ефир ...

... Имате ли някакви впечатления или опит? Нямам впечатления за тази система, но бих била резервирана, защото само в този кратък пасаж намирам поне няколко необосновани и неверни твърдения (оцветила съм в червено).

Това, което наричате "лошия дух" никога не е било в бутилка, за да бъде след това изпуснато, че и да си мислим кога и как ще се прибере обратно в бутилката след време . Този "лош дух" си съществува и си действа. Да, може да се каже/забележи, че действа на вълни, на примък и на отмък, тук при нас, в материалния план и това е така, защото видимите събития тук, на Земята са едно отражение на събитията в духовните светове. А там, в тези други, невидими за повечето хора светове, всички Учители от ранга напр. на П. Дънов и Р. Щайнер са описвали как текат процеси на надмощие ту на едните, ту на другите сили и енергии. Нещо повече - периодично част от лошите духове биват "разчистени" от по-високите нива и ги "заточават" на по-ниски. И когато това по-ниско ниво се окаже това, на което се намираме ние ... ами значи е дошъл нашия ред да ги разчистим и изпратим на още по-ниско такова или по-лесно обратното - да се изкачим ние на по-високо ниво. Ама докато си съжителстваме на едно ниво с тях, добре е да проявяваме колкото можем будност, да се стараем да се поддържаме чисти и хармонични, да не се поддаваме на различни изкушения, за да не поемем и ние към едно по-ниско ниво ... И интересно защо така се тълкува излизането на Адам и Ева от Едем?! Да, това е едно много съществено събитие в нашето развитие като хора (нямам предвид само съвременния ни вид и облик), но първо това никак не е толкова лошо, грешно и т.н., а по-скоро бих го нарекла необходимо и закономерно и второ никак не ни е за сефте, както се казва - такива преходи в развитието ни е имало и по-рано, много преди да станем подобни на това, което сме в момента. Нека да постна още веднъж цитата от Учителя, даден по-горе от xameleona: Нещо подобно мога да дам и от Р.Щайнер, но в момента не мога да намеря лесно цитат.

Не, поне засега не може да се направи нещо съществено по въпроса. По начина, по който в момента избираме кой да ни управлява, няма начин да се изберат най-мъдрите и най-духовните. Избират се най-добрите "екземпляри" от най-многобройната прослойка на обществото. Ясно е, че най-многобройни са хора със среден потенциал и възможности. Така е при демокрацията. Към момента повечето хора намират, че това е най-справедливия и най-добрия вид обществено устройство и обществено управление. Впрочем и аз намирам, че все още не сме дораснали до по-добри други такива - в смисъл просто все още няма как да се осъществят на практика. Струва ми се обаче, че сравнително скоро това ще се промени - мисля, че ще доживеем да го видим осъществено.

Мда, съвременните играчки са много лъскави, сложни и ... общо взето неподходящи, да не кажа - непотребни. Моите деца са си играли най-дълго време, без да им омръзне, с най-простите на вид играчки, които дори бих нарекла не играчки, ами материал за игра - кубчета, камъчета, пластелин (а лятото може и кал ), пясък, конци, парцалки и т.н. Разбира се, имали са и други играчки, но когато детето е играло с по-горе изброените неща, започва и конкретно изработените играчки да ги ползва като материали - примерно пластмасовите чинийки от кукленския сервиз се използваха последователно за керемиди на къщата, за шапки на куклите, за колела на импровизирана кола и т.н.

Добромире, съгласна съм с това, което пишеш. И съм на мнение, че лечителите са твърде малко; екстрасенсите, които не са шарлатани, са предимно добри диагностици. Но тук въпросът беше друг. Защо дори хора, които са наясно относно това как стоят нещата, продължават съвсем суеверно да считат, че астрологията, ясновидството и др. по-нестандартни занимания са нещо принципно различно, за което не бива да се получават нито пари, а в крайния вариант нито каквото и да било друго възнаграждение?!

Много се зарадвах на поста ти, късметче! Точно към това (подчертаното) се опитвам да насоча вниманието на хората, но за съжаление си разбрала само ти. Получава се един парадокс! Когато говорим по принцип, всички казват: да, светът е единен, цялостен; да, същността на всичко е енергия и информация, просто една част е прекалено плътна и ние я възприемаме като материална. От друга страна забелязвам склонност непрекъснато да се противопоставя плътната материя на по-фината такава, да се разглеждат и тълкуват като нещо принципно различно, да се разсъждава - да, за материалните неща така може, а за другите - не може; или обратно... Защо? Защо за "духовната" работа (слагам го в кавички, защото мисля, че това, за което говорим не е точно духовна работа) е добре печалбата да е с мярка? А за материаланата работа добре ли е печалбата да е без мярка? Кой и как ще определи и оцени дали един екстрасенс е придобил способностите си даром или е положил труд (колко?) да ги развие? Тъй като възможността да се борави с по-фината материя все още е рядкост и е явно нещо много странно и екзотично за болшинството хора, то това се възприема като някакво чудо, като нещо много по-различно от обичайните дейности. И започват да се развиват едни странни теории, кое можело и кое не можело... Нека да дам пример от практиката си. По-възрастните по-лесно ще ме разберат, защото до преди 15-20 години в България асортиментът от декоративна растителност беше твърде ограничен. При стайните цветя в цветарските магазини можеше да се намерят циклами, някои папрати, аспарагус, фикус ... а бе буквално се изброяваха на пръстите на ръцете. Когато започнаха да се внасят нови, екзотични цветя, повечето хора (и аз включително ) ги гледаха, цъкаха, струваха им се толкова странно красиви и интересни, направо извънземни . Тъй като в магазините нямаха опит с тях, а това са предимно екваториални и тропични цветя (т.е нашия климат не им понася много), цветята вкупом геройски умираха - и в магазините, и в домовете на хората, защото не получаваха адекватни условия и грижи. И повечето хора вместо да се поинтересуват и научат какво им е нужно на тези цветя, предпочитаха да вярват на дочути тук или там съвети. И колкото съветът беше по-странен и необичаен, колкото по-труден за изпълнение, толкова по-истински и по-подходящ им се струваше на хората . Излишно е да казвам, че тези съвети бяха напълно безполезни, а повечето от тях буквално вредни. Какво ли не съм чувала от клиентите - от по-безобидни неща до направо ужасяващи, като например как цветето няма да умре, ако се сипва от време на време в саксията кръв! Все пак има някаква логика: странни и необичайни цветя - странни и необичайни грижи Е, сега вече им свикнахме на цветята, и на красотата им, и се понаучихме какви грижи искат. Но мисълта ми беше за тези странни и екзотични занимания като астрология, нумерология, френология, ясновидство ... - кога ще им свикнем и на тях, кога ще ги разберем?

Съгласна съм с казаното от Оля, Атлантида и Вендор. Мога да допъля и други неща - че може да се предвиди как е роден човекът - бързо/бавно, лесно/трудно и как/от какво ще умре. Но нямам никакво желание да се занимавам с прогнози за смърт. А ти Никола, защо изпитваш желание да питаш само за раждането и смъртта?

A ти щастлив ли си, като живееш в страх?

Бих искала да се опра на този пост на Ани, от една друга тема, защото това, което е изказала като съображения тя, пряко кореспондира с тази тема за заплащането: Това лично мен не накара да се замисля - значи което е получено даром, трябва да се дава даром - това е ясно, защото иначе ще се наруши равновесието: получил си, без да си дал. Как стои въпросът обаче за другите неща, за които човекът е вложил труд, време ...? Също да уточним, че екстрасенсите са хора със свръхсетивни възприятия/усещания, а не способности. След това ми идват на ум няколко въпроса. 1. Тези свръхсетивни възприятия как са се появили при тях - даром или човекът е вложил собствени усилия, за да ги развие в себе си (сега или в предишни животи)? 2. Тези свръхсетивни усещания по-различно нещо ли са от примерно усета за съчетаване на цветовете при художниците или усета за съчетаване на звуците при музикантите? 3. Как тълкувате думите "Даром получихте" - значат ли те, че Апостолите са получили нещо извънредно, нещо, за което още не са били дораснали, което не са заслужили?

Никъде не съм казала, че е лесно. И не смятам, че могат да бъдат отключени в една само инкарнация. Но трябва да се работи по въпроса. Не бях се замисляла за това разделение – на екстрасенси и творци. Болшинството екстрасенси се обявяват за лечители, значи са творци. Колкото до апостолите – те са получили много. Наистина даром (според Евангелието). Но и много са дали. Изобщо не мога да си помисля за тях, като за екстрасенси. ... Да, съгласна съм с теб, добре е да се работи по въпроса. Но ако въпреки това човекът не постигне кой знае колко, нека не го виним в "духовен мързел". Съвременните екстрасенси, имам предвид тези, които не са отявлени шарлатани, просто могат да виждат/усещат и неща, не само от видимия грубоматериален свят. То в крайна сметка точно това е и буквалното значение на думата. Това, че се обявяват за лечители, не значи непременно, че са такива. Може да им се иска да са ... И определено с този трик привличат много повече хора при себе си. Но по мои наблюдения много малко са такива и то със сравнително слаби способности. А пък доколко компетентно се намесват - това е съвсем друг въпрос. А защо не можеш да наречеш апостолите екстрасенси ? Явно понятието "екстрасенс" дотолкова се е компроментирало вече, че ни звучи като мръсна дума . В крайна сметка човекът първо разширява своята сетивност - т.е става екстрасенс и едва след това може да заслужи и дарбата да бъде Творец - да променя реалността и да създава нова такава. Иначе никак не мога да си го представя - все едно да разчитам на лишен от зрение, слух, осезание и т.н. човек да вдене игла Разбира се, Апостолите са нещо повече от екстрасенси, но те са и такива.

Aз не мисля, че това е израз непременно на духовен мързел. Да, във всеки човек има заложени такива способности, но далеч не при всички хора е еднакво лесно да бъдат отключени и овладяни. Някои са работили върху тях вече в няколко предишни живота и сега при тях нещата вече са "узрели"; при други това тепърва предстои. И не може да стане лесно и бързо, дори и с много усилия. Целта на Спасителя са не самите чудеса, а проповядването на небесното царство. Съдбата във физическия свят на всичките тези ученици – апостолите е била много тежка. Всички те са понесли мъченическия кръст и нито един от тях не е превърнал дарбите, дадени му от Христос в занаят. А са имали много по-големи способности в това отношение от практикуващите магове. Самоцелното прилагане на подобни сили върху друг човек е груба намеса в кармата му и рано или късно за това се плаща много тежко. Особено тези, които учили – не доучили, се хвърлят в морето на магиите. Те залагат не физическият си живот, а нещо много по-ценно според мен – безсмъртната си душа. Какво са получили даром учениците му? - дарбата не да бъдат просто екстрасенси (да виждат, чувстват, усещат, дори разбират нещата и то не само на физическия план), но да бъдат творци, да имат, както се казва в текста, "власт" да трансформират нещата. Това е много повече! Ако екстрасенсите можем да наречем диагностици, творците са лечители. По мои наблюдения днес има много хора с екстрасензорни възприятия. Виж лечителите, творците са много по-малко на брой. И това е логично и обяснимо. Дали целта на Спасителя е била именно и само проповядването на небесното царство. По-скоро не! Тези способности на учениците му са били една реална, нагледна демонстрация, че човек е създаден по образ и подобие на Бог, че това е бъдещето на човека - да бъде творец, да може да променя и трансформира нещата. Какво е магията? - енерго-информационно въздействие. Всички можем и правим такова, съвсем неосъзнато и импулсивно, ежедневно, ежеминутно ... В този смисъл всичко е магия. И всички трупаме карма. Може би е добре, че голямото болшинство никак не е наясно кое как става и как действа, защото тогава при сегашното ниво на съзнание умишлените и неволните грешки щяха да са прекалено много и прекалено сериозни, мощни и дълготрайни. Има и едно малцинство, което може (или се е добрало до информация как) да направи по-сериозно енерго-информационно въздействие. Хубаво е да се знае, че това енерго-информационно въздействие или т.нар. магия няма как да се "развали". Развалянето става посредством изработване на коригиращо въздействие, което да анулира въздействието на първото. Така, предполагам, става ясно, защо "развалянето на магиите" е много по-трудно от "правенето". Човекът, който би могъл да направи точното коригиращо въздействие, би трябвало да вижда добре какво е било изходното положение на нещата и какво е било потенциалното им развитие. Иначе рискува да се намеси уж за добро по един крайно неподходящ начин.

Мисля, че не ги е прилагал за себе си, а за своите ученици. ... И аз така мисля - всички данни, които старателно е събирал и систематизирал, са били нужни за представянето на тази наука на учениците му - под ученици разбирам не само негови преки такива. В Йога съществува понятието сидхи, това са свръхестествените способности, които се появяват в резултат на духовния прогрес. Духовните учители там предупреждават практикуващите да не използват сидхите, тъй като могат да бъдат отклонени от крайната цел. В Йога сидхите се считат, както за свидетелство на прогреса, така и за препятствие на пътя му. В тази тема се говори за така наречените окултни науки и по-точно астрологията. Не съм сигурна, но мисля, че човек може да получи познания при тях и без да е развил свръхсетивно виждане, за разлика от примера с Йога. Когато тези науки помагат за духовното развитие на окултния ученик, всичко е наред. Но дадох примера със сидхите, във връзка с факта, че много често тези науки могат да отклонят временно човека от пътя. Те са помощни средства, но не и цел. ... Тук вече мисля по-различно. Първо към Apocatastasis: ако нещо не ти е нужно, по каква причина би продължил да го употребяваш? Пример - представи си, че си развил перфектна естествена способност за виждане на тъмно - дали ще продължиш да използваш неудобните очила за нощно виждане, няма ли да ги чувстваш като неудобно и излишно помощно средство, с което дори виждаш по-зле - сиреч патерици, както казва Ани? Също така не бих казала, че тези окултни науки преливат в ясновидството, дори не са стъпало към него - по-скоро бих ги сравнила с разговорник (забележи - не речник, не граматика!), който захвърляме, когато усвоим добре езика или с проходилката на бебето, която става ненужна, щом то започне да се справя успешно без нея. Към Ани - да, човек може да придобие известни знания по споменатите науки и без да има някакви свръхестествени способности, но едва ли ще стане много добър френолог, астролог и т.н., ако паралелно с това не развива и други неща, имам предвид в духовната сфера. Точно по тази причина няма особено добра компютърна интерпретация на хороскопи. А при йога е точно същото - едва ли при начинаещите йоги се наблюдават сидхи. Те се появяват, както казваш и ти, в последстие, когато йогът е постигнал определен напредък. Свръхестествените способности сигурно могат да отклонят човекът от пътя му, особено ако той започне да вади някакви дивиденти от тях. Но появяването им не бива да ни плаши - това е нормален процес. И ако веднъж са се отключили у нас, какво - да пожелаем да се изключат ли?! Целесъобразното им използване би могло да е полезно за всички. Ще добавя нещо за изплзването им, но вече в някоя друга тема - или във "Повечето врачки лъжат ли" или в "За заплащането ... при астролози, ясновидци".

Мисля, че излишно се палиш . Още повече, че всички сме препоръчали хирургичната намеса, ако третата сливица е прекалено голяма и причинява страдания на детето. А духовни причини си има за всичко, независимо от нашето виждане по въпроса. Това, което съм писала, не е някакво чисто теоретично разсъждение - лимфоидната тъкан, за която говори Кристиян, наистина е твърде вероятно след известно време пак да се разрастне - наблюдавала съм го лично! При теб не се е получило - чудесно! А причината за това? - ами ако се замислиш, току виж се окаже, че наистина си "укрепнал като личност" няколко години след операцията.

Чакайте, тук на няколко места забелязвам, как това да бъдеш добър, да проявиш доброта се поставя еквивалентно на това, някак да отстъпваш всячески на другите, да поставяш себе си на заден план, да се жертваш за другите, да си добър съобразно някакви (външни, неодобрявани от теб самия?) правила или условия ... ?!? Това не е така! Това е криворазбрана доброта! Много вредна според мен - както за човека, който я проявява по този начин, така и за всичко и всички около него. Човекът е добър, когато не наврежда на никого, включително и на себе си; когато действията му, мислите му, чувствата му допринасят за неговата и на всичко около него хармонизация. Излишно е да казвам, че е трудно да бъдеш по този начин добър. Дори и когато имаме желание и воля точно за това, най-малкото защото не можем все още да виждаме в тълкава дълбочина и яснота света и живота. И все пак не е невъзможно! Хубаво е поне да се стремим да проявяваме такава, истинска доброта. Пък колкото - толкова!

Никола, това пример за положително мислене ли е ? Разкритикувал си всичко и всички наред и то доста остро: - постановката като цяло - "няма послание", "няма замисъл" ... - в частност режисьора, създал тези "уродливи небивалици" - както и актьорите, дето заслужават по-малък хонорар от смеещата се жена - хората като цяло - нарекъл си ги дори "щрауси" - и в частност най-силно смеещата се жена ... И след всички цветисто описани негативи идва последния абзац, който го чета и не вярвам на ушите си На първо четене това последното ми прозвуча саркастично. На второ ми се стори, че би могло и буквално да си го писал, но възможно ли е толкова искрено да се радваш на тези "щрауси"?!? Значи хем ги оценяш като щрауси, хем това те прави щастлив.